Най-старите и най-големи кратери на Земята бавно изчезват

В резултат на огромното въздействие върху Земята от метеорити, експлозии или вулканична дейност, се образуват кратери, простиращи се на километри. Около 170 такива кратера са идентифицирани с течение на времето и те непрекъснато се свиват поради мащабни ерозии или тектонични трансформации.

Ново проучване показва, че тези кратери изчезват бързо и може никога повече да не бъдат открити.

Учените, участващи в проучването, казват, че би трябвало да могат да намерят сблъсъци на метеорити, които са се случили по време на дългата история на Земята, но те са открили само млади кратери, чиято възраст е по-малка от половината от възрастта на Земята – около 2 милиарда години.

Изчезващи кратери

„Почти случайност е, че старите структури, които имаме, изобщо са запазени“, казва Матю С. Хубер, планетарен учен от Университета на Западен Кейп в Южна Африка, който изучава ударни структури и е водещ автор на изследването.

„Има много въпроси, на които бихме могли да отговорим, ако имахме тези по-стари кратери. Но това е геоложката история. Трябва да направим история от това, което е на разположение“.

Заровени или скрити кратери могат да бъдат открити с помощта на геофизични инструменти като сеизмични изображения или гравитационно картографиране. И за да потвърдят съществуването им, геолозите след това търсят физически елементи като изхвърлени и ударни минерали, за да ги проучат допълнително.

Хубер и неговият екип от учени искат да разберат колко бързо тези кратери изчезват поради ерозия на земната повърхност, преди последните им останки да бъдат открити.

Отговорът е в Южна Африка

Така че екипът отива в Южна Африка, за да проучи най-стария и най-големия известен ударен кратер в света, образуван някога. Според НАСА преди около два милиарда години астероид с размери около 10 километра се е втурнал към Земята и е направил вдлъбнатина с ширина 100 километра на нейната повърхност. Ударът е югозападно от днешния Йоханесбург, Южна Африка.

За да разберат повече, изследователите се разровиха в кратера. През годините всичко, което остава от ударния кратер, е полукръг от ниски хълмове и скални образувания.

„Този ​​модел е една от последните геофизични сигнатури, които все още могат да се открият, и това се случва само за най-мащабните ударни кратери“, казва Хубер.

„Ерозията кара тези структури да изчезнат отгоре надолу“, добавя Хубер. „Така че тръгнахме отдолу нагоре“.

Изследователите взимат проби от скални ядра и анализират техните физически свойства. Те откриват, че макар да са останали някои изхвърлени и ударни минерали, скалите във външните хребети на кратера Vredefort са различни от другите скали наоколо.

„Това не беше точно резултатът, който очаквахме“, казва Хубер. „Разликата, където я имаше, беше невероятно малка. Отне ни известно време, за да разберем наистина данните. Десет километра ерозия и всички геофизични доказателства за удара просто изчезват, дори и при най-големите кратери“.

Ако има повече ерозия през следващите няколко години, кратерът ще изчезне напълно.

„За да има ударен кратер, запазен до днес, той трябва да е претърпял наистина необичайни условия на съхранение“, каза Хубер. „Но Земята е пълна с необичайни условия. Така че може би има нещо неочаквано някъде и затова продължаваме да търсим“.

Изследването е публикувано в Journal of Geophysical Research Planets.