Премини към съдържанието
  • публикации
    32
  • коментари
    37
  • прегледи
    5721

За този блог

Публикации в този блог

 

Кръвожадните Християни отново изклаха 180 МИЛИОНА агнета, овце и кози! - СТАМАТ

откъс от КНИГА ВТОРА   Изследване Тринадесето:   Илюминатите, Виртуалната реалност и Международната Космическа Станция, осъзнати извън Матрицата на Цивилизованото Робство.     Глава Първа   Отзиви за Книга Първа и същностни пояснения.     Част Втора   Кръвожадните Християни отново изклаха 180 МИЛИОНА агнета, овце и кози!    Свали на PDF от MEDIAFIRE!  Свали на PDF от DROPBOX!     Прочети в GOOGLE+ !   Авторът тук отново ще се опита да възвести Истината, като отговорно приканва онези от Човеците, които не са съвсем ослепели от Образователната индоктринация и никога несекващата масмултимедийна пропаганда, да осъзнаят, че все още имат време да одухотворят съществуванието си, оживявайки своята свързаност с Творецът-Творение. Въпреки че фактите, оповестени тук не съставляват тайна, то изричането и свързването им заедно имат нарочната цел да СТРЕСНАТ и да УПЛАШАТ тези Човеци, които все още не са принесли Душата си в служба на Злото, но желаят да вършат Добри дела! В този смисъл, е наложително всеки Човек, който изпита поне малко скръб и жалост при четенето на това изследване, да преосмисли хранителните си навици и отношението си към всички чувстващи същества на нашата Плоска Земя!   Великденските Християнски „празници“ свършиха и равносметката от тях е УМОПОМРАЧИТЕЛНА! Разходите по празненствата в САЩ надхвърлиха 19 МИЛИАРДА долара, което екстраполирано за 2.3 милиарда Християни в Света, със сигурност надхвърля 150 МИЛИАРДА долара, което, за сравнение, представлява брутния вътрешен продукт на България за три поредни години! Само по себе си това колосално БОГАТСТВО, преминало от изтънелите джобове на обикновените работници в трезорите на милиардерите, не би заслужавало особено внимание, тъй като и без друго всичките пари давани на работниците от милиардерите, рано или късно, но сигурно се завръщат пак при тях, ако това БОГАТСТВО, както и всяко друго, не бе съпроводено с много насилие и кръв при безсмисленото отнемане на живота на милиарди чувстващи същества!   Великденските Християнски кървави жертвоприношения на агнета, прасета, зайци и други невинни чувстващи същества в чест на това, че Иисус Христос е „възкръстнал“ не само нямат никаква логика, но нямат абсолютно никакво основание нито в Новия Завет, нито в проповедите на Спасителя! С други думи, никъде в Библията не се казва, че Християните са длъжни да боготворят и служат на Иисус Христос като колят на неговия олтар невинни чувстващи създания! Още повече, че самият Иисус Христос никъде не призовава следовниците си да колят невинни чувстващи същества и да правят вакханалии, задоволявайки своето чревеугодничество и алкохолизъм! Както добре знаем, проповедите на Иисус Христос са от съвсем друго естество и не тласкат следовниците му към насилие!     Всяка година, само в Италия, по време на Великденските празници 50 милиона Християни (2.17% от всички Християни) заколват и изяждат над 4 милиона агнета, овце и кози. Екстраполирано към общия брой в Света, това означава, че Християните изколват и изяждат за всеки ВЕЛИКДЕН по над 180 МИЛИОНА агнета, овце и кози! Наистина, ВЕЛИК ДЕН НА СКРЪБТА! Воистина, ВЕЛИКО ПОКЛОНЕНИЕ ПРЕД ОЛТАРА НА НАСИЛИЕТО И КРЪВОЖАДНОСТТА!   Ранното Християнство вижда в лицето на агнето щастливо знамение и символ на сполуката, като дори през VІІ-ми век Бенедиктински монаси написали молитва за благословия на агнетата. Но, за да задоволят низките си страсти и чревеугодничеството си, висшите Църковни сановници извратили и престъпно извъртяли добронамереността на ранните Християни, като същевременно опорочили учението на Спасителя. През ІХ-ти век, за Великденската си вечеря кръвожадните Папи започнали да колят малки агънца, като постепенно чрез лъжа те въвели навсякъде този престъпен обичай.   Папите-измамници се позовали на Книга Битие, Глава 22:1-18, където се описва как Йехова поискал от Авраама да принесе в жертва Исаак и едва след като бащата вдигнал ножа, за да заколи сина си, той бил възпрян и му бил показан „зад него един овен заплетен с рогата си в един храст“, когото трябвало да заколи вместо чедото си.   Църковната измама се простира дотам, че дори изопачава Библейското повествувание, което гласи:   Битие 22:2 И Бог каза: Вземи сега сина си, единствения си син, когото обичаш, Исаак, и иди в местността Мория и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа!   Църковните чревеугодници никога не обяснили на редовите верующи какво представлява ЖЕРТВАТА ВСЕИЗГАРЯНЕ! Но, Зететичният изследовател е длъжен да потърси и ще намери достатъчно подробно описание в Книга Левит Глава 1:1-17. Всеизгарянето е жертвоприношение, при което цялата жертва се изгаря, без да се остави нещо за онзи, който я дава или за свещеника който я коли и принася. Служителят взима единствено кожата, понеже преди да се принесат жертвите на Господа, кожите им се одират, а нозете и вътрешностите им се измиват.   Левит 1:9 И да измие вътрешностите му и краката му с вода и свещеникът да изгори всичките на олтара; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоухание на умилостивение на ГОСПОДА.   Векове наред, обаче, Църковните отци изискват от невежите Християни не само да изяждат своите приноси, но и да чревеугодничат и пируват, което представлява престъпление спрямо Писанието, спрямо служението на Иисус Христос и нарушение на Законите на Творецът-Творение!   Но не само това, Църковните престъпни обичай така са навлезли в ежедневието, че Човеците се чувстват длъжни непрекъснато да убиват, да колят и да ядат невинни чувстващи същества. Израстнали в Цивилизованото робство, всички ние, по един или друг начин, още от деца сме принудени да приемаме за даденост това зловещо поведение към Света, което след това навикваме да прилагаме цял живот малко по малко, всяка минута, всеки час и ден след ден, извършвайки „малки“ или големи насилнически актове срещу невинни чувстващи същества – било то Човеци или животни, като, разбира се, съзнателно се заблуждаваме, че тези на пръв поглед „малки и невинни насилия“ могат да останат без последствия и ненаказани. Това поведение представлява престъпна илюзия и ужасяващо невежество спрямо Третия Закон на Творецът-Творение „Това, което излъчваш е това, което получаваш!“ Всяка наша постъпка, без значение добра или зла, има неотменими последствия и задължително „ни се връща“ и то много по-често в това въплощение, отколкото в следващото.   Свикнали с постоянното присъствие на екологични теми в новинарските емисии, вече не се изненадваме, когато Световните „природозащитни“ организации с милиардни бюджети, като „Грийнпийс“, „Световния фонд за дивата природа“, „Морски пастир“, „Сиера клуб“, или Родните дружества с по-скромни фондове, като „Независимо сдружение „Екогласност“ и Политически клуб „Екогласност“, „Сдружение за дива природа Балкани“, „Българско дружество за защита на птиците“, „Движение с екологична насоченост”, провеждат кампании за „опазване на околната среда“, „за устойчиво ползване на природните ресурси“, „за възстановяването на флората и фауната в природните екосистеми“, усърдно рекламирайки собствените си напразни усилия да подобрят положението в Света наоколо. Ако, обаче, някой си направи труда да проучи манифестите и уставите на подобни „природозащитници“, той никъде не ще открие и дума за „цивилизования“ начин на хранене на Човека и как той унищожава екосистемите! Никога и никъде подобна „природозащитна“ организация не би посмяла дори да спомене, а камо ли да оповести данни за разрушителните последици от месоядството, тъй като това би бил самоубийствен акт, по простата причина че, от една страна, би изгубила Обществена поддръжка, тъй като, съвсем естествено, както нейните шефове и членове, така и симпатизантите й в огромната си част са месоядци, а от друга – би се противопоставила на най-мощните Световни корпорации, изпълняващи плановете на кликата на Крипторкацията.   Въпреки че си дава сметка, че „цивилизованите“ вече са станали твърде егоистични, инертни и незаинтересувани за критичното състояние на околната среда, която е така съсипана от „цивилизационните“ методи на замърсяване и свръхексплоатация, че пълното рухване на екосистемите е вече необратим процес, авторът все пак би направил опит да докаже с факти, че най-големият враг на Природата е „цивилизованият“ месояден Човек! В случая е без значение, че повечето от посочените данни са от Американски учени, тъй като картината където и да е по Света не е по-оптимистична, като дори в много Държави-Корпорации е катастрофална, като единствената причина за това е, че животновъдството е най-големият замърсител и опустошител на сушата и водите в Света!   Животновъдството използва от 20 до 33% от цялата консумация на прясна вода в Света днес!   Докато, например, хидравличното разбиване (фракинг) в САЩ, въпреки че замърсява подпочвените води с над 600 силно токсични химикала, използва от 265 до 530 милиона тона вода годишно, то потреблението на вода от животновъдството варира от 130 до 260 милиарда тона годишно.   В САЩ, частните домове използват 5% от общото потребление на вода, а земеделието използва от 80 до 90%, като около 60% от тях отиват за отглеждането на фуражни култури за угояване на животни.   За производството на 1 килограм говеждо месо са необходими от 20 до 30 тона вода. За производството на 1 килограм яйца са необходими 4 тона вода, а за 1 килограм сирене – 7.5 тона вода. За производството на 1 литър мляко са необходими 8.3 тона вода.   Човечеството изпива 20 МИЛИОНА тона вода и изяжда 80 МИЛИОНА тона храна всеки ден. В Световен мащаб, кравите изпиват 170 МИЛИОНА тона вода и изяждат 511 МИЛИОНА тона храна всеки ден.   Животновъдна ферма с 2 500 млечни крави произвежда такова количество отпадък, каквото и град с население 411 000 Души.   В САЩ се произвежда 130 пъти повече животински отпадък в сравнение с битовия, като всяка минута животновъдството изхвърля по 3 157 тона екскременти, или 52 616 килограма за секунда. Месопреработвателната промишленост произвежда 1.4 МИЛИАРДА ТОНА  животински отпадък годишно, тоест, по 4.3 тона на Човек от населението.   80% от продаваните антибиотици в САЩ, както и в повечето „цивилизовани“ Държави, се използват в животновъдството, като след това, през месото и млечните произведения се усвояват от телата на месоядците, а посредством животинските и Човешките фекалии преминават в подпочвените води, в реките, в сладководните басейни и в Световния океан, като отравят всички водни обитатели, като впоследствие, чрез водните обитатели и чрез животните, пиещи отровени и замърсени води, се завръщат отново в телата на месоядците!   Днес, в Света се отглеждат култури, който могат да изхранят над 10 МИЛИАРДА ЧОВЕКА, но с 50% от зърното се угояват животни.   82% от гладуващите деца живеят в Държави от Третия Свят, в които с произведеното зърно се угояват животни, а животните се изяждат от месоядците в богатите Държави, като например САЩ, където средният Американец изяжда 94 килограма месо годишно. Статистиката за България през изминалите 10 години показва, че консумацията на месо е нарастнала от 53 на 66 килограма на Човек годишно!   За угояването на всяка крава се използват от 8 до 20 декара.   Селските стопани могат да добиват от 15 до 26 пъти повече протеини от реколтата си, ако засаждат растения, вместо да отглеждат крави. Например, добивът на сухи соеви зърна от декар е 357 килограма. Съдържанието на протеини в изсушената соя е 360.32 грама на килограм, тоест, 128 килограма протеини от декар. От друга страна, ако стопанинът отглежда крави, то добивът на говеждо е само23 килограма от декар. Съдържанието на протеини в суровото говеждо месо е 210 (190 в обработеното) грама на килограм, тоест, добивът на протеини от обработено говеждо месо за декар е 4 килограма и 370 грама.   Днес, вегетарианците и веганите в Света са около 1 МИЛИАРД и 680 МИЛИОНА Души, което е 22% от Човечеството, наброяващо 7.6 милиарда. Най-много вегетарианци и вегани има в Индия – 560 милиона Души, или 42% от 1.324 милиарда Индийци, в Китай – 70 милиона, в САЩ – 32 милиона, в Япония – 19 милиона, в Бразилия – 17 милиона, в Обединеното Кралство – 14 милиона, в Германия – 8 милиона и в Руската Федерация – 6 милиона.   Всяка година в Света са отглеждани 70 МИЛИАРДА селскостопански животни, като 53 МИЛИАРДА фермени животни биват убивани за храна годишно, тоест, месоядците изяждат повече от 6 МИЛИОНА животни всеки час! Тази статистика, обаче, НЕ включва животните отглеждани и убивани в личните стопанства, както и лова и бракониерството, съставляващи 30% от добива на месо! Отчитайки това, можем да изчислим, че годишно 5 МИЛИАРДА и 920 МИЛИОНА месоядни Човека убиват и изяждат 75 МИЛИАРДА И 700 МИЛИОНА чувстващи същества, тоест, годишно всеки месоядец изяжда 12-13 чувстващи същества, без никакви угризения на съвестта и без знанието, че това престъпно деяние ще се отрази както на физикалното му тяло, така и на вечната Дух-Душа!   У нас, въпреки че вегетарианството е познато отдавна и е било популярно по времето на Учителя Беинса Дуно, то днес се практикува от малцина, а веганството е познато съвсем отскоро и е гледано от Обществото с открито презрение и неприязън. Няма никаква статистика за броя на вегетарианците и веганите в България и това е в пряка връзка както с Мафиотската структура на международната търговия с месо, така и с Родното преди силно развито животновъдство, месодобивна и месопреработваща промишленост, генериращи огромни печалби за милиардерите. Няма да сме далеч от истината, ако предположим, че от 1 до 1.5% от Българите са вегетарианци или вегани, което съответства на процентното съотношение в Чехия, Франция, Португалия или Испания, чиито народи имат сродни хранителни навици с нашите, което означава, че от 72 000 до 106 000 Българи са вегетарианци или вегани – съвсем не малък брой!!!   В България, с население от 7 128 000 Души, ежегодно се избиват около 2 МИЛИОНА и 500 ХИЛЯДИ висши бозайници и над 13 МИЛИОНА птици, но, както писахме по-горе, тези данни НЕ включват личните стопанства, лова и бракониерството, които у нас съставляват около 50% от добива на месо. Следователно, минимум 30 МИЛИОНА животни ежегодно се убиват и изяждат от Българите месоядци!   Нужната обработваема Земя, за да изхрани за 1 година Човек, ако е: ·         веган е 0.7 декара; ·         вегетарианец е 2 декара; ·         месоядец е 12 декара!   Обработваема Земя с площ 6 декара може да произведе 16 тона растителна храна, но само 170 килограма говеждо месо.   Човекът, следващ веганска диета използва 11 пъти по-малко нефтени продукти, 13 пъти по-малко вода и 18 пъти по-малко обработваема площ от месоядеца!   Всеки ден, веганът спестява 4.2 тона вода и 20 килограма зърнени храни, като в същото време спасява 30 квадратни метра гора и живота на живо същество!   Около 1/3 от сушата на Земята се превръща в пустинна, като животновъдството е водещата причина.   Животновъдството е водещата причина за изчезването на видовете, за океанските мъртви зони, за замърсяването на водите и за унищожаването на местообитанията на видовете. Процесите в животновъдството са създали повече от 500 наситени с азот мъртви зони в Световния океан.   3/4 от Световните риболовни райони са експлоатирани или вече напълно изчерпани, а предвижданията са, че до 30 години соленоводната риба почти ще изчезне.   Ежегодният полезен океански улов е от 90 до 100 МИЛИОНА тона, като от общото уловено количество около 30 МИЛИОНА тона се изхвърлят. Производството на риба от аквакултури достига 75 МИЛИОНА тона годишно.   2 ТРИЛИОНА и 700 МИЛИАРДА живи същества се вадят годишно от океаните, като на всеки килограм риба неволно се улавят и убиват до 5 килограма нежелани морски видове. В тази статистика, разбира се, НЕ влизат частния улов, браконирството и добива от аквакултури, съставляващи 50% от общото количество риба, което означава, че над ПЕТ ТРИЛИОНА водни обитатели се унищожават от месоядците годишно.   Риболовните кораби всяка година убиват по 650 000 китове, делфини и тюлени, а в риболовните мрежи досега са загинали между 40 и 50 милиона акули.   Годишно, в България уловът на риба възлиза на 10 000 тона, производството от аквакултури и стопанства е 13 000 тона, а вносът е 35 000 тона. Следователно, годишно, по официална статистика, родните месоядци унищожават 58 МИЛИОНА килограма водни обитатели, тоест, по 8 килограма на Човек, но всъщност количеството е двойно, поради нерегистриран внос, частен улов и продажби и бракониерство!   Животновъдството е отговорно за престъпното унищожаване на 91% от дъждовните гори по поречието на Амазонка, където ежедневно изчезват по 137 растителни и животински вида, като всяка секунда се изсичат от 4 до 8 декара – едно футболно игрище, за да се засадят фуражни култури за угояване на селскостопански животни, които да станат на пържоли и хамбургери.   Досега, 55 000 000 хектара Амазонска джунгла е била изсечена за нуждите на животновъдството, а 10 800 000 хектара са изсекли корпорациите за производство на палмово масло.   През последните 20 години 1100 активисти, противопоставящи се на безчинствата на Криптокрацията в Бразилската джунгла са били убити, като най-зверско е убийството на сестра Дороти Стенг.   Нека да повторим, заради чревеугодничеството на месоядните Човеци, годишно в Света биват убивани и изяждани 75 МИЛИАРДА и 700 МИЛИОНА сухоземни животни и 5 ТРИЛИОНА водни обитатели!   Преди пет години, Калифорнийският адвокат Дейвид Робинсън Саймън публикува книгата „Месономика“ (Meatonomics), основана върху изследователската работа на селскостопански икономисти от Държавния университет в Оклахома, в която за първи път се оповести, че годишните екстернализирани разходи[1] от животновъдството, само в САЩ,  достигат 414 МИЛИАРДА долара, като те включват разходи за здравеопазване, за опазване на околната среда и за хуманно отношение към животните.   Според анализа на Дейвид Саймън, ако тези разходи се включат в цената, то животинските продукти биха стрували почти три пъти повече и потреблението би спаднало многократно. Саймън пише, че оценката му е твърде консервативна, тъй като е ограничена само до публикуваните изследвания, като непременно са пропуснати разходи, неспоменати в научната и в икономическата литература. Например, статистиката в Здравеопазването приписва само част от сърдечно-съдовите заболявания на месоядството, въпреки че е известно, че нискомаслената веганска диета ще обърне хода на болестта в благоприятна посока при всеки болен. В изследването си, Саймън определя този разход на 314 милиарда долара годишно.   „България е на първо място в Европа по смъртност от сърдечно-съдови заболявания, като са причина за 64% от смъртността... Основна причина за сърдечно-съдовите болести е диабетът... Два пъти и половина по-често са сърдечно-съдовите заболявания при диабетиците, срещу два пъти и половина по-малка честота на сърдечно-съдови заболявания при недиабетиците.“ – БНР   „...всеки два от три смъртни случая в България на днешния ден и в обозримото бъдеще ще бъде заради сърдечно-съдово заболяване като миокарден инфаркт, исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност. Това е най-социално значимата група болестти у нас, защото причинява смъртта на над 70 хиляди Души годишно от общо малко над 100 хиляди починали Българи през годината.“ – в-к Дневник   Общоизвестен, макар и старателно потулван от Бялата Мафия факт е, че сърдечно-съдовите заболявания и диабетът се дължат на месоядната диета и се повлияват положително до пълно излекуване от макро-биотичната веганска диета – нека месоядците се замислят дълбоко върху тази Истина!   Анализът на Дейвид Саймън по отношение на околната среда оценява загубите в стойността на имотите, поради унищожаването на околната среда от животновъдните индустриални ферми, но, разбира се, разрушаването на местната общност и съсипването на Човешките съдби са далеч по-значими посегателства от стойността на въглеродните компенсации. Според Саймън загубите годишно надхвърлят 37.2 милиарда долара, но това е твърде ниско предвид неоценимостта на качеството на жизнената среда за Човека.   Количественото определяне на жестокостта прилагана в Месодобивната индустрия обсъжда само някои злоупотреби, като например угояването на прасетата и пилетата в малки кафези, в които не могат да си опънат крайниците и откъдето никога не излизат навън. В иследването екстернализираните разходи по това перо се определят на 20.7 милиарда долара, въпреки че тези щети са неизчислими, тъй като са от нравствено и Духовно естество.   В изследването се посочват 38.4 милиарда долара субсидии за животновъдството, ежегодно отделяни от Американския бюджет, за да бъде продаваем техния кървав продукт, като пример се дава, че средната продажна цена на крава в Северните централни щати е 245 долара, докато разходите по нейното угояване са 498 долара, като разликата от 253 долара се поема от данъкоплатците, независимо дали те са месоядци или вегани, та по такъв начин веганите без знанието и съгласието им са задължавани да поемат разходите за чревеугодничеството на ядящите месо.   У нас е много трудно да се установи точно колко стотици милиони и милиарди изтичат от джобовете на данъкоплатците, за да се субсидират родните кланици за чувстващи същества, но, по публикации в ПРЕСАТА, те не са по-малко от:   „Общо 230 МИЛИОНА лева ще получат фермерите до декември. Близо 1.5 МИЛИАРДА лева директни субсидии се очаква да бъдат изплатени в началото на 2017 година.“ – в-к „Капитал“ от 25-ти Октомври 2016 година.   Следователно, веганите-данъкоплатци в България, както и на всякъде по Света, без да са съгласни или да са одобрили това, са задължени да изплащат огромни суми, за да бъдат ежедневно избивани безпричинно и несправедливо, но престъпно МИЛИОНИ чувстващи същества!!!   Разбира се, жестокостта както към чувстващите същества, нарочно отглеждани и убивани по най-садистичен начин, за да се задоволят капризите на месоядците, унищожаването на горите и джунглите, за да се засява фураж за животновъдството, замърсяването на подпочвените води, сладководните басейни и Световния океан с животински фекалии, съдържащи неразградими и натрупващи се с десетилетия отровни вещества и антибиотици, разбиването на столетно установения начин на живот в малките общности и селища, заради крупните животновъдни предприятия, по никакъв начин не могат да добият паричен израз, тъй като са нравствени престъпления, а вредата, която хранещите се с месо причиняват на самите себе си и на околните, е деяние с Трансцендентални последствия, от които те не могат да се измъкнат.   Днешният „цивилизован“ Човек още от бебешка възраст е подлъгван да яде животинска плът, като на подрастващите умове е втълпявано, че тази мъртва, разлагаща се и отровно-канцерогенна биологична маса има безценни оздравителни и животворящи свойства, които не бива да бъдат подлагани под съмнение, и трябва на всяка цена да бъде поглъщана. В изследването си „Месото – желаната отрова в менюто на „цивилизования” Човек“, авторът подробно разясни вредата, която консумацията на месо нанася върху физикалното тяло и върху Душата, но вековно насажданата пропагандна лъжа за мнимите ползи от практикуването на безпросветно  месоядство не би могла да бъде преборена с няколко десетки страници. По време на беседите с Читатели, авторът откри, че поистина трудно за разбиране се оказва, по какъв начин изяждането на чувстващо същество от Човек влияе върху Фините тела, или Аурата, и върху комплекса Дух-Душа.   Авторът се надява, че сред Читателите има такива, които са в близка връзка с любимо същество – висш бозайник, или, както е модно да се казва днес, „домашен любимец“. Всеки, който наистина е допуснал близо до Сърцето си куче или котка, а живеещият на село – зайче, агънце, козле, теле или друга животинка, би трябвало да знае, че тази връзка е разрушима единствено от смъртта, а горестта и мъката по загубата на приятеля са несравними. Близките ни животни изискват от нас не само грижи по прехраната и чистотата, но и същинско разбиране на нуждите и желанията им и задоволяване на прищевките им. Общият живот и битуване под един покрив: от искането и даването на храна, почистването и къпането, галенето и милувките, играта и преструвките, до претенциите и капризите, така изпълват, обогатяват и възрадват както Човека, така и животното, че довеждат до изключително здрава и сърдечна доживотна взаимоизгодна свързаност. В нашите очи животното се превръща в малко дете, което има нужда да бъде нахранено, чисто и доволно и с което може и трябва да се забавляваме и играем, а за животното Човекът се превръща във ВСЕСИЛЕН ЗАКРИЛНИК, на когото може и трябва винаги да се разчита и в чийто ръце то предоставя благоденствието и живота си, тъй като животните не познават безсъвестната лъжа и користната измама.   Всеки бозайник има собствен характер и натюрел и изявява себе си по осъзнат начин, но тази Истина е много трудна за разбиране от Атеистите-Материалисти и от Институциалната религия, които невежо и налудно не само отказват да признаят правото им на живот, но отричат способността им за себеосъзнаване, тоест твърдо заявяват, че те „нямат Душа“! Ето, това е и най-голямото престъпление на Цивилизацията, която, основавайки се на изцяло погрешното и лъжовно Атеистично-Материалистическо схващане, че животните са безчувствени и неосъзнаващи себе си и Света наоколо, е изградила един от основните отрасли от Световната икономика, наречен „Животновъдство“.   Световната животновъдна мрежа заема около 30% от свободната от лед Земна суша и представлява актив с баснословната стойност от над 1 400 000 000 000 долара, а в сектора са заети над един милиард и триста милиона Човека, като пряко подпомага още 600 милиона дребни фермери от така наречения Трети Свят. Илюминатските династии умело са оплели мрежите си около врата на целокупното Човечество, изграждайки Концентрационни лагери за изтезание и масово изтребление на животни, шизофренично наричани „животновъдни стопанства“, или по някакъв друг двусмислен начин, и налага на обикновения Човек, посредством умствения контрол на индоктринационните масмултимедии, да стане месоядец, да обучи в това жестоко нечовешко безумие своите деца, за да участват всички заедно в отнемането на ТРИЛИОНИ ЖИВОТА ГОДИШНО!   Ако някой Човек, въоръжен с нож и брадвичка, заведе сина си в погребално бюро, за да разфасоват заедно пресен Човешки труп, а след това двамата го опекат, ядат, започнат да се хвалят с деянието си, канят близки и съседи и снимат селфита пред тавата с печен Човешки бут, тези Сатанисти и безподобни злодеи начаса ще бъдат издирени, задържани и сурово наказани с цялата строгост на Закона от Силовия апарат, което, разбира се, ще бъде подкрепено от Обществеността, тъй като са посегнали върху една от основните забрани в нашия Свят – човекоядството! От друга страна, на „най-светите Християнски празници“ Институциалната религия изисква от верующите, или по-скоро от онези, които наричат себе си такива, като това се смята и за техен най-висш дълг, „да принесат в жертва на Боговете“ или по-скоро да се натъпчат до пръсване с най-миловидните и най-беззащитните бозайници – агънца, теленца, зайчета или прасенца! По време на така наречените Църковни празници, селфитата, заснети от „празнуващи“ седнали пред маси претъпкани с печена плът на безсмислено и жестоко убити невинни чувстващи създания, печелят хиляди харесвания по най-успешното активно мероприятие на ЦРУ, наречено Фейсбук. Естествено, на никой „цивилизован“ и през ум не му минава, че това изтребително заколение на чувстващи същества – висши бозайници, всяко от които има емоции, чувства, собствен характер и индивидуалност, тоест има Душа, не може да остане без последствия! Тъкмо напротив, „цивилизованите“ смятат себе си за толкова по-висши от останалите чувстващи същества, споделящи заедно с нас Плоската Земя, защитена от Небесната Твърд и създадена от Творецът-Творение, че са самовъздигнали като свое „най-свято“ задължение да ловуват, отглеждат и изколват колкото се може повече и все повече – ТРИЛИОНИ и ТРИЛИОНИ невинни и беззащитни чувстващи същества, оправдавайки това най-мерзко чревеугодническо злодеяние с евфемизма „изхранване“!   Официалната позиция на Институциалната Църква е, че „животинското тяло не носи Душа“, което, естествено, ако не е най-добре планираната и инсценирана жестока заблуда и най-наглата от всички лъжи на „светите отци“, то тогава представлява най-високия върх на безобразното невежество! Нека си припомним, че по време на Конкистата Църквата благослови избиването на ДЕСЕТКИ МИЛИОНИ Ацтеки, Маи и Инки, заявявайки, че „Човеците от червената раса не носят Души“! Нека също си припомним ДЕСЕТКИТЕ МИЛИОНИ избити или откарани в робство Африкански негри, за които Църквата също твърдеше, че „не носят Души“!   Мъдрите, разбира се, знаят, че физикалното тяло на всяко живо същество се явява краен резултат от Трансценденталния сътворителен процес, при който Творецът-Творение излъчва пакети Съзнание, създавайки Фините тела на всички живи същества, които впоследствие, понижавайки вибрационната си честота се въплотяват, или иначе казано манифистират веществена биологична телесност. В този смисъл, официалната Църковна позиция, че определени живи същества „имат Душа“, а други „нямат Душа“, освен че представлява Атеистично-Материалистическа измама, също е и безсъвестна лъжа и Сатанинско невежество! Онзи, който философствайки заявява, че Душата е нещо подобно на дреха, която се носи от едни „богоизбрани“ живи същества, а други „жертвени“ живи същества не я„носят“, е най-свирепият богоборец и Сатанист-измамник и той никога не ще добие Истинско Знание! Илюминатските династии през хилядолетията са избрали в началото Институциалните религии, а след това и Атеистично-Материалистката наука – незаконното отроче на Църквата, за да мамят злонамерено Човечеството, че едни живи същества, като цветнокожите раси и животните, могат и трябва да бъдат жертвани, тъй като „не носят Душа“, а други живи същества, като бялата раса и Господарските династии „носят Душа“ и трябва да им се слугува!   Когато авторът бе дете и „ходеше на село при дядо“, който бе овчар, той редовно го водеше на кошарите. Тогава, любимото забавление на авторът бе да си играе и гушка малките агънца, които заедно с козлетата, телетата и зайчетата са сред най-миловидните, обичливи и напълно беззащитни бозайници. Това е и причината именно те да бъдат избрани от Криптокрацията за жертвени животни, тъй като, посредством жестокото, безсъвестно и безпричинно тяхно заколение, Човеците още от млада възраст биват обучавани на противоестествено дистанциране и отчуждение от иначе природно присъщите им съчувствие, съпричастие, милосърдие и обич към всички живи същества. В Древните манускрипти се дават сведения за отровата, която животните, поради стреса и страха по време на подготовката на убийството и освирепяването и агонията при  самото умъртвяване, синтезират в жлезите с вътрешна секреция и която се разпространява, посредством кръвта, до всички клетки на тялото – днес тя е известна като емперил. Когато ядаме чувстващи същества, емперилът се натрупва в тялото ни има разрушителен ефект върху нервната система, като довежда до сериозни психични и психологични отклонения.   Неотменна последица от престъпните масови заколения и месоядството е натрупването на страх от всичко и най-вече от бъдещето, тъй като у месоядеца се загнездва основателното съмнение, че и той ще бъде пожертван и убит от по-силните нему. Страхът, естествено, поражда неприязън, презрение, омраза и агресия към всички околни непознати и различни от нас по раса, етнос, вероизповедание и мироглед Човешки същества, като става неразбиваем фундамент за укрепването и пребъдването на Новия Световен Ред, вече съвсем не „нов“, който също от своя страна, посредством Масонския си слугинаж, владеещ масмултимедиите, проповядва отчуждение, насилие, страх и омраза навсякъде и към всички различни.   Както хамстерът доживот уловен в клетката на своето колело непрекъснато я върти, така и омагьосващото зловещо месоядство прави от обикновения Човек затворник, който, за да задоволи непрекъснато насажданите от всеки мултимедиен канал чревеугоднически прищевки и за да утоли настървението, предизвикано от приемането на емперил при предишното ядене на тяло на живо същество, става съзнателен съучастник в най-кървавото престъпление на днешния ден – месоядството, обучавайки на драго сърце дори и децата си да бъдат настървени ядачи на живи същества, като настървението еднопосочно води до незачитане на правото на живот на всеки различен от тях! За съжаление, всички изброени по-горе психически и психологически увреждания представят само едната страна на медала, като другата страна е още по-страшна и пред нея те бледнеят – пред вредата, която месоядците сами причиняват на Вечното си същество – неродената и безсмъртна Джива.   Когато Човек изяжда чувстващо същество – висш бозайник или птица, той приема във физикалното си тяло разлагаща се отровно-канцерогенна клетъчна маса, но освен нея, тъй като физикалността е неделима от Фината телесност, той приема и чувствата, емоциите, нагласите, части от самата индивидуалност и психическата нагласа и сила на изяденото създание. Всички Мъдреци, включително и Учителя Беинса Дуно, винаги са проповядвали, че „каквото ядеш в това се превръщаш!“ Този, който яде свинско усвоява навиците на прасетата и става подобен на тях в своя живот – немарлив, разхайтен, мръсен и злоблив. Онзи, който яде говеждо усвоява заедно с плътта и навиците и привичките на говедата и в живота си става послушен и глупав, ядящите кокошки и птици стават страхливи и така нататък, и така нататък.   В древността, в Мезоамерика и в Африка не рядко се е случвало най-страховитите войни, в дирене на все повече сила, да убиват и веднага да изяждат враговете си, за да придобият тяхната мощ и качества! В многочасовото си интервю за Дейвид Айк, Зулуският сануси (ясновидец и лечител – сангома) Кредо Мутва описва древни методи за изяждане на велики войни и заявява, че сам той, за да придобие нови магически сили и гадателски умения, е участвал в изяждането на така наречено „извънземно същество“, което най-вероятно е бил Човек от скритите древни и мъдри раси.   В наши дни човешките жертвоприношения съвсем не са забравени, а се ширят с буйна мощ. По свидетелства на жертви на метода за умствен контрол MK-ULTRA, които се подкрепят от Кредо Мутва и от бившия началник на отдел във ФБР Тед Гъндърсън (възбудил разследване срещу висши представители на Американската Президентска администрация за участие в Сатанистки оргии с деца), най-висшата каста на Илюминатската клика практикува Сатанизъм, Човешки жертвоприношения и кръвопийство. Свидетелите разказват, че когато най-висшата каста на свръхбогатия Илюминатски елит извършва Човешко жертвоприношение, жертвата за предпочитане е млада девица, или малко момче, държана продължително време на тъмно, с вързани очи, завързана с въже и често малтретирана, за да се повиши отделянето на емперил, който след убийството се употребява направо от кръвта й. Емперилът, според сведенията, е стотици пъти по потентен от най-силните познати наркотици и затова е станал избраната дрога за най-висшите Криптократи.   Наистина само шепа Човеци знаят колко МИЛИОНА са безследно изчезналите деца всяка година по Света и особено в Третия Свят! Според само един от стотиците такива сайтове, а именно Международен Център за безследно изчезнали и експлоатирани деца (globalmissingkids.org), статистика за тези деца се води само в няколко Държави. Според данните, годишно безследно изчезват: в Австралия – 20 000 деца, в Канада – 45 288 деца, в Германия – 100 000 деца, в Индия – 96 000 деца, в Ямайка – 1984 деца, в Руската Федерация – 45 000 деца, в Испания – 20 000 деца, в Обединеното Кралство – 112 853 деца и в САЩ, където според сайта броят на децата е 460 000, но според Годишния доклад на ФБР за 2016 година те са 88 040. В този сайт се казва също, че 20% от отвличанията завършват със смърт. Друг сайт Безследно изчезнали деца Европа съобщава, че: „ В ЕС всяка година 250 000 деца са докладвани за безследно изчезнали, тоест, по едно дете всеки 2 минути“. За броя на безследно изчезналите деца в Държавите от Третия Свят не се води статистика. Вярно е, че около 80% от децата биват отвличани от близки и познати или от някой от разведените родители и са намирани впоследствие, или са отвличани за насилствено осиновяване, или пък в трудово робство, но въпреки това броят на онези 20% отвлечени и никога не намерени деца е умопомрачителен! Както казва цитираният по-горе сайт: „Дори едно изчезнало дете е твърде много!“   Обикновеният Човек, тъй като не разполага с несметните богатства на Илюминатската клика, за да си купува редовно жертвени деца от богатите Държави или от Третия Свят, разбира се, не е Сатанист и не пие прясна кръв от девици, но той пък, от своя страна, „участва с малки суми, но редовно“ в Световното изтребление на ТРИЛИОНИ и ТРИЛИОНИ ЧУВСТВАЩИ СЪЩЕСТВА! Авторът трябва да заяви с огромно съжаление, че всред Човеците, които познава, почти не се намира такъв, който да има правилното разбиране за вредата от яденето на чувстващи същества! Затова се налага още веднъж и максимално конкретно да изкажем Истината:   Когато Човек ежедневно яде плът от чувстващи същества, освен че нанася огромна вреда на Етерното си тяло, чрез обвързването му с емоционалната нагласа на грабителя и убиеца и с несекващото желание за чревеугодническо задоволяване за сметка на отнемането на живота на невинно чувстващо създание, също така свързва Астралното си тяло с вибрацията на Нисшия Астрал, което в никакъв случай не би му позволило да повиши вибрационния отпечатък на Аурата си и да напредва Духовно, като в същото време заключва Четвъртото Фино тяло – Манас, Психиката, в неразбиваемия затвор на страха, насилието и жестокостта, като по такъв начин прекъсва и иначе съвсем слабата свързаност на Съвременника с Петото Фино тяло – Атмическото (Душата), и с комплекса Дух-Душа, което разрушава връзката му с Творецът-Творение!   С други думи, нито един Човек, който пряко участва или съдейства за отнемането на живота на чувстващо същество, не би могъл по никакъв начин и с никакви средства да добие Духовно и Трансцендентално Знание, поради съвсем логичната причина, че е прекъснал връзката си с Творецът-Творение – Първоизточникът на цялото Знание, престъпвайки Закона Му „Маахимсйаат сарва-бхуутаани“, тоест „Никога не навреждай на живо същество!“ Казаното по-горе може да се използва като своеобразен лакмус-тест, когато Читателят иска да определи Истинността на някого, който се представя за Духовно извисен, като в същото време яде плът на чувстващи същества – изводът се налага от само себе си.   Но от друга страна, когато след години пречистване от отровите на насилието и убийствата (три години за пречистване на физикалното тяло от веществените отрови и тридесет години за изчистване на Фината телесност), Човек започне да заздравява връзката си с Творецът-Творение, той ще започне да се наслаждава на крепко здраве, несекващо щастие, Истинно Просветление и Мъдрост, преминаваща и след смъртта му в Трансценденталния Свят! И, ако все повече Човеци дръзнат да вземат в свои ръце живота си и освободят от робство ума и Сърцето си, то поистина Раят ще слезе на Земята!   Откъс от Книга Втора   СТАМАТ   МИР и ЛЮБОВ! 10-ти Април 2018 година   [1] Екстернализиран разход е социално-икономически термин, описващ начина, по който даден бизнес максимизира печалбите си, като се освобождава от непреките разходи и налага неблагоприятни влияния върху трети страни, или с други думи това е разход, засягащ страни, които са явяват „външни“ спрямо производителя и потребителя на замърсяващия продукт и, в този смисъл, не са избрали да понесат стойността на тези ефекти. Екстернализираният разход се нарича още и „отрицателен външен ефект“.   Отрицателният външен ефект, срещан още и като „външен разход“ или „външен фактор за увеличение на разходите“, се явява последица от икономическа дейност, която налага негативни ефекти върху несвързана трета страна. Той може да възникне или по време на производството, или при потреблението на стока или услуга. Замърсяването на водите, въздуха и почвите при изхвърлянето на отпадъци довежда до появата на отрицателни външни ефекти. Икономическите субекти, които пораждат зависимости, довеждат до загуба на благосъстояние или причиняват вреди без компенсация за понасящите ги, създават екстернализиран разход върху данъкоплатците!

СТАМАТ

СТАМАТ

 

Измамата на Илон Мъск за летящата в Космоса кола - СТАМАТ

Измамата на Илон Мъск   Авторът, дори не би трябвало да се учудва на безкритичността на „цивилизованите“, изпаднали в транс пред „всесилието“ на масмултимедиите, но фактът, че преди ден-два изключително много люде, смятащи себе си за „образовани“, започнаха да аплодират поредната нескопосно съшитата с ярки конци измама на милиардера Илон Мъск, така го потресе, че той е длъжен начаса да я разобличи!   Тук, без да се впускаме в многословност, накратко и в целта, веднага ще представим доказателствата за измамата. Програмата Space X на милиардера Илон Мъск, слуга на Крипторкацията, се явява твърде несполучлива алтернатива и уж конкуренция на НАСА, постоянно обвинявана през последните 30 години, посредством представянето на хиляди доказателства от независими смели изследователи, дръзнали да се опълчат срещу лъжите на Илюминатите, че е фалшифицирала целия видео и снимков материал от така наречения „Космос“.   Нека оставим настрана цялата Хелиоцентрична измишльотина за въртящата се и стрелкаща се с над 3 милиона километра в час в пет различни направления в Космоса планета Земя, която авторът развенча в Книга Първа: Истината за Плоската Земя и Освобождението на Човечеството, или Зететичните изследвания на СТАМАТ, и да покажем фактите за последната измама.   Ако Читателят благоволи да отвори Ю Тюб и да изгледа стотиците качени видео материали от изстрелването във Вторник на Space X, уж носеща на борда си електромобил, и, ако гледа наистина много внимателно, със сигурност ще види и кадрите по-долу. Показаните тук кадри са от видеото: SpaceX Launching Tesla Roadster Into Space Footage (Спейс Екс изстрелва Тесла Роудстър в Космоса – видео), но, както казахме, те могат да бъдат видяни и на още стотици видео материали.       Като че ли до 9-тата минута и 5-тата секунда от видеото всичко върви достатъчно добре, като изключим че, както и при всяко друго изстрелване на ракета в Космоса, траекторията й описва парабола, което единствено и само означава, че ракетата ще достигне морските глъбини, но не и „Космоса“, което е ясно обяснено в Книга Първа.     Но в минута 9:05 се случва нещо много интересно – програмата за компютърна анимация и CGI изведнъж се срива и Зрителят, който поистина използва очите си, вижда, че това не е действителен видео материал в реално време на живо, както твърдят масмултимедиите и милиардера Илон Мъск, от камери, намиращи се на борда на летяща в Космоса ракета, а всъщност е видео-монтаж, представящ автомобил, качен на стенд пред фонов екран и заобиколен от камери! С други думи, този видео материал, представящ уж истински случващ се в момента полет на електромобил в Космоса, не е нищо повече от манипулативна фалшификация, създадена с програмите за CGI и по технологията на Виртуалната реалност, която авторът ще разгледа подробно в следващото сиТринадесето изследване: Виртуалната реалност и Международната Космическа Станция, осъзнати извън Матрицата на Цивилизованото Робство.       Истинската обстановка, в която е заснето видеото, около уж изстреляния в Космоса от Илон Мъск електромобил, е видна само за две секунди, но това време е напълно достатъчно, за да разобличи лъжата и да разбие измамата в ума на Осъзнаващия се Човек, тръгнал по пътя на Освобождението!       Минута 9:06 от фалшифицираното „Космическо видео“:       След минута 9:08 програмата „се дебъгва“ и всичко тръгва по старо му: лъжа след лъжа и след лъжата, пак лъжа – иначе казано: Хелиоцентризъм-Атеизъм-Дарвинизъм-Материализъм!     Но, Вий, Следовници на Истината и Търсачи на Трансцендента, не унивайте без време, а дерзайте: изследвайте, проучвайте и разпространявайте всред заспалите и сънуващите Истината за Плоската Земя, щото няма по-Велико дело днес от това Трансцендентално призвание!       In Veritate Victoria (В Истината е Победата!)   СТАМАТ МИР и ЛЮБОВ! 8-ми Февруари 2018 година

СТАМАТ

СТАМАТ

 

