Ето какви смартфони се използват в Северна Корея

В средата на месец януари в интернет пространството се появиха невероятни слухове за началото на прехода към 4G мобилна връзка в Северна Корея. И в случай че не сте се замисляли за подобни дреболии, да, през цялото това време севернокорейците са използвали 3G. Преходът към 4G започна поради факта, че Китай активно внедрява 5G и Huawei с удоволствие продаде своите стари базови станции на севернокорейците. В същото време, както казват експертите, 4G ще се появи само в големите градове. А в останалата част на страната властите засега ще продължат да развиват 3G мобилните мрежи.

И това вероятно е основателна причина да поговорим малко за Северна Корея, тъй като страната е толкова откъсната от останалия свят, че има не само собствен ИНТРАНЕТ, но и собствени марки смартфони. Нека започнем със смартфоните. Ще ви хареса!

„Другарят“ Ким Чен Ир (баща на сегашния държавен глава Ким Чен Ун) не можеше да си състави ясно мнение дали севернокорейците се нуждаят от мобилни телефони. По тази причина през 2002 г., когато в страната се появяват първите телефони, се заема с този казус, за да забрани притежаването и използването на телефони през 2004 г. През 2008 г. настроенията се промениха и мобилните телефоните отново започнаха да се продават.

По същото време, когато забраната е отменена, египетската телекомуникационна компания Orascom Telecom Media and Technology Holding си партнира със севернокорейската държава, за да създаде мобилен 3G оператор, наречен Koryolink. Трябва да се отбележи, че Huawei (тогава все още не е под санкциите на САЩ) активно подпомага изграждането на мрежата. Въпреки че това противоречи на наложените от САЩ санкции срещу Корея.

Интересен факт: до 2021 г. мобилната мрежа покрива 94% от населението, но само 14% от територията на страната. По данни от 2017 г. 69% от домакинствата са имали смартфон.

Смартфоните в Северна Корея

Пет години след стартирането на мобилния оператор – през 2013 г. в страната беше представен първият собствен смартфон Arirang, кръстен на корейска народна песен.

Ето как (вижте по-долу) изглеждаше смартфонът Arirang, като за 2013 г. той имаше доста добри характеристики:

• Android v4.0.4
• двуядрен чипсет MediaTek с тактова честота 1 GHz
• 4,3-инчов екран с резолюция 540 x 960 пиксела
• 8 MP основна камера

По този повод новоизбраният държавен глава Ким Чен-ун, заобиколен от верните си генерали, посети фабриката за смартфони.

Тук има два забавни нюанса.

Първо, въпреки че от 2008 г. страната разполага с 3G мрежа с честота 2100 MHz, а посещението на Ким Чен-ун във фабриката за смартфони беше максимално разгласено, до 2015-2016 г. гражданите на Северна Корея можеха да използват телефони само за разговори и SMS-и. 3G беше разрешена единствено за чужденците (това, между другото, беше облекчение, тъй като до 2013 г. телефоните трябваше да се оставят на границата).

Вторият нюанс е голямата вероятност фабриката за смартфони по онова време да е била инсценирана. Смартфоните са били сглобявани в Китай, а севернокорейците са се престрували, че ги сглобяват самостоятелно.

Но това е само началото. След Arirang в страната се появяват севернокорейските марки Jindallae, Hwawon, Madusan, Chongsong, Chollyong. Няма Samsung, няма iPhone.

Да отбележим, че технологиите в Северна Корея не се развиват бързо. Например, от 2013 г. до 2018 г. смартфоните са работили с Android 4. Но в средата на годината севернокорейската телевизия представи смартфона Arirang 171, който вече работеше направо с Android 7.1.1. И да, там разбира се онлайн услугите на Google ги няма:

Ето какво предлага смартфонът Arirang 171

• Чипсет: Mediatek MT6797
• Памет: 4GB + 32GB
• Екран: 5,5 инча с Full HD резолюция
• Предна камера: 8 MP
• Основна камера: 13 MP

А Arirang се счита за един от най-съвременните производители. Другите компании продължиха да предлагат бюджетни смартфони с Android 4.4. Ето, между другото, и рекламата на смартфоните Airrang 151 и Arirang 171. Можете да я гледате от средата. Видеото е малко като от 80-те или началото на 90-те години на миналия век.

Информацията от Северна Корея е оскъдна. А и пандемията оказа голямо влияние, така че най-модерният смартфон, който медиите успяха да открият, датира от 2020 г. Благодарение на този смартфон може да се разбере как се сглобяват смартфоните в севернокорейските фабрики. Факт е, че Jindallae 7 всъщност е Umidigi F7.

Въпреки че вероятно за най-модерния смартфон може да се счита смартфонът от 2019 г., наречен Kiltongmu, който визуално много прилича на Samsung Galaxy Note 8. За това подсказва и фактът, че във вестникарските реклами на смартфона, които бяха източени от севернокорейски изследователи, се подчертаваше възможността за писане на ръка. Но е малко вероятно това да е точно Samsung. По-скоро става дума за някакъв китайски клонинг на Samsung.

Освен това смартфонът Kiltongmu дава информация за това какви приложения използват севернокорейците. В рекламата се подчертава, че смартфонът се предлага с полезни предварително инсталирани приложения („речници, видео плейъри и други популярни програми“). Похвалите за предварително инсталирани приложения подсказват, че в Северна Корея няма магазини за приложения.

През 2023 г. журналисти от Южна Корея са уловили откъслечна информация, че Северна Корея представя нови смартфони. Но какви са тези смартфони, не е известно. Но за един от моделите се разбра, че работи с Android 12. По-късно тази реклама бе намерена. Това е някакъв интересен смартфон с прибираща се предна камера.

