Парче метал може да е от самолета на Амелия Ерхарт. Затова учените са го тествали – в ядрен реактор

Учените от Университета на Пенсилвания (Penn State) приложиха невероятно мощен и необичаен инструмент в опит да открият следи от съдбоносния полет на Амелия Еърхарт около света: ядрен реактор. Този иновативен подход е поредният опит да се хвърли светлина върху една от най-големите авиационни загадки на всички времена.

Изчезването: 20 000 мили по-късно

На 2 юли 1937 г. Амелия Еърхарт и нейният навигатор Фред Нунан са на път към остров Хауланд в Тихия океан, разположен на около 1700 мили югозападно от Хонолулу. Те вече са изминали шест седмици и 20 000 мили от своето околосветско пътешествие. По това време Еърхарт вече е записала името си в историята като първата жена, прелетяла соло през Атлантика и от Хаваите до континенталната част на САЩ. Нейният глобален полет е трябвало да бъде поредното грандиозно постижение за пионера в авиацията.

Еърхарт и Нунан обаче никога не достигат Хауланд. Някъде по пътя техният самолет Lockheed Model 10-E Electra изчезва. Смята се, че машината не е успяла да се добере до малкия остров с площ от едва две мили и половина, вероятно поради прекомерно тегло и недостиг на гориво. Никой не знае със сигурност какво се е случило в последните им моменти.

Море от теории и нови експедиции

От десетилетия хората претърсват огромни части от Тихия океан за какъвто и да е знак от самолета, което доведе до появата на цяла индустрия от теории и мистификации. В публичното пространство периодично се появяват скелети, останки от раци, разкази на очевидци и предполагаеми отломки.

През 2024 г. компанията Deep Sea Vision откри сонарно изображение на обект с формата на самолет на около 100 мили от остров Хауланд. По-късно същата година обаче компанията обяви, че след по-детайлно проучване целта се е оказала не самолетът на Еърхарт, а естествено скално образувание. Паралелно с това, през 2025 г. бе обявена нова експедиция до остров Никумароро, базирана на аномалия в лагуната на острова, но мисията бе официално отложена за 2026 г.

Мистериозният панел и ядрената физика

Години наред едно от най-интересните открития беше парче метал, намерено през 1991 г. от ентусиаста Рик Гилеспи на място, разположено на 300 мили от остров Хауланд. През 2021 г. този корозирал и поразен от океана метален фрагмент изглеждаше достатъчно обещаващ, за да привлече вниманието на физиците.

Даниел Бек, мениджър на инженерната програма в Центъра за радиационна наука и инженерство (RSEC), където се намира ядреният реактор Breazeale, кани Гилеспи и прочутото парче метал за изследване. Планът е да се използват неутронна радиография и неутронен активационен анализ, за да се потърсят следи, които обикновеният визуален оглед би пропуснал.

Използвайки неутронни лъчи, които работят подобно на рентгеновите, лабораторията може да погледне под корозиралата повърхност на панела за бледи следи от боя, щамповани знаци, серийни номера или химически отпечатъци. Процесът включва поставяне на пробата пред неутронния лъч и дигитална плака зад нея, която записва полученото изображение.

Резултати от анализа и неочакван обрат

Първоначалният план включваше изучаване на ръбовете на панела за следи от начина на отстраняването му – например дали по него има белези, съответстващи на удар с брадва при аварийна ситуация. По-късно екипът съобщи за нещо по-конкретно: потенциални щамповани знаци, разкрити чрез подобреното неутронно изобразяване.

Анализът докладва за възможни маркировки, изглеждащи като „D24“ и „335 или може би 385“, макар значението им по това време да остава мистерия. Въпреки че тестът не разгада изчезването на Еърхарт, той помогна на университета да усъвършенства своята технология за неутронно изобразяване, която по-късно бе приложена в екологични изследвания на микропластмасата.

Кулминацията на тази конкретна следа настъпи през 2024 г. Тогава бе съобщено, че самият Рик Гилеспи е признал, че неговият панел всъщност принадлежи на товарен самолет Douglas C-47 от времето на Втората световна война. Промяната в позицията му дойде след откритие, свързано със съвпадение на модела на нитовете върху горната повърхност на крилото на C-47, изложен в Музея на авиацията в Нова Англия.

Въпреки че не беше открит неоспорим поднос, свързан с Амелия Еърхарт, сътрудничеството с ядрените физици доказа своята стойност. Установяването на това какво НЕ принадлежи на нейния самолет е също толкова полезно за разследването, колкото и намирането на реална следа. Това е начинът, по който работи истинската наука: една следа или преминава успешно през тестовете, или бива отхвърлена завинаги.