Ревю на Fujifilm X70: компактен фотоапарат от топ-клас

0
210

Дори запалените фотографи вече направиха преход от тежките и обемисти SLR системи към по-компактните и леки безогледални апарати, които често оставят камерите си вкъщи, надявайки се на смартфоните си. Разбира се, за „фотобележки“ те са идеални, но ако е необходимо получаването на кадри за изложение или книга“, без фотоапарат със сериозно оборудване, това не може да се направи. Порочен кръг? В никакъв случай. Изход има. Това е компактният апарат с несменяема оптика.

Забележителното е, че такива модели отдавна са представени на пазара. Въпреки това, повечето от тях са изградени на базата на малки матрици, което налага естествени технически ограничения – твърде голяма дълбочина на фона и не задоволителни резултати при снимане в условия на слаба осветеност. За щастие, всяка година за фотографите се появяват все повече и повече възможности за избор. През януари например, компанията Fujifilm разшири линията Х, добавяйки в нея фотоапарата X70: апарат с APS-C матрица и несменяем светлосилен 28 мм обектив (в 35 мм еквивалент).

Дизайн и елементи за управление
Външният вид на X70 очевидно е замислен по модела на изключително успешната серия Х100. Все пак това е фотоапарат от различен клас и приликата, като цяло е по-мимолетна.

На първо място, апаратът се оказа наистина компактен. Той разбира се не може да се носи в джоба на ризата, но в джоба на якето почти се побира. Собственото тегло на апарата е 350 гр.

На второ място, в него няма визьор – кадрирането се извършва чрез LCD-екрана.

Въпреки компактните размери на корпуса, захвата е достатъчно надежден и за това допринасят двете уши в края на корпуса на предния панел и палеца на гърба.

Диафрагмата се задава чрез пръстена на обектива. Между другото, дизайна на капака не позволява да се отваря за да се сменя диафрагмата, без да привлича прекалено много внимание, което е много важно при стрийт-снимането.



Въвеждане на експоправките в пределите на +/- 3 EV се извършва с колелото върху горния панел на корпуса.



Настройката на яснотата е предвидена да се извършва ръчно, а пръстенът на обектива е електрически. Трябва да се отбележи, че той е разположен много близо до корпуса, но това е за сметка на размерите. Инженерите на Fujifilm са добавили в него и управлението на редица параметри на снимане, превключването на които се извършва чрез допълнително меню, за бързото влизане в което се изисква натискането на един малък бутон в левия край на корпуса. В текущата версия на фърмуера, чрез колелото може да се променя чувствителността, баланса на бялото, режима на имитация на филм или включването на цифров телеконвертор (ако не е избран формат на снимане в RAW или RAW+JPEG).



Подредбата на елементите за управление на задния панел може да се нарече класическа, ако нямаше едно „но“. Бутонът за възпроизвеждане и изтриване на заснетия материал е разположен в горния скосен край на подвижния LCD-дисплей. Този ход е продиктуван от стремежа на инженерите да намалят височината на корпуса. Все пак това не причинява никакви неудобства по отношение на комфорта при експлоатация. Вместо колело под палеца има подпрожинен трипозиционен джойстик. Той имитира въртене със стъпка с по един клик и възприема натисканията.



LCD-екранът се върти „в стил селфи“ на 180º. С оглед особеностите на обектива и лекотата, с фотоапарата е лесно да се правят автопортрети. Ъгълът на наклон надолу е малък, но ако отново си припомним 28 мм фокусно разстояние – то е достатъчно за комфортното снимане с горен ъгъл.



Инженерите на Fujifilm са решили да експериментират със сензорния екран. Всъщност, те са ограничили неговата функционалност при избора на точка за автоматично фокусиране (с възможност за освобождаване на затвора). С други думи, промяната на параметрите чрез Q-менюто без бутони няма да стане. В режим на гледане на кадрите, прелистването и мащабирането е със стандартните жестове.



Всичко, което Fujifilm произвежда в рамките на линията Х се отнася до премиум-класа по качество на производство и отделни материали. X70 – не прави изключение. Истински метал с приятната на допир пластмаса, идеален монтаж, точно-сработващи бутони и „кликащо“ колело. Освен версията със сребрист горен панел, има и изцяло черен.

Конструкция и функционалност
Fujifilm X70 използва 16-мегапикселова X-Trans CMOS II-матрица и процесор EXR Processor II. Това означава, че резултатът от снимането от гледна точка на електрониката ще бъде аналогичен, като например при Х-Т1 с фърмуер 4. Не става дума само за преобразуване на светлината в електрически данни. Тъй като в матрицата има интегрирани фазови сензори, аналогично ще работи и автофокуса. Както по скорост, така и по възможности.

Автоматичното фокусиране наистина е много бързо. Само в най-трудните обстоятелства се появява забавяне. Работи и следящия автофокус с разпознаване на очите.



Несменяемият обектив с фокусно 28 мм разстояние е достатъчно светлосилен (f/2,8). За качеството на снимките ще говорим в следващата част, а сега – две забележки. Първата се отнася до липсата на доставка на бленди (можете да я купите отделно). Въпреки това, качеството на оптиката е толкова високо, че в повечето случаи наличието на бленда не е от критично значение. Втората забележка е по-значителна. На обектива без преходник не можете да поставите филтри. Декоративният пръстен е навит върху резба, но тя е външна, а стандартната за монтирането на филтрите е вътрешна.