Музиката на Освобождението - СТАМАТ

Музиката на Освобождението     СВАЛИ НА PDF от DROPBOX! СВАЛИ НА PDF от MEDIAFIRE!       „Ако един Човек каже една лъжа и успее дълго време да я поддържа, с времето сам започва да вярва в нея.“   Азис Несин   ***   „Всяко редактиране е лъжа.“   Жан-Люк Годар ***     Всички промени в Обществените нагласи, настроения и Мироглед досега в Човешката история са били както индуцирани, насаждани и подклаждани, така и по-късно задължително въвеждани в структурата на Културната, Религиозна, Политическа и Образователна система изключително само от страна на войнстващата Илюминатска върхушка, посредством методологията, способите и инструментариума на психологическото въздействие, умствения контрол, психическото и социумното програмиране и идеологическата дезинформация, пропаганда и индоктринация, разработвани, владяни и внедрявани еднолично от самата нея. Никога досега в Човешката история, нито едно събитие променило Светогледа, Народопсихологията и съдбините на Народите и Обществата не е произлязло или осъществено от Независима група Човеци, нямаща връзка с властващите от хилядолетия династии, тъй като както финансовите инструменти, така и методите за управление на Човешкия ум, средствата за отнемането на само привидната „свобода“ и подчиняването на Човешкото тяло винаги са били в ръцете на Световния управляващ Елит, който по никакъв начин не би допуснал поробените Народи да започнат да се Пробуждат, вслушвайки се и следвайки вече Освободили се от измамната парадигма Личности.   Тъкмо напротив! Навсякъде по Света, всички така наречени освободителни или народоосвободителни движения и „революции“ винаги са били инспирирани, финансирани и привеждани в действие по предварително начертан план в най-удобното време, за да се осъществи синхрона и скритото постъпателно придвижване на „Великото дело през вековете” замислено от хилядолетия и натрапено на всички ни от Криптокрацията. Авторът подробно е разгледал методологията в изследването си „Действителният Свят, в който живеем, и Истинският Аз“.   Трябва да ни стане кристално ясен, обаче, и един друг факт – това, което се отнася за политическите манипулации, провеждани от Илюминатите е в пълна сила и на Културно, научно и интелектуално ниво. Тоест, нито едно от съществуващите днес поддържани от властващата парадигма и разпространявани от Образователната система и масмултимедиите Културно-интелектуални движения, нито една научна „революция“ и нито едно течение в Изкуството не е възникнало самостоятелно от само себе си, а е било подготвяно дълго време, насаждано, внимателно отглеждано и разпространявано, за да извърши своята работа и изпълни своята функция в строго определената йерархическа структура на планомерно придвижваното към крайната му цел „Велико дело през вековете“.   Авторът твърдо се е убедил в продължение на четвърт век, че обикновеният ежедневно работещ по девет или дванадесет часа Човек много трудно може да възприеме и разбере как действително е устроен Светът, понеже още в невинните си детски години е бил индоктриниран във фалшивата парадигма на Илюминатския Елит, разпространявана от Световното Масонство, като наред с това е програмиран никога да не й се противопоставя и дори да не се съмнява в непогрешимостта й. Имплантирането още в младенческа възраст на напълно недоказуемите, невъзможни, неправдоподобни и недействителни, но лъжовни идеи за Големия взрив и Еволюционизма с неотменните им качества: бездуховност, непредсказуемост, случайност, безредие и хаос, наред с укриването от Човеците на действащите Истински Закони на Творецът-Творение, управляващи непосредствената ни Вселена, спускат непрогледна тъма върху Човешкия ум.   Измамните и неистински качества, които Атеистите-Материалисти дават на Вселената биват пренесени от Образователната система и Масонските масмултимедии, по аналогия, и върху възникването, устройството и развитието на Цивилизацията, като те твърдят напълно безпочвено, че тя е възникнала без определена от никого цел, че не се развива планомерно, а хаотично, и че не съществува никаква определена заинтересована група Човеци, която да я управлява. Това наивно, глупаво и невежо твърдение, обаче, е в пълен разрез с установената йерархия и строго определен институциален ред на държавното устройство навсякъде по Света. Следователно, по този начин, от една страна, всички сме обучавани да разберем и осъзнаем управленската йерархия, като се подчиняваме на Държавните институции и съблюдаваме установения законов ред под заплахата от съдебно преследване, но от друга страна, Образователната система и Масонските масмултимедии непрекъснато и целенасочено провеждат прикриващи мероприятия, посредством методите на осмиването и подигравката срещу онези, които разпространяват знанието за Световния Заговор, и заставят Човешкият ум да повярва в лъжата, че събитията в Света са хаотични, не се контролират от никого, съдбините на Цивилизацията не се развиват планомерно и не се определят от хилядолетните властващи династии, наречени Криптокрация – собственик на Държавите-корпорации.   Този ярък когнитивен дисонанс хвърля дебела неразкъсваема пелена върху здравия разсъдък и изгражда яка непробиваема стена от неразбиране и незаинтересованост пред логическото мислене на отделната личност като я прави неспособна да провиди Истината за Света със своя разум! Авторът, въпреки че в книгата си „Истината за Плоската Земя и Освобождението на Човечеството, или Зететичните изследвания на СТАМАТ“ се е спрял подробно върху съществуването и плановете на Илюминатската върхушка, би дал следния разбираем от всекиго пример, за да доразясни фактическото положение на възникналата историческа необходимост от възникването й.   Ето, пример от живота. Така както на всеки кораб трябва да има капитан, както във всяко предприятие трябва да има директор, във всеки град трябва да има кмет и във всяко царство трябва да има господар, така, по същата причина, в тази Цивилизация преди хилядолетия е създаден йерархичен управителен орган от главите на властващите и до днес Световни царски династии, станал по-късно известен катоОрдена на Илюминатите, или Криптокрацията. Ние, всички, в ежедневния си живот винаги се сприятеляваме и дружим със сродни нам Човеци – сродни по интереси, по мислене, по натюрел и най-вече по заможност! Абсолютно житейско правило навсякъде по Света е, че бедните дружат с бедни, средно заможните – със средно заможни, богатите – с богати, много богатите – с много богати.   Но с кого се сдружават супер свръх-богатите от векове и хилядолетия владетелски династии? Естествено, с другите супер свръх-богати от векове и хилядолетия владетелски династии, като по този начин са основали общо предприятие за себеобогатяване, ограбвайки безогледно всички намиращите се по-ниско от тях в йерархията! Този закон е неотменим и никой не може да го отрече! Никой, никъде по Света не е виждал Принцът и просякът да другаруват и да споделят трапеза – това го има само в детските приказки, които Масони-писатели [1] са написали, за да баламосват децата ни! През всичките векове, навсякъде по Света Принцът винаги е унижавал, ограбвал, измъчвал, поробвал, пращал на войни и убивал по заповед обикновения Човек и никога не е имало никаква свързаност между нас и хилядолетните владетелски династии. Тъкмо напротив, свръх-богатият Илюминатски Елит винаги и всякога е смятал обикновените Човеци за Гоим (Гой – ед. ч.), което на иврит означава „скотове“, „говеда“, тъй като, от тяхна гледна точка, всеки Човек, който не знае Истината за Плоската Земя и е невежа по отношение на Духовната и Трансценденталната свързаност на всичко съществуващо – живо и неживо, с Творецът-Творение е по-долен от безмълвните скотове, не заслужава никакво уважение и дори не заслужава да живее, защото е безполезен, или както Хенри Кисинджър нарича обикновените Човеци „useless eaters“, тоест „безполезни ядачи“!!!   Сега вече можем да разберем и оценим „по достойнство“ задачата на Образователна система! Първостепенна, най-съществена и дори единствена цел на Институцията на училищата и университетите е да обучават, индоктринират, програмират и дори хипнотизират децата в налудната, глупава, лъжовна, бездуховна, безсмислена, алогична, но Сатанинска и измамна парадигма, изфабрикувана от Масонския слугинаж за дългосрочните цели на Илюминатската върхушка. Атеистично-материалистическата идеология е нарочно създадена, за да хване в капана на лъжата и измамата възможно най-голяма част от нищо неподозиращото Човечество. Втората задача на Образователната система е, посредством осмиване, заклеймяване, отстраняване, остракиране и наказания, в никакъв случай да не позволи свободомислието и критичното отношение към насажданите от нея идеи и теории, да поистина, само фиктивни идеи и недоказани теории, а не факти и Истини, за да забрани и изтръгне из корен веднъж завинаги Истинното Духовно и Трансцендентално Знание, което би довело търсещият ум до Пробуждане и Освобождение! Ето, това е същинската цел и непосредствената задача на Образователната система – да ни остави невежи Гоим и бездуховно голи и безпомощни „безполезни ядачи“ в ръцете на Властващите династии, за да не можем никога да се Освободим!   Да! Такава беше безотрадната съдба на Човечеството само допреди няколко години – петнадесетина. Но на 11-ти Септември 2001 година се случи нещо немислимо допреди това! Считаната за „най-проспериращата“, „най-демократичната“ и „най-свободната“ нация на Света бе нападната в сърцето на своята столнина от СОБСТВЕНОТО СИ ПРАВИТЕЛСТВО! Последвалото извънредно мерзко, нечовешко, но Сатанинско нападение и завладяване на една от най-бедните Държави в Света – Афганистан, за да се осъществят петролните посегателства на Световната петролна клика и следващата война и завладяване на Ирак, посяха семената на бъдещото отрезвяване на Западните „демокрации“ по отношение на характера на Правителствата им. Това отрезвяване в следващите години прерастна в небивало дотогава брожение и Пробуждане на десетки милиони приспани от дълбокия летаргичен сън, индуциран от Образователната система и Масонските масмултимедии. И, ето, по този начин започна първото в Човешката история и единствено по своя характер съвсем самостоятелно възникнало движение за Пробуждане, Осъзнаване и отхвърляне на Илюминатската робия и за изследване на Истината за Плоската Земя.   Следващият етап от Пробуждането настъпи в средата на 2012 година – една наистина магично-трансцендентална година, когато носещите осъзнаване и мъдрост енергии на Творецът-Творение преминаха през Небесната Твърд и докоснаха Сърцата на подготвените за тях Човешки същества. 2012 и последвалите я две-три години се оказаха съдбовни за цялото Човечество! Човеците, които избраха Освобождението тръгнаха по нов път, изцяло загърбвайки лъжата и измамата, наложени от господарската клика на Илюминатите. Но онези, които нямаха достатъчно Любов, Светлина и Мъдрост в Душите си, се затвориха завинаги за тях, ставайки най-яростните поддръжници и пропагандатори на Новия Световен Ред и хулители срещу Истината за Плоската Земя и Трансценденталната същност на Творецът-Творение.   Това разделение днес е НЕОПРОВЕРЖИМА РЕАЛНОСТ, но удовлетворението в Сърцата на Следовниците на Истината и Търсачите на Трансцендента идва от това, че все повече Човеци отварят Сърцата си за Плоската Земя – СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ДНЕВНО!!! СТОТИЦИ МИЛИОНИ ЧОВЕЦИ са следовници на Истината и съвсем скоро ще станат МИЛИАРДИ!!!   В интернет пространството има стотици хиляди сайтове, а в Ю Тюб има хиляди канали и милиони качени видео-материали! Естествено, малка част от тях са на Истинните следовници на Истината, тъй като активните мероприятия за дезинформация, провеждани от Световните разузнавателни агенции са наместили много предвидливо на удобни места своите агент-провокатори, или както сега се казват „троли“, още много преди съдбовната 2012 година, понеже от столетия тази година е известна като начало на времената, носещи Освобождение на Човечеството! И в никакъв случай не трябва да забравяме мълчаливото мнозинство – Човеците, които дълбоко в Душите си са напълно убедени, че живеем върху плоска и неподвижна Земя, покрита от Небесния Свод, но поради страх от присмеха на околните или за да не навредят на близки и любими не го заявяват гласно – тези Човеци са СТОТИЦИ МИЛИОНИ!!!   Голяма част от сайтовете и Ю Тюб каналите, ангажирали се с Просветителска дейност относно Плоската Земя, излъчват твърде много негативизъм и ниски вибрации, което е вредно за израстването на комплекса Дух-Душа, и, уви, не носят никаква полза за Пробуждането и Освобождението на обикновения Човек. В този смисъл, авторът би препоръчал да не се посещават такива сайтове или канали, тъй като Пътят към Дома на Отца може да се следва само с лекото Сърце на щастието, единението, Любовта и съпричастността.   Неоценима полза, обаче, за Просвещаването на Човечеството носят хората на изкуството, които чрез творбите си най-бързо и умело докосват Сърцата ни. Организирането на конференции и лагери се оказва брилиантна идея. Авторът писа вече за организираните конференции в Холандия в средата на Септември.   През тази Събота и Неделя, на 4-ти и 5-ти Ноември, на ул. „Уелтън“ №2209 в Денвър, щат Колорадо се организира „Лагер на Музиката и Изкуствата на Плоската Земя“:     Чували сме максимата „Изкуството ще спаси Света“ и всички знаем, че най-въздействащото изкуство е музиката. Авторът, обаче, беше смаян от таланта на един млад изпълнител, чийто псевдоним е Conspiracy Music Guru – Музикалният гуру на Заговора.     Името му е Алекс и е Англичанин. Свири на китари, цигулка, клавир и изпълнява всички вокали, като много автентично имитира Американски акцент от Южните щати. В композициите си използва дръм-машина и семпли, но на останалите инструменти свири сам. Текстовете на песните му са запомнящи се, свежи и носят много радост – прекият път към Сърцата на тези, които сега откриват Истината за Плоската Земя. Поразително е, че, както споделя в интервюто си за GLOBEBUSTERS, той сам е режисирал и заснел тези клипове с почти нулев бюджет, използвайки само Айфон 6, безплатна версия на програмата iMovie, зелен екран и зелена пейка, на която да лежи. Непредубеденият Човек, гледайки тези клипове направени почти без пари, трябва добре да се замисли за милионите долари вземани от Масонските продуцентски компании за направата на клип на някоя „звезда“ и най-вече трезво да осмисли какви клипове прави НАСА с бюджета си от ПЕТДЕСЕТ И ТРИ МИЛИОНА ДОЛАРА ДНЕВНО или 19,5 МИЛИАРДА ДОЛАРА ЗА 2017 година!!! ***     https://www.youtube.com/watch?v=WAh15yulHeY&t=261s     Музикалният гуру на Заговора   „Човекът на Плоската Земя“   Публикувано на 4-ти Септември 2017 година     Е, срещнах оня ден един Човек и мислеше Земята той за плоска. Рекох му, Човече, май си луд, къде ти е станиолената шапка? Но говореше с твърда убеденост той и вярваше в своите слова, че нещо вътре в мен разбра, че това не може да е шега. Но защо би вярвал той в това и защо да вярва в тез неща, щом знаят всички за топката въртяща, наречена Земя.   Доста луд си, щом Земята ти за плоска смяташ, защото фактът прост, че кълбо е всички знаят. И тъй, запитах: „За снимките какво ще кажеш, които НАСА, знаеш, че от космоса правят?“ Усмихна се той многозначително и рече: „Това са фалшифицирани неща, Човече!“ „Филмите, които гледал съм с очите свои?“ „За тях какво да ти кажа, той ми отговори, не си чувал, май, за програмите за Си Джи Ай?“ (CGI – компютърно генерирани изображения – Бел. прев.)   О, в НАСА измислят всичко, което някога си гледал ти – и полетите до Луната, дето никога не са били. Приятелю, наистина, лъжлива измет те са, разбери, време намери, проучи, Истината ще те Освободи!   Бях скептичен малко, но ум отворен имам аз, каквото той ми каза бе доста интересно.   Та малко време аз намерих, трева в лулата си натъпках – видео-клипове загледах, защото, ако НАСА лъжат, и моите деца те лъжат.   Ядосах се, докато гледах, за измамата разбрах и за Земята кълбовидна аз заблудата разкрих. Бре, мамка му, ако е верно, че не сме върху кълбо?! Все повече научавах и все повече копнеех – всичко започнах да проучвам. Нагоре преобърнах всяка ценна информация, която можех да докопам. И започнах истината за войната да отключвам, срещу разума ми водена.   Имах хиляди въпроси – просто не можех да го разбера. Пак трябваше да срещна този – Човекът на Плоската Земя.   О, в НАСА измислят всичко, което някога си гледал ти – и полетите до Луната, дето никога не са били. Приятелю, наистина, лъжлива измет те са, разбери, време намери, проучи, Истината ще те Освободи!   Звъннах му една вечер, да се видим той се съгласи. Гостоприемен бе, покани ме да седна, рече ми: „Виждам, проучвал си, приятелю непредубедени. Знам, въпроси имаш, до които накрая ще стигнем, но, първо, разгледай какво има на моите стени.   На Земното кълбо въртящо се картини – всяка от тях рисувал съм аз, не знаеш ли? Виж сега, преди компютрите, навремето, художник много търсен бях рисуващ всичко, но Земята главно бе болното ми място.   Пейзажите бяха ми любими – ужасно бях добър в това, та много Човеци все ми казваха: „Досущ като снимки са!“ Тогава, един ден наистина много важен пич ми звънна. Попита ме, дали работа искам – падали много пари. „Работата к’ва е?“ – попитах и зачаках да отговори. „Кълбета за НАСА ще рисуваш.“ – после веднага затвори.   Положих клетва тайната да пазя, на жива душа да не казвам, че получих работа в НАСА „глобусите“ Земни да издокарвам. „Глобално“ във всяко списание печатани рисунките ми бяха, народа да мамят за това къде живеем – същинска зла програма! Виж, върху кълбо не живеем, а Земята е плоска наистина, той рече, вътрешен Човек съм бил и зная, че това е истина!“   О, в НАСА измислят всичко, което някога си гледал ти – и полетите до Луната, дето никога не са били. Приятелю, наистина, лъжлива измет те са, разбери, време намери, проучи, Истината ще те Освободи!   Говорихме, чак до изгрев Слънце, та ума ми се взе! Този Човек постави под съмнение всяко нещо, за което цял живот си мислех, че мисля, че зная! Защо подлеците лъжат ми се изясни накрая – всичките причини ми станаха ясни най-накрая.   Всичко е заради контрола, знаеш, за да влязат във главата ти! А и заради парите също – те имат ужасно много пари! ПЕТДЕСЕТ МИЛИОНА ДОЛАРА, Човече, какво би направил с тях, това НАСА ВСЕКИ ДЕН от нас краде, ПЛОСКАТА ЗЕМЯ за да крие!   Ако могат да те накарат да повярваш, разбери, че върху въртяща се вечно топка се намираш ти, Творецът и Творението смисъл губят изобщо. Всичко експлоадирало било от едното Нищо, според теорията им за Големия взрив, нали. Сатанински действителен контрол на ума е това, провеждан от страна на Масонската Световна банда. Само Масони, знаеш, успяват „в космоса да идат“ – злите копелета те са, дето в лицето ви лъжат! Да, ГОЛЯМО ЗЛО са НАСА – те са върховна измама! Причината едничка, заради която ги има, е ЛЮБЯЩИЯ ТВОРЕЦ-ТВОРЕНИЕ от нас да крият!   О, в НАСА измислят всичко, което някога си гледал ти – и полетите до Луната, дето никога не са били. Приятелю, наистина, лъжлива измет те са, разбери, време намери, проучи, Истината ще те Освободи!   ГОЛЯМО ЗЛО са НАСА, Човече! Лъжливи долни отрепки са те! Време намери и ги проучи! Аз разследвах ги изцяло вече. И направо акъла ми се взе! Истината ще те Освободи!         https://www.youtube.com/watch?v=nZ7xTrZuskU&t=140s   „Няма фотографии на Земята“     Публикувано на 6-ти Септември 2017 година       Веднъж онлайн да потърся каза ми приятел: „Виж снимки на Земята, ще останеш без акъл.“ И аз затърсих на Земята снимки в Гугъл. Много излязоха – той рече: „Първата кликни, известната „Син мрамор“ – всички сме я виждали. Нея хиляди пъти сме гледали на Ти Ви екрана, но за тази снимка прочута, нека нещо ти кажа– изобщо не е фотография – с Фотошоп е правена!“   Щот’ снимки на Земята никакви няма, защо така, дали ще ми каже някой, всичките са Фотошоп анимации и всички са на програми за Си Джи Ай!? (CGI – компютърно генерирани изображения – Бел. прев.) Никакви доказателства, че е кълбо, не, въобще никакви няма, изобщо! Но, по дяволите, защо никой не снима туй Кълбо?!   Бе адски прав – главата ми бая тая глупост замота, защото „Син мрамор“ за снимка мислех през цялото време. „Доста странно е, не смяташ ли, той рече с подозрение, че снимки няма, необичайно ми се струва на мене.   Искам да кажа, че най-важната снимка, която Човек би могъл да заснеме – тази фотография емблематична просто се оказва измамно призрачна.“ Не можех никак да повярвам, Човече, ама наистина потресен бях вече! Нуждаех се от още доказателства, че с Фотошоп тая снимка е правена.   „Кой е Робърт Симън потърси, той рече, (Robert Simmon – “Mr. Blue Marble” – Бел. прев.) топката анимационна той прави`, ти него трябва да разследваш, Човече – за НАСА и други подобни работи. На всеослушание той си признава, че просто всичко това е артистизъм – самият той казва, аз само цитирам: „Фотошоп е и трябва да бъде такава!“   Щот’ снимки на Земята никакви няма, защо така, дали ще ми каже някой, всичките са Фотошоп анимации и всички са на програми за Си Джи Ай!? (Maya, 3ds Max, Cinema 4D, E-on Vue, Poser и Blender – Бел. прев.) Никакви доказателства, че е кълбо, не, въобще никакви няма, изобщо! Но, по дяволите, защо никой не снима туй Кълбо?!   Всички фотографии на Земята са само ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗМАМА! Всички снимки в Гугъл са, Човече, ИЗМИСЛИЦА и нищо повече! Фотографиите свали, една до друга ги сложи и континентите сравни – по размери са различни!   На всяко Земно кълбо цветовете погледни – различни нюанси! Трябва да изглеждат еднакви те, ако наистина са фотоси! С последователността е най-лошо – изобщо никаква я няма! Чифт анимационни „топки“ е всичко, което НАСА ни дава!   Щот’ снимки на Земята никакви няма, защо така, дали ще ми каже някой, всичките са Фотошоп анимации и всички са на програми за Си Джи Ай!? Никакви доказателства, че е кълбо, не, въобще никакви няма, изобщо! Но, по дяволите, защо никой не снима туй Кълбо?!   Казват ни, техен телескоп лети сред всичките звезди, който на Юпитер и Марс все красиви снимки прави! Аз скромно ви предлагам, НАСА, нещо да направите: към „планетата“ Земя го насочете и снимайте! Понеже хиляди снимки трябва да има на това, където живеем, но „Хъбъл“ не е правил ни една! Не смятате ли за твърде необикновено това??!! На въртящи се галактики има мними картинки, но, за да видим Земята няма нито една снимка!   Щот’ снимки на Земята никакви няма, защо така, дали ще ми каже някой, всичките са Фотошоп анимации и всички са на програми за Си Джи Ай!? Никакви доказателства, че е кълбо, не, въобще никакви няма, изобщо! Но, по дяволите, защо никой не снима туй Кълбо?!       https://www.youtube.com/watch?v=95UI4KtfYks&t=268s   „Куклен театър“     Публикувано на 4-ти Октомври 2017 година     Сега, да ви разкажа за Космическата станция – само във въображението е там наистина. Тя е научна фантастика – не е действителна, там е да храни космическата ви наркомания. Тези „астро-не-та“ във космоса не са – изписано е на тъпите им лица!   Виж, от сто километра аз надушвам лъжата и както се хилят те разкривам измамата. Не поумняхте ли от Лунните фалшиви мисии – КУКЛЕНО ШОУ измислено от Президента Никсън?! Е, чуйте, ясно е, че те отново го правят, вижте хамутите и зелените екрани.   Работех дълго време в’ филмите и в Ти Ви-то и зная туй-онуй за триковете в киното. Илюзия да създадеш, че си там, където не си, ще трябва доста да използваш зелените екрани или, ако си сложиш хамут закачен на тавана, на това, че във въздуха се носиш всеки ще вярва.   КУКЛЕНОТО ШОУ на НАСА вие гледате! Да, целият Свят е една сцена, нали. Актьори са, разбира се, „астро-не-тата“, е, да, ами и те получават пари. „Виж ме, мамо, свободно се нося из „космоса“!“ Не се носиш, а лъжеш ти Човешката раса!   Нека ви разкажа сега за самолета Зиро-Джи – той стръмно излита, а после надолу лети и странни неща стават, ако вътре в него си – щом самолетът пикира във въздуха се носиш ти. Просто добавяш актьор окачен за тавана и „астронавт“ получаваш, или нещо такова.   Самолетът излита, после знак се подава: „И, екшън, трябва малко заблуда да снимаме!“ Самолетът пикира – така всички разбират, за шоуто „Космическа станция“ време е: те се носят във въздуха в самолет Зиро-Джи, а ти виждаш „астронавти“ на твоето Ти Ви.   КУКЛЕНОТО ШОУ на НАСА вие гледате! Да, целият Свят е една сцена, нали. Актьори са, разбира се, „астро-не-тата“, е, да, ами и те получават пари. „Виж ме, мамо, свободно се нося из „космоса“!“ Не се носиш, а лъжеш ти Човешката раса!   Гледайки тези шутове, още нещо забелязах, че снимат всичките си „космически разходки“ в Лабораторията за Неутрална Плаваемост. НАСА казва, че това са само тренировки – за поддръжка на станцията да се упражнят. Мислих над това, но, ако такъв е случаят, как така във „космоса“ мехурчета се виждат?   Следващата „разходка“ сериозно погледни, „космически“ мехурчета дали виждаш, кажи. Гледай, Човече, обзалагам се на двайсет стотинки, че под вода се снимат „космическите“ им разходки. Мехурчета „космически“ виждам нався-къде, мамицата ти, НАСА, как са стигнали там те?     КУКЛЕНОТО ШОУ на НАСА вие гледате! Да, целият Свят е една сцена, нали. Актьори са, разбира се, „астро-не-тата“, е, да, ами и те получават пари. „Виж ме, мамо, свободно се нося из „космоса“!“ Не се носиш, а лъжеш ти Човешката раса!   Щом на борда на „еМ-Ка-еС“ видиш астро-не-то, ти в екрана си пак се вгледай по-внимателно. Знаеш нали, те в измамата са много добри така че главата си в телевизора наври – виж начина, по който се носят актьорите. Ако питаш мене, нулева гравитация не е, а Холивудските ефекти от филмите гледаме.   Цялото проклето нещо внимателно следи – тези лъжливи подлеци са КУКЛИ НА КОНЦИ. ФАНТАСТИЧЕСКО КУКЛЕНО ШОУ всичко това е! НАСО-дупки, шоуто свърши, вече знаеме! За театъра благодариме, бомба беше! Я сега, станцията фалшива си вземете и дето не огрява Слънце си я наврете!   КУКЛЕНОТО ШОУ на НАСА вие гледате! Да, целият Свят е една сцена, нали. Актьори са, разбира се, „астро-не-тата“, е, да, ами и те получават пари. „Виж ме, мамо, свободно се нося из „космоса“!“ Не се носиш, а лъжеш ти Човешката раса!   КУКЛЕНОТО ШОУ на НАСА вие гледате! Да, целият Свят е една сцена, нали. Просто актьори са, разбира се, „астро-не-тата“, е, да, ами и те получават пари. „Виж ме, мамо, свободно се нося из „космоса“!“ Не се носиш, а лъжеш ти Човешката раса!       https://www.youtube.com/watch?v=6OwBZFIukUY&t=16s   „Не вярвай в гравитацията“     Публикувано на 22-ри Октомври 2017 година     Спомням си, когато учехме в даскало, брато, за гравитацията, беше толкова яко. Учителка имах, която знаеше всичко. Учеше ни как на топка се задържа вода, как сградите се прилепват на долната страна на топка, дето като въртележка се върти. Цялата работа звучеше лудница, нали, но за гравитацията да уча обичах.   На татко си да разкажа търпение нямах за невероятния ден, който аз прекарах. От гордост се пръсках, когато дойде с колата и скочих аз вътре, щом ми отвори вратата. Усмихна се и попита: „Как мина денят ти?“ Аз му отвърнах: „Направо побърках се, тати, научих за оная магическа работа, от която сякаш ми се завъртя главата.   За оня ми ти дъртофелник Нютон учихме. Той си помислил, щом ябълка го ударила, че една мнима сила надолу я дръпнала и по този начин всичко Земята засмуква. Сила, която всичко към топката прилепва – Човеци и сгради, и океани, и всичко. И така било записано в историята, че тогава Нютон открил гравитацията.”   Татко само ме погледна и рече: „Не вярвай в никакви гравитации, и не вярвай в никакви фантазии, ‘щото това са само теории – никога не са били доказвани, но се преподават на децата ни.“   (Не вярвай в гравитацията! Лъжа е гравитацията!)   Е, татко се натъжи и малко ме съжали, щом само споменах думата гравитация. Рече ми: „Я, самостоятелно малко мисли, съмнявай се в това, което са те учили. Имам предвид, по кой начин, мътните го взели, може топка, която вечно безспир се върти, да предизвика и сила толкова могъща, че всичко наоколо навътре да засмука, а на птички и на мушички да не влияе – гравитацията избирателна ще да е!   Сине, добре си помисли за това логично, защото на мене ми се струва безсмилено. Съмнявай се, като проповядват пасторите! Съмнявай се, като преподават даскалите! Купища глупости е тая гравитация, а оня измамник Нютон е просто палячо. На хора като Нютон не трябва да се вярва, лъжите им Масонски излязоха наяве.   Всъщност, това го прави ПЛЪТНОСТТА, момчето ми, затова надолу падат нещата, виждаш ли? Всички предмети падат винаги на Земята, ако са по-тежки от въздуха наоколо, но щом от въздуха са по-леки се издигат и ще продължат да се носят към Небесата. А това качество ПЛАВАЕМОСТ го наричат – от гравитацията повече смисъл има!   Е, нека пак ти кажа, момчето ми: Не вярвай в никакви гравитации, и не вярвай в никакви фантазии, ‘щото това са само теории – никога не са били доказвани, но се преподават на децата ни.”   (Не вярвай в гравитацията! Лъжа е гравитацията!)   „Извинявай, сине, спуках твоето балонче, но това мислене ще ти докара белята. Теориите, които ти вкарват в главата са чисто и просто ПСЕВДОНАУКА, той рече. Те да вярваш те карат във всякакви глупости – абсурда гравитация хвърли на боклука. Когато ти говоря, повярвай ми, моля те, гравитации никакви няма, истина е!”   Татко ме накара да се замисля в оня ден накара ме да мисля и по начин различен. Самостоятелно вече мисля оттогава и теории всякакви изхвърлих от рафта. Глупостта гравитация е ИНДОКТРИНАЦИЯ, а не истинна и сигурна информация!!! Ей, Човеци, пробудете се и разберете, няма такова нещо като гравитация!!!   Сега, още веднъж да ви чуя да пеете: „Не вярвай в никакви гравитации, и не вярвай в никакви фантазии, ‘щото това са само теории – никога не са били доказвани, но се преподават на децата ни.“   (Не вярвай в гравитацията! Лъжа е гравитацията!) ***   Авторът би споделил за сетен път, че е извънредно щастлив да изживее поредното си въплощение в това неповторимо време – време на дългоочакваното Пробуждане и Освобождение на Човечеството от дългия безпаметен сън на всеобщата заблуда, че живеем върху безспирно и бясно въртяща се топка. Трябва да знаем, че това Пробуждане съвсем няма да е леко, а по-скоро ще прилича на събуждането от пиянски сън, при което си припомняме колко лоши и недостойни неща сме натворили предната вечер. Затова е абсолютно наложително да пристъпим към Осъзнаването на Истината като загърбим арогантността си на „всичко знаещи висшисти“, като се отърсим от егоцентризма и нарцисизма, насаждан непрестанно от масмултимедиите и като изчистим Сърцата си от злобата и покварата на ежедневната гонитба за все повече пари и налагане над ближния. Вместо това, нека да изпълним Душите си с Любов, Светлина и Съпричастност към всички живи същества! И тогава, когато най-накрая всеки един от нас се пречисти от непрекъсната кървава гадна ярост и нечовешко безумие, изливано от масмултимедиите и ПРЕСАТА, тогава във всички случаи ще осъзнаем, че в Душите ни съществува частица от Творецът-Творение и ще се вслушаме в думите му:   „Ти си вечна Джива, което означава излъчена от Мен безсмъртна и безценна частица! Въплотен си отново, след поредната ти смърт, на тази Плоска Земя, пазена и защитавана от Мен, посредством Небесната Твърд, за да участваш в Моята Трансцендентална Игра, където да откриеш Пътя на Пробуждането и Осъзнаването, който, с помощта на Духовните си Учители, предварително сам избра, когато беше в Трансценденталния Свят, за да можеш да се Освободиш от вечния кръговрат на въплощенията и смъртта и да се завърнеш в Моя Дом, при Мен – Абсолютният Създател на Мирозданието.   Твоето призвание в материалната Вселена е да твориш добро, да жадуваш Просветление и Освобождение, винаги да помагаш на всички, за да успеят и те да открият Пътя към Дома Ми, като безстрашно и уверено довеждаш Истината до очите, ушите, умовете и Сърцата им, за да могат и те на свой ред да я разпространяват и за да съумеете накрая всички заедно да се избавите завинаги от душегубните измами и скверните лъжи, разпространявани от пребиваващите в самозаблуда Демони, които отричат Единния!”       In Veritate Victoria (В Истината е победата!)   СТАМАТ   МИР и ЛЮБОВ! 30-ти Октомври 2017 година     [1] Марк Твен – Самюъл Лангхорн Клеменс. Информация от Великия Секретар на Мисури: Самуел Л. Клеменс подава молба до Ложата „Полярна звезда № 79“ в Сейнт Луис на 26-ти Декември 1860 година, избран е да получи Синя степен на 13-ти Февруари 1861 година, иницииран е на 22-ри Май 1861 година, преминал във Втора степен „Калфа“ на 12-ти Юни 1861 година и издигнат до „Високата степен на Майстор Масон“ на 10-ти Юли 1861 година.

СТАМАТ

СТАМАТ

 

От какво се страхува... Фейсбук - СТАМАТ

От какво се страхува... Фейсбук   СВАЛИ НА PDF от DROPBOX!   СВАЛИ НА PDF от MEDIAFIRE!     След като завърши книгата „Истината за Плоската Земя и Освобождението на Човечеството, или Зететичните изследвания на СТАМАТ“, авторът започна да я отпечатва безплатно на близки и приятели, за да разпространи поистинното знание и древната мъдрост за същността на нашата Вселена, та да се осъществи и в България първата вълна на Пробуждането, така както става във всички останали Държави-корпорации в момента.   Още преди две години, когато се случи пълното провиждане на Истината за Света, който обитаваме и осъзнаваме с физикалното си тяло, както и докато пишеше различните изследвания, намерили място в книгата, и ги публикуваше в блоговете си и в Ю Тюб, авторът непрекъснато бе подложен на пренебрежение, присмех, подигравки, обидни забележки, оскърбления, ругатни и голословно невежо празнодумство в коментариите към публикациите и в личните си контакти с близки и приятели. Тъй като безсмисленото бръщолевене никога не е от полза за разпространяването на Истината и не облагодетелства израстването на Духа у Човека, на 28-ми Октомври 2016 година авторът забрани коментариите към видео-материалите в Ю Тюб, като публикува вече направените в тогавашните си блогове.   ***   „Всяка истина преминава през три етапа. Първи, тя е осмивана. Втори, яростно й се противопоставят. Трети, приемат я за очевидна даденост.“   Артур Шопенхауер   ***   Потвърдил в течение на годините верността на афоризма на Шопенхауер, авторът неотклонно вървеше и ще продължава да следва пътя, сочен му от вековното знание на Човечеството и откровенията на Духа, като осмиването, злобните подхвърляния и ругателното отношение, дори от страна на роднините, не биха могли да повлияят на намеренията му.   Към първия етап в мъдростта, изказана от Шопенхауер, се отнасят подигравателните поучения и забележки, на които авторът се наслуша твърде продължително време:   „Ако това бе истина, то ние трябваше да го учим в училище и да го дават по телевизията!“   „Не си внимавал в час и не си научил урока какво казва науката за това!“   „Та, ти ли се извъди най-умния, знаем те ние какъв беше!“   „Каква е тая книга, чете ли я въобще някой!“   И въпреки че авторът логически издържано опровергава нападките, това е съвсем ненужно, понеже негодуващите Човеци нито го слушат, нито биха прочели книгата, тъй като тя би им донесла знания коренно противоположни на лъжата, от която са били погълнати цял живот и възникналият от това психологически конфликт би ги довел до тежки психически разстройства. Колкото по-нависоко в йерархичната структура се намира отделната личност, толкова по-глуха, по-неразбираща, по-незаинтересована от Духовните дирения, Истината и Справедливостта става тя, тъй като има пряк интерес целенасочено да защитава Мирогледа, изграждан и защитаван през всичките години от живота й, и е абсолютно без всякакво значение за нея, дали този Светоглед е недоказан, измамен и изкуствено насаден от поробилата я клика заговорници!   И точно тук достигаме до втория етап от приемането на Истината! Тези, на които са дадени властови позиции в йерархическите стуктури, както и онези, които цял живот са драпали да се домогнат до „топлите местенца“, полагащи се на завършилите „Висше образование“, за да не трябва с усилна физическа работа да изкарват прехраната си, по всякакъв начин ще поддържат и защитават на всяка цена установеното статукво, колкото и погрешно, лъжовно и измамно да е то. Тези, на които е дадена каквато и да е власт над другите Човеци, включително Законодателна, Съдебна, Изпълнителна, Военна, Икономическа, Монетарна, Образователна, Масмултимедийна и Медицинска, ще се борят да запазят привилегиите си с всякакви средства и способи, не само защото са паразитната класа, изяждаща плодовете на труда на работещото Човечество, но и поради страха да погледнат в Душата си и да разберат изкорен лъжата в живота си. Както казва Юнг, Човек е способен на какви ли не зверства, само и само да не погледне в Душата си!   Вторият етап от пътя, който Истината извървява до Сърцата на Човеците, се посреща със злостно и яростно противопоставяне, заплахи, забрани и насилствени актове, явяващи се неизбежни инструменти от арсенала по защита на измамното статукво, установено от властващия Елит. Онези, които прилагат на практика „защитния“ инструментариум, освен че се чувстват лично заплашени от загубата на привилегиите и длъжностите си по установяването и поддържането на измамната парадигма, също така изпитват неистов страх от възможността децата им да излязат от съсловието на паразитната върхушка и да се изхранват с честен труд!   Трябва да стане съвсем ясно, че паразитната най-висша каста на Илюминатската върхушка и нейните верни слуги – Интернационалното Масонство, никога не ще признаят пред обикновените Човеци, че ги обучават и отглеждат, обграждайки ги и оплитайки ги изцяло в лъжи и измислици относно абсолютно всичко! Понеже не е възможно да се каже истината за едно обстоятелство или явление, а пък за произтичащото от него да се излъже, то е наложително измамата да е както конкретна, така и цялостно повсеместна! ИменноТрансцендентално и Духовно обусловената сложна взаимообвързана съвкупност на явленията, обстоятелствата, събитията и фактите, както в манифестираната физическа Вселена, в Астралния, в Духовния и в Трансценденталния Свят, така и в Обществените и в междучовешките отношения налага парадигмата, натрапена на Човечеството, да е изцяло измамна.   Но днешната ситуация има едно изключително предимство! Напълно невъзможно е да се укрупнява и усложнява до безкрай дадена система, чрез въвеждането на все повече и повече закони, правила и механизми за установяване на грешките, изчистването и избягването им, и в същото време дадената система да остане стабилна, тъй като заедно с усложняването й нараства и ентропията. Както е видно от изтекли към широката публика Строго секретни изследвания, като например „Безшумни оръжия за тихи войни“ (Silent Weapons for Quiet Wars), всички Закони от Електротехниката и Термодинамиката, действащи върху физичните системи, могат да се приложат и действат успешно и върху Обществата. Иначе казано, в горепосочения случай, при усложняващи се системи, такива със силно изразена и нарастваща йерархичност и отсъстващо равновесие, какъвто е случаят със съвременната цивилизация, процесите водещи до по-малка подреденост, или хаос, се засилват, като с течение на времето тези системи неизбежно се превръщат в равновесни, тоест йерархичността се срива.   Това е причината, например, съвременните сложни електронни машини да се повреждат все по-често и да имат къс живот в сравнение с простите механизми отпреди век-два или хилядолетия. Или, казано с други думи, колкото повече се усложнява измамната парадигма на властващия Елит, посредством която се измислят нови несъществуващи реално теории, за да обяснят предишните необосновани теории, появили се в подкрепа на още по-стари лъжливи теории, имали за цел да подведат Човечеството, толкова повече нарастват и набират мощ Духовните движения за Пробуждане и провиждане на Истината, като съвсем естествено се приближава неизбежният момент, когато кулата от карти на мистификациията и фалшификациите ще се срути! Ето, поради тази причина блюстителите на измамната парадигма винаги се противопоставят яростно, използвайки забрани и дори насилие, срещу всяка Истина застрашаваща Световното им господство.   С оглед изложените по-горе поистинни мъдрости, дефиниции и закони, авторът определя случилите се напоследък събития, като съвършено и абсолютно доказателство, че Зететичните изследвания, включени в книгата му, са заистинно Трансцендентално и Духовно неоспоримо верни факти!   На 31-ви Август авторът направи Фейсбук-акаунт, имащ за единствена цел да разпространява знанието за Плоската Земя. Известно е, че много Зететични изследователи са си правели акаунти, които бяха изтривани от администраторите на Фейсбук в рамките на месец. Например, Ерик Дубей има два изтрити акаунта, един блокиран уеб-сайт и един изтрит форум. Това е причината повече от година авторът да се въздържа и двоуми дали да си направи акаунт или не, знаейки че не е възможно той да просъществува дълго.   За десет дни на Фейсбук-акаунта бяха качени около сто публикации, както от блоговете, така и от Ю Тюб канала и той събра 1800 приятели! Уплашени и раздразнени от бързото разпространение на Истината и „страхувайки се за хляба си“, администраторите на Фейсбук изтриха акаунта на 11-ти Септември! Само каква дата!!!     Не е ли учудващо това!!! Ако всичките „глупости, драсканици, бърборения на луд и смехории“, публикувани в блоговете на автора, в Ю Тюб канала му и в книгата му, са наистина само „празни приказки, небивалици, суеверия и пълна простотия“, както ги определят„коментаторите“, тогава защо е нужно администраторите на Фейсбук, който е доказано активно мероприятие на ЦРУ, да се занимават с тези „детинщини“ и да ги забраняват??!! Във Фейсбук можете да откриете всичко: от политически и битови скандали до „извънземни“ и летящите им чинии и от снимки на пияни-заляни Човеци до срещи за секс и откровено порно. Как нищо от това не се забранява и изтрива, а се забранява и изтрива именно Истината за Плоската Земя?!     Естествено, забраните и изтриването се явяват един от инструментите за „защита“ на илюзорната поробваща парадигма за безсмислено въртящата се с 1666 км/ч около оста си и безцелно стрелкаща се с над 3,086,000 км/ч в пет различни направления в безкрайния бездуховен вакуум измислена Земна топка, породена от невъзможното Нищо на безсъзнателния Голям Взрив. И тази илюзорна парадигма се хвърля върху очите на заслепяваното Човечество, за да се скрие от него и то да не провиди извечната Истина и най-дълбоко пазената тайна – светая-светих на Властващия Елит, че Земята е плоска и неподвижна, покрита от Небесната Твърд и пазена от Творецът-Творение!!!   Но най-важното, днес, е да разберем, че без значение какво прави поробителската Илюминатска клика, не е във възможностите й да възпре и забрани Истината завинаги!!! Идните поколения ще се присмиват на нашите уж високо-технологични представи (да,„представи“, което означава „идеи, впечатления, схващания“, а не Истини и факти) за Света и ще се чудят, как сме се съгласили всичките вкупом да попаднем в техногенния транс на Постхуманизма – този святкащ, нашарен, нагримиран и напудрен, но убийствено сериозен цирк на Абсолютния Ужас, каквато е истинската същност на съвременната цивилизована общност!   Не, нека не се отчайваме, а да намерим време, за да изключим беснеещата страхова психоза по масмултимедиите и въпреки безумстващата суматоха на бездуховното ежедневно оцеляващо битувание да седнем насаме със Себе си и да се вгледаме съзерцателно и вслушаме спокойно в Душата си. Там, ние ще прогледнем и ще дочуем гласа на Творецът-Творение, който винаги и всякога ни е нашепвал:   „Ти си вечна Джива, което означава излъчена от Мен безсмъртна и безценна частица! Въплотен си отново, след поредната ти смърт, на тази Плоска Земя, пазена и защитавана от Мен, посредством Небесната Твърд, за да участваш в Моята Трансцендентална Игра, където да откриеш Пътя на Пробуждането и Осъзнаването, който, с помощта на Духовните си Учители, предварително сам избра, когато беше в Трансценденталния Свят, за да можеш да се Освободиш от вечния кръговрат на въплощенията и смъртта и да се завърнеш в Моя Дом, при Мен – Абсолютният Създател на Мирозданието.   Твоето призвание в материалната Вселена е да твориш добро, да жадуваш Просветление и Освобождение, винаги да помагаш на всички, за да успеят и те да открият Пътя към Дома Ми, като безстрашно и уверено довеждаш Истината до очите, ушите, умовете и Сърцата им, за да могат и те на свой ред да я разпространяват и за да съумеете накрая всички заедно да се избавите завинаги от душегубните измами и скверните лъжи, разпространявани от пребиваващите в самозаблуда Демони, които отричат Единния!”       In Veritate Victoria (В Истината е Победата!)   СТАМАТ   https://stamat2015.blogspot.bg/ ; http://stamat2015.blog.bg/ ;  http://sthamanuviro.blog.bg/ и https://www.kaldata.com/forums/blogs/blog/1957-стамат-вечна-истина-2015   You Tube: Stamen Georgiev     12-ти Септември 2017 година

СТАМАТ

СТАМАТ

 

Плоската Земя по Холандската Телевизия - Майк Кавану и Бастиан Сорал - СТАМАТ

Плоската Земя по Холандската телевизия СВАЛИ НА PDF от DROPBOX! СВАЛИ НА PDF от MEDIAFIRE!   През последните месеци авторът се увери напълно, че постепенното Пробуждане на Човечеството, което ще доведе до неговото Освобождение от смъртния захват на войстващата Илюминатска върхушка настъпва. Малко по малко умът на изпадналите в коматозен транс цивилизовани Човеци се отваря и провижда Истината за Плоската Земя. Отрезвяването и възвръщането на сетивността, разсъдъка и логическото мислене, обаче, са неизбежно съпътствани в началото от осмиването и яростното отричане, породени от когнитивния дисонанс, като впоследствие за щастие винаги се достига до приемането на Истината за очевидна.   stamat2015.blogspot.bg   Много важен инструмент за постигане на по-пълно разбиране на действителната същност на Света, който обитаваме, се явяват събиранията на единомишленици и обмяната на знания и факти, за да се достигне мъдростта на  Мирозданието. Такива инструменти са лекциите, беседите, видео-конференциите по Скайп и, разбира се, най-вече реалните конференции, провеждани вече през няколко месеца навсякъде по Света.       Проведената през Септември 2017 година в Холандия Конференция за Плоската Земя има широк и възторжен отзвук! Двама от лекторите – Майк Кавану и Бастиан Сорал, бяха поканени в предаване „ала Холивудски стил“ по Холандската телевизия, където изложиха Истинната парадигма за нашата Вселена.     Водещата на предаването, въпреки че прикриваше насмешката си, поради тежката индоктринация наложена й в Журналистическия факултет, не можа с нищо да смути Майк и Бастиан, които с лекота и красноречие описваха действителния Свят.   Авторът предлага видео-клип върху това интервю, с превод на Английските субтитри:   -          Следващият въпрос е за Маргриет. Категоричното заключение от една Международна конференция в Егмонд Аан Зее гласи, че Земята е плоска. Това, всъщност, новина ли е или лъжа? -          Новина е. Мисля, че това е толкова странно,... -          Какво, че Земята е плоска? -          ... че е имало конференция в Егмонд Аан Зее международна, аха. И, че те са стигнали до заключението, че Земята е плоска. Така че, може би, това е истина. -          Следователно, Вие казвате, че това е вярно? Обръщам се за отговор към моите гости…   (Водещата и гостите се поздравяват.)   -          ... Бастиан и Майк, отдясно на ляво. Ако двамата ви попитам, дали Земята е плоска, какво ще кажете? -          ДА!! -          Айде, бе!   (Всички са в шок!)   -          Откъде знаете това? -          Като гледаме с очите си и правим изследвания, вместо да зяпаме Дискавъри Ченъл или винаги вярваме на всичко, което ни казва НАСА! Просто като я преценяваме самостоятелно! -          Преди да започнете с обясненията, знаете ли как изглежда Земята? -          Никой не знае. -          О, не знаете, но имате ли представа как би трябвало да изглежда? -          Да, плоска. -          Да, но плоска като да можеш да изпаднеш от нея? -          НЕ! -          Не, така че това не е правилно. -          Не е. Ние сме в една затворена система. Ние се намираме в нещо като централна система за отопление, която е под налягане. -          А как стоят нещата с другите „планети“? Те кълба ли са? -          Те изглеждат кръгли, но ние не знаем, дали това е твърда земя – терра фирма. -          Следователно, те може да са плоски? -          Теоретично, да! -          Или не са веществени обекти! -          Значи, са като илюзия.. -          Да! -          ...другите „планети“? -          Да, в действителност телевизията също е илюзия! -          Следователно, вие казвате, че изследването на Вселената се явява прикритие. -          Да. Повече прилича на ИЗМАМА, целяща да измъкне парите от джобовете на гражданите и да ни накара да повярваме, че съществуват „планети“, на които можем да отидем и живеем. -          О, да, значи вие смятате, че това ни е обещано, а то е глупост. -          Това са пълни глупости! -          А, ако говорите с голяма авиокомпания, като KLM или Ер Франс, и кажете: ние смятаме, че Земята е плоска? -          Тъй като те летят около нея, те ще кажат, че това не е истина, но инструментите в самолетите им показват, че те се движат над плоска повърхност. Затова са го нарекли аероплан (план – „plane“ – „равна повърхност“), а не аерокрива или аероизвивка. -          Да, мисля, че сте прав. -          Какво виждаме тук? -          Това е нагледно представяне на плоския модел. -          Това е, което вие действително виждате навън. -          Плоската форма на Земята. -          Едно добро предположение за това каква е. -          Защото не можем да достигнем достатъчно високо, за да видим или да заснемем каква наистина изглежда. -          Да, а кои сте вие? Когато казвате не можем да достигнем достатъчно високо. -          Изследователите на Плоската Земя. -          А колко сте? -          Милиони! -          Досега да, милиони! -          Сериозно?! -          Да! Да! И всеки ден се присъединяват хиляди! -          А освен това съществуват и мълчаливите привърженици, които са твърде уплашени, за да признаят, че вярват в това... Защото, да, ако открито поддържате това становище... -          Но нужни са много хора, които в продължение на десетилетия да заявяват, че Земята е кълбо, за да го повярват останалите. -          Не! Не! -          НЕ! Достатъчна ви е само ИНДОКТРИНАЦИЯТА! Постоянно казвате на Човеците една и съща ЛЪЖА! И когато продължавате да я повтаряте, вие я превръщате в истина за онези, които я слушат! -          А къде започва тази ЛЪЖА? -          От Коперник. -          От Коперник. -          Той мислел, че е направил откритие, но не. Значи, това е, тъй да се каже, първото фалшифицирано научно изследване? -          Е, нека го кажа така: преди Човекът да може да провери, посредством балон с горещ въздух или с нещо друго, което да се издигне достатъчно високо, вече е имало ГЛОБУСИ във всяка класна стая! Преди да могат да го видят със собствените си очи, е било ПОВЯРВАНО, че е истина. Тази легенда продължила да се предава и се развила през вековете, та днес всички вярваме в нея. -          И когато НАСА „отишла в космоса“, всичко се потвърдило по случайност! -          Е, благодаря ви, че дойдохте! -          Моля, за нищо! -          Маргриет, вие сте права!   Авторът е напълно сигурен, че все повече търсачи на Истината за Плоската Земя и следовници на Трансцендента ще бъдат канени в телевизионни предавания и трябва да е съвсем ясно, че повечето от тях ще бъдат и сплашвани и подкупвани, та само най-искрените и честни Зететични изследователи няма да се изкушат пред сластта на парите и богатствата.   Тези, които са най-изчистени в Сърцата си, никога не биха се докоснали до мерзостта на масмултимедиите и винаги ще странят от тях, тъй като веднъж прекъснали свързаността си с ежеминутната кървава гадост и нечовешко безумие, изливано от Масонските телевизия, радио и ПРЕСА, те никога не биха си и помислили да се върнат отново в АДА. Живеейки истински в неизразимо щастие и възторг от Мирозданието, те постоянно поддържат жива връзката си със Създателя и се вслушват в Душата си, чувайки винаги думите на Творецът-Творение:   „Ти си вечна Джива, което означава излъчена от Мен безсмъртна и безценна частица! Въплотен си отново, след поредната ти смърт, на тази Плоска Земя, пазена и защитавана от Мен, посредством Небесната Твърд, за да участваш в Моята Трансцендентална Игра, където да откриеш Пътя на Пробуждането и Осъзнаването, който, с помощта на Духовните си Учители, предварително сам избра, когато беше в Трансценденталния Свят, за да можеш да се Освободиш от вечния кръговрат на въплощенията и смъртта и да се завърнеш в Моя Дом, при Мен – Абсолютният Създател на Мирозданието.   Твоето призвание в материалната Вселена е да твориш добро, да жадуваш Просветление и Освобождение, винаги да помагаш на всички, за да успеят и те да открият Пътя към Дома Ми, като безстрашно и уверено довеждаш Истината до очите, ушите, умовете и Сърцата им, за да могат и те на свой ред да я разпространяват и за да съумеете накрая всички заедно да се избавите завинаги от душегубните измами и скверните лъжи, разпространявани от пребиваващите в самозаблуда Демони, които отричат Единния!”     In Veritate Victoria (В Истината е победата!)   СТАМАТ   https://stamat2015.blogspot.bg/ ; http://stamat2015.blog.bg/ ;  http://sthamanuviro.blog.bg/ и https://www.kaldata.com/forums/blogs/blog/1957-стамат-вечна-истина-2015 You Tube: Stamen Georgiev     МИР и ЛЮБОВ!   30-ти Септември 2017 година

СТАМАТ

СТАМАТ

 

Двеста Доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо! от Ерик Дубей - превод СТАМАТ

