ken.s' Блог

  • публикации
    5
  • коментари
    4
  • прегледи
    2616

За този блог

тематични тристишия

Публикации в този блог

ken.s

РЕКВИЕМ ЗА МАМА

Какво бих могъл да кажа за нея

днес - когато вече я няма?

С какво бих могъл да се оправдая

пред нея - когато вече я няма?

Как бих могъл да я развеселя

аз, сега - когато вече я няма?

Как грешките ми тя да прости,

когато вече не е във нашия свят?

С какво главата ми да погали,

когато тя вече е във техния свят?

С чии очи да види, че я обичам,

след като е чужд моят свят за нея?

Какво да стори за сина си обречен,

след като нищо не стори той за нея?

Бях лош син, Боже, така е, признавам,

ала защо едва днес го осъзнавам? Кажи!

Дълбоко вярвах, че живота ми е трагичен,

а днес го виждам някак комичен. Прости!

Не заслужавах аз толкова добра майка -

разглезен бях до неузнаваемост от ума си!

Напразно днес страдащото сърце се жалва -

майчина ласка, не ще открие в идните дни!

Напразно днес Светица те наричам, мамо -

аз, невежият грубиян, неведнъж наранил те!

Напразно днес с душата си те разбирам, мамо

и от сърце ти прощавам за стореното на мене...

18.03.2000 г.

ken.s

Не върша нищо лошо.

Не върша нищо добро.

Не върша нищо.

Не искам да лъжа.

Не искам да ме лъжат.

Не искам.

Не обичам да пия.

Не обичам да ям.

Не обичам.

Неангажиран от никого.

Незаплануван от горе.

Нестандартен, а качествен...

1991 г.

ken.s

ГОВОРИ МИ!

Говори ми, умолявам те!

Аз целият съм в слух!

И ме разбери ако можеш -

без да се чувстваш длъжна

да ми простиш непростимото.

Говори ми за слънчевите следобеди,

за удавеното в морето знойно лято,

за гларусите дори!

Нищо, че (по принцип) аз ги мразя -

ти бъди добра с тях,

а ако можеш - и за двама ни...

Говори ми без отдих, без почивка!

Ти обичаш така, нали?

Обичаш да се надбягваш с времето,

предпочитайки не ти, а то...

да си сверява часовника с твоя!

Понякога пренебрегваш дори съдбата си,

за да можеш поне за миг да се почувстваш

истински свободна от всички

и от всичко, което те обкръжава,

и ежеминутно притиска към стената!

Говори ми за нас, за Нашите Мечти,

за неродените ни деца говори дори!

Нищо лошо няма да ти кажа -

твое лично право е това, така е...

Аз само ще те слушам и гледам

до мига, в който ще прозра в душата ти,

до мига, в който ще разбера,

че отдавна вече не сме заедно,

че това е само един мил спомен!

Говори ми...

за Нашата Недочакана Пролет!

1988 г. Варна

ken.s

лято2

В облака - гигантско око,

черна мушица-самолет влезе!

Къде си, о, боже? Помогни...

Лятото е нашият Спасител -

за да тушираме Скуката,

за да възродим Сърцата!

Неподвижен е борът в двора тих,

а нощта - ярка, многозвездна...

Над хамака ми, ветрец подухна!

Невероятно синьо е небето,

облаците - захарен памук...

И морето не е далеч оттук!

ken.s

лято

Почука по прозореца

и отмина градушката -

паникьосан пощальон...

Даже калинка е изял

кръвожадният паяк,

а е бял на цвят!...

Във влака за Варна -

прашни празни погледи,

пълни с мечти и спомени...

Луната над "Златни пясъци"

от Черно море изплува...

Потънах в обятията на рускиня!