Няма къде да се произвеждат руските сървърни и обикновени процесори

В Русия вече няколко месеца поред се обявяват анонси на най-различна електронна продукция, която трябва да работи с руски процесори. Това са лаптопи, сървъри, а в последно време и миниатюрни дънни платки, които могат да бъдат използвани в неттопите – устройства с неособено висока производителност, но достатъчна за по-голямата част от ежедневната офисна работа. С това проблеми няма, и за процесорите Baikal-M и Baikal-S най-активно се създават и развиват редица най-нови компютърни устройства. Проблемът е друг – производството на самите чипове.

Новите анонси

Един от тях е новата дънна платка с име Ангара. Дъното е предназначено за работа с руския процесор Baikal-M и само с него. Както бе казано по-горе, тази дънна платка е идеална за сглобяването на неттопи, които почти не шумят, не заемат много място и могат да вършат всички задачи, които не изискват особено висока производителност.

Това дъно има Thin Mini-ITX форм фактор, на който може да бъде поставена оперативна памет за неттопи – SODIMM. Според разработчиците, всички нови решения на базата на тази дънна платка се произвеждат под бранда Гравитон. Платката и устройствата, в които ще се поставя, трябва да се появят към края на лятото. Разработчикът сподели, че всички необходими тестове са направени и е произведена първата партида от тези дъна.

Изданието CNews допълва, че „Продуктите са включени в Единния регистър на руските радиоелектронни продукти на Министерството на промишлеността и търговията на Русия, което означава, че производството се извършва в Руската Федерация. Компанията има редица утвърдени партньори и се разработват нови продукти”.

Характеристиките на това дъно като цяло, не са лоши. Възможно е поставянето на максимум 64 GB DDR4 оперативна памет. Процесорът е Baikal-M и е запоен върху дънната платка. Има един PCI-E Gen3 x4 слот. Отделно са поставени два SATA III порта с пропускателна способност 6 Gb/s, които могат да се използват за включването на хард диск, SSD или оптично устройство. Наличен е и един 2280 слот за бързи флаш дискове.

Що се отнася до другите портове и конектори, поставени са VGA и HDMI 2.0, Ethernet със скорост 1 Gb/s, стандартно 3,5 милиметрово аудио гнездо за аналогови слушалки и микрофон, два USB 2.0 порта и USB 3.2 Gen1. Има и COM порт за обслужването на специфични периферни устройства. Възможно е използването на iButton ключове и смарт карти.

Интересно е, че е наличен сензор за отваряне капака на електронното устройство, базирано на това дъно, както и сензор за неговото преместване от едно място на друго при това без да е включено захранването.

Други дънни платки с процесорите Байкал

Ангара не е първото дъно, създадено за руски процесор. Има и други, които не са толкова компактни. Едната от тях е моделът TF307-MB-S-C с Mini-ITX форм фактор. Нейните технически характеристики също не са лоши. Поставени са два слота за DDR4 оперативна памет и един PCI-E 3.0 8x слот. Има конектори за включване на две SATA устройства и един М.2 порт за бързи флаш дискове с размер до 2280.

Сред портовете и другите конектори можем да изброим четири USB 2.0 порта, слот за SD карти памет, два Ethernet порта, стандартно 3,5 милиметрово аудио гнездо, два PS/2 конектора за включване на по-старият тип мишки и клавиатури, както и два видеоизхода за монитори – HDMI и DisplayPort P 2.0. Захранването е стандартно с 24 пина.

Дънни платки има, но процесорите са малко

Проблемът е в това, че компанията TSMC, с която преди време работеха руските компании, също наложи санкции на Русия и дори не възнамерява отново да започне работа с руските компании. Първите партиди процесори, които бяха предоставени на Русия още през 2021 година, съвсем скоро ще свършат, след което Baikal-M ще стане много дефицитен процесор. Просто заради това, че чипът се произвежда чрез 28 нанометров технологичен процес, а Русия не разполага с необходимото оборудване от подобен клас. А дори и да имаше (бяха се появили слухове, че преди време са закупени някакви литографски системи, които и досега си стоят някъде по складовете), за тях са необходими специфични консумативи, които също са изцяло вносни.

