• публикация
    1
  • коментари
    0
  • прегледи
    2269

За този блог

"Синдикатът На Престъпниците"

Публикации в този блог

Ramala

Тони Бендер предложи да се направи среща на четири очи между неговия капо, дон Салваторе, и Чарли Лучиано на 17 октомври 1929 г. в полунощ на Стейтън Айлънд. Това място можеше да се смята за неутрална територия, тъй като беше под контрола на Джо Профачи - лейтенант на Маранзано, който беше в същото време приятел от детинство на Лучиано.

В уречения ден и час Вито Дженовезе предложи на приятеля си Чарли да го придружи скрит в колата и въоръжен. Лучиано отказа сухо, дадената дума си е дадена дума.

Пристигнал пръв на мястото на срещата, Салваторе Маранзано се разхождаше напред-назад по безлюдния док. Когато Чарли слезе от колата, той го прегърна ласкаво и го потупа по рамото: "Щастлив съм, че съм тук с теб, бамбино..."

Те влезнаха заедно в един голям хангар и седнаха в един тъмен ъгъл върху струпаните там каси. И двамата с неестествено държание, не знаеха как да започнат. Дон Салваторе заговори развълнувано за "родината": "Напуснал си я много рано, за да можеш да си я спомняш, бамбино, колко жалко..."

Беше ред на Лучиано да подхване. Със стегнато от ярост гърло пред този изостанал "мустакат дядка", който го принуждаваше да превива гръб, той сподели:

- Дойдох, защото смятам, че имаме сходни интереси, и защото в миналото ти ми направи едно предложение...

Отрупаната с пръстени ръка на Маранзано си играеше с ланеца от масивно злато. Закаченият на него ослепителен часовник започна да се люлее над огромното шкембе. Маранзано каза важно:

- Bis dat, qui cito dat, или ако предпочиташ "Който дава бързо, дава два пъти..." Ти не само че не побърза, Салваторе, но дори ми се струва, че предпочете Масерия.

Изпаднал в неловко положение, Лучиано се чувстваше все по-неудобно върху касата:

- Ти знаеш много добре, че той ме принуди да направя този избор. И щях ли да съм тук, ако имах свобода на избор?

- Ти си тук, защото Масерия не струва пукната пара. Той е невеж, недодялан, груб, невъзпитан, несправедлив и слаб. Ти знаеш много добре, че в най-скоро време ще го смажа. На чия страна ще бъдеш тогава?

- Дошъл съм тук, за да говорим за това. С по-широко и по-бавно движение дон Маранзано придаде на часовника, чието стъкло проблясваше слабо на моменти, движението на махало.

- Салваторе Лукания, направих ти предложение. Ти го отхвърли. Млад си... Все още ми се иска да си с мен. Ще даваш обяснения само на мен... като дете на баща си.

Той направи дълга пауза, без да отмества погледа си от Чарли:

- Само че този път ще трябва да ми докажеш. Трябва да се убедя завинаги в твоята искреност, в твоята вярност, за да мога да те смятам завинаги за мое дете...

Лучиано се боеше от най-лошото.

- По какъв начин?

- По много нормален начин, по право честта се пада на теб, ти ще убиеш Масерия...

Чарли въздъхна облекчено:

- О! Но, дон Салваторе, аз мисля за това от известно време...

Маранзано хвана с рязък жест часовника си и изрече сухо:

- Разбира се! Но аз искам ТИ да го убиеш.

Лучиано незабавно схвана задната му мисъл: истинска пропаст, от която той не можеше да се надява да се измъкне. Законът на мафията е съвършено ясен,

който убие шефа, не може в никакъв случай да се надява да заеме мястото му.

Това имащо връзка и с едно друго изискване. Когато шефът е слаб, може да се мисли за неговото елиминиране и дори това да се направи, то мотивите трябва да са чисти, а не продиктувани от амбиция. При това се изисква и одобрението на Семейния съвет. За Чарли това беше само една от страните на клопката. Другата, още по-страшна, му оставяше само слаба надежда да оцелее. И наистина, кой капо ще толерира до себе си мафиозо, убил току-що собствения си капо? На всичко отгоре и дон, шеф на голяма и уважавана фамилия?

- Намираш, че сметката е солена, а, бамбино? Но е вярна.

Дон Маранзано се наведе към него и просъска:

- Tarde venientibus ossa. (Които идват късно на софрата, намират само кокали.)

Само че не преведе казаното.

- Е?

- Е? Върви на майната си!

Дон Салваторе Маранзано избухна:

- Все още си само малко момче, което има нужда от голям урок. И ще си го получиш, защото, не зная защо, имам слабост към тебе. Много те обичам, Салваторе...

Внезапно той изкрещя:

- Върви си!

Една камара от каси се срути с ужасен трясък. Появиха се шестима мъже, чийто лица бяха скрити от разноцветни шалчета.

Сега беше ред на Чарли Лучиано да рухне. Когато дойде на себе си, той се почувствува лек, въздушен, едно движение на махало му напомни за часовника на Маранзано. Ужасна болка в раменете го накара да осъзнае, че виси на китките си.

Седнал на една каса, Маранзано го гледаше флегматично:

- Бамбино, кажи ми, че ще убиеш Масерия.

Чарли не отговори нищо.

Мъжете съдраха ризата му и едни по един изгасиха цигарите и пурите си в него. Призля му. Всеки път, когато идваше на себе си, той чуваше Маранзано:

- Убий Масерия...

Мъжете свалиха коланите си и увиха кожата около пръстите си, за да могат да го удрят с катарамите. Плътта му се нацепи...

- Убий Масерия, не се прави на глупак, защото ще умреш вместо него.

Няма да е редно да описваме всичко, което трябваше да понесе Чарли Лучиано, тъй като той не отстъпи.

Изморен, Маранзано нареди:

- Свалете го и го пречукайте.

Мъжете се втурнаха към него като към плячка.

Един полицейски патрул откри Чарли Лучиано в един вонящ изкоп на булевард Хиланд в Стейтън Айлънд. Той бе в такова отчайващо състояние, че двамата полицаи го помислиха за умрял. Равносметката бе направена в болницата: фрактура на черепа, осем избити зъба, дясната буза разцепена, опасност от изваждане на дясното око, осем счупени ребра, фрактура на голямата пищялна кост и на малкия пищял на левия крак, фрактура на лявата китка, изкълчени палци на ръцете, многобройни фрактури на палците на краката, изместена капачка на дясното коляно и скъсани сухожилия, многобройни нарязвания с бръснарско ножче и нож по гърдите, многобройни изгаряния по цялото тяло, много контузии.

Франк Костело и Меир Лански първи дойдоха да го посетят. Когато се запознаха със състоянието на приятеля си, Меир Лански извика със сълзи на очи:

- О, Чарли, ти си страхотен щастливец. (Щастливец на английски е "лъки" - Бел. прев.)

- Да! - потвърди Костело. - Страхотен щастливец!

От този ден те го наричаха само Чарли Лъки. Другите щяха да направят същото.