Двеста Доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо!   СВАЛИ PDF ТУК! от  Ерик  Дубей превод, коментари и линкове : СТАМАТ     Увод от преводача  „Образованието е чудесно нещо, но когато ти се дава, винаги помни, че нищо което си струва да знаеш някога ще бъде изучавано.” Оскар Уаилд *** „Само малките тайни се нуждаят от опазване. Големите се пазят в тайна поради недоверчивостта на обществото.” Маршал Маклуън ***  „Тези, които могат да те накарат да повярваш в нелепости – могат да те накарат да вършиш и зверства.” Волтер *** „Най-опасният човек за всяко правителство, е човекът, който може да обмисля нещата за себе си... Почти неизбежно той достига до заключението, че правителството, под властта на което живее, е безчестно, безумно и непоносимо.” Х. Л. Менкен *** Нека за момент спрем кръговрата на събитията около нас и осмислим горните мъдрости, произнесени от велики представители на Човешкия род. Ако имаме честност в себе си и сме се научили да разсъждаваме самостоятелно, ще установим, че тежкото масово програмиране и индоктриниране, провеждани от Властващия Елит, за да държи в подчинение Човечеството, са не само възможни, но и абсолютно задължителни за всички общества, описани в историята. Вън от всякакво съмнение, в наши дни, всеки индивид, ежеминутно – от люлката до гроба, е насилван, много по-често подсъзнателно, отколкото директно, да се съгласява и приема за даденост фундаменталните положения в системата от ВЯРВАНИЯ  на контролиращият го Елит, известен под името Илюминати. Без психосугестивното индоктриниране на номинираните от Върхушката, догматично и безусловно наложени програмни модели на взаимовръзка между субект и обект, не би могла да съществува съвременната цивилизация. И от тази гледна точка, всеки дисидент, поставящ под съмнение или неприемащ дори малка част от лъжовната парадигма, налагана, насаждана и втълпявана от Световната върхушка, днес е смятан вначалото за смахнат или за луд, а с течение на времето, ако въпросният индивид не се „вразуми”, и за обществено опасен „терорист”.   Преди да пристъпим към това разтърсващо и променящо парадигмата Зететично изследване на Ерик Дубей, смятам за наложително да дадем определение на:   Първо : Що е наука?   Науката е систематизирано, достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез Логиката. Или, иначе казано, това е знанието, което е експериментално проверимо, въз основа на най-древния и истинен научен метод, а именно Зететичния научен метод. Второ : Какво представлява Зететичният научен метод?   Научният метод, думата „метод” има Гръцки произход и означава „изследване, учение, път на познание“, е система от принципи, с помощта на които се достига до обективно познание на действителността.   Зететичният научен метод предполага извършването на следните стъпки при придобиването на знания:   Постави въпрос към Света. Проектиране на експеримент. Експериментиране и събиране на данни. Направи изводи от експеримента. Формулиране на хипотеза – възможен отговор на въпроса. Споделяне с други лица.   За разлика от Зететичният научен метод, съвременната Масонска наука прилага, така наречения теоретичен метод, който е чисто спекулативен, и чрез който всеки може да си измисли каквато си иска теория, колкото и невъзможно-абсурдно-недействителна да е тя и, чрез подбиране на „данни“, които й „пасват“, да я „докаже“! Днес, посредством наблюденията си, Освободените от масовия контрол Човеци разбиват на пух и прах всичките Масонски измислици на теоретичните измамници и заявяват твърдо:   Всяка теория трябва да бъде незабавно отхвърлена, ако достоверно може да се покаже, че тя невинаги е валидна!    С други думи, ако искаме да достигнем Истинското Познание за Действителността, в която живеем, трябва да изследваме феномените, чрез данни и измервания, обмисляме резултатите, предлагаме обяснение, проверяваме за верност предложенията и накрая потвърждаваме или отхвърляме обяснението, като всичко това извършваме чрез нашите сетива.   Но всеки „уважаващ себе си” учител или учен ще Ви каже: „НЕ ТРЯБВА ДА ВЯРВАШ НА СЕТИВАТА СИ, ТВОИТЕ СЕТИВА ТЕ ЛЪЖАТ, всичко вече е премислено и изчислено от УЧЕНИТЕ и НЕ Е такова, каквото изглежда, тъй като ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО!”.   Да, ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО според Масонската Айнщайнова теория! И ако приемете Илюминатската Доктрина за Относителността, то животът Ви все повече ще  заприличва на „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата”, където: „Нищо не би било, какво е. Защото всичко би било, каквото не е. И обратното, каквото е, не би било. И това, което не би било, то би било. Разбираш ли?”. Но, от друга страна, ако разсъждаващият Човек използва интелигентността си, здравия разум и трезва логика, то в края на краищата неминуемо разбира, че с целия наш Човешки род се играе една нечестна, мръсна, злокобна и убийствена игра…   Играта, която се играе с Човешкия род е СЕТИВНА ИГРА НА ВЪЗПРИЯТИЯТА. Тези, които са ни оковали в невидими вериги, знаят съвършено добре как действат нашите сетива и как могат тези същите сетива да бъдат използвани срещу самите нас. Изумително е, че в огромното си мнозинство, Човеците не знаят как работи зрението, как са устроени очите ни и са в абсолютно неведение за Законите на перспективата, наред със Законите за плътност и плаваемост!   Ето, как невежеството на Човека се превърна в негов зандан!   СТАМАТ   МИР и ЛЮБОВ!   27-ми Август 2015 година   ***     Двеста Доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо ! от  Ерик  Дубей   1) Хоризонтът винаги изглежда съвършено прав и равен на 360° около наблюдателя, независимо от надморската височина. Всички филми и снимки направени от аматьорски балони, ракети, самолети и безпилотни самолети (дронове), показват напълно равен хоризонт, дори над 32 километра височина. Само НАСА и другите „държавни космически агенции” изобразяват кривина на Земята в своите фалшифицирани, чрез CGI (програма за компютърно генерирани изображения – Бел. прев.) и Фотошоп снимки и филми.   2) С повишаване на надморската височина, хоризонтът винаги се издига до нивото на очите на наблюдателя, така че ние никога не гледаме надолу, за да го видим. Ако Земята в действителност бе сфероид, без значение колко голям, когато се изкачваме във височина, хоризонтът би останал установен, където е и наблюдателят (камерата) би трябвало да се накланя все по-надолу и по-надолу, за да го види.   Височина над 32 км., но хоризонтът е все още 100% равен.   3) В природата водата винаги намира най-ниската точка и поддържа хоризонтално ниво. Ако Земята бе гигантско въртящо се и наклонено по оста си кълбо, движещо се в елипсовидна спирала и летящо през безкрайното пространство с невъобразима за ума скорост, тогава тук напълно плоски, постоянно хоризонтални нива не биха могли да съществуват. Но тъй като Земята в действителност е обширна плоска равнина, това фундаментално физическо свойство на течностите да търсят най-ниската точка и да поддържат хоризонтално ниво е в съответствие с човешкия опит и здравия разум.     4) Реките текат надолу към морското равнище, като намират най-лесния път на Север, Юг, Изток, Запад и на всички други междинни посоки на Земята едновременно. Ако Земята в действителност бе въртящо се кълбо, много от тези реки би следвало да текат нагоре, което е невъзможно. Мисисипи, например, в протежение на своите 4800 километра дължина би трябвало да се издигне 18 километра, за да достигне Мексиканския залив.   5) В един свой участък река Нил тече по протежение на 1600 километра с понижение само от 30 сантиметра. В Западна Африка, река Конго в някой участъци, би трябвало понякога да тече нагоре, а понякога надолу, съобразно предполагаемото въртене и наклона на оста на кълбовидната Земя. Такъв би бил случаят и с река Парана, с 4880 километра дължина, Парагвай и други дълги реки.     6) Ако Земята бе сфероид, с обиколка 40000 километра, както твърди НАСА и съвременната астрономия, според сферичната тригонометрия всяка водна повърхност в покой би трябвало да се изкриви надолу с лесно измеримите 8 инча на миля, умножено по квадрата на разстоянието в мили. Това означава, че по протежение на канал с вода в покой дълъг 6 мили (9,7 км), Земята ще спадне шест фута (183 см) във всеки край спрямо центъра на дъгата. Всеки път, обаче, когато са били провеждани земемерни експерименти, е било доказвано, че водата в покой е съвършено хоризонтална.   (Формулата, дадена от Ерик Дубей е следната: 8 Х R2 [мили] = C [инчове], която след лесно конвертиране в система СИ добива вида: 0,078456 Х R2 [километри] = C [метри], където R е разстоянието между две точки върху повърхността, а C е кривината на предполагаемия земен сфероид, с екваториална обиколка от 25 000 мили. – Бел. прев.)   7) Топографи, инженери и архитекти никога не са били длъжни да вземат под внимание предполагаемата кривина на Земята в своите проекти. Каналите, железопътните линии, мостовете и тунелите винаги се прокарват и трасират хоризонтално, често по протежение на стотици мили без никаква поправка за кривината.   8) Суецкият канал, свързващ Средиземно с Червено море е с дължина 164 км, без никакви шлюзове, което прави водата в него непрекъснато продължение на двете морета. Когато е изграждан, предполагаемата кривина на Земята не е била взета под внимание. Той бил прокопан по продължение на хоризонтална основна линия 8 метра под морското равнище, като преминава през няколко езера от едното море до другото, с еталонната линия и повърхността на водата напълно успоредни в продължение на 164 км.   (Суецкият канал е прокопан през 1869 г. и тогава има дължина 164 км, а след постепенни разширения днес достига 193 км. Кривината на предполагаемия сфероид би била 2110 метра, т.е. единият край на канала би бил 2 километра под линията на погледа гледан от другия край, което не отговаря на наблюденията. – Бел. прев.)   9) В публикация за „Ърт Ривю”, инженер У. Уинклър заявява следното, по отношение на предполагаемата кривина на Земята: „Като инженер от много години, разбрах, че тази абсурдна поправка за кривината се изчислява само в учебниците. Никой инженер не би и сънувал да изчислява подобно нещо. Проектирал съм много мили железопътни линии и много повече мили канали и дори не съм и помислял за такава поправка, а още по-малко за прилагането й. Тази поправка за кривината означава, че имаме 8 инча понижение на нивото за първата миля на канала, увеличаващо се в съотношение с квадрата на разстоянието в мили. По такъв начин дори малък плавателен канал за лодки, да речем с дължина 30 мили (48,3 км), би имал, според горепосоченото правило, поправка за кривината от 600 фута (183 м.). Само помислете за това и моля не мислете, че инженерите са чак такива глупаци. Никакви подобни изчисления не се правят. Ние толкова мислим за поправката от шестстотин фута за железопътна линия или канал с дължина 30 мили, колкото и за закръгляването на квадратния корен.”   (Формулата в учебниците е следната: f = d12.(1-k) / 2R, където f  е поправка на превишението hAB, заради влиянието на кривината на Земята, d е разстоянието между две точки от повърхността, R е радиусът на Земята, а k=0,101 е рефракционна константа и по мое мнение се използва за объркване, като намалява с 10% резултата. Формулата по физически смисъл е същата като по-горната и дава подобни резултати. – Бел. прев.)       10) Лондонската и Северозападна железница представлява права линия с дължина 290 км от Лондон до Ливърпул. Най-високата точка на жп линията, по средата при гара Бърмингам, е само на 73 метра над морското равнище. Обаче, ако Светът бе в действителност кълбо, с кривина от 8 инча умножено по квадрата на разстоянието в мили, то железопътният участък би образувал дъга с централна точка в Бърмингам извисяваща се цели 1646 метра над Лондон и Ливърпул.   11) Един топограф и инженер с тридесетгодишен опит, в публикация пред „Бърмингам Уикли Мъркюри” заявява: „Аз съм добре запознат с теорията и практиката на гражданското строителство. Колкото и фанатични някои от нашите преподаватели могат да са в теорията на топографията и проучвателните работи в съответствие с предписаните правила, все пак е добре известно сред нас, че тези теоретични измервания са НЕПРИГОДНИ ЗА КАКВОТО И ДА Е ПРАКТИЧЕСКО ОНАГЛЕДЯВАНЕ. Всички наши локомотиви са проектирани да работят върху това, което може да се разглежда като ТОЧНО ХОРИЗОНТАЛНО НИВО или РАВНА ПОВЪРХНОСТ. Има разбира се частични наклони или градиенти тук и там, но те винаги са точно определени и трябва внимателно да се преминават. Но нищо от порядъка на осем инча за миля, умножено по квадрата на разстоянието, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТРАБОТЕНО ОТ КАКВАТО И ДА Е МАШИНА КОНСТРУИРАНА ДОСЕГА. Сравнявайки една гара с друга в цяла Англия и Шотландия, може да се каже, че всички перони СА НА ЕДНО И СЪЩО ОТНОСИТЕЛНО НИВО. Разстоянието между източните и западните брегове на Англия се определя на 300 мили. Ако предвидената кривина съществува в действителност, така както е представена, централните гари в Ръгби или Уоруик би трябвало да бъдат близо три мили по-високо от хордата свързваща двата края. Ако случаят е такъв, то не би се намерил машинист или огняр в рамките на Обединеното Кралство, който да поеме отговорност за такъв влак. Ние можем само да се смеем на онези от вашите читатели, които сериозно ни приписват подобни смели „еквилибристики”, като например карането на влакове по вертикални сферични дъги. Хоризонталните завой са достатъчно опасни, вертикалните криви биха били хиляди пъти по-лоши и с подвижения състав, конструиран досега, физически невъзможни за преодоляване.”     12) В публикация за „Ърт Ривю” Дружеството „Манчестър Шип Канал” заявява: „В железопътното и канално строителство е прието всички нива да бъдат съотнесени към основната линия, която номинално е хоризонтална и е така представена във всички сечения. Няма практика при очертаването на Градоустройствени и благоустройствени планове да се правят поправки за кривината на Земята.”   13) В един френски експеримент от ХІХ-ти век, проведен от Боа и Араго (M.M. Biot, Arago), мощна лампа с качествени рефлектори била поставена на върха на Дезерд де Лес Палмес в Испания и била видима чак от Кампри на остров Ибиса. Тъй като височината на двете точки е еднаква, а разстоянието между тях е близо 160 км, ако Земята бе кълбо, с обиколка 40000 км, то лампата би трябвало да е на повече от 2012 метра под линията на погледа!   14) В експеримент на подполковник Портлок (Portlock) се използват окси-водородни лампи и хелиостати на Дръмонд, за да отразяват слънчевите лъчи през станции, разположени на 174 км в протока Свети Георги. Ако Земята действително бе кълбовидна, с обиколка 40000 км, фаровете на Портлок би трябвало да останат скрити под 2376 метра кривина.     15) Ако Земята наистина бе сфероид, с обиколка 40000 км, пилотите би трябвало постоянно да коригират надолу височината на самолетите, за да не излетят направо в „открития космос”. Пилот, който желае просто да поддържа височината на полета с типична крейсерска скорост от 800 км/ч, би трябвало постоянно да накланя надолу носа на самолета, като се спуска всяка минута с 846 метра! В противен случай, без тази компенсация, пилотът ще се озове за един час с 50 километра по-високо от очакваното.   (В последно време започнаха да се появяват откровени изложения на пилоти за техните наблюдения по време на професионалната им кариера. Ето едно от тях. Този офицер е пилот, прослужил 15 години във Военноморската авиация на САЩ, като на два пъти е бил във Виетнам. След пенсионирането си от Флота, 26 години пилотира Локхийд Трайстар за Авиокомпанията „Делта” чак до 1999 година.Има бакалавърска степен по Антропология от Университета в Остин.    В писмото си, той разказва, че в началото на годината ненадейно се натъкнал в интернет пространството на темата за Плоската Земя, която го заинтригувала. Започнал да чете изследвания и книги, което го довело до отхвърляне на фалшивата програма на индоктриниралите го и до приемането на истината за Плоската Земя. Той разказва, че в продължение на 33-те години активно летене денем и нощем (само по уреди), авиохоризонтът - най-важният уред за един пилот - показващ положението на самолета спрямо хоризонта и чрез който се определят напречния и надлъжния наклон на самолета, който той трябва да поддържа винаги хоризонтален, за да избегне нежелано изкачване или снижаване, винаги е оставал напълно равен с хоризонта на Земята и на нивото на погледа. Той продължава:   „Градовете, планините, реките първо се явяват като тънка линия на хоризонта на нивото на погледа, след това, поради приближаването на самолета ми и промяната на гледната точка, те бавно изникват от повърхността и след като преминавам над тях на хиляди метри височина и се отдалечавам, те сякаш потъват под хоризонта, който в действителност е все още на нивото на погледа ми. От кабината на самолета, когато атмосферните условия позволяваха, аз можех да виждам в протежение на стотици и стотици километри във всички посоки, като наблюдавах градове, свързани с пътища, блестящи като скъпоценни камъни върху равната повърхност, докъдето стига погледът. Нищо никога не се накланяше или изкривяваше! Когато в далечината силуетът на Манхатън се появява на хоризонта, погледнат от десет километра е точно толкова изправен, колкото и от хиляда метра, колкото и когато рулирам по пистата на летището.”     Видеоклипът е: Плоската земя: Изповед на един пилот - Flat Earth: Confessions of An Airline Pilot  – Бел. прев.)   16) Експериментът, известен като „Провала на Ери” (“Airy’s Failure”) доказва, че звездите се движат по отношение на неподвижната Земя, а не обратното. Като в началото напълнил телескоп с вода, за да забави скоростта на светлината вътре в него и след това изчислил наклона необходим, за да достигне звездната светлина директно дъното на тръбата, Джордж Ери не успял да докаже хелиоцентричната теория, тъй като звездната светлина вече падала под правилен ъгъл и промяна не била необходима, но вместо това той доказал верността на геоцентричната система.   (Геоцентричната система – Анимирано обяснение на експеримента „Провала на Ери” - GEOCENTRICITY - An animated explanation of Airy's Failure experiment - Бел. прев.)     17) „Парадоксът на Олбер” гласи, че ако има милиарди и милиарди звезди, които са като Слънцето, нощното небе би било изцяло озарено от светлина. Както казва Едгар Алън По: „Ако поредицата от звезди е безкрайна, тогава фонът на небето би ни представил еднородна сияйност, тъй като не може да съществува абсолютно никаква точка от целия този фон, в която не би съществувала поне една звезда”. Всъщност „Парадоксът на Олбер” е толкова „парадокс”, колкото експериментът на Джордж Ери е „провал”. И двата експеримента в действителност са отлични опровержения на модела на хелиоцентричното въртящо се кълбо.     (Въпреки гениалните си кроежи и лъжи, Илюминатите не са могли да предвидят, че именно съвременните високи технологии, предназначени за програмиране, зомбиране и умствено поробване на личността, ще им изиграят лоша шега и ще положат началото на пробуждането на Човечеството. Любознателният, настойчив и търсещ Истината човек, въоръжен само с висококачествена камера е в състояние на започне разплитането на лъжите им. Както във видеото за изчезващия и появяващ се на хоризонта червен кораб, приложено по-нататък, така и тук, изобретателността и упоритостта са възнаградени. В следващият клип, Ерик Дубей използвафотоапарат Nikon Coolpix P900, с 83х оптично и 332х цифрово увеличение, за да ни покаже, че звездите не са Слънца и не са отдалечени на квадрилиони километри! Звездите блещукат, някои от тях постоянно се променят във всички цветове на дъгата, а други са по-бледи, прозрачни и мъждукащи. Сравнението със самолета доказва, че звездите не биха могли да са на твърдяната отдалеченост. Stars are Not Suns! – Бел. прев.)   18) Експериментите на Майкълсън-Морли (Michelson-Morley) и Саняк (Sagnac) имали за цел да измерят промяната в скоростта на светлината, дължаща се на предполагаемото движение на Земята през пространството. След прецизни измервания във всяка една възможна посока на различни места те не успели да открият никаква значителна промяна, което отново доказва неподвижната геоцентрична система.   (Геоцентризъм – Експериментът на Саняк – анимирано обяснение - GEOCENTRISM-Sagnac's experiment - an animated explanation – Бел. прев.)   19) Тихо Брахе (Tycho Brahe) ораторствал много убедително против хелиоцентричната теория по свое време, постулирайки, че ако Земята се върти около Слънцето, промяната в относителното положение на звездите след шест месеца орбитално движение не може да не се вижда. Той доказвал, че звездите ще изглежда сякаш се отдалечават една от друга, когато се приближаваме до тях или се събират, когато се отдалечаваме от тях. В действителност, обаче, след 306 милиона километра в предполагаема орбита около Слънцето, нито един сантиметър паралакс не може да се види всред звездите, което доказва, че въобще не сме се преместили.   20) Ако Земята в действителност постоянно се въртеше в източна посока с 1670 км/ч, вертикално изстрелвани гюллета и снаряди би трябвало да се отклоняват и падат значително на запад. В действителност, обаче, винаги когато това е изпробвано, вертикално изстреляните гюлета се издигат средно 14 секунди нагоре, 14 секунди се спускат и падат обратно на Земята на не повече от 60 сантиметра от оръдието, често директно обратно в цевта.       21) Ако Земята в действителност постоянно се въртеше в източна посока с 1670 км/ч, хеликоптери и балони с горещ въздух би трябвало просто да кръжат над повърхността на Земята и да изчакат местоназначенията им да се придвижат под тях!   22) Ако Земята в действителност постоянно се въртеше в източна посока с 1670 км/ч, по време на стратосферното гмуркането за Ред Бул, Феликс Баумгартнер, прекарал 3 часа издигайки се над Ню Мексико, би трябвало да се приземи 4022 км западно в Тихия океан, но вместо това той се приземи няколко десетки километра източно от точката на излитане.   (Земята е съвършено плоска – три примера – СТАМАТ - re-upload – Бел. прев.)   23) Вярващите в теорията за кълбовидната Земя често твърдят, че „гравитацията” магически и необяснимо влече в съвършен синхрон цялата долна атмосфера на Земята до някаква неопределена височина, където тази все по-бързо въртяща се атмосфера отстъпва място на не-въртящата се, „не-гравитизирана”, не-атмосфера на безкрайното вакуумно пространство. Такива не-смислени теории, обаче, са опровергавани от падащия дъжд, фойерверките, птиците, насекомите, облаците, дима, самолетите и снарядите, които биха действали по по-различен начин, ако и кълбовидната Земя и нейната атмосфера постоянно се въртяха в източна посока с 1670 километра в час.     Атмосферата би се въртяла около централна точка, следователно въздухът близо до повърхността би се движел винаги по-бавно от въздуха високо горе.   24) Ако Земята и нейната атмосфера постоянно се въртяха източно с 1670 км/ч, тогава изстреляните снаряди в източна посока биха падали значително по-далеч от всички останали, а тези в западна посока - значително по-близо, в сравнение с тези насочени Север–Юг. В действителност, обаче, независимо от това в каква посока са изстреляни, изминатото разстояние от гюллета и снаряди е винаги едно и също.   (В този смисъл можем да кажем, че нито една армия, намираща се на изток от фронта не би могла да спечели каквато и да е победа, а от историята знаем, че това е нелепо - поредното доказателство срещу хелиоцентричната доктрина за въртящата се кълбовидна Земя. - Бел. прев.)   25) Ако Земята и нейната атмосфера постоянно се въртяха източно с 1670 км/ч, то обикновения пътнически самолет, летящ с около 800 км/ч не би трябвало да бъде в състояние да достигне източнните си дестинации, преди те да го изпреварят отзад! По същият начин, западните дестинации би трябвало да се достигат с три пъти по-висока скорост, но това не е така.   26) Нека цитирам „Небеса и Земя” от Гебриел Онриет (превод, изображения и линкове: СТАМАТ): „Освен това, ако летенето бе изобретено по времето на Коперник, без съмнение, той скоро би разбрал, че твърдението му по отношение на въртенето на Земята е погрешно, в резултат на връзката, съществуваща между скоростта на самолет и скоростта на въртене на Земята. Ако Земята се върти, както ни се казва с 1000 км/ч (тук и по-долу авторът има предвид предполагаемата скорост на своята географска ширина – Бел. прев.), а самолет лети в същата посока само с 500 км/ч, очевидно е, че мястото за кацане ще се отдалечава все повече всяка минута. От друга страна, ако летенето се състои в посока, обратна на тази на въртенето на Земята, то за един час би се покрило разстояние от 1500 км вместо 500 км, тъй като скоростта на въртене би се прибавила към тази на самолета. Би могло също да се посочи, че такава скорост на летене от 1000 км/ч, която е предполагаемата скорост на въртене на Земята, наскоро бе постигната, така че въздухоплавателно средство, летящо със същата скорост в същата посока като тази на въртенето не би могло да прелети никакво разстояние. То ще зависне във въздуха над мястото, от което е излетяло, тъй като и двете скорости са равни.”   27) Ако Земята и нейната атмосфера постоянно се въртяха източно с 1670 км/ч, приземяването на самолети върху толкова бързо движещи се писти, насочени на Север, Юг, Изток, Запад и във всевъзможни други посоки, би било практически невъзможно, но в действителност такива измислени опасения са напълно пренебрежими.     Ориентацията и движението на самолета е по протежение на полосата за кацане, но пистата се движи под различен ъгъл и с различна скорост. (Земята не се движи, нито върти - the earth is not moving or spinning., а също и моята редакция - Плоската Земя - Приземяването на самолети върху непрекъснато движещи се писти е невъзможно – Бел. прев.)   28) Ако Земята и нейната атмосфера постоянно се въртяха източно с 1670 км/ч, то облаците, вятърът и метеорологичните модели не биха могли случайно и непредсказуемо да се появяват и придвижват във всички посоки, като облаците често се движат в противоположни посоки в различните височинни слоеве по едно и също време.   29) Ако Земята и нейната атмосфера постоянно се въртяха източно с 1670 км/ч, това би трябвало някъде по някакъв начин да се види, чуе, усети или измери от някого, но все още никой в историята никога не е преживявал това предполагаемо източно движение. Междувременно, обаче, можем да чуем, почувстваме и експериментално да измерим, дори най-нежния западен бриз.   30) В книгата си „Морски пътешествия из Южните морета” арктическият и антарктически изследовател сър Джеймс Кларк Рос (James Clarke Ross), описва по следния начин преживяванията си в нощта на 27-ми ноември 1839 година и прави заключението, че Земята е неподвижна: „Небето е много ясно... това ни даде възможност да наблюдаваме по-високия облачен слой да се движи в точно противоположна посока на тази на вятъра - обстоятелство, често записвано в нашия метеорологичен корабен дневник, както при североизточни, така и при югоизточни пасати, а също така често наблюдавано и от предишни пътешественици. Капитан Бейзил Хол вижда явлението с очите си от билото на връх Тенерифе, а граф Стшелѐцки (Sir Pawel Edmund Strzelecki), изкачвайки вулканичната планина Киранеа в Оухихий достигнал 4000 фута (1220 метра) височина, над тази на пасатите и изпитал влиянието на обратен поток въздушни маси в различно хигрометрично и термометрично състояние... Граф Стшелѐцки ме информира също за следното видимо аномално обстоятелство, че на височина от 6000 фута (1830 метра) той се натъкнал на въздушен поток, духащ в перпендикулярна посока спрямо двата  по-ниски слоя, също в различно хигрометрично и термометрично състояние, но по-топъл от средния слой.Подобно състояние на атмосферата е съвместимо само с факта, доказан и от други данни, че Земята е в състояние на покой.”   31) В книгата си „Зететичната Космогония” Томас Уиншип (Thomas Winship) заявява: „Нека „въображението” нарисува картина в ума каква сила би имал въздуха, приведен в движение от сферично тяло с диаметър от 12700 километра, което се върти около оста си с 1670 км/ч, стрелка се в пространство с 107200 км/ч и се върти в кръг из небесата? Тогава нека „догадката” се стреми да разбере дали обитателите на такова кълбо биха успели да задържат косите върху главите си? Ако Земното „кълбо” се върти около оста си със страхотната скорост от 1670 км/ч, такава огромна маса по необходимост би предизвикала огромен прилив на вятър в пространството, което заема. Вятърът би задухал в една посока и всичко подобно на облаци, които попадат „в сферата на влияние” на въртящото се кълбо, би трябвало да се движи в същата посока. Фактът, че Земята е в покой се доказва от пускането на хвърчила.”     32) Ако за „гравитацията” се вярва, че е сила достатъчно мощна да държи световните океани, сгради, хора и атмосферата прилепнали към повърхността на едно бързо въртящо се кълбо, тогава е невъзможно за „гравитацията” едновременно с това да бъде достатъчно слаба, за да позволи на малките птици, насекоми и самолети да излитат и да пътуват свободно с неотслабваща сила във всяка една посока.   33) Ако за „гравитацията” се вярва, че е сила достатъчно мощна, за да извива огромната океанска шир около кълбовидната Земя, то би било невъзможно за рибите и другите същества да плуват през толкова мощно прикована вода.   34) Капитаните на кораби, плаващи на големи разстояния в океаните никога не трябва да отчитат предполагаемата кривина на Земята в своите изчисления. Както равнинната, така и сферичната навигация в плаването, най-популярните методи за навигация, използват равнинната, а не сферичната тригонометрия, като правят всички математически изчисления върху предположението, че Земята е идеално равна. Ако Земята в действителност е сфера, такова заблуждаващо предположение би довело до постоянни очебийни неточности. Равнинната навигация в плаването все пак е работила отлично, както на теория, така и на практика в продължение на хиляди години и равнинната тригонометрия отново и отново доказва, че е по-точна от сферичната тригонометрия при определяне разстоянията през океаните.     35) Ако Земята в действителност бе кълбовидна, тогава всеки паралел южно от екватора би трябвало да измерва все по-малка и по-малка обиколка, колкото по на юг се отива. Ако обаче Земята е обширна равнина, тогава всяка линия географска ширина южно от екватора трябва да измерва все по-голяма и по-голяма обиколка, колкото по на юг се отива. Фактът, че много капитани, плаващи южно от екватора и приели теорията за кълбовидната Земя, са се оказвали драстично объркани в пресмятанията си, колкото по на юг са плавали, свидетелства за факта, че Земята не е топка.     36) По време на Антарктическата си обиколка, капитан Джеймс Кларк Рос често с недоумение пише в дневника си, как ежедневно се оказва в несъответствие с морските карти, като посочва, че се е озовавал средно с 30 километра разлика спрямо изчисленията си всеки ден, а по-късно далеч на юг до 54 километра.     37) Лейтенант Чарлс Уилкс (Charles Wilkes) командвал Проучвателната експедиция на Военноморските сили на САЩ до Антарктида от 1838-1842 година. Той също споменава в корабните си дневници, че плавайки на Запад непрекъснато се озовавал източно от изчисленията си понякога с над 37 километра за по-малко от 18 часа.   38) Ще цитирам преподобния Томас Милнър: „В южното полукълбо, мореплавателите към Индия често си представяли, че са източно от нос Добра надежда, докато били все още западно и били изхвърляни на африканския бряг, който, според техните изчисления, бил останал зад хоризонта. Това нещастие се случва с отличната фрегата „Чалънджър” през 1845 година. Как така стана, че корабът на Нейно Величество „Конкърър” бе изгубен? Как толкова много други внушителни плавателни съдове напълно здрави, с отлично набран екипаж, съвършено управлявани претърпяха корабокрушения в тихо време, не само в тъмна нощ или в мъгла, но посред бял ден и на слънчева светлина - в първия случай върху брега, а в последния върху подводни скали – поради това, че „били извън изчисленията си”?” Простият отговор е, че Земята не е топка.     39) В практически измервания на разстоянията, взети от „Австралийски наръчник и Алманах, Указател за спедитори и вносители” се посочва, че разстоянието по права линия между Сидни и Нелсън (Нова Зеландия) е 2494 км. Дадената разлика в географска дължина е 22° 2' 14 ". Следователно, ако 22° 2' 14 " от 360° се равняват на 2494 км, то цялата окръжност би била 40518 км. Това число е не само по-голямо от предполагаемата екваториална обиколка на кълбовидната Земя, но е с цели 6858 км по-голямо от това, което би трябвало да бъде на южната географска ширина, на която се намира Сидни, при споменатите пропорции на земното кълбо.   40) От околността на нос Хорн, Чили до Порт Филип в Мелбърн, Австралия разстоянието е 16898 км или 143° географска дължина. Като пресметнем оставащите до 360°, това прави общо разстояние от 42526 км за тази конкретна географска ширина, което е с 2462 км повече от предполагаемата екваториална обиколка на Земята и още много хиляди повече, отколкото би трябвало да бъде на такива южни географски ширини.   41) Подобни изчисления, направени от нос Добра надежда, Южна Африка до Мелбърн, Австралия при средна южна географска ширина от 35,5°, дават приблизителна стойност от над  40200 км, която отново е по-голяма от предполагаемата най-голяма обиколка на Земята по екватора. Изчисленията от Сидни, Австралия до Уелингтън, Нова Зеландия при средна 37,5° южна географска ширина дават приблизителна обиколка от 41030 км, т.е. още по-голяма обиколка! Според теорията за Земята-топка, обиколката на Земята на 37,5° южна ширина трябва да е само 31789 км, т.е. с 9241 км по-малко от тези практически измервания.     42) Съгласно модела за Земята-топка, Антарктида е леден континент, който покрива долната част на топката от 78° до 90° южна ширина и е с обиколка от 17968 км. Обаче, много ранни изследователи, включително капитан Кук и капитан Джеймс Кларк Рос, като се опитвали да обиколят Антарктида по море пропътуват от 90 до 110 хиляди километра и им отнема 3-4 години. Британският кораб„Чалънджър” направил косвена, но пълна обиколка по море на Антарктида като изминал около 130000 км за 4 години. Това е изцяло в противоречие с кълбовидния модел.   43) Ако Земята бе топка, има няколко полетни маршрута в Южното полукълбо, на които най-бързият и пряк курс би бил над континента Антарктида, като например от Сантяго де Чили до Сидни, Австралия. Вместо да поемат по най-краткия и най-бърз маршрут по права линия над Антарктида, всички такива полети заобикалят във всякакви посоки далеч от Антарктида, твърдейки че температурите са твърде ниски за пътуване със самолет! Като се има предвид фактът, че има много полети до, от и над Антарктида, а също и твърденията на НАСА, че има технологии, които ги предпазват в условия далеч по-студени и далеч по-горещи, отколкото могат да се изпитат на Земята, такова извинение несъмнено е само едно извинение и нищо повече, тъй като тези полети не са се състояли, защото са невъзможни.   Тези маршрути за полети не съществуват !!!   44) Ако Земята бе кълбовидна, а Антарктида твърде студена, за да се прелита над нея, единственият логичен начин да се лети от Сидни до Сантяго би бил курс направо над Тихия океан, като оставаме в южното полукълбо през целия път. Ако презареждането с гориво е абсолютно необходимо, то може да се направи в Нова Зеландия или на други места от южното полукълбо по протежение на пътя. В действителност, обаче, полетите Сантяго - Сидни влизат в северното полукълбо, правейки междинни кацания на Международното летище в Лос Анджелис и други летища в Северна Америка, преди да продължат надолу към Южното полукълбо. Такива абсурдно своенравни заобикаляния нямат никакъв смисъл върху сфера, но са напълно смислени и формират почти прави линии, когато са изобразени върху картата на Плоската Земя.     45) Върху Земята-топка от Йоханесбург, Южна Африка до Пърт, Австралия би трябвало да е прав маршрут над Индийския океан с удобни възможности за презареждане на остров Мавриций или Магадаскар. На практика, обаче, повечето полети от Йоханесбург до Пърт правят странен престой в Дубай, Хонконг или Малайзия, което няма смисъл върху сфера, но е напълно разбираемо, когато са нанесени върху картата на плоската Земя.     46) Върху Земята-топка от Кейптаун, Южна Африка до Буенос Айрес, Аржентина би трябвало да е прав маршрут над Атлантическия океан, като се следва един и същ паралел от единия край до другия, но вместо това всеки полет прави междинни кацания първо в северното полукълбо, някъде от Лондон до Турция и Дубай. За пореден път, това няма абсолютно никакъв смисъл върху сфера, но е напълно разбираем избор, когато се нанесе върху картата на плоската Земя.       47) Върху Земята-топка от Йоханесбург, Южна Африка до Сао Паоло, Бразилия би трябвало да е бърз прав маршрут по протежение на 25-тия южен паралел, но вместо това почти всеки полет първо каца за презареждане на 50-тия северен паралел в Лондон! Единствената причина, поради която такова нелепо междинно кацане съществува в действителност е, защото Земята е плоска.     48) Върху Земята-топка от Сантяго де Чили до Йоханесбург, Южна Африка би трябвало да е лесен полет, случващ се изцяло под Тропика на Козирога в южното полукълбо, но въпреки всичко, всеки посочен полет първо прави странно кацане за дозареждане в Сенегал близо до Тропика на Рака в Северно полукълбо! Когато това се нанесе върху картата на Плоската Земя, обаче, причината ясно се вижда - Сенегал всъщност е точно по средата на правия път между двата града.     49) Ако Земята бе въртяща се топка, нагрявана от Слънцето, отдалечено на 150000000 км, то би било невъзможно да има едновременно непоносимо горещи лета в Африка и само на няколко хиляди километра смразяващи костите вледеняващи арктическите или антарктически зими, където се усеща малко или почти никаква топлина от Слънцето. Ако топлината от Слънцето изминава 150000000 километра до пустинята Сахара, абсурдно е да се твърди, че още 6500 километра (0,000043%) допълнителен път до Антарктида биха напълно анулирали такава непоносима жега и биха довели до тези драстични разлики.   50) Ако Земята наистина бе кълбовидна, Арктическият и Антарктическият полярни региони, както и областите със сравнима географска ширина на Север и на Юг от екватора би следвало да споделят сходни условия и характеристики, като например: сравними температури, сезонни промени, дължина на светлата част от деня, растителен и животински свят. В действителност обаче, Арктическият и Антарктическият региони и областите със сравнима географска ширина северно и южно от екватора се различават значително в много отношения, което е напълно несъвместимо с кълбовидния модел и изцяло в съгласие с плоския модел.     51) Антарктида е най-студеното място на Земята, със средна годишна температура от около - 50° по Целзий и рекордно ниска от - 93°! Средната годишна температура на Северния полюс, обаче, са сравнително топлите - 15°. Средногодишното колебание на температурите в Антарктида е по-малко от половината от колебанието при сравними арктически ширини. Северният Арктически регион се радва на умерено топло лято и поносими зими, докато Южния Антарктически регион дори не се нагрява достатъчно, за да се стопи вечния сняг и лед. Върху поклащащата се Земя-топка с наклонена ос, въртяща се постоянно около Слънцето, Арктическите и Антарктическите температури и сезони не следва да се променят толкова значително.   52) Исландия, намираща се на 65° северна ширина, приютява 870 вида местни растения и изобилие от различни животински видове. Сравнете това с остров Южна Джорджия, намиращ се само на 54° южна ширина, където има само 18 вида местни растения, а животински видове почти не съществуват. На същата, но северна географска ширина, се намират Канада и Англия (Глазгоу и Единбърг се намират на 55° северна ширина – Бел. прев.), където изобилстват гъсти гори с различни видове високи дървета. Небезизвестнияткапитан Кук пише за Южна Джорджия, че не могъл да намери дори един храст достатъчно голям, за да си направи клечка за зъби! Кук пише: „Нито едно дърво не можеше да се забележи. Земите, които се намират на Юг са обречени от природата на непрекъсната обледененост - никога да не усетят топлината на слънчевите лъчи, чиито ужасен и див изглед нямам думи да опиша. Дори и морския живот е пръснат в определени пространства с огромни размери, а и морска птица рядко се вижда да лети над тази самотна пустош. В областта на органичният живот, контрастите между Арктическата и Антарктическата зони са твърде забележителни и значими.”   53) На места със сравнима географска ширина на Север и Юг, Слънцето действа много необяснимо, ако Земята бе въртящо се кълбо, но точно така както трябва да действа, ако Земята е плоска. Например, най-дългите летни дни на север от екватора, са много по-дълги от тези на юг от екватора, а най-късите зимни дни северно от екватора са много по-къси от най-късите дни южно от екватора. Това е необяснимо върху равномерно въртящата се и поклащаща се Земя-топка, но точно пасва на плоския модел, при който Слънцето обикаля в кръгове над и около Земята от Тропика на Рака до Тропика на Козирога.   54) На места със сравнима географска ширина на Север и Юг, изгревът и залезът са много по-различни, отколкото би трябвало, ако Земята бе въртящо се кълбо, но са точно както трябва в случая с плоската Земя. Северно от екватора, изгревът и залезът настъпват бавно и продължават много по-дълго време, отколкото на Юг, където те настъпват много бързо. На някои места северно от екватора, здрачът може да продължи повече от час, докато при сравними южни географски ширини слънчевата светлина напълно изчезва в рамките на няколко минути. Това е необяснимо върху равномерно въртящата се и поклащаща се Земя-топка, но е точно това, което се очаква да се случи върху Плоската Земя, над която Слънцето се върти по-бързо в по-широки кръгове над Юга и по-бавно в по-тесни кръгове над Севера.     Орбита на Слънцето и Луната през Декември (външна окръжност) – Орбита на Слънцето и Луната през Септември и Март (средна окръжност) – Орбита на Слънцето и Луната през Юни (вътрешна окръжност). (Плоската Земя - Истинското движение на Слънцето и Луната - Eric Dubey и  Плоската Земя - Слънчевата и Лунната траектории през Януари и Юни – Бел. прев.)   55) Ако Слънцето се завърта над и около Земята на всеки 24 часа, постоянно движещо се от Тропик до Тропик на всеки шест месеца, то следва, че Северната централна област ежегодно ще получава много повече топлина и слънчева светлина, отколкото Южната периферна област. Тъй като Слънцето трябва да покрие по-голямата Южна област за същите 24 часа, за които преминава над по-малката Северна област, движението му задължително трябва да е пропорционално по-бързо. Това напълно обяснява разликата между Арктическите и Антарктическите температури, сезони, продължителността на деня, както и растителния и животинския свят. Това е причината Антарктическата утринна зора и вечерен здрач да са твърде краткотрайни в сравнение със Северния полюс и това обяснява защо през определени летни Арктически нощи Слънцето въобще не залязва!     (Плоската Земя и кой вижда Слънцето? -  The Flat Earth & who sees the sun?  – Бел. прев.)   56) „Среднощното слънце” е арктическо явление, случващо се ежегодно по време на лятното слънцестоене, когато в продължение на няколко поредни дни наблюдател, намиращ се достатъчно далеч на север може да наблюдава Слънцето как обикаля над главата му, издигайки се и захождайки в небето през целия ден, без да залязва напълно в продължение на повече от 72 часа! Ако Земята в действителност бе въртящо се кълбо, обикалящо около Слънцето, единственото място, където такова явление, като Среднощното Слънце, би могло да се наблюдава би било на полюсите. Всяка друга гледна точка от 89° ширина надолу, независимо от наклон или инклинация, не би могла да вижда непрекъснато Слънцето в продължение на 72 часа. За да наблюдавате Слънцето в продължение на цял кръгооборот върху въртящо се кълбо от точка различна от полюсите, Вие ще трябва да гледате през много километри суша и море за част от завъртането! (Видеоклип: Арктическото Среднощно Слънце - Arctic Midnight Sun – Бел. прев.)     57) Върхушката твърди, че явлението „Среднощно Слънце” СЕ СЛУЧВА и в Антарктида, но те не разполагат с никакви непрекъсваеми видеоматериали, показващи това, нито пък позволяват на независими изследователи да отпътуват до Антарктида по време на зимното слънцестоене, за да потвърдят или опровергаят тези твърдения. От друга страна, съществуват десетки публично достъпни немонтирани видеоклипове, показващи Арктическото Среднощно Слънце и явлението е потвърдено, отвъд всяка сянка на съмнение.     58) Кралското белгийско географско дружество, в своята Белгийска Антарктическа Експедиция ( Expédition antarctique belge – 1897-1899) записва, че по време на най-суровата част от Антарктическата зима от 71° южна ширина нататък Слънцето залязва на 17 май и се вижда отново над хоризонта чак на 21 юли! Това е в пълно противоречие с теорията за Земята-топка, но е лесно обяснимо с модела на плоската Земя. Среднощното Слънце се вижда от голяма надморска височина в крайните северни ширини по време на Арктическото лято, защото Слънцето, при най-вътрешния си кръгооборот, обикаля достатъчно плътно около полярния център, че да остава видимо над хоризонта за наблюдателя с такава гледна точка. По същият начин, в крайните южни ширини по време на Арктическото лято, Слънцето изчезва напълно от погледа за повече от два месеца, защото е на Северния Тропик, по най-вътрешната дъга от своето пътуване, подобно на бумеранг, като обикаля твърде плътно Северния център, за да бъде видяно от Южната периферия.   59) Цитирайки Гебриел Онриет: „Теорията за въртенето на Земята непременно трябва веднъж завинаги да бъде отхвърлена като неосъществима, като се посочи следната несъстоятелност. Тя твърди, че въртенето отнема 24 часа и че скоростта му е постоянна, като в този случай е задължително дните и нощите да имат еднаква продължителност от по 12 часа през цялата година. Слънцето следва да изгрява сутрин и да залязва вечер неизменно по едно и също време, в резултат на което би било равноденствие всеки ден от 1-ви януари до 31-ви декември. Човек трябва да се спре и да се замисли върху това преди да каже, че Земята има динамика на въртене. Как така теорията за гравитацията става причина за сезонните промени в продължителността на деня и нощта, ако Земята се върти с равномерна скорост по 24 часа в денонощието!?”     60) Всеки може да докаже, че морският хоризонт е идеално прав и цялата Земя съвършено равна, използвайки само нивелир, триножници и дървена дъска. На каквато и да е надморска височина, просто закрепете хоризонтално върху триножници 3-4-метрова, гладка дървена дъска и наблюдавайте от нивото на очите си линията на хоризонта зад нея. Далечният хоризонт винаги ще се изравни съвършено успоредно с горния ръб на дъската. Нещо повече, ако се придвижвате в полукръг от единия край на дъската до другия като същевременно наблюдавате хоризонта над горния й ръб, ще имате възможността да проследите съвсем равни 20-30 километра в зависимост от надморската височина. Това би било невъзможно, ако Земята е кълбо, с обиколка 40 000 километра, хоризонтът би се изравнил над центъра на дъската, но след това постепенно, но забележимо би спадал към краищата. Само 15 километра от всяка страна на дъската биха довели до лесно забележима 20-метрова кривина във всеки един край спрямо центъра.     61) Ако Земята в действителност бе една голяма топка, с обиколка от 40 000 км, то хоризонтът би бил значително изкривен дори на морското равнище и всичко на или приближаващо хоризонта би изглеждало, че се наклонява леко назад спрямо гледната Ви точка. Далечните сгради по протежение на хоризонта ще приличат на наклонената кула в Пиза, спускайки се назад спрямо наблюдателя. Върху Земята-топка излитащ и постоянно отдалечаващ се от наблюдателя балон с горещ въздух би изглеждал, като че бавно и постоянно се наклонява все по-назад, колкото по-далеч отлита, като дъното на коша постепенно става видим, докато горната част на балона се скрива от погледа. В действителност, обаче, сградите, балоните, дърветата, хората и всичко останало е под прав ъгъл спрямо Земята или хоризонта и остава така, независимо от отстоянието или височината на наблюдателя.     (Плоската Земя и хоризонта на събитията - Flat earth and the event horizon  – Бел. прев.)   62) Експериментите на Д-р Самюел Роуботъм (Samuel Rowbotham) по Олд Бедфорд Левъл категорично доказват, че водата в канала е напълно хоризонтална по протежение на 6 мили (9,7 км). Първо, Роуботъм застанал в канала като държал телескопа си 8 инча (20 см) над повърхността на водата, след което негов приятел в лодка с флагче, издигнато на 5 фута (152 см) отплавал на 6 мили. Ако Земята бе топка с обиколка от 40000 км, водното пространство с дължина 9,7 км би трябвало да образува дъга висока 6 фута (183 см) в средата(и 16 фута - 488 см в края – Бел. прев.), така че цялата лодка и флагчето би трябвало в крайна сметка да изчезнат, но в действителност по време на плаването цялата лодка и флагчето останали видими на същата височина.   (The Bedford Level Flat Earth Experiment – Бел. прев.)     63) Във втория експеримент, Д-р Роуботъм поставил флагчета, с височина 5 фута, по протежение на бреговата линия по едно на всяка миля. След това, използвайки телескопа си, монтиран на 5 фута точно зад първото флагче, погледнал над върховете на всичките 6 флагчета, които се подредили в идеално права линия. Ако Земята бе топка, с обиколка 40000 км, то флагчетата би трябвало постепенно да се спускат надолу след първото установяващо линията на погледа, второто би спаднало с 8 инча (20 см), третото с 32 инча (81 см), четвъртото с 6 фута (183 см), петото с 10 фута и 8 инча (325 см) и шестото с 16 фута и 8 инча (508 см).     64) Нека цитирам „Земя, не кълбо!” от Д-р Самюел Роуботъм: „Известно е, че хоризонтът в морето, независимо от разстоянието, на което може да се простира вдясно и вляво от наблюдателя, застанал на сушата, винаги се явява права линия. Следващият експеримент е бил провеждан в различни части на страната. В Брайтън, на възвишение в близост до хиподрума, два кола били побити в земята на шест ярда (5,49 метра) един от друг, точно срещу морето. Между двата кола била опъната жица успоредна на хоризонта. От средата на жицата гледката обхващала не по-малко от 20 мили (32 км) от всяка страна, което прави разстояние от 40 мили. Проследен бил кораб, плаващ право на запад. Опънатата жица „режела” такелажа малко над фалшборда, което било наблюдавано в продължение на няколко часа или докато корабът изминал цялото разстояние от 40 мили. Кораб, влизащ в полезрението от изток, би трябвало да се изкачва по наклонена равнина в продължение на 20 мили, докато стигне средата на дъгата, откъдето би трябвало да се спуска на същото разстояние. Квадратът на 20 мили умножен по 8 инча дава 266 фута (81 метра), с които корабът би трябвало да бъде под опънатата жица в началото и в края на 40-те мили.”   65) Пак от Д-р Роуботъм: „На брега в близост до Ватерлоу, на няколко мили на север от Ливърпул, мощен телескоп бил закрепен на височина 6 фута (183 см) над водата. Той бил насочен към голям параход, току-що излязъл от река Мърси и отплаващ към Дъблин. Върхът на мачтата на отдалечаващия се кораб постепенно приближавала хоризонта, докато, най-после, след като повече от четири часа изтекли, тя изчезнала. Обичайната скорост на плаване на Дъблинските параходи била най-малко осем мили в час, така че корабът би трябвало да е поне на тридесет и две мили (52 км) разстояние, когато върхът на мачтата стигнал хоризонта. Шестте фута височина на телескопа ще изискват три мили да се приспаднат от изпъкналостта, така че остават двадесет и девет мили, квадратът на които умножен по 8 инча прави 560 фута (171 метра). Като приспаданем височината на мачтата - 80 фута откриваме, че според учението за кълбовидността, върхът на мачтата на отплаващ параход би трябвало да е 480 фута (146 метра) под хоризонта. Много други подобни експерименти са били провеждани с морски параходи и винаги с резултати изцяло несъвместими с теорията, че Земята е кълбо.”   66) Д-р Роуботъм провежда няколко други експеримента с телескопи, нивелири, секстанти и теодолити - специални прецизни инструменти, използвани за измерване на ъгли в хоризонтални или вертикални равнини. Чрез позиционирането им на равни височини, насочени последователно един към друг, той доказвал отново и отново, че Земята е съвършено равна в продължение на километри без сантиметър кривина. Откритията му причинили доста смут в научната общност и благодарение на 30-годишните му усилия, формата на Земята се превърнала в гореща тема на дебати в края на деветнадесети век.     67) Разстоянието през Ирландско море от пристанище Дъглас на остров Ман до Грейт Ормс хед в Северен Уелс е 97 км. Ако Земята бе кълбо, то повърхността на водата между тях ще образува 97-километрова дъга, с център извисяващ се с 593 метра над бреговата линия в двата края. Обаче, добре известно и лесно проверимо е, че в ясен ден от скромните 30 метра надморска височина, Грейт Ормс хед е видим от пристанище Дъглас. Това би било напълно невъзможно върху кълбо, с обиколка 40 000 км. Ако приемем, че 30-те метра надморска височина стават причина хоризонтът да се отдалечи с около 20 километра, то останалите 77 км означават, че Уелската брегова линия все пак би трябвало да пропадне с цели 448 метра под линията на погледа!     68) Силуетът на Филаделфия се вижда ясно от хълма Епъл пай в Пайн Берънс, Ню Джърси отдалечен на 64 км. Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км, отчитайки 62-та метра надморска височина на хълма Епъл пай, силуетът на Филаделфия би трябвало да остане добре скрит зад 102-метрова кривина.     69) Силуетът на Ню Йорк Сити се вижда ясно от Беър маунтин в Хариман Стейт парк отдалечен на 97 км. Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км, гледайки от 390-метровия върх на Беър маунтин и като определиме разстоянието до хоризонта чрез Питагоровата теорема, то силуетът на Ню Йорк Сити би трябвало да бъде невидим зад 52-метрова кривина на Земята.     70) От скалата на Вашингтон в Ню Джърси, само на 120 метра надморска височина, е възможно в ясен ден да се видят силуетите и на Ню Йорк и на Филаделфия в противоположни посоки едновременно, като се обхваща разстояние от цели 193 километра! Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 километра, и двата силуета би трябвало да са скрити зад повече от 244 метра земна кривина.     71) Често е възможно да се види силуета на Чикаго от морското равнище на 95 километра отвъд езерото Мичиган. През 2015 година, след като фотографът Джошуа Ноуики (Joshua Nowicki - Бел. прев.) засне това явление, няколко новинарски канала бързо заявиха, че снимката може да е „висок мираж” - атмосферна аномалия, причинена от температурна инверсия. И въпреки че тези миражи със сигурност се срещат, въпросният силует е изправен и се вижда ясно, за разлика от мъглявите обърнати надолу илюзорни миражи. Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км, този силует би трябвало да е 707 метра под хоризонта.     Тези сгради са отдалечени на 95 километра. Ако Земята бе кълбо, както сме индоктринирани да вярваме, повърхността в основата на тези сгради би трябвало да е 707 метра под хоризонта. Още по-лошо, диаграмата в долната част е невярна, тъй като сградите би трябвало да са наклонени назад спрямо нашата гледна точка. Как е възможно това?   72) На 16 Октомври 1854 година в-к „Таймс” съобщава за посещението на Кралицата в Голям Гримсби от Хъл, като официално документира, че присъстващите били в състояние да видят  94-метровата кула на доковете от 113 км разстояние. Върху Земята-топка, с обиколка 40 000 км, като отчетем трите метра височина на кораба над водата и височината на кулата на 113 км разстояние, тя би трябвало да е цели 790 метра под хоризонта.   73) През 1872 година капитан Гибсън и екипажът му, плавайки на кораба „Томас Ууд” от Китай към Лондон, съобщават, че видели остров Св. Елена, в неговата цялост, в ясен ден от 120 км разстояние. Отчитайки височината им, при измерване върху Земята-топка, с обиколка от 40 000 км, се установява, че островът би трябвало да е 1112 метра под тяхната зрителна линия.   74) От Генуа, Италия, с височина само 21 метра над морското равнище, често може да се види остров Горгона на 130 км разстояние. Ако Земята бе кълбо, с обиколка 40 000 км, то Горгона би трябвало да остане скрит зад 1016 метра кривина.     75) От Генуа, Италия, с височина само 21 метра над морското равнище, често може да се види остров Корсика на 159 км разстояние. Ако Земята бе кълбо, с обиколка 40 000 км, Корсика би трябвало да пропадне 1598 метра под хоризонта.     76) От Генуа, Италия, с височина само 21 метра над морското равнище, може също така често да се види остров Капрая на 164 километра разстояние. Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км, Капрая би трябвало да остава винаги скрит зад 1708 метра кривина.     77) Също така от Генуа, във ведри ясни дни, може да се види остров Елба на невероятните 201 километра разстояние! Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км, Елба би трябвало да е завинаги невидим зад 2673 метра кривина.     78) От Анкоридж, Аляска, с височина 31 метра, в ясни дни с невъоръжено око може да се види планина Форейкър на 193 км отстояние. Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км, върхът на планина Форейкър, с височина 5303 метра, би трябвало да е наклонен назад спрямо наблюдателя и покрит от 2353 метра земна кривина. В действителност, обаче, цялата планина доста лесно може да бъде видяна стояща изправена от основата до върха.     79) От Анкоридж, Аляска, с височина 31 метра, в ясни дни с невъоръжено око може да се види планина МакКинли на 209 км отстояние. Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км, върхът на планина МакКинли, с височина 6194 метра, би трябвало да е наклонен назад спрямо наблюдателя и наполовина скрит от 2810 метра земна кривина. В действителност, обаче, цялата планина доста лесно може да бъде видяна стояща изправена от основата до върха. (Този клип показва как зумът на камерата може да бъде използван за заснемане на видео-доказателство за плоскостта на Земята - Horizon Zoom Boom Earth Flat – Бел. прев.)     Изглед към планините Денали от Анкоридж, гледайки през залива Кук, ръкав Ник.   80) В „Списание на Чеймбър” от Февруари 1895 година, един моряк в близост до остров Мавриций в Индийския океан, съобщава, че е видял кораб, който се оказал на невероятното разстояние от 322 км! Инцидентът причинил много разгорещени дебати всред мореплавателите по това време, като намерил допълнително потвърждение в Аден, Йемен, където друг свидетел съобщил, че е видял изчезнал Бомбойски параход на 322 км. Той правилно посочил точния вид, местоположението и направлението на парахода, като всичко това по-късно било подкрепено и точно потвърдено от тези на борда. Такива наблюдения са абсолютно необясними, ако Земята в действителност бе топка, с обиколка 40 000 км, тъй като кораби отдалечени на 322 километра би трябвало да пропадат 8 километра под линията на погледа!   81) Разстоянието, от което светлината на разни морски фарове по цял свят е видима в морето, далеч надхвърля изчисленията за кълбовидната Земя, с обиколка 40 000 км. Например, фарът на Дюнкерк в Южна Франция, с надморска височина 59 метра, е видим от лодка (3 метра над водата) от 45 км. Ако Земята е кълбо с горепосочената кривина, то според сферичната тригонометрия, тази светлина би трябвало да е скрита 58 метра под хоризонта.     82) Фарът на порт Никълсън в Нова Зеландия е 128 метра над морското равнище и се вижда от 56 километра, където трябва да е 67 метра под хоризонта.   83) Фарът Егерьо (Egerö) в Норвегия е 47 метра над високи води и е видим от 45 километра, където трябва да е 70 метра под хоризонта.   84) Фарът в Мадрас, на еспланадата (издигнат кей край плаж), е 40 метра висок и е видим от 45 километра, където трябва да е 76 метра под линията на погледа.   85) Фарът в Кордонан (Cordonan) на западния бряг на Франция е 63 метра висок и е видим от 50 километра, където трябва да е 85 метра под линията на погледа.   86) Фарът на нос Бонависта, Нюфаундленд е 45 метра над морското равнище и се вижда от 56 километра, където трябва да е 150 метра под хоризонта.   87) Фарът върху камбанарията на Енорийската черква на Св. Ботолф в Бостън е с височина 88 метра и е видим от над 65 км, където трябва да е скрит цели 244 метра под хоризонта!   88) Фарът на остров Уайт в Англия е 55 метра висок и може да бъде видян от 68 км, разстояние, за което съвременните астрономи казват, че той трябва да пропадне 304 метра под линията на погледа.   89) Фарът на Иглен нос (L’Agulhas) в Южна Африка е висок 10 метра, с надморска височина от 73 метра и може да се види от над 80 км. Ако Светът бе кълбо, тази светлина би пропаднала 427 метра под линия на погледа на наблюдателя.   90) Статуята на Свободата в Ню Йорк се издига на 99 метра над морското равнище и в ясен ден може да се види от 97 км. Ако Земята бе кълбо, това би поставило Дамата на Свободата на цели 632 метра под хоризонта.     91) Фарът в Порт Саид, Египет, на височина само 18 метра се вижда на изумителното разстояние от 93 километра, където, според съвременната астрономия, той трябва да е 665 метра под линията на погледа!   92) Шпилът на катедралата Нотр Дам в Антверпен се извисява на 123 метра от подножието на кулата, а Антверпен е с надморска височина от 10 метра. С помощта на телескоп, корабите могат да бъдат разграничавани на хоризонта, а капитани свидетелстват, че могат да видят катедралния шпил от невероятното разстояние от 241 километра. Ако Земята бе кълбо, обаче, на това разстояние шпилът на кулата би трябвало да е 3138 метра под хоризонта!     93) Ширината на протока Св. Георги между Холихед и пристанище Кингстън, в близост до Дъблин е 97 км. Когато е на половината път, пасажер от ферибота ще забележи фара на кея в Холихед зад себе си, както и фара Пуулбег в Дъблинския залив пред себе си. Височината на фара на кея в Холихед е 13 метра, а фарът Пуулбег е 21 метра висок, следователно човек застанал на 7-метрова палуба на кораб в средата на канала на 48 км от двата бряга, може ясно да види и двете светлини. Върху Земята-топка, с обиколка 40 000 км, обаче, двата фара би трябвало да се скрият с повече от 90 метра под двата хоризонта!     94) От платото близо до пристанище Портсмут в Хемпшир, Англия, като се гледа отвъд Спитхед към остров Уайт, цялата основа на острова, където водата среща сушата, образува съвършено права линия с дължина 35 км. Според теорията за Земята-топка, остров Уайт би трябвало да се снижи с 24 метра от средата към всеки край, за да се докара необходимата кривина. Координатните кръстове на качествените теодолити насочени натам, обаче, многократно са показвали, че линията между сушата и водата е съвършено права.       95) При безоблачно време от платото близо до пристанище Дъглас на остров Ман, често ясно се вижда с невъоръжено око брега на Северен Уелс по цялото му протежение. От нос Еър, при устието на река Дий до Холихед се обхваща участък от 80 км, за който също многократно е установено, че е напълно хоризонтален. Ако Земята в действителност имаше изкривяване от 8 инча на миля на квадрат, както НАСА и съвременната астрономия твърдят, то 80-те километра от Уелското крайбрежие, гледано по протежение на хоризонта от Ливърпулския залив, би трябвало да се отклони с лесно измеримите 127 метра на всяка страна от централната точка!   96) От „Сто доказателства, че Земята не е кълбо” от Уилям Карпентър: „Ако предприемем пътешествие надолу по залива Чесапийк през нощта, ние ще виждаме „светлината”, показваща остров Шарп, в продължение на час преди параходът да стигне до него. Можем да заемем позиция на палубата, така че страничната бордова ограда на парахода да е изравнена със „светлината” и на линията на погледа и ще открием, че през цялото пътуване светлината няма да промени в никаква степен очевидната си надморска височина. Ала, да речем, че е изминато разстояние от 21 км, теорията на астрономите за „кривината” изисква разлика (по един или друг начин!) в истинската надморска височина на светлината с 34 метра! Тъй като, обаче, няма разлика дори на стотна от косъма, ние имаме ясно доказателство, че водата на залива Чесапийк не е извита, което е доказателство, че Земята не е кълбо.”   97) НАСА и съвременната астрономия твърдят, че Земята е гигантска топка наклонена назад, колебаеща се и въртяща се с 1670 км/ч около оста си, елипсовидно обикаляща около Слънцето със 107200 км/ч, което заедно със Земята спираловидно се върти около един от ръкавите на Млечния път с 828000 км/ч, а цялата Галактика лети с абсурдните 2100000 км/ч през Вселената, като всички тези движения произхождат от предполагаемия „Голям взрив” - космогенична експлозия преди 14 милиарда години. Това е общ сбор от 3036870 км/ч в няколко различни посоки, с които всички ние уж летим едновременно, при все това никой никога не е виждал, усешал, чувал, измервал или доказал нито едно от тези движения въобще да съществува.   (Изаскар Цедерблюм, наречен Ленин, казвал: „Една лъжа, повтаряна достатъчно често, става истина.” – Бел. прев.)   98) НАСА и съвременната астрономия твърдят, че Поларис – Полярната звезда, е на около 323 - 434 светлинни години или на около 4 квадрилиона километра отдалечена от нас! Първо, отбележете, че числото е между 3 118 200 000 000 000 – 4 189 800 000 000 000 километра, което прави разлика от 1 071 600 000 000 000 (над един квадрилион) километра! Ако съвременната астрономия дори не може да уточни разстоянията до звездите в рамките на квадрилиони километри, може би „науката” им е погрешна и теориите им се нуждаят от преразглеждане. Въпреки това, дори и да признаем техните неясно отдалечени звезди, за хелиоцентриците е невъзможно да обяснят, как Поларис успява да остане винаги точно над Северния полюс в продължение на всички тези  различни предполагаеми накланяния, колебания, ротации и спираловидни движения на Земята-топка.     99) От гледна точка на теорията за Земята-топка, Поларис - разположена точно над Северния полюс, не трябва да се вижда отникъде в Южното полукълбо. За да е видима Поларис от Южното полукълбо на кълбовидната Земя, наблюдателят би трябвало някак си да гледа „през кълбото” и много километри суша и море би трябвало да са прозрачни. Поларис, обаче, може да се види до 23,4° южна ширина.   100) Ако Земята бе топка, Южният кръст и другите южни съзвездия биха били видими по едно и също време от всяка географска дължина на еднаква Южна ширина, какъвто е случаят на Север с Поларис и околните съзвездия. Голямата Мечка, Малката Мечка и много други съзвездия могат да се видят от всеки Северен меридиан едновременно, докато на Юг, съзвездия като Южния кръст не могат. Това доказва, че Южното полукълбо не е „обърнато отдолу”, както е в модела за Земята-топка, а просто се простира далеч навън от Северната централна точка, както е в модела на плоската Земя.   Следователно, ето така изглежда от повърхността: 1) звездните следи оформят кръгове около центъра; 2) кръговете стават все по-големи и изглеждат като прави линии, гледани от ограничено поле на видимост; 3) в близост до периферията, звездите се движат по протежение на хоризонта, образувайки линии.   101) Твърди се, че Сигма от съзвездието Октант е Южната централна полярна звезда, подобна на Поларис, около която всички звезди в южното полукълбо се въртят в обратна посока. За разлика от Поларис, обаче, Сигма от Октант НЕ МОЖЕ да се види едновременно от коя и да е точка по протежение на определена географска ширина, тя НЕ Е централна, а уж е изместена с един градус от центъра, НЕ Е неподвижна и в действителност не може да се види изобщо през обществено достъпните телескопи! Налице е основателно съмнение относно това, дали Сигма от Октант въобще съществува. Така или иначе, посоката, в която се движат звездите над главата Ви се основава на перспективата и на точната посока, в която гледате, а не в кое полукълбо се намирате.   1) звезди, скриващи се и излизащи иззад Земния хоризонт; 2) звезди, въртящи се в кръг много ниско на хоризонта.   102) Някои хелиоцентрици се опитват да внушат, че постепенната деклинация (отклонение) на Полярната звезда, когато наблюдателят се движи на юг, е доказателство за кълбовидността на Земята. Тъкмо напротив, деклинацията на Полярната звезда, или на всеки друг обект, е просто резултат от Закона за перспективата върху равнинни (плоски) повърхности. Законът за перспективата гласи, че ъгълът и височината, на която даден обект се вижда намалява, колкото повече човек се отдалечава от обекта, докато в определен момент линията на погледа и привидно издигащата се повърхност на Земята се срещнат в убежната точка (т.е. на линията на хоризонта), отвъд която обектът е невидим. В модела на Земята-топка се твърди, че хоризонтът е кривината на Земята, докато в действителност, за хоризонта се знае, че той просто е убежната линия на перспективата въз основа на силата на очите, инструментите, метеорологичните условия и надморската височина.                                                                Убежна точка                                     Хоризонт (Убежна линия)     Железопътна линия                Телеграфни стълбове              Път   103) Има няколко съзвездия, които могат да се видят от далеч по-големи разстояния върху Земята, отколкото би трябвало да е възможно, ако светът бе въртяща се, обикаляща в кръг, колебаеща се топка. Голямата Мечка, много близо до Поларис, например, може да се види от 90° северна ширина (на Северния полюс) чак до 30° южна ширина. За да бъде възможно това върху Земята-топка, южните наблюдателите ще трябва да гледат през стотици и хиляди километри издутина на Земята към Северното небе.   104) Съзвездието Малка лисица (Vulpecula) може да се види от 90° северна ширина чак до 55° южна ширина. Телец, Близнаци и Лъв могат да се видят от 90° северна ширина чак до 65° южна. Наблюдател върху Земята-топка, независимо от наклон на оста или инклинация, логически погледнато, не би трябвало да бъде в състояние да вижда толкова далече.   105) Водолей и Везни могат да се видят от 65° северна до 90° южна ширина! Съзвездието Дева е видимо от 80° северна до 80° южна, а Орион може да се види от 85° северна чак до 75° южна ширина! Всичко това единствено е възможно, само защото „полукълбата” въобще не са полусфери, а са концентрични кръгове географска ширина, простиращи се навън от централния Северен полюс, около и над който се въртят звездите.     106) Така нареченият „Южен полюс” е просто произволна точка по протежение на Антарктическия лед, маркирана с червено-бял раиран стълб, увенчан с метална Земя-топка. Обаче, този церемониален Южен полюс, несъмнено и доказуемо, НЕ Е действителния Южен полюс, тъй като действителния Южен полюс очевидно може да се докаже с помощта на компас, показващ Север на 360° около наблюдателя. Тъй като тази „еквилибристика” никога не е постигана, моделът остава чиста теория, заедно с извинението от страна на Върхушката, че геомагнитните полюси уж постоянно се движат, правейки проверката на техните твърдения невъзможна.     107) Пръстеновидните магнити от вида, използван във високоговорителите имат централен Северен полюс (N – отрицателен, отбелязван в синьо – Бел. прев.) и противоположен „Южен” полюс, състоящ се на практика от всички точки по външната периферия. Това съвършено точно демонстрира магнетизма на нашата плоска Земя, като се има предвид, че предполагаемия източник на магнетизма в модела на Земята-топка е едно хипотетично разтопено магнитно ядро в центъра на топката, което те твърдят, много удобно за тях, че причинява постоянното движение на двата полюса, като по този начин избягват независима проверка в двата „церемониални полюса”. В действителност, най-дълбоката пробивна операция в историята - Колският свръхдълбок сондаж в Русия - успява да достигне само до 12262 метра дълбочина, така че целия модел на Земята-топка, преподаван в училищата, показващ слоевете на земната кора, външната мантия, вътрешната мантия, външното и вътрешното ядро е чиста спекулациа, тъй като никога не е прониквано отвъд земната кора.   (Кольская сверхглубокая скважина – Бел. прев.)     108) Морският компас е безполезен и безсмислен инструмент за използване върху Земята-топка. Той едновременно сочи и Север и Юг върху плоска повърхност, въпреки това обаче, се твърди, че точно посочва два постоянно движещи се геомагнитни полюса в противоположните краища на въртяща се около себе си сфера, породени от хипотетично ядро от разтопен метал. Ако иглите на компасите действително се притеглят от Северния полюс на предполагаемото земно кълбо, то противоположният „Южен” край на иглата всъщност би трябвало да е насочен нагоре към открития космос.     109) Не съществува определена „Източна” или „Западна” точка, точно както няма установен „Юг”. Северният централен полюс е единствената доказана фиксирана точка на нашата Плоска Земя, като Южния представлява всички прави линии насочени навън от Северния полюс, а Изток и Запад са точки на 90° спрямо Север, разположени в концентрични окръжности. По този начин, околосветско пътуване в западна посока се състои, когато се движим и Поларис постоянно е от дясната ни страна, а околосветско пътуване в източна посока – когато Поларис е винаги вляво от нас.   110) Околосветските (Изток-Запад) пътувания на Магелан и други мореплаватели, често са цитирани като доказателство за кълбовидния модел. В действителност, обаче, мореплаване или въздухоплаване под прав ъгъл спрямо Северния полюс и накрая връщане в първоначалното местоположение не е толкова трудно или загадъчно, та да имаме нужда от кълбо, за да го направим. Точно както архитектът забива пергела си в централна точка върху плосък лист хартия и чертае кръг в коя да е посока около „полюса”, по същият начин кораб или самолет обикаля плоската Земя.     111) Тъй като Северния полюс и Антарктида са покрити с лед и са охранявана „забранена за полети” зона, не са известни нито кораби нито самолети, обиколили Земята в посока Север-Юг. Единственият вид обиколка, която не може да се случи върху плоската Земя е Север-Юг, което е подходящото същинско основание за строго наложените ограничения за полети. Фактът, че все още предстои да бъде потвърдена дори една-единствена обиколка на Земята в посока Север-Юг, служи като неизменно доказателство, че светът не е топка.     (вляво) Някои хора смятат, че да обиколиш Света означава този вид кръг. Докато в действителност е този вид  кръгово движение. (вдясно)   112) Слънцето е в зенита си над всяка часова зона, като преминава точно отгоре над всяка 15-градусова демаркационна точка 24 пъти на ден по своята кръгова траектория над и около Земята. Ако времевите зони, вместо това, бяха причинени от постоянното въртене на Земята-топка около Слънцето, то на всеки шест месеца, когато Земята се озове на противоположната страна на Слънцето, часовниците по цял свят би трябвало да прескочат 12 часа, денят би бил нощ, а нощта - ден.   113) Идеята, че стоящите хора, плаващите кораби и летящите самолети са с главата надолу върху определени части на Земята, докато върху други са наклонени на 90° и на всички други невъзможни ъгли е пълен абсурд. Идеята, че човек, копаещ дупка право надолу в края на краищата би достигнал небето от другата страна е нелепа. Здравият разум вярно подсказва на всеки свободномислещ човек, че в природата в действителност съществуват посоките „горе” и „долу”, за разлика от реториката „всичко е относително” на Нютон-Айнщайновата парадигма.   ЗАЩОТО ГРАВИТАЦИЯТА Е МАГИЯ   114) Нека цитирам „Върху лъжливата мъдрост на философите” от Лакантий (ок. 250 – ок. 325 години): „Сфера, където хората от другата страна живеят с крака над главите си, където дъждът, снегът и градушката падат нагоре, където дърветата и посевите растат отгоре надолу и небето е по-ниско от земята? Древното чудо на Висящите градини на Вавилон се стопява в нищото, в сравнение с полетата, моретата, градовете и планините, за които езическите философи вярват, че висят от Земята без опора!”   Междувременно в..... Париж....   115) Съществуващите Закони за плътност и плаваемост съвършено точно обяснявали физиката на падащите предмети дълго преди Масонът, посветен в рицарско звание „Сър” Исак Нютон да „дари на света” своята теория за „гравитацията”. Факт е, че обекти поставени в по-плътни среди се издигат, а обекти поставени в по-малко плътни среди потъват надолу. За да съответства на хелиоцентричния модел, при който няма горе и долу, Нютон твърди, че предметите са привлечени от големите маси и падат към техния център. Нито един експеримент в историята, обаче, не е доказал обект, достатъчно масивен, който само по силата на собствената си маса да причини привличането на други по-малки маси към него, така както Нютон твърди, че „гравитацията” прави със Земята, Слънцето, Луната, звездите и планетите.     Ябълката: „Гравитацията е лъжа!”   116) Също така, никога не е имало нито един експеримент в историята показващ достатъчно масивен обект, който само по силата на собствената си маса, да стане причина друга по-малка маса да се движи в орбита около него. Магическата теория на гравитацията дава възможност на океаните, сградите и хората да останат завинаги прилепени към долната страна на въртяща се топка, докато същевременно заставя обекти като Луната и сателитите да останат заключени във вечни кръгови орбити около Земята. Ако и двете бяха верни, то хората би трябвало да могат да подскочат и да започнат да обикалят в орбита около Земята, или пък Луната би трябвало отдавна да е засмукана от Земята. Нито една от горните теории някога са били експериментално проверени и техните предполагаеми резултати са взаимно изключващи се.     117) Нютон също теоретизира и това сега се преподава, че океанските приливи и отливи са причинени от гравитационното привличане на Луната. Обаче, ако Луната е с диаметър само 3474 километра, а този на Земята е 12742 километра, използвайки тяхната собствена математика и „закони”, то следва, че Земята е 87 пъти по-масивна и следователно по-големият обект трябва да привлича по-малките към него, а не обратното. Ако по-голямата Земна гравитация е това, което поддържа Луната в орбита, не е възможно за по-малката Лунна гравитация да измести Земната гравитация, особено на морското ниво, където Земното гравитационно привличане би трябвало още повече да „надцаква” Лунното. И ако Лунната гравитация наистина измества Земната, като издърпва приливите към себе си, то не би трябвало да има нищо, което да ги спре да продължат напред и нагоре към по-големия атрактор.     