В предишните фотоапарати от семейството Х-100, обективите са оборудвани с вграден неутрален филтър. При X70 такъв няма. За снимките денем, в повечето случаи това не е фатално (докато в кадъра не се появят бързодвижещи се обекти) – електронният затвор обработва закъсненията до 1/32000.

За 28 мм липсата на оптична стабилизация по принцип не е фатална. Но при снимане на видео е по-добре да се ползва монопод или статив, дори и импровизирани да са те.

Дали липсата на визьор е основен недостатък за Fujifilm X70? Може би е недостатък, но е трудно да го наречем съществен. С оглед на ъгъл на обектива и прекрасната система за автоматична настройка на яснотата, основната задача на фотографа – търсене на добри фонове. LCD-екранът е много подходящ за това. Също така, широкият ъгъл позволява да се получи интересна снимка с долен и горен ракурс, при което визьора е безполезен. Теоретично, можете да си купите външен оптичен визьор, който е фирмен или например от един от преките теоретични конкуренти (теоретични поради липса на официални предложения от Ricoh GR), които в САЩ струват малко повече от $100.



LCD-екранът е 3-инчов със съотношение 3:2, изображението се формира от милион елемента. Ако го покривате леко с длан, то и в слънчев ден кадрирането с него ще е удобно.

Режимът на серийно заснемане във Fujifilm X70 е ясно опростен. Скоростта от 8 к/с не предизвиква оплаквания, но капацитета на буфера е твърде малък. Ако не се превключи към JPEG, то серията ще се състои от три-четири кадъра, независимо от класа на картата с памет. Най-малкото с Kingston 64 GB SDXC UHS-I U3 резултатът ще е такъв. В JPEG, цифрата нараства до осем кадъра, което също далеч не е рекорд.



Фотоапаратът се захранва от батерия Fujifilm NP-95, която се зарежда директно в устройството. Това по принцип е удобно, тъй като за източник на електроенергия може да се използва не само стационарно зарядно устройство, но и външни батерии. Обявеното количество кадри с едно зареждане – 330. В студено време (средно +3º С) за един ден без светкавица успяхме да направим около 270 кадъра в RAW+JPEG и малко преглеждане на материали, индикатора „загуби“ само едно ниво.

Wi-Fi интерфейсът Ви позволява да свържете смартфона или таблета и да управлявате фотоапарата в режим на дистанционен визьор. Приложението при Fujifilm – това е едно от най-добрите на пазара по отношение на функционалността.

Качество на изображението
Тъй като обективът във Fujifilm X70 е несменяем, нека поговорим първо малко за него. Ако трябва да го опишем само с една дума, то тя ще е „прекрасен“. Това касае яснотата, която в противен случай е „звъняща“. Липсата на размиващ филтър върху матрицата се отразява добре на яснотата, но е възможна появата на артефакти при неблагоприятни обстоятелства.

Ясно е, че получаването на размазване на фона при това фокусно разстояние е трудно (докато главният обект не се приближи на минимално разстояние от около 10 см). Ако фонът е шарен, в зоната на неяснота се получава доста интензивна картина, но това се случва наистина рядко, така че при избора на фон е необходимо постоянно да се помни голямата дълбочина на полето.



Геометрията на пространството се определя от фокусното разстояние и 18,5 мм – изключително широк ъгъл. Оптичната схема на обектива е добра, ако апарата не се наклони спрямо хоризонта, вертикалните линии остават вертикални.

Пластиката на снимките заслужава похвала, особено като се има предвид цената на апарата.















Работните стойности на ISO, динамичния диапазон, устойчивостта на RAW до грешки в експозицията – всичко това е идентично с показателите от най-висококачествените апарати, като Х-Т1 и Х-Т10. Ако сте забравили, това накратко е 200-3200, ISO 6400 вече изисква внимателна обработка, а стесняване на динамичния диапазон се наблюдава при ISO 3200. Експонацията се компенсира до 3 степени, ако еквивалентната стойност на ISO при това не излиза от границата 6400.

По цена, Х70 приблизително съответства на Fujifilm X-T10 без обектива. От едната страна на везните се намират компактните размери и светосилния 28 мм обектив и завъртането на екрана (аргумент за X-Е2ѕ). От другата страна на везните е възможността за смяна на обективите и електронния визьор. Ясно е, че това са несравними неща. Два различни класа техники с почти идентична (ако не се вземат предвид обективите…) картина.

За справка: малко по-светлосилния, подобен по размер обектив Fujifilm XF 18 mm f/2.0 R струва почти, като Х70.

Обобщение
Много интересен фотоапарат за тези, които знаят какво да правят с 28-миллиметровия обектив, оборудван с добра матрица и удобно управление. А половината звезди той губи само поради много специфични особености, с които ще се сблъскат не всички фотографи.

ДОБАВИ КОМЕНТАР

avatar
  Абонирай се  
Извести ме за