Когато клавиатурите бяха бюра…

Преди много време компютрите бяха толкова големи, че за да може нормално да се работи с клавиатурата, тя бе директно монтирана в бюрото:

Тези бюра имаха много интересни форми. Ето още един Univac с мигащи светлинки и три огромни запомнящи устройства:

Но дори клавиатурите с размер на бюро изглеждат малки в сравнение с огромните компютърни системи. Ето какъв е например звярът Hitachi HITAC M-280H от началото на 1980-те години:

Разбира се, такива бяха не само компютрите. Помните ли джобния си калкулатор на Casio? През 1957 година калкулаторите бяха по-големи:

Компанията смени името си от Kashio Seisakujo на Casio Computer Co. в деня, в който излезе 150 килограмовият калкулатор Casio 14-A, който консумира 300 W електричество. Вижте само какъв екран има:

Калкулатори имаше още преди появата на електронните устройства. Такъв е например този National NCR 395 – комбинираният калкулатор с пълноценна клавиатура плюс пишеща машина:

Ето го и грациозният Exacta-Continental 6000 от 1950-те години:

Преди появата на дисплеите компютрите активно се използваха като пишещи машини, като например този CDC 3300 с потресаваща конзола:

В крайна сметка NCR също започна да произвежда компютри, сред които е този великолепен червен NCR 315:

Знам, че снимката е малко странна. Но това е реклама и е почти единственото изображение на NCR 315.

Тези компютри няма как да бъдат считани за портативни, но това не спря компанията Amdahl да рекламира цяла серия компютри, които по някакъв странен начин стоят под открито небе. Ето го и 470V/7, който заема място не на едната, а на двете линии на трамвая в Сан Франциско:

Клавиатурите биха могли да бъдат отделени в свой собствен малък художествен жанр. Ето как изглежда Teletype Model 40, който „открива много пътища пред вас“, разбита се, по-скоро метафорично:

А ето тук се виждат някакви хора на отдих, които на голф игрището са поставили специален терминал. Архитектите от това време явно са си знаели работата:

Да погледнем един компютър на 3M, мръзнещ на снега защото… Неясно защо. Слоганът на тази реклама гласи че това е един „необичаен компютър“ (uncommon com), но някак е трудно да се повярва в това.

А Sol от 1970-те е поставен в пустинята, понеже това е „неголям компютър, който няма да ви притесни“.

А ако повече ви харесва по-мек пясък, ето го и терминала Incoterm на плажа:

А тук е показана цялата фамилия Incoterm на разходка с лодка.

Някакви въпроси?

Но да се върнем към клавиатурните бюра в помещенията. На мен особено много ми харесват директно вградените в специалните бюра клавиатури и екрани. Ето ги вдъхновяващите овали на IBM 5382 System/38:

Тук виждаме вградения дисплей на Sharp Hayac 380 с голямо входно устройство, което явно е клавиатура с поддръжката на йероглифите на японския език:

А това е IBM 3741 от началото на 1970-те години:

HP 250 може би е с няколко години по-млада:

Навярно вече сте обърнали внимание на общата тенденция в показаните дотук снимки – съвсем малките екрани със странна форма, които винаги остават някак встрани. Причината е, че по това време дисплеите са много скъпи и се работи предимно с разпечатки. С това се обяснява мъничкият дисплей на Burroughs B 80-41/141, към който операторът се обръща само от време на време:

Ето как изглежда отблизо IBM 5320:

И специалната версия на изчислителната машина IBM 3741 с име 3742, при която всеки един екран е разделен с призма и може да се използва от двама души с с клавиатури:

Двойните бюра не са единствените интересни идеи. Тук виждаме Burroughs B91, който повече прилича на куб:

Компанията Noval от Сан Диего произвеждаше рядка изчислителна машина, която с целия си външен вид показва своя директорски статут:

Естествено, най-добър дизайн имаха клавиатурните бюра на Olivetti. Ето я и ELEA – Elaboratore Elettronico Automatico – 9003 от 1950-те години:

Тя бе усъвършенствана във вид на модела P203 от от 1967 година:

А след това се превърна в Olivetti TCV 250 с малък, но красив екран:

Но на мен най-много ми харесва прекрасната Olivetti Programma 101, външният вид на който напомня на училищен чин:

Епохата на клавиатурните бюра на практика приключва през 1970-те години. Но имаше и изключения – малко по-късни специални клавиатури, които заемат много пространство, за да се поберат всички клавиши. Такава е например Aesthedes за редактиране на видео:

Или парадоксални решения като този десктоп компютър от 2018 година с цена $4500:

Доста странно е, че освен на тази снимка, на всички останали фотографии не се виждат никакви кабели.

Като цяло, друга такава ера повече няма да има, и дори и тази в която сме сега, бъдещето на клавиатурите изглежда все по-мъгляво. Много от представените по-горе снимки са леко размити или са рекламни изображения, понеже тези машини не оцеляха до 2019 година. Те са изхвърлени, понеже бяха твърде големи и тежки, за да бъдат оставени. Тези изчислителни машини морално остаряха и вече не са нужни на никого.

Ето защо, много ценна би била една хубава снимка на голям компютър, напомнящ мебел. Искам да ви покажа, съвременна фотография, която е най-добрата от всички. Това е горната снимка на IBM 1130 от 1965 година без дисплей. Тя е заснета от Джеймс Бол за неговата серия „Ръководство по изчисленията„. Серията прекрасно демонстрира забравената красота на тези стари машини и ни напомня за тези странни времена, когато клавиатурите бяха най-малките елементи на компютрите, а не като днес – най-големите.