118) Нещо повече, скоростта и траекторията на Луната са непроменливи и затова би трябвало да упражняват непроменливо, еднородно влияние върху Земните приливи и отливи, докато в действителност приливите и отливите варират значително на различни места и не следват Луната. Езерата, язовирите, блатата и другите вътрешни водни басейни, също така необяснимо остават завинаги извън гравитационната хватка на Луната! Ако Лунната „гравитация” наистина притегляше Земните океани, всички естествени и изкуствени езера и други басейни със застояла вода също, със сигурност, би трябвало да имат приливи и отливи.   119) Твърди се, че другите планети са сфери и следователно Земята също трябва да е сфера. Първо, Земята е „равнина”, а не„планета” (“plane”- равна повърхнина; “plane”+”t”= „планета” – Бел. прев.), така че формата на „планетите” в небето няма никакво влияние върху формата на Земята под краката ни. Второ, „планетите” са били известни от хилядолетия по целия свят като „скитащи звезди”, тъй като те се различават от другите установени неподвижно звезди само в относителните им движения. Когато погледнете непредубедено, с невъоръжено око или през телескоп, неподвижните и скитащите звезди, те се явяват като светещи дискове от светлина, а НЕ сферична твърда земя. Показаните от НАСА на снимки и видеоклипове сферични твърди земи (планети) са несъмнено фалшиви компютърно генерирани изображения, а не фотографии.   (В Английския език, понятието „планета” се появява едва през 13-ти век от Старофренски, а в него идва от Гръцки, където винаги е в множествено число и в съчетание със „звезди” и означава „скитащи звезди” - ἀστέρες πλανῆτα (стерес пльанта). – Бел. прев.)   Марс - погледнат през телескоп на НАСА и Марс – погледнат през всеки друг телескоп.   120) Етимологията на думата „планета” всъщност идва от късния Староанглийски „planete”, от Старофренски „planete” (Модерен Френски „planète”), от Латински „planeta”, от Гръцки „asteres planetai”, от „planasthai” - „скитам”, с неизвестен произход, може би от Санскрит от „PIE *pele” – „плосък, простирам се” или понятието за „разпространен”. А думата „Plane” (същ.) - „плоска повърхност”, от Латински „Planum” - „плоска повърхност, равнина, ниво, поле”, „planus” - „плосък, равен, гладък, ясен, чист”. Те просто добавили „t” на нашата Плоска Земя и всички се съгласили с тях.   121) Когато наблюдавате Слънцето и Луната, виждате два еднакви по размер, равноотдалечени кръга, следващи сходни траектории с подобни скорости около плоска, неподвижна Земя. „Експертите” от НАСА, обаче, твърдят, че здравия разум и ежедневния Ви житейски опит са грешни във всяко едно отношение! Като за начало, те твърдят, че Земята не е плоска, а е една голяма топка, не е неподвижна, а се върти около себе си с 1670 км/ч, те твърдят, че Слънцето не се върти около Земята, както изглежда, но Земята се върти около Слънцето с 30 километра в секунда, Луната, от друга страна, наистина се върти около Земята, макар и не от изток на запад, както изглежда, а от запад на изток и  че Слънцето е всъщност 400 пъти по-голямо от Луната и 400 пъти по-далече! Вие ясно виждате, че Слънцето и Луната са с еднаква големина и на еднакво разстояние, Вие виждате, че Земята е плоска, Вие усещате, че Земята е в покой, но според Евангелието на съвременната астрономия, Вие грешите и сте глупак, достоен за безкрайни подигравки, ако смеете да се доверите на собствените си очи и житейския си опит.     122) Ще цитирам Алън Дейвс (Allen Daves): „Представете си, ако Правителството или НАСА ви бяха казали, че Земята е неподвижна. И тогава, нека предположим, че ние се опитваме да убедим хората, че: „Не, не, тя не е в покой, тя се движи с 32 пъти скоростта на изстрелян куршум и центрофугира с 1670 километра в час.”. Биха ни се изсмяли! Толкова много хора биха ни казвали: „Вие сте луди, Земята не се движи!”. Ще ни се подиграват за това, че нямаме научна обосновка на тази заплетена теория за движещата се Земя. И не само това, но после хората биха казали: „О, тогава как ще обясните неподвижната, спокойна атмосфера и забележимото движение на Слънцето, как си го обяснявате?” Представете си, че казвате на хората: „Не, не, атмосферата също се движи, но е някак си магически залепена върху движещата се Земя. Причината съвсем не е в това, че Земята е в покой.” Следователно, това, което ние в действителност вършим е каквото има смисъл. Ние казваме, че теорията за подвижната Земя е пълна глупост. Теорията за неподвижната Земя има смисъл, но те ни се подиграват, че го казваме. Трябва живо да си представите, че е по обратния начин, за да осъзнаете колко НЕЛЕПА е ситуацията. Теорията на Правителството и НАСА, че Земята се върти и се движи в орбита и се накланя и поклаща е абсолютна глупост и все пак хората са така плътно прилепени към нея, като към плюшено мече. Те просто не могат да си наложат да се изправят пред възможността, че Земята е неподвижна, макар че всички факти го показват: не чувстваме никакво движение, атмосферата не е издухана надалеч, виждаме, че Слънцето се движи от Изток на Запад, всичко може да се обясни с неподвижната Земя, без да се въвеждат всички тези нови предположения, за да прикрият предишните предположения отишли по дяволите.”   123) Астрономическите цифри на Хелиоцентриците винаги звучат съвършено точно, но те са исторически печално известни с това, че редовно и драстично ги променят, за да ги нагодят към различните си модели. Така например, по свое време Коперник изчислява отдалечеността на Слънцето от Земята на 5 456 440 километра. През следващия век Йохан Кеплер решава, че то в действителност е 19 914 271 километра. Исак Нютон казвал: „Няма значение дали смятаме, че е 45 или 87 милиона километра разстояние, защото и двете пасват еднакво добре!” Колко научно казано!? Бенджамин Мартин го изчислява на около 131 милиона километра. Томас Дилуърт твърдял, че е 150 806 582 километра. Джон Хинд с положителност заявил, че е 153 334 900 километра. Бенджамин Гулд казал, че е повече от 154 милиона километра. А Крисчън Майер мислел, че е повече от 167 милиона! Обратно на това, поддръжниците на плоската Земя, през вековете, са използвали секстант и равнинната тригонометрия, за да правят такива изчисления и установили, че иСлънцето и Луната са с диаметър само около 60 километра и са на около 5200 километра от Земята!   Как горното прави тези неща отдолу? Отговор: 60 километра големина, 5500 километра разстояние.   124) Филмовият материал, заснет от аматьорски балон над облаците, предоставя впечатляващо визуално доказателство, че Слънцето не може да е на десетки милиони километри. В няколко кадъра можете да видите една ярка гореща точка отразена върху облаците точно под, подобната на прожектор, концентрирана слънчева светлина. Ако Слънцето в действителност бе отдалечено на десетки милиони километри, толкова малка и ограничена гореща точка не би се появила!       Слънцето несъмнено не е на 150 милиона километра разстояние. Можете да видите горещата точка точно под него, което доказва, че то е много близо. (Плоската Земя - смайващи кадри от полет на балон на 32 км височина – Бел. прев.)   125) Друго доказателство, че Слънцето не е на десетки милиони километри се установява чрез проследяване ъгъла на падане на слънчевите лъчи обратно към източника им над облаците. Има хиляди фотографии, показващи как слънчевата светлина се процежда надолу през облачното покритие под променливи схождащи се ъгли. Областта на съсредоточаване, Слънцето разбира се, несъмнено не е на отстояние десетки милиони километри, а по-скоро относително близо до Земята, точно над облаците.     126) Годишният изминат път от Слънцето от Тропик до Тропик и от Равноденствие до Равноденствие, е това, което определя продължителността и характера на дните, нощите и сезоните. Ето защо на екваториалните пояси има почти целогодишно лято и горещини, докато на по-големите географски ширини на Север и особено на Юг сезоните са по-ярко изразени със сурови зими. Хелиоцентричният модел постулира, че сезоните се сменят, въз основа на предполагаемия „наклон на оста” на Земята-топка и „елиптичната орбита” около Слънцето, като сегашния погрешен модел ни поставя най-близо до Слънцето на 147060000 километра през януари, когато всъщност е зима и най-далеч от Слънцето на 152050000 километра през юли, когато всъщност е лято над по-голямата част от Света.     127) Фактът, че отраженията на Слънцето и Луната върху водна повърхност, когато са ниско над хоризонта, винаги образуват права пътека от хоризонта до наблюдателя, доказва, че Земята не е кълбо. Ако повърхността на Земята бе извита, то би било невъзможно за отразената светлина да се изкриви върху кълбото от хоризонта до наблюдателя.     128) От векове по цял свят съществуват огромни слънчеви и лунни каменни часовници, които все още измерват времето с точност до минута, така както са го измервали и в деня, в който са били направени. Ако Земята, Слънцето и Луната са наистина подчинени на сбор от несъвместими въртящи се, обикалящи и колебаещи се спираловидни движения, както заявява съвременната астрономия, то ще е невъзможно тези монументи да показват толкова точно времето без постоянни корекции.     30 зърна се равняват на 90 минути, а едно зърно – на 3 минути.   129) Да цитирам Уилям Карпентър: „Защо, в името на здравия разум, астрономите трябва да закрепват телескопите си върху солидни каменни фундаменти, така че да не мърдат и на косъм, ако Земята, на която те са закрепени се движи със скорост от 30 километра в секунда? Наистина, да се вярва, че „шест хиляди милиона милиона милиона тона” (шест секстилиона, 6 Х 1021 – Бел. прев.) „се търкалят, връхлитат, летят, стрелкат се из космоса завинаги”, със скорост, в сравнение с която изстрел от оръдие е „стара, бавна каруца”, с такава безпогрешна точност, че телескоп издигнат върху гранитни колони в обсерватория не би позволил на астроном с остър поглед да открие разлики в постъпателните движение на хилядна част от косъма, е все едно да си представим чудо, в сравнение с което всички записани чудеса заедно ще придобият абсолютна незначителност. Тъй като ние, в средните северни географски ширини, можем да виждаме Полярната звезда, гледайки през прозорец към нея от един и същи ъгъл на същото стъкло в същия прозорец през цялата година, е достатъчно доказателство за всеки разумен човек, че не сме извършили въобще никакво движение и че Земята не е кълбо.”   130) От „Земя, не кълбо!” от Д-р Самюел Роуботъм: „Вземете две двуметрови гладко пробити метални тръби и ги поставете на метър една от друга, на противоположните страни на дървена рамка или монолитен блок от дърво или камък и така ги нагласете, че техните центрове или оси на видимост да са съвършено успоредни една на друга. Сега ги насочете на нивото на някоя известна звезда, няколко секунди преди меридиана на мястото. Нека наблюдател бъде разположен пред всяка една от тръбите и в момента, в който звездата се появи в първата тръба нека почука или подаде друг сигнал, който да бъде повторен от наблюдателя при втората тръба, когато той за пръв път види същата звезда. Определен период от време ще изтече между подадените сигнали. Сигналите ще следват един след друг в много бърза последователност, но все пак, изминалото време е достатъчно да покаже, че една и съща звезда не се вижда в един и същ момент от две успоредни линии на видимост, отдалечени само на метър. Ще е необходим лек наклон на втората тръба към първата, за да може звездата да се види през двете тръби в един и същ момент. Нека тръбите останат в тази позиция за шест месеца, като в края на това време същото наблюдение или експеримент ще доведе до същите резултати - звездата ще е видима в същото меридианно време, без да се налага ни най-малка промяна в посоката на тръбите: от което се заключава, че ако Земята се е преместила един единствен метър в орбита през пространството, би трябвало най-малкото да се наблюдава лек наклон на една от тръбите раздалечени на метър, чиято промяна в позицията преди това бе задължителна. Но тъй като не се налага такава промяна в посоката на тръбата, заключението е неизбежно, че в рамките на шест месеца, даден меридиан върху повърхността на Земята не се е придвижил дори един единствен метър и следователно Земята няма и най-незначителен градус орбитално движение.”   131) НАСА и съвременната астрономия защитават тезата, че Луната е твърдо, сферично, подобно на Земята обиталище, до което човек действително е летял и на което е стъпвал. Те твърдят, че Луната е несветещ със собствена светлина планетоид, който получава и отразява цялата си светлина от Слънцето. Реалността обаче е, че Луната видимо не е твърдо тяло, тя несъмнено е кръгла, но не e сферична и по никакъв начин не е планетоид, подобен на Земята, на който хората биха могли да стъпят. В действителност, Луната доказано e до голяма степен прозрачна и изцяло собствено осветена, грееща със своя уникална светлина.     132) Светлината на Слънцето е златна, топла, изсушаваща, предпазваща и антисептична, докато светлината на Луната е сребърна, хладна и влажна, разлагаща и септична. Слънчевите лъчи намаляват горенето на клада, а лъчите на Луната увеличават горенето. Растителните и животински субстанции, изложени на Слънчева светлина бързо се изсушават, свиват се, коагулират и губят тенденцията си към разлагане и гниене: гроздето и други плодове стават твърди, частично захаросани и запазени, като например стафидите, фурмите и сините сливи, животинската плът коагулира, губи своите летливи газообразни компоненти, става твърда, суха и трудно се поддава на гниене. Когато са изложени на Лунна светлина, обаче, веществата от растителен и животински произход имат тенденция да проявяват симптоми на гниене и разпад. Това доказва, че Слънчевата и Лунната светлини са различни, уникални и противоположни, такива каквито са в геоцентричния плосък модел.     133) Термометър, изложен на пряка Слънчева светлина, отчита по-висока температура от друг термометър поставен на сянка. Но изложен изцяло на пряка Лунна светлина, термометърът ще отчете по-ниска температура от друг поставен на сянка. Ако Слънчевата светлина се коцентрира, чрез големи лещи, то във фокусната точка тя създава значителна топлина, докато фокусираната по подобен начин Лунна светлина не създава топлина. В „Лансет Медикъл Джърнал” (Lancet Medical Journal) от 14 Март 1856 година, подробно са дадени няколко експеримента, които доказват, че концентрираните лъчи на Луната в действителност могат да понижат температурата на термометър с повече от осем градуса. Така Слънчевата светлина и Лунната светлина несъмнено имат съвсем различни свойства.   134) Освен това самата Луна не може физически да е едновременно сферично тяло и отражател на Слънчевата светлина. Рефлекторите задължително са плоски или вдлъбнати, събиращи във фокус светлинните лъчи от всякакъв ъгъл на падане, но ако повърхността на даден отражател е изпъкнала, то всеки паднал лъч ще бъде отразен в права линия с радиуса перпендикулярно на повърхността, в резултат на което се получава разсейване на светлината.   135) Не само, че Луната несъмнено е само-осветена, блестяща със собствена уникална светлина, но също така до голяма степен е прозрачна. Когато нарастващата или намаляваща Луна е видима през деня, възможно е да се види синьото небе точно през Луната. А в ясна нощ, по време на нарастване или намаляване, понякога дори е възможно да се видят звезди и „планети” директно през повърхността на Луната! През историята си, Кралското Астрономическо Общество е документирало много такива случаи, които не се подчиняват на хелиоцентричния модел.     136) Много хора смятат, че способността на съвременната астрономия точно да предсказва Слънчевите и Лунни затъмнения е резултат и недвусмислено доказателство на хелиоцентричната теория за Вселената. Факт е, обаче, че затъмненията са били точно предсказвани от различни култури по целия свят в продължение на хиляди години преди „хелиоцентрична Земя-топка” дори да проблесне във въображението на Коперник. Птолемей през І-ви век точно прогнозирал затъмненията, въз основа на шестотингодишния модел на плоската неподвижна Земя със същата прецизност като днес. Още в 600 г.пр.н.е., Талес точно прогнозирал затъмнение, което слага край на войната между мидяните и лидийците. Затъмненията се случват с точност и редовно в 18-годишни цикли, така че независимо от геоцентрични или хелиоцентрични, плоски или кълбовидни космологии за Земята, затъмненията могат да бъдат точно изчислени независимо от такива фактори.   137) Друго предположение и мнимо доказателство за формата на Земята според хелиоцентриците е, че лунните затъмнения са причинени от сянката на Земята-топка, затъмняваща Луната. Те твърдят, че сферите на Слънцето, Земята и Луната идеално се подреждат като три билярдни топки в една линия, така че слънчевата светлина хвърля земната сянка върху Луната. За съжаление на хелиоцентриците, това обяснение се оказва напълно невалидно поради факта, че лунните затъмнения са се случвали и продължават редовно да се случват, когато едновременно и Слънцето и Луната са все още видими над хоризонта! За да може слънчевата светлина да хвърля сянката на Земята върху Луната, трите тела трябва да бъдат подредени в права 180°-ва сизигия, но още от времето на Плиний има сведения за лунни затъмнения, които се случват, когато и Слънцето и Луната са видими в небето. Затова „затъмнителят” на Луната не може да бъде Земята или земната сянка и трябва да се търси някакво друго обяснение.     138) Друго любимо „доказателство” на поддръжниците на Земята-топка е явлението, наблюдавано от морския бряг как трюмовете на отплаващите към хоризонта кораби постепенно помътняват от водата и изчезват от погледа. Тяхното твърдение е, че трюмовете изчезват преди върховете на мачтите, защото корабът започва наклоняването си около изпъкналата кривина на Земята-топка. За пореден път, обаче, прибързаното им заключение е изведено от погрешна предпоставка, а именно, че това явление може да се случи само върху Земята-топка. Истината е, че Законът за перспективата върху равни повърхности определя и налага точно същото явление!Например момиче, облечено в рокля отдалечаващо се към хоризонта, би изглеждало, че потъва в Земята, колкото повече се отдалечава. Първо краката й биха изчезнали от погледа и разстоянието между земята и долната част на роклята й постепенно би намалявало, докато след около 800 метра би изглеждало, че роклята й докосва земята, докато тя ходи на невидими крака. Такъв е случаят върху равни повърхности, най-ниските части на даден предмет, отдалечаващ се от точката на наблюдение задължително изчезват, преди по-високите.     139) Не само, че явлението „изчезване на корабните трюмове” се обяснява със Закона за перспективата върху плоски повърхности, но и този закон се доказва безспорно верен с помощта на мощен телескоп. Ако с невъоръжено око наблюдавате кораб, отплаващ към хоризонта, докато корпуса му изчезне напълно от погледа Ви под предполагаемата „кривина на Земята” и след това погледнете през телескоп, ще видите как целия кораб бързо да се приближава в зрителното Ви поле, както корпуса, така и останалите му части, което доказва, че причина за изчезването е Закона за перспективата, а не стена от извита вода! Това също доказва, че хоризонтът е просто убежната линия на перспективата от вашата гледна точка, а НЕ предполагаемата „кривина” на Земята.   (Видеото с червения кораб - Flat Earth Conspiracy.com Red Boat Video – Бел. прев.)   140) Махалото на Фуко често се цитира като доказателство за въртящата се Земя, но при по-внимателно изследване явлението доказва точно обратното. Да започнем с това, че не всички махала на Фуко се отклоняват еднакво в определена посока. Понякога те се въртят по часовниковата стрелка, а понякога обратно на часовниковата стрелка, понякога не успяват да се завъртят, а друг път се въртят твърде бързо. Движението на махалото всъщност зависи от: 1) първоначалната сила, предизвикала люлеенето и 2) използвания ябълковиден шарнир, който най-вече улеснява кръговото движение пред което и да е друго. Предполагаемото въртене на Земята е ирелевантно и съвсем без значение за люлеенето на махалото. Ако предполагаемата постоянна ротация на Земята засяга по никакъв начин махалата, то не би имало нужда ръчно да ги привеждате в движение. Ако денонощното въртене на Земята, причинява 360°-во еднообразно денонощно въртене на дадено махало, то не би трябвало да съществува неподвижно махало никъде на Земята!     141) Често се казва, че „Ефектът на Кориолис” е причината водата в мивките и тоалетните чинии да се оттича, като се върти в една посока в Северното полукълбо и в обратната посока в Южното полукълбо, като по такъв начин представлява доказателство за въртенето на Земята-топка. И тук, обаче, точно както Махалото на Фуко се върти в двете посоки, така и водата в мивките и тоалетните чинии се завихря непоследователно и на Север и на Юг и във всяка друга посока! Случва се водата в мивките и в тоалетните чинии на едно и също домакинство да се върти в противоположни посоки, като това изцяло зависи от формата на легена и ъгъла на постъпване на водата, а не от предполагаемото въртене на Земята.   142) Някои твърдят, че ако Земята е плоска, би трябвало да могат да видят другия край на океана през телескоп! Това обаче е абсурдно, тъй като въздухът е пълен с влага и конденз, особено над океаните и най-вече в най-ниския и най-плътен слой на атмосферата и НЕ е прозрачен! Представете си мъглявата мараня над пътищата през горещите и влажни дни. Дори и най-мощният телескоп би се замъглил много преди да можете да видите отвъд океана. Можете, обаче, да използвате телескопа, за да приближите във фокус много повече от нашата плоска Земя, отколкото би било възможно върху сфера, с обиколка от 40000 км.   143) Хората твърдят, че ако Земята е плоска и Слънцето обикаля над и около нас, би трябвало да сме в състояние да го виждаме отвсякъде и навсякъде по Земята и би трябвало да има дневна светлина дори нощно време. Тъй като Слънцето НЕ отстои на 150 милиона километра, а само на няколко хиляди и свети надолу, подобно на прожектор, след като се измести значително достатъчно надалеч от нашето местоположение и е отвъд хоризонта, то престава да се вижда и дневната светлина бавно избледнява, докато напълно изчезне. Ако Слънцето бе на 150 милиона километра и Земята бе въртяща се топка, преходът от дневна светлина към нощ би бил почти мигновен, когато преминем Слънчевия терминатор (границата между осветената и неосветената повърхност – Бел. прев.).    (Плоската Земя - Истинското движение на Слънцето и Луната - Eric Dubey , както и Плоската Земя - Слънчевата и Лунната траектории през Януари и Юни  – Бел. прев.)   144) Снимки на Луната, явяваща се обърната обратно на Юг от екватора, често се цитират като доказателство за Земята-топка, но за пореден път, при по-внимателно вглеждане, те стават поредното доказателство за плоския модел. В действителност, тайм-лапс фотографията (представлява заснемане на поредица от снимки през определен интервал с цел да се уловят промени, които се случват бавно във времето – Бел. прев.) показва как самата Луна се върти по посока на часовниковата стрелка, като колело, обикаляйки над и около Земята. Можете да намерите снимки на Луната на 360° с различна инклинация от всички краища на Земята, просто в зависимост от това къде и кога е направена снимката.     145) Хелиоцентриците вярват, че Луната е топка, въпреки че нейната външност несъмнено е на плосък светлинен диск. Ние винаги виждаме само едната страна на Луната, макар и в различни наклони, но се твърди, че има и друга „тъмна страна на Луната”, която остава скрита. НАСА заявява, че Луната се върти обратно на въртенето на Земята по такъв напълно синхронизиран начин, че движенията взаимно се анулират, така че, много удобно за тях, ние никога няма да можем да наблюдаваме предполагаемата „тъмна страна на Луната” освен на техните ужасно фалшиви компютърно генерирани CGI-изображения. Истината е, обаче, че ако Луната бе сфера, наблюдаващите я в Антарктида биха виждали различно лице от тези на екватора, но те не виждат друго, а точно същото плоско лице, завъртяно на различни градуси.     146) Моделът на Земята-топка гласи, че Луната обикаля около Земята веднъж на всеки 28 дни, въпреки че човек ясно вижда, как Луната се движи в орбита около Земята всеки ден! Орбиталното движение на Луната е малко по-бавно, отколкото това на Слънцето, но то следва същия път на Слънцето от Тропик до Тропик и от Равноденствие до Равноденствие, като затваря пълен кръг над Земята за малко под 25 часа.   147) Моделът на Земята-топка гласи, че Слънцето е точно 400 пъти по-голямо от Луната и 400 пъти по-далече от Земята, което фалшиво ги прави да изглеждат с точно еднаква големина. За пореден път, кълбовидният модел изисква от нас да приемем като съвпадение, нещо което не може да се обясни по друг начин, освен чрез Разумния замисъл. Слънцето и Луната заемат еднакво пространство в небето и при измерване със секстанти са с еднаква големина и на еднакво разстояние, така че да се твърди другояче е в противоречие с наблюденията ни, жизнения ни опит, експериментите и здравия разум.     148) Цитирам от „Земя, не кълбо!” на Д-р Самюел Роуботъм: „Установено е чрез наблюдение, че звездите стигат меридиана на мястото около четири минути по-рано от Слънцето на всеки двадесет и четири часа, приемайки Слънчевото време за стандарт. Това прави 120 минути всеки тридесет дни, както и двадесет и четири часа в годината. Следователно всички съзвездия са минали пред или в предварение на Слънцето през това време. Това е простият факт, който се наблюдава в Природата, но в теорията за кълбовидността и за въртенето около оста и в орбита няма място за него. Видимата истина се пренебрегва, защото тази теория е заприщила пътя и пречи на поклонниците си да я разберат.”   149) В течение на хиляди години едни и същи съзвездия са останали фиксирани в едни и същи схеми, без въобще да излязат от позицията си. Ако Земята бе голяма топка, въртяща се около по-голямо Слънце-топка, което се върти около по-голяма Галактика, изстреляна от Най-големия Взрив, както твърди НАСА, няма да е възможно съзвездията да останат така неподвижни. Въз основа на техния модел, би трябвало, в действителност, да имаме съвсем различно звездно небе всяка нощ и никога с точност да не се повтаря два пъти една и съща звездна схема.       150) Ако Земята бе въртяща се топка, не би било възможно да се снима с тайм-лапс как звездните следи правят съвършени кръгове около Поларис никъде другаде, освен от Северния полюс. От всички други гледни точки, звездите биха се виждали да се движат повече или по-малко хоризонтално по протежение на хоризонта на наблюдателя, поради предполагаемото движение с 1670 км/ч под краката му. В действителност обаче, звездите, заобикалящи Поларис, винаги могат да бъдат фотографирани чак до Тропика на Козирога, как се движат в перфектни кръгове около централната звезда.     (Звездните следи доказват, че Земята е център на Вселената  - Star Trails Prove Earth is the Center of the Universe или Звездни следи засните с тайм-лапс - Star Trail Time Lapse – Бел. прев.)   151) Ако Земята бе въртяща се топка, обикаляща около Слънцето, то действително би било невъзможно фотографиите на звездни следи да показват съвършени кръгове дори на Северния полюс! Тъй като Земята, както се твърди, обикаля също около Слънцето със 107200 км/ч, което заедно със Земята спираловидно се върти около един от ръкавите на Млечния път с 828000 км/ч, а цялата галактика лети с2100000 км/ч през Вселената, тези четири несъвместими движения биха направили от звездните следи заснети с тайм-лапс неправилни криви линии.   152) През 2003 година, трима университетски професори по География сътрудничили в експеримент, доказващ, че в действителност щата Канзас е по-плосък от палачинка! Чрез използването на топографски геодезически проучвания, обхващащи над 207200 квадратни километра било установено, че Канзас има съотношение на гладкост от 0,9997 за целия щат, докато обикновената палачинка, точно измерена с помощта на конфокален лазерен микроскоп, има съотношение от 0,957, което по този начин прави щата Канзас буквално по-плосък от палачинка.   (Канзас е по-плосък от палачинка - Kansas Is Flatter Than a Pancake – Бел. прев.)   153) Нека цитирам от „Атлас на Физическата география” на преподобния Томас Милнер, където откриваме че: „Огромни области представляват напълно съвършена хоризонтална равнина, с почти несъществуващо покачване на нивото по протежение на 2400-те километра от Карпатите до Урал. Южно от Балтийско море страната е толкова равна, че преобладаващият северен вятър изтласква водите на Шчечински залив (Szczecin Lagoon – Шчечински залив-лагуна или Гнило море – Бел. прев.) в устието на Одер и дава на реката обратно течение в продължение на 50-60 километра. Равнините на Венецуела и Нова Гранада, в Южна Америка, основно по левия бряг на Ориноко, се наричат Иланос (Ilanos – саванни пасища – Бел. прев.) или равнинни полета. Често в пространства от 700 квадратни километра повърхността не се променя дори с 30 сантиметра. Река Амазонка спада само с 365 сантиметра в последните 1120 километра от течението си. Ла Плата има понижение само половин милиметър на километър.”   (Río de la Plata - „Сребърна река“ е общият естуар, с който реките Парана и Уругвай се вливат в Атлантическия океан. Дължината му е 290 км, като постепенно се разширява от мястото на сливане на двете реки, където ширината му е 48 км. При вливането си в океана Ла Плата достига 220 км ширина, с което е най-широкият естуар в света. – Бел. прев.)   154) Външната камера, при стратосферния скок за Ред Бул на Феликс Баумгартнер, показва еднакво „огъване на Земята”, както от повърхността, така и от височината за скок, което доказва, че причината е изкривяващият ефект на свръхширокоъгълния обектив, от друга страна, вътрешната камера с нормален обектив показва идеално равен хоризонт на нивото на погледа на 39 километра височина, което е в съответствие само с модела на плоската Земя.     На десния кадър се вижда равен хоризонт.   155) Някои твърдят, че са виждали кривината на Земята през прозорците на самолетите. Стъклата, използвани във всички видове пътнически самолети, обаче, са извити, за да бъдат обтекаеми с корпуса. Това създава слаба оптична аберация примесена съссклонността за потвърждаване, които хората погрешно приемат за предполагаемата кривина на Земята. В действителност, фактът, че можете да видите хоризонта на нивото на очите си на 10 километра височина и през левите и през десните прозорци едновременно доказва, че Земята е плоска. Ако Земята бе кълбо, без значение колко голямо, хоризонтът щеше да остава там, където е, и изкачвайки се във височина Вие би трябвало да гледате все ПО-НАДОЛУ и ПО-НАДОЛУ, за да видите въобще хоризонта. Гледайки в права посока през левите и десните прозорци Вие не би трябвало да виждате нищо друго, освен „космическото пространство”, тъй като се очаква Земята и хоризонта да бъдат под Вас. Но ако те са видими на нивото на погледа едновременно през левите и десните странични стъкла, това е, защото Земята е плоска!   (Склонността за потвърждаване e една от Когнитивните грешки, описани в поведенческата социална психология, при която хората, обикновено автоматично и несъзнателно, подбират и дават предимство на информация, потвърждаваща техните предварително строго определени вярвания, концепции или хипотези, независимо от това дали тази информация е вярна или не, за да подсилват и затвърждават мнението за себе си като за адекватни спрямо нормите, подчиняващи се и правилно действащи в социума  аутоматони. – Бел. прев.)     Тук не става дума за размери, а за ъгли. Вашият ъгъл спрямо Земята би направил напълно невъзможно за Вас да виждате хоризонта в прозореца на самолета.   156) Хората също така твърдят, че виждат кривината на хоризонта в клипове заснети с Go Pro или подобна височинна камера. Макар да е вярно, че хоризонта често се явява изпъкнал в такива кадри, той също толкова често се явява и вдлъбнат или плосък в зависимост от наклона или движението на камерата. Ефектът просто е изкривяване причинено от широкоъгълните обективи. При използване на коректор на обектива или заснемане без широкоъгълната технология, както и на всички аматьорски височинни снимки хоризонтът изглежда съвършено равен.   (В клиповете от официалния сайт на Go Pro несъмнено ясно се вижда как обективите изкривяват образа дори на повърхността на Земята. - Бел. прев.)     При долния кадър е използван коректор на обектива Go Pro.   157) Ако „гравитацията” магически повлича атмосферата заедно с въртящата се Земя-топка, това означава, че атмосферата в близост до екватора би се въртяла с 1670 км/ч, атмосферата над средните ширини би се въртяла с около 800 км/ч (за България – 1300 км/ч – Бел. прев.) и постепенно все по-бавно към полюсите, където атмосферата би останала неподвижна. В действителност, обаче, въздушният слой във всяка една точка на Земята е еднакво незасегнат от тази предполагаема сила, тъй като тя никога не е била измерена или изчислена и се доказва, че не съществува поради факта, че такива предполагаеми атмосферни промени не влияят на скоростта, с която летят самолетите в коя и да е посока.     158) Ако „гравитацията” магически повлича атмосферата заедно с въртящата се Земя-топка, това би означавало, че на по-голяма надморска височина атмосферата би трябвало да се движи по-бързо около центъра на въртене. В действителност, обаче, ако това се случваше, то дъждът и фойерверките би трябвало да действат по напълно различен начин, докато падат през все по-бавно въртящата се атмосфера. Балоните с горещ въздух също  биха били постоянно и все по-бързо отклонявани на Изток, докато се издигат през нарастващите атмосферни скорости.   159) Ако съществуваше все по-бързо и по-бързо въртяща се атмосфера с изкачване във височина, това би означавало, че тя би трябвало внезапно да свърши на някаква ключова височина, където най-бързият слой на „гравитизираната” въртяща се атмосфера среща „не-гравитизираната” не-въртяща се не-атмосфера на безкрайното вакуумно пространство! НАСА никога не е споменавала на каква височина тази невъзможна „еквилибристика” уж се случва, но това философски е лесно опровержимо от простия факт, че вакуумните пространства не могат да съществуват свързани с не-вакуумни пространства при запазване свойствата на вакуума - да не говорим за катастрофалният ефект, който такъв преход би имал върху ракетния „космически кораб”.   160) Невъзможно е ракетите, както и всякакъв друг вид реактивен двигател, да работят в предполагаемата не-атмосфера на вакуумното пространство, тъй като без наличието на въздух (атмосфера), от който да се оттласкват няма какво друго да ги задвижи напред. Вместо това ракетите и совалките биха били запратени въртящи се неконтролируемо около осите си във всички посоки като жироскопи. Би било невъзможно да се лети до Луната или да се отиде въобще в някаква посока, особено ако „гравитацията” бе истинска и постоянно Ви засмукваше към най-близкото и най-плътно тяло.   161) Ако Земята в действителност бе топка, така или иначе нямаше да има причина да се използват ракети за полети в „открития космос”, защото просто пилотирайки самолет достатъчно дълго по прав курс на каквато и да е височина Вие би трябвало да излетите в „открития космос”. За да предотвратят отлитането на самолетите по допирателна спрямо Земята-топка, пилотите би трябвало постоянно да наклоняват носа на самолета надолу, в противен случай, само в рамките на няколко часа обикновения пътнически самолет, летящ с 800 км/ч би се загубил в „открития космос”. Фактът, че това никога не се случва - авиохоризонтът на таблото остава хоризонтален на височината, на която пилота желае и не изисква постоянни корекции надолу - доказва, че Земята не е кълбо.     (Тук предлагам изключително интересен видеоклип. Видеото е заснето от пилота на висока резолюция и убедително доказва следното:първо – на десет километра височина хоризонтът е съвършено равен по протежение на стотици километри вляво, вдясно и напред и е на нивото на погледа, което е абсолютно невъзможно, ако Земята бе сфера и второ – съвсем ясно се вижда параболичната траектория на совалката, която може да я отведе единствено и само обратно на повърхността. Последното изстрелване на Космическата совалка, видяно от самолет. Final Space Shuttle Launch from an Airplane- Awesome HD – Бел. прев.)   162) Всичките  ракетни изстрелвания на НАСА и другите „космически агенции” никога не отиват право нагоре. Всяко ракетно изстрелване образува параболична крива, достига върхна точка и неизбежно започва да пада обратно към Земята. Ракетните стартове обявявани за „успешни” са онези малко на брой ракети, които не експлодират или започват да падат прекалено рано, а излизат извън полезрението на наблюдателите преди да се разбият във води с ограничен достъп и да бъдат впоследствие възстановени. Не съществува такава магическа височина, до която ракетите или каквото и да е друго нещо да се издига нагоре, нагоре, нагоре и след това изведнъж да започне просто „свободно  да плава” в пространството. Всичко това е научно-фантастична илюзия, създадена чрез тънки стоманени въжета, зелени екрани, тъмни басейни, малко накъдрена коса и Zero-G самолети с нулева гравитация.   (Всички ракети отиват в Океана или са взривявани далеч от погледа на наблюдателите - Земята е плоска и ракетите не отлитат в космоса СТАМАТ - Бел. прев.)     (От клипа на официалния сайт на Zero-G самолетите на НАСА се разбира как се постига илюзията за „нулева гравитация” и безтегловност, вижте също и Zero G Flight - Parabolic Flight With The Airbus A300 Of Novespace - Бел. прев.)   163) НАСА и другите космически агенции нееднократно са хващани в лъжа, поради образуващите се и издигащи се въздушни мехурчета в официалните им клипове от „открития космос”. Също така, астронавти са заснети да използват леководолазни дихателни апарати и да ритат с крака за да се движат, а астронавтът Лука Пармитано (Luca Parmitano) дори почти се удави, когато вода започнала да нахлува в скафандъра му, докато той уж бил на „космическа разходка”. Приема се, че астронавтите тренират за „космическите си разходки” в подводни тренировъчни съоръжения, като например „Лабораторията за неутрална плаваемост” на НАСА (“Neutral Buoyancy Lab”), но както е видно от „космическите мехурчета” и други подобни гафове, всички официални клипове на „космически разходки” също са фалшиви и са заснети под вода.   (Космическите мехурчета на НАСА и истинското Слънце - NASA space bubbles and the real sun; Международната космическа станция е измама: Издигат се въздушни мехурчета – „космическите разходки” са симулирани в огромни басейни със свръхчиста вода - International Space Station Hoax : Air Bubbles Rise- Space Walks Simulated in A Massive Water Pool  - Бел. прев.)       „Аз не винаги влизам в открития космос, но когато го правя, то е от вътрешността на ваната на НАСА!”   164) Анализът на много видео-клипове от интериора на „Международната космическа станция” излагат на показ използването на трикове с камерата, като например: зелен екран, колани с ремъци и дори диво топирани и лакирани коси за постигане на ефект от типа „нулева гравитация”. На пръв поглед, кадрите на астронавти носещи се в нулевата гравитация на „космическата си станция” са неразличими от клиповете в „Зиро-Джи” самолетите – „Повръщаща комета”. Ефектът на нулева гравитация може да бъде постиган многократно чрез пилотиране по параболична траектория, след което да се монтира без прекъсвания. При по-дълъг немонтиран филмов материал, НАСА е уличавана да използва тънки стоманени въжета и технологията зелен екран.   165) НАСА твърди, че човек може да види Международната космическа станция, когато преминава над него, което доказва съществуването й, но анализа на „МКС” заснета с варио-камери доказва, че това е някакъв вид холограма или безпилотен самолет (дрон), а не физическа, носеща се в Космоса база. Както можете да видите в документалния ми филм „Измамата МКС” ( ISS Hoax - The International Space Station Does Not Exist! ), когато я приближавате или отдалечавате с вариобектива „МКС” невероятно драматично променя формата и цвета си, демонстрирайки призматичния ефект на дъгата до влизането във фокус, точно като  телевизор с кинескоп при включване или изключване.     През телескоп можете да видите нещо, изглеждащо така, синхронизирано със сайта “ISS Tracker”, за което твърдят, че е „МКС”.   166) „Геостационарният комуникационен спътник” е създаден за първи път от Масона писател-фантаст Артър Кларк и по общо мнение става научен факт само десетилетие по-късно. Преди това, радиото, телевизията и навигационните системи като LORAN и DECCA са вече добре установени и работят отлично като използват само наземни технологии. Днес дебели оптични кабели свързват интернета през океаните, гигантски кули с клетки на GPS триангулират сигналите, а йоносферното отражение позволява на радиовълните да се разпространяват и всичко това без помощта на научно-фантастическия бестселър, известен като „сателити”.     Изцяло художествени импресии   167) Както се твърди, сателитите се носят в термосферата, където температурите уж са от 2500°C нагоре. Металите, използвани в сателитите, обаче, като алуминий, злато и титан имат температури на топене съответно 660°C, 1065°C и 1668°C и трите далеч по-ниски от тези, на които биха били изложени там.   („Температурата зависи от слънчевата активност и може да се повиши до 15000°C.” – твърди в същата статия Уикипедия, а малко по-нататък четем: „Въпреки високата температура, човек няма да изпита чувство за топлина, защото частиците са преклалено близо до космическия вакуум и почти нямат контакт с други повърхности и съответно не могат да предават топлина. Нормалентермометър би отчел температура 0°C.” Това вече е напълно абсурдна шизофренична небивалица!!! Кое от двете е вярно: 1) 15000°C или 2) 0°C ??!! Авторите на тези слабоумни съчинения е по-добре да пъхнат главите си във фурна, загрята само до 200°C и да проверят! В цитираните нелепици ярко изпъква една от основните цели на образованието и медийната пропаганда, наложени от Илюминатите, да вкара човешкото същество в когнитивен дисонанс - психологически конфликт в резултат на едновременното поддържане на несъвместими знания, вярвания и нагласи, като по този начин умъртви критическото мислене и в крайна сметка пороби изцяло човешкия ум. – Бел. прев.)     168) За така наречените „сателитни” телефони е установено, че имат проблем със свръзката в страни като Казахстан, където има малко кули за клетъчни телефони. Ако Земята бе топка, заобиколена от повече от 20000 сателита, подобни радио-сенки не би трябвало постоянно да се случват в коя и да е селска или провинциална област.   169) Така наречените „сателитни” ТВ чинии са насочени почти винаги под ъгъл 45° спрямо най-близката наземна ретранслаторна кула. Ако телевизионните антени действително приемаха сигнали от сателити на повече от 200 километра в космоса, повечето ТВ чинии би трябвало да бъдат насочени повече или по-малко право нагоре към небето. Фактът, че „сателитните” чинии никога не са насочвани право нагоре и почти винаги са под ъгъл 45°, доказва, че приемат сигнали от наземните кули, а не от „сателити в открития космос”.   170) Някои дори твърдят, че виждат сателитите с невъоръжено око, но това е нелепо, като се има предвид, че те са по-малки от бус и се твърди, че са на повече от 200 километра. Невъзможно е да се види нещо толкова малко на такова голямо отстояние. Дори с помощта на телескоп, никой не претендира да е забелязал формата на спътника, а по-скоро описва, че вижда преминаващи подвижни светлини, които лесно могат да бъдат какво ли не: от самолети и дронове до падащи звезди или пък други неидентифицирани летящи обекти.   171) НАСА твърди, че там горе има повече от 20000 сателита, носещи се в горната атмосфера на Земята, които излъчват радио-телевизионни и GPS сигнали и правят снимки на планетата. Всички тези мними сателитни снимки, обаче, в действителност са„композитни изображения, редактирани с Фотошоп”! Самите те твърдят, че получават от сателитите „ивици изображения”, които след това трябва да бъдат снадени, за да се създадат композитни снимки на Земята, така че всичките са несъмнено компютърно генерирани (CGI) изображения, а не фотографии. Ако Земята наистина бе кълбо с повече от 20000 сателита, въртящи се около него, то би било проста работа да се монтират върху тях камери и да се направят истински фотографии. Фактът, че не съществуват реални сателитни снимки на предполагаемата Земя-топка, в подкрепа на „ивиците композитни компютърно генерирани изображения” на НАСА, е още едно доказателство, че не ни се казва истината.   Хайде НАСА, вземи решение, как в действителност изглежда Земята?   172) Ако изберете без значение кои облаци в небето и ги наблюдавате в продължение на няколко минути, ще се случат две неща: облаците ще се придвижат и постепенно ще изменят формата си. В официални филмови материали на въртящата се Земя-топка на НАСА, като например видеото, заснето с тайм-лапс от „Галилео”, обаче, облаците са представени непроменливи в продължение на 25 часа, във всеки един момент, без въобще да се движат или изменят! Това е абсолютно невъзможно и е още едно доказателство, че НАСА произвежда фалшиви CGI-видеоклипове, както и допълнителен факт, че Земята не е въртяща се топка.   (Въртенето на Земята, заснето с тайм-лапс от „Галилео” - Earth rotation time lapse from Galileo, а ето и друга подобна анимация и абсолютна фалшификация, въпреки движещите се облаци, тъй като е напълно невъзможно от предполагаемата височина от 35786 км – това са три Земни „диаметъра” - на „геостационарните спътници” да има такава кристална видимост и искрящи цветове през стотиците и хиляди километри атмосфера, водни пари, смог, инертни газове и запрашеност: Планетата Земя в резолюция 4К - Planet Earth in 4K  – Бел. прев.)   173) НАСА има няколко предполагаеми фотографии на Земята-топка, които показват съвсем еднакви модела облаци! Вероятността за възникване на два или три облака с точно еднаква форма в една и съща снимка е толкова вероятно, колкото да намерите двама или трима души с напълно еднакви пръстови отпечатъка. В действителност те са твърдо доказателство, че облаците са били копирани и пействани в компютърна програма и че подобни снимки, показващи Земята с форма на топка, са фалшификати.     (НАСА фалшифицира изображения на Земята – неопровержимо доказателство - NASA Fake Images of Earth - Smoking Gun [ Part 1 ] – Бел. прев.)     174) Графичните художници на НАСА вписват различни неща, като лица, дракони и дори думата „SEX” върху моделите облаци в редица снимки на Земята-топка. Последните им снимки на Плутон от 2015 година, дори ясно показват изображение на кучето Плутон на Дисни наслоено във фона на планетата. Такава безочлива измама остава незабелязана от хипнотизираните маси, но осигурява по-нататъшно доказателство за нелегитимността на НАСА и техния мит за въртящата се кълбовидна планета.     (Ако се вгледаме добре в оградената зона, ще открием думата „SEX” изписана с облаци. – Бел. прев.)   175) Професионални фото-анализатори са изследвали някои снимки на Земята-топка на НАСА и са открили неоспоримо доказателство за компютърен видео-монтаж. Така например, оказва се, че снимките на Земята направени уж от Луната са копирани и пействани, което е видно от правоъгълния отрязък, появяващ се на черния фон около „Земята” след регулиране нивата на яркост и контраст. Ако те действително бяха ходили на Луната и Земята бе наистина кълбо, нямаше да има нужда да се фалшифицират снимките.   Компютърната обработка показва, че във фотографията Земята е пействана!   176) Когато изображенията на Земята-топка на НАСА се сравняват едно с друго, оцветяването на земната повърхност и океаните и относителните размери на континентите са винаги толкова драстично различни помежду си, че това доказва извън всяко разумно съмнение, че снимките са фалшиви.     Колко голяма е Америка...            „Фотографии” с любезното разрешение на НАСА.   177) В документалния филм „Нещо странно се случи на път към Луната”, можете да видите официалния филмов материал изтекъл от НАСА, показващ астронавтите от Аполо 11- Бъз Олдрин, Нийл Армстронг и Майкъл Колинс, в продължение на почти час, да използват транспаранти и трикове с камерата, за да фалшифицират снимки на кръглата Земя! Те поддържат връзка по аудио-канал с Командния център в Хюстън за това как по-точно да организират сцената и някой постоянно ги подучва как по-ефективно да боравят с камерата за постигане на желания ефект. Първо, те затъмняват всички прозорци, с изключение на гледащия надолу кръгъл прозорец, към който насочват камерата от два метра разстояние. Това създава илюзията за Земя, с формата на топка, заобиколена от чернотата на космоса, докато в действителност това е просто един кръгъл прозорец в тъмната им кабина. В този момент Нийл Армстронг заявява, че са на209000 километра от Земята, на половин път до Луната, но когато триковете с камерата приключват, зрителят може за себе си да се увери, че „астро-НЕ-тата” са на не повече от няколко десетки километра над повърхността на Земята, вероятно летящи в стратосферата!   (Описаните факти са от 34-тата минута нататък във филма „Нещо странно се случи на път към Луната” - A Funny Thing Happened on the Way to the Moon - Бел. прев.)       178) Някои твърдят, че Google Earth доказва по някакъв начин модела на кълбовидността, без да осъзнават, че Google Earth е просто компютърна програма от композитни снимки, заснети от самолети от много големи височини и от камери на автомобилите на Google Earth по улиците, насложени върху CGI-модела на Земята-топка. Същото може да бъде моделирано точно толкова лесно и върху квадратна Земя или върху всяка друга форма и поради това не може да се използва като доказателство за кълбовидността на Земята.   179) Ако Земята се въртеше постоянно с 1670 км/ч на Изток, то продължителността на самолетните полети в източна посока би била значително по-различна спрямо западните. Ако обикновеният пътнически самолет лети с 800 км/ч, то следва, че западните полети паралелни на екватора би трябвало да стигнат до местоназначението си с приблизително три пъти скоростта на обратните източни полети. В действителност, обаче, разликата в продължителността на източните и западните полети обикновено е минути и дори не се доближава до това, което би се случвало върху въртяща се с 1670 км/ч кълбовидна Земя.   (От този интересен сайт „Продължителност на полетите” http://www.flight-durations.com/ , може сами да се уверите, че западните и източните полети са с еднаква продължителност. Напишете, например от London City Airport до New York Central Line и после ги разменете. – Бел прев.)   180) Моделът на  въртящата се топка гласи, че Земята и атмосферата се движат заедно с приблизително 800 км/ч в средните ширини, където се извършват полетите между Лос Анджелис и Ню Йорк. На обикновения пътнически самолет, летящ с 800 км/ч пътуването в източна посока би отнело 5,5 часа, така че обратният полет на запад би трябвало да отнеме само 2,75 часа, имайки предвид предполагаемото въртене на Земята, но в действителност ние откриваме, че нормалният полет от Ню Йорк до Лос Анджелис отнема 6 часа - полетно време изцяло в противоречие с модела на въртящата се топка.   181) Източните полети, отчитайки предполагаемото въртене на Земята-топка, от Токио до Лос Анджелис биха отнели средно по 10,5 часа, следователно обратните полети на запад, срещу предполагаемото въртене, би трябвало да отнемат средно по 5,25 часа, но в действителност и двата са средно по 11,5 часа - още едно времетраене на полетите изцяло в противоречие с модела на въртящата се топка.   182) Източните полети, отчитайки предполагаемото въртене на Земята-топка, от Ню Йорк до Лондон биха отнели средно по 7 часа, следователно обратните полети на запад, срещу предполагаемото въртене, би трябвало да отнемат средно по 3,5 часа, но в действителност и двата са средно по 7,5 часа - полетно време изцяло в противоречие с модела на въртящата се топка.   183) Източните полети от Чикаго до Бостън, отчитайки предполагаемото въртене на Земята-топка, биха продължавали средно по 2,25 часа, следователно обратните полети на запад, срещу предполагаемото въртене, би трябвало да продължават средно малко повече от час, но в действителност и двата са средно по 2,75 часа - за пореден път напълно несъвместимо с модела на въртящата се топка.   184) Източните полети от Париж до Рим, отчитайки предполагаемото въртене на Земята-топка, биха продължили средно по 2 часа, следователно обратните полети на запад, срещу предполагаемото въртене, би трябвало да отнемат средно по час, но в действителност и двата имат средна продължителност от 2 часа и 10 минути - полетно време изцяло в противоречие с модела на въртящата се топка.     НАСА, виждат ти се топките!   185) Казва ни се, че Земята и атмосферата се въртят заедно с толкова съвършено равномерна скорост, че никой никога в историята не е виждал, чувал, усещал нито измервал предполагаемото движение от 1670 км/ч. Впоследствие това често се сравнява с пътуване в кола, движеща се с постоянна скорост, в която усещаме движението единствено при  ускорение или забавяне. В действителност, обаче, дори и със затворени очи, затворени прозорци, по гладък асфалт в луксозна кола при обичайна постоянна скорост от 80 км/ч, движението безусловно може да се усети! При 20 пъти по-голяма от тази скорост, въртенето на Земята с въображаемите 1670 км/ч със сигурност би било забелязано, почувствано, видяно и чуто от всички.   186) Хората, предразположени към морска болест, усещат определено безпокойство и физически дискомфорт при движения, толкова незначителни като в асансьор или пък във влак. Това означава, че предполагаемото равномерно въртене на Земята с 1670 км/ч няма никакъв ефект върху такива хора, но ако се добавият и 80-те км/ч равномерна скорост на колата, то стомахът им се превръща във възел. Идеята, че морска болест не се забелязва никъде у никого при 1670 км/ч, но изведнъж се появява при 1750 км/ч е нелепа и доказва, че Земята въобще не е в движение.   187) Вторият закон на термодинамиката, иначе известен като Закон за ентропията, заедно с основните принципи на триенето исъпротивлението, обуславят невъзможността Земята да е равномерно въртящо се кълбо. С течение на времето, въртящото се Земно кълбо би срещало измеримо количество съпротивление, което постоянно би забавяло въртенето и удължавало броя на часовете в денонощието. Тъй като ни най-малка такава промяна някога е била наблюдавана в цялата писана история, абсурдно е да се предполага, че Земята някога се е преместила дори на сантиметър.   188) През годините, НАСА на два пъти промениха своята измишльотина по отношение на формата на Земята. В началото те отстояваха тезата, че Земята е перфектна сфера, която в последствие се промени на „сплеснат сфероид” плосък откъм полюсите, а след това отново се промени в „крушовидна форма”, като южното полукълбо уж също е издуто навън. За съжаление на НАСА, обаче, нито една от официалните им снимки не показва сплеснатия сфероид или крушовидната форма на Земята! Всичкият им снимков материал, противно на думите им, показва сферична (и несъмнено CGI-фалшифицирана) Земя.       189) Библията, Коранът, Шримад Бхагаватам, както и много други свещени книги описват и говорят за наличието на геоцентрична, неподвижна плоска Земя. Например, Първа книга Паралипоменон 16:30 гласи: „...Той основа Вселената, тя няма да се поклати.” и Псалм 95:10: „...затова е твърда Вселената, няма да се поклати.”, а Псалм 92:1 казва: „...затова Вселената е утвърдена и няма да се поклати.”. Библията също така многократно заявява, че Земята е „разпростряна” като равнина, с разтворени небеса навсякъде отгоре (не навсякъде наоколо), давайки библейско доказателство, че Земята не е въртяща се топка.   (В Библията има 72 места, в които се говори за плоската Земя. – Бел. прев.)   (Тук се налага обяснение, тъй като съвременният човек, поради тежката постоянна индоктринация с лъжовната парадигма на Елита, се е отдалечил твърде много от древните знания и разбирания за света. От цялата древна литература, космологичните и космогонични знания най-точно са описани в „Шримад Бхагаватам”. Там се говори за безброй Светове, всеки от които се съдържа в сферична обвивка от пластове елементална материя, бележещи границата между Земния (ежедневен) и Трансценденталния (Божествен или Духовен) безкраен и вечен Свят. Пространството вътре в сферата се нарича Брахманда – Яйцето на Брахма или Космическото яйце и символизира манифестирания Космос – Вселената. Земният диск (Бху-мандала), който ние обитаваме се намира на екваториалната равнина вътре в сферата и я разделя на горна половина – Небесните селения и долна – Подземното царство, изпълнени с амниотични (околоплодни) води. Оста в сферата, перпендикулярна на Земния диск, се нарича Меруданда - от планината Меру в центъра на Земния диск. Тя обозначава пътя на душата през седемте селения нагоре при възнесение или надолу при инкарниране, както и седемте чакри и кундалини, но едновременно с това е и оста, около която се въртят Слънцето, Луната, планетите и звездите и можем да си я представим като свържем мислено Северния полюс с Полярната звезда.   Подобно на Бху-мандала и Меруданда, в мита за Атлантида откриваме плоската Земя, в центъра на която е Дървото на живота със змия увита около ствола му. Така и Атлас поддържа Земята върху плещити си, докато седемте му дъщери (седемте чакри и планети) пазят и танцуват около Дървото на живота (кундалини).     В Юдео-християнската и апокрифната литература Светът е описан по подобен начин (на дясната диаграма): Земята е плоска, поддържана от Устоите на Земята (колони), отгоре е Небесната твърд (купола), разделящ водите на Сътворението на две: под твърдта – нашето небе и над твърдта – Небесните селения, Дървото на живота се намира в центъра на Едем, а под Земният диск се намира Преизподнята и Адът.   Това алегорично описание на света с точност се поддържа от над 600 различни древни култури: шумерската, вавилонската, асирийската, финикийската, египетската, догоните, маите, инките, навахо,  шипибо в Перу, варао в делтата на Ориноко, норвежката, камбоджанската, корейската, китайската и много други.   Символът на Космическото яйце можем да открием в архитектурата на храмовете по света. Всички синагоги, черкви, джамии, хиндуистки и други източни храмове имат куполи, символизиращи небесния свод. Поклонникът, влизащ в храма, първо се изкачва по стъпала, символизиращи духовното израстване, чрез многократни прераждания на човешкото същество до издигането му на сегашното ниво на съществувание от по-ниските „подземни” нива, след това върви по равния храмов под, символизиращ Плоската Земя от ежедневния Свят, като над него се намира Небесния купол със закачени физическите светила - полилей или свещници, т.е. Слънцето, Луната и звездите, а над тях са фреските, изобразяващи висшите Божествения селения, като централната част на купола са Селенията на Върховния бог. Върху куполите на храмовете винаги се издига символът на Творецът за дадена религия – кръст, полумесец или друг символ, за да покаже, че Творецът е извън своето Творение, т.е. извън погледа на поклонника вътре в храма, като същевременно остава свързан завинаги с него. Явно е, че „подземният” свят е символизиран от подземията на храмовете, които в Европа стават печално известни със занданите си. Символното значение на разрушаването на храмове при поробване на народ или смяна на Обществено-политическата структура е налагането на промяна в статуквото и светогледа на народа.   Друг символ на Космическото яйце е държавата – регалия, която суверенният монарх държи в лявата си ръка. Дезинформацията по ционистките масонски масмедии поддържа тезата, че регалията „държава” символизира кълбовидността на Земята, която уж е била известна на монарсите още от древни времена. Това е напълно шизофренично твърдение, тъй като от древността чак до преди два-три века (в зависимост от държавата),  както монарсите така и Църквата, от която са коронясвани, винаги са поддържали парадигмата на плоската Земя. Следователно, с увереност може да се твърди, че регалията „държава” символизира Космическото яйце на манифестираното Творение, вътре в което е Земният диск, който обитаваме, а НЕ Е ТОПКА по повърхността, на която ходим.    На снимката са представени регалиите, т.е. символите на монархическата власт: ключ, скиптър, меч, корона и държава (держава). Държавата представлява златна сфера, инкрустирана със скъпоценни камъни, която в Християнски времена е увенчана с кръст. Думата произлиза от църковнославянския глагол „дьржа” – държа, владея. – Бел. прев.)     190) Културите по цял свят в продължение на цялата ни история винаги са описвали и са говорели за наличието на геоцентрична, неподвижна плоска Земя. Египтяните, индийците, маите, китайците, индианците и буквално всяка друга древна цивилизация на Земята са имали геоцентрична плоскоземна космология. Преди Питагор идеята за въртящото се Земно кълбо не е съществувала и дори след него в продължение на 2000 години остава светоглед на незначително малцинство чак до времето на Коперник, който започва съживяването на хелиоцентричната теория.   191) От Питагор до Коперник, Галилей и Нютон и от съвременните астронавти като Олдрин, Армстронг и Колинс до директорът на НАСА и Суверенен Върховен Генерален инспектор от 33-та степен Си. Фред Клайнкнехт - бащите-основатели на мита за въртящото се Земно кълбо, всички до един са били Масони! Фактът, че толкова много членове на това най-голямо и най-древно съществувало някога тайно общество са били съучастници в извършването на тази буквално казано „планетарна революция” е извън възможността да е случайност и предоставя доказателство за организирано тайно споразумение в създаването и поддържането на тази измама през поколенията.   (Не е тайна за този, който се интересува от истинските събития по Света, а не от дезинформационната помия по ционистките индоктринационни масмедии, че Света се управлява по съвсем различен начин от описания в учебниците. С мистичните си и обвързващи до гроб, чрез смъртни заплахи ритуали, тайните общества на Илюминатите, Масоните и техните слуги, свързват събратята си по Ложа с многократно по-силни връзки, отколкото са връзките с техните избиратели или обещанията им пред тях. Следващите линкове дават обща представа, служеща за доказателство, че всички известни политици и обществени фигури по Света и в България, без значение в кой „политико-икономически лагер” или „партия” се намират, са свързани завинаги: Списък на Масоните 33-та степен, Списък на масоните в България (по Ложи) или Кои известни българи са масони?    „Братско ръкостискане” на Суверенен Върховен Генерален инспектор от 33-та степен Си. Фред Клайнкнехт със Суверенен Върховен Генерален инспектор от 33-та степен Роналд Рейгън.   Но за този, който има очи, за да види Истината, става наистина интересно, когато започне да осъзнава, че Тайните Властващи (вече известни като Криптокрация – от гръцки κρυπτός - скрит и κράτος – власт), несъмнено поради наличието на Закона за правото на избор в Творението-Творец, са длъжни да изложат на явен показ и всеослушание своите знания и планове, но все пак достатъчно прикрити в символизъм и алегория. Ако започнем да изследваме символите (логосите) на различните Илюминатски компании, ще открием Слънцепоклонически, Масонски, езически, египетско-фараонски и какви ли не още образни елементи, служещи за идентификация на тяхната принадлежност към окултния мистицизъм на древността. На много места със сигурност ще открием на явен показ, право в лицето и Плоската Земя:     Вляво: Първата версия на Флагът на ООН от Април 1945 година, на който виждаме правилно изобразената ПЛОСКА ЗЕМЯ. Вдясно: Приетият на 7-ми Декември 1946 година официален Флаг на ООН, където е завъртяна на 90° западно.   Прилагам още три флага на международни организации под шапката на ООН, от които е видно, че не е тайна на посветените Истината за Плоската Земя:     Флагът на Международната морска организация (IMO)     Флагът на Световната метеорологична организация (WMO)     Флагът на Международната организация за гражданска авиация (ICAO) – Бел. прев.)         Всички те са били Масони. Всички те са допринесли за въвеждането на Хелиоцентричният кълбовиден модел: ъгъла и пергела, Свещената Геометрия, Великият Архитект на Вселената, Гравитация.   192) Цитирам от „Тера Фирма” на Дейвид Уърдлоу Скот: „Тъй като системата на Вселената, както се преподава от съвременните астрономи, е основана изцяло на теория, за истинността, на която те не са в състояние да представят дори едно-единствено реално доказателство, те са здраво установили един заговор на мълчанието и отказват да отговарят на каквито и да е възражения, които могат да бъдат направени срещу хипотезите им... Възродителят на теорията на езическия философ Питагор, Коперник и неговия голям изразител Сър Исак Нютон, признават, че тяхната система на въртящата се Земя е само една възможност и не може да бъде доказана с факти. Техните последователи са тези, които я украсяват с името „точна наука”, да, според тях „най-точната от всички науки”. И все пак един Кралски астроном на Англия, веднъж казал, говорейки за движението на цялата Слънчева система:„Въпросът остава в най-прекрасното състояние на несигурност и ще се радвам, ако някой може да ми помогне да излезем от него.” Какво наистина тъжно положение за пребиваване от една „точна наука”!”       193) Никое дете или не-индоктриниран човек със здрав разсъдък, никога не биха стигнали до заключението, нито дори биха си представили, оставени сами да решават, въз основа на собствените си лични наблюдения, че Земята е въртяща се топка, обикаляща около Слънцето! Такива фантасмагорични теории не присъстват никъде в ежедневния житейски опит на никого и изискват и са изисквали огромни количества постоянна пропаганда, за да се поддържа тази илюзия.     194) Отново от Дейвид Уърдлоу Скот: „Спомням си, когато бях малко момче, как ми преподаваха, че Земята е голяма топка, въртяща се с бясна скорост около Слънцето и когато изразих пред моя учител страховете си, че водите на океаните ще се сгромолясат, бе ми казано, че те са възпирани да го сторят от Великият закон на Нютон за Гравитацията, който държи всичко на неговото точно място. Предполагам, че изражението на лицето ми е показало признаци на недоверие, тъй като учителят ми веднага добави: „Мога да ви покажа пряко доказателство за това: човек може да върти кофа пълна с вода през главата си, без тя да бъде разлята и така, по същият начин, океаните биват носени около Слънцето, без да губят нито капка.” Тъй като това нагледно пояснение очевидно бе предназначено да реши спора, тогава не казах нищо повече по въпроса. Ако то ми бе предложено след това, като възрастен човек, щях да отговоря нещо подобно: „Господине, моля да кажа, че нагледното пояснение на човек, въртящ кофа с вода през главата си и океаните обикалящи около Слънцето, в никаква степен не потвърждават аргументите Ви, тъй като водата в двата случая е поставена при съвсем различни условия, тъй като, за да бъде нагледното пояснение от някаква полза, условията във всеки конкретен случай трябва да бъдат едни и същи, но тук не са. Кофата е кух съд, който съдържа водата, докато, в съответствие с учението Ви, Земята е топка, с непрекъсната кривина навън, която, в съгласие със законите на природата, не може да съдържа никаква вода.””     195) Астрономите казват, че магическият магнетизъм на гравитацията е това, което задържа всички океани на Света слепнали върху Земята-топка. Те твърдят, че тъй като Земята е толкова масивна, заради самата си маса тя създава магическа сила способна да удържи хората, океаните и атмосферата плътно полепнали към долната страна на въртящата се топка. За съжаление, обаче, те не могат да предоставят никакъв практически пример за това в мащаб по-малък от „планетарния”. Въртящата се мокра топка за тенис, например, показва точно обратния ефект в сравнение с предполагаемата Земя-топка! Всяка вода, излята върху нея просто се разлива по страните й, а от завъртането й произтича разхвърчаща се наоколо вода, като от куче изтръскващо се след баня. Астрономите признават, че примера на мократа топка за тенис демонстрира обратния ефект на тяхната предполагаема Земя-топка, но твърдят, че при достигането на някаква неизвестна маса, вълшебните свързващи свойства на гравитацията внезапно връхлитат и позволяват на мократа тенис-топка-Земя да запази всяка капка „гравитизирана” вода прилепнала върху повърхността й. Когато такава недоказана теория се изправя против всички експерименти, житейския ни опит и здравия ни разум, идва крайно време да се откажем от теорията.   196) Нека цитирам Маршал Хол: „Накратко, Слънцето, Луната и звездите действително правят точно това, което всеки в продължение на цялата ни писана история е виждал да правят. Ние не вярваме на това, което виждат очите ни, защото ни е преподадена една фалшива система, която изисква да вярваме, в това което никога не е било потвърдено от наблюдение или експеримент. Тази подправена система изисква Земята да се завърта около своята „ос” на всеки 24 часа при скорост от 1670 км/ч на екватора. Никой никога, никога, никога не е виждал или почувствал такова движение (нито виждал или усещал скоростта от 107200 км/ч на предполагаемото въртене на Земята около Слънцето, нито тяхната обща предполагаема скорост от 828000 км/ч около един от ръкавите на Млечния път, нито отдалечаването на Галактиката от предполагаемия „Голям Взрив” с повече от 2100000 км/ч!). Не забравяйте, няма експеримент, който някога да е доказал, че Земята се движи. Да добавим към това и фактът, че предполагаемата скорост на въртене, на която всички сме били учени като „научен” факт намалява с всеки километър, когато се движим на Север или на Юг от екватора и веднага става очевидно, че такива неща като точните въздушни бомбардировки през Втората световна война (точно попадение в комин от височина 7600 метра от самолет, летящ в коя да е посока с висока скорост) биха били невъзможни, ако се изчисляват за Земя, движеща се отдолу със скорост от стотици километри в час, променяща се непрекъснато, в съответствие с географската ширина.”      197) Някои хора твърдят, че няма мотив за такава широкомащабна измама и че плоска или кълбовидна няма никаква разлика. Чрез премахването на Земята от мястото й на неподвижен център на Вселената, тези Масони изместиха нас, човешкия род, във физически и в метафизичен смисъл, от място ни на върховна важност на място на напълно нихилистично безразличие. Ако Земята е центърът на Вселената, тогава идеите за Бог, Сътворенние, както и целта на човешкото съществувание са блестящи. Но ако Земята е само една от милиардите планети, въртящи се около милиардите звезди в милиардите галактики, тогава идеите за Бог, Сътворението и конкретната цел на Земята и човешкото съществувание върху нея стават малко правдоподобни. Чрез индоктринирането ни, потайно и скришом, в тяхното научно-материалистическо Слънцепоклоничество, не само че ние губим вяра в каквото и да е отвъд материалното, но и се сдобиваме с абсолютна вяра в материалистичността, повърхностността, общественото положение, егоизма, хедонизма и консуматорското отношение към живота. Ако няма Бог и всеки е просто една случайност, то тогава всичко, което наистина има значение е аз, аз, аз. Те превърнаха Мадоната от Божия Майка в „материално момиче, живеещо в материалния свят”. Техните богати, мощни корпорации с изкусните си Слънцепоклонически лога ни продават идоли, които да боготворим, бавно превземайки света, докато ние мълчаливо вярваме в тяхната „наука”, гласуваме за техните политици, купуваме техните продукти, слушаме тяхната музика и гледаме техните филми, жертвайки душите си пред олтара на материализма. Ще цитирам Морис Клайн (Morris Kline): „Хелиоцентричната теория, чрез поставянето на Слънцето в центъра на Вселената,... направи човека да изглежда само един евентуален домакин на скитниците, носещи се в студеното небе. Изглежда все по-малко вероятно, той да е роден, за да живее славно и да постигне рая след смъртта си. Все по-малко правдоподобно е, също така, той да е бил обектът на Господното богослужение.”     198) Някои казват, че идеята за заговор в световен мащаб в продължение на много поколения, за да бъдат заблудени човеците, звучи неправдоподобно или нереалистично, но тези хора трябва само да се запознаят с творчеството и писанията на самите Масони, като например Джон Робинсън, който разобличава тези деяния в книгата си от 1798 година: „Доказателства за заговор против всички религии и правителства на Европа, извършван на тайни срещи от Масоните, Илюминатите и Обществата за четене”. Суверенен Върховен Генерален инспектор от 33-та степен Алберт Пайк е доста словоохотлив в няколко писма по отношение на крайната цел на Масоните - световното господство, а в „Протоколите на Ционските мъдреци” дори е напълно разкрит точният план, по който това би трябвало да се извърши и се осъществява в момента.   199) От „Основите на много поколения” от Е. Ешини (Е. Eschini): „Единственото нещо, което баснята за въртящата се Земя направи е, чe показа ужасната мощ на лъжата, една лъжа имаща силата да направи от човека умствен роб, така че той да не смее да заложи на доказателствата, дадени от собствените му сетива. Да отрича явното и очевидно движение на Слънцето, което вижда пред себе си. Когато чувства себе си, че стои върху Земя, напълно лишена от движение, по внушение от някой друг, да е готов да приеме, че се върти бясно в кръг. Когато вижда летяща птица да се извисява над Земята, да е готов да повярва, че Земята в действителност се движи многократно по-бързо от птицата и най-накрая, за да поддържа въображението на налуден човек, да е готов да обвини Твореца си, че го е създал в сетивна лъжа.”   200) И най-накрая, от Д-р Роуботъм: „Така ние разбираме, че тази Нютонова философия е лишена от последователност, нейните съставни части са резултат от цялостно нарушаване на законите на легитимната логика и всичките й предварителни условия са предполагаеми. Това, всъщност, не е нищо повече от предположение направено въз основата на друго предположение и заключенията, прозтичащи от тях, своеволно се считат за доказани неща и биват използвани като истини за обосноваването на първите и основни допускания. Такива „фокуси-мокуси” с измислици и лъжи разгърнати и усилени, като в теоретичната астрономия, са умишлени и карат безпристрастният заинтересован с ужас да се отврати от страшната магия, с която е мамен, непреклонно твърдо да се реши да отстоява по-нататъшния си напредък и да се стреми да отхвърли цялата лъжовна структура и да погребе в руините й фалшивите почести, на тези които са я изфабрикували и които все още привличат свои поклонници. За ерудицията, упорството, постоянството и предаността, за които те винаги са били пример, уважението и похвалата не е необходимо да се спестяват, но за погрешната им логика и поради това, че са се възползвали от всеобщото невежество на човечеството по отношение на астрономията, както и за необоснованите теории, които те застъпват и защитават, не бива да се постъпи по друг начин освен със съжаление да бъдат изкоренени с всички възможни средства.”     *** (Предлагам някои от най-използваните карти на Плоската Земя:       Карта на Света на Хамънд от Въздухоплавателната Ера – 1953 година         „Това е карта на Азимутната равноотдалечена проекция. Нейното полезно отличително качество е, че всички точки на картата са на пропорционално правилните разстояния и на правилен азимут (посока) от централната точка. Едно полезно приложение на този тип проекция е полярната проекция, която показва всички меридиани (линиите географска дължина), като прави и точно представя разстоянията от Северния полюс. Знамето на ООН, например, съдържа полярна азимутна равноотдалечена проекция.   Тази проекция е използвана от USGS в Националният атлас на Съединените американски щати, както и за широкомащабно картиране на Микронезия. Тя се използва за указване на самолетните разстояния от централната точка на проекцията и за сеизмични изследвания, както и при радиоразпръскване. Когато се използва за радиоразпръскване, тази проекция дава възможност за директно насочване на антената, особено при Високочестотните (HF) комуникации. Операторът може да насочи антената, обикновено с електрически ротатор, просто като намери целта на картата и завърти антената на ъгъла, посочен в картата. Картата трябва да бъде центрирана, възможно най-близко до действителното местоположение на антената.”   Това казва всичко за мен! Това е реалната карта на нашия Свят.   Защо я използват за всякакви измервания на разстояния? Тъй като тя е вярна! – Бел. прев.)   ***   Биографична анотация от преводача   Ерик Дубей е роден в щата Мейн и е на 32 години. Завършва Английска филология и Философия. През последните десет години живее в Банкок, Тайланд и преподава Йога и Уинг-Чун в свободното си време, докато разобличава Новия Световен Ред през цялото време. В средата на Ноември 2014 година издаде първата си книга по настоящата тема „Заговорът Плоска Земя”, а през декември излезе едноименния му филм „The Flat Earth Conspiracy Documentary”.   На 4-ти Август 2015 година публикува в уебсайта си „Двеста доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо!”. Негови уебсайтове са: atlanteanconspiracy.com и ifers.123.st .       СТАМАТ   https://stamat2015.blogspot.bg/    Stamen Georgiev     22-ри Септември 2015 година

