Както бе обещано преди време, в последния ден на месец март в уеб пространството се появиха редица ревюта на този път наистина новите процесори на Intel от 11-то поколение от фамилията Rocket Lake. Използва се новата процесорна архитектура Cypress Cove с ръст на производителността от около 19%, като чиповете имат от 6 до 8 ядра, новата интегрирана графика Xe, тактова честота над 5 GHz, поддръжката на PCIe 4.0 шината и усъвършенстваните процесорни инструкции AVX-512 за алгоритмите с елементи на изкуствен интелект. Всичките тези особености подсказваха, че този път Intel е направил нещо наистина ново и ще размаже конкуренцията. На практика всичко се оказа твърде печално.
През последните няколко години много потребители изобщо не харесваха твърде голямата консумация на енергия от процесорите на Intel, както и твърде високата температура на работа на чиповете. Всъщност, това бе напълно очаквано: процесорната архитектура така и не бе променена, само че броят на ядрата и тактовата честота непрекъснато се увеличаваше. По този начин консумацията на 8-ядрения процесор Core i9-9900K достигна 200-250 W, а на 10-ядрения Core i9-10900K – сериозните 300 W. Всичко това изисква сериозна охладителна система и да се справят с толкова горещи процесори могат единствено супер охладителите от топ ниво или водните охлаждания.
А какво да кажем за новия флагман Core i9-11900K? Той няма 10 ядра, а 8. Технологичният процес си е същият старият 14 nm, но архитектурата е вече нова. Дали това е намалило неговия апетит? Уви, изобщо не. Освен това този процесор постави своеобразен антирекорд – в тестовете на компанията MSI неговата консумация достигна внушителните 400 W и това без какъвто и да било овърклок! Разсейването на такова количество топлина с традиционни методи е твърде сложно – дори и с най-съвременно водно охлаждане процесорът при тези тестове успява да се нагрее до 100 градуса по Целзий, а това означава, че за неговото охлаждане ще са необходими нетрадиционни методи, включително течен азот.
Да уточним, че тази консумация се достига при стартирането на много твърдия тест Prime95, в който се използват тежките AVX-512 инструкции. В реални условия и при игрите този чип ще се нагрява по-малко, но така или иначе това е един много горещ процесор и ако възнамерявате да си го купите, вземете си добро водно охлаждане.
Особеното тук е, че отделянето на подобно количество топлина прави какъвто и да било овърклок напълно безсмислен: увеличението на тактовата честота само със 100 MHz – от 5,1 до 5,2 GHz ще доведе до ръст на консумацията с цели 50 W. Малко по-адекватна консумация на този чип може да се наблюдава при ежедневните задачи, при които той работи с честота от 4,7 до 4,8 GHz. При тези честоти да се разсеят 200-250 W в домашни условия все пак е възможно. Само че в подобен случай се появява друг проблем – при тези честоти Core i9-11900K се оказва по-бавен от своя предшественик в лицето на Core i9-10900K, който банално побеждава с по-големия си брой процесорни ядра.
Какво се получава в крайна сметка? Може да се каже, че Core i9-11900K е процесор, предназначен основно за ентусиастите, които са готови да изстискат от силиция всичко възможно с всякакви методи и въпреки всичко. За обикновените потребители има смисъл да се погледне едно ниво надолу и да се разгледа процесора Core i7-11700K. Този чип при цена с цели $140 по-малко работи именно с честоти от 4,7-4,8 GHz и е едва с 10% по-бавен от флагмана, само че е двойно по-хладен.
Но дори и в този случай, консумацията от над 200 W за 8-ядрен процесор никак не е оптимистична. Както много интересно отбелязаха експертите на уеб ресурса Gamer Nexus – „по-добре пясъкът, който е използван за производството на новите процесори на Intel да си бе останал на плажа„.
Очевидно има смисъл да се пропусне 11-ото поколение чипове на Intel и да се изчака есента, когато ще излезе 12-тото, а именно – процесорната фамилия Alder Lake. Тези чипове ще се произвеждат чрез 10 нанометров технологичен процес, ще имат различни ядра – 8 бързи и 8 икономични, ще поддържат DDR5 оперативната памет и PCIe 5.0 шината. Можем само да се надяваме, че тези нови процесори на Intel няма да бъдат толкова безсмислено горещи.
Само преди един ден бе публикувана, може да се каже маркетингова информация, че от физична гледна точка няма чак толкова голямо намаляване на нанометрите в технологичните процеси. Така например, ключовият елемент на полевия транзистор – гейтът, отдавна е с размери от 20 до 40 nm, като за едно поколение се намалява буквално с един до два нанометра. Някои експерти считат обявяването на 5 и 3 нанометров технологичен процес за чист маркетинг – компаниите отдавна започнаха да използват триизмерно разполагане на транзисторите в няколко слоя, но продължават да пресмятат всичко като площ. По този начин се получава, че транзисторите виртуално са по-малки. Но освен това, всеки производител по различен начин пресмята тези нанометри и в крайна сметка 10 nm технологичен процент на Intel по ключови параметри е подобен и в някои отношения дори по-добър от 7 nm технологичен.
Но не всички са на това мнение. Представените преди няколко часа независими тестове съвсем ясно показаха, че технологичният процес влияе на всичко и особено много на консумацията на електрическа енергия, както и на отделяната от процесорите топлина.