Intel е можела да изпревари AMD в 64-битовия преход, но погрешно е решила да не го прави

Навремето компанията е била твърде фокусирана върху перспективите пред Itanium.

Наборът от инструкции x86-64 бе първоначално представен от AMD през 1999 г., като осигури съществено подобрение на водещата процесорна архитектура. Технологията се оказа изключително успешна и на Intel за първи път в историята на x86 се наложи да гони свой конкурент. Нещата обаче можеха да бъдат много по-различни.

Intel е имала готово решение за добавяне на 64-битови възможности към „класическия“ 32-битов x86 ISA, но вместо това компанията е избрала да продължи напред с „операцията Itanium“. Наскоро се появи нов фрагмент от технологичната история в една дискусия в Quora с годишна давност. Бившият „главен x86 архитект“ на Intel, Боб Колуел, представи интересни подробности на тази тема с неизвестна досега информация.

И така специалистът на AMD Фил Парк е проучвал историята на x86-64 прехода, когато е открил въпросния разговор. Колуел разкрива, че Intel е имала неактивирана вътрешна версия на x86-64 ISA, вградена в чиповете Pentium 4. Само че ръководството на компанията е накарало инженерния екип да „стопира“ тези функции.

Функционалността е била налична, но потребителите не са имали достъп до нея. Intel решава да се фокусира върху 64-битовата собствена архитектура, създадена за Itanium, вместо върху x86-64. Компанията е преценила, че един 64-битов Pentium 4 би накърнил шансовете на Itanium да спечели пазара на персонални компютри. Твърди се, че ръководството е казало на Колвел „не веднъж, а два пъти“ да спре да говори за 64-битовата архитектура на x86, ако иска да запази работата си.

Инженерът решил да направи компромис, като остави логическите гейтове, свързани с функциите на x86-64, „скрити“ в хардуерния дизайн. Още тогава Колуел се обзаложил, че Intel ще трябва да догонва AMD и бързо да реализира своя версия на x86-64 ISA, и се оказал прав. Процесорите Itanium нямаха естествена обратна съвместимост с 16- и 32-битовия x86 софтуер, така че тази архитектура се оказа един от най-големите търговски (и технологични) провали в цялата история на Intel.

ISA x86-64 беше абсолютно съвместима с „наследения“ x86 код, като същевременно въведе нов 64-битов режим с по-мощни инструкции, по-големи векторни регистри и т.н. Тя също така предостави възможност за използване на значително по-големи пулове от виртуална и физическа памет в сравнение с 32-битовите процесори. AMD първа внедри набора от инструкции x86-64 при базираните на K8 чипове Athlon 64 и Opteron, което в крайна сметка принуди Intel да „мине на 64-битов режим“ с модифицирана версия на архитектурата NetBurst (Pentium 4).

Боб Колуел има значителен принос към историята на Intel, като ръководи разработването на такива популярни процесори за персонални компютри като Pentium Pro, Pentium II, Pentium III и Pentium 4, преди да се пенсионира през 2000 г. Междувременно днешните x86 чипове, продавани от Intel и AMD, все още запазват пълната обратна хардуерна съвместимост с почти всяка програма, разработена за x86 архитектурата.