СТАМАТ

СТАМАТ

 

Маймуночовекът никога не е съществувал! от Ерик Дубей - СТАМАТ

Маймуночовекът никога не е съществувал! от Ерик Дубей   Вторник, 1-ви Декември 2015 година   превод: СТАМАТ   СВАЛИ PDF ТУК!   Една от първите измами в историята на Дарвинизма, известна като „Теория на рекапитулацията” и официално възвестена като неоспоримо „доказателство за еволюцията”, е една идея, предложена и разпространявана от расисткия професор- евгеник на име Ернст Хекел в края на 19 век. Съвременник и приятел на Чарлз Дарвин и Томас „Булдогът” Хъксли, Хекел предполага, че човешкият (и другите животински) ембриони претърпяват миниатюрна форма на цялостния еволюционен импулс по време на развитието им в утробата, като първоначално те проявяват отличителните белези на рибите, после на влечугите и накрая на бозайник или човек. Това отдавна е премахнато от научната литература, но много хора и популярни източници, несъзнавайки това, все още цитират и вярват в измамната работа на Хекел. Дори наскоро през 90-те години, повече от век след като са били разобличени, няколко популярни списания и учебници все още публикуват фалшивите снимки на Хекел и Теорията на рекапитулацията като научен факт!   „Оттогава насам бе доказано, че тази теория е изцяло лъжлива. Вече е известно, че „хрилете”, които уж се появяват в ранните етапи на човешкия ембрион, всъщност са първоначалните фази на канала на средното ухо, паращитовидната жлеза и тимуса. Частта на ембриона, която била оприличена на „торбичка с яйчен жълтък” се оказва торбичката, произвеждаща кръв за кърмачето. Частта, която е била определена от Хекел и неговите последователи като „опашка”, в действителност е гръбнакът, приличащ на опашка, само защото се оформя преди да са се оформили краката. Друга интересна страна на „рекапитулацията” е самият Ернст Хекел - мошеник, подправящ рисунките си, за да подкрепи теорията, която застъпва. Фалшификациите на Хекел имат претенциите да покажат, че ембрионите на рибите и човешките ембриони си приличат. Когато той бил хванат в лъжа, единственото нещо, което казал в своя защита било, че другите еволюционисти извършвали подобни престъпления!” – Харун Яхя, „Еволюционната измама” (199-200) ПРИЗНАНИЯТА НА ХЕКЕЛ. Хекел твърдял също, че спонтанното самозараждане трябва да е истина, не защото е било доказано в лаборатория, а защото иначе... „Би било необходимо да повярваме в Твореца”. Из протоколите от процеса в Йенския Университет през 1875 година, Д-р Едуард Блик.   Хекел бил обвинен в измама от пет професори и осъден от Университетския съд в Йена, където той признал, че няколко от рисунките му са фалшифицирани, че той просто попълвал липсващите звена, когато нямало достатъчно доказателства и че стотици негови съвременници са виновни по същите обвинения! По време на процеса той казал: „След тези компроментиращи самопризнания за извършването на документна измама, щях да считам себе си за осъден и унищожен, ако нямах утехата да виждам, редом до подсъдимата ми скамейка, стотици престъпни съучастници, сред които много от най-благонадеждните зрители и най-уважаваните биолози. По-голямата част от диаграмите и в най-добрите учебници по Биология, в монографиите и списанията биха си навлекли в същата степен обвинението за документна измама, тъй като всичките са неточни и са повече или по-малко подправени, представени схематично и изфабрикувани.”   Горе: подправените рисунки на Хекел: риба, саламандър, костенурка, пиле, заек и човек (отляво надясно), а долу: истинските ембриони.   Какво признание! Не само че Хекел изповядал собствените си фалшификации, но признал, че има стотици други научни измамници, подправящи по същия начин находките, представени в най-добрите учебници по Биология, в монографиите и списанията (някои от които ще бъдат разгледани тук). Както се оказало, Хекел просто прекопирал и отпечатал едни и същи снимки на човешки ембрион няколко пъти, твърдейки, че това са ембриони на различни други животински видове с точни паралелни особени белези, докато в действителност тези паралели не съществуват, а снимките са копия, които той съзнателно и преднамерено подправил, така че да съответстват на неговата рекапитулационна идея.   „В подкрепа на своята теория, Хекел,  който бил самоук в знанията си по ембриология, фалшифицирал някои от доказателствата си. Той не само преправил илюстрациите си на ембриони, но и отпечатал на хартия една и съща фотографска плака на ембрион три пъти и класифицирал първата - човек, втората - куче, а третата - заек, „за да покаже тяхното сходство.”” - Малкълм Боудън, „Хората-маймуни: факт или заблуда?”   „Това е един от най-тежките случаи на научна измама. Потресаващо е да откриеш, че някой, за когото се мисли, че е бил голям учен, умишлено е заблуждавал. Това ме ядосва... Това, което Хекел направил, било да вземе снимка на човешки ембрион и да я прекопира, за да заблуди, че ембрионите на саламандъра, прасето и всички останали изглеждат еднакво на един и същи етап от развитието си. Но те не изглеждат така... Това са фалшификати.” - Д-р Майкъл Ричардсън, Дъ Таймс, Лондон, 11-ти Август 1997 г. За последните 150 години, учените-еволюционисти са работили усърдно, за да пропагандират сред обществеността убеждението, че съвременните хора са произлезли от древните маймуни. Последният и най-труден теоретичен скок за еволюционната теория е този предполагаем преход в течение на милиони години от маймуната към човека. Абсолютната невъзможност да се „развият” способности като ходенето на два крака, изправения гръбначен стълб и сложните езикови умения са били разисквани откакто теорията била представена за първи път, но такива пречки никога не биха спрели непримиримите еволюционисти, насочили се към откриването (или измислянето!) на правдоподобни маймуночовешки преходни видове. Първото от тези удобни еволюционни „открития” било намирането на „Неандерталеца” в долината Неандер (близо до с. Неандертал) в Германия през 1856 г., точно навреме за излизането от печат на „Произход на видовете” на Дарвин. До ден днешен, рисунки- реконструкции на космати маймуноподобни „неандерталски” човеци са изобразявани в научните списания и учебниците, като се твърди, че са липсващото еволюционно звено. Факт е, обаче, че коя и да е от така наречените „неандерталски” останки е толкова различна от съвременния човек, колкото азиатците се различават от европейците или инуитите от аборигените. Също така размерът на черепа показва, че в действителност мозъкът му е с 13% по-голям от нормалния мозък на съвременен човек, което прави невъзможно неандерталецът да е междинно звено между маймуната и човека. Дори списание Тайм през 1971 г. обяви, че примитивността на неандерталеца не може да бъде гарантирана и че той може да ходи неразпознат по улиците днес, един автор дори коментира, че бъдещите историци може „да обявят всички ни за луди, тъй като не сме открили и опровергали тази невероятна грешка с достатъчна решителност.” В днешно време, един от основните защитници, лансиращ Неандерталския човек като отделен вид, е Райнер Проч (Reiner Protsch), немски професор, който датира вкаменелостите на 36000 години, което им позволява точно да се впишат в еволюционистката времева линия. През 2005 година, обаче, Проч е бил принуден позорно да се пенсионира от комисия ръководители на Университета във Франкфурт, които установили, че той е „скалъпвал данни и плагиатствал работата на колегите си през последните 30 години”. Известният някога „експерт по радиовъглеродно датиране” в момента е напълно отлъчен от научната общност. Оттогава насам е установено, че всички „неандерталски” скелетни останки са на възраст не повече от няколко хиляди години, като някои от тях са само на няколкостотин години! Открита е също и съвременна човешка ДНК в костите, установено е, че мозъкът им е с 13% по-голям от нормалния съвременен мозък, височината им е сравнима с нормалната ни средна височина - 175 см. и че са имали усъвършенствани сечива, погребвали са мъртвите си и са изпитвали удоволствие от изкуството!   Рудолф Вирхов, професор в Берлинския университет, бивш професор на Ернст Хекел и „баща на съвременната патология”, заключил още през 1872 година, че оригиналните „неандерталски” вкаменелости, били просто останките на един нещастен хомо сапиенс, които страдал в детството си от рахит, като възрастен от артрит и станал жертва на няколко увреждащи удара по главата. Ерик Тринкаус, палеоантрополог от Университета в Ню Мексико завършил изследването си, като заявил: „Подробни сравнения на неандерталските скелетни останки с тези на съвременните хора показват, че няма нищо в неандерталската анатомия, което убедително да свидетелства, че опорно-двигателния апарат, манипулативните, интелектуалните или езиковите способности са по-нисши от тези на съвременните хора.” ”Явански човек”   През 1891-92 година на остров Ява, Индонезия, било направено следващото маймуночовешко „откритие” от Южен (Йохан) Дюбоа, който „по случайност” така станало, че бил студент и ученик на еволюциониста-измамник Ернст Хекел! Дюбоа намерил черепен свод, кост от крак, челюстен фрагмент и три зъба, от които бил реконструиран маймуноподобния „Явански човек”. В рамките на 10 години от откриването му, „Яванският човек” бил основна тема на над 80 еволюционистки книги и статии. Било му дадено „научното наименование” „Антропопитекус еректус”, после то било променено на „Питекантропус еректус” и накрая на „Хомо еректус”, несъмнено по супер-официални лъженаучните причини. „Яванският човек” бил открит от холандец. Малко съм притеснен от това, защото аз самият съм холандец. Името му било Южен Дюбоа. Костите били открити през 1891-92 година на индонезийския остров Ява в Югоизточна Азия, по поречието на река Соло. Костите били интересно групирани. Той открил кост от крак, черепен свод, челюстен фрагмент и три зъба. И това е всичко, от което той скалъпил „Яванския човек”. Достатъчно интересно е, че някои от зъбите били стари, а други млади. Костите били от маймуна, женски и мъжки. Това бил интересен конгломерат и причината, поради която хората не схванали измамата е, защото находката на Дюбоа била държана на страна от учените в продължение на 30 години. Той също така отказал да даде гласност на откриването на съвременни човешки останки, които били намерени в същия пласт като „Яванския човек”. Разбира се, че това щяло да съсипе претенциите, че „Яванският човек” е прародител на съвременните хора. В края на краищата, оказан му бил достатъчен натиск, така че било позволено да се извърши проверка на действителните кости и несъответствията били открити. В крайна сметка, просветена Америка, както и останалия свят разбрали, че това е измама. За нещастие измамите умират трудно. [Неотдавна] списание Тайм излезе с водеща статия под заглавие „Как човекът стана човек”, която започва с осмиване на християните и креационистите, а след това продължава, представяйки „Яванския човек”, сякаш той е факт.” – Ханк Ханеграаф, „Лицето, което демонстрира фарса на еволюцията”   Установено е, че зъбите на „Яванския човек” са на различни възрасти, а костите са смесица от човешки, маймунски и гигантски череп на гибон! Рудолф Вирхов, самият професор на Хекел и най-изтъкнатият експерт по патология на своето време, заявил: „По мое мнение това същество е било животно, гигантски гибон в действителност. А бедрената кост няма ни най-малка връзка с черепа.” Той и много други стигат до заключението, че бедрената кост съвсем ясно е човешка, докато черепният свод и зъбите са принадлежали на примат. През 1912 година един лекар и палео-антрополог на име Чарлз Доусън твърдял, че е открил челюстна кост и черепен фрагмент от преходна форма на маймуночовек в ров в Пилтдаун, Англия. Твърдяло се, че е на възраст 500 000 години и бил излаган като абсолютно доказателство за човешката еволюция в музеите по целия свят. През следващите 40 години, десетки „научни” статии, художествени реконструкции, както и над 500 докторски дисертации били писани за „Пилтдаунския човек”. Възражения и критики били повдигнати веднага от съвременници, като Артър Кийт, но Доусън успявал да ги смекчи до 1953 година, когато тестове категорично доказали, че черепът от Пилтдаун всъщност е човешки и е на възраст само няколкостотин години, докато долната изпъкнала челюст е от наскоро починал орангутан! Пилтдаунският човек е измама, разтърсва науката.   Разследващите открили, че Доусън изкуствено е изтъркал челюстта на орангутана и че „примитивните сечива”, намерени наред с вкаменелостите са имитации, които Доусън бил наточил със стоманени инструменти! Доусън също така бил запълнил моларните повърхности на зъбите, за да наподобяват тези на човека и патинирал всички фосили с калиев дихромат, за да им придаде състарен вид. Обаче, петната бързо изчезвали при третиране с киселина. Уилфред Ле Грос Кларк, член на екипа на Джоузеф Уайнер, който разкрил измамата, заяви, че „доказателствата за изкуствена шлифовка веднага бият на очи. В действителност те изглеждат толкова очевидни, че може да се зададе въпроса, как е станало така, че не са били забелязани преди?” Само след няколко дни, „Пилтдаунският човек” бе махнат от Британския музей, където беше изложен в продължение на четири десетилетия.   След като по безспорен начин се доказва измамата от 1953 година, много от другите палеонтологични „находки” на Доусън също се оказват фалшификати или лъжливо поставени. През 2003 година, д-р Майлс Ръсел от Университета в Борнмът публикува резултатите от разследване на антикварната колекция на Доусън, като прави заключението, че най-малко 38 образци са явни фалшификати и отбелязвайки, че „цялата академична кариера на Доусън изглежда е изградена върху лъжа, фокусничество, измама и заблуда, като основната изгода е била международно признание.” Следващият опит за измама, с цел създаване и разпространяване на предполагаемата маймуночовешка преходна форма, е извършен през 1922 година от Хенри Феърфийлд Озбърн. Съосновател на Американското евгенично общество, президент на Пионерния фонд на Превъзходство на белите (Бял супремацизъм) и директор на Американския музей по естествена история, Озбърн заявил, че му бил изпратен аномален зъб, намерен в Снейк Бруук, Небраска, имащ както маймунски, така и човешки отличителни белези! Той определил, че зъбът идва от Плиоценския период на древната история, принадлежал на преходния вид „Питекантропус еректус” и гальовно именувал собственика на зъба „Човекът от Небраска”.   „На „Човекът от Небраска” също така незабавно му било дадено „научното наименование” „Хесперопитекус харолдкооки”. Много авторитети и властимащи дали на Озбърн тяхната подкрепа. Въз основа на този един-единствен зъб, били направени реконструкции на главата и тялото на „Човекът от Небраска”. Нещо повече, „Човекът от Небраска” бил дори нарисуван, заедно с жена си и децата си, като цяло семейство в естествена среда.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (95) След като „Човекът от Небраска” направил медийни турове из популярните издания и податливата общественост била достатъчно пропагандирана, историята изчезва до 1928 година, когато Уилям Брайън и Уилям Грегъри имали възможността да изследват зъба, независимо един от друг. Техните разследвания убедително установили, че зъбът не принадлежал, нито на човек, нито на маймуна, а в действителност бил от изчезнал вид американска дива свиня, наречен Престеннопс! След като Уилям Грегъри публикува в списание Сайънс статията си „Хесперопитекус: очевидно не е нито маймуна, нито човек”, всички рисунки и модели на „Човекът от Небраска” и неговото „семейство” бързо били свалени от еволюционистките издания.   Самият Хенри Озбърн бил принуден да признае, че „Човекът от Небраска” (Хесперопитекус харолдкооки), предполагаемият пример за „Плиоценски Питекантропус еректус” и цялото му въображаемо семейство са напълно измислени фабрикации. Той никога не признал умишлена измама (а и защо да го прави?), но като ревностен еволюционист, евгеник и поборник на Превъзходство на белите, много вероятна е определена степен на склонност за потвърждаване. Озбърн дори бил такъв садистичен расист, че е цитиран, по време на националния дебат за Армейските тестове за интелигентност през Първата световна война, безсрамно да казва: „Вярвам, че тези тестове струват, толкова колкото ни струва война, дори и в човешки животи... Ние научихме, веднъж завинаги, че негрите не са като нас.” „След като Дарвин, в книгата си „Произход на човека”, направил предположението, че човекът е произлязъл от маймуноподобни живи същества, той започнал да търси вкаменелости в подкрепа на това твърдение. Обаче, някои еволюционисти вярвали, че такива същества - „полу-човеци, полу-маймуни”, могат да бъдат открити не само във вкаменелостите, но и живи в различни части на света. В началото на 20-ти век, тази гонитба за „живи преходни връзки” довели до нещастни инциденти, един от най-жестоките, от които е историята на един пигмей на име Ота Бенга. Ота Бенга бил заловен през 1904 г. от изследовател-еволюционист в Конго. Името му, на собствения му език, означава „приятел”. Той имал жена и две деца. Окован и затворен в клетка като животно, той бил отвлечен в САЩ, където учените-еволюционисти го излагали на показ пред обществеността по време на Световното изложение в Сейнт Луиз през 1904 г. заедно с различни видове маймуни, представяйки го като „най-близката преходна връзка с човека”. Две години по-късно те го отвели в зоопарка в Бронкс, Ню Йорк и там те го изложили под наименованието „древни предци на човека” заедно с няколко шимпанзета, горила на име Дайна и орангутан, наричан Дохънг. Д-р Уилям Хорнадей, директорът еволюционист на зоологическата градина, произнасял дълги речи за това колко бил горд, че има тази изключителна „преходна форма” в зоологическа си градина и се отнасял към затворения в клетка Ота Бенга сякаш бил обикновено животно. Неспособен да понесе отношението, на което бил подложен, Ота Бенга накрая се самоубил. „Човекът от Пилтдаун”, „Човекът от Небраска”, Ота Бенга... Тези скандали показват, че учените-еволюционисти не се поколебават да използват какъвто и да е вид ненаучен метод, за да докажат своите теории.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (96-97) През 1927 Дейвидсън Блек обявил, че бил намерил пет разбити черепа и няколко зъба близо до Пекин, принадлежащи на древен вид маймуночовек, вече широко известен като „Пекинския човек”. Някъде между 1941-1945 година, обаче, всички оригинални кости мистериозно били „загубени”, оставяйки ни за проучване само няколко гипсови отливки! На същото място, където била открита тази предполагаема „липсваща връзка”, били намерени също останките от 10 скелета на хора, които добивали варовик от близката кариера, палели огньове и оставили след себе си разнообразни оръдия на труда. Днес много от учените вярват, че сечивата са били използвани срещу „Пекинския човек”, а не от него. Всички черепи в задната си част били пробити, а в тази част на света, маймунският мозък е деликатес, така че по-вероятно е „Пекинският човек” в действителност да са пекинските маймуни и те да са били човешка храна, а не човешкия древен прародител. През 1974 г., Доналд Джохенсън (Йохансон) открил „Луси”, високият 90 сантиметра и на възраст три милиона години „Австралопитек” в Етиопия. Широко рекламирана като най-старият ни пряк човешки предшественик, „Луси” прави обичайните турове из научните списания, жълтата преса и учебниците. Дон Джохенсън много скромно заявява, че „Луси” е „най-важната находка, направена от някого в историята на целия човешки род” и медиите го приветствали като герой. Той бил повишен от асистент-преподавател до завеждащ свой собствен Институт по човешка биология в Бъркли. През цялото това време той не позволил на учените да изследват костите на „Луси” чак до 1982 - осем години по-късно. От тогава насетне, обаче, колкото повече скелети на „Австралопитеци” се откриват и изследват, толкова по-единодушни стават повечето от водещите еволюционисти, че „Луси” е просто изчезнал вид маймуна, подобен на съвременните шимпанзета пигмей и нищо повече. Те може би малко по-изправено са ходили, отколкото повечето маймуни, но не са ходели изправено на два крака, не са можели да говорят, прекарвали са времето си по дърветата и са ходили на четири крака.   Лорд Соли Цукерман и професор Чарлс Окснард, провели 15-годишно изследване върху „Австралопитеците” заедно с екип от петима специалисти, стигнали до заключението, че всичките различни експонати на „Австралопитеци”, които изследвали, са само обикновен вид маймуни и определено не са двуноги. Френското списание „Наука за живота” пусна уводна статия през май 1999 „Сбогом Луси”, където се казва, че „Луси” - най-известната вкаменелост на „Австралопитек”, не е коренът на човешката раса и трябва да бъде премахната от  предполагаемото ни родословно дърво. Въпреки това, дори и сега през 2014 г., филм на име „Луси” току-що бе пуснат по екраните от масонската „Юнивърсал пикчърз”, където измамата за маймуножената „Луси” все още се разглежда като научен факт през целия филм. През 1982 г. черепен фрагмент, намерен в испанския град Орсе, бе акламиран като най-старата вкаменена човешка останка, откривана някога в Евразия! „Човекът от Орсе” уж бил 17-годишен маймуночовек, живял между 900 000 и 1 600 000 години преди нас и бе представен на света с обичайните реконструирани рисунки, изобразяващи млад и космат маймуночовешки тийнейджър. През 1983 година, обаче, екип френски учени стига до заключението, че черепният фрагмент в действителност е от четиримесечно магаре! След разкритията от френското разследване, предварително насроченият тридневен научен симпозиум, за да могат експертите да изследват и обсъдят косттите, веднага бил отменен, като засрамените испански домакини разпратили 500 писма с извинения до кандидат-присъстващите. След още няколко убедителни теста, Дейли Телеграф излезе на 14-ти Май 1984 със заглавие „Магаре, взето за човек”. По-късно през 1984 година, Кемоя Кимеу, член на екип, с ръкокодител палеонтолога Ричард Лийки, открил „Момчето от Туркана” при Нариокотоме, в близост до езерото Туркана в Кения. „Момчето от Туркана” бе обявено за момченце, живяло преди милион и половина години и сега се разглежда като най-цялостния ранен човешки скелет, намиран някога. Подобно на „Неандерталеца”, обаче, „Момчето от Туркана” или „Нарикотоме Хомо еректус” не се различава от съвременния човек. Американският палеоантрополог Алън Уокър заявява:„Съмнявам се, че обикновеният патолог би намерил разлика между вкаменения скелет и този на съвременен човек.” Той пише, че се смял като го видял за първи път, защото „той толкова много приличаше на неандерталец.”   „Момчето от Туркана” бил двуного, с ръце и крака с човешките пропорции, с изправена скелетна структура, сравним по височина, черепни размери и степен на развитие със съвременните хора. Дори ръководителят на екипа откриватели Ричард Лийки заявява, че разликите между този екземпляр на „Хомо еректус” и съвременния човек не са по-силно изразени, отколкото обикновените расови различия: „Формата на черепа, степента на изпъкналост на лицето, ясно изразените вежди и така нататък... Тези различия вероятно са не повече изразени в сравнение с това, което виждаме днес между отделните географски раси на съвременните хора. Такива биологични вариации възникват, когато популациите са географски разделени една от друга за значителни периоди от време.” ИЗМАМИТЕ   Следователно, когато ги погледнем какво представляват в действителност, всички предполагаеми маймуночовешки открития и реконструкции не са нищо друго освен измами и фантазии. „Неандерталският човек” е просто един обикновен човек, „Яванският човек” и „Пилтдаунският човек” били съставени от човешки и маймунски кости, „Човекът от Небраска” в действителност е дива свиня, „Пекинският човек” всъщност бил храна за човека, „Луси” е просто една маймуна, „Човекът от Орсе” са останки от магаре и „Момчето от Туркана” бил обикновено момче!   „Реконструкцията може да се определи, като рисуване на картина или изграждане на модел на живо същество, въз основа на една кост (понякога само на фрагмент), която е била изкопана. „Маймуночовеците”, които виждаме по вестниците, списанията и филмите са реконструкции. Вкаменелостите, за които се твърди, че са доказателство за еволюционния сценарий в действителност са фабрикат на измамата. За повече от 150 години, не бе намерена дори една-единствена вкаменелост, за да докаже еволюцията. В интерес на истината, реконструкциите (рисунки или модели) на вкаменелости, са спекулативно подготвени и направени от еволюционистите именно за потвърждаване на еволюционната теза. Дейвид Р. Пилбийм, антрополог от Харвард, подчертава този факт, когато казва: „Поне в палеоантропологията, данните са все още толкова оскъдни, че теорията силно влияе върху интерпретациите. Теориите, в миналото, ясно отразяваха настоящите идеологии, вместо действителните факти.” Тъй като човек се влияе много силно от визуалната информация, тези реконструкции най-добре обслужват целите на еволюционистите, а именно, да убедят хората, че реконструираните същества наистина са съществували в минало.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (90) Измамата „Пилтдаунски човек” – Челюст и зъб от съвременна маймуна.   Всичките модели, рисунки, анимации, манекени и направените филми с участието на различни „маймуночовеци” са пълна измама и фалшификация, защото никой не може в действителност точно да определи външния вид на животно, въз основа единствено на костната структура. Меките тъкани, разлагащи се бързо след смъртта, от които зависи външния вид на очите, ушите, носа, устните, косата, веждите, кожата и т.н., са плод единствено на въображението на индивида, който ги реконструира. Ърнест А. Хуутън от Харвардския университет заявява: „Да се опитаме да възстановим меките части е още по-рисковано начинание. Устните, очите, ушите и върха на носа не оставят никакви следи върху базовата костна структура. Върху черепа на неандерталец можете с еднаква лекота да моделирате физиономията на шимпанзе или лицето на философ. Тези съмнителни възстановки на древни човешки видове нямат почти никаква научна стойност и вероятно се правят, само за да заблудят обществеността... Така че не се доверявайте на реконструкции.”   „Няма конкретни фосилни доказателства в подкрепа на „маймуночовешкото” изображение, което непрестанно се обнародва от медиите и от еволюционистките академични среди. С четка в ръка еволюционистите създават въображаеми същества, въпреки това, фактът, че тези рисунки не се отнасят към никакви съответстващи вкаменелости представлява сериозен проблем за тях. Един от най-интересните методи, които те използват, за да преодолеят този проблем е да „произвеждат” вкаменелостите, които не могат да намерят. „Пилтдаунският човек”, който може би е най-големият скандал в историята на науката, е типичен пример за този метод.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (93)   Сегашната „преход от маймуна към човек” еволюционистка теория изглежда така: „Австралопитек” – „Хомо хабилис” – „Хомо еректус” – „Хомо сапиенс”. „Австралопитекът”, което означава „южна маймуна”, е доказано, че не е нищо повече от изчезнал вид маймуна, приличаща до голяма степен на много съвременни шимпанзета по височина, дължина на ръцете и краката, черепна форма, зъби, долночелюстна структура, както и много други подробности. „Хомо хабилис”, хипотетична класификация, създадена през 60-те години от ръководителя на екипа, открил „Момчето от Туркана” - Ричард Лийки, било това, което еволюционистите смятат като необходимост да съществува между „Австралопитека” и „Хомо еректус”, защото иначе скокът би бил прекалено драстичен. Имало нужда от съществуването на маймуночовешки вид, с по-голям обем на черепната кухина, който би могъл да ходи изправен и да използва инструменти. Случайно натъкнал се в своята кариера на вкаменелостите, открити в края на 80-те години и обявени за „Хомо хабилис”, Лийки бе зачетен за научен гений! Това бе така, докато съвременниците му Бърнард Ууд и C. Лоринг Брейс установяват, че ръцете на „Хомо хабилис” са много дълги, краката му са твърде къси и скелетната му структура е твърде маймуноподобна, за да бъде каквото и да е друго, освен маймуна. Пръстите на ръцете и краката му са пръсти на катерач по дърветата, а челюстите му и обемът на черепната кутия са сравними с тези на маймуните. През 1994 година, американският антрополог Холи Смит прави заключението, че „Хомо хабилис” изобщо не е нито хоминид, нито човек, а е просто маймуна точно като „Австралопитека”. Тя заявява: „Като ограничим анализа на вкаменелостите до образци, задоволяващи основните критерии, особеностите на развитието на зъбите при „Грацилните австралопитеци” и „Хомо хабилис” ги класифицират като Африкански маймуни. Образците от „Хомо еректус” и „Неандерталец” се класифицират като човеци.” Дарвинизмът: Защото да изглеждаш интелигентен е много по-лесно, отколкото да си интелигентен.   Следователно „Австралопитекът” и „Хомо хабилис” - първите две класификации, са в действителност изцяло маймуни, а „Хомо еректус” и „Хомо сапиенс” - вторите две класификации, всъщност са напълно човешки и сравними със съвременния човек, с отклонения не по-големи от естествените расови и генетични вариации. Така че дори и след 150 години „открития” еволюционистите не са по-близо до намирането на истински „преходни видове”, съществували между маймуната и човека и не са се приближили до доказване на теорията си. Нито пък имат отговор на въпроса, как са могли маймуните да развият ходенето на два крака, съотношения в дължините на ръцете и краката като при човека, изправения гръбначен стълб и сложните езикови умения? Ако хората са еволюирали от маймуните, защо съществуват все още маймуни? Защо никоя от тези мними преходни форми не съществува в момента и къде са истинските примери в изкопаемите записи?   „Еволюционистите списват сценария за човешката еволюция чрез подреждането на някои маймунски черепи, отговарящи на целите им в редица от най-малкия до най-големия и разхвърляйки сред тях черепи на някои изчезнали човешки раси. Според този сценарий, човекът и днешните маймуни имат общи предци. Тези същества се развиват във времето и някои от тях са се превърнали в съвременните маймуни, докато друга група, следваща друг клон на еволюцията се превръща в съвременния човек. Въпреки това, всички палеонтологични, анатомични и биологични данни доказват, че това твърдение на еволюционистите е толкова измислено и невалидно, колкото и всички останали. Никакви солидни или конкретни факти не са изложени, за да докажат, че има връзка между човека и маймуната, освен фалшификациите, изопачаванията и подвеждащите рисунки и коментари. Изкопаемите записи ни показват, че през цялата история човекът винаги е бил човек, а маймуните винаги са били маймуни.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (98) ***   Превод: СТАМАТ   https://stamat2015.blogspot.bg/ Stamen Georgiev     13-ти Декември 2015 година

