Да си припомним АМ4 сокета на AMD преди масовото навлизане на AM5

АМ4 е универсален сокет както за офиса, така и за овърклок, който успя да спаси компанията AMD от крах. Нека да се спрем малко по-подробно върху това, по какъв начин AMD успя да преобърне пазара с помощта на архитектурата Ryzen и да обърнем малко внимание на новия АМ5 сокет.

Ето как сокетът АМ4 успя да спаси Advanced Micro Devices от крах и фалит

AMD от няколко десетилетия разработва процесори от най-различен вид. Технологиите на тази компания без преувеличение имат огромен принос в развитието на съвременната компютърна електроника, в световната промишленост и още много други неща, които всеки ден виждаме около себе си. Тази корпорация имаше редица възходи и падения, споделяше пазара с конкуренцията, но стигна дотам, да остане на границата на оцеляването. Бизнесът на AMD се развиваше много добре преди излизането на второто и третото поколение процесори Intel Core. След това Advanced Micro Devices (AMD) изпадна в дълбока технологична и финансова криза. Едва през 2017 година корпорацията започна да променя ситуацията към по-добро. Новата платформа АМ4 с уверени стъпки започна да навлиза на пазара, като същевременно се хареса както на инвеститорите, така и на потребителите. Да започнем с голяното падение на Advanced Micro Devices.

Трудните времена на AMD

През 2009 година Intel представи на пазара иновационните процесори Intel Core i7/i5/i3. По това време AMD предлагаше нелошите CPU Phenom X4/X6, но пазарът искаше нещо по-добро. През 2011 година AMD анонсира своите първи процесори с архитектура Bulldozer за  АМ3+ сокета. Тази платформа имаше за цел да се конкурира с Intel 1155, но в крайна сметка едва не погреба компанията.

Въпреки че феновете на AMD останаха верни на процесорите FX, тези чипове всъщност бяха едни от най-слабите продукти на компанията за цялата ѝ история. Тези процесори се харесаха на овърклокърите, но самата AMD не ги харесваше. Така например, най-мощният CPU за АМ3+ излезе през третото тримесечие на 2013 година. Този чип има много недостатъци, но компанията не можа да измисли нищо друго и продължи да го продава до 2016 година.

Но недостатъците са твърде много – изключително силно отделяне на топлина, високи изисквания към дънните платки при лоша едноядрена производителност. Въпреки че е обявен за флагмански процесор 8-ядреният FX не може да се конкурира с новите процесори на Intel излезли по това време. Дори обикновените Core i7 не оставиха шанс на процесорите с архитектура Bulldozer. Флагманските HEDT (high-end desktop) версии i7-3970X буквално закопаха най-удачните и клокнати FX-8350, въпреки че те бяха доста по-скъпи. Но производителността на долар не е някакъв важен показател при флагманските процесори. Хората искаха сериозна конкуренция, а изглеждаше, че разликата между процесорите на двете компании възлиза на 5-6 години.

Тук си струва да споменем конзолите Play Station 4 и Xbox One. Благодарение на съвместната работа със Sony и Microsoft, компанията AMD успя да оцелее. Сключените договори за доставки на чипове за геймърските конзоли остават на практика единственият източник на печалби. Що се отнася до офисния сегмент, нещата също не са чак толкова зле, понеже там много добра работа вършат евтините AMD A-Series. Тези процесори са добри за счетоводителите и за офисния персонал.

Само че именно наличието на флагмански продукти вдига репутацията на една компания. Липсата на конкуренция на топ процесорите на Intel тотално промени ситуацията на пазара. По принцип, най-добрият продукт показва лицето на една компания. По това време AMD нямаше какво да предложи.

В резултат от всичко това Intel без особена съпротива завзе на практика целия процесорен пазар. Делът на AMD започна още по-бързо да намалява след излизането на DDR4 оперативната памет. Малко след това се появиха процесорите Intel Skylake с 1151 сокет. Първите процесори с архитектура Skylake бяха Core i7-6700K и Core i5-6600K и излязоха на пазара през месец август 2015 година заедно с топ чипсета Z170. Именно тогава Intel получи почти пълен монопол. AMD нямаше нищо подготвено за DDR4 и продължи да „радва“ своите почитатели с обновените FX (FX-6330 през 2015 година), APU A-Series (A10-7850K в началото на 2014-та) и Athlon X4 880K (второто тримесечие на 2015 година). Всичките тези чипове можеха да работят само с DDR3 памети и изглеждаха твърде слаби на фона на Skylake.

Това продължи до излизането на АМ4 сокета. 2017 година бе преломна за корпорацията, а и за цялата високотехнологична световна индустрия. Днес, през 2022 година Advanced Micro Devices изцяло си възвърни изгубения пазар.

Може да се каже, че ако не беше АМ4, щяхме да видим аналогичен по производителност CPU Intel Core i9 12900K някъде към 2027 година. Платформата  АМ4 се оказа толкова удачна, че ще остане завинаги в историята. Това е един истински феномен в компютърната индустрия.

