Русия планира да възобнови производството на аналогови чипове въз основа на опита на СССР и Беларус

Нарастващото търсене на микрочипове в широк спектър от продукти на фона на ограниченията на санкциите на запада принуждава руските разработчици да си припомнят опита, натрупан по съветско време. По-специално, навремето е било организирано производството на заготовки за чипове за по-нататъшно програмиране на кристали за конкретни задачи. Всичко това може да бъде възродено на ново ниво, смятат в Русия. И това ще бъде евтино.

Както съобщава изданието CNews, учени от изследователската лаборатория по проблемите на проектирането в екстремната микроелектроника на Института по проблемите на проектирането в микроелектрониката на Руската академия на науките (ИППМ РАН) и Донския държавен технически университет (ДГТУ) предлагат замяна на вноса на аналогови микрочипове, като се отчита беларуският опит, за което са необходими по-малко от 100 милиона рубли (малко над милион долара).

Става дума за производството на някакъв вид заготовки под формата на матрици БМК (базови матрични кристали) и БСК (базови структурни кристали). Това са набори от елементи и групи елементи (схеми) без свързване в цялостна схема. БМК могат да се разглеждат като най-суровите решения, а БСК – като по-зрели решения. Първите предоставят по-голяма свобода на действие, докато вторите се превръщат по-лесно и по-бързо в краен продукт. Съответно използването на БМК ще изисква повече опит и знания, докато БСК ще се проектират от специалисти без задълбочено обучение.

Превръщането на БМК и БСК във функционален чип струва сравнително малко – те се нуждаят само от окончателно окабеляване (метализация на крайния слой) според проекта на клиента. По този начин дребното производство ще бъде само малко по-скъпо от производството на едро.

Беларус е запазила опита си в производството на БМК и БСК и той може да бъде използван за съживяване на производството на тези кристали в Русия, въпреки че законодателството засега не позволява това (беларуската микроелектроника все още не се счита за локализирана в Русия). Въпреки това опитът може да бъде бързо усвоен и внедрен, като се изразходват само няколко десетки милиона рубли.

Основните аналогови кристали могат да се превърнат в чипове за управление на двигатели, които са необходими за безпилотните дронове с различно предназначение, в решения за събиране на множество данни от сензори, в чипове за управление на електричество и напрежения както в мрежите, така и в електрониката, в зарядни устройства и на много други места. Русия вече е създала производство на цифрови и цифрово-аналогови чипове. Производството на заготовки за аналогови схеми би било органично допълнение към това и би помогнало да се задоволи нуждата от евтини микрочипове.