Кен Ливайн за признанията, Burial at Sea и бъдещето на наратива

Ливайн споделя, че се чувства малко странно относно отличието за цялостен принос, тъй като индустрията на видеогейминга я е нямало още, когато той се е бил родил и наградата за цялостен принос е всъщност нещо различно от да речем тази, която се връчва в киното.

„Мисля, че ако получиш награда за цялостен принос в киното, ти вече си се озовал на върха на планината и гледаш надолу към всичко това, което си направил. Но с игрите това е по-скоро, като да сложиш маркер на мястото, до което си стигнал в изкачването на планината. Аз все още не знам как ще изглежда бъдещето. Аз все още не знам какво ще се случи“, споделя Ливайн пред медията.

„Аз не знам какво реално представлява една игра, всъщност. Ние все още се опитваме да разберем и съм влюбен именно в това“. Кен заявява, че не знае какво ще стане с еволюцията на видеоигрите и не само той, но всички, които са част от този бизнес, и всъщност неизвестността тук е плюс за индустрията.

Какво обаче се промени дотук? Ливайн разказва, че компанията му е била разработчик насочен изцяло към PC игрите и са съсредоточавали усилията си над заглавия за по четири милиона и игри като SWAT 4, които са далеч от високопрофилните заглавия. Икономиката, бизнес моделът на доставяне на тези заглавия се е променил.

„Цената, която плащаш, за да качиш този продукт на лавицата, цената за популяризирането му, цената на игра, която ще се продаде в еди-колко си стотици хиляди бройки… Това просто вече бе изгубило смисъл, така че ние решихме, че трябва да преминем към следващото ниво и да създадем нещо голямо – такива, каквито са BioShock и BioShock Infinite“, разказва Ливайн.

„Но сега пък нещата започнаха да се случват, както преди. Можеш да се захванеш със създаването на нещо съвсем дребно и да го продадеш за 10, 20 долара или за 50 цента – за колкото си поискаш“. Кен обяснява, че в съвременните условия заглавие, като System Shock 2 би имало добър успех – с продажбата на няколкостотин хиляди бройки, стигаш до геймърите, ти я продаваш посредством Интернет и не ти трябва да я пъхаш в кутия и всичко друго.

„Уолмарт“ никога няма да тръгне да продава заглавие, от което ще продаде 200-300 000 бройки, но GOG и Steam ще го направят, тъй като не стоят всички тези проблеми около складирането и инвертаризацията“, разказва той. 

И нещо друго му прави впечатление днес. Това е, че точно, както през 70-те и 80-те можеш да създадеш игра вкъщи.

„Това беше възможно в самото начало, но в един много, много дребен мащаб. Започнах да играя игри в края на 70-те. Веднъж превърнал се (геймингът) в бизнес, това вече беше невъзможно. Но обичам това, че днес е възможно (отново)“.

А с какво се гордее най-много Ливайн?

За него това е участието, което е взел в популяризирането на водените от наратив/имерсивни sim-тип игри. „Играта оказала ми най-голямо влияние е System Shock 1, а също така Ultima Underworld. Ние създадохме такъв тип игра със System Shock 2. Тя не бе финансов хит, но ние успяхме да открием как да продадем достатъчно бройки, за да осигури приемственост за Bioshock“.

Любима игра? System Shock 2.

„Тя винаги ще остане важна за мен, тъй като беше първата, по която работих и си нямах на идея какво върша. Никога не бях пускал игра преди. „Процесът по издаването беше нещо невероятно, но също така и депресиращо, защото начина на дистрибуция по онова време беше все едно да разпръскваш скакалци. Появява се някоя и друга рецензия, но тогава нямаше Интернет , нито пък Twitter. Не можеше да установиш тази връзка с публиката, както можеш днес. Днес хората си правят видеоклипове как играят игри, гледат как други изиграват края на BioShock Infinite и заедно минават през този мисловен процес, през който се налага да минеш и разбират защо финалът е велик“, обяснява Кен. „Това е нещо, до което преди години нямахме достъп, така че за мен това е вълнуващо, тъй като установявам контакт с публиката, какъвто не е било преди възможно да установя“.

Запитан за значимостта на Burial at Sea и не е ли това DLC за Bioshock 1 всъщност, Ливайн споделя, че това DLC си е за Infinite. В първия Bioshock историята се върти около Rapture, а в Infinte – около Елизабет и Букър. Завършвайки работата по Infinte, Ливайн е решил, че иска да продължи историята на двамата герои и Rapture е било идеалното място за това.

Готови ли са Кен Ливайн и Irrational Games за следващото поколение конзоли?

„Слабо, в смисъл, че наистина фокусираме цялата си енергия по завършване на DLC-то. Мислех относно някои неща, говорих за други – относно това какво представлява наративът за една игра и в каква насока би могъл да се развие съществуването, формата му, тъй като нещо, в което наративът не се справя в момента е, че той не подлежи на повторение. Нещата са общо взето ясни – играеш, получаваш емоция от играта и това е“, разказва Кен. „И си мислех как би могъл наративът да бъде променен, така че да може да подлежи на повтаряемост. Това не е малък проблем – доста е сложно. Комбинацията от съдържание и технология – върху това мислех и все още го правя“.

Ливайн заявява, че планира да говори върху това на GDC, но е в един съвсем зачатъчен стадий от мисленето над идеята какво следва.