Първите автомобили, счупили всеки важен рекорд за скорост

Всяка бариера изглежда непреодолима… докато не се появи някой, който да я счупи. В продължение на седем години от 1998 до 2005 г. McLaren F1 държи рекорда за максимална скорост за серийни автомобили – 386,24 км/ч. Изглеждаше непобедимо. Докато не се появява Volkswagen Group и Bugatti Veyron, които отнемат титлата на McLaren с максимална скорост от 407,16 км/ч. За да отбележим автомобили като F1 и Veyron, искахме да разгледаме всеки автомобил, който е счупил значителни рекорди за скорост.

За разлика от рекордите, поставени от Bugatti или McLaren, всички те са поставени от състезателни автомобили, които не са били разрешени за движение по пътищата. Това не би трябвало да е изненадващо, тъй като подобряването на световен рекорд обикновено изисква скъпа технология. Тя може да не е възможна за сериен автомобил поради разходи, безопасност или други причини. Ще разгледаме автомобилите, които първи са счупили бариерите от 100 км/ч, 160 км/ч, 240 км/ч, 320 км/ч, 480 км/ч и звуковата бариера.

62 МИЛИ/Ч (100 КМ/Ч): La Jamais Contente

Сега, когато се използва като еталон за ускорение на автомобила, не отне много време да се създаде автомобил, който за първи път може да достигне скорост от 100 километра в час. През 1899 г., само 14 години след появата на първия в историята автомобил Benz Patent Motor Car, френско превозно средство, наречено La Jamais Contente (Никога неудовлетвореният – на английски език), поставя рекорд за скорост по суша от 105,88 км/ч. Това става на състезателна писта, управлявано от белгийския пилот Камий Женати.

La Jamais Contente се отличава с торпедообразна каросерия. Тя прорязва въздуха, въпреки че високата позиция на седене на водача разрушава аеродинамиката и не позволява на автомобила да постигне още по-висока максимална скорост. Изненадващо, първият рекордьор в този списък всъщност е електромобил. Автомобилът е използвал два двигателя Postel-Vinay с верижно задвижване. Неговата обща мощност е около 68 конски сили. Jenatzy профучава покрай тълпа от хора, които станаха свидетели на рекорда, и аплодираха на бис. За съжаление електрическите двигатели от XIX век не бяха в състояние да постигнат максималната скорост за втори път. Все пак този рекорд издържа до 1902 г. Тогава превозно средство, задвижвано с пара, постига 120,84 км/ч.

100 MPH: това е сложно  

За разлика от бариерата от 96 км/ч, титлата на първия автомобил, достигнал 160 км/ч, е много спорна. Воденето на статистиките в началото на 1900 г., да кажем, не е било идеално. Както и при предишния рекорд, автомобилът, който може да има най-силни претенции за първото преодоляване на 160 км/ч, е електромобил. Вдъхновен от рекорда на Jenatzy от 100 км/ч, Уолтър Бейкър от Кливланд се заема да създаде още по-бърз автомобил. Когато се състезава през 1902 г., Торпедото на Бейкър изглежда като научна фантастика, пренесена в реалността. Обтекаемата каросерия се нуждаела от много по-малко енергия от La Jamais Contente. Само 14 к.с. от двигател Elwell-Parker и 11 оловно-киселинни батерии. Той може да пронизва въздуха благодарение на формата на сълза и 36-инчовите колела с телени спици с вътрешни и външни капаци на дисковете.

За съжаление, едно от тези колела се чупи по време на първия му опит за рекорд, предизвиквайки катастрофа, при която са ранени и загиват близо 20 души. Трагедията не свършва дотук. Следващият рекорден пробег през 1902 г. също завършва с блъскане на автомобила в кола на Стейтън Айлънд, Ню Йорк. Торпедото влиза в контакт с трамвайни релси, в резултат на което се отклонява и убива двама зрители. Бейкър и неговият спирач оцеляват. Това е първият състезателен автомобил, оборудван с предпазни колани. Всъщност двамата мъже са арестувани на място за непредумишлено убийство. По-късно обвиненията са свалени, защото жертвите са преминали през предпазна бариера. Смята се, че при това бягане автомобилът е достигнал скорост от 167 км/ч. Фаталният инцидент кара САЩ да забранят публичните рекорди, поради което „Торпедо“ не получава признание за преодоляването на 160 км/ч.

