Мистериозен свят отвъд Плутон може да има атмосфера, твърди проучване

Космическият апарат „New Horizons“ на НАСА прекоси границите на познатото, оцелявайки след епично пътешествие на милиарди мили отвъд Плутон. Сега нови изследвания показват, че покрайнините на Слънчевата система крият още по-големи изненади. Учени предполагат, че малък леден свят, разположен далеч в космическия мрак, притежава тънка и деликатна атмосфера – откритие, което може да преобърне представите ни за планетарната наука.

Най-малкият обект с гравитационно свързана атмосфера

Въпросният обект, известен официално под каталожния номер (612533) 2002 XV93, е с диаметър от едва около 480 километра (300 мили). Въпреки скромните си размери, този „мини Плутон“ се смята за най-малкия обект в Слънчевата система, при който е засечена ясна глобална атмосфера, поддържана от собствената му гравитация.

Водещият изследовател Ко Аримацу от Националната астрономическа обсерватория на Япония посочва, че това е поразително развитие. То предизвиква конвенционалния възглед, че атмосферите са ограничени само до големи планети, планети-джуджета и някои от най-масивните луни. Ако откритието бъде потвърдено, това небесно тяло ще стане едва вторият обект отвъд Нептун с доказана атмосфера след самия Плутон.

Наблюдения в ледената пустиня на Пояса на Кайпер

Изследването, публикувано в списание „Nature Astronomy“, предлага нов поглед върху най-отдалечените и студени обекти в региона, известен като Пояса на Кайпер. За да регистрират присъствието на атмосфера, изследователите са използвали три телескопа в Япония. През 2024 г. те са наблюдавали обекта в момента, в който той преминава пред далечна звезда, предизвиквайки кратко, но специфично затъмняване на звездната светлина.

Основни детайли за откритата газова обвивка:

• Тя е между 5 и 10 милиона пъти по-тънка от земната атмосфера.
• Плътността ѝ е от 50 до 100 пъти по-ниска дори от разредената атмосфера на Плутон.
• Вероятният химичен състав включва метан, азот или въглероден окис. Всеки от тези газове би могъл да възпроизведе наблюдавания ефект при преминаването пред звездата.

Обектът 2002 XV93 се класифицира като „плутино“ – тяло, чиято орбита е в резонанс с тази на Нептун. По време на изследването той се е намирал на повече от 3,4 милиарда мили разстояние от Слънцето, което е дори по-далеч от Плутон.

Произходът на атмосферата: Ледени вулкани или сблъсък?

Учените все още не могат да кажат със сигурност какво е създало тази атмосфера, която е твърде тънка, за да поддържа живот. Предложени са две основни теории:

Криовулканизъм (Ледени вулкани): Газът може да е бил изхвърлен от вътрешността на малкия свят чрез ерупции на ледени вулкани. Това би означавало, че тялото е геологично активно.

Кометен сблъсък: Атмосферата може да е резултат от удар с комета, който е изхвърлил материал в пространството около обекта. В този случай обаче обвивката ще бъде временна и постепенно ще изчезне в открития космос.

Научен скептицизъм и ролята на „Джеймс Уеб“

Алан Стърн, водещият учен на мисията „New Horizons“, определя резултатите като изумителни, но подчертава, че те имат нужда от независима проверка. Някои астрономи, като испанеца Хосе-Луис Ортис, остават скептични. Ортис предполага, че алтернативно обяснение за данните може да бъде наличието на пръстен около тялото, а не атмосфера.

Ко Аримацу признава, че не може напълно да изключи екзотични алтернативи, но смята, че пръстенът не съответства на основните характеристики на техните наблюдения. Следващата стъпка за научната общност е използването на космическия телескоп „Джеймс Уеб“, който може да разгадае химичния състав на този мистериозен свят.

Плутон и дебатът за статута на планетите

Това откритие идва в момент, когато дебатът за класификацията на небесните тела се разгаря отново. През 2006 г. Плутон беше понижен в планета-джудже, но наскоро администраторът на НАСА Джаред Айзъкман заяви, че подкрепя връщането на пълния му статут.

„Аз съм в лагера на тези, които искат да направят Плутон планета отново“, сподели Айзъкман. Неговите коментари обаче предизвикаха полемика, тъй като бяха направени успоредно с предложения за съкращаване на научния бюджет на НАСА. Планетарни учени, като Адийн Дентън, разкритикуваха този подход, посочвайки, че е абсурдно да се бориш за статута на Плутон, докато едновременно с това застрашаваш кариерите на хората, които го изучават.