В същото време телефоните с бутони все още са доста популярни в страната. По-долу е показан кадър от местен магазин за електроника. Както винаги, има въпроси за автентичността, тъй като снимката е разпространена чрез Sogwang. Това е терминът за каналите в YouTube, в които се провежда севернокорейска пропаганда. За съжаление алгоритмите на YouTube бързо откриват и блокират такива канали.

Няколко думи за севернокорейския интернет

За интернета в Северна Корея се знае само от думите на избягалите дезертьори. Обикновеният човек може да научи за корейския интернет само като прочете докладите на различните правозащитни организации, които усърдно общуват с тези дезертьори

Последният материал, базиран на 24 интервюта с дезертьори, е публикуван в средата на 2023 г. Нека го разгледаме.

Интранетът

Вероятно знаете, че Северна Корея има само два интернет сайта. Местното население се намира в т.нар. интранет. Това е вътрешен интернет, който е отделен от глобалната мрежа.

Интранетът е силно цензуриран, но по отношение на услугите е абсолютно пълноценен. В него има библиотеки, онлайн магазини, музикални и видео услуги. Въпреки това е възможно пълноценно използване на интернет само от компютър, не забравяйте, че в страната има предимно само 3G мрежа.

Като се има предвид това, интранетът като цяло не е много популярен. Това е така въпреки факта, че 69% от населението имат мобилни телефони. Въпреки това според статистиката на PSCORE, събрана от 158 интервюта с дезертьори, 68% от дезертьорите не са знаели нищо за Интранет, а само 15% са били активни потребители. Това означава, че почти всички от тях имат телефони, но ги използват единствено за провеждане на разговори.

Очевидно е, че интранетът е скъп. Например домашната връзка с Интранет струва 150 долара, което си е скъпо. Месечната тарифа за Интранет струва 14 долара (това са силно остарели данни). Средният месечен доход на севернокореец се оценява на от 80 до 140 долара (има и изключения). При такъв доход очевидно свързването и дори само плащането на Интранет е значителна тежест за бюджета.

И дори ако оставим настрана въпроса за цената, наличието на Интранет в дома е допълнителен фактор за привличане на вниманието на властите. Кой всъщност се нуждае от него?

Интересен момент. Всички компютри работят с операционната система Red Star, а за интернет трябва да използвате браузъра Naenara, базиран на Firefox. Основната разлика в софтуера е, че той има вградени механизми за проследяване на потребителите.

Твърди се, че всички устройства правят скрийншоти на всеки няколко минути. Дезертьорите от 2022 г. заявиха, че сега на смартфоните трябва да се инсталира софтуера Secure Shield, а на компютрите трябва да се инсталира програмата Pyongyang Song за достъп до интернет и да се включи специален USB ключ, който отговаря за следенето на активността на потребителите. Освен това се инсталира и програмата Singi, която автоматично прави скрийншоти.

Всяко устройство, включено в Интранет, има уникален адрес и е прикрепено към хост, така че ако нещо се случи, властите винаги могат да намерят неугодния.

В страната има и Wi-Fi, като се твърди, че електрониката се заглушава, така че да можете да се свързвате единствено с правителствената Wi-Fi мрежа, наречена Mirae. А ако искате интранет вкъщи, трябва да поискате разрешение и устройствата ви ще бъдат настроени за достъп до него.

Глобалният интернет

Само най-привилегированата част от обществото има достъп до международния интернет. Броят на потребителите се описва като няколко десетки от най-елитните семейства, близки до Ким, които могат да използват глобалния интернет без надзор. Още няколко хиляди – официални лица, учени – само в присъствието на цензор на специален компютър. Според дезертирал дипломат дори външният министър няма достъп до интернет. Ако иска да прочете или да изпрати имейл, трябва да отиде в Департамента за управление на чуждестранните телекомуникации.

Забавното е, че дори в училищата Световната мрежа се изучава като концепция. Както казва един от дезертьорите, той дори е държал изпит по интернет, като е говорил за неговата структура и архитектура. В същото време той никога не е бил в самия интернет. Според него те са учили, използвайки въображението си, както във физиката – неутроните също са неразличими за окото. В Северна Корея обаче информационните технологии са пътят към елита. Така още от пети клас най-надарените ученици се обучават на компютърна грамотност.

От гледна точка на Северна Корея, така и трябва да бъде. Хората, които успяват да видят нещо от Глобалната мрежа бързат колкото се може по-бързо да се махнат от тази страна.

Заключение

Когато четеш за Северна Корея, се чудиш колко нереалистично е това. Влизаш в интернет, придружен от библиотекар, и можеш да бъдеш вкаран в затвора или дори разстрелян за гледане на западно предаване. На компютъра и смартфона ви има приложения, които правят скрийншоти на екраните ви. Разбира се, за свобода на словото и дума не може да става.

Две неща обаче са най-изненадващи. Първо, как една добра и велика идея (прочетете за историята на Северна Корея, ако не знаете за какво става дума) е мутирала в нещо подобно.

Второ, поразяващо е, че хората са съгласни да живеят по този начин. Представете си идиотския характер на ситуацията, когато работите като интернет цензор. Седите, гледате в монитора и поставяте пръста си върху скенера за пръстови отпечатъци на всеки 5 минути. След това се прибирате вкъщи и разказвате на жена си как е минал денят. И най-важното – всичко това е продиктувано от страха. Защото ако не следите, ако не цензурирате добре, може да ви издадат. И в този случай едева ли просто ще ви уволнят, най-вероятно ще ви вкарат в затвора или дори по-лошо.