СТАМАТ

СТАМАТ

 

Измамата за динозаврите – динозаврите никога не са съществували! - превод: СТАМАТ

Измамата за динозаврите – динозаврите никога не са съществували!   от Ерик Дубей   Сряда, 9-ти Септември 2015 година   превод: СТАМАТ     СВАЛИ PDF ТУК !     Класът Динозаври (Dinosauria) първоначално е бил определен от „Сър” Ричард Оуен от Кралското дружество и директор на отдела по Естествена история на Британския музей през 1842 г. С други думи, за пръв път съществуването на динозаврите е спекулативно предположено от директор на музей с рицарско звание „случайно” в средата на 19-ти век, по време на разцвета на еволюционизма, преди да е намерена дори една-единствена вкаменелост от динозавър. Масонските медии и корпоративната преса по света се захванали да измислят надъхани истории за тези мними отдавна изгубени животни и тогава виж ти, 12 години по-късно през 1854 г., Фердинанд Вандивеер Хайден по време на проучванията си по горното течение на река Мисури, намерил „доказателство” за теорията на Оуен! Той изпратил няколко неидентифицирани зъба на водещия палеонтолог Джоузеф Лейди, който няколко години по-късно ги обявил, че принадлежат на древен изчезнал динозавър Траходон (Trachodon), което освен това иронично означава „груб зъб”.   На първо място, излишно е да се споменава, че е невъзможно да се реконструира цялостно хипотетично древно животно само въз основата на няколко зъба! Но още по-важно е, че е съмнително безброй древни преходни форми на влечуго-птици и влечуго-бозайници, необходими за процъфтяването на Теорията на еволюцията, да бъдат предположени и след това много удобно „открити” от екипи на археолози-еволюционисти нарочно търсели да намерят такива вкаменелости! А още по-съмнителното е, че тези фосили, които уж са съществували в продължение на милиони години, не са били открити и не са  били известни на никоя цивилизация в историята на човечеството, чак до ренесанса на масонския еволюционизъм в средата на 19-ти век!     „Защо няма направени открития от местните индианци през всичките предшестващи години, докато са бродели из американските континенти? В местните индиански религии и традиции няма убеждение за съществуването на динозаврите. А защо, всъщност, не е имало открития преди 19-ти век никъде по света? Според Световната енциклопедия: „никой преди деветнадесети век не знаеше, че динозаврите са съществували”. От края на 19-ти и началото на 20-ти век бяха открити големи находища на динозавърски останки... Защо всички тези открития внезапно бяха направени от човека?” – Дейвид Уозни, „Динозаврите: Наука или Научна фантастика”       До средата на 19-ти век няма племена, култури или държави в света откривали някога динозавърски кости, но след това те изведнъж бяха откривани навсякъде по света. Северна Америка, Южна Америка, Европа, Азия, Африка, Аржентина, Белгия, Монголия, Танзания, Западна Германия и много други места очевидно имаха големи находища на динозавърски фосили, невиждани никога преди това. Всички тези места са били обитавани и добре проучени в продължение на хиляди години преди това време, защо никой никога не e намирал динозавърски вкаменелости преди това?   В своята книга „Проектът Динозавър”, журналистът-палеонтолог Уейн Грейди твърди, че последвалите години - от 1870 до 1880, стават„период, в който в Северна Америка бяха проведени едни от най-непочтените измами в историята на науката”. В това, което става известно като „Великата Динозавърска треска” или „Костните войни”, Едуард Дринкър Коуп от Академията по Природни науки и Отониил Марш от Природонаучния музей „Пийбоди”, влизат в доживотно съперничество и страстно увлечение по „лова на    динозаври”. В началото приятели, те стават непримирими врагове по време на легендарната вражда, свързана с измяна, клевети, подкупи, кражби, шпионаж и унищожаване на кости и от двете страни. Говори се, че Марш е открил над 500 различни древни видове, включително и 80 динозавъра, докато Коуп е открил 56. От общо 136-те вида динозаври уж открити от двамата мъже, обаче, само 32 в момента се считат за действителни, всичките останали са доказани фалшификати и измислици! Нито един от тях не твърди, че е намерил цялостен скелет, така че цялата им работа е свързана с реконструкции. В действителност, до ден днешен все още не е намерен цялостен скелет и следователно всички динозаври са реконструкции.   „Откритията и разкопките изглежда не са направени от незаинтересовани безкористни хора, като земеделски производители, животновъди, туристи, почиващи сред природата, изкопчии на сутерени в строителството, копачи на тръбопроводни канали и от персонала в минната промишленост, а по-скоро от хора с определени интереси, като палеонтолози, учени, университетски преподаватели и уредници на музеи, умишлено търсещи кости на динозаври или които са учили за динозаврите преди това. Находките често се откриват по време на специални излети и експедиции за лов на динозавърски кости от тези хора до далечни региони вече обитавани и проучени. Това изглежда напълно неправдоподобно. По-вероятен е случаят с откриването на първите оригинални „Свитъци от Мъртво море” през 1947 г., неволно открити от дете и публикувани през 1955 г. В някои случаи на откриване на кости на динозаври от незаинтересовани лица, търсенето или копаенето в определено пространство им е било подсказано от някой „професионалист” в това поприще. Също така много интересни за отбелязване са запазените специални зони, определени като Динозавърски паркове, за които се изисква любител-ловците на динозаври първо да получат лиценз за лов на динозаври.”  – Дейвид Уозни, „Динозаврите: Наука или Научна фантастика”   В каквото и направление тези финансирани от Върхушката археолози и палеонтолози да се отправят, изглежда че откриват невероятно голям брой вкаменелости в малки области. В едно от най-големите места за разкопки на динозаври, наречено кариерата Рут Мейсън (Ruth Mason Quarry), уж са открити над 2000 вкаменелости. Отливки на оригиналните скелети, сглобени от тези кости, в момента са изложени в повече от 60 музея по целия свят. Флорентино Амегино, ръководител на отдела по Палеонтология в Музея Ла Плата е отговорен за предполагаемото откриване на изумителния брой от 6000 изкопаеми вида в течение на кариерата си само в Аржентина. Ловецът на динозаври Ърл Дъглас е изпратил 350 тона изкопани „динозавърски” кости на Природонаучния музей „Карнеги” по време на кариерата си, като всичките идват от „Националния паметник на динозаврите” в Юта. По време на експедицията си в Патагония, д-р Луис Чиапе и д-р Лоуел Дингус уж открили хиляди динозавърски яйца на място от само няколко стотин квадратни метра. Много експерти посочват, че намирането на такива огромни количества вкаменелости в една зона, само от неколцина високоотличени лица, е против законите на естествената вероятност и придава достоверност на възможността за фалшификации или за съсредоточени усилия за засаждане на улики.     „„Динозавърските” кости се продават на аукциони за много пари. Това е печеливш бизнес. Съществува и натиск върху академиците да публикуват доклади. Музеите са в бизнеса по уреждането на изложби, които са популярни и привлекателни. Филмовите компании и медиите трябва да изработват продукция, която се продава, за да останат в бизнеса. Корпоративните медии обичат да раздуват предполагаемите динозавърски находки. Много може да се спечели от превръщането на едно скучно не-динозавърско откритие на кост със съвременен произход във внушително динозавърско такова и позволявайки на художествените интерпретации и въображението да влязат в светлината на прожекторите, вместо първоначалната действителна скучна находка. Има хора, които копнеят и жадуват за престиж, слава и внимание. Съществува ефектът на изгодното положение и поведението на тълпата. Но от друга страна, съществуват и хора и организации, изпълняващи политически и религиозни програми. Високите финансови възнаграждения и икономическите ползи за музеите, образователните и изследователските организации, университетските катедри по палеонтология, за откривателите и собствениците на кости от динозаври, както и за издателската, телевизионната, филмовата и медийната индустрии, могат да предизвикат достатъчно мотивация за осмиване на поставянето под съмнение и потискането на безпристрастното разследване.” – Дейвид Уозни, „Динозаврите: Наука или Научна фантастика”     Фактът, че кости от „Ти-Рекс” са продавани на търгове за повече от 12 милиона долара, показва колко доходоносна може да бъде областта на динозавърския лов, а и винаги така се случва, че музейните длъжностни лица, изглежда по щастлива случайност, намират най-богатите находки! Първият динозавър, показван някога публично, бил Хадрозавър фоулкий (Hadrosaurus foulkii) в Академията по Естествени науки на Едуард Дринкър Коуп във Филаделфия. Костите били открити съвместно от Джоузеф Лейди - уважавания професор на Коуп и човекът, отговорен за „Траходон” зъбозавъра. Оригиналната реконструкция на Хадрозавъра, която днес е все още на показ, представя огромна гипсова отливка на двукрако влечуго в изправено положение, използващо опашката си като трети крак. Това, което обаче неколцина знаят е, че череп никога не е бил откриван и оригиналните кости никога не са били излагани публично. Направи си сам ДИНОЗАВЪР от пилешки кости. Безопасни инструкции за начинаещи палеонтолози.     „Един художник и един скулптор били незабавно наети да измислят череп и гледайки илюстрациите на друг художник, изобразил Игуанодона (Iguanadon), двамата художници нарисували едно и също лице на Хадрозавъра. Замесените хора можели вече, технически погледнато, да защитават съществуването на този динозавър, ако някой задавал въпроси. Номерът работил толкова добре и така напълно заблудил обществеността, че по-късно те били в състояние да заменят главата на създанието, без никой да забележи. И до ден днешен Хадрозавърът е на показ в Академията по Естествени науки във Филаделфия. Говори се, че костите се съхраняват зад заключени врати, а гипсовото копие е експонирано на тяхно място... И така ние научихме, че череп на игуана замества черепът на изложения динозавър. Бе ли казано това на обществеността по това време? И какво не ни се казва днес?” – Дейвид Уозни, „Динозаврите: Наука или Научна фантастика”     Това, което не ни се казва е, че това е правилото, а не е изключение. И до ден днешен нито един цялостен скелет на динозавър не е бил намиран! Всички музейни експонати, модели, манекени, анимационни филми, както и филмите за праисторически чудовища, които някога сте гледали, всичките са творчески реконструкции на базата на непълни скелети, подредени по най-реалистичния за палеонтолозите начин. Освен това, всички скелети изложени в музеите в действителност са сложни фалшификации, изработени от гипс, фибростъкло, епоксидни смоли и различни животински кости, а НЕ СА истински вкаменелости.     Когато „динозавърските” кости се подготвят и транспортират, вкаменелостите се обвиват с ленти от зебло, напоени в гипс. В този случай, след поставянето на лигнинов сепаратор, за да предпази гипсът от директен контакт с костта, напоените зеблени ленти се полагат върху фосила, докато той напълно бъде обвит, подобно на мумия, в защитно покритие готов за безопасно транспортиране. В статия, озаглавена „По следите на вкаменелостите от разкопките до изложението” един вътрешен човек отбелязва следното: „Чрез отливането във форми ние можем напълно да изфабрикуваме крайници, ребра, прешлени и т.н., за липсващите парчета от съчленените скелетни исталации. Гипс, фибростъкло и епоксидни смоли обикновено често се използват. В работата по реконструкцията на единични кости, малки и големи пукнатини могат да се запълнят с папие-маше или гипс, смесен с декстрин - нишесте, придаващо лепливо качество и допълнителна твърдост на обикновения гипс за отливане. Имали сме успех също с използването на епоксидни замазки. Големите липсващи фрагменти могат да бъдат изваяни директно на място със същите тези материали.” С други думи, музейните служители работят през цялото време с гипс и други материали, за да пренасят и произвеждат скелети и липсващи или дефектни кости. В действителност, изложенията на огромни „динозавърски кости”, намиращи се в музеи из цял свят всъщност са внимателно подготвени фалшификати! Нито един независим изследовател никога не е изследвал истински динозавърски череп! Те твърдят, че всички действителни вкаменелостите се съхраняват в хранилища с висока степен на сигурност, но само неколцина избрани палеонтолози са допускани да ги проучват, така че широката общественост е държана на страна от възможността да бъде установена тяхната автентичност.     „Повечето хора смятат, че динозавърските скелети, изложени в музеите се състоят от истински кости на динозаври. Това не е така. Истинските кости са затворени зад дебели стени в трезори, за които само шепа избрани високопоставени изследователи притежават ключ, което означава, че НИТО ЕДИН независим изследовател досега не е държал в ръцете си кости от Тиранозавър Рекс. Когато хора, несвързани с палеонтологичната върхушка, се опитат да получат достъп, за да изучават тези кости от динозаври, те получават отказ след отказ... Само около 2100 динозавърски костни конфигурации са били открити в световен мащаб и от тях само 15 непълни костни комплекта са на Тиранозавър Рекс. Тези динозавърски костни комплекта никога не са формирали цял скелет, но от същите тези непълни комплекти, палеонтолозите са изградили хипотезата за външния вид на целия скелет, който са моделирали от пластмаса. Ако милиони огромни дълговрати месоядни влечуги в действителност някога са бродели по Земята, то нямаше да сме намерили само 2100 динозавърски костни комплекта, а милиони кости, като обикновените хора се препъват в тях, прекопавайки зеленчуковите си градинки.” – Робин Коуфоуд, „Динозаврите никога не са съществували”     „Когато децата посещават някой музей на динозаврите, това което виждат научно изложение ли е или е изложба за изкуство и научна фантастика? Дали не сме лъгани още от ранна възраст и са ни промити мозъците да повярваме в динозавърския мит? Необходимо е да се направи по-нататъшно задълбочено проучване върху целия бизнес с динозаврите. Може би съществуват непрекъснати усилия още от най-ранните динозавърски „открития” насам да се поставят лъжливи улики, да се съчетават кости от различни животни, като крокодили, алигатори, игуани, жирафи, слонове, едър рогат добитък, кенгура, щрауси, ему, делфини, китове, носорози и т.н., за да се изгради и създаде една нова измислена от човека концепция за праисторическо животно, наречено „динозавър”. Когато костите от съществуващите животни не са достатъчни за целите на измамата, техни гипсови заместители могат да бъдат произведени и използвани. Някои материали, подобни или по-добри от пластелин, глина или гипс биха били подходящи. Могат да бъдат използвани матрици и отливки. Каква би била мотивацията за подобно измамно начинание? Очевидните мотивации включват: опит да се докаже еволюцията, опит да се опровергае или постави под съмнение Християнската Библия и съществуването на Християнския Бог и опит да се опровергае „Теорията за младата Земя”. Концепцията за динозаврите предполага, че ако Бог съществува, Той за известно време си е поиграл с идеята за динозаврите, после навярно я е изоставил или се е уморил от това свое творение и едва след това създал човека. Представената историческа времева линия за съществуването на динозаврите, предполага един несъвършен Бог, на който идеята за човека хрумва по-късно, така се отрича библейската идея, че Бог е създал човека по Свой образ и подобие.” – Дейвид Уозни, „Динозаврите: Наука или Научна фантастика”     Напишете „Динозавърски черепи” в интернет търсачката и ще се натъкнете на многообразие от реплики, направени по поръчка динозаври и скелети с „музейно качество”. Един от най-големите и най-известните доставчици на фалшиви динозаври е Дзъгун Дайно Оушън Арт Кампъни (Zigong Dino Ocean Art Company) в Съчуан, Китай, който снабдява Природонаучните музеи по света с ултра-реалистични скелети на динозаври, направени от истински кости! Кости от пилета, жаби, кучета, котки, коне и свине са претопявани, смесвани с лепило, смола и гипс и след това са използвани като основен материал за повторно отливане като „кости на динозаври”. Дори им се правят умишлени фрактури и се патинират изкуствено, за да се постигне желания ефект да придобият вид на вкаменелости. Техният уебсайт се хвали, че „Над 62% от нашата продукция отива за американските и европейските пазари, което означава, че сме запознати и разбираме добре тънкостите и наредбите за износ в тези региони... Тъй като ние сме партньор на Музеите за динозаври, всички продукти са изработени под ръководството на експерти от Китайската академия на науките... Ние сме изградили глобална мрежа за продажби достигайки САЩ, Бразилия, Франция, Полша, Русия, Германия, Саудитска Арабия, Южна Корея, Тайланд, Индонезия и правим изложения в Перу, Аржентина, Ванкувър , Синсинати, Чикаго и на други места.”   „Чувал съм, че съществува фабрика за фалшиви вкаменелости в североизточен Китай, в провинция Ляонин, в района на залежите, където много от тези съвременни предполагаеми пернати динозаври са намерени.” - Алън Федуча, Професор по Палеонтология в Университета на Северна Каролина.     „Съществува възможност ключовите кости от динозаври в музейните сбирки да са изкуствено модифицирани чрез скулптиране и гравиране. Костната пластика не е непозната човешка дейност. Много култури практикуват изкуственото създаване на предмети от съществуващи кости, съвършено различни от оригиналната форма. Дали динозавърската индустрия не е клиент на този вид бизнес? Възможно ли е, копия на скелетите на динозаври тайно да са сглобявани или произвеждани в частни сгради далеч от погледа на обществеността от изкуствено изградени кости или от кости на различни съвременни животни? Защо въобще да се затрудняват с каквито и да е автентични оригинални вкаменелости, ако псевдокопията удовлетворяват обществеността.” – Дейвид Уозни, „Динозаврите: Наука или Научна фантастика”     Друг проблем с динозаврите е тяхната неестествена структурна динамика. Много динозавърски скелети и реконструкции представят двукраки чудовища като Ти-Рекс с наклонен напред торс и глава доста по-големи и по-тежки от балансиращата ги опашка. Много музейни експонати дори не могат да издържат собствената си тежест, много малко вероятно е такива огромни и несъразмерни зверове въобще да съществуват. Изчисленията показват, че натоварванията, действащи върху скелетите им биха били толкова големи, че костите на най-големите динозаври биха се деформирали и напукали под въздействието на собственото им огромно тегло! Експертите посочват също, че динозаврите би трябвало да се движат много по-бавно, отколкото са описвани във филмите, за да предотвратят внезапни сътресения върху скелетната си система.     „Представата за динозаврите, като за бавно движещи се животни не е в съответствие с био-механичния им анализ, сочещ, че динозаврите са пъргави, активни същества. Ето го и парадоксът между размера на динозаврите и начин им на живот. Много експонати и рисунки на динозаври изглеждат абсурдно, изобразяващи двукраки животни, които биха били с напълно нарушено равновесие, тъй като теглото на главата и коремната област е много по-голямо от теглото на опашката, която би трябвало да действа като противотежест. Дали динозавърската индустрия не е пример за наука, опитваща се да отговори на обществените желания и очаквания? Филмът „Джурасик парк” е пример за това как динозаврите се представят много по-големи, отколкото кой и да е съвременен музеен експонат. След като филмът се появи по екраните, интересно е да се отбележи, че бяха написани много статии, поставящи въпроса: „Възможно ли е това?”. Спомням си един доклад за откриването на динозавърска ДНК, запазена в кехлибар, който по-късно се оказа фалшив.”  – Дейвид Уозни, „Динозаврите: Наука или Научна фантастика”   „Като цяло, стотици милиони долари са похарчени за популяризиране съществуването на динозаврите чрез филмите, телевизията, списанията и комиксите. Светът на киното и палеонтологията са като сиамски близнаци. Представата на хората относно съществуването на динозаврите се основава не на категорични доказателства, а на Холивудските вманиачени художествени импресии. Документалните филми колоритно илюстрират отличителните белези на всеки динозавър: цветовете, теглото и мускулната маса, но Дон Лесъм (съветник на „Джурасик парк”) признава, че това са чисти догадки. Разглеждайки, например, въпросът за това колко тежат динозаврите, Дон Лесъм казва: „Учените не знаят колко са тежали динозаврите!”. – Робин Коуфоуд, „Динозаврите никога не са съществували”   Динозаврите са представяни на обществеността с цветни художествени възстановки, рисунки, модели, манекени, гигантски скелети в музеите, анимационни и кино филми, показващи тези зверове до най-малката подробност, но факт е, че от определянето и подреждането на костите по отделни видове до невъзможността да бъдат определени меките тъкани, кожата, очите, носа, оцветяването, окосмеността, структурата на тъканта и т.н., точно по същия като при различните предполагаеми видове маймуно-човеци, всичките  реконструкции на динозаври са 100% въображаеми измислици, създадени от отличените и находчиви еволюционисти. Те нарочно представят динозаврите на децата в медийното пространство, за да възбудят и пристрастят младото въображение към техните машинации. Анимационни филми като „Ледена епоха” и „Земята преди време”, филми като „Джурасик парк” и „Островът на динозаврите”, книжки за оцветяване, кукли, пластмасови играчки,  учебниците за началните класове и огромните експонати в детските музеи със сигурност имат ефект върху многообещаващите млади умове.   Нешънъл джиографик и филмите „Ледена епоха” са продуцирани от Нюз Корпорейшън и Туентиет Сенчъри Фокс, собственост на Масона Рупърт Мърдок. Масонската продуцентска компания Юнивърсал Студиоз създаде „Джурасик парк” и „Земята преди време”. Тези корпорации са собственост на конгломерата Комсат, чиито основни акционери са Масоните Джей Пи Морган и Ротшилдови. Дизни Ченъл, който представя много документални филми за динозаври също има за финансов съветник фирмата Н.М. Ротшилд и Синове ООД (NM Rothschild and Sons Limited).   Бившият студент по Палеонтология Майкъл Форсел заявява в радио интервю заедно с водещия палеонтолог Джак Хорнър, че той е„абсолютна измама и скалъпва доказателства за увековечаване на мита за динозаврите”. Той продължава, казвайки: „Започнах кариерата си в областта на Палеонтологията, само че престанах да ходя на лекции веднъж разбрал, че цялата работа е една шарлатания. Това са глупости, повечето от така наречените скелети в музеите са всъщност гипсови отливки. Те дори сега го правят открито по документалните филми, уж за запазване на костите, друг път! Като студент много се измъчвах, най-вече защото не можех да различа вкаменено яйце от обикновен камък, а разлика, разбира се, няма. Третираха ме като прокажен, когато отказах да приема тяхната пропаганда и бързо напуснах курса. Динозаврите никога не са съществували, цялата далавера е представление на изроди, те просто вземат няколко стари кости и изработват с тях най-новия си експонат, подобен на чудовището на Д-р Франкенщайн. Ако динозаврите са съществували, те щяха да бъдат споменати в Библията. Всички ние сме били заблуждавани и това не е редно, но заедно можем да го прекратим.”     Мнозина твърдят, че след като фосилите на динозаври са радиометрично датирани на възраст от десетки милиони години, следователно автентичността им е доказана. Факт е обаче, че методите, използвани за датиране на фосилите на динозаври не включват измерване на действителните вкаменелости, а на скалите, край които са намерени. Повечето вкаменелости се намират в близост до повърхността на Земята и ако някакво съвременно животно е умряло наблизо, палеонтолози биха го датирали на същата възраст! Д-р Маргарет Хелдер в книгата си „Завършване на картината, Наръчник на Музеите и Интерпретативните Центрове, занимаващи се с фосили”, тя пише:„Навремето учените бяха много впечатлени от потенциала на радиометрията за установяване на абсолютно надеждни възрасти на някои видове скали. Те не се чувстват вече по този начин. След като трябваше да се справят с различни изчислени възрасти, или прекалено млади или твърде стари в сравнение с очакванията, сега учените признават, че процесът е много по-несигурен, отколкото са предполагали в ранните години. Обществеността не знае почти нищо за несигурността в датирането на скали. Повечето хора са останали с впечатлението, че много скали на Земята са изключително стари и че съществува технология, позволяваща да се прави точно измерване на възрастта. Учените стават все по-наясно, обаче, че измерванията, направени от машините, могат да не ни кажат нищо за действителната възраст на дадена скала.”   Една от основните причини, поради която еволюционистите „се нуждаят” от съществуването на динозаврите е, за да обяснят сложните проблеми, присъстващи в Теорията на еволюцията, включително: морските организми еволюиращи в сухоземни обитатели, влечугите развиващи крила, пера, започващи да летят и ставащи птици, както и други влечуги еволюиращи в топлокръвни и живородни, развиващи гърди и ставащи бозайници. Чрез своята въображаема времева линия от много милиони години и разнообразие от предполагаеми преходни форми на динозаври, палеонтологичната върхушка популяризира различни морски динозаври, влечуго-птици и влечуго-бозайници за преодоляване на тези пропуски. Все пак, много специалисти и експерти в областта са оспорвали тези констатации толкова често, колкото те са били представяни. Д-р Сторс Олсън, учен в Смитсоновия институт, пише: „Идеята за пернатите динозаври и тероподен (Теропода – месоядни динозаври) произход на птиците се разпространява активно от една рамка ревностни учени, действащи в съгласие с някои редактори на Нейчър и Нешънъл джиографик, самите те станали открити и силно предубедени покръстители във вярата. Истината и внимателното научно претегляне на доказателствата са сред първите жертви в тяхната програма, която в момента бързо се превръща в една от най-грандиозните научни измами на нашата епоха.”   Никакви автентични пера не са били намирани заедно с вкаменелостите на динозаври, въпреки че няколко разкрити измами със сигурност са се опитвали да фалшифицират това. Д-р Олсън нарича добавянето на пера към тези находки: „истерия, самозалъгване, пропаганда, безсмислена фантазия и измама.”. През 90-те години много вкаменелости с пера уж бяха открити в Китай (подозрително близо до Дзъгун Дайно Оушън Арт Кампъни), но при изследването си, д-р Тимъти Роу разкри, че така наречения „Конфуциузорнис” (Confuciusornis) е изпипана измама. Той разкри, също така, че „Археораптора” (Archeoraptor) уж открит през 90-те години е съставен от кости от 5 различни животни! Когато д-р Роу представил констатациите си пред Нешънъл джиографик, главният научен редактор, според сведенията, отбелязал: „Е, всички като тях са подправяни!”. След което Нешънъл джиографик продължили с пресконференциите си и медийните истории, че вкаменелостите от Археораптора са истински и че е открита липсващата брънка в еволюцията.   Тази статия от ноемврийския брой на Нешънъл джиографик от 1999 година бе оттеглена, след като вкаменелостта на Археораптор лиаонингенсис бе разкрита като измама.   „През 1999 година, брой на списание Нешънъл джиографик отпадна, след като представиха липсващото звено в една пъстра и написана с въображение статия. Един динозавър Археораптор, който би трябвало да подкрепи основния принцип на еволюционната теория, че динозаврите са се развили бавно в продължение на милиони години. Тяхното доказателство бе вкаменелост, в която внимателно подредените костни отпечатъци създават впечатление за същество наполовина динозавър наполовина птица. Измамата бе разнищена по време на компютърна аксиална томография, разкриваща неестествени костни връзки. По-късно списание Нешънъл джиографик бе принудено под натиск да признае, че тази вкаменелост била направена от човек!”. – Робин Коуфоуд, „Динозаврите никога не са съществували”   Аз не съществувам!   Палеонтолозите твърдят, че „археоптериксът” е друга междинна форма на птица еволюирала от динозавър, но тази теория се сгромолясва пред лицето на неопровержимите доказателства за противното. Другите видове като Конфуциузорнис, Лиаонингорнис (Liaoningornis) и Еоалулавис (Eoalulavis) са били съвременни на археоптерикса и са неразличими от съвременните птици. Алън Федуча от Университета в Северна Каролина, един от най-знаменитите орнитолози в света заявява: „Аз съм изучавал черепи на птици в продължение на 25 години и не виждам каквито и да е прилики. Просто не ги виждам. Тероподният произход на птиците, по мое мнение, ще бъде най-големият срам за Палеонтологията през 20 век.” Палео-орнитологът Лари Мартин от Университета в Канзас, казва: „Да ви кажа истината, ако трябваше да подкрепям динозавърския произход на птиците, с такива отличителни белези, щях да съм притеснен всеки път, когато трябваше да се изправя и да говоря за това.”   Дори ако динозаврите са еволюирали в птици, за да бъде запълнена празнината в еволюционната верига, това не обяснява как същество, като обикновената муха, например, би могло да еволюира. Мухата размахва крилата си едновременно 500 пъти в секунда, дори и най-малкият дисонанс във вибрацията ще я накара да загуби равновесие и да падне, но това никога не се случва. Как би могла да „развие” такова невероятно и специализирано умение? Защо динозаврите не са били открити преди еволюционисткият ренесанс от средата на 19-ти век? Защо палеонтолозите смятат, че могат да реконструират напълно древен вид животно от няколко зъба? Защо толкова много динозавърски „открития” се оказаха измами? Защо всички „автентични фосили на динозаври” се държат под строг ключ далеч от какъвто и да е независим анализ? Защо ерозията и изветрянето не са унищожили всички тези мними отпечатъци и фосили, за които се твърди, че са на възраст милиони години? Ако динозаврите са били уж унищожени от въздействието на метеор или друга такава световна катастрофа, защо всички други различни животински видове, които съществуват днес не са били унищожени по подобен начин? Има още много въпроси, на които трябва да се отговори, преди човек, който е с ума си да счете съществуването на динозаврите като нещо друго, а не като удобен еволюционистки мит.     „Палеонтологичната върхушка може да контролира изграждането на хипотези чрез учебниците и учебните програми. По този начин мозъците на учениците се промиват, а самите ученици биват програмирани да повярват в псевдо-реалността, контролирана от учебния материал и авторитета на учителя. Кратък практически пример: произволна дентална кост е намерена при разкопки и от тази дентална кост, останалата част от скелета бива разгадавана. Не, това не е шега! Цялото поле на изследвания за динозаврите в палеонтологичната програма е фиктивно.” – Робин Коуфоуд, „Динозаврите никога не са съществували”   „По време на деветнадесети век един нов светоглед, този на еволюцията е бил следван от влиятелните тогава хора, като Дарвин и Маркс. През тази епоха на мисълта първите открития на динозаври били направени. Били ли са „направени” тези открития, за да се загладят нередностите в изкопаемите записи в Теорията на еволюцията? Следните въпроси светват червена светлина по отношение почтеността на динозавърската индустрия и хвърлят съмнение върху това, дали динозаврите въобще са съществували някога: (1) откритията на динозаври, настъпиха едва през последните 160 години и то в концентрирани, необичайно големи количества, което е против законите на природата и на вероятностите, (2) обикновено откривателите на динозаври в повечето случаи не са безкористни страни без личен интерес, (3) естеството на подготовката за публично излагане, поставя под въпрос интегритета и източника на вкаменелости и дава възможност за подправяне и заместване на кости, както и възможността за дейности, водещи до измама на системна основа, (4) съществуващите художествени рисунки и обществените експонати изобразяват динозаврите в неудобни пози и в нарушено равновесие, което фундаменталните физични закони биха изключили, като невъзможни, (5) много ниската вероятност голям брой кости от динозаври да са се фосилизирали, но относително малък брой кости от други животни, (6) последиците от откритията на динозаври за Теорията на еволюцията и вярата, че човекът е създаден по Божия образ, което предполага възможни скрити и неуловими политически или религиозни програми, поднесени на наивната и нищо неподозираща общественост и (7) липсата на всякакво финансиране на организации и хора, поставящи под съмнение или такива които са скептични по отношение на всяко едно откритие, изложено на обществен показ. Има възможност живи динозаври никога да не са съществували. Динозавърската ндустрия трябва да бъде разследвана и трябва да бъдат зададени много въпроси. Наясно съм, че няма никакви доказателства и никакви причини за безусловната вяра, че динозаврите някога са живеели на Земята. Съществува възможност концепцията за праисторическия живот на динозаврите да е измислица на определени хора от деветнадесети и двадесети век, преследващи еволюционна, антибиблейска и антихристиянска програма. Да поставяме под съмнение каквото ни се казва е по-добър избор от сляпата вяра в историята за динозаврите. „О, Тимотее! пази онова, що ти е предадено, и се отвърщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука.” (Първо послание до Тимотея 6:20). Изборът дали да вярваш в думите на еволюционистите или в Божието слово и Библията е въпрос на вяра.”  – Дейвид Уозни, „Динозаврите: Наука или Научна фантастика”     ***   Превод: СТАМАТ   6-ти Декември 2015 година

СТАМАТ

СТАМАТ

 

Еволюцията е лъжа – Разумният замисъл е истината!

Еволюцията е лъжа – Разумният замисъл е истината! от Ерик Дубей Понеделник, 12-ти Октомври 2015 година превод и линкове: СТАМАТ   СВАЛИ PDF ТУК!       Популярният съвременен научно-материалистически-атеистичен мироглед разпространен чрез НАСА, корпоративните медии и системата на Народната просвета е, че Вие сте тук, защото нищото експлоадирало без причина и създало Всичкото! Преди времето, пространството, материята, съзнанието, разумът и животът не е имало нищо. Тогава нищото избухнало и вместо да разруши неща, както прави винаги всяка друга експлозия, тази експлозия създала неща, създала Всичкото! Експлозията на нищото някак си създала пространството, времето и всичката материя във Вселената в един миг и то без каквато и да е причина. Тогава всичките отломки от този сътворителен взрив, хвръчащи с над милиард километра в час в продължение на 14 милиарда години довели до Вашето сътворение!     Да, една част от по-газообразното нищо кондензирало, за да образува слънцата и звездите, а след това твърдите парчета от нищото се съединили, формирайки планетите и луните, после нищото, превърнало се във водород и кислород се съединило, образувайки вода върху нищо-планетата Земя, в която вода едноклетъчните живи организми магически се появили, запретнали ръкави да се делят и размножават в многоклетъчни съзнателни организми, които от своя страна се размножили, разделили и мутирали в различни форми морски същества, който се адаптирали, еволюирали и изпълзяли върху сушата, заменяйки хрилете с бели дробове, загубили опашките си, придобили противопоставени палци и се хванали като удавник за сламка за тази нелепа нихилистична представа за еволюцията, причинена от Големия взрив.   СЪТВОРЕНИЕ срещу еволюция.   Тази безбожна материалистическата Теория на еволюцията е твърдо защитавана от непогрешимостта на „науката” в продължение на повече от 150 години, но в действителност, точно както „науката” не успя да даде дори едно-единствено неоспоримо доказателство, чеЗемята е топка, въртяща се около Слънцето , учените не успяват да открият абсолютно никакво доказателство, че материалния свят е резултат от сляпата случайност на еволюцията. Освен това, еволюцията произтекла от Големия взрив, всъщност, изисква и предварително предполага много други твърдения, които вече сме доказали за грешни в предишните глави, като например множество на световете, Теория на гравитацията на Нютон, Теорията на относителността на Айнщайн, твърдението, че звезди са далечни слънца, и твърдението, че Земята е планета, а не равнина.   „Еволюционната теория твърди, че животът е възникнал от една случайно образувала се клетка. Според този сценарий, преди четири милиарда години различни безжизнени химически съединения влезли в химическа реакция в първичната атмосфера на Земята, при която, вследствие на мълниите и високото атмосферно налягане, се стигнало до образуването на първата жива клетка. Първото нещо, което трябва да се каже е, че твърдението, че неодушевените вещества могат да се съединят, образувайки живот е ненаучна теза, която не е била проверена чрез никакви експерименти или наблюдения. Животът се поражда само от живот. Всяка жива клетка се образува от репликацията на друга клетка. Никой в света никога не е успявал да създаде жива клетка, като съедини неорганични химични вещества, дори и в най-напредналите лаборатории. Най-голямата криза, пред която е изправена Еволюционната теория е по въпроса на обясняването появата на живота. Причината е, че органичните молекули са толкова сложни, че образуването им не може да бъде обяснено като случайност и е очевидно невъзможно органичната клетка да се е образувала случайно.” - Харун Яхя „Еволюционната измама” (128-130)     Как може всички взаимосвързани и същевременно отделени съставни части на клетката, като: клетъчната стена, клетъчната мембрана, митохондриите, протеините, ДНК, РНК, рибозомите, лизозомите, цитоплазмата, вакуолите, ядрото и другите клетъчни части магически да се обединят и създадат съзнателен интелигентен живот от несъзнателната мъртва материя? Само една средно голяма молекула протеин е съставена от 288 аминокиселини от 12 различни вида, които могат да бъдат комбинирани по 10300 (1 с триста нули) различни начина! От всички тези възможности, само една образува желаната протеинова молекула, а дори и най-малките открити досега бактерии са съставени от над 600 вида протеини.     Астрономът Фред Хойл сравнява вероятността всичките многостранни и мулти-функционални части на клетката случайно да са се обединили и създали живот с „торнадо, връхлитащо склад за отпадъци и сглобяващо самолет Boeing 747 от материалите в него!”. Хойл пише: „Ако имаше основен принцип на материята, който по някакъв начин да направлява органичните системи към живот, неговото съществуване следва да бъде лесно доказуемо в лаборатория. Човек би могъл, например, да използва плувен басейн, който да представлява „първичната супа”. Да го напълни с каквито иска химикали от небиологично естество. Да напомпва всякакви газове над него или през него и да го облъчва с какъвто може да си представи вид радиация. Нека експериментът протича в продължение на една година и да провери колко от тези 2000 ензима (протеини, произвеждащи се от живите клетки) са се появили в плувния басейн. Нека да Ви дам отговора, за да спестим време, труд и пари от правенето на експеримента в действителност. Абсолютно нищо няма да се открие, освен може би катранена утайка, съставена от аминокиселини и други прости органични химикали.” Дори ако учените поставят в резервоар всички химически вещества, необходими за живота, изложат ги на всякакви процеси по техен избор и чакат в продължение на милиарди години, нито една жива клетка не би могла и никога не би се образувала.     „Вероятността за спонтанно зараждане на живот от нежива материя е 1 / 104000 (1 с четиридесет хиляди нули) ... Това е достатъчно огромно число, за да погребе Дарвин и цялата му Теория на еволюцията. Зараждането на живота не е случайно. То трябва да е следствие на целенасочен разум. Още от началното ми обучение като учен, на мен ми бе упорито промиван мозъка да повярвам, че науката не може да остане вярна на принципите си, ако признае каквото и да е преднамерено сътворение. Отърсването от тази идея за мен бе много болезнено. В момента не мога да намеря какъвто и да е рационален довод, разбиващ гледната точка, аргументираща приемането на Бог. Някога имахме отворено съзнание, но чак сега ние разбираме, че единственият логичен отговор на живота е Сътворението, а не случайното произволно разбъркване.” - Чандра Викрамасинге, Астробиолог.     „Научните доказателства от такива клонове на науката като палеонтология, микробиология и анатомия разкриват еволюцията като банкрутирала теория. Подчертано бе, че еволюцията е несъвместима с научните открития, разума и логиката. Тези, които вярват в Теорията на еволюцията мислят, че няколко молекули и атоми, хвърлени в огромен казан биха могли да породят мисленето, разсъждението, преподавателите, студентите, учените, художниците, антилопите, лимоновите дървета и карамфилите. Още повече, че учените и преподавателите, които вярват в такива глупости са образовани хора. Ето защо е съвсем оправдано да се говори за Теорията на еволюцията като за „най-мощната магия в историята”. Никога преди това, никое друго убеждение или идея не е отнемало по такъв начин силата на здравия разум на човек, не му е позволявало да мисли разумно и логично и в същото време скривало истината от него, сякаш е с вързани очи.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (178-179)     Съзнанието, животът, прекрасното разнообразие, сложността и взаимосвързаността на природата и Вселената просто не могат да бъдат резултат от някое произволно случайно физическо явление. Ако вероятността от възникването на живота от нежива материя е 1 / 1040,000 , то точно това е невероятната възможност Вселената да не е разумно замислена! Дори простата структура на ДНК и РНК молекулите са по същия начин извън зоната на вероятност да се образуват – вероятнвостта е 1 / 10600 или 1 със шестотин нули след нея! Всъщност, такава математическа вероятност толкова тясно граничи с невъзможното, че думата „невероятно” става подвеждаща. Математиците, които редовно работят с тези безкрайно малки числа казват, че всичко по-малко от 1 / 1050 следва да бъде считано за всички намерения и цели, за невъзможно.     Д-р Лесли Оргел, сътрудник на Франсис Крик - откривателят на ДНК, пише: „Изключително малко вероятно е, че протеините и нуклеиновите киселини, които са комплексни по строеж, са възникнали спонтанно и едновременно на едно и също място. При все това, също изглежда невъзможно да имаме едното без другото. И така, на пръв поглед, човек наложително стига до извода, че животът, всъщност, никога не би възникнал по химически път.” Или както турският професор-еволюционист Али Демирсой заявява:„Вероятността за случайното образуване на цитохром-C, само един от съществените протеини за живота, е толкова малка, колкото и възможността една маймуна да напише историята на човечеството на пишеща машина без да греши... Някакви метафизични сили, които не можем да определим, би трябвало да са оказали въздействие при неговото образуване.”     „Да предположим, че преди милиони години се е образувала една клетка, придобила всичко необходимо за живот и че тя съответно „оживява”. Дори на този етап еволюционната теория отново рухва. Тъй като, дори ако тази клетка е съществувала за известно време, тя в края на краищата би умряла и след нейната смърт нищо не би останало и всичко би се върнало откъдето е започнало. Това е така, защото тази първа жива клетка, лишена от всякаква генетична информация, не би била в състояние да се възпроизвежда и да започнете ново поколение. Животът би свършил с нейната смърт. Генетичната система не се състои само от ДНК. В същата среда трябва да съществуват следните неща: ензими, които да четат кода на ДНК, информационна РНК да бъде произведена след четенето на тези кодове, рибозома и рибозомна РНК, към която иРНК да се прикрепи, съгласно тези кодове, транспортна РНК за прехвърляне на аминокиселините до рибозомата и иРНК по време на белтъчния синтез, както и изключително сложни ензими, извършващи многобройни посреднически процеси. Такава среда не може да съществува никъде другаде, освен в напълно изолираната и съвършено контролирана среда на клетката, където всички основни суровини и енергийни ресурси са в наличност.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (170)     Теорията за Големия взрив е лесно оборима, тъй като естеството на експлозиите е да унищожават, да разбиват нещата на техните съставни части, увеличавайки хаоса и намалявайки реда. Експлозиите просто не могат и не създават неща, ставайки причина коренно различни части да се комбинират в по-подредени цялости, както твърди теорията за Големия взрив. По същият начин, доказателството за неверността на еволюционната теория се съдържа в Ентропията - Втория закон на термодинамиката. Факт е, че всички системи, оставени сами на себе си, с течение на времето проявяват тенденция да се развалят, разбъркват и разпръскват. Всички неща, живи или не, се износват, развалят и разлагат. Те НЕ се обединяват самопроизволно с течение на времето в невероятно неправдоподобни комбинации, създавайки разнообразни, сложни и красиви форми на живот! По този начин теорията на еволюцията е в пряко противоречие със Закона за ентропията. Еволюцията предполага нещата да стават все по-подредени, с по-сложна структура и цялостни с течение на времето, но от ръждата и мухъла до гниещите трупове природата навсякъде е в противоречие с тази идея. Освен това, според Принципът на Льо Шателие-Браун за химичното равновесие, животът не би могъл така или иначе да възникне в морето, както твърдят еволюционистите, тъй като пептидната връзка, създадена от аминокиселинните вериги произвежда водни молекули, което прави невъзможно такава реакция да се проведе във водна среда.     ”Цялото устройство на Природата свидетелства за разумен създател и никой разсъждаващ изследовател, след сериозно размишление, не може да преустанови дори за момент вярата си относно първичните принципи на истинския теизъм и религията.” – Дейвид Хюм (шотландски икономист, философ и историк)   „Органичната материя може да се самовъзпроизвежда, само ако съществува като напълно развита клетка с всичките си органели и в подходяща среда, в която може да оцелее, да обменя вещества и да получава енергия от заобикалящата я среда. Това означава, че първата клетка на Земята се е образувала „внезапно изведнаж” заедно със своята невероятно сложна структура... Какво бихте си помислили, ако излезете на туризъм в дълбините на гъста гора и се натъкнете на чисто нов автомобил сред дърветата? Бихте ли си представили, че различните елементи в гората са се свързвали случайно в продължение на милиони години и са произвели това превозно средство? Всички части на автомобила са изработени от материали като желязо, мед и каучук - суровините, на които са добити от земята, но този факт би ли Ви навел на мисълта, че тези материали са се самосинтезирали „случайно” и след това са се обединили и произвели тази кола? Няма съмнение, че всеки човек със здрав разум ще осъзнае, че колата е изделие на разумен замисъл, с други думи, на някой завод, и би се чудил какво прави там, в средата на гората. Внезапната поява на някаква сложна структура в завършена форма, съвсем изневиделица, показва, че тя е дело на разумна действаща сила. Изключително сложна система като клетката без съмнение е създадена от висша воля и мъдрост. С други думи, тя започва съществуването си като Творение на Бога.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (170-171)     Много аспекти на природата са твърде сложни, точно определени и съвършени, за да са възникнали просто по причина на промени на сляпата случайност с течение на времето. Например, окото с различните му части и механизми, работещо заедно с мозъка, за да породи най-ярките и с най-висока разделителна способност три-измерни цветни изображения, които можем да си представим. Дори и най-качествените камери и плазмени монитори, произведени от човек не могат да възпроизведат изображение толкова съвършено в детайлност и яснота, както собствените ни очи. Самият Чарлз Дарвин, създателят на Теорията на еволюцията признава, че „мисълта за окото го карала да се смрази!”, тъй като знаел каква непроходима пречка представлява окото за неговата теория. Същото е и с ухото сравнено с аудио техниката. В продължение на повече от век хиляди изследователи, учени и инженери работят в заводите по цял свят, опитвайки се да произведат все по-качествени аудио-видео просвирващи и записващи устройства, но дори не са се доближили до възможностите и съвършенството на ухото и окото.   „Погледнете книгата, която четете, ръцете, с които я държите, след това повдигнете глава и се огледайте наоколо. Виждали ли сте някога на друго място толкова ясен и отчетлив образ като този? Дори и най-усъвършенстваният телевизионен екран, произведен от най-големия производител на електроника в света не може да Ви осигури толкова ясна картина. Това е три-измерен, цветен образ, с изключително висока разделителна способност... Никой не би казал, че дадена HI-FI система или камера са се появили в резултат на случайността. Е, как може да се твърди, че технологиите, съществуващи в човешкото тяло, които превъзхождат дори горепосочените, могат да се появят в резултат на верига от случайности, наречена еволюция? Очевидно е, че окото, ухото, а всъщност и всички останали части на човешкото тяло са резултат на едно много превъзхождащо ни Творение.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (175-178)     Чарлз Дарвин, в книгата си „Произход на видовете” - същинската Библия на атеистите-материалисти, заявява: „Ако моята теория е истина, безброй междинни разновидности, свързващи най-тясно всички видове, принадлежащи към една и съща група би трябвало със сигурност да са съществували... Следователно доказателства за някогашното им съществуване могат да бъдат намерени само сред изкопаемите вкаменелости.” Самият Дарвин е знаел, че такива „преходни форми” не са били откривани, но се надявал, че те ще бъдат намерени в бъдеще. Той дори признава в главата „Трудности в теорията”, че тези липсващи междинни форми са най-големият препъни-камък за неговата теория. Той го нарекъл: „най-очевидното и най-тежкото възражение, което може да бъде изтъкнато срещу моята теория”.   „Според Теорията на еволюцията, всеки един от живите видове се е появил от свой предшественик. Всеки вид от съществувалите някога се превръщал в някакъв друг вид и с течение на времето всички видове възникнали по този начин. Според теорията, тази трансформация протекла постепенно в продължение на милиони години. Ако такъв бе случаят, то безброй междинни видове би трябвало да са живели в продължение на огромния период от време, когато тези трансформации уж са се случвали. Например, би трябвало в миналото да са живели някакви същества полу-риба-полу-влечуго, придобили някои влечугоподобни характерни белези в допълнение към характерните черти на рибите, които вече имали. Или би трябвало да са съществували някакви същества влечуго-птици, придобили някои птичи отличителни белези в допълнение към тези на влечугите, които вече притежавали. Еволюционистите наричат тези въображаеми същества, които те смятат, че са живели в миналото „преходни форми”. Ако такива животни наистина са съществували, то би трябвало да има милиони, дори милиарди от тях. По-важното е, че останките на тези същества трябва да присъстват в изкопаемите записи. Броят на тези „преходни форми” би трябвало да е много по-голям от броя на настоящите животински видове и техните останки би трябвало да се откриват навсякъде по цял свят.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (61)   Да хвърлим светлина върху еволюцията.   Дарвин се надявал, че „преходните форми” на животинските видове, постепенно еволюиращи в други видове в крайна сметка ще бъдат открити в някакъв бъдещ момент в изкопаемите записи. До ден днешен, обаче, никакви такива „преходни форми” никога не са били намирани никъде по света. Наблюденията на Дарвин по отношение на естествения подбор и приспособяването със сигурност са верни. Така наречената „микро-еволюция” на различни белези и характеристики в рамките на един вид е потвърдена и е широко разпространена, но „макро-еволюцията” - мнимата трансформация на един вид в напълно различен вид никога не е била наблюдавана и няма доказателства, че такава еволюцията съществува където и да е в изкопаемите записи. Дори Колин Патерсън (Colin Patterson), старши палеонтолог на Британския музей по естествена история и пламенен еволюционист, признава, че Дарвинистите трябва да приемат, че никога не е било наблюдавано естествения подбор действително да предизвика нещо да еволюира: „Никой никога не е породил вид чрез механизмите на естествения подбор. Никой никога дори не се е доближил до това и повечето от текущите спорове в Нео-Дарвинизма са около този въпрос.”   ”Разумният замисъл е теологично и философски сдържано становище. То приписва на сложността и разнообразието на живота разум, но не отъждествява този разум с Бога на нито една религиозна вяра или философска система.” – Уилям А. Дембски (философ и математик) „Дори и в „най-научните” книги за еволюцията, стадия на „прехода от водата към сушата” - една от най-необяснимите точки на еволюцията - се дава толкова наивно, че дори и за децата се оказва неправдоподобно. Според еволюцията, животът се е зародил във водата и първите развити животни на Земята са били рибите. Според преданието, един ден някои видове риби развили способността да излязат от водата и се преместили на сушата! Теорията продължава, че рибите, които избрали да живеят на сушата имали крака вместо перки и бели дробове вместо хриле! В повечето от книгите за еволюцията, никой не обяснява „защо” е възникнал прехода. Дори и в „най-научните” източници, писателите изведнъж прибързват със заключениято, като „и преходът от водата към сушата настъпил”, без да предоставят задоволителен отговор по отношение на това как действа процесът. И все пак, как се е случила тази трансформация? Очевидно е, че рибите не могат да оцелеят извън вода повече от няколко минути. Ако приемем, че са съществували засушавания, както се твърди от еволюционистите, и рибите са били по някаква причина изкарани на сушата, какво би се случило с рибите тогава, дори ако този процес е продължил десет милиона години? Отговорът е недвусмислен: оставайки без вода рибите неминуемо ще умрат след няколко минути. Дори ако този процес е продължил десет милиона години, отговорът би бил все същият: всички риби ще умрат една по една. Никой не би се осмелил да каже: „Може би след 4 милиона години някои от рибите внезапно придобили бели дробове, докато се опитвали да оцелеят.” Това без съмнение би било нелогично твърдение! Въпреки всичко, точно това твърдят еволюционистите.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (212)     Еволюционната теория предполага, че животът по някакъв начин произхожда и еволюира в моретата, докато някак си тези, които до преди това живеели само под водата развили бели дробове и крака и започнали да живеят на сушата! Дарвинистите твърдят, че рибите (същества, които живеят само под вода) се превърнали в земноводни (същества, живеещи на суша и вода) и после земноводните еволюирали във влечуги (същества, които живеят само на сушата). След това, те предполагат, че някои влечуги развили крила и станали птици, докато други влечуги еволюирали и станали бозайници. Нито една от тези преходни форми, обаче, никога не е намирана, нито пък може в действителност да просъществува. Например яйцата на земноводните се развиват само във вода, докато амниотичните яйца се развиват само на сушата, така че някакъв постепенен, стъпка-по-стъпка, еволюционен сценарий е невъзможен, тъй като без завършени и цялостни яйца видовете не могат да оцелеят. Предполагаемата еволюция на влечугите в бозайници е друг пример за еволюционисткото самозалъгване: „гладна кокошка – просо сънува”. Влечугите са студенокръвни, снасят яйца, не кърмят малките си, имат една костица в средното ухо, три кости на мандибулата (долната челюст) и тела покрити с люспи, докато бозайниците са топлокръвни, живородни са, кърмят малките си, имат три костици в средното ухо, една долна челюст и са покрити с кожа или косми - твърде много отчетливи различия за „постепенна еволюция”. Влечугите, развиващи крила е друга абсолютна невъзможност, тъй като структурата на сухоземните влечуги и обитаващите въздуха птици е твърде различна. Енгин Корур, турски еволюционист, признава проблема, който представляват крилата за теорията на Дарвин: „Общата характерна черта на очите и крилете е, че те могат да функционират, само ако са напълно развити. С други думи, наполовина развито око не може да вижда, а птица с наполовина развити криле не може да лети. Как тези органи са се появили остава една от загадките на природата, която трябва да се осветли.”   „Въпреки че е прикрита под маската на наука, Теорията на еволюцията не е нищо друго освен измама: една измама, защитавана изцяло в полза на материалистичната философия, една измама, основаваща се не на науката, а на промиването на мозъци, пропагандата, и лъжата. Еволюционната теория е теория, която се проваля още на първата си стъпка. Причината е, че еволюционистите не могат да обяснят дори образуването на един-единствен протеин. Нито законите на вероятностите, нито законите на физиката и химията предлагат някаква възможност за случайното възникване на живота. Звучи ли логично или разумно, след като дори един случайно образуван протеин не би могъл да съществува, това че милиони такива протеини са се комбинирали по такъв начин, че да образуват клетката на живо същество, а това че милиарди клетки успели да се образуват и след това случайно се обединили, за да породят живи същества, а това че от тях възникнали рибите, а това че тези от рибите, които излезли на сушата се превърнали във влечуги и птици и че ето така са се образували всичките милиони различни видове на земята? Те никога не са намирали дори една-единствена „преходна форма” като полу-риба-полу-влечуго или полу-влечуго-полу-птица. Освен това те не са в състояние да докажат, че един протеин, или дори една молекула аминокиселина съставяща протеина, биха могли да се образуват при така наречените от тях „първични земни условия”, дори и в техните сложно оборудвани лаборатории те не успават да направят това.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (214-215)     Теорията на Дарвин е концепция, засягаща не само биологията, химията, астрономията и метафизикатата, но в действителност също така формира базата за нови политически възгледи. В рамките на много кратко време, тази нова прогресивна политическа нагласа се предефинира като „Социален Дарвинизъм” и по мнение на повечето историци, Социалният Дарвинизъм става идеологическата основа на Фашизма, Комунизма и Евгениката. Идеите на Дарвин за „естествения подбор” и „оцеляването на по-силния” са централни за безумните идеологии на много от най-големите масови убийци на 20-ти век, включително Мао, Сталин, Ленин, Троцки, Маркс и Пол Пот. Самият Чарлз Дарвин е безсрамен расист, който разяснява в книгата си „Произход на човека” как чернокожите и аборигените, поради тяхната малоценност спрямо бялата раса „ще бъдат ликвидирани от цивилизованите раси с течение на времето”.   СОЦИАЛЕН ДАРВИНИЗЪМ – Дарвинизмът е атеистична лъжа. С изключение на политиката, където следователно той е политика.   Масонските протоколи посочват, че дядото на Чарлз Дарвин, Еразъм Дарвин бил философ, учен и лекар, който застъпвал идеите на еволюцията още през 18-ти век. Преди да дойде в Дарби през 1788 г., Д-р Дарвин бил посветен Масон в известната от незапомнени времена шотландска Ложа Кенънгейт Килуининг №2 (Lodge of Canongate Kilwinning No.2 of Scotland). (http://freemasonry.bcy.ca/biography/darwin_e/darwin_e.html ) Той също така поддържал тесни връзки с Масоните-Якобинци във Франция и с Илюминатите на Адам Вайсхаупт. Сър Франсис Дарвин и Реджиналд Дарвин, двама от синовете му, също са били посветени Масони в Ложата Тириън (Tyrian Lodge) №253 в Дарби. Чарлз Дарвин не се появява в свитъците на Ложата, но най-вероятно и той е бил Масон, като дядо си, синовете му и „Булдогът” му Т. Х. Хъксли. Чарлз пише, че той обичал да слуша идеите на дядо си за еволюцията и бил силно повлиян от тях. Еразъм е първият човек, които представил концепцията за еволюцията в Англия. Той бил известен като „уважаван” човек, но имал много тъмен личен живот и най-малко две извънбрачни деца. Самият Чарлз се оженил за първата си братовчедка и имал три деца, които умират поради усложнения от близкородствено кръвосмешение.     „Масоните, мислейки, че Дарвинизма може да послужи на целите им, изиграли голяма роля в неговото разпространение сред масите. Веднага след като теорията на Дарвин била публикувана, група от доброволци-пропагандатори се формирала около нея, най-известният от които е Томас Хъксли, наречен „Булдогът на Дарвин”. Хъксли, „чиято пламенна защита на Дарвинизма била единствения фактор, носещ най-голяма отговорност за бързото му приемане”, привлякъл вниманието на света към Теорията на еволюцията в Дебата в Музея на Оксфордския Университет, в който той взел участие на 30 юни 1860 г., заедно с Оксфордския епископ Самюел Уилбърфорс. Голямата всеотдайност на Хъксли да разпространи идеята за еволюцията, заедно с връзките му с Върхушката, излиза на светло във връзка със следния факт: Хъксли бил член на Кралското дружество, една от най-престижните научни институции в Англия и, подобно на почти всички останали членове на тази институция, бил старши Масон. И други членове на Британското кралското дружество оказали значителна подкрепа на Дарвин... С една дума, Дарвин не действал самостоятелно - от момента, в който теорията му била предложена, той получил подкрепа, идваща от социалните класи и групи, чието ядро се състои от Масони.” - Харун Яхя, „Преразглеждане на Еволюционната теория”     „Един важен пример, доказващ факта, че Дарвинизмът е една от най-големите измами на атеистичното Масонство е една резолюция приета на Масонско събрание. Висшият съвет на Мизрахимовото масонство от 33-та степен в Париж разкриват в протоколите си решението да популяризират еволюцията като наука, докато те самите се подиграват с теорията. Протоколите гласят следното:„С оглед постигането на целта [научната теория на еволюцията], ние постоянно, с помощта на нашата Преса, ще предизвикваме сляпо доверие в тези теории. Интелектуалците ще се надуват със знанията си и без никаква възможност за логическата им проверка ще приведат в действие цялата налична информация от науката, която нашите агентурни специалисти хитро са сглобили за целите на обучението на умовете им в желаната от нас насока. Дори за момент не предполагайте, че тези изявления са празни приказки: помислете внимателно върху успеха, който уредихме на Дарвинизма”. Атеистичното Масонство в САЩ не след дълго се присъединило към резолюцията на Мизрахим. Списанието Нова епоха (New Age) в изданието си от март 1922 заявява, че царството на атеистичното Масонство ще бъде установено чрез еволюцията и развитието на самия човек. Както се вижда по-горе, лъже-научният образ на еволюцията е измама, нагласена в атеистичните Масонски ложи от 33-та степен. Масоните-атеисти открито признават, че ще използват учените и медиите, които са под техен контрол, за да представят тази измама като научна, което дори те намират за смешно.” - Харун Яхя, „Фундаментална философия на Атеистичното Масонство”     Списание Мимар Синан, издавано от Великата Турска Масонска Ложа, открито обсъжда мисията си да използва Дарвинизма за проваляне на религията и вярата в Бога. В една статия се споменава: „Днес единствената добре обоснована научна теория, приета в повечето цивилизовани и в развиващите се държави, продължава да е Дарвинизма. Въпреки това, нито Църквата, нито другите религии са се сринали все още. Легендата за Адам и Ева все още се преподава като религиозно учение в свещените книги”. С други думи, изглежда, че една от основните цели на съвременните Масони, освен убеждаването на хората в Земята-топка и в Големия взрив, е да премахне Библейската история на Сътворението и да го замени с техния безбожен мит за Еволюцията на сляпата случайност. Точно както Коперник никога не е твърдял, че има някакво ново или необикновено доказателство за хелиоцентричната си теория, така и Дарвин никога не е твърдял, че има някакви проверими научни факти, доказващи еволюционната му теория, при все това, ето ни, 150 години по-късно, не сме и педя по-близо до доказване на нито една от двете, но в огромното си мнозинство сме се превърнали в индоктринирано човешко стадо убедено, че са хора-маймуни, висящи от въртяща се топка!   „Когато внимателно разглеждаме Западните медии, често попадаме на новини, спиращи се на Теорията на еволюцията. Водещи медийни корпорации и добре познати и „почтени” списания повдигат тази тема от време на време. Когато разгледа подхода им, човек остава с впечатлението, че тази теория е абсолютно доказан факт и няма място за обсъждане. Обикновените хора, четящи такъв вид новини, естествено започват да мислят, че теорията на еволюцията е факт, така сигурен както всеки закон на математиката. Те отпечатват заглавия с голям шриф: „Според списание Тайм, нова вкаменелост, запълваща празнотата в еволюционната верига, е била намерена” или „Списание Нейчър посочва, че учените  хвърлят светлина върху окончателните въпроси на еволюционната теория”. Откритието на „последното липсващо звено от веригата на еволюцията” не означава нищо, тъй като няма нито едно доказателство за еволюцията. На кратко, както медиите така и академичните кръгове, които са на разпореждане на анти-религиозните силови центрове, поддържат изцяло еволюционистки мироглед и го налагат силово върху обществото. Тази измама е толкова сполучлива, че с течение на времето превърна еволюцията в една идея, която не е в състояние да бъде отхвърлена. Да се отрича еволюцията се разглежда като противоречащо на науката и фундаменталните реалности.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (210)   Много бавна постепенна ПРОМЯНА, в която можем да повярваме.   „Информацията, която представихме в тази книга ни показва не само, че еволюционната теория няма научна основа, но дори, напротив, еволюционните твърдения влизат в противоречие с научните факти. С други думи, силата, поддържаща еволюцията жива, не е науката. Еволюционната теория се защитава от някои „учени”, но зад тях е ръководно друго влияние. Това друго влияние е материалистическата философия. Материалистическата философия е едно от най-старите вярвания на света и приема изначалното съществуване на материята като свой основен принцип. Според тази гледна точка, материята винаги е съществувала и всичко, което съществува се състои от материя. Този светоглед, разбира се, прави вярата в Създателя невъзможна, тъй като щом материята винаги е съществувала и щом като всичко се състои от материя, то не би могло да има свръхматериален Творец, който я е създал.” – Харун Яхя, „Еволюционната измама” (202)   Истината е, че еволюцията е била, е и винаги ще бъде предрешен въпрос за хора, търсещи някакъв друг отговор, различен от Бога. Когато метафизически се изключва съществуването на интелигентно творческо съзнание зад създаването на материалния свят, то единственият оставащ отговор е произволното случайно стечение на обстоятелствата! Всичко трябва да е резултат на съвпадение, случайност и обстоятелства, след като се изключва възможността за върховен разумен създател. Но без значение колко усърдно се отрича, истината си остава: Вие просто не сте някаква космическа случайност, не сте резултат на произволно стечение на обстоятелствата, случайността или съвпаденията - очите Ви, ушите Ви, чувствата Ви, живота Ви и съзнанието Ви са резултат от най-Висшия разумен замисъл! Предишната ми книга - Духовната Наука (Spiritual Science) е опровержение в 284 страници на материалистическата наука и философия, където се доказва далеч отвъд всяко разумно съмнение, че атеистичният материализъм е невалидна, несъстоятелна и разрушителна философия и че съзнанието и разума са съществували далеч преди и отвъд цялото пространство, време и материя.     Малкълм Магъридж, атеист философ и поддръжник на еволюцията в продължение на 60 години, най-накрая преди смъртта си признава:„Аз съм убеден, че еволюционната теория, особено в степента, до която се прилага, ще бъде един от най-големите анекдоти в бъдещите учебници по История. Потомството ще се чуди, как толкова неубедителна и съмнителна хипотеза може да бъде приета с невероятната доверчивост, както е приемана днес.”   „Според тези професори, няколко прости химически вещества първоначално се съединили и образували един протеин - което е толкова невероятно, колкото произволно разпръснат набор от букви да се обедини и създаде стихотворение. След това, други случайности  довели до възникването и на други протеини. Последните после също се комбинирали случайно по организиран начин. Не само протеини, но ДНК, РНК, ензими, хормони и клетъчни органели, които са много сложни структури в самата клетка, случайно станало така, че те се появили и съединили. В резултат на тези милиарди съвпадения възникнала първата клетка... Ако сложите идол от дялан камък или от дърво пред тези хора и им кажете: „Вижте, този идол е създал тази стая и всичко в нея.”, те биха отвърнали, че това е извънредно глупаво и ще откажат да повярват. И все пак, въпреки това те провъзгласяват глупостта, че„Несъзнателния процес, известен като случайност, постепенно създал този свят и всичките милиарди прекрасни живи същества в него” е най-великото научно обяснение. Накратко, тези хора се отнасят към случайността като към бог и твърдят, че е разумен, съзнателен и достатъчно мощен, за да се създаде живите същества и цялата чувствителна хармоничност във вселената.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (32) ***   Превод: СТАМАТ   https://stamat2015.blogspot.bg/   Stamen Georgiev       29-ти Ноември 2015 година

