• публикация
    1
  • коментар
    1
  • прегледи
    141

За този блог

Самата истина

Публикации в този блог

Шабан Бисеров

За пореден път се уверих в това, че хората в република България, а може би и в другите страни в цял свят, са забравили какво значи да бъдеш човек и въобще какво означава да бъдеш честен спрямо тези, които са по-различни от тях или тези, които имат нужда от помощ и нечия закрила. Вместо да стават все по-добри, стават точно обратното на това, само защото са на по-високо стъпало от останалите и се мислят за богове. Защо е така се питам? Да не би преди да се издигнат да са били по-различни от останалите? Не! Напротив. Били са точно, абсолютно, същите като нас и по-вероятно е да са били по-зле и от нас, защото ние, обикновените граждани на тази страна, постигаме всичко с пот на челата си без да се оплакваме, че животът е твърде жесток спрямо нас. Търпим всичко, защото знаем, че именно това, пред което животът ни изправя, ще ни помогне да станем по-силни и по-смели без да се свиваме дълбоко в себе си и да се надяваме на някоя милостиня, която ще ни подаде някой лев или ще ни помогне с нещо, което ще помогне за нашето състояние.

Аз, макар и да съм в човек в неравностойно положение, не мисля, че съм по-различен от останалите. Равен съм на всички останали, защото и аз съм част от тази огромна нация наречена “БЪЛГАРИ”. Не съжалявам за това, че съм в неравностойно положение и най-вече, че живея в страна, изпълнена с хиляди забележителности, които, за съжаление, не са достъпни за мен или който и да било като мен. Недостъпни са, защото на никой не му пука за хората в неравностойно положение. Ако имаше някой, на когото да му пука за нас, може би онези места, както и много повече, щяха до сега да са достъпни и за нас, а не само за онези, които могат да ходят.

Яд ме е много за това и просто не мога все още да повярвам, че ние не сме приемани в тази общност. Ако имах възможността да променя нещата, може би бих ги направил без да се замисля, защото знам, че всеки на мое място би направил същото, както за хората в неравностойно положение, така и за тези, които имат нужда от помощ. А хората, които имат от помощ не са малко, защото добре знаем, че те нямат дори и покрив над главите си поради многото наводнения и много други причини, които не мисля да споделям ,тъй като са ясни на всеки.

Питал съм се какво печелят онези висшестоящи, като си затварят очите всеки божи ден за нас и останалите? Да не би точно това да им е работата и да печелят точно заради това? Разбирам, да е заради това, ОК, тогава може би не бих се оплаквал от невнимание, което в последно време получаваме от страна на повечето хора, които срещаме всеки ден под път и над път. Гледат ни, без да се запитат или досетят дали имаме нужда от помощ. Подминават ни все едно сме призраци, слезли от космоса, за да превземем техния свят.

След като и ние сме гости на този свят и тази страна, полагат ни се същите условия, както на другите. Имаме същите права и всичко останало, защото както казват някои хора “Светът е един и в него има място за всички хора, без значение дали са добри или лоши, здрави или болни...”. Всички трябва да свикват вече с това, защото, ако продължава това деление помежду ни, абсолютно нищо няма да постигнем, ако искаме разбира се държавата ни отново да стъпи на по-високото стъпало. Мислил съм, че единствено така може някак си да се подобрят нещата и дано да не греша, защото, каквото и да си говорим за състоянието на държавата ни в момента, от една страна самите ние сме виновни, защото винаги между нас е имало само и единствено дискриминация. Вместо да се разбираме като нормални хора, се делим, защото сме еди какви си или излизаме от еди къде си. Това по принцип не трябва да го има, но след като е така, ако не висшестоящите, то тогава хората от новото поколение ще трябва да се захванем с това да оправим някак отношенията на повечето хора в страната и света.

Страх ме е да го призная, но, ако положението, в което сме в момента продължава и занапред, не виждам никакъв изход и от кризата и от проблемите, които ни сполетяват всеки божи ден заради невниманието и неуважението, което показваме помежду си и най-вече към хората, които едва успяват да изкарват някои лев, за да изхранят семействата си.

Би трябвало да не говоря точно аз за всичко това, но, след като никой няма тази смелост, все някой трябваше да го направи това, защото, честно казано, на мен вече ми писна да бъда винаги подминаван от хората, които все за някъде са се ръзбързали, защото си имали и други работи за вършене.

Досега винаги съм си мълчал и съм гледал всичко отстрани, но стига вече. След като и аз съм част от целия български народ, смятам да извадя недостатъците, които всеки показва в работното и извънработното си място.

Вярно е, че за депутатската, съдийската, медицинската, полицейската, както и много други професии се изисква бързина и сръчност, но определено повече служители или хора като цяло показват точно обратното на това, което може би са обучавани през онези години, в които и те са били свидетели на всичко, което се е случвало през онова време.

Като нормален гражданин на тази страна, силно се надявам някога да излезем най-накрая от положението, в което сме и веднъж и завинаги да се подобрят условията за всички хора и най-вече за тези, които са в неравностойно положение. Надявам се точно на тези неща, защото, според някои изследвания, България е на последно място пригодена и съобразена с нуждите на хората в неравностойно положение.

Строят се хиляди магистрали, нови пътища, зали, центрове за нови молове и не знам си още какво, пък за тях абсолютно нищо не се прави. Нали и те са граждани на тази страна, изпълнена с неземна красота и подходящи климатични условия? Редно е, според мен, да се направи така, че и хората в неравностойно положение да се почустват истински свободни, а не приковани на инвалидните им столове.

Редно е, но на кой му пука за тях? Кой изобщо се интересува за техните мъки и сблъсквания, през които са принудени да преминават всеки божи ден? Политиците нищо не правят за тези хора, които, въпреки всичко, с пот на челата си гласуват за тях, с надеждата да се подобрят уславията и за тях, но ПАК ТЕЗИ ХОРА ОСТАВАТ РАЗОЧАРОВАНИ, заради невниманието от страна на политиците, които седят на буквите си или ходят да гледат мачове, да се подслушват и подобни неща, абсолютно нищо не правят за онези хора, които имат нужда от подкрепа.

Вместо да си бъркат кафенцата по време на дискуси, може да направят някакъв план или нещо от тоя сорт, за да се подобри поне малко положението на хората в неравностойно положение. Ето, на мен страшно много ми се иска да видя и да почувствам, че наистина съм свободен, като пре-спокойно мога да посетя онези места, които наистина помагат за свежото оросяване на мозъчните клетки и въобще на организма, като цяло.

Не бих искал да обидя нито един политик, но, за да са такива злобни някои хора в днешно време, вината не е в самите тях, а в това, че така ги учат по-висшестоящите наречени политици. Ако изобщо ги е било грижа за народа, може би бате Бойко не би казал “Липсва ми кафеварката, която остана в затворената зала и сега няма как да си правя сутрешното кафенце...” или пък да се чудят защо младият политик, който е едва на 27 е влезнал в списъка, за Европарламента в Брюксел.

До сега не съм се осмелявал да говоря, както за тези, така и за много други неща, защото може би не бях събрал достатъчно смелост в името на всичко свято и най-вече на родината си. Аз я обичам и за нея.... За нея бих направил и най-невъзможното, защото въпреки всичко тя е жива в моето сърце и винаги ще е така, докато все още съм сред живите.