ЕС рискува да дръпне шалтера на зелените камиони: индустрията предупреждава – без пари за зарядни Европа ще забави нулевите емисии

Европа е на крачка от това да забави собствената си зелена трансформация при тежкотоварния транспорт – точно когато електрическите и водородните камиони започват реално да навлизат на пазара. В съвместно писмо до ръководството на European Commission три ключови организации – International Road Transport Union, European Automobile Manufacturers’ Association и Transport & Environment – предупреждават, че пауза във финансирането през 2026–2027 г. може сериозно да забави внедряването на зарядна и водородна инфраструктура за тежкотоварни превозни средства с нулеви емисии.

Писмото е адресирано до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до европейския комисар по устойчив транспорт и туризъм Апостолос Цицикостас. Основното послание е ясно – Европа не може да си позволи „прекъсване на тока“ точно когато пазарът започва да работи.

Ключовият проблем: изчерпването на AFIF

Организациите обръщат внимание, че настоящият инструмент за финансиране – Alternative Fuels Infrastructure Facility (AFIF), създаден в рамките на програмата CEF Transport – е на път да бъде изчерпан. Благодарение на него в целия Европейски съюз вече са мобилизирани около 3 млрд. евро инвестиции в проекти за инфраструктура за алтернативни горива.

Тези средства са позволили реалното изграждане и разширяване на мрежи за зареждане и зареждане с водород в различни държави – от Западна до Източна Европа. В момента обаче в Брюксел се обсъжда възможността през 2026 и 2027 г. да има „дупка“ във финансирането – период, в който няма да съществува нов целеви инструмент, докато следващата многогодишна финансова рамка на ЕС не стартира през 2028 г.

Именно този двугодишен вакуум се разглежда като критичен риск за целия сектор.

Пазарът е готов – но без инфраструктура инвестициите се стопират

Според директорa на IRU за ЕС Raluca Marian въпросът не е дали транспортният сектор иска да премине към камиони с нулеви емисии, а дали това е реалистично без гарантирана инфраструктура.

Тя посочва, че операторите са изправени пред особено тежка дилема – от една страна, електрическите и водородните камиони са значително по-скъпи, а от друга – транспортният бизнес традиционно работи с изключително ниски маржове. В такава среда инвестицията в нови превозни средства няма как да бъде оправдана, ако не съществува сигурност, че зареждането ще бъде налично, надеждно и предвидимо.

Особено силен акцент се поставя върху депо-зареждането – зарядната инфраструктура в собствените бази на транспортните компании. Именно тя се очаква да бъде гръбнакът на електрификацията на тежкотоварния транспорт, защото дава оперативен контрол, по-ниски разходи и възможност за планиране на курсовете.

Производителите предупреждават: пауза сега ще удари и индустрията

От гледна точка на автомобилните производители посланието е също толкова категорично. Главният директор „Търговски превозни средства“ в ACEA Thomas Fabian подчертава, че ако Европа действително иска да декарбонизира автомобилния транспорт, подкрепата за инфраструктурата трябва да бъде непрекъсната.

По думите му изграждането на зарядни и водородни станции трябва да върви в синхрон с навлизането на новите модели камиони и с инвестиционните цикли на транспортните компании. В противен случай се създава сериозен риск темпото на внедряване да спадне, а това директно застрашава и конкурентоспособността на европейската автомобилна индустрия в момент, когато глобалната надпревара при електрическите превозни средства се ускорява.

„Сега не е моментът да се дърпа щепселът“

От страна на екологичните организации предупреждението звучи още по-рязко. Директорът „Флийтове и товарни превози“ в Transport & Environment Stef Cornelis определя AFIF като един от най-ефективните финансови инструменти на ЕС в тази област.

Той посочва, че в момента реални проекти за зарядна инфраструктура за камиони вече стартират в цяла Европа – от Португалия до Румъния. Именно надеждната мрежа за зареждане е ключът, който може да направи възможен масовия преход на логистичния сектор към електрически камиони.

Според него Европейската комисия трябва не само да осигури продължаване на финансирането, но и да даде дългосрочна инвестиционна сигурност за енергийния и логистичния сектор. В противен случай съществува реална опасност инерцията да бъде изгубена точно в момента, в който преходът започва да дава резултати.

Какво точно искат организациите от Брюксел

IRU, ACEA и Transport & Environment настояват Европейската комисия да гарантира непрекъсната подкрепа на европейско ниво – чрез удължаване на AFIF или чрез активиране на други финансови инструменти на ЕС в тясно сътрудничество с държавите членки.

Особено важно е финансирането да покрива цялата инфраструктурна верига, а не само публичните зарядни точки. Това включва депо-зареждане, връзки към електропреносната мрежа, както и решения за съхранение на енергия – елементи, без които ежедневната експлоатация на камиони с нулеви емисии е практически невъзможна.

Организациите подчертават, че поддържането на темпото при изграждането на инфраструктурата е решаващо не само за инвестиционните решения на компаниите, но и за възможността тежкотоварният транспорт да оперира безпроблемно през граници – ключов фактор за вътрешния пазар на ЕС.

Защо темата е критична и за икономиката на Европа

Предупреждението идва на фона на огромната роля на автомобилния сектор за европейската икономика. Индустрията осигурява работа на 13,6 милиона души, представлява 8,1% от всички производствени работни места в ЕС, генерира над 8% от БВП на Съюза и носи 414,7 млрд. евро данъчни приходи годишно. В същото време секторът инвестира 84,6 млрд. евро годишно в научноизследователска и развойна дейност – една трета от всички разходи за R&D в ЕС.

Именно затова според подписалите писмото организации въпросът за инфраструктурата за тежкотоварни превозни средства с нулеви емисии не е просто екологична политика, а стратегическо решение за индустриалното бъдеще на Европа.

Изводът е ясен: ако през 2026–2027 г. финансирането бъде прекъснато, Европа рискува да забави прехода си към чист товарен транспорт точно в момента, в който пазарът, производителите и операторите най-накрая започват да действат в една и съща посока.