СТАМАТ

СТАМАТ

 

Небеса и Земя от Гебриел Онриет- снимки и линкове - СТАМАТ

Урания – Музата на Астрономията, изобразена сочеща диска на Слънцето. Национален празник на Астрономията бил честван във Франция по време на Революцията на 10-ти Октомври 1791 година. Небеса и Земя от Гебриел Онриет Издадена през 1957 година     Превод и всички изображения и линкове: СТАМАТ   СВАЛИ ПРЕВОДА НА PDF ТУК!   СЪДЪРЖАНИЕ: Предговор………………………………………………….. I. Относно липсата на въртене на Земята около Слънцето и за съществуването на летен и зимен поток на космическото дихание….........................................................................................… II.  Относно факта, че Земята не се върти около себе си и за съществуването на дневен и нощен поток  на космическото дихание…………………...…. III.  Относно въртенето на планетите около Земята, а не около Слънцето IV. Относно твърдия Небесен купол……………………………...... V. За нематериалното естество на планетните дискове ……….… VI.  За въздействието на Небесния свод и за космическите лъчи... VII. Относно дефектите на проекцията, летящите дискове и дъгата.. VIII.За фазите на Луната и затъмненията ………………………….… IX.  Относно звездите……………………………………………….… X.  Относно прецесията на равноденствената точка…….… XI.   За образуването и възрастта на Земята……………………… XII. Относно функцията на Земята във Вселената и за вулканичните изригва…..... XIII.  Дали Земята е сърцето на гигантски Човек-Свят?........................   Предговор РАЗНОСТРАННИТЕ обсъждания, изложени на следващите страници, изглежда, на първо място, се нуждаят от защита, с оглед на факта, че те напълно революционизират съществуващите астрономически концепции. В тази връзка, може да се каже, че научното развитие, нямащо за нарочна цел унищожаването на предишните предполагаеми знания, макар че в края на краищата го постига, е резултат от прогресивното влияние на Епохата, която го прави неминуемо и, следователно, ако промяната не се е случила досега, неизбежно би настъпила рано или късно в хода на времето.   Теорията на гравитацията, изкарваща Слънцето движещ се център на Вселената, тромавите принципи на която са всичко останало, но не и сигурни, тъй като се отнасят до невидими обстоятелства, така че да не могат да бъдат проверени, тук е заместена със старата геоцентрична система, всеобщо приета до ХVІІ-ти век, с оглед, разбира се, на нейната безспорна очевидност, при която Земята, в състояние на неподвижност и заобиколена от планетите, видимо движещи се около нея, включително и Слънцето, е в центъра на нашата Вселена. (Моделът на Тихо Брахе. Неподвижни звезди върху въртяща се сфера. – Бел. прев.)   Казано е, че няма нищо ново под Слънцето, но може да се добави: с изключение на начина на тълкуване на същите тези факти, които, наистина, не са нови. По този начин, дадената система се състои от две важни особености, вече известни на древните, които са неразумно изхвърлени или дори напълно пренебрегнати, но които чрез придаване на едно различно тълкувание на данните, получени посредством определени съвременни открития, са били признати за абсолютно верни, независимо от тяхната очевидна невероятност. Тези два факта, които обясняват почти всичко са, на първо място, категоричното съществуване на твърд купол над Земята, представляващ небето и, на второ място, нематериалното естество на планетите и съзвездията, които не са физически маси, а просто светещи проявления без плътност. Това са двете обстоятелства, водещи до фундаменталната трансформация на астрономията в днешно време. Освен това, проучването на неевропейските космографии предоставя свеж поглед върху загадката на Вселената и дава логични решения на определени астрономически явления, които в миналото не са могли да бъдат обяснени.   Очевидно е, че този труд е непълен, а също така, че може да бъде подобрен. Затова, се надяваме, че помощта на различни техници, особено в областта на оптиката, ще допринесе своевременно за решаване на оставащите проблеми, като важното е да не се опитва да се доказва нечия непогрешимост, а да се стигне до истината.   Обичайно е в описанието на нова система да се полагат усилия за опровергаването на предишните теории, които сега се считат за неосъществими и остарели и с тази цел са направени коментарите относно гравитацията и другите хипотези. Не трябва да се счита, че те са насочени конкретно срещу някого.   Авторът признава чувството на благодарност към всички онези, които от най-ранни времена в течение на векове, чрез своя акумулиран труд и усилия, направиха възможно реализирането на това изследване днес.     Глава  Първа Относно  липсата  на  въртене  на  Земята  около  Слънцето  и  за съществуването  на  летен  и  зимен  поток  на  космическото  дихание   КОПЕРНИК предложил хипотезата за въртенето на Земята около Слънцето, за да обясни цикъла на сезоните. Неговата теория не е много задоволителна като се разбере, че Земята би трябвало да е на най-голямо разстояние от Слънцето през лятото по време на горещините и на минимално отстояние през зимата, когато температурите са в най-ниската си стойност.   Тези необичайни условия, които очевидно противоречат на законите на природата по отношение на въздействието на топлината, се казва, че се дължат на ъгъла, под който слънчевите лъчи падат върху повърхността на Земята. Посочва се, също така, че противостоенето на сезоните на север и на юг от екватора се дължи на инклинацията на Земята, първо на една страна и после на другата страна, което, много удобно за тях, се появява в точния момент. Нищо не се казва, обаче, за изместването на водите на моретата и реките, което тази промяна на центъра на гравитацията, вследствие позицията на Земята (спрямо Слънцето), неизбежно би предизвикала два пъти в годината. Може да се приеме, също така, че при тези условия, високите здания ще се отклоняват от вертикалата. Американските небостъргачи и Айфеловата кула, например, не се забелязва да се накланят наляво или надясно в зависимост от сезона, въпреки че това би трябвало да е логична и естествена последица от периодичните наклони приписвани на Земята.   (Както се вижда на диаграмата, според Хелиоцентричната теория, по време на летните горещини Земята е с 5,000,000 километра по-далеч от Слънцето, отколкото по време на януарските студове. – Бел. прев.)   Разумно е да се каже, че обстоятелствата, които лесно обясняват по най-необикновен и невероятен начин причината за смяната на сезоните не са правдоподобни, особено с оглед на факта, че самият Коперник, когато публикувал теориите си за движението на Земята в трактата „За въртенето на небесните сфери” през 1543 година, настоявал за чисто хипотетичния им характер. Той казва: „Хипотезата за движението на Земята е само една хипотеза, която е полезна за обяснение на явленията, но тя не трябва да се разглежда като абсолютна истина.” Изглежда, неговият стремеж никога не е бил теориите му да се приемат на сериозно от наследниците му.   Движението на Земята в пространството може да бъде опровергано от сравнението между предполагаемата скорост на Земята и тази на другите планети, ако основаваме съображенията си на принципа, че дадено тяло в движение създава привидна скорост равна на собствената си в телата, който среща, което обикновено се демонстрира с експеримента на движещо се превозно средство, като например влак. На пръв поглед, трудно е да се прецени дали влакът или това, което се вижда навън се отдалечава, но един факт е сигурен, а именно, че и двете скорости, едната от които е реална, а другата привидна, са равни. Поради тази причина, ако Земята е в движение, тя би създала в планетите и съзвездията първоначална привидна скорост равна на собствената си. Следователно, не може да има скорост в небето по-ниска от тази на земната, тъй като тя представлява основната скорост, от която би трябвало да се получат привидните движения. Но както може да се види, изместването на съзвездията и на планетите, с изключение на Меркурий и Венера, е по-бавно, отколкото предполагаемата скорост на Земята, което по силата на обстоятелствата, посочени по-горе, е физически невъзможно. Освен това, трябва да се вземе под внимание, че реалните скорости на планетите би трябвало да се добавят към привидните, създадени от предполагаемото движение на Земята, в резултат на което планетите би трябвало да преминават пред нас като светкавици. Липсата на тези математически условия, които, разбира се, нямат причина да останат невидими, би трябвало да е достатъчна, за да докаже, че хипотезата за въртенето на Земята около Слънцето, изложена от Коперник, не е основана на факт и е непримлива такава, каквато е, дори ако подобна теория не може да бъде заменена с нищо по-логично. Едно напълно различно и по-рационално обяснение на цикъла на сезоните, въз основа на мотивирано изследване на съществуващите условия, все пак, може да се даде, така че вече да не е необходимо за тази цел да се кара Земята да пътува в космоса.   Съществена особеност на годината е нейното разделяне на два равни периода от по шест месеца, въз основа, на първо място, на преобладаващата продължителност на дните спрямо нощите, както и обратното, условия, обусловени от променящите се часове на изгрев и залез и, на второ място, от по-голямата или по-малка височина достигана от Слънцето в небето по местно пладне. Първият цикъл, по време на който дните са по-дълги от нощите и Слънцето достига кулминационната си точка през годината, се простира от пролетното равноденствие до есенното, т.е. от 21-ви март до 22-ри септември, а вторият цикъл, през който, по обратния начин, продължителността на нощите надвишава тази на дните, а Слънцето се спуска до най-ниската си точка през годината, трае от есенното равноденствие до пролетното, т.е. от 23-ти септември до 20-ти март.   Тези два шестмесечни периода, също така, се характеризират с противоположни температури. По време на първия цикъл, който отговаря на пролетта и лятото, топлината постепенно се повишава и спада, докато по време на втория цикъл, който отговаря на есента и зимата, интензивността на студа е това, което постепенно се увеличава и намалява. Може да се каже, че е очевидно, че топлината през лятото и ниските температури през зимата са резултат от по-голямата или по-малката височина, достигана от Слънцето по местно пладне, а също и от преобладаващата продължителност на дните спрямо нощите, въпреки че не може да е абсолютно сигурно, че колебанията на температурите се дължат изцяло на тези конкретни обстоятелства. Но на каква причина трябва да се припишат промените, които съществуват по отношение на дневната височина на Слънцето и часовете на изгрев и залез, които, изглежда, че определят разнообразните температури през годината? Тези редовни колебания, непременно, трябва да имат произход и, може да се отбележи, че няма научни изследвания или теории поели някога в тази посока.   Слънцето е оприличавано от древните на колесница, теглена от коне или на лодка, карана от гребци, което означава, че то не е самозадвижващо се.  (Слънчевата баржа на Ра. – Бел. прев.)   Следователно, неговото движение произхожда от някаква външна сила и в такъв случай, изглежда, че колебанията във височината на Слънцето по пладне и часовете на изгрев и залез се дължат на преминаването и на тласкането (импулса) на две регулиращи последователни течения или потоци космическо дихание, с продължителност шест месеца, а именно на топлия нарастващ и намаляващ поток на диханието, преобладаващо от пролетното равноденствие до есенното, последван от студен нарастващ и намаляващ поток на диханието от есенното равноденствие до пролетното. И заключението е, че импулсът на тези две (лятното и зимното) космически дихания обуславя височината на Слънцето по пладне и че те, също така, оказват въздействие върху придвижването напред или изместването назад на часовете на изгрева и залеза, от които зависят съответните продължителности на дните и нощите.   Следователно, настъпването и нарастващата интензивност на топлия летен поток на диханието е това, което става причина от 21-ви март Слънцето постепенно да се изкачва до ежегодната си кулминационна точка по време на юнското слънцестоене, а намаляващата интензивност на същия този топъл поток е това, което след лятното слънцестоене става причина височината на Слънцето по пладне постоянно да намалява до 22-ри септември - момента на есенното равноденствие, когато идва студения поток. В същото време, импулсът на този топъл поток на космическото дихание оказва въздействие върху придвижването напред на часовете на изгрева и изместването назад на часовете на залеза, така че дните стават по-дълги от нощите. От друга страна, настъпването и нарастващата интензивност на студения зимен поток на диханието около 23-ти септември е това, което става причина Слънцето все повече да се спуска надолу до най-ниската си точка през годината по време на декемврийското слънцестоене, а намаляващата интензивност на този студен поток на диханието е това, което след зимното слънцестоене става причина Слънцето да се издига отново нагоре до 21-ви март, когато топлия поток на диханието взема връх. Същевременно, студеният поток причинява изместването назад на часовете на изгрева и придвижването напред на часовете на залеза, при което нощите стават по-дълги от дните.  (Орбита на Слънцето и Луната през Декември - външна окръжност. Орбита на Слънцето и Луната през Септември и Март - средна окръжност. Орбита на Слънцето и Луната през Юни - вътрешна окръжност. Плоската Земя - Слънчевата и Лунната траектории през Януари и Юни. – Бел. прев.)   Както е видно, тези две полугодишни космически течения или потоци - топъл и студен, всеки по отделно представлява пълно дихание, включващо нарастваща фаза на вдишване от равноденствие до слънцестоене и спадаща фаза на издишване от слънцестоене до следващото равноденствие и именно тези две удвоени фази, с продължителност от по три месеца всяка, контролират ежедневната височина на Слънцето по местно пладне и часовете на изгрев и залез, ставащи причина за четирите сезона.   Трябва да бъде обяснено, че принципът на съществуването на космическите дихания не е нов и че той може да бъде открит в космогониите на Ориента. Тук, в частност, той е заимстван от френски превод на хиндуистки текстове, където е казано, че движението на Слънцето съответства на влиянието на потоците Вселенско дихание. Авторът е адаптирал споменатата теория към съществуващите условия, позволявайки, по този начин, да бъде разкрито специфичното естество на космическите дихания. Тази истина напълно се доказва нагледно, освен чрез очевидния паралел между фазите на ритмично двишване и издишване, обуславящ продължителността на дните и нощите и височината на Слънцето по пладне, но и чрез сравнението с един друг фактор, а именно, съществуването на затишие между двишването и издишването. Тази пауза е точно повторена по време на слънцестоенето, което съответства на преустановяването на космическото дихание между двете фази. Съществуването на дихание, управляващо движението на Слънцето тук става явно, тъй като по време на лятното и зимното слънцестоене нито височината на последното по пладне, нито времето на изгрева и залеза се променят. Съответните дължини на деня и нощта остават непроменени - Слънцето изгрява и залязва в едни и същи часове за не по-малко от пет дни. *[1]   Може да бъде добавено като още едно доказателство за съществуването на космическото дихание, че високите температури през юли и август, които са наистина необичайни, понеже би трябвало да е по-хладно, тъй като те се появяват, когато дните стават по-къси, а височината на Слънцето намалява, се дължат на факта, че както при дишането, налягането при издишване е по-голямо към средата на фазата и следователно, температурата се повишава. Наблюдава се, от друга страна, че студът става по-интензивен през януари и февруари, въпреки че дните стават все по-дълги и намаляващият интензитет на студеното дихание става причина Слънцето да се издига все по-високо. Това завръщане на студа се дължи на същата причина, т.е. повишаване на налягането в средата на фазата издишване и тъй като космическото дихание е студено, следователно, налице е по-нататъшно спадане на температурата по време на този период, от което може да се установи, че налягането на съответните потоци космическо дихание позволяват затоплянето или охлаждането на въздушния слой в зависимост от случая, без оглед на височината на Слънцето.   Очевидно е също така, че противоположността на сезоните северно и южно от екватор произтича от съответното противопоставяне в циркулацията на двете дихания върху Плоската Земя, т.е. когато топлото дихание е на север, студеното дихание е на юг и обратното, така че имаме едновременно лято в една част на света и зима в другата. По този начин, топлото шестмесечно дихание, започнало северно от екватора през пролетното равноденствие стига своя край по време на есенното равноденствие, около 22-ри септември, когато се извършва разместването на топлото и студеното дихание. Топлото дихание преминава на юг от екватора за пролетно-летния цикъл, а в същото време студеното дихание, напускайки споменатата част на света навлиза в нашата част за есенно-зимния цикъл. По такъв начин, съответните интензитети на диханията, в дадения момент и двете в края на фазата на издишване, се изравняват, така че да се даде възможност за размяната им, като в същото време, времетраенето на деня и нощта се оказват също изравнени, от по дванадесет часа всеки, и в двете части на света. Освен това най-вероятно, смущенията във въздушния слой, преобладаващи по време на равноденствията, се дължат на взаимната замяна на диханията и на преминаването им в другата част на света.   (Примерно нагледно представяне на топлия и студения поток на космическото дихание. – Бел. прев.)   Все пак, трябва да се добави, че в гореизложената теория, касаеща цикъла на сезоните, космическите дихания не оказват директно въздействие върху Слънцето, но съществуват преходни обстоятелства, които ще бъдат разгледани по-късно във връзка със самия произход на Слънцето.   Глава  Втора Относно  факта,  че  Земята  не  се  върти  около  себе  си  и  за  съществуването  на дневен  и  нощен  поток   на  космическото  дихание   КОПЕРНИК развил още една теория, която обяснил в трактата си „За въртенето на небесните сфери”, че ако едно тяло се върти около друго, то първото трябва да има сферична форма и да се върти около оста си по подобие на пумпал. Следователно, за да  вмъкне тази идея в движението на Земята около Слънцето, което измислил, за да обясни сезоните, той неочаквано постановил, че Земята е кълбовидна, противоположно на общото мнение по това време, а след това заявил, че тя имала динамика на въртене около оста си. Голямото неудобство в това твърдение е, че въртенето на Земята не може да се види, че съществува, нито по отношение на позицията на Слънцето или облаците през деня, нито спрямо Луната и другите планети през нощта. От друга страна, фактът на неподвижността на Земята има огромно предимство пред теорията за въртенето с това, че положително може да бъде разпознат като такъв и със сигурност може да се каже, че ако Земята не може да бъде видяна да се движи, има сто на сто вероятност тя да не го прави. Теорията за въртенето на Земята непременно трябва веднъж завинаги да бъде отхвърлена като неосъществима, като се посочи следната несъстоятелност. Тя твърди, че въртенето отнема 24 часа и че скоростта му е постоянна, като в този случай е задължително дните и нощите да имат еднаква продължителност от по 12 часа през цялата година. Слънцето следва да изгрява сутрин и да залязва вечер неизменно по едно и също време, в резултат на което би било равноденствие всеки ден от 1-ви януари до 31-ви декември. Човек трябва да се спре и да се замисли върху това преди да каже, че Земята има динамика на въртене. Как така теорията за гравитацията става причина за сезонните промени в продължителността на деня и нощта, ако Земята се върти с равномерна скорост по 24 часа в денонощието!? Във всеки случай, както разбрахме по-горе, няма такова движение като въртене на Земята около Слънцето и тъй като въртенето й е задължително условие в теорията, то в същото време автоматично отпада. Налице е също така взаимна невалидност: ако въртенето е явно невъзможно, както е демонстрирано по-горе, тълкованието, еднозначно произтичащо от това движение, става недействително.  (Според Хелиоцентричната теория скоростта на въртене на кълбовидната Земя за географската ширина на България е около 1,300 км/ч, т. е. свръхзвукова скорост. Нужно е човек да се замисли сериозно върху налудността на подобно твърдение, особено в тих ден, когато и листец не потрепва! – Бел. прев.)   Освен това, ако летенето бе изобретено по времето на Коперник, без съмнение, той скоро би разбрал, че твърдението му по отношение на въртенето на Земята е погрешно, в резултат на връзката, съществуваща между скоростта на самолет и скоростта на въртене на Земята.Разстоянието, изминато от въздухоплавателно средство би се намалило или увеличило от скоростта на въртене, в зависимост от това дали въздухоплавателното средство се движи в същата или в противоположна посока. Ако Земята се върти, както ни се казва с 1,000 км/ч(тук и по-долу авторът има предвид предполагаемата скорост на своята географска ширина – Бел. прев.), а самолет лети в същата посока само с 500 км/ч, очевидно е, че мястото за кацане ще се отдалечава все повече всяка минута. От друга страна, ако летенето се състои в посока, обратна на тази на въртенето на Земята, то за един час би се покрило разстояние от 1,500 км вместо 500 км, тъй като скоростта на въртене би се прибавила към тази на самолета. Би могло също да се посочи, че такава скорост на летене от 1,000 км/ч, която е предполагаемата скорост на въртене на Земята, наскоро бе постигната, така че въздухоплавателно средство, летящо със същата скорост в същата посока като тази на въртенето не би могло да прелети никакво разстояние. То ще зависне във въздуха над мястото, от което е излетяло, тъй като и двете скорости са равни. В допълнение, не би имало нужда да се лети от едно място до друго, разположено на еднаква географска ширина. Самолетът би могъл просто да се издигне и да изчака съответната държава да пристигне под него при нормалния ход на въртенето, а след това да кацне, въпреки че е трудно да се разбере как някой самолет изобщо би успял да докосне пистата на летище, което се изплъзва под него със скорост от 1000 километра в час. Със сигурност би било полезно да се знае какво мислят за въртенето на Земята хората, които летят. (Ориентацията и движението на самолета е по протежение на полосата за кацане, но пистата се движи под различен ъгъл и с различна скорост. – Бел. прев.)   Може също да се каже, че ако Земята наистина се въртеше, както в случая с предполагаемото й въртене около Слънцето, такова движение би създало очевидни бързи и хаотични движения на планетите и съзвездията във всички посоки, докато в действителност, движенията управляващи небесата са изключително бавни и съвършено подредени, независимо от предложеното непохватно обяснение, че всичко се движи толкова бързо, че не би могло да се види, че изобщо се движи.  (Нощна тайм-лапс снимка на звездните следи. Всички звезди се въртят около Поларис, намираща се от хилядолетия точно над Северния централен магнитен полюс на Плоската Земя. Звездните следи, заснети с тайм-лапс. – Бел. прев.)   Полагат се много усилия, освен това, денят и нощта да бъдат обяснени под формата на вероятна благоприятна допълнителна полза от въртенето около оста, отделно от незаменимата му роля в предполагаемото въртене около Слънцето, посредством факта, че двете половини на Земята са редуващо се изложени на лъчите на Слънцето за периода от двадесет и четири часа. Но денят и нощта не са резултат от играта на светлината и сянката, породена от въртенето на Земята. Както всеки може да осъзнае, дневната светлина се създава от идването и преминаването на Слънцето, а нощта от неговото изчезване. Развиделява се, когато Слънцето изгрява, а се свечерява, когато то залязва. Изобщо няма нужда Земята да се върти, за да се създаде тази природна действителност, причината за която е очевидна и достатъчна сама по себе си.   Все пак, още една причина, освен присъствието или отсъствието на Слънцето, може да се вземе под внимание при смяната на деня и нощта. Известно е, че древните са подчертавали факта, че денят се пораждал от светлинна пара, а нощта от непрозрачен вид мъгла, но това обяснение не е задоволително, що се отнася до нощта, тъй като звездите няма да бъдат видими или, най-малко, ще бъдат затъмнени. Това, което може в действителност да се приеме, е наличието на топло космическо дихание през деня и на студено през нощта, отговарящи съответно на топлото дихание на лятото и на студеното дихание на зимата, като, без съмнение, денят и нощта са в малък мащаб това, което двата основни дяла на годината са в по-голям мащаб. Още повече, че се наблюдава значително увеличение на температурата след пладне, което насочва вниманието ни към съществуването на дихание във фазата на издишване. Преминаването на това дневно дихание започва в ранна утрин на разсъмване, обичайната пауза между вдишването и издишването се случва около средата на деня и, в тази връзка, ние разполагаме с безпогрешната проверка, посредством поведението на човека, който по рефлекс, в този момент спира работа за известно време. След това, преминаването на топлото дневно дихание се преустановява с пристигането на студения нощен поток на диханието привечер.   Може да се счита, че дневното дихание носи определена сияйност, с оглед на факта, че дневната светлина настъпва много преди изгрева и също така, че светлината продължава и след залез, както и по време на пълните затъмнения на Слънцето. От снимките, направени по време на такива затъмнения, може да се види, че детайлите на пейзажа, сградите и предметите остават видими, така че може да се предположи наличието на сияйна причина, независима от Слънцето, но осигурена от дневното дихание. Обратно, студеното нощно дихание преминава от свечеряване до зори, с обичайната почивка някъде след полунощ. Наблюдава се рязък спад на температурата по това време, което съответства на увеличената интензивност на студеното нощно дихание във фазата му на издишване.   Съществува противостоене в циркулацията на дневното и нощното дихание над Земята, така че, когато едното е в западната половина на света, другото е в източната и обратното. Дневните и нощните дихания със сигурност са свързани и повлияни от Великите дихания на лятото и зимата и, следователно, обединеното им въздействие е това, което регулира височината на Слънцето по пладне и часовете на изгрева и залеза, но не директно, както казахме по-преди, а чрез преходни обстоятелства, обяснени по-долу.   А що се отнася до произхода на потоците дихание, може само да се предположи, че те произлизат от живите космически центрове, притежаващи органичната функция на дишането и че те са разположени в някои отдалечени региони извън нашата непосредствена Вселена.   Също така е възможно да има някаква връзка между ветровете и тези космически дихания. Съществуват ветрове, периодично преобладаващи през определени сезони на годината и които, при тези обстоятелства, може да отговарят на полу-годишните дихания на лятото и зимата. Освен това, американските височинни пилоти са докладвали за наличието на обширен височинен въздушен поток, с дълбочина 10 километра и ширина 480 километра, въртящ се с фантастична скорост северно от екватора. Подобни доклади от Австралия показват наличието на съответен високоскоростен въздушен поток на юг от екватора. Възможно е да има аналогия между тези наскоро открити въздушни течения и полу-годишните потоци космическо дихание. Що се отнася до дневното дихание, то може да има връзка с второстепенните ветрове, надигащи се сутрин и стихващи вечер.   Също така изглежда, че потоците дихание са придружени от вибрации или космически пулсации: дневните и нощните дихания от по дванадесет пулсации всяко, които са часовете, а полу-годишните дихания на лятото и зимата от по шест велики пулсации всяко, с продължителност от по тридесет дни. Това са месеците.   Може да се добави, че навярно редовният и постоянен поток на тези космически дихания представлява хода на времето.       Глава  Трета Относно  въртенето  на  планетите  около  Земята,  а  не  около  Слънцето   ВСИЧКИ планети, включително Слънцето, се въртят около Земята. Тези обстоятелства не могат да се отрекат, тъй като те са ясно видими, както по обикновен начин с невъоръжено око, така и с помощта на телескоп. В тази връзка може да се каже, че при наука, която би трябвало да е основана изключително на наблюденията, а не на спекулациите, каквато е астрономията, доказателствата на сетивата са единственият фактор, върху който заключенията могат и трябва да бъдат базирани. Този метод на изследване с помощта на сетивата не е нито примитивен, нито наивен, както ни се внушава, но той се използва във всички съществуващи науки, с изключение на окултните изследвания, където невидимите явления са описани като истински и, може да се отбележи, че точно такъв е случаят и с гравитационната теория. Ако планетите могат да бъдат видяни да се въртят около Земята, това е решаващият фактор, че те се въртят по такъв начин. Твърди се, че това не е така и се поддържа становището, че Земята и планетите се въртят около Слънцето.   С учудване отбелязваме, обаче, странният и определено подозрителен факт, че тези планетарни движения не са видими. Те не могат да се видят и все пак те се наричат действителни! Как тогава тези движения  могат да бъдат доказани и скоростта им да бъде установена, щом като те са невидими? От друга страна, съществуващите геоцентрични планетни движения, които могат да бъдат наблюдавани и измерени и които, следователно, представляват съвършено логична система, са порицани като нереални и привидни! Между другото, по въпроса може да се направи една уместна забележка. Защо астрономическите таблици, които се публикуват година след година дават така нареченото истинско движение на планетите в зодиака? (Истинското движение или видимият път на планетите можете да намерите в ежегодника на БАН Астрономически календар 2016. – Бел. прев.) Защо си правят труда да изчисляват и записват всичко това, ако тези движения не са реални? Защо, също така, не се споменава нищо за така наречените реални движения на планетите? За да има смисъл, изглежда, че тези реални движения, а не гореспоменатите, би трябвало да бъдат показвани в официалните астрономически публикации. (Диаграма на истинското движение на планетите около Земята, известно като епицикли. – Бел. прев.)   Един-единствен пример би бил достатъчен, за да докаже, че законите на гравитацията не са в съответствие със съществуващите факти. Известно е, че Меркурий и Венера преминават (явлението „транзит” или „пасаж” – Бел. прев.) пред диска на Слънцето по няколко пъти в течение на един век. Тези явления продължават по няколко часа и дори се наблюдават с голям интерес от астрономите по цял свят, но изглежда без никаква особена реакция относно физическата им възможност. Казва се, че най-малката отдалеченост на Меркурий от Слънцето е някъде около 50 милиона километра, а на Венера - 100 милиона километра. Следователно, ако тези две планети наистина се въртяха около Слънцето, те не биха могли да го транзитират за няколко часа, освен чрез огромно изкривяване на орбитите си. По тази причина, това представлява сериозно отклонение от законите на гравитацията и разобличава непрактичността им. Преминаването на Меркурий и Венера пред Слънцето е възможно само чрез всеобща динамика на въртене на тези планети около една централна точка, която, при тези обстоятелства, е Земята.     (Зона на ретроградно движение на Меркурий за периода Март – Април 2011 година. – Бел. прев.)   Нито пък се обяснява, как законите на гравитацията успяват да се приспособят към ретроградното движение на планетите. Меркурий, няколко пъти годишно се движи назад и остава напълно неподвижен в продължение на един месец. Това се случва също на редовни интервали, но по-рядко, при Венера и Марс, както и при по-горните планети през много по-дълги периоди. Следователно, тези многобройни и продължителни ретроградни движения и спирания на движението на планетите би трябвало да объркат орбитите и скоростите им, тъй като се предполага, че движенията около Слънцето са по елиптична орбита с постоянна скорост, но в теорията на гравитацията никъде и никога не се споменава за  тези проблеми.   (През 2016 година Меркурий е ретрограден  в следните периоди: 06.01.–26.01., 29.04.–23.05., 31.08.–22.09. и 19.12.–31.12., Марс е ретрограден в периода 18.04.–30.06., Юпитер е ретрограден в периода 08.01.–10.05., Сатурн е ретрограден в периода 25.03.–13.08., Уран е ретрограден в периода 30.07.–29.12., Нептун е ретрограден в периода 14.06.–20.11., Плутон е ретрограден в периода 18.04.–27.09., Хирон е ретрограден в периода 27.06.–01.12. – Бел. прев.)   Може да бъде посочено още едно несъответствие. Фактът, че планетите се движат около Земята, се отхвърля по силата на обстоятелството, че това въртене е просто привидно, но, от друга страна, движението на Луната около Земята се приема за действително. Няма, обаче, никаква разлика, между хода на Луната и това на другите планети. Те всички заедно и едновременно могат да бъдат видяни да се движат около Земята. Защо против всички доказателства трябва да бъде решено, че само Луната прави това и какъв е мотивът, който лежи в основата на това нелогично изключение?   Възможно ли е също така да се разгадае, по някакъв начин, плетеницата от движения на Слънцето?   (Часовите пояси, показващи Слънчевата аналема. – Бел. прев.)   Въпреки, че може да бъде видяно да се движи от изток на запад, казва ни се, че Слънцето се придвижва със съзвездията в обратната посока (от запад на изток) със скорост един градус на ден, което означава, че то остава практически за двадесет и четири часа (един ден и една нощ) в една и съща част на небето.   Освен това, то се движи назад, също със съзвездията, по петдесет градусови секунди годишно, като в настоящия момент е в знака на Рибите, които по този начин стават негов дом за период от 2,160 години, което означава, че то ще стои по 72 години във всеки един от тридесетте градуса на този Зодиакален знак.   То видимо се движи от изток на запад с един градус на четири минути.   Завърта се около оста си за двадесет и четири дни в района на екватора, но за двадесет и пет дни при полюсите. Слънцето се е насочило с изумителна скорост, и това е основното му движение, към дадена точка от звездната шир, определена като съзвездието Херкулес в знака на Скорпиона, която ще достигне след X-милион години, докато от астрономическите ефемериди научаваме, че то изцяло преминава този знак ежегодно от 24-ти октомври до 23-ти ноември.   Как може да се твърди, че Слънцето, освен ако то не е надарено с вездесъща способност, едновременно се движи напред и назад и невидимо присъства в различни части на Вселената, когато ежедневно може да бъде видяно да се движи в небесата над Земята? Човек вече е в състояние да разбере причините, поради които движенията на Слънцето изобщо не се споменават в определени съвременни енциклопедии.   Нито едно тези многобройни слънчеви движения не могат да се видят. Единственото нещо, което човек в действителност наистина вижда е, че Слънцето сутрин изгрява от изток и вечер залязва на запад, след като през деня бавно се е придвижвало по Небесния купол с действителната скорост, тъй като тя е наблюдавана и измерена, от един градус на ден. Слънцето не извършва абсолютно никакво друго движение.   За всеки уравновесен ум, заключението е, че теорията на гравитацията, с оглед на всичките й противоречия и несъответствия, е въображаема и неприемлива. В тази връзка, може да се припомни реакцията на Галилео Галилей, когато в писмо от 4-ти август 1597 година до Кеплер, притискащ го да подкрепи новите догми, отговорил, че той нямало да се поколебае да го направи, ако не се страхувал да не стане обект на подигравки. Също така не трябва да се забравя, че принципите на гравитацията, както били категорично формулирани от Нютон през 1686 година, не били приети без съпротива в научните среди, особено във Франция,. Теорията си проправила път с цената на огромни затруднения, като непрекъснати възражения са били повдигани от всички страни за значителен период от време. Изглежда обаче, че натиска и политиката на лесе-фер (ненамеса в частни инициативи от страна на правителството – Бел. прев.) в края на краищата й дала пълна свобода. И все пак, би било твърде поучително и интересно да се прочетат коментарите по въпроса от онова време.   (Слънчева аналема – Бел. прев.)   Може да се повдигне възражението, че ръководните фактори, учените и академиците по цял свят, в продължение на почти триста години приемат без колебание тези теории и че е немислимо те да са се заблудили или да са били измамени. Без да имам намерение да хвърлям сянка върху интелектуалните способности или върху възгледите на тези водещи фигури в света на науката, може да се каже или, че те не са компетентни по астрономическите въпроси, факт, който не представлява умствена малоценност, или им е липсвала нравствена рашителност да признаят какво мислят в съвестта си за тези неразбираеми абстракции, както Галилей така и останалите. Без съмнение, Галилей е бил убеден в неподвижността на Земята, но е трябвало да се подчини на диктата на заблуждението, за да избегне проблемите, които биха го връхлитали до края на дните му, ако не е бил отстъпил, както той предполага в едно от писмата си.   Повтаряме, че всички планети, включително Слънцето, независимо от това дали естеството им е материално или не, се въртят около Земята, която, както е оповестено от незапомнени времена в традициите и според думите на Писанието и авторитета на Църквата, е в състояние на абсолютна неподвижност в центъра на нашата Вселена.   Ние изобразяваме посоката, в която се извършва въртенето на планетите от изток на запад, но трябва да се отбележи, че на стенописите, покриващи стените на древните египетски гробници, Слънцето се вижда да изгрява от запад и да залязва на изток. Вероятно, на основата на този факт, Платон развил теорията си, че през определени периоди от време, въртенето на планетите се извършва в обратна посока, но рационалното обяснение, което може да бъде приложено към това предполагаемо обръщане посоката на движение на планетите допуснато от Платон е, че гръцките географи просто възпроизвели картите на света, така както се правело в онези дни, в неправилната посока нагоре, така че двата полюса и четирите посоки на компаса са били обърнати и тази грешка не би била изненадваща, като се има предвид липсата на точна топографска информация в онези времена. И така, ако грешка е допусната в ориентацията на Земята от гърците, резултатът би бил, че частта на Земята южно от екватора и нейните съзвездия, в действителност е северната част, както и обратното. Тогава Австралия би била в горната част на света, а Канада в долния й край. Трябва да се отбележи, че съществуват няколко карти, датиращи от Средновековието, където Земята е изобразена по метода на древните египтяни, с долната за нас част нагоре и, следователно, Франция се явява в обратната посока - на север от Англия и Шотландия, които също са в противоположната посока, там където би трябвало да е Австралийската част на Света.   Планетите също са лишени от каквато и да е динамика на въртене. Можем да вземем, например, случая с Юпитер, за който се твърди, че извършва едно пълно завъртане за десет часа, така че неговите ден и нощ имат еднаква продължителност от по пет часа. Може да се забележи, обаче, дори без телескоп, че няма никаква промяна в яркостта на тази планета в течение на нощта, така че тя не извършва никакво въртене, нито пък другите планети, за които се прилага същата теория. Може също така да се отбележи, че обратната страна на планетите не би могла да бъде видяна и този факт по никакъв начин не се съгласува с представата за възможно въртене.   Изумителените невидими скорости, които са приписвани на планетите също са измислени. Те се движат с малки скорости, които могат да се наблюдават и измерват и които, следователно, са реалните скорости.   Глава  Четвърта Относно  твърдия Небесен купол ОТ най-ранни времена се е вярвало и е казано, че Небесата не са празно пространство, а твърда повърхност.   (Тук се налага обяснение, тъй като съвременният човек, поради тежката постоянна индоктринация с лъжовната парадигма на  войнстващият Елит, се е отдалечил твърде много от древните знания и разбирания за света. От цялата древна литература, космологичните и космогонични знания най-точно са описани в „Шримад Бхагаватам”. Там се говори за безброй Светове, всеки от които се съдържа в сферична обвивка от пластове елементална материя, бележещи границата между Земния (ежедневен) и Трансценденталния (Божествен или Духовен) безкраен и вечен свят. Пространството вътре в сферата се нарича Брахманда – Яйцето на Брахма или Космическото яйце и символизира манифестирания Космос – Вселената. Земният диск (Бху-мандала), който ние обитаваме се намира на екваториалната равнина вътре в сферата и я разделя на горна половина – Небесните селения и долна – Подземното царство, изпълнени с амниотични (околоплодни) води. Оста в сферата, перпендикулярна на Земния диск, се нарича Меруданда - от планината Меру в центъра на Земния диск. Тя обозначава пътя на душата през седемте селения нагоре при възнесение или надолу при инкарниране, както и седемте чакри и кундалини, но едновременно с това е и оста, около която се въртят Слънцето, Луната, планетите и звездите и можем да си я представим като свържем мислено Северния полюс с Полярната звезда.   Подобно на Бху-мандала и Меруданда, в мита за Атлантида откриваме плоската Земя, в центъра на която е Дървото на живота със змия увита около ствола му. Така и Атлас поддържа Земята върху плещити си, докато седемте му дъщери (седемте чакри и планети) пазят и танцуват около Дървото на живота (кундалини).   В Юдео-християнската и апокрифната литература Вселената е описана по следният начин: Земята е плоска, дискообразна и се намира на екваториалната равнина вътре в сфера, като я разделя на горна и долна половина, поддържана е от Устоите или Стълбовете на Земята, а отгоре е Небесната твърд (Небосвода или купола), със своите Врати и прозорци, на която се намират Светилата – Слънцето, Луната и звездите. Небесната твърд разделя водите на Сътворението на две: Води над Твърдта и води под Небосвода – моретата. Над Твърдта се намират Небесата или Небесните селения, а над тях е Небето на Небесата (Третото Небе или на други места Седмото Небе) – Обиталище на Върховната Божествена Личност – Бог-Създател. Небесните порти водят към Небесните селения. Дървото на живота се намира в центъра на Едем (което значи Блаженство), а под Земният диск се намираПреизподнята или Адът и Голямата бездна.   Това алегорично описание на света с точност се поддържа от над 600 различни древни култури: шумерската, вавилонската, асирийската, финикийската, египетската, догоните, маите, инките, навахо,  шипибо в Перу, варао в делтата на Ориноко, норвежката, камбоджанската, корейската, китайската и много други.   Символът на Космическото яйце можем да открием в архитектурата на храмовете по света. Всички синагоги, черкви, джамии, хиндуистки и други източни храмове имат куполи, символизиращи небесния свод. Поклонникът, влизащ в храма, първо се изкачва по стъпала, символизиращи духовната еволюция, чрез многократни прераждания на човешкото същество до издигането му на това ниво на съществувание от по-ниските „подземни” нива, след това върви по равния храмов под, символизиращ плоската Земя от ежедневния свят, като над него се намира Небесния купол със закачени физическите светила - полилей или свещници, т.е. Слънцето, Луната и звездите, а над тях са фреските, изобразяващи висшите Божествения селения, като централната част на купола са Селенията на Върховния бог. Върху куполите на храмовете винаги се издига символът на Творецът за дадена религия – кръст, полумесец или друг символ, за да покаже, че Творецът е извън своето Творение, т.е. извън погледа на поклонника вътре в храма, като същевременно остава свързан завинаги с него. Явно е, че „подземният” свят е символизиран от подземията на храмовете, които в Европа стават печално известни със занданите си. Символното значение на разрушаването на храмове при поробване на народ или смяна на Обществено-политическата структура е налагането на промяна в сатуквото и светогледа на народа.   Друг символ на Космическото яйце е държавата – регалия, която суверенният монарх държи в лявата си ръка. Дезинформацията по ционистките масонски масмедии поддържа тезата, че регалията „държава” символизира кълбовидността на Земята, която уж е била известна на монарсите още от древни времена. Това е напълно шизофренично твърдение, тъй като от древността чак до преди два-три века (в зависимост от държавата),  както монарсите така и Църквата, от която са коронясвани, винаги са поддържали парадигмата на Плоската Земя. Следователно, с увереност може да се твърди, че регалията „държава” символизира Космическото яйце на манифестираното Творение, вътре в което е Земният диск, който обитаваме, а НЕ Е ТОПКА по повърхността, на която ходим. – Бел. прев.) И халдейците и египтяните считат небето за масивно покривало на Света, а в Индия и Персия са на мнение, че то е метален похлупак - плосък или изпъкнал, или дори пирамидален.   Чак до ХVІІ-ти век Земята винаги е била считана за център на празна сфера с твърди стени и поради това, тя винаги е представяна с похлупак. Тази необходима добавка, обаче, била елиминирана след появата на теорията на гравитацията, заради удобство, тъй като един твърд купол, ограничаващ пространството около Земята, би направил невъзможни екстравагантните движения на планетите, които били запратени да се въртят в пространството на феноменални разстояния. По този начин от онова време насам, фактът, всеобщо приеман в продължение на хиляди години, че Небесата са твърда повърхност, напълно изчезва. *[2]   Независимо от това, възможното съществуване на твърд Небесен свод над Земята е въпрос от голямо значение с оглед на огромните последствия, възникващи в резултат на този факт, ако се окаже, че е верен. Няма съмнение, че обичайната реакция е недоверие, но, от друга страна, може да се счита, че не без причина древните вярвали в съществуването на физическия Небосвод, нито пък без причина тази представа била предавана последователно през вековете от най-ранни времена чак до ХVІІ-ти век във всички части на Света. Единствената друга възможност би била да сме в състояние да докажем факта, но по настоящем наистина изглежда, че нямаме никакви средства да направим това. Но все пак, действителното съществуване на твърд купол над главите ни може да бъде разкрито по един непряк и съвсем неочакван начин, който поради наложеното досега погрешно обяснение на естеството на планетите не бяхме в състояние да използваме. На този етап може да се каже, избързвайки със събитията от следващата глава, занимаваща се с този конкретен въпрос, че планетите не са твърди, непрозрачни маси материя, така както се смята. Те са само нематериални, светещи, прозрачни дискове и в светлината на тези факти става ясно, че кратерите, неравностите, планините и долините, за които се смята, че съществуват на повърхността на тези въображаеми маси, са топографските характеристики на твърдия Небесен свод, осветени и откроени от светещите прозрачни дискове, които наричаме планети. Необходимо е също така да се разбере, че обектива на телескопа създава впечатление за изпъкналост, което откроявайки релефа, внушава усещането за сферична маса, но този ефект на изпъкналост е просто оптическа илюзия.   Небесният купол може да се види не само през прозрачните планетни дискове, с помощта на телескоп, но също така, наистина в редки случаи, и с невъоръжено око, а именно, когато е осветено от светкавици по време на нощни бури.   По една забележителна случайност, при подобни условия, авторът видя Небесния свод изцяло осветен и дори бе в състояние да го наблюдава непрекъснато в продължение на няколко минути, поради бързата последователност на плоски гръмотевични разряди, осигуряващи пълна и непрекъсната видимост. Тук може да се направи следния коментар, ако древните поддържали становището, че Небесата са твърда маса, това е поради причината, че са установили този факт при същите обстоятелства, както мнозина наблюдатели ще могат да направят и в бъдеще. И така, в днешни дни вече може да бъде предвидена възможността да се направят нощни фотографии на големи области от Небесния свод, особено в онези части на света, където поради честотата на гръмотевичните бури, има многобройни удобни случаи за това. (Снимки на Спрайт-мълнии на височина от около 100 километра. – Бел. прев.)   (Първата цветна фотография на Спрайт-мълния, с височина 90 километра, заснета на 4-ти Юли 1994 година. Университета във Феърбанкс, Аляска. – Бел. прев.) Външният вид на Небесният свод бе на доста стръмен, леко наклонен купол с пирамидална форма и изглежда се състоеше от блестящо метално тъмно сиво вещество, постоянно проявяващо дребни правилни неравности, подобно на ковано или дялано олово. По-големите части, особено кратерите, бяха ясно видими на фона, но най-впечатляващото обстоятелство, все пак, беше невероятната близост на свода, най-високата точка на който, в най-добрия случай, не изглеждаше да е на повече от 100 километра над Земята. В тази връзка може да припомним, че в една от книгите на Омир се посочва, че височината на камбановидния купол, обграждащ Земята е само два пъти височината на планината Олимп, т.е. около шест километра. Тази преценка, очевидно невъзможна и най-вероятно произтичаща от изключителната чистота на въздушния слой над Гърция, заблуждаващ сетивата, въпреки всичко дава представа за начина, по който въпросът за разстоянието от Небесния свод до Земята, към който ще се върнем по-късно, може да бъде представен.    (Различни видове височинни мълнии: Синя искра, Гигантска искра, Хало, Елф и Спрайт. – Бел. прев.)   По тази причина, от гореизложените обяснения следва, че наличието на материален купол, обкръжаващ Земята не може да бъде отречено и този факт напълно революционизира съвременните концепции за външния свят. Земята не виси свободно в пространството, а е разположена на дъното на кухина, чиито стени я заобикалят от всички страни. Звездната шир не се разпростира на неограничено и неопределено разстояние. Вече ни е известно, че размерите на нашата Вселената са ограничени, а те са ограничени от кръглата стена, обграждаща Земята. Тя е това препятствие, от което радарните вълни се отразяват и също така в тази връзка можем да си припомним теорията на Хевисайд, водеща до съществуването на горен, радиовълново-устойчив въздушен слой, който е не нищо друго, а самият твърд Небосвод. Няма абсолютно никакво друго твърдо тяло между Земята и Небесния купол, тъй като съзвездията, както и планетите, не са нищо повече от светещи явления.   Метеоритите, очевидно, са отломки, отделящи се от Небосвода и достигащи Земята. Тези материали, когато биват анализирани, се оказва, че включват в себе си висок процент метали, от което може да се заключи, че блясъкът присъщ на небето се дължи на присъствието на метали в състава му. Факт е, че в началото на времената Земята по необходимост би трябвало да се е отделила от граничещата материя, която сега представлява Небесния свод и, следователно, разделените сега части би трябвало да съдържат еднакви елементи. Следователно, всички метали и руди в земните недра присъстват и на Небесната повърхност. В действителност, в топлите страни се правят асоциации между металите и небето, като последното инстинктивно е сравнявано с оловото и медта, тъй като жарките температури засилват неговото металическо въздействие и го правят по-осезаемо.   В класическата литература се срещат две конкретни препратки към металното естество на Небесата, освен тези, които могат да бъдат открити в египетската космология, но първите не могат да не бъдат свързани с последните. На първо място, в поемите на Омир четем, че обсипаният със звезди Олимп - обиталище на боговете, е изработен от блестящ бронз и, на второ място, в Стария завет пророк Йов дава това, което може да се счита за точно описание на Небесата, когато той ги обявява за огледало от метал. В тази връзка, трябва да се отбележи, че когато се прави поетическо описание на сребрното огледало на Луната, в действителност, металната повърхност на купола, появяващ се под прозрачния диск, бива описан като сребърно огледало. Допълнително може да бъде отбелязано, че в митологията на Ориента атрибут на богинята на Слънцето е свещеното огледало. Това е още една асоциация с действителната същност на Небесния свод и трябва да се признае, че той, особено когато блести и искри над Слънцето, несъмнено изглежда като огледало.   