За този блог

Публикации в този блог

Destiny

Всичко било е насън

Топли, влажни устни, жадни да ги вкуся,

сливахме дъха си толкова много пъти.

Няма да допусна да съм нежелана,

няма да те пусна, няма и да остана.

Може би любовта ми те плаши, а може би ти

си избягал от нея щом близо си бил и преди.

Теб ли нежно докосвах, а може би всъщност не съм,

или всичко било е насън или бе само полъх на парфюм?

Целуни ме със устни прохладни, по-сладки от мед,

дай ми нежна отрова, но не и прегръдки от лед.

Искам с теб да избягам, но с мен ще избягаш ли ти?

Всеки път ли се криеш, поне този път остани.

Кой изтръгна крилете от крехките ти рамене?

Нека аз те обичам поне...

vine.gif

Не сега

Не очаквай да мисля,

че в това има смисъл;

много казани думи

и тези “обичам те”

да стоят помежду ни;

недоказани думи.

Не очаквай да вярвам,

когато ми казваш, че обичаш ме.

Опитвам се да мисля,

Опитвам се да разбера.

Приличаш ми на някои,

когото чаках досега.

И ако този път си ти -

няма ли силно да боли?

Аз не знам..

Може би аз не те познах,

може би още ме е страх..

Да разбера...

Аз дойдох да ти припомня

повече неща за любовта..... но не сега.

Ако с теб се доближим, може би няма да сгрешим, но аз не знам.

Исках с теб, но не посмях, може би също ме е страх.

Да разбера.

Аз дойдох да ти призная.

Повече неща за любовта..... но не сега.

Мислих много дълги нощи.

Чаках до сега, но все сама.

Мога да те чакам още.

Как да разбера.

За любовта?

vine.gif

Никога в живота

Колко ли грешки в живота допускаме,

за да се пазим от нея!

Колко ли нежност и радост пропускаме,

за да се крием от нея!

Но Любовта променя света

лудост е тя и съдба.

Никога в живота не е рано да обичаш

годините за Любовта са нищо!

Никога в живота не е късно да обичаш,

не си живял, ако не си обичал.

Колко ли нощи самотни си скитаме,

за да не срещаме нея.

Колко тъга, колко сълзи преглъщаме,

за да се пазим от нея!

Но Любовта променя света

лудост е тя и съдба!

Никога в живота не е рано да обичаш,

годините за Любовта са нищо!

Никога в живота не е късно да обичаш,

не си живял, ако не си обичал!

Може да те нарани, може с нея да летиш,

но пази я тук и сега!

За пожар от Любов всеки миг си готов,

Любовта е всичко, и всичко е Любов!!!

Никога в живота не е рано да обичаш,

годините за Любовта са нищо,

никога в живота не е късно да обичаш,

не си живял, ако не си обичал!

25036-romantic-dinner_200x150t.jpg

Болка

Повярвах, че истинска си ти,

повярвах на твоите очи.

Повярвах, че мога да вярвам в теб,

защо ли повярвах?!?

Повярвах, че ти си моят свят,

повярвах, без теб че не мога аз,

повярвах, че няма да има лъжи,

защо ли повярвах?!

Знам, всичко има цена, която плащам сега.

Знаеш ли какво е болка,

безумната жестока болка,

от болката сърцето ми кърви.

Знаеш ли какво е болка,

изгаряща зловеща болка,

не искам никога така да те боли,

така да те боли, така да те боли.

Белязан от теб ще продължа,

сега няма връщане назад,

сега плувам в тъжния си свят,

сега потъвам в мрак,

сега дъждът образа разми,

сега само спомен оставаш ти,

сега като скъсана струна мълча,

а кой ли съм всъщност.

Знам, всичко има цена, която плащам сега.

Ти знаеш ли какво е болка,

безумната жестока болка,

от болката сърцето ми кърви.

Знаеш ли какво е болка,

изгаряща зловеща болка,

не искам никога така да те боли,

така да те боли, така да те боли.

Илюзия

Изведнъж на брега на един сезон,

на брега на моето лято,

ти застана на пустия, тих хоризонт,

като птица от заминало ято.

Ти застана на пустия тих хоризонт,

като птица от заминало ято.

Светлият блясък на твойта ръка,

през нощта на душата ми мина,

и потече през мен една бистра река

от прозрачно и младо вино.

И потече през мен една бистра река

от прозрачно и младо вино.

Презимувай при мен.

В моя свят, в моя свят остани.

Ще се срещнем две планети изгубени.

Аз те гледам смутен.

В мен звучи оня паметен стих:

"Господи, колко си хубава!"

На брега на света, опустял и тих,

седим две планети изгубени.

И се рони брега на един наш сезон

и се рони моето лято.

И се рони брега на един наш сезон

и се рони моето лято.

