Плюсове и минуси на споделянето на платформи при автомобилите

Споделянето на платформи не е ново явление. То предшества Втората световна война и американската Голяма тройка е отговорна за масовото му прилагане. През 40-те години на миналия век General Motors е една от първите компании, които разработват четири платформи (наречени находчиво A, B, C и D). Те служат за основа на всеки автомобил в портфолиото.

Тази инженерна инициатива бързо се разпространява по целия свят, особено в страните, дълбоко засегнати от войната. В условията на оскъдни ресурси в Обединеното кралство, по-голямата част от Европа и Азия производителите търсят начини да произвеждат автомобили възможно най-евтино, за да дадат тласък на икономиката.

Това довежда до появата на няколко емблематични автомобила като Mini, Citroen 2CV, Fiat 500 и VW Beetle. С разрастването на марките и трите автомобила в крайна сметка даряват платформата си на други превозни средства.

Единствената причина, поради която споделянето на платформи се усеща като нещо толкова ново, е, че сега имаме достъп до информация в много по-голям мащаб. Преди ерата на интернет беше много по-лесно да се скрият такива неща. Все пак сега е широко известно, че Toyota Tacoma, Tundra, Sequoia и Land Cruiser са на една и съща платформа.

Предимства на споделената платформа

Споделянето на платформи и части не се ограничава само до свързани марки като Toyota и Lexus. Марките често търсят други производители на автомобили с обща цел и ще се обединяват. Има два чудесни примера за това. Първият и един от най-известните примери са BMW Z4 и Toyota Supra, както и Subaru BRZ и Toyota GR86.

Често това се приема с неодобрение, но има множество предимства да се прави бизнес по този начин. Освен това много положителни аспекти отиват към клиента (както и някои негативи, разбира се).

Спестяване на разходи и по-добра наличност на части

Новата Toyota Tacoma е разположена върху съществуващата платформа TNGA-F. Нея ще откриете в повечето SUV-ове и пикапи на японската марка. Освен това тя споделя 2,4-литров четирицилиндров двигател с турбокомпресор с няколко други модела от гамата на Toyota. Да не говорим за стотици дребни части, използвани във всички автомобили.

Разработването на нов автомобил струва много по-малко, когато вече имаш с какво да започнеш. В този случай Toyota вече е подредила всички основни механични компоненти. Намалените разходи за разработка означават, че Toyota може да “таксува клиента” с по-малко, така че изцяло новата Tacoma не е значително по-скъпа от автомобила, който заменя. И това въпреки че е по-мощна, по-комфортна и по-модерна.

Благодарение на споделянето има много по-голямо предлагане на налични части. Предишният модел на Такома се задвижва от 3,5-литров V6 GR-FKS. С течение на времето той постепенно бе изведен от употреба. Сега, когато споделя двигател с поне четири други модела, винаги ще има достатъчно резервни части.

По-добро качество и глобална адаптивност

Споделянето на платформи, двигатели и части означава, че инженерите зад кулисите имат само една задача. Те могат да съсредоточат цялото си внимание върху едно нещо с малко или никакви вариации. Това означава, че нивата на качество се повишават.

Освен това така се предоставят на марките тонове данни, с които да работят, преди да въведат изцяло нов модел. Новият Land Cruiser е оборудван с 2,4-литров четирицилиндров турбомотор T24A-FTS, със или без хибридно подпомагане. Този двигател дебютира в Lexus NX през 2021 г. Така че Toyota вече разполага с данни и обратна връзка за три години. По принцип всички, които се оплакват, че новият двигател няма да е толкова надежден, колкото стария V6, няма от какво да се страхуват.

Преди споделянето на платформи няколко части на света се разминаваха с добри продукти 

Споделянето на части улеснява адаптирането на автомобилите в световен мащаб. Наскоро Toyota одобри Tundra за износ в Австралия. Това е нещо, което жителите на континента държава очакват с нетърпение от години. Благодарение на новата платформа и споделения двигател е по-лесно тези автомобили да се преоборудват за десен волан и да се направят други дребни промени за този пазар. Това означава повече пари в джоба на Toyota. Те пък могат да похарчат за разработване на продукти.

Повече забавни модели

Ако Toyota трябваше да създава нови модели от нулата, новите Land Cruiser и Supra нямаше да съществуват. Феновете на Toyota нямаше да имат съперник на Jeep Wrangler и Ford Bronco. Емблематичната табела Supra щеше да бъде прибрана в мазето, пълно със зимнина от неизползвани търговски марки.

Но благодарение на споделянето на платформата и двата автомобила вече съществуват. Можете дори да имате Supra с “ръчна”, което е глътка свеж въздух в свят, в който повечето автомобилни производители се отказват от тази скоростна кутия. А към хората, които се оплакват, че Supra има интериор като BMW, имаме един въпрос. Какво избирате? Supra с интериор на BMW или никаква Supra?

Тъмната страна на споделянето на платформи

Естествено, споделянето на платформи има и негативни страни. Има една изключително неприятна практика, на която ще се спрем по-късно. Засега ще се съсредоточим върху някои отрицателни качества, които могат да се появят, когато се разчита твърде много на споделянето на платформи.