Към днешен ден руските производители на чипове могат да работят с до минимум 65 нанометров технологичен процес. Но Baikal-M е 28 nm чип, а сървърният процесор Baikal-S се произвежда чрез 16 nm технология и не е много ясно как и къде ще се произвеждат тези чипове. А характеристиките на сървърния процесор съвсем не са лоши – ARM Cortex-A75 ядра, 6 канала DDR4-3200 оперативна памет, 64 KB кеш памет от първо ниво, 512 KB L2 кеш памет на ядро, 2 MB L3 кеш памет на клъстър и 32 MB кеш памет от четвърто ниво. Чипът работи с тактова честота 2,2 GHz.

Най-съвременното руско предприятие е Микрон и то възнамерява да започне производството на чипове чрез 28 нанометров технологичен процес не по-рано от 2030 година – тоест, след 8 години.

Руските компании започнаха да съобщават пред медиите, че дори и вече готовите процесори не могат и явно няма да бъдат внесени в Русия заради сегашната геополитическа обстановка. Преди време Байкал Електроникс направи поръчка за производството на 300 хиляди руски процесора, които TSMC трябваше да произведе до края на 2022 година. Сега ситуацията е изцяло променена.

Руските производители имат някакви планове за преодоляването на тази криза. Генералният директор на Байкал Електроникс Андрей Евдокимов наскоро каза следното:

„Въпреки че санкциите внесоха коректив в нашата продуктова стратегия, сега всички сили са хвърлени за решаването на въпроса за прехвърляне към друга фабрика без значение дали в страната или в чужбина. Не сме замразили и нямаме намерение за замразяваме нито един проект. Работата върху проектите продължава по предварително планирания график, включително и с Baikal-S2 и Baikal-L. Всичко продължава както преди, а за приключването на тяхната разработка са необходим от 1,5 до 2 години.“.

 Строителството на нова фабрика

В Зеленоград има строителна площадка, на която започна работата по строежа на нова съвременна фабрика. Според плановете, тя ще може да произвежда чипове чрез 28 нанометров технологичен процес, които ще се използват в най-различните руски електронни устройства.  Строителството на това предприятие трябва да приключи към края на 2024 година, но това разбора се, не означава, че фабриката моментално ще започне да произвежда чипове.

Тази фабрика се изгражда в рамките на плана за развитието на руска електронна промишленост, одобрен още преди две години – през 2020 година. Това е национален проект с продължителност 10 години и трябва да бъде приключен към 2030 година. Планът е изготвен от Министерството на промишлеността и търговията на Русия, като в неговата подготовка са участвали 22 работни групи. Според този план, Русия ще инвестира в този проект 3,19 трилиона рубли. Тези средства се разпределят по четири основни направления – за развитие на инфраструктурата, на руската електронна продукция, повишаване на нейното търсене и подготовка на необходимите кадри.

В плановете, съставени от държавата се казва, че до 2024 година трябва да бъде осигурено „100% заместване на вноса по всички направления“, а към 2030 година „да приключи формирането на продуктов портфейл на руските технологии“. За реализацията на този проект са заделени 1,14 трилиона рубли. Но в друг документ се казва, че към 2030 година около 30% от руските домакинства ще започнат до голяма степен да използват руска електроника. Въпросните 100%, посочени по-горе, се отнасят за руските държавни структури.

Независимо от това, за реализирането на тези планове е необходимо да бъдат решени огромен брой проблеми. Сред тях най-сложният е малкият вътрешен пазар. В Китай една подобна фабрика се строи с идеята да бъдат произведени и бързо изкупени милиони процесори. В Русия ситуацията е друга. И още, един завод за производство на чипове има нужда от поддръжка, която струва милиони рубли годишно, без значение дали той произвежда нещо или не. А това означава, че себестойността на неговата продукция ще бъде много висока след като ще бъдат произвеждани малки партиди чипове.

В края на статията има кратка анкета, в която е зададен следния въпрос:

Как мислите, ще могат ли руските власти да решат проблема с производството на съвременни чипове?

• Да, те просто нямат друг избор – 14,44%
• Надявам се, че да, но не си представям как ще стане това – 24,84%
• Не, нищо няма да се получи – 60,00%
• Друго – 0,72%

(данните са валидни към 22-ри юни, 9:00 часа наше време)