19-те най-странни автомобила в историята

Разбира се, когато наблюдаваме задръстване, пълно със средно големи кросоувъри, понякога трябва да се съгласим. Тази история обаче не е за кросоувъри – по-скоро е за най-странните автомобили, които някога са били произвеждани. По нея е работил авторът Том Еванс от autocar.

Leyat Helica

През 1909 г. французинът Марсел Лейат се стремял да построи самолет, но не му стигнали парите, затова вместо това се заел да произведе самолет без крила – и така се родил Helica.

Изработен от дърво, той е лек и доста ефективен по свой начин и може да развие 170 км/ч, но въпреки че интересът към него е голям, след като се появява на автомобилното изложение в Париж през 1921 г., са построени само 30 броя, тъй като производството е трудно. Изглежда, че днес са оцелели само четири от тях.

Stout Scarab

Fiat може и да претендира да е производителят на първия масово произвеждан MPV, но американският Stout вероятно е стигнал до него още по-рано, макар и с автомобил, който дори не е достигнал двуцифрено число в производството. Но само го погледнете – представете си въздействието, което е направил, когато светът го е видял за първи път през 1932 г.?

Невероятно аеродинамичен, с алуминиево шаси и двигател Ford Flathead V8 отзад, с достатъчно място за шестима души, той се продаваше като офис на колела – макар и изключително скъп, и това му помогна в търговско отношение.

Проектиран от John Tjaarda – баща на Tom Tjaarda, друг известен автомобилен дизайнер – това е още един странен автомобил, който трябва да уважаваме заради неговата изключителна наглост.

Reeves-Overland Octoauto

Милтън Рийвс от щата Индиана е един от първите американски майстори на „карети без коне“ и изобретател на различни ранни технологии за двигатели. Но през 1910 г. той се справя с основния проблем на шофирането по онова време: ужасните пътни настилки.

Така той взел един Overland от 1910 г. и добавил четири колела – теорията била, че допълнителните колела ще изгладят движението, подобно на това, което правят няколкото колела при влаковете – и всичките осем колела се управлявали. 

Ocoauto наистина е бил удобен, но също така и много дълъг  6,3 метра, сложен за конструиране и следователно скъп за закупуване. Тъй като нямал клиенти, Рийвс отрязал едната ос, за да направи шестколесно превозно средство, но и то не проработило и Рийвс се върнал към двигателите си.

Dymaxion

Имаме много странни автомобили тук, но със сигурност никой не отговаря на визията на този Dymaxion. Защото в началото на 30-те години на миналия век американският изобретател Бъкминстър Фулър замисля ново превозно средство, което може не само да се движи, но и след време да лети.

То е оборудвано с монтиран отзад Ford Flathead V8, но със задвижване на предните колела и общо три колела, от които едното задно е управляемо. Това позволявало парти трикове – то можело да се движи на 90 градуса, което позволявало на автомобила да се върти – но също така го правело много труден за управление при висока скорост, както открил един от първите тестови пилоти, когато загинал в катастрофа, и амбицията за летене била изоставена.

Всичко това е твърде странно във време, когато повечето хора са съсредоточени върху това да намерят достатъчно храна по време на Голямата депресия, и интересът намалява; само един от трите произведени автомобила оцелява и днес може да бъде видян в Националния автомобилен музей в Рино, Невада. Известният архитект Норман Фостър изработва реплика през 2010 г. (на снимката); той работи с Фулър, негов герой, от 1971 до 1983 г.

Chrysler Turbine Car

Това е концептуален автомобил, произвеждан в периода 1963-1964 г. Всички оцветени в бронз автомобили, проектирани и построени от Ghia, се задвижват от газотурбинен двигател, който може да работи с дизелово гориво, безоловен бензин, керосин или дори текила. При пълна мощност двигателят изпомпвал 130 к.с., впечатляващ въртящ момент от 576 Нм и се въртял с изключителните 60 000 об/мин. 

От общо 55 произведени модела 50 бяха предоставени на обществеността за тестване; много от тях обаче бяха озадачени от сложната процедура за стартиране и не бяха впечатлени от бавното ускорение, огромния разход на гориво и шумността.

Крайслер стига до заключението, че технологията няма голямо бъдеще, изтегля автомобилите и разглобява повечето от тях; все още са останали девет, като два от тях все още са собственост на компанията, а повечето от останалите са в музеи, включително един в Хенри Форд в Диърборн, Мичиган.

Rocket LCC 

Крис Крафт и Гордън Мъри били приятели от моторните спортове и искали да направят нещо, което да напомня за една по-ранна епоха на състезанията. Резултатът е Rocket, от който се продават общо 55 бройки, включително автомобилите, построени за основателите на компанията.

