Нападката на Мъск срещу F-35 разпали дебата за скъпите изтребители

Най-четени

Даниел Десподов
Даниел Десподов
Новинар. Увличам се от съвременни технологии, информационна безопасност, спорт, наука и изкуствен интелект.

Отбранителните групи и военните са изправени пред редица въпроси относно пилотираните самолети в момент, когато дроновете играят все по-голяма роля във въздушните боеве.

Илън Мъск, натоварен да се справи с разхищението във федералното правителство на САЩ, наскоро посочи една конкретна цел: скъпоструващия флот от изтребители F-35 на Пентагона.

Привърженик на автономните технологии, Мъск през изминалите няколко седмици се надсмиваше над самолетите, произведени от Lockheed Martin, в социалните мрежи. Коментарите му подхраниха дебат, който обхвана отбранителната индустрия и нейните клиенти: дали военните все още се нуждаят от скъпи пилотирани изтребители в момент, когато бюджетите са под голям натиск, а все по-усъвършенстваните дронове се използват с опустошителен ефект в Украйна и на други места?

„По същия начин, по който мейнфрейм компютрите бяха заменени от персоналните компютри и смартфоните, дали тези големи пилотирани платформи ще продължат да бъдат актуални по подобен начин, след като вече имаме други системи, които са безпилотни и могат да се употребяват много успешно?“ – каза Лоренц Майер, главен изпълнителен директор на базираната в САЩ компания Auterion, която разработва софтуер, позволяващ на рояци автономни безпилотни самолети да комуникират помежду си.

Въпреки че Auterion не се застъпва за „затваряне на вратата“ за системите с екипаж, предвид бързото развитие на безпилотните системи, задвижвани от изкуствен интелект, съществува „фундаментален въпрос“ относно тяхната бъдеща роля, който трябва да бъде разгледан, добави той.

Нападката на Мъск срещу F-35 разпали дебата за скъпите изтребители

В началото на този месец ВВС на САЩ обявиха, че ще отложат решението, което първоначално се очакваше да бъде взето в края на 2024 г., за това коя компания ще построи нов изтребител като част от програмата Next Generation Air Dominance (NGAD). Този ход означава, че сега от бъдещата администрация на Тръмп ще зависи дали и как да се продължи с проекта.

От Lockheed Martin заявиха, че ще работят с „бъдещата администрация, точно както направихме по време на първия мандат на президента Тръмп“.

Самият дебат не е нов – F-35 бе смятан от мнозина за последния пилотиран изтребител, който ще бъде произвеждан – но той има сериозни последици за традиционните изпълнители на отбранителни продукти като Lockheed Martin, както и за стартиращите технологични компании и разработчиците на дронове, които искат да се развиват на военния пазар. Това се случва и в момент, когато западните правителства обмислят скъпи планове за следващо поколение изтребители, които да заменят сегашните модели.

Програмите – по-конкретно тринационалната програма Global Combat Air Programme (GCAP) между Обединеното кралство, Италия и Япония и френско-германско-испанската Future Combat Air System (FCAS) – бяха замислени преди конфликта в Украйна да даде тласък на разработването на безпилотни летателни апарати.

Както GCAP, така и FCAS предполагаха, че основно използваният изтребител ще бъде пилотиран, като същевременно ще бъде заобиколен от дронове.

„Основното положение на нещата е, че в рамките на [трите програми от следващо поколение] все още се обсъжда в по-голяма или по-малка степен дали централният изтребител да бъде пилотиран или не“, каза Джъстин Бронк, старши научен сътрудник в Кралския институт на обединените служби. По-късното стартиране на програмата би означавало по-голям потенциал за напредък на автономната технология, добави Бронк.

Нападката на Мъск срещу F-35 разпали дебата за скъпите изтребители

GCAP, която от страна на индустрията се ръководи от британската BAE Systems, италианската Leonardo и японската Mitsubishi Heavy Industries, има най-амбициозен график. Тя е поела ангажимент до 2035 г. да има на въоръжение боен самолет и повечето експерти смятат, че в крайна сметка той ще бъде пилотиран.

Френско-германско-испанската програма, от друга страна, е ориентирана към около 2040 г., което според аналитиците може да даде на индустриалните ѝ партньори Airbus и Dassault Aviation повече време да вземат предвид напредъка в областта на автономните технологии, преди да вземат окончателното решение.

Майкъл Шьолхорн, главен изпълнителен директор на Airbus Defence & Space, наскоро призна, че предвид дългия период на подготовка и настоящото геополитическо напрежение е разумно в рамките на тази програма се ускори разработването на автономни системи в по-кратки срокове.

В крайна сметка навярно именно комбинацията от системи с екипаж и без екипаж ще „доведе до скок във военните способности и капацитет“.

АбонаментВсичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.

С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!

1 Коментар
стари
нови оценка

Нови ревюта

Подобни новини