Защо АМ4 сокетът е най-добрият сокет в цялата история

Още от времената на Intel 775, който оцеля при смените  на три поколения оперативна памет, не е имало толкова дълговечен сокет за процесорите за домашни персонални компютри. Intel и AMD поеха по съвсем различен път за реализация на своите процесори. Твърде честата и необоснована смяна на процесорните гнезда е нещо, заради което потребителите недолюбват Intel.

Нека да изброим сокетите, които Intel използва за DDR4 паметите в сегмента на домашните компютри: 1151v1, 1151v2, 1200, 1700 (частично). Advanced Micro Devices от друга страна използва само един сокет, въпреки че малко закъсня с неговото излизане.

По принцип, AMD реши да постъпи по съвсем друг начин, като се придържаше към следния принципи:

• Да използва един единствен сокет през следващите минимум 5 години
• Да даде възможност за пълноценното използване на на по-новите процесори и на по-стари дънни платки
• Да даде на потребителите пълна свобода на действие – овърклок на оперативната памет при използване на чипсетите от начално ниво от серия А и овърклок на процесорите при използване на чипсетите от серия В

През тези години Intel изкуствено и нарочно ограничаваше потребителите на евтини дъна и не им даваше възможност да реализират пълните възможности на оперативната памет. Това безобразие продължи чак до 11-тото поколение Intel Core Rocket Lake.

Нека да разгледаме един пример. Потребител си купува процесор Intel Core i5-9400 °F и много добра дънна платка за него, нека това да бъде условната MSI Mortar B360M. Това е една много добра основа за десктоп компютър, само че максималните честоти на паметта са 2666/ 2400/ 2133 MHz. За да може да използва по-бърза памет същият потребител ще трябва да си купи осезателно по-скъпа дънна платка, базирана на чипсета Z390. А ако искате да преминете към използването на 10-тото поколение процесори на Intel, ще трябва да си купите нова дънна платка. А ако си купите CPU Alder Lake – вече си знаете – отново в магазина за нова дънна платка.

А каква е ситуацията при AMD? Дори и да си вземете най-евтината „дъска“ – съвсем бюджетна дънна платка, потребителят може да се възползва от всички възможности на оперативната памет. Така например, бюджетното решение Gigabyte GA-A320M дава възможност за клокване на DDR4 паметите до 3200 MHz.

По-мощното дъно Asus PRIME B350-PLUS дава възможност за клокване и на процесора. А максималната съвместимост с новите процесори прави дори и ранните чипсети на AMD актуални и през 2022 година. С едно обновяване на BIOS се добавя поддръжката на процесорите на AMD от серия 5000. Asus, Gigabyte, MSI, Biostar, Asrock и другите производители редовно предлагаха обновявания за своите продукти. Ако сте си купили дънна платка дори през далечната вече 2017 година, изобщо не се налага да сменя цялата платформа при купуването на нов процесор, дори да е от съвсем ново поколение.

AMD Ryzen – процесорите, които завинаги промениха правилата на играта

Процесорите Ryzen от първо поколение се оказаха толкова добри, че накараха Intel да добави виртуални логически ядра и в своите евтини процесори. Да си припомним, че чак до 10-тото поколение процесорите Intel Core i3 предлагаха 4 физически и 4 логически ядра, а i5 – 6/6 ядра.

За АМ4 сокета AMD представи четири архитектури: Zen, Zen+, Zen 2, Zen 3. Всичките са великолепни и демонстрират една плавна и мощна еволюция. Тези процесори започнаха да се продават като топъл хляб и вече няколко поредни години Intel губи процесорния пазар, като понякога делът пада с няколко процента на месец.

Именно този сокет ни подари 16-ядрения AMD Ryzen 9 3950X/5950X, който се оказа многоядреният крал при домашните десктоп компютри. За първи път собственикът на най-обикновена дънна платка може да използва толкова мощен процесор. Дотогава това бе възможно само за Ryzen Threadripper (TR4/TR4x) или Intel Core Extreme (s2011/s2066).

Благодарение на АМ4 видяхме отлична интегрирана  в процесорите графика. По времето на криптовалутната треска те бяха най-доброто решение при бюджетните системи. Новите процесори постепенно се наложиха на пазара и тяхното търсене е огромно.

Дори и в самия край на жизнения цикъл на АМ4 компанията AMD представи обновения процесор Ryzen 7 5800X3D с увеличена до 96 MB кеш памет от трето ниво – за домашните потребители това наистина е много хубаво

Благодарение на големия кеш потребителят получава нещо феноменално: процесор с DDR4 оперативна памет при дъно от средно ниво успешно се конкурира с 12-тото поколение Intel Alder Lake с много по-скъпата DDR5 памет.

Изводи

Всички фенове на компютърния хардуер с нетърпение очакват да пробват възможностите на новия AM5 сокет, който явно ще зададе нови стандарти по отношение производителността на процесорите. Но да се разделяме с AM4 е все още рано и през следващите две години производителността на процесорите Ryzen 5000 ще е достатъчна за повечето потребители.