Посолството на САЩ „замлъква“ във Facebook – и това далеч не е само български случай

Снимката, която виждате малко по-долу, е от официалната страница на U.S. Embassy Sofia. В нея се съобщава, че поради т.нар. lapse in appropriations страницата няма да бъде обновявана редовно и ще се публикува единствено спешна информация, свързана със сигурността.

На пръв поглед това изглежда като обикновено административно уточнение. В действителност обаче зад краткия текст стои далеч по-широк институционален процес, който засяга цялата дипломатическа мрежа на Съединените щати по света.

Това не е изолиран случай и не засяга само България

Почти по същото време, в което подобно съобщение се появява на страницата на американското посолство в София, идентични текстове започват да се публикуват и от други американски дипломатически мисии. Същата формулировка може да бъде открита в профилите на U.S. Embassy in India, U.S. Embassy in China, U.S. Embassy in the United Kingdom, както и много други.

Текстовете са почти дословно еднакви – социалните канали няма да бъдат поддържани регулярно и ще се използват само за съобщения, свързани със сигурността и безопасността. Това ясно показва, че не става дума за локално решение на отделно посолство, а за централизирана политика, приложена едновременно в различни части на света.

Какво всъщност означава „lapse in appropriations“

Американските дипломатически мисии по света са част от структурата на
United States Department of State. Финансирането на тази институция се определя от федералния бюджет, който се приема от United States Congress.

Когато Конгресът не приеме навреме бюджет или закон за временно финансиране, за част от федералната администрация автоматично влиза в сила режим, при който разходите са позволени единствено за дейности, определени като жизненоважни. Това не е вътрешно административно решение, а задължение, произтичащо пряко от американското законодателство. В подобни ситуации институциите преминават към силно ограничен режим на работа. Продължават онези дейности, които са пряко свързани със сигурността, защитата на гражданите и функционирането на държавата в кризисни ситуации. Всичко останало се счита за временно отложимо. Именно в тази логика се вписва и решението официалните страници на посолствата в социалните мрежи да не се поддържат редовно.

Защо визите продължават, а комуникацията спира

В съобщението на страницата на американското посолство в София се посочва, че визовите и паспортните услуги ще продължат, доколкото ситуацията позволява. Това често поражда объркване, защото на пръв поглед изглежда нелогично една институция да работи, но да не поддържа комуникационните си канали. Обяснението обаче е чисто финансово и процедурно. Значителна част от консулските услуги се финансират чрез такси, които гражданите заплащат при подаване на документи. Именно поради тази причина тези услуги могат да продължат и в периоди на бюджетни блокажи.

Поддържането на социални мрежи, от друга страна, се разглежда като комуникационна дейност, която не е критична за сигурността и за изпълнението на основните функции на държавата. Затова тя попада сред първите дейности, които се ограничават при режим на прекъснато или частично финансиране. На практика това означава, че официалните профили на американските посолства остават активни само като канал за извънредни съобщения.

Защо това се случва, въпреки че вече се говори за приет бюджет

В публичното пространство действително се появиха информации, че във Вашингтон е постигнато политическо споразумение по бюджета. Това обаче не означава автоматично, че всички федерални институции веднага излизат от режим на ограничени разходи. Американският бюджетен процес често преминава през временни решения, частични споразумения и сложни законодателни процедури. Възможно е дадено финансиране да бъде договорено политически, но все още да не е прието във вид на действащ закон за всички ведомства и бюджетни пера. Докато това не се случи, за част от администрацията формално продължава да важи режимът на т.нар. lapse in appropriations. Именно затова подобни съобщения могат да останат активни и след като медиите вече говорят за „приет бюджет“. Между политическата договорка и реалното възстановяване на всички административни дейности често има времеви прозорец, в който институциите са длъжни да продължат да прилагат ограниченията.

Колко логично е социалните мрежи да се оказват първата жертва

Случаят поставя и по-широк въпрос, който излиза извън рамките на конкретната бюджетна ситуация. През последното десетилетие социалните мрежи бяха превърнати в основен инструмент на т.нар. дигитална дипломация. Именно чрез тях посолствата комуникират с граждани, публикуват предупреждения при извънредни ситуации, разясняват политики и реагират на кризи в реално време. На този фон изглежда поне странно, че при първия по-сериозен институционален проблем тези канали се третират като второстепенни и лесно заменими.

Още по-парадоксално е, че именно в моменти на политическа или бюджетна нестабилност нуждата от ясна, публична и навременна информация е най-голяма. Вместо това, официалните канали в социалните мрежи биват поставяни в режим на почти пълно мълчание. Така ситуацията с „замлъкналите“ профили на американските посолства по света неизбежно повдига въпроса дали е устойчив моделът държавни институции с глобална роля да разчитат толкова силно на социалните платформи, след като при първата сериозна административна криза поддръжката им се оказва сред най-лесно жертваните дейности. И дали в крайна сметка не остава усещането, че ролята на тези канали е много по-неясна и противоречива, отколкото официално се признава.