Ново начало

Опитите за рекорди за скорост по суша в Америка са възобновени през 1904 г. по време на събитие на плажа Дейтона-Ормонд във Флорида. По време на това събитие подобрена версия на автомобила на Бейкър, наречена Torpedo Kid, регистрира 167 км/ч.

Джей Хейстингс зад волана. След това самият Бейкър се качва зад волана и неофициално достига 219 км/ч. Както споменахме, през този период записите са били неточни. Поради това официалната титла принадлежи на френски автомобил, наречен Gobron-Brillié.

Този автомобил е имал уникален 13,5-литров четирицилиндров двигател с противоположни бутала, произвеждащ невероятните 110 к.с. На 21 юли 1904 г. на плажа в Остенде, Белгия, Gobron-Brillié постига 166,67 км/ч. През същата година американски автомобил, наречен Napier L48 „Samson“, постига скорост от 168,43 км/ч на плажовете на Флорида. Използва първия в света шестцилиндров двигател – масивен 15-литров звяр. През 1919 г. Vauxhall OE-type 30-98 дава възможност на обикновените граждани на Обединеното кралство да развиват 160 км/ч със сериен автомобил.

150 MPH: 

Автомобилът, който за първи път преодолява бариерата от 241 км/ч, може би е първият от марка, която може би познавате: Sunbeam. Британският автомобилен производител съществува от 1905 г. до 1934 г. След това продължава дейността си като Sunbeam-Talbot. През 1920 г. той произвежда автомобил, наречен Sunbeam 350HP, по името на мощността му, който е специално проектиран за поставяне на рекорди за скорост по суша. Мощността идва от 18,8-литров самолетен двигател V12, съчетан с четиристепенна трансмисия.

Британският автомобилен състезател и журналист сър Малкълм Кембъл поставя тогавашния рекорд на изпитанията за скорост в Солтбърн през юни 1922 г. със скорост 222 км/ч. Въпреки това хронометърът се счупва и официалният рекорд не е зачетен. След като пребоядисва автомобила и го кръщава „Синята птица“, Кембъл прави още няколко опита за рекорд. През 1925 г. достига 242,6 км/ч на пистата Pendine Sands в Южен Уелс. Серийните автомобили достигат тази скорост три десетилетия по-късно, през 1955 г., с Mercedes-Benz 300 SL.

200 MPH: 

Само две години преди хората да скочат от 241 на 322 км/ч, този път отново в британски Sunbeam. Sunbeam 1000HP Mystery е наречен и заради мощността си, която е близо 1000 к.с. Също така е иронично наречен „Охлювът“. Не може да се каже, че британците нямат чувство за хумор. На този автомобил са били необходими два самолетни двигателя, за да достигне максимална скорост от 328,62 км/ч, като зад волана му е бил състезателният пилот сър Хенри Сегрейв. Първият автомобил, преминал бариерата от 322 км/ч, и първият неамерикански автомобил, който се е състезавал на Дайтона Бийч. Едва през 1987 г. серийният автомобил Ferrari F40 достига максимална скорост от 323 км/ч.

Всеки двигател на Sunbeam Matabele е с работен обем 22,4 литра и 12 цилиндъра. Единият е монтиран пред водача, а другият – зад него. Задният двигател се е нуждаел от сгъстен въздух, за да стартира, а предният е използвал механичен фрикционен съединител. За да се използват в унисон, съединител свързвал двата V12 и изпращал мощността през тристепенна трансмисия с двойно верижно крайно предаване. Към 1927 г. то се e считало за остаряло.

