Китай е заделил огромни финансови средства за привличане на чуждестранни специалисти в областта на полупроводниците

В продължение на десет години, до 2018 г., китайските власти се стремяха да привлекат в страната учени от високо ниво с международна квалификация. Това бе част от щедро финансираната програма „План за хиляда таланта“ (Thousand Talents Plan – TTP), която САЩ разглеждаха като заплаха за своите интереси. Китай прекрати програмата TTP в резултат на разследванията на САЩ, но две години по-късно я възобнови под ново име и в нов формат, съобщава агенция Ройтерс.

Информационната агенция е анализирала над 500 правителствени документа за периода 2019-2023 г. и е интервюирала информирани източници. Тя установи, че обновената система за набиране на специалисти от чужбина предлага стимули, включително субсидии за жилища и типични бонуси от 3 до 5 милиона юана (от 420 000 до 700 000 долара). Китай има редица програми на различни правителствени нива за привличане на специалисти от чужбина – както китайски граждани, така и чуждестранни експерти.

Въз основа на различни документи и онлайн обяви за набиране на персонал може да се направи извода, че основният заместител на ТТП е програмата Qiming (Просвещение) на китайското Министерство на промишлеността и информационните технологии. Тази програма набира служители от научни и технологични области, които включват „чувствителни“ или „класифицирани“ области, като например полупроводниковата промишленост. За разлика от TTP, новата програма не включва публикуване на имената на наетите специалисти. В някои документи Qiming се споменава заедно с Huoju (Факел) – дългогодишна инициатива на Министерството на науката и технологиите за създаване на клъстери от технологични компании.

Според Ройтерс новите китайски програми за привличане на таланти, също като TTP, се фокусират върху набирането на висококвалифицирани кадри, като предимство се дава на специалисти, обучени във водещи чуждестранни университети.

„Повечето от кандидатите, избрани за Qiming, са учили във водещи американски университети и притежават поне една докторска степен (PhD аналога)“, допълва Ройтерс, като добавя, че Китай се интересува от учени, обучени в университетите MIT, Харвард и Станфорд, наред с някои други.

Размерът на предлаганото възнаграждение е показателен за това доколко Китай е заинтересован от привличането на необходимите специалисти. Така например в обява за програмите „Цимин“ и „Хуоджу“ се казва, че наетият служител може да получи възнаграждение в размер до 15 млн. юана (2,1 млн. долара). В нея се посочва също, че всеки, който препоръча кандидат, който след това бъде избран за програмите, ще получи щедри награди, включително автомобили и къщи.

Според доклад от 2021 г., публикуван от Китайския център за развитие на информационната индустрия, заедно с правителствения мозъчен тръст и Китайската асоциация на полупроводниковата индустрия, китайската индустрия за чипове изпитва недостиг на около 200 000 специалисти, включително инженери и дизайнери на чипове.