Йенс Матайс: Има нещо специално в убиването на нацисти

„Има нещо специално в това да гърмиш по нацисти, вярно е“. Така отговаря един от най-важните хора в MachineGames Йенс Матайс на въпрос на AusGamers относно новия Wolfenstein.

Матайс даде интервю тази седмица за австралийското издание, хвърлящо светлина върху аспекти от работата по The New Colossus и достойнствата на поредицата. Интересно звучи и обяснението на Матайс относно мотивацията на студиото да се захванат с Wolfenstein, като поредица.

Матайс, прекарал близо 11 години в Starbreeze Studios, е един от основателите на MachineGames през 2009. Първата игра на студиото обаче се появява след пет години: Wolfenstein: The New Order. „По време на работата ми в Starbreeze, имахме възможността да свършим много задачи и да постигнем много успехи, но по-важното – много неуспехи. Неуспех при структурирането на екипите, на офис пространството. Имаме толкова много измерения по отношение на перспективата за това какво именно прави едно студио успешно. Така че, когато стартирахме MachineGames, това беше първото нещо, което направихме, задавайки си отрано въпроса: „Как да изградим ултимативното студио? Какви са най-важните неща за постигането на това?“. От планиране на разположението на етажа до локацията на студиото, творческата структура, която то трябва да притежава, през публикуването и всички онези неща“, обяснява Матайс. „Имахме този списък с неща за вършене. Завършихме подготовката именно с него. С издателя, който искахме да работим – Bethesda, които бяха на върха на списъка ни, тъй като те са толкова уважавани по отношение на творческата свобода, която дават на разработчиците си“.

Що се отнася до интереса им към Wolfenstein, Матайс обяснява, че са влезли в договореност с Bethesda скоро след придобиването на id Software, на които MachineGames били фенове. „Ние им казахме: „Работи ли някой по Wolfenstein в момента?“. Открихме, че никой не го прави и така стартира всичко. Разбира се обаче, сериите са минали през толкова много ръце през годините и толкова различни студиа. Не е лесно да кажеш какво точно е Wolfenstein. Така че ние решихме да се върнем към корените. За нас, това беше Wolfenstein 3D от 1992. Впуснахме се в изследване на играта и се опитахме да анализираме ключовите ѝ принципи, което е доста щекотлива задача. Тя не е особено голяма игра по днешните стандарти, както и по отношение на функционалността ѝ“, споделя Матайс, който подчертава огромната творческа свобода, която са имали id по това време. „Те, в общи линии, измисляха жанр. Просто бяха вкарали в тази игра, каквото им е било хрумнало. Това е като игра за Втората световна война, но главният герой е ултимативният убиец на нацисти, който е видно, че черпи вдъхновение от филмите от 80-те и 90-те. Имате всички тези щури неща, като механизирания Хитлер, тоталната лудост!“.