Презимувай при мен.

В моя свят, в моя свят остани.

Ще се срещнем две планети изгубени.

Аз те гледам смутен.

В мен звучи оня паметен стих:

"Господи, колко си хубава!"

Нямам нужда от много верни приятели

Нямам нужда, нямам нужда от много приятели -

стигат ми двама трима,

ала само такива, които в сърцата си

рани от моите болки да имат.

Ала само такива, които

с радост те срещат, с радост изпращат,

в своите редки и трудни празници

моите песни, моите песни те да си пеят.

Ала само такива, които

гръм ли удари, свят ли помръкне,

даже и в гроба да знаеш, че някой

рови земята, рови земята да те измъкне.

Не, нямам нужда, нямам нужда от много приятели -

стигат ми двама трима,

ала само такива, които в сърцата си

рани от моите болки да имат.

Не, нямам нужда, нямам нужда от много приятели.

Безкрайна любов

Никога не съм се питал

колко много те обичам -

просто ти си моята съдба.

Всеки миг със теб е вечност,

сбъднат сън и волна птица,

взела ме на своите крила.

Моя любов, безкрайна любов,

знам, и след смъртта

към теб ще вървя, моя любов.

Вярвай, даже и тя

не ще заличи пътя към тебе,

безкрайна любов!

И през болки и обиди

любовта ни ще премине,

но това не ще ни раздели.

Дни и нощи имат смисъл

само с твоята усмивка,

мойто земно щастие си ти!

И самият Рай, без теб ще бъде Ад,

моя любов, безкрайна любов!

Знам, и след смъртта към теб ще вървя,

моя любов,

вярвай, даже и тя

не ще заличи пътя към тебе,

безкрайна любов.

300_roses_gifts_283.jpg

Destiny

През декември 1897 г. в редакцията на в. "Ню Йорк поуст" се получава писмо от едно 8-годишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина Дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. В. "Ню Йорк поуст" го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 година, когато спира да излиза.

Ето оригиналния текст на писмото на Вирджиния О'Ханлън:

"Драги редакторе,

Аз съм на осем години. Някои от моите малки приятели казват, че Дядо Коледа не съществува. Моля Ви, кажете ми истината, има ли Дядо Коледа?

Вирджиния О'Ханлън"

... и отговора на Франсис П. Чърч:

"Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.

Че той съществува е толкова сигурно, колкото е сигурно че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществуване. Нямаше да получаваме никакви удоволствия освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.

Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.

Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидяни и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силния човек, нито най-обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.

Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължи да носи радост на детското сърце."

Вълшебна Коледа и Щастлива Нова Година!!!

Destiny

И изобщо, прав си е старият Фьодор Михайлович, който твърди, че всички, които не пият, са или болни, или подлеци. Има нещо нездраво и съмнително в трезвеника. Възприемам хората, които не пушат, тяхна си работа, дори възприемам тези, които не се заглеждат след жените по улицата, макар че… Но както и да се мъча, не мога да възприема непиещия за нормален. Непиещият е маниак и точка по въпроса. Всеки, който се опита да облече трезвеността в подкупно, здравословно и благообразно обяснение, е гад, мръсник, безочлив продажник. Да не пиеш означава да живееш като идиот. Да си противоестествен и пластмасов като вегетарианец. Липсата на алкохол води до оглупяване и тежка шизофрения. Изкривяват се представите за света. Човек, който не пие, е обладан от нечисти сили, служи на дявола и извънземните, става гей или умира от гъбички и херпес. :ph34r:

Destiny

Една емоция...

Влюбих се в това стихотворение:

Искаш ли?

Ще бъде приказка да пътешествам

с теб из нови светове,

ще бъде съвършенство да усещам,

как твойта мисъл ме зове.

Дори и да мълчиш, ще зная,

между звездите има светлина,

от мрака ще направя стая

и ще запаля нашата луна.

Земята ще е до жестокост твърда,

така ще знаеш имаме и тлен,

листата ще нашепват песен мъдра,

че няма чудеса за теб и мен,

но ти не вярвай,

само ме повикай,

ще бъда там, където си и ти,

морето ще пулсира с твоя ритъм,

а пясъкът са моите мечти.

Пиши по тях,

вълната ще ги скривa,

ти пак пиши,

от моите следи тaм всяка песъчинка ще е живa.

Ще я превърнем в(ъв) звездa, нали?

А от кората на дърво вековно

ще искам малко корабче едно,

платното ще е твойто име

а моето ще е весло.

Ще тръгнеш ли с(ъс) мене да мечтаеш?

Ще искаш ли с(ъс) мене да летиш?

Ще плаваш ли в морета, без да знаеш

коя звезда да следваш ?

Ето виж!

Автор: Еленa (www.bukvite.com)