Ограничени възможности

Въпреки че ни харесва фактът, че на света вече има Supra, бихме искали да я видим задвижвана от двигател на Toyota. Прочутият 2JZ е не само един от най-надеждните двигатели, създавани някога. Той е един от най-обичаните в автомобилното братство. Знаем, че е пенсиониран, но толкова ли е  трудно за Toyota да намери чертежите и да актуализира този двигател за съвременния свят?

Отговорът на този въпрос за съжаление е „да“. Toyota трябваше да работи около съществуващата платформа. Преработката ѝ, за да се монтира нов двигател, щеше да струва милиони. Производствената линия щеше да се нуждае от нови инструменти, а работниците в завода – от обучение. Вместо това моделите Supra и Z4 се произвеждат един до друг в Грац, Австрия. И то не от Toyota или BMW, а от Magna Steyr. За щастие и двата автомобилни производителя се съгласиха на уникален дизайн, който и без това беше достатъчно труден за изпълнение.

Toyota разполага с достатъчно средства, за да извърши разработката, но някой трябва да плати, за да може да получи възвръщаемост на тази инвестиция. Това е начинът, по който работят предприятията, а Toyota не е благотворителна организация. Ако Toyota беше направила нещо свое, новата Supra щеше да е много по-скъпа.

Компромисен външен вид 

Най-добрият пример за споделяне на платформа, който се проваля, е Jaguar X-Type. За да работи споделянето на платформа, е необходимо ясно разграничение между различните автомобили, работещи на една и съща платформа.

Toyota се справя добре с това, като гарантира, че новият Land Cruiser няма да отхапе от пая на Sequoia. LC има само пет места (поне в САЩ) и не се предлага с по-мощния 3,4-литров V6 с два турбокомпресора. Те са уникални за по-големия SUV.

X-Type се провали с гръм и трясък по няколко причини. Най-очевидната беше, че споделяше твърде много компоненти с Ford Mondeo, продаван в САЩ като Fusion. X-Type използва същата платформа, двигатели и скоростни кутии като Mondeo, но Ford дава на Jaguar достатъчно пари, за да разработи каросерия и интериор. Смятали са, че това ще е достатъчно, но исканата от Jaguar цена е била твърде завишена.

Началната цена на Jaguar през 2008 г. е 35 000 долара. По това време Mondeo със същия V6 двигател и брилянтна настройка на окачването се продава за 22 000 долара. Клиентите не приеха радушно, че са ограбени, и X-Type се провали епично.

Масови изтегляния

По-рано споменахме, че производителите вече имат достъп до данни, когато нов модел се пуска на пазара с използване на съществуваща механика. Това си има и отрицателна страна.

През февруари 2024 г. Toyota и Lexus отзовават стотици хиляди автомобили в Америка. Засегнатите модели включваха Toyota Tundra, Tundra Hybrid, Sequoia и Lexus LX 600.

Всички тези автомобили са оборудвани с един и същ базов двигател и 10-степенна автоматична скоростна кутия. В този случай именно скоростната кутия, доставяна от Aisin, е подвела автомобилите. Възможно е компонентите на трансмисията да не се изключат веднага при превключване в неутрална позиция.

Това означава, че има вероятност част от мощността да се прехвърли към колелата и след превключването. Както можете да си представите, това не е съвсем ОК.

Това е един от случаите на неправилно споделяне на платформата и механичната част, в резултат на което Toyota се сблъсква с негативната преса и хиляди разгневени клиенти. Все пак това далеч не е най-големият грях, който един автомобилен производител може да извърши.

Споделяне на платформа срещу badge engineering 

Накратко, „badge engineering“ е мързеливият брат на споделянето на платформи. Това е, когато автомобилният производител дори не може да си направи труда да разграничи различните автомобили, базирани на една и съща платформа.

Има няколко примера, включително сагата с платформата GMT360. Chevrolet TrailBlazer, GMC Envoy, Isuzu Ascender и Oldsmobile Bravada бяха създадени на една и съща платформа. Maрката, на която това наистина навреди, беше Saab. Шведската марка винаги е била известна с това, че е малко по-нестандартна. Но когато представи невдъхновяващия 9-7X, лоялните ѝ клиенти отхвърлиха този автомобил.

Вторият пример също идва от GM. Той закупи южнокорейския производител Daewoo малко след като той фалира. Daewoo вече беше започнал да проектира следващото поколение ужасни автомобили (затова и фалира). Въпреки това, вместо да вложи повече пари в дизайна, Шевролет премахна емблемите на Daewoo и сложи известната “папийонка”. Дори не си направи труда да постави емблемата на решетката. Ако никога не сте карали такъв автомобил, считайте се за щастливци.

Но най-лошият случай от всички беше Honda Crossroad. Когато си представяте Honda, мислите за надеждност. Когато мислите за Land Rover, надеждността дори не ви идва наум. Тогава защо Honda взе Discovery от Серия 1 и му сложи своите емблеми? Honda се нуждаеше от сериозен офроудър и вече имаше работни отношения с Rover. Така че това беше лесният изход.

Говори се, че Honda е трябвало да прекара поне два дни в отстраняване на основни проблеми с Discovery, преди Crossroad да бъде допуснат до дилърските зали, но дори техниците на Honda не са могли да оправят това конкретно парче … боклук (по стандартите на Хонда). Единственото хубаво нещо в Crossroad е, че той има странната участ да бъде единствената Honda с V8 двигател в историята.