Размерите на Rocket налагат тандемно оформление и предвещават централната позиция на водача, която Мъри ще използва в McLaren F1. Rocket е оборудван с мотоциклетен двигател Yamaha с мощност 143 к.с. и 10 предавки.

Carver

Дизайнерът на Carver Крис ван ден Бринк иска да съчетае комфорта и устойчивостта на атмосферни влияния на автомобила с маневреността на мотоциклета. Така той позволява на основната част на каросерията да се върти от една страна на друга като мотоциклет, докато задната част с двете колела остава изправена.

Тази кратка информация налагаше тандемно разположение на две седалки, за да се гарантира, че Carver остава достатъчно тесен, за да постигне 45-градусовите ъгли на наклон, необходими за завиване. Мощността е осигурена от 660-кубиков четирицилиндров двигател с мощност 65 к.с., който може да развие 193 км/ч.

Nissan Land Glider

Nissan е проучвал много необичайни начини за подобряване на автомобила и Land Glider е поредният опит в това търсене. С електрическо задвижване Land Glider беше обявен за градски автомобил с нулеви емисии, който да изпревари Renault Twizy.

За разлика от френската машина, Nissan използваше дизайн с накланящи се колела, за да имитира накланянето на мотоциклет, което не даваше реални изгледи за пускането му в производство.

Birdseye Pea car

Марка за дребен грах пожелала малък промоционален автомобил, така че фирмата за замразени храни Birdseye базира своя Pea Car на шаси на картинг.

Той използва двигател Honda и може да развие до 80 км/ч, което трябва да е ужасяващо предвид формата, центъра на тежестта и малкото междуосие. 

Почитателите на Volkswagen ще забележат фаровете на Beetle, които са завъртени на 90 градуса, за да се изкривят с кръглата каросерия, и отвора на капака на кемпера.

1968 Oldsmobile/American Quality Coach Jetway 707

През 60-те години на миналия век летенето е било бляскаво и ексклузивно, а пътуването е започвало много преди да се качите на самолета. Поне на теория това е било така, което е довело до създаването на всякакви много големи и често необичайни „летищни автомобили“, чието олицетворение може би е Jetway 707. 

Вместо да се базира на комби или лимузина, създателите му започват с личния автомобил Oldsmobile Toronado. Все пак отличителната черта на Toronado, неговата архитектура с предно предаване, има известен смисъл за създаването на лимузина, но все още е имало адски много работа, за да се направи този 8,5-метров шлеп, способен да превозва 12 до 15 души. Произведени са 52 броя, като до днес са оцелели няколко.

Glenfrome Facet

Базираната в Бристол фирма Glenfrome, която се занимава с персонализация, създава през 80-те години редица интересни автомобили, включително удължени версии на Jaguar XJ и Mercedes S-класа. Но вероятно тя е най-известна с разтегателния Range Rover със 7 врати, а след това и с Facet, също базиран на британския луксозен 4×4. 

Проектиран по екстремен начин, за да привлече вниманието като нищо друго, той е насочен към пазара в Близкия изток и комбинира тарга покрив с различни панели на каросерията от фибростъкло. Бил е изключително скъп – 55 000 паунда през 1983 г. по времето, когато това е средната цена на къщата в Лондон – но въпреки това впечатляващите 50 екземпляра намериха дом.

Shed

Повечето рекламни автомобили се опитват да продадат нещо, но Shed на Кевин Никс е създаден, за да събере пари за хосписа Katharine House в Оксфордшир. За да докаже, че неговият величествен навес на колела е най-добрият, Кевин го закара до Pendine Sands, където разви максимална скорост от 160 км/ч.

Под каросерията, изработена по поръчка от Кевин вкъщи, се крие Volkswagen Passat 4Motion. Оригиналният 2,8-литров V6 двигател е отстъпил място на по-нов V6 с две турбини и 265 к.с. от Audi, който, както се надява Кевин, ще помогне за по-нататъшното повишаване на съществуващия му рекорд за най-бърз сарай в света.

Oeuf Electrique – 1940 г.

Когато германците завладяват Франция през 1940 г., те незабавно открадват повечето автомобили в страната и лишават тези, които не са, от бензин. Индустриалният дизайнер Пол Арзенс предлага този отговор: минималистичен автомобил с форма на яйце, изработен от алуминий и плексиглас, задвижван от електричество, доставяно чрез пет 12-волтови батерии. 

