Нека да разгледаме още няколко чипа, които оказаха сериозно въздействие върху световната компютърна индустрия.

Функционалният генератор Intersil ICL8038 (1983 година)

Навремето критиците осмяха слабата производителност на интегралната схема ICL8038 и нейната малко нестабилна работа. Чипът, който може да генерира синусоидални, правоъгълни, триъгълни, трионобразни и импулсни сигнали, в началото наистина се влияеше от температурата на околната среда. Но той бързо бе подобрен и 8083 стана страхотен хит, и в крайна сметка от този чип бяха продадени стотици милиони бройки, които се използват в най-различни електронни устройства, като например синтезаторите Moog и прословутите „сини кутийки“, които станаха голяма напаст за телефонните компании през 80-те години, понеже можеха да генерират служебните комуникационни сигнали. Този чип бе толкова популярен, че компанията дори публикува книгата „Всичко, които бихте искали да разберете за ICL8038“.

Intersil прекрати производството на 8038 през 2002 година – тоест, чипът е произвеждан около 20 години.

Western Digital WD1402A UART (1971)

Гордън Бел е известен преди всичко с разработването на миникомпютрите PDP в Digital Equipment Corp., които се произвеждаха през 1960-те години. Но той е изобретател и на не толкова известният, но много важен чип: асинхронният приемо-предавател или UART. Бел е имал необходимост от нещо, което да свързва Teletype към PDP-1, а за тази цел се налага преобразуване на сигналите от паралелния интерфейс към сигнали за последователния интерфейс. Схемата на Бел съдържала около 50 компонента, а малката по това време компания Western Digital, известна с производството на калкулатори, предложила да реализира тази схема в един UART чип.

Основателят на Western Digital Ал Филипс още помни истерията около производството на новата интегрална схема. Western Digital представи WD1402A през 1971 година, а малко след това се появиха и други версии на този чип. Към днешен ден UART широко се използва в модемите, в периферията за персоналните компютри и друго оборудване.

Процесорът Acorn Computers ARM1 (1985 година)

В началото на 1980-те години Acorn Computers бе малка компания с голям продукт. Базирана в Кеймбридж, Англия, тази компания продаде над 1,5 милиона десктоп компютри BBC Micro. А когато настана време да се разработи нов модел, специалистите на Acorn решиха да създадат свой собствен 32-битов процесор. Новият процесор получи името Acorn RISC Machine или съкратено ARM – име, познато на много хора.

Специалистите са си знаели, че това няма да е лесна работа и е можело да се откажат от този свой проект. „Екипът бе толкова малък, че всяко техническо решение трябваше да бъде максимално опростено, защото в противен слуучй, никога нямаше да завършим нашия процесор“ – казва Стив Фурбър, един от разработчиците, а сега професор по компютърно инженерство в Манчестърския университет.

Но в крайна сметка именно простотата изигра най-главната роля: ARM1 бе неголям чип с ниска консумация на електрическа енергия и много лесен асемблер.

Софи Уилсън, създала процесорните инструкции на новия чип още си спомня първите тестове на процесора: „Въведохме PRINT PI в терминала и получихме правилния отговор. Решихме да отворим бутилка шампанско“.

През 1990 година Acorn отдели ARM в специален отдел на компанията, а ARM архитектурата стана доминираща сред 32-битовите процесори, вграждани в различните мобилни устройства. Към днешен ден над 10 милиарда ARM процесори са използвани в най-различни компютърни устройства, включително и в един от най-неудачните проекти на Apple – джобния компютър Newton, както и в един от най-успешните в мобилната електроника – iPhone.

Фотосензорът Kodak KAF-1300 (1986 година)

Цифровият фотоапарат Kodak DCS 100, излязъл през 1991 година, струваше цели $13 000 и изискваше използването на 5 кг външно устройство за запис на данните, което трябваше да се носи на рамото. Но електрониката на фотоапарата в корпуса на Nikon F3 включва впечатляващ хардуер: чип размер колкото нокът, който може да фиксира снимките с резолюция 1,3 мегапиксела, което е достатъчно за снимки с размер 5х7 инча.

IBM Deep Blue 2 Chess Chip (1997 година)

От едната страна на шахматната дъска се намира 1,5 килограма сиво вещество. От другата – 480 чипа, специално създадени за шахмат. В крайна сметка хората загубиха от компютрите през 1997 година, когато компютърът IBM Deep Blue победи шампиона Гари Каспаров. Всеки един чип на Deep Blue съдържа 1,5 милиона транзистора, разположени в специални клъстъри, наречени логически масиви, които съдържат RAM и ROM. Всичките тези чипове могат да обработват 200 милиона шахматни позиции в секунда. Тази груба сила, съчетана с интелигентни алгоритми за оценяване ситуацията на шахматната дъска даде голямо преимущество на Deep Blue, а Каспаров каза, че ходовете на машината въобще не приличат на компютърни.

Процесорът Transmeta Corp. Crusoe (2000 година)

С големите мощности идват и голени радиатори. И краткото време на автономна работа. И безумната консумация на електрическа енергия. Естествено, целта на Transmeta бе да създаде маломощен процесор, който да конкурира гладните за енергия чипове на AMD и Intel. Планът на компанията е да използва специализиран софтуер, който в реално време да преобразува х86 инструкциите в собствения машинен код Crusoe, характерен с по-ефективното разпаралелване на процесите, което икономисва време и енергия.

Чипът бе рекламиран като най-великото изобретение от момента на създаването на силициевите кристали и за известно време бе точно така. На корицата на IEEE Spectrum от месец май бе написано: „Специалисти-вълшебници създадоха златен процесор“. Crusoe и следващия Efficeon доказаха, че динамичното бинарно преобразуване може да бъде комерсиално използвано.

Но тези чипове се появиха няколко години преди да се развие пазарът на портативните компютри с ниска консумация. В крайна сметка Transmeta не издържа финансово, не можа да изпълни обещанията си, към 2005 година спря каквото и да е производство и през 2009 година обяви фалит.

Texas Instruments Digital Micromirror Device (1987 година)

На 18 юни 1999 година Лари Хорнбек посещава със съпругата си Лора един специален киносалон. Те отишли да гледат филма Междузвездни войни: Епизод 1 „Невидима заплаха“. Не че оплешивяващият инженер е фен на джедаите – не. Причината да отидат там е проекторът, в който се използва специализиран чип – цифрово устройство с микроскопични огледала, създадено от Хорнбек в Texas Instruments. Чипът използва милиони шарнирни микроскопични огледала, за направление на светлината към обектива. „Това бе първата цифрова демонстрация на един голям филм“ – каза по-късно Хорнбек. Към днешен ден, проекторите използващи технологията за цифрова обработка на светлината или DLP (Digital Light Processing) се използват в хиляди киносалони. Технологията се използва в проекционните телевизори, офисните проектори и малките проектори, вградени в някои смартфони.

 


С това прегледът на чиповете не се изчерпва. Предстои да се спрем за малко на Intel 8088, FPGA, Zilog Z80 и други.

Абонирай се
Извести ме за
guest
4 Коментара
стари
нови
Отзиви
Всички коментари