Често се забелязва прилика между Слънцето и стъклото. През VІ-ти век преди Христа, Емпедокъл счита Слънцето за стъкловидно тяло, събиращо и отразяващо светлината на етера, но което няма собствена светеща сила. През ХІХ-ти век, британският астроном Палмър поддържал възгледа, че Слънцето е леща, която, казвал той, предава към нас лъчите произлизащи от Всемогъщия. Освен това е известно, че Птоломей в своята система за устройство на Вселената, говори за съществуването на кристално небе, а именно, небе с естеството на прозрачна минерална субстанция. В тази връзка, човек би предположил, че не е невъзможно в резултат от топлината натрупвана от преминаването на Слънчевия диск да възникне разтопяване и витрификация на силикатните материали, съдържащи се в Небосвода, така че на определени места той да започне да се покрива със стъклен слой, който би придал на Слънчевия диск, поради прозрачността му, идентични свойства, така че той да наподоби оптично стъкло. Наличието на шлака или сгурия, подобна на тази, образуваща се при разтопяването на метал, се наблюдава и по повърхността на Слънцето, която в действителност, поради неговата прозрачност, съставлява основата на Небесата и изглежда, че това потвърждава възможността за съществуването на термични и химически реакции между елементите, образуващи Небесния купол.   Сега вече може да бъде разбрано, че светлината и топлината, която сякаш се създава от Слънцето не произтича от този източник, а се дължи на подпалващия ефект на събирателната леща (двойно изпъкнала леща – Бел. прев.), създаден от блестящата метална повърхност на Небосвода над светещия диск. При тези условия, всички животворящи и полезни свойства приписвани на Слънцето, трябва да бъдат прехвърлени на твърдия Небесен купол, също както и лъчите. Тези лъчи не са лъчите на Слънцето, а са лъчите на металната повърхност на Небосвода.   Очевидно е също така, че електрическите разряди, произвеждащи мълниите се осъществяват между Земната маса и тази на Небесния купол. Освен това може да се предположи, че части от Небосвода се разширяват и разцепват или експлодират под напрежението от протичането и разряда на мощните електрически потоци, оттам и кратките детонации наречени трескавици, които по-късно се усилват в силен тътен и отекват във вътрешността на огромната кухина, съдържаща Земята. По-нататък може да се отбележи, че гръмотевичния грохот винаги веднага е следван от метален резонанс, подобен на този от бронз или месинг и може да се каже, че този конкретен ясно доловим екот, със сигурност е произведен от металните стени на Небосвода, направени така че да трептят и вибрират под напора на детонациите.   Древните мъдреци казвали, че дъждът е част от водите, съществуващи от другата страна на Небесния свод, които преминават през пукнатини от нашата страна. В тази връзка може да се отбележи, че дъждът винаги руква в края на гръмотевична буря, т.е. след като звукът от разцепването на купола, иначе казано гръмотевицата, бива чут и този факт изглежда, че подкрепя теорията на древните, отнасяща се до дъжда.   Светкавицата е явление, което е резултат от наелектризирането на Небосвода, но трябва да се обясни, че светещите разклонения, наблюдавани при това, което се нарича раздвоена мълния, строго погледнато, изобщо не са светкавици, нито пък преминават през въздушния слой, както се смята. Те съответстват на светещите електрически потоци, протичащи през купола на самите Небеса, където следват неправилни пътеки, вероятно метални жилки, а освен това може да се види, че те приемат изпъкналата форма на Небесния свод. В крайна сметка, тези токове допринасят за натрупването на огромни количества електрическа енергия на определени места, необходими за осъществяването на разряд към Земята, който впоследствие става по права линия.   Кометите, метеорите и падащите звезди са явления, които също имат своя произход, както така наречената раздвоена мълния, в Небесната маса. Авторът определено знае, че това е така. Кометите са спонтанни светещи манифестации, породени от електрическите взаимодействия протичащи в Небесния свод и това обяснява неочакваните им и внезапни появи, както и бързите им хаотични движения, без значение директни или ретроградни. Преминаването на комета не е придружено от звук, което означава, че няма електрически разряд, както в случая при мълниите, причиняващи разцепване и детонации в Небосвода. Може да се предположи, че мълнията протича в недрата на Небесния свод, докато кометата е повърхностно явление. Орбитите на кометите, които могат да бъдат видяни да прекосяват във всички посоки цялата необятна Небесна шир, се описват като параболични. Понеже преминаването се извършва по повърхността на купола, в действителност, това означава, че орбитата точно следва неговата кривина и по този начин придобива параболична на вид форма.   Формирането на кометите, изглежда, се дължи на влиянието на планетните дискове, преминаващи през определени точки от Небесния свод, иначе казано, когато заемат определени градуси от Зодиака, особено 29-ия градус от Стрелец. В случая с кометата Енке от 21-ви декември 1795 година, Слънцето се намира на 29-ия градус от Стрелец. При кометата Брукс от 11-ти ноември 1911 година, Меркурий пресича същия градус и отново при кометата Донати от 2-ри Октомври 1858 година, Марс е планетата, която влияе неговото преминаване от точно това място. Освен това, същото наблюдение се отнася за 3-тия градус от други Зодиакални знаци, особено Близнаци. В последния споменат случай, този с кометата Донати, Уран е на 3-тия градус от Близнаци. Що се отнася до Халеевата комета, преминала отново на 4 Март 1910 година, Меркурий е на 3-тия градус от Близнаци, Венера - на 2-рия градус от Везни, Марс - на 2-рия градус от Рак, докато в същото време Сатурн премина през 29-ия градус от Овен и т.н. Всички тези обстоятелства, които не могат да бъдат случайни, очевидно насочват нашето внимание към съществуването на математически закон, определящ формирането на кометите, посредством обединеното съдействие на планетните дискове, когато те едновременно преминават през определени градуси от Зодиакалните знаци и тъй като планетите имат постоянно повтарящо се движение, то следва, че периодичността на кометите, щом тя наистина съществува, може да се дължи на този факт.   Падащите звезди не трябва да се объркват със звездите в обичайния смисъл на думата, които образуват съзвездията и се движат с много бавна скорост. Те са светещи проявления, бързо плъзгащи се по повърхността на Небесната твърд, при пълното отсъствие на електрически разряд към Земята. Като по този начин, те са свързани с Небосводните мълнии, особено защото понякога могат да бъдат чути да издават пръщящи звуци като искрите.   Метеорите също са светещи явления, породени от електрическите взаимодействия, протичащи в Небесния купол. Наблюдавано е, че те често са придружени от детонации и от звук, подобен на гръмотевичния, който, следователно, е причинен от разцепването на купола, така че не може да има съмнение по отношение на истинския им произход. Изчислено е, че височината на метеорите никога не надвишава 90 километра и това число потвърждава оценката, която се дава по-нататък за вероятното разстояние от повърхността на Земята до Небосвода.   От древните мъдреци знаем, че в началото на времената Небесата са били в непосредствена близост до Земята, което е в съответствие с праисторическото разместване на заобикалящите маси и че те са били постепенно издигани нагоре в течение на вековете. Това издигане на Небосвода не би могло да е много голямо. Самият факт, че той може да бъде видян с помощта на телескоп през планетните дискове, както и с невъоръжено око, както бе посочено по-горе, показва, че той не би могъл да е много далеч. Освен това, не е вярно, че човешкото зрение може да покрие безкрайни разстояния, дори и с помощта на най-мощните инструменти, в същото време имайки предвид възможното увеличително влияние, дължащо се на различните плътности на разнообразните въздушни слоеве, така че трябва да се приеме, че Небесния купол е изключително ниско. Ако той бе на огромно разстояние, метеоритите биха се разпадали и разпрашавали, а дъждът би се изпарявал, преди да достигне Земята.   Няма и не би могло да има, абсолютно надежден метод, който да установи точното разстояние между повърхността на Земята и Небесата. Наистина е много съмнително, дали законите на физиката, приложими в земни условия, биха били все така валидни в случая с високите въздушни слоеве и в пространствата в близост до горната част на купола, но определени факти могат да бъдат взети под внимание.   Височината на слоя Хевисайд, която всъщност е Небесния купол, е измерена посредством времето, необходимо на излъчените радарни вълни да се върнат на Земята. Това разстояние е определено на 40-50 км денем и 90 км нощем, но числото получено през деня може да се счита за ненадеждно, поради много вероятното предположение, че настъпва ускорение в разпространението на електромагнитните вълни, вследствие на слънчевата топлина. От друга страна, известно ни е, че дебелината на въздушния слой също е измерена. Но въздухът е невидим и тъй като куполът е единствената повърхност, върху която окото може да почине, става ясно, че дебелината на въздушния слой означава височината на купола. През ХІ-ти век арабите, нека допуснем метода им за приемлив, чрез измерване на продължителността на здрача установили, че тази дебелина е 92 км, а в днешно време е получено разстояние от 64 км, по същия метод. Подобни показания идват и от о. Цейлон, където жителите твърдят, че куполът там е особено ниско, с височина само 40 мили, т.е. 60 километра от Земята, а от това дали твърдението се основава само на убеждение или не, не следва непременно, че то не е вярно. Това число е в съответствие и с впечатлението на автора, който е виждал и наблюдавал Небесния купол за достатъчно дълъг период от време, за да има възможност да прецени вероятното му разстояние, доколкото е в човешките възможности и заключението е, че разстоянието между повърхността на Земята и Небесата, което може да се различава на някой места, не надвишава 80-90км. Първият телескоп използван от Галилео Галилей, негова собствена конструкция, имал само трикратно увеличение. Въпреки това, с този малък инструмент, той могъл да види възвишенията на Небесния купол, описани от него като Лунните планини, което означава, че вместо да речем 80-90, то 50-60 километра отстояние биха били по-близко до целта.   Небесният свод сигурно не е напълно неподвижен, но вероятно периодично се отдалечава или приближава, така че при тези условия, промените във въздушното налягане очевидно са резултат от променящата се височина на Небосвода.   Небесната твърд   Лазурният цвят на въздушния слой може да се дължи на присъствието на определени метали или техните сплави по повърхността на Небесата, като меден оксид или кобалт, осигуряващи синия оцветител. Особено последният метал, използван за производството на синьо стъкло, е открит в много големи количества в метеоритите и цветът му би се разпръсквал от слънчевата светлина във въздушните слоеве, дори ако те не достигат съвсем до повърхността на купола, тъй като той може да хвърли отражение от разстояние.   Освен това, може да се направи заключението, че червеното оцветяване на прозрачния диск на Марс се дължи на факта, че частта от купола, намираща се над неговата орбита, съдържа железен оксид, придаващ му този цвят.     Глава Пета За нематериалното естество на планетните дискове   ПЛАНЕТИТЕ не представляват огромни струпвания на материя. Те са светещи, прозрачни дискове без плътност. Луната, по-специално, създава впечатлението за ефирно проявление, а нестабилният и илюзорен характер, който обикновено се свързва с тази планета, произлиза точно от нейното нематериално естество.   Звезда през Луната? Какво?!   Както вече бе установено, повърхностните неравности, за които се смяташе, че съществуват върху въображаемите маси, наречени планети, са всъщност неравности по Небесния купол, така както се виждат през прозрачните дискове. Така наречените планини, кратери и падини на Луната са части от структурата на купола. В тази връзка може да се отбележи, че астрономите от обсерваторията в Маунт Паломар в Америка наскоро съобщиха за настъпили поразителни промени по повърхността на Луната. Казва се, че гигантски кратери и пукнатини дълги повече от петстотин километра са се появили, а планински вериги толкова значителни, колкото Алпите са изчезнали, без да оставят следа, но всички тези предполагаеми изменения несъмнено съответстват на променящият се структурен характер на релефа на купола, който постепенно се разкрива от светещия прозрачен диск на Луната, докато се движи.   (Плоската Луна над Плоската Земя – Звездите се виждат през прозрачния диск на Луната. – Бел. прев.)   Това обяснение е приложимо също така и за Марс. Каналите най-вероятно са пукнатини, или може би тъмни жилки, съществуващи върху повърхността на Небосвода, видяни през диска. Наблюдава се, че от време на време каналите се умножават и променят формата и ширината си, а видимите тъмните области се разширяват или свиват, но, както вече казахме по-горе, тези промени в действителност се отнасят към постепенното разкриване на структурата на купола над движещия се диск. Същите коментари се отнасят и до Юпитер, за който се казва, че претърпява подобни трансформации. Идеята, че планетите са огромни маси материя, водеща началото си от Аристотел, живял през ІІІ-ти век преди Христа, трябва да бъде изоставена. Не съществуват твърди тела, движещи се в космоса и използването на думата „планета” в нашата лексика, имаща този грешен смисъл, вече не е оправдано. (Плоската Земя – Истинската планета Венера е прозрачна. – Бел. прев.)   (Плоската Земя – Блуждаещи звезди – Венера – Бел. прев.)   По отношение на истинското устройство на планетите, по-нататък бихме казали, че те не са огромни маси материя, което е открито вероятно преди нашето съвремие, с оглед на факта, че са в състояние да останат в покой няколко дни наред, по време на паузата, последваща ретроградното им движение, независимо от това дали за тях се твърди, че се въртят около Земята или около Слънцето. Очевидно е, че през това време, предполагаемите балансиращите сили, за които се твърди, че са резултат от движението на планетите и така ги задържат в космоса, биха престанали да действат, поради липсата на движение. Тогава, единственият физически закон, на който планетите биха били подчинени би бил гравитацията и при тези обстоятелства, те по правило биха паднали на Земята или на Слънцето, в зависимост от случая. Фактът, че планетите са в състояние да останат зависнали в космоса в продължение на дни по време на неподвижния си период, следващ ретроградното им движение показва, че не са грамади материя и че единствено могат да бъдат светещи проявления, факт който е съвместим с впечатляващата тишина царяща в Небесата.   Още от най-ранни времена е прието, че „спътниците” на Земята, особено Слънцето и Луната, не са твърди непрозрачни тела. В началото, до Аристотел, те са считани за души или духове, което не предполага материално естество. За древните народи, те били просто светлини и те дали на Слънцето и Луната твърде уместни имена. Те ги наричали Светила. През VІ-ти век преди Христа, Ксенофан считал, че Слънцето е струпване на искри, получени в резултат на влиянието на Земята. Няколко други физици предполагали, че то е стъкловидно тяло или леща, отразяваща светлината на Етера и тази теория, основана на наблюденията е логична, като се има предвид, че металното естество на повърхността на Небесния купол вероятно не е било известно по това време. А що се отнася до Луната, казват, че преди векове, много преди началото на Християнската ера, Вавилонските астрономи-свещеници учели в храмовете, че тя е отражение на Земята. Тази хипотеза по отношение на отражението е точна, но по отношение на произхода на отражението не е, тъй като Лунният диск, който е толкова съвършено кръгъл, колкото изобщо е възможно, не може да е отражение на Земята, тъй като тя не е кълбовидна. Коперник е първият, който приписва тази форма на Земята, за да се потвърди въртенето. Освен това, трябва да се има предвид, че кълбовидната форма, с която Земята сякаш въздейства, се дължи единствено и само на изпъкналостта на Небесния купол, ограждащ хоризонта.   Древните мъдреци винаги са казвали, че Земята е плоска и това се потвърждава от фотографските архиви на голям брой авиатори, а също и от изявлението на проф. Пикар, когато се издига в стратосферата. (Огюст Антоан Пикар - швейцарски физик, изследовател и изобретател. – Бел. прев.) Още повече, трудно е да се повярва, както ни се обяснява, че жителите на Антиподите (вулканична островна група в Тихия океан – Бел. прев.), като естествена последица от кълбовидността на Земята, са в състояние да стоят и ходят с крака на Земята и глава надолу по начина, по който насекомите пълзят по тавана. Логично трябва да разсъдим, че жителите по цял Свят ходят по същия начин като нас и върху една и съща равнина, която е хоризонталната повърхност на Земята и безспорно е, че това би се видяло, ако Австралия можеше да бъде достигната от телевизията. Тъй като вече е получена конкретна представа относно съществуването на кръгъл свод около Земята, то логично следва, че тя е плоска повърхност, с изключение, разбира се, на неравностите на планините, с океани запълващи долната част на кухината, в която се намира. Поради това, Южните полярни региони са хоризонтално разположени и се простират до основата на околовръстните стени, ограждащи Земята.   По този начин, се вижда, че планетните дискове не са отражения на Земята, както Вавилонците са считали в случая с Луната, тъй като Земята не е кълбовидна. Те са или директни проекции, излъчвани от лъчисти центрове, или отражения върху Небосвода на първоначалните лъчисти проекции. В действителност, древните мъдреци, говорейки за Слънцето, казвали, че то е само отражение на много по-великото и по-мощно Слънце съществуващо в една външна Вселена. Обаче, който и да е верен от тези два варианта, едно голямо затруднение, което все пак остава да бъде разрешено по задоволителен начин, е самото движение на планетите. Понастоящем, в хода на изследванията върху светлината, авторът се натъкна на определени експерименти, проведени през ХІХ-ти век от френския физик Лисажу*[3], при които светлинна точка, отразена върху екран се задвижва, единствено чрез придаване на вибрация на повърхността, от която тя се отразява и въпросните експерименти, изглежда, че предоставят доказателства за механизма на движението, включително дори и ретроградното движение, на отразените светлинни проекции върху Небосвода, наричани планетни дискове. При тези демонстрации, светлинен сноп е пропускан да пада върху огледало, закрепено на единия зъб на камертон. Така получената светлинна точка е отразена от второ огледало, прикрепено по подобен начин към друг камертон, а оттам отново е отразена върху екран. При това уподобяване, екранът съответства на Небосвода, а светлинната точка са различните планетни дискове. Като придаваме трептение на всеки камертон поотделно, движението на прикрепеното огледало предизвиква праволинеен възвратно-постъпателен ход на светлинната точка по екрана, но в този случай, поради устойчивостта на зрението, ние виждаме непрекъсната светлинна линия.    (Фигури на Лисажу на осцилоскоп. Фигура на Лисажу е крива, която представлява геометричното място на резултантното преместване на точка, в която се наслагват две или повече периодични движения, най-често с една и съща честота и под прав ъгъл. Изразена формално, фигурата на Лисажу е графиката, описваща наслагващите се хармонични трептения и отговаряща на системата параметрични уравнения: . – Бел. прев.)   Тук стигаме до най-важната част от демонстрацията. Ако двата камертона, с прикрепени върху тях огледала, вибрират едновременно, тогава светлинната точка описва крива, формата на която се променя в зависимост от честотата на трептенията. Освен това, бързото криволичещо движение на светлинната точка създава непрекъсната светлинна крива, подобно на правата линия, получена преди това от трептението само на едно от отразяващите огледала. При тези условия, планетите може да се окажат резултат на подобни условия, а именно: две последователни отражения на първичната лъчиста проекция (втората - върху Небесния купол), като движението бива породено от само себе си, така както и орбиталните криви, посредством формата на трептенията на повърхностите, от които са отразени, съгласно демонстрацията. Ако допуснем съществуването на ниски трептения, ще бъде получено ретроградно движение, съответстващо на възвратно-постъпателния ход на светлинната точка, отразена върху екрана, но в случая със Слънцето и Луната, които не са ретроградни, трептенията на отразяващите повърхности трябва да са високи, за да отговарят на тази част от експеримента, където поради високочестотните вибрации, предизвикали устойчивост на зрението, се създава непрекъсната крива.   И така, тъй като получените от Лисажу резултати възпроизвеждат характеристиките, демонстрирани от планетите по отношение на произхода и движението им, излиза че това обяснение може да бъде прието. Ако експериментите са били извършени, установявайки по този начин подходящите вибрационни движения, приложими към отразяващите повърхности, много вероятно е пълната реконструкция на космическото устройство да бъде осъществима. Преди да разбере опитите на Лисажу, които сега изглеждат убедителни, авторът бе на мнение, че движението на планетите се дължи на естествено, макар и необяснимо, прожекционно устройство, тъй като бързото или бавното, директното или ретроградно движение, както и периодите на неподвижност на планетите могат да бъдат възпроизведени чрез механизмите на кинематографията.   Що се отнася до произхода на вибрационните фактори, теорията на автора е, че те са резултат от преминаването на полу-годишните и денонощните потоци космическо дихание, чиито нарастващи и намаляващи фази те следват. В индуистките текстове, за които вече бе споменато, се посочва, че колесницата (на Слънцето) става неспокойна на разсъмване - означаващо тук дневното дихание, което го привежда в действие и това може би означава, че едновременните трептения от двете отразяващи повърхности, които определят възходящето и низходящето движение на Слънцето, се създават и управляват от дневното дихание. В този случай, би трябвало да има ново Слънце всяка сутрин и това би могло да обясни причината за очевидната му слабост при изгрев и залез - при последното положение лесно се наблюдава обичайното мъждукане, предшестващо изчезването на светлината. Преминаването на шестмесечните нарастващи и намаляващи летни и зимни потоци космическо дихание също биха създали съответно повишаване и понижаване на трептенията в отражателните повърхности, въздействащи по този начин на целогодишната промяна на височината на Слънцето. Тези хипотези вероятно представляват само едно несъвършено решение на проблема, но с помощта на подходящи научни изследвания и експерименти, могат да доведат в бъдеще до по-конкретни обяснения.   Произходът и местоположението на лъчистите проекторни центрове (центровете, излъчващи проекциите) ще трябва все още да бъде изясняван. Размерът им може да е много малък, но проекциите биха били значително уголемени чрез последователните отражения, особено последното отражение върху Небосвода. Тези първоначални светлинни източници може да са разположени, както древните мъдреци са предполагали за Слънцето, в една външна Вселена, комуникираща посредством отвори с вътрешността на кухината, съдържаща Земята, тъй като ранните космогонии включват много обяснения за наличието на „врати” и „прозорци” в Небесната твърд. Малко вероятно е, изследването на звездното пространство, доколкото то може да се провежда, някога да позволи да се изясни проблема или да предостави информация за местоположението на трептящите повърхности, отразяващи планетните дискове върху Небосвода.   Освен това, сега може да се разбере, че след като са отражения, планетните дискове не могат да създадат никакъв вид явление от само себе си и ако се появяват петна или сенки по техните лица става ясно, че тези промени се случват първом или в първичния проекционен център, или в отразяващите повърхности, или може би в Небосвода и че тези промени накрая са възпроизведени във вътрешността на дисковете. На повърхността на Слънцето се наблюдават кръгообразни потоци и вихри, движещи се с нееднаква скорост на различните географски ширини и понеже изглежда, че те описват въртеливо движение, приема се, че то се върти около оста си със скорост от двадесет и четири дни в района на екватора и двадесет и пет дни по другите ширини, но трябва да бъде разбрано, че тези течения или завихряния съществуват или в първичния проекционен център, или в отразяващите повърхности и че те са просто изображения във вътрешността на слънчевия диск, въпреки че тези манифестации освен това може да се дължат на движението на диска върху отразяващите изпъкнали стени на Небосвода. Казва се също така, че някакви вторични планети или луни са били открити около планетните дискове, но за тях може да се приеме, че са оптични илюзии и ако те не са породени от дисторсията (вид аберация) на образа в обектива, те вероятно са резултат от многократната рефракция на светлината на диска от близкостоящите стени на купола. Необходимо е да се припомни, какво бе казано по-рано относно малкото разстояние до Небосвода, следователно, светещите дискове, наричани планети, движещи се по него, също отстоят на по-малко от сто километра от Земята. (Аберация в оптиката се нарича недостатък на оптичната система, при който се получават неточности в образа, дължащи се на някои явления и геометрични особености при преминаването на светлината през нея. – Бел. прев.)     Глава Шеста За въздействието на Небесния свод и за космическите лъчи   НЕ може да има съмнение, че благодарение на огромната си маса и на близкото разстояние до Земята, Небосводът упражнява силно въздействие не само върху самата Земя, но и върху всичко, което тя съдържа и всичко живо на повърхността й. Небесната твърд генерира и освобождава енергиите, които под името космически вълни, лъчи или радиация се приемат от нас денонощно и непрестанно от външното пространство. За тези вълни се смята, че произхождат от звездите, въпреки че е установено, че те идват и от посоки, в които няма никакви звезди и това е породило теорията за съществуването на невидими звезди, но, по необходимост, всички излъчвания, приети от външното пространство произлизат от Небосвода.   Може да се предположи, че той въздейства генерално върху климата и температурите в зависимост от състава си и височината му над повърхността. Напълно може да се приеме, че много високите температури на екватора се дължат на факта, че там Небосводът е по-близо до Земята.   Въздействието на Небосвода се проявява главно посредством планетните дискове, движещи се по повърхността му, чрез специфичните действия, които те упражняват върху него. Дисковете стимулират и разкриват неговите характеристики. В тази връзка например видяхме, че топлинните и светлинните лъчи са проявени от Небосвода над Слънцето. Всичките планети са проводници на излъчванията, произтичащи от онези части на Небесната твърд, намиращи се в основата на траекторията на орбитата им и трябва да бъде разбрано, че тези излъчвания не са само от един и същи вид, нито пък имат еднакъв интензитет, тъй като много вероятно е съставът на Небосвода да се променя в зависимост от отстоянието му до Земята, а също поради различното естество, размер и скорост на планетите. Следователно, поради тази функция на препредаване на излъчванията на Небосвода, древните мъдреци дали на планетните дискове тълкувателни имена.   (Планетите са получили имената си от римската и древногръцката митологии. Меркурий носи името на римския бог на търговията и вестител на боговете, син на Юпитер и Мая. Венера е богинята на любовта и красотата в Древен Рим. Марс е богът на войната и плодородието в римската митология. Нептун е името на древноримски бог на моретата, син на Сатурн, брат на Юпитер и Плутон, отъждествяван е с древногръцкия бог Посейдон. Сатурн носи името на римския бог на времето, земеделието и плодородието. Уран е древногръцкия бог на небето, баща на титаните, циклопите и сторъките великани. Юпитер в римската митология е върховен бог на Небесата, на плодородието, светкавицата и гръмотевицата. Плутон в гръцката митология е богът на Подземния свят и на земните недра, именуван още Аид или Хадес, син на Кронос и Рея, брат на Зевс, Посейдон и Деметра, съпруг на нейната дъщеря Персефона, която похитил от Надземния свят. Интересно е, че само Земята не носи името на бог и това е, защото древните мъдреци знаели и разбирали, че планетите, по естеството си, коренно се различават от нашата Плоска Земя. – Бел. прев.)   Сега вече е възможно да приемем, че живота, с неговите фази на въплъщаване, раждане, растеж, повяхване, разлагане и смърт е резултат от циклите, обединяващи Земните енергии и Космическите сили, получени от Небесната твърд чрез посредничеството на планетните дискове.   Друга важна характеристика на Небосвода е обстоятелството, според което, имайки предвид металният характер на повърхността му, той по необходимост притежава хипнотично не-вибрационно въздействие, което заедно с енергиите на Земята и Космическите сили може да се очаква, че взема участие в проявлението на живота. Също така, най-вероятно, това хипнотично въздействие, упражнявано от Небосвода върху Земята през целия ден, е същото, което предизвиква съня през нощта. Безсънието, следователно, е резултат главно от недостатъчното излагане на тялото на въздействието му през деня. Небесният купол също така представлява важен фактор за физическото и психическото здраве, особено когато неговото присъствие е известно и се взема под внимание. Авторът знае, че лечителите препредават жизнените енергии, които той излъчва и освен това, между другото, те лекуват чрез съответствието, съществуващо между формата на човешкото тяло и формата на Небесата, на които Човекът представлява умалено точно копие. В тази връзка, преди нашето съвремие, мърдеците казвали, че Вселената, което означава Небесата или Небесната твърд, е подобна на тялото на Човек, който, според някои текстове, лежи с лице надолу към Земята, с глава на Изток и с крака на Запад.   На Небесният свод, обаче, трябва да се отдаде едно много дълбоко значение на религиозно ниво, тъй като някои от Космическите енергии, които съдържа и излъчва непременно трябва да се разглеждат като божествени. Те представляват всемирните богове, които са били обект на първобитно преклонение и оттогава насетне се появяват отново и отново под различни имена в последователно зараждащите се една от друга религии. Сега може да се каже, че обстоятелството на познаването на истинския произход на енергиите, създаващи религиозния комплекс у човека, не засягат по никакъв начин тяхната божествена природа или пречат на почитането им така, както в миналото – тъкмо напротив. По тази причина Небесата, и тази дума има един-единствен смисъл, който е материалния и излъчващ Свод, опасващ Земята, са описани като обиталището на боговете. Във всички ранни теологии, самият Небосвод, под наименованията: Бог Отец, Господ Всемогъщий, бил върховното божество, персонифицирано например в Гърция като Зевс, Бога във Висините, на когото всички други богове са само части или проявления, тук имайки предвид различните лъчения, произтичащи от различните части на Небесната твърд. Планетните дискове, особено Слънцето, също били почитани като богове, поради проявяването и предаването на божествените енергии от тях. По този начин, ние постепенно сме убеждавани да определим триадата от божества, формираща, по повече или по-малко объркан начин, основата на всички религии. Първото, очевидно е Небесната твърд - Бог Отец. Второто е Слънцето, истинският Спасител на Света, класически описано в ранните теологии като Сина и тъй като третото, или Светият Дух, според богословското определението, изхожда от Отца и се разкрива чрез Сина, ясно е, че топлинните и светлинните лъчи, както и другите енергии, произтичащи от Небосвода, или Отца, като се проявяват и предават чрез посредничеството на Слънцето, или другояче казано Сина, съответства на лъчите или диханието на Светия Дух. *[4]   Вавилонските свещеници-астрономи установили тридесет и шест, ако цифрата е точна, богове или космически енергии**[5], излъчвани от тридесет и шест специфични точки на Небосвода. Но по какъв начин древните са били в състояние да открият съществуването на тези енергии или богове? Просто като наблюдавали движението на планетните дискове по Небосвода, който, за тази цел, те били разделили на 350 фиксирани градуса (дванадесет зодиакални знака по тридесет градуса) и записвали конкретните реакции, винаги едни и същи, които повтарящите се преминавания на дисковете над определени точки от Небосвода, еднозначно установяват в поведението на човека и природата. По този начин те създали систематична и точна класификация на енергиите, съдържащи се в Небесния купол. Тези сили, считани за богове, се казва, че определят всички земни и човешки условия, включително и всички болести. По такъв начин, изглежда, че Космическите лъчи, излъчвани от определена точка на Небосвода и персонифицирани като Арес, бога на войната, чрез препредаване посредством дисковете, подтикват хората и народите да се бият помежду си, но когато дисковете, обаче, се отдалечат от опасното място на Небосвода и влиянието вече не се предава, желанието за война отмира. Или от друга страна, определено излъчване от Небосвода, персонифицирано като Аполон, може да дари така наречения вроден поетичен, музикален или друг художествен гений на индивида и то, с помощта на точна геометрична връзка наречена аспект, съществуваща в деня на раждането между позициите на дисковете и определена точка от Небосвода, да речем, в този случай, 25-тия градус на Дева. Може също така да се окаже, че хипнотичното въздействие, упражнявано от Небесната твърд, принуждава човек сляпо да се подчинява на космическите импулси, така както те се приемат чрез посредничеството на планетните дискове, но за някои от тях, се казва, че може да се противостои. (Аспект е ъгълът, който планетите сключват една с друга, с асцендента или с други значими точки – Бел. прев.)   Трябва също да се отбележи, че тъй като Небесата са във формата на човек, навярно всичките вълни, които те излъчват, независимо от дължината им или скоростта на разпространение, възпроизвеждат този модел и това, следователно, е довело до митологичните вярвания, че боговете са слезли от Небесата на Земята, за да се родят тук като човеци, а също и до повествованията за техните проповеди и деяния на този свят.       Глава Седма Относно дефектите на проекцията, летящите дискове и дъгата   ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН факт, който не може да убегне вниманието ни, е съвършената стабилност на орбитите на планетните дискове, а също и математическата закономерност на скоростта им, което е последица, както по-рано предположихме, от вибрационните движения на отразяващите ги повърхности, но тази точност не е била винаги такава, тъй като, според някои традиции, съществувало е време, когато звездите все още не знаели пътя си. Разказва се, че Солон, когато пътувал в Африка през VІ-ти век преди Христа отишъл при египетските жреци, за да ги попита какво знаели за най-ранните дни на човечеството. Свещениците заявили, че през дълги интервали от време на Земята и в небесните движения ставали големи промени, които причинявали унищожаването на голям брой човешки същества, поради опустошителните пожари, разрушаващи всичко по повърхността на Земята. Причината била, че Фаетон (син на Хелиос и океанидата Клемена – Бел. прев.), след като впрегнал конете в колесницата на баща си, не могъл да я кара правилно по обичайния й път и тя практически съсипала всичко на Земята. Това описание, изглежда, се отнася до случайното забавяне на скоростта на Слънцето, при което топлината създадена от металната повърхност на Небесния купол би се увеличила до такава степен, че да предизвика катастрофалните последици, посочени по-горе.   Дисковете, наблюдавани да се движат в пространство, понякога с много висока скорост и които се наричат „летящи чинии”, също са светещи явления. Трябва да се съгласим, че те приличат, освен що се отнася до скоростта, на планетните дискове и имат един и същ произход, но в техния случай може да се допусне, или че първичните проекции са несъвършени, или че трептящите движения на повърхностите, от които те се отразяват върху Небосвода, са пулсиращи и неправилни, като по този начин пораждат къси и изменчиви проявления. Може да припомним, че няколко наблюдатели, видели летящи дискове от близко разстояние, ги описват с външен вид на метални предмети, което означава, че тук отново Небосводът е видим през прозрачните дискове. Що се отнася до пурообразните НЛО, които се взимат за космически кораби, очевидно е, че този продълговат външен вид представлява просто сплеснат диск. Тази деформация вероятно се дължи на формата на свода, показвайки я, по този начин, под различен ъгъл. Има два факта, които трябва да бъдат споменати във връзка с „летящите чинии”. На първо място, практически всички случаи настъпват, когато Меркурий, Венера или Марс са или неподвижни, или бавно движещи се направо или ретроградно. На второ място, неизменно във всички случаи, планетните дискове извършват пасаж или по 8-9-10-ия, 14-ия или 20-21-ия градус на някой от дванадесетте знака на Зодиака, така че е възможно да се прогнозира приблизителната дата на появата на „летяща чиния”, чрез преглеждането на астрономическите таблици.   Дъгата е много силно увеличена повторна проекция на диска на Слънцето. Трябва да се обясни, че само половината от ръба на кръга с преливащи се цветове се появява на Небосвода, но едновременно с това другата половина винаги се вижда по повърхността на Земята, където може да се наблюдава много трудно, тъй като е върху хоризонтална равнина. Единствено само от височина, такава като върха на хълм, пълната повторна проекция на Слънчевия диск може да се види в нейната цялост. Следователно, при тези обстоятелства, разлагането на светлината се осъществява от стъкловидната или метална повърхност на Небесния купол в качеството му на призма.     Глава Осма За фазите на Луната и затъмненията   ФАЗИТЕ на Луната са в съответствие със затъмнението през двадесет и осем дни, което започва след пълнолуние и става пълно няколко дни след фазата, наречена последна четвъртина. Краят на затъмнението се отбелязва последователно от повторната поява на новолуние, последвано от първа четвъртина, а пълнолунието съответства на края на затъмнението.   Представеното обяснение, че лунните затъмнения се причиняват от сянката, която Земята хвърля, когато Слънцето се намира зад нея и е в противостоене на Луната, не бива повече да се подкрепя. Фазите на Луната, представляващи истински затъмнения с голяма продължителност не са причинени от факта, че Слънцето остава двадесет и осем дни зад Земята и в опозиция на Луната, така както и в случая на затъмнения с продължителност от само няколко минути, но дори тогава, да споменем предварително, за да може да се обясни такова затъмнение, е необходимо да се предположи, че Земята няма въздушен слой, което имайки предвид съществуващите обстоятелства, не е много реалистично твърдение. Необходимо е също така да се изтъкне, че привържениците на системата на гравитацията изобщо не показват никакви скрупули, прибягвайки до геоцентричната система, въпреки че я заклеймяват като неприемлива, за да обяснят и изчислят затъмненията и още, би било полезно да се знае, дали движението на слънчево затъмнение изобщо е действително, тъй като движението на Слънцето, в което то участва, се описва единствено като привидно.   Казва се, че затъмненията на Слънцето се случват, когато то и Луната, разглеждани като твърди, непрозрачни тела, са в съвпад, като по този начин пораждат затъмнение и че при лунните затъмнения светилата са в противостоене едно на друго, но трябва да се помни, че местоположението на Слънцето, основаващо се на несъществуващо придвижване от един градус на ден, няма абсолютно никаква връзка с истинските обстоятелства и, следователно, заключенията произтичащи от това са погрешни от самото начало, както в случая със слънчевите, така и с лунните затъмнения. Също така ни се казва, в тази връзка, че черният диск на Луната се придвижва напред върху диска на Слънцето, а след това се отдръпва, но Луната никога не е ретроградна. Защо тя трябва да се превръща в такава от време на време само за няколко минути единствено за целите на слънчевите затъмнения? Освен това, Луната не е непрозрачно тяло и още повече, тъй като тя се движи по Небосвода върху същата повърхност като Слънцето, то е невъзможно тя да премине между него и Земята.   Затъмненията не са причинени нито, както първоначално може да се заключи, от частично, нито от пълно временно угасване на проекционния център, предизвиквайки по този начин прекъсване на светимостта на съответната повърхност на проектирания диск, тъй като той съществува и зад сянката - периферията му остава видима през цялата продължителност на затъмнението. По мнение на автора, затъмненията се дължат на оптичен ефект, получен вследствие модификация на инклинацията на Небосвода, определящ по този начин наклона на диска. Лесно може да се разбере, че изпъкналостта на Небосвода дава привиден обем на прозрачния диск, придавайки му по този начин оптична плътност и точно това е причината, поради която Слънцето е сравнявано с леща. Ето защо,следвайки инклинацията на свода, сянка може да бъде хвърлена върху диска от собствения му ръб, тъй като няма съмнение, че затъмнения са самопредизвикани, а именно, че Слънцето и Луната причиняват собствените си затъмнения, като се има предвид, че те се случват стриктно в рамките на обиколката им. В процеса на движението на светещия диск, оптичните условия се възвръщат към предишното си състояние и сянката постепенно отстъпва. Възможно е да се направи точна възстановка на затъмнението, посредством обикновена лупа, представляваща диска. Като държите лупата вертикално и я придвижвате бавно напред, по начина на движение на планетните дискове, можете да видите, че като й давате лек наклон сянка, подобна на тази при затъмнения, бива хвърлена във вътрешността на лупата от нейния собствен ръб, без намесата на никакво непрозрачно препятствие.   Освен това, съществува очевидна и важна особеност, пренебрегвана досега, относно позицията на другите планети по време на затъмненията. Лесно може да се забележи, че по време на тези явления, някои зони на Небосвода са едновременно аспектирани от другите планети. Въпросните градуси са 28-ия на Стрелец, 8-9-10-11-12-ия на Козирог, 14-17-21-вия на Дева и 2-ия на Водолей. Не може да има затъмнение на Слънцето или на Луната на която и да е дата, без тези градуси да са едновременно аспектирани от другите планети и, следователно, се вижда, че комбинираното въздействие на определени части от Небесната твърд, които стават чувствителни при преминаването на планетните дискове, допринасят за създаването на затъмненията. *[6] Съответствията между географската дължина на дисковете и истинската позиция на Слънцето или Луната по време на затъмнения, трябва да бъдат систематично изследвани, за да се открие взаимовръзката. Може, обаче, със сигурност да се счита, че затъмненията не се дължат на никакви вътрешно вмъкнати взаимни преходи, случващи се между Слънцето, Луната и Земята, нито пък на сянката, хвърляна от последната.   Фактът, че затъмненията на Слънцето настъпват при определени условия по време на новолуние, трябва да се разглежда само като съвпадение между цикъла на слънчевите затъмнения, периодичността на Луната и движението на X-точката от колелото на съзвездията, което в този труд се разглежда като нематериалната структура, поддържаща светещите манифестации, наречени звезди. Това е същата X-точка от колелото на съзвездията, която движейки се с него със скорост от един градус на ден, би трябвало да замени Слънцето, за което се предполага, че се движи с тази скорост. Тогава, тази точка би преминала в близък съвпад с една от пресечните точки от лунната траектория по време на новолуние. Тези съвпадения позволяват ефективно да се изчислят слънчевите затъмнения, но не ги определят. Природните явления не трябва непременно да се смесват със собствените им причини, нито пък да се считат за такива.     Глава Девета Относно звездите   ОПРЕДЕЛЕНО няма никакви твърди тела между Земята и Небесната твърд. Звездите не са твърди материални маси и не са резултат от проекции като планетните дискове.   През VІ-ти век преди Христа, Ксенофан мислел, че влажните дихания на Земята съдържат латентни искри, които, след определен вид кондензация, образуват звездите и това обяснение изглежда приемливо. Също така, астрономите на древен Египет вярвали, че звездите са окачени на Небесния купол с въжета като лампи и факт е, че в безоблачна нощ, ясно могат да бъдат забелязани нишки или линии, свързващи звездите на всяко съзвездие, от което можем да заключим, че над Земята съществува мрежа от етерни връзки, определени части от които, особено в пресечните точки, концентрират и трайно задържат радиоактивните излъчвания на Земята, като по такъв начин създават звездите, в съответствие с теорията на Ксенофан.    (Звездите не са слънца! Различни видове звезди, както са наблюдавани през цифров фотоапарат Nikon COOLPIX P900 с 83x оптично увеличение и 332x цифрово увеличение. Вдясно: На забавен каданс, ясно можете да видите, как звездата постоянно променя цветовете си като призма, минавайки през всеки един цвят от дъгата. – Бел. прев.)   Това не изключва възможността за някакви въздействия, произтичащи от влиянието на Небесния купол или от присъствието на Слънцето през деня.* [7]Освен това, понеже всички съзвездия видимо се движат вкупом, явно е, че рамката или структурата, действаща като тяхна опора, е това, което се върти и ги носи със себе си. По-нататък би могло да се предположи, че тази звездна мрежа над Земята, от време на време е подложена на фази на напрегнатост и отпускане, които биха довели до увеличаване или намаляване на размера на междузвездните пространства и също така, че количеството на земните радиоактивни излъчвания се изменя в зависимост от сезоните или по други причини, увеличавайки или намалявайки по този начин яркостта и броя на звездите. Една звезда в близък план. Следователно, звездите са по-близо до Земята от планетните дискове, които се движат по Небосвода и този факт е в съответствие с теориите както на Анаксимандър, така и на Парменид. Що се отнася до предполагаемите окултации (затъмнения – Бел. прев.) на звездите от Луната, може да се каже, че не е необходимо тя да преминава пред някоя звезда, за да я направи за момент невидима, тъй като същият резултат се постига, ако Луната, чиято по-ярка светлина причинява изчезването на звездата, премине зад нея. Как в действителност изглежда една звезда през 70-милиметров телескоп в двора ми.   Когато говорим за звездна мрежа или система, от само себе си е видно, че съществуват две такива мрежи, по една върху всяка половина от Земята, притежаващи различни Зодиакални знаци и съзвездия и срещащи се над екватора. Може да се забележи, че за една година съзвездията правят пълен кръг над тази част от небето, в което се намират, отговарящо на приблизителна скорост от един градус в денонощие и това движение на съзвездията напред с един градус в денонощие е същото, което по някаква непонятна причина било приписано на Слънцето. В нашите региони, на север от екватора, това движение се извършва от запад на изток, в посока обратна на тази на планетите. А що се отнася до възможния произход на движението на звездите, то може да се определя или от магнитното въздействие, упражнявано от металния Небесен купол, или вероятно от преминаването на дневните и полу-годишните потоци космическо дихание.   Звездата Сириус, заснета с голямо увеличение.   Казва се, че съществува постоянно ретроградно движение на съзвездията от петдесет дъгови секунди за година и че то за първи път било забелязано от Хипарх през ІІ-ри век преди Христа, когато сравнявал измерванията си с тези, които друг наблюдател, на име Тимохрис, бил направил век и половина преди това. На първо място, би било необходимо да се знае, дали изчисленията, направени от двамата изследователи за период от сто и петдесет години, са правилни и дали трябва да бъдат приети, което по никакъв начин не е сигурно, но във всеки случай, защо и по каква причина това ретроградно движение, видимо и измеримо по времето на Хипарх, мистериозно е трансформирано през вековете в невидима ретроградация? Разлика от петдесет секунди за година е значителна с течение на времето, тъй като тя възлиза на един градус за седемдесет и две години и от ІІ-ри век преди Христа до сега би трябвало да се равнява на около тридесет градуса. В днешно време, обаче, е невъзможно да се види тази значителна разлика в географската дължина на местоположението на съзвездията. В Небесата те винаги се завръщат на точното място, което са заемали предходните години в дадения момент. С други думи, това ретроградно движение, което Хипарх мислел, че е открил, не съществува, а ако пък наистина съществува, отчитайки важността, която му се отдава, защо не фигурира в никакви официални астрономически публикации?   Следователно, не съществува никакво ретроградно движение на Зодиакалните знаци един върху друг. В действителност Овен, предполагаемо зает от Телец, не е в Риби, Риби не са във Водолей, Водолей не е в Козирог и т.н. Те все още са в същия ред на мястото, където са се намирали в началото на времето. Освен това, теорията на прецесията на равноденствената точка, произтичаща от това предполагаемо ретроградно движение на съзвездията, обхващаща и Слънцето, не може вече да бъде потвърдена с факти.     Глава Десета Относно прецесията на равноденствената точка   ТАЗИ теория се състои от две погрешни твърдения, отнасящи се до невидими и несъществуващи движения на Слънцето и до една естествена последица, която би била логична, ако не проваляше самата теория. На първо място, въпреки че движението на Слънцето се извършва в обратна посока, се казва, че то съпътствува съзвездията и напредва с тях със скорост от един градус в денонощие, като по този начин пресича линията на екватора два пъти годишно, на 21-ви март и на 22-ри септември, на равно разстояние от полюсите, така че точно половината Земя получава светлината на Слънцето, докато другата половина остава в тъмнина, обстоятелство, определящо равноденствието и поради тази причина точката на пресичане, където Слънцето предполагаемо прекосява екватора, се нарича равноденствена точка. Но преди всичко, каква е необходимостта Слънцето да преминава линията на екватора, за да създаде равноденствие? Тази равна продължителност на деня и нощта несъмнено е резултат от неоспоримия факт, съгласно който изгрева се случва точно дванадесет часа след залеза. Защо се дава изкуствена причина на Природните условия, произхода на които е ясен като бял ден? *[8]   Според второто твърдение, Слънцето, заедно със съзвездията, осъществява ретроградно движение от петдесет градусови секунди годишно. Тук стигаме до същината на теорията, съгласно която, тъй като Слънцето се движи ретроградно с петдесет градусови секунди на година, то следва, че точката, където то пресича екватора на 21-ви март и 22-ри септември, също има годишно ретроградно движение с равен брой секунди, наречено прецесия, но в този случай условията налагат равноденствието да престане да съществува [на тази дата].   Тук следва да се изтъкне, първо, че теорията в действителност трябва да се нарича „прецесия на екватора”. Екваторът е този, който би имал ретроградно движение, тъй като на неговата линия е разположена пресечната точка, прекосявана от Слънцето и наричана равноденствена. Освен това, се казва, че в този случай, равна продължителност на деня и нощта е възможна, само когато Слънцето е на линията на екватора на равно разстояние от полюсите, при което едната половина от Земята получава светлината на Слънцето, а другата половина остава в мрак. Ето защо, ако линията на екватора, на която се намира равноденствената точка, се придвижи назад, както в посочената прецесия, пресичайки тази точка, Слънцето вече няма да бъде на еднакво разстояние от полюсите, нито пък двете половини на Земята ще бъдат идентични и равномерното разпределение на светлината и тъмнината над Земята става невъзможно. Теорията обезмисля крайната си цел.   Освен това, в рамките на схемата на прецесията, се казва, че в днешно време Слънцето пресича екватора на 6-ия градус от Риби, което съответства на 24-ти февруари. По тази причина, равноденствието би трябвало да е на този ден, след което дните по правило следва да започнат обичайното си удължаване [за сметка на нощите]. По естествен път, обаче, равноденствието неизменно се случва двадесет и шест дни по-късно, на 21-ви март и от тази дата нататък светлата част от денонощието започва да се увеличава. Тъй като този факт очевидно обърква теорията на прецесията, заявява се, че това ежегодно ретроградно движение на равноