Китай преодолява блокадата на чиповете: през следващите 5 години страната възнамерява да удвои тяхното производство

Жестоката конкуренция между производителите на чипове се засилва поради изключително активното изграждане на производствени мощности в Китай. Страната полага сериозни усилия, за да заеме водеща роля в областта на проектирането и производството на електроника. Потребителите само ще спечелят от тази конфронтация – по-ниските цени на процесорите ще дадат възможност за намаляване на общата цена на устройствата. Но нажежената обстановка заплашва с фалит много чуждестранни компании – производители на електронни компоненти. Нека се спрем малко по-подробно.

Плановете за превземането на света

Въпреки търговския конфликт и санкциите Китай отдавна подготвя и изпълнява специален план, който ще му даде възможност да достигне господстващо положение на пазара. Първата точка от плана е да изпревари САЩ. Това ще стане като защити своите технологични разработки и регистрира съответните патенти за тях в различните държави. Това позволява на Пекин да укрепи правата си за използване и комерсиализиране на технологиите. Втората точка е да се намалят цените на чиповете, което ще засили конкуренцията.

През следващите пет години Китай възнамерява да удвои количеството на произвежданите от него чипове.

В същото време както бизнесът, така и правителството инвестират огромни средства. През октомври 2023 г., преди САЩ да наложат санкции върху износа на технологии за Китай, страната успя да закупи голямо количество оборудване за производство на чипове. За да разберем мащаба, нека просто погледнем статистиката: обемът на вноса на литографско оборудване от ASML се е увеличил с 1050%. Това дава представа за причините за драматичното нарастване на производствения капацитет на китайските производители за толкова кратък период от време.

Понастоящем в Китай работят 48 производители на различни видове чипове и стотици партньорски компании. Днес 44 завода произвеждат силициеви пластини с размери от 150 до 300 mm. Още 7 допълнителни фабрики скоро ще започнат работа. Общо в страната ще работят 51 фабрики за производство на процесори от различни видове и поколения. Това обаче не е лимитът – Китай планира да изгради още 32 завода до края на 2024 г.

Увеличаването на дела на Китай в производството на чипове от 29% на 33% ще доведе до значителна промяна в динамиката на сектора на чипсетите на световния пазар при това още до 2027 г. По този начин глобалното разпределение ще изглежда приблизително по следния начин: 33% за Китай, 42% за Тайван, 5% за САЩ, 4% за Южна Корея и оставащите 16% за останалия свят. С други думи, след три години 75% от технологиите за стандартите над 16 нм бъдат контролирани от Китай и Тайван. За да достигне върха, Китай ще трябва само да намали цените, за да привлече клиентите от повечето страни. В резултат на това китайските производители ще бъдат извън всякаква конкуренция по отношение на обема на производството и ефективността на разходите, което ще увеличи вероятността от фалит на по-малките доставчици.

Но има един нюанс

При изграждането на нови заводи обаче Китай се фокусира върху зрелите технологични процеси. Този термин обикновено се отнася до наследените топологии, които са на повече от 10 години, но все още са много търсени в различните пазарни сегменти. В началото на ноември 2023 г. Шен Бо, ръководител на дъщерното дружество на ASML в Китай, подчерта, че търсенето в Китай на остаряло литографско оборудване остава много голямо. Холандската компания продължава да изпълнява поръчки още от 2021 и 2022 г. Те са на обща стойност немалките 35 млрд. евро. Въпреки че не всички от тези поръчки са за китайски клиенти, значителна част от тях ще бъдат доставени именно в Китай.

Има голяма вероятност в бъдеще по-малките компании за полупроводници да спрат да произвеждат чипове . Те навярно ще се насочат към други печеливши области за производство. Но също така има вероятност не всички купувачи на процесори да се задоволят с китайските продукти, като се имат предвид свързаните с това рискове. Както отбеляза Ричард Гордън, бивш вицепрезидент на консултантската фирма Gartner:

„Ако Китай стане доминиращ играч в производството на по-стари полупроводници, бихте ли били склонни да използвате тези продукти? Особено като се има предвид възможността за прекъсване на доставките без предварително предупреждение?“

Технологиите, с които Китай разполага в момента, са чипове с 28 nm процес и нагоре. Те все още се търсят при производството на електрически автомобили, домакински уреди и устройствата за интернет на нещата. Въпреки че Китай не планира да работи само с остарели технологични процеси, до 2027 г. около 70% от новите фабрики ще ги използват, а останалите 30% ще започнат да произвеждат чипове с 16nm и по-ниски технологии.

Съединените щати също имат проблеми

Съединените щати предприеха редица стъпки за ограничаване на достъпа на Китай до авангардните полупроводникови технологии. След представената през 2015 г. стратегия „Made in China 2025“ Съединените щати са обезпокоиха, че военната и икономическата мощ на техния конкурент нараства по-бързо от очакваното, и то не без помощта на американски търговски технологии.

А лесният достъп до полупроводниковите технологии играе немалка роля за това. През последните 20 години бързият растеж на страната се дължи на високата концентрация на производството на електроника. Китайски компании като Huawei и ZTE са водещи в областта на квантовите изчисления, изкуствения интелект и 5G технологиите. Редица експерти смятат, че ограниченията на американското правителство в крайна сметка са обречени на неуспех, тъй като ще срещнат съпротива от страна на самите американски компании и ще се балансират от усилията на Китай да развие собствени мощности за производство на чипсети.

Историята показва, че развиващите се страни предприемат проактивни действия в отговор на отказания достъп до критични ресурси от страна на водещите държави в света. Същото се случва и днес – Китай вече е инвестирал повече от 30 милиарда долара в индустриалното развитие на полупроводниковата индустрия и се готви да инвестира още 143 милиарда долара в субсидии и данъчни облекчения за производителите на чипове.

Втората причина за евентуалния срив на САЩ е сложната структура на глобалните вериги за създаване на добавена стойност на продуктите. Тя силно затруднява правителството на САЩ да взема бързи решения и да налага по-сериозни санкции. Докато Китай успешно подобрява индустриалните си бази. В резултат на това американските компании започват да отдават приоритет на приходите. Някои големи предприятия се противопоставят на американските санкции срещу Китай. Те продължават да продават своите проекти, софтуер и оборудване на Китай. Това става чрез използването на правни вратички, посредници и фиктивни дружества, които не са включени в списъка на субектите (Entity List).

Така например американският производител на чипове Nvidia създаде нов чип специално за китайските клиенти. Той отговаря на американските разпоредби за контрол на износа. Смята се, че Applied Materials Inc. е доставила оборудване за производство на чипове на китайския завод Semiconductor Manufacturing International Corporation (SMIC) чрез посредници в Южна Корея. Някои компании със седалище в САЩ, като KLA Corporation, са разработили планове за действие в случай, че бъдат въведени още по-строги санкции.

Каква е равносметката?

От другата страна на Тихия океан ситуацията е противоположна – китайските компании получават мощна финансова подкрепа от Пекин, за да модернизират своите технологии, включително и да увеличават технологичния си капацитет, да строят заводи и да привличат ценни кадри. Така например инвестиционните фондове от Шънджън и Гуанджоу помогнаха на Huawei да създаде независима мрежа за производство на чипове. Те вложиха средства в намирането и привличането на специалисти, разработчици на оборудване за производство на чипове и производители на материали. Наситените с парични средства стартиращи компании и производители като SMIC успешно привличат таланти от Южна Корея, Тайван и САЩ. Те предлагат почти астрономични заплати, акции на компанията и средства за научни изследвания.

По този начин, въпреки търговската и технологичната война, Китай постигна значителен технологичен напредък въпреки санкциите. А големите компании като Huawei не само останаха на повърхночстта, но и постигнаха пълна самодостатъчност. Китайските разработчици продължават да подават все повече заявки за патенти, за да затвърдят позициите си в следващото поколение производство на чипове. Но, разбира се, всичко това все още са само експертни прогнози. За да разберем реалното състояние на нещата, ще трябва да изчакаме няколко години.