Не само мощността е помогнала на Sunbeam 1000HP да достигне скорост от над 322 км/ч. Британският автомобилен инженер капитан Джак Ървинг проектира автомобила с каросерия, която покрива гумите, които са способни да издържат на скорост от 322 км/ч само три минути и половина.

300 MPH: 

Ако се чудите защо прескочихме 402 км/ч и преминахме направо към 483, то е защото и двата рекорда са постигнати от един и същ пилот в един и същи автомобил, само с разлика от три години. Подобно на рекорда за 241 км/ч, бариерите за 402 и 483 км/ч са преодолени от Малкълм Кембъл.
С автомобил, наречен Blue Bird, този път Campbell-Napier-Railton, построен от Thomson & Taylor.

Всъщност това е автомобилът, с който Кембъл получава рицарско звание, когато на 5 февруари 1931 г. в Дайтона постига 396,13 км/ч. Сегрейв, който няколко години преди това отнема рекорда на Кембъл, е убит по време на опит за рекорд за скорост на вода в Южна Африка.

Автомобилът използва 23,9-литров двигател Napier Lion W12 с компресор, който произвежда зашеметяващите 1450 к.с. След като е посветен в рицарство, Кембъл не спира да поставя рекорди. Една година по-късно, през 1932 г., той се връща в Дайтона. Там преодолява бариерата от 402 км/ч със скорост 408,71 км/ч. Кембъл продължава да “избутва” автомобила до 438,37 км/ч през 1933 г. и 445,50 км/ч през 1935 г., преди да постави първия рекорд за скорост на солените площи в Боневил, като преодолява бариерата от 483 км/ч със 484,62 км/ч.

Неговият син, Доналд Кембъл, става последният човек, поставил рекорд за скорост на сушата без реактивно задвижване през 1964 г. Тогава постига 649,59 км/ч с Bluebird-Proteus CN7 с газотурбинен двигател с мощност 4000 к.с.

Тези рекорди са особено впечатляващи, като се има предвид, че пътните автомобили достигат 483 км/ч едва през 2019 г. с Bugatti Chiron Super Sport 300+. Скоростта от 644 км/ч никога не е била доближавана от нито един сериен автомобил, предназначен за гражданска употреба.

Звукова бариера:

След рекорда от 400 км/ч повечето от автомобилите, които са счупили рекордите за скорост на земята, престанаха да приличат на автомобили и повече на приземени самолети без крила. Затова решихме да прескочим до най-бързия от тях. Thrust SSC (SuperSonic Car) постави първия си рекорд през септември 1997 г. с командира на крилото на британските кралски военновъздушни сили Андрю Дънкан Грийн зад волана. Задвижван от два Rolls-Royce, произвеждащи 50 000 паунда тяга, автомобилът първоначално постави рекорд в пустинята Блек Рок със скорост 1148,058 км/ч. В процеса на работа изгаряше по 18,2 литра гориво в секунда.

Грийн се завръща в пустинята през октомври същата година и чупи собствения си рекорд със скорост 1223,657 км/ч. Това е първият и единствен сухопътен автомобил, който преодолява скоростта на звука. Този рекорд се запазва повече от две десетилетия, въпреки потенциалните претенденти. Джеси Комбс стана най-бързата жена на Земята с 840 км/ч в North American Eagle Supersonic Speed Challenger. Реактивен автомобил с мощност 52 000 к.с., който изглеждаше, че може да счупи рекорда за скорост по суша.

Тя трагично загина по време на пробега през 2019 г. Bloodhound LSR изглеждаше, че би могъл да счупи рекорда с над 1287 км/ч, но така и нямаше възможност да се опита да избяга след пандемията COVID-19.
Към миналата година екипът на Bloodhound търсеше шофьор и финансиране от 14,7 млн. долара, за да осъществи пробега с прогнозирана максимална скорост от 1690 км/ч. Може би някой ден рекордът от 1997 г. ще падне.