Защо експертите се оплакват от ниската надеждност на евтините USB памети

Евтините USB памети, които никога не са били считани за еталонни устройства за съхранение, напоследък са станали още по-лоши. Това установиха изследователите от CBL Datenrettung. Според експертите този тип памети бързо губят качеството, стабилността и издръжливостта си, което прави невъзможно да се разчита на тях като на надеждно средство за запис и съхранение на данни. Всичко това се дължи на редица безскрупулни производители, които пестят от всичко, което могат.

За да поддържат ниски цените на флаш стиковете, много производители се принуждават да прибягват до различни трикове, които им дават възможност да спестят пари. Но някои си позволяват да използват не просто нискокачествени, а буквално изхвърлени компоненти.

По какво се различават евтините флаш стикове от скъпите

NAND чиповете, обозначени като дефектни, не е задължително да са напълно нефункционални. Те са също толкова способни да записват, съхраняват и четат информация, колкото и изправните компоненти. Само че имат висок процент нефункционални клетки, който надвишава допустимите граници. По правило подобни чипове трябва да се изхвърлят и да не попадат в нито един търговски продукт, предназначен за продажба на крайния потребител.

Въпреки това CBL Datenrettung откри, че някои евтини флаш памети използват именно такива NAND чипове. Те очевидно не са преминали през контрола на качеството и за да се скрие произходът им, върху тях е гравирано името на производителя. Ето защо да се проследи пътят на дефектните компоненти и съответно да се разбере как те попадат на пазара, най-често не е възможно.

Уточнение: производителите на NAND-чипове и флаш памети не са едно и също лице. Самите модули памет се произвеждат от известни корпорации като Samsung, SanDisk или Micron, но USB устройствата могат да бъдат сглобени от тях от съвсем други компании.

Някои производители отиват дори по-далеч и използват не само изхвърлени традиционни NAND-чипове, предназначени за флаш памети, но и microSD карти. Те се запояват към текстолитови платки с USB конектор, поставят се в класически корпус и се продават като обикновени флаш стикове.

Тези карти за разширяване на паметта най-често не са с високо качество. Те също така се избират от бракувани партиди с неработещи контролери, които се заменят с контролери на самата карта, или се вземат от неуспешни образци, възстановяват се и се използват повторно.

„Когато миналата година отворихме дефектни USB памети, открихме ужасяващ брой некачествени чипове памет с липсващ капацитет и заличено лого на производителя. Същата цел изпълняват и дефектните microSD карти без идентификационни знаци, указващи произхода им. Те се запояват към външни контролери на платката, което значително намалява производствените разходи“,

обяснява Конрад Хайнике, управляващ партньор на CBL Datenrettung GmbH.

Дефектното съдържание на тези дискове може да се прояви по различни начини, но по-долу са посочени някои от основните проблеми, с които се сблъскват техните собственици:

• Несъответствие между действителния капацитет и заявения капацитет
• Ограничен брой цикли на презапис и бързо износване, което е трудно да се контролира
• Опростен контролер без основни функции за пестене на ресурси. Включително подравняване на блокове, управление на повредените блокове и др.
• Ниска скорост на трансфер на данните (поради използването на USB от най-старо поколение и нискокачествено запояване)

Производителите на флаш стикове, сглобени от дефектни компоненти, се опитват да ги продават, заобикаляйки традиционната търговия на дребно. Те често се купуват за продажба като специална стока за феновете. Или като подаръчни мостри. Това намалява вероятността крайният потребител, дори и при повреда на устройството, да се свърже с продавача. А той от своя страна с ритейлъра – с рекламация.

Флаш стиковете с QLC памети: реалната надеждност и експлоатационен живот

Намалената надеждност на USB стиковете се среща и сред марковите решения на привидно добре познати производители. За щастие, това не се дължи на използването на дефектни компоненти, а на прехода към QLC NAND, който постепенно заменя TLC чиповете.

Зад това наименование се крие памет с четирибитови клетки. Те се отличават с по-достъпна цена, ниска скорост на запис и ресурс, който не надхвърля 1000 цикъла. Но технологията QLC позволява да се произвеждат дискове с по-голям капацитет от преди, което в сегашните условия е по-важно от надеждността.

По-голямата плътност на данните в USB паметите не означава, че те не могат да се използват по предназначение. Те имат по-кратък живот от SLC, MLC и TLC модулите. Но производителите правят всичко възможно, за да удължат живота на устройствата.

За тази цел те използват различни механизми, като проследяване и коригиране на грешки и резервен кеш. А естественото намаляване на скоростта на запис е изравнено с помощта на SLC-буфер и други инструменти. Така например чрез заделяне на малък брой QLC клетки, които са принудени да работят като SLC, се намалява времето за обработка на данните.

Същите 1000 цикъла не означават, че ако презапишете 1000 снимки на флаш стика в 1000 свързвания, той ще се повреди. Трябва да изчислите потенциалната продължителност на живота на устройството въз основа на два показателя: TBW (terabytes written) и DWD (drive writes per day).

Те обикновено са пряко свързани с гаранционния период. Ако гаранционният период е 1 година и дискът може да записва, да речем, 1 TB на ден, тогава стойността на TBW (ако не е посочена) се изчислява по формулата: 365*1=365 TB. Това не е толкова малко.

Ако флаш паметта има удължена гаранция и по-висока стойност на DWD, цифрите ще бъдат още по-високи. Независимо от това какъв NAND чип използва. Така че да оставим настрана излишното вълнение! Просто купувайте надеждни USB стикове от надеждни доставчици и ще бъдете щастливи.