Теглото му от 158 кг помогна да се постигне впечатляващ пробег от около 100 км  и максимална скорост от 70 км/ч. Той не се наложил и били направени само единични екземпляри, използвани от Арзенс до смъртта му през 1990 г.

Peel P50 – 1962 г.

Триколесният P50, произведен от Peel Engineering Company на остров Ман, се предлага в червено, бяло или синьо. Първоначално произведено между 1962 и 1965 г. (около 50 броя), то е оборудвано с 49-кубиков едноцилиндров двигател DKW с мощност 4,2 к.с. и максимална скорост 60 км в час. Не е имало задна предавка.

През 2011 г. той е възроден: бензиновата версия вече е с 49-кубиков мотопеден двигател Honda, предлагащ зашеметяващите 4,8 к.с. чрез CVT, но с по-ниска максимална скорост от 50 км/ч. Електрическата версия е малко по-малко мощна и предлага пробег от 36 км, което при нормален електромобил би било уморително, но не и при автомобил като този.

На цена от около 15 000 паунда те са изнесени в цял свят, а сред купувачите е и известният колекционер на автомобили „Rainbow Sheikh“ от Абу Даби.

TASCO – 1948 г.

Дизайнерът Гордън Буериг работи върху няколко модела на Duesenberg и Cord, преди да основе The American Sports Car Company (TASCO) след Втората световна война. първият и единствен модел на компанията прилича малко на самолет без крила и изглежда направо странно през 1948 г., а изглежда така и днес.

Задвижва се от V8 Flathead Ford, модифициран за по-добри характеристики. 

Special остава единичен брой – производството му би било твърде скъпо – но неговият Т-образен покрив привлича вниманието на дизайнери от цял свят и Буериг патентова дизайна през 1951 г. Той съди GM, когато Chevrolet пуска Corvette с подобен дизайн на покрива през 1968 г., и печели делото, а по-късно идеята е използвана в Chevy Monte Carlo, Nissan 280ZX, Toyota MR2 и др.

Yamaha OX99-11 – 1993 г.

Един от най-редките и екзотични суперавтомобили от епохата, в която производителите разширяваха границите във всички посоки, Yamaha OX99-11 заимства в голяма степен от технологията на Формула 1. Това включваше централно място за седене на водача, но за разлика от предстоящия McLaren F1, Yamaha постави пътника в своя автомобил точно зад водача.

Дизайнът придаде необичаен външен вид на OX99-11, но това скоро бе забравено, когато 3,5-литровият V12 двигател с 400 к.с. бе запален. Той звучеше сензационно и приличаше на двигател от Формула 1, което не беше далеч от истината, като се има предвид участието на Yamaha в този клон на моторните спортове по онова време.

Произведени са само три екземпляра OX99-11, тъй като Yamaha осъзнава, че той никога няма да се наложи в търговската мрежа.

Toyota i-Road – 2013 г.

Създаването на автомобил с две места за сядане е добър начин да се откроиш от тълпата, но Toyota отиде много по-далеч със своя i-Road на автомобилното изложение в Женева през 2013 г.

Освен че има 1+1 седалки, i-Road е широк едва 90 см, което го прави тесен колкото повечето мотоциклети. Това трябваше да осигури на автомобила маневреност в града, а освен това той имаше окачване с накланяне като на мотоциклет, за да подпомогне стабилността.

Вътре салонът е за двама, но е тих благодарение на електрическото задвижване, което осигурява пробег до 45 км с едно зареждане.

Toyota планираше да позволи на жителите на Гренобъл, Франция, да използват i-Road като част от експеримент за споделяне на превозни средства. i-Road е част от 70-те електромобила, използвани в тригодишното проучване.

Outspan Orange

Проектирани и произведени от компанията Brian Thwaites от Съсекс между 1972 и 1974 г., тези автомобили са използвани от южноафриканския производител на портокали Outspan за популяризиране на плодовете му в Европа. Компанията продължава да работи и днес, като е известно, че са оцелели поне три от екземплярите, единият от които все още е в Outspan. Отдолу се крие Mini, чието механично оформление се поддава добре на преконфигуриране на каросерията.

Amphicar

Amphicar е уникален в тази си характеристика с това, че е имал президентско одобрение.В периода 1961-1968 г. в Германия са произведени 3878 автомобила от тази фирма, която е полубрат на BMW.

Задвижван от монтиран отзад 1,1-литров двигател Triumph Herald с мощност 43 к.с., той развива 110 км/ч по суша и 12  км/ч по вода. Линдън Джонсън е притежавал такъв автомобил и е обичал да стряска пасажерите, като се е преструвал, че спирачките са отказали, преди да влезе в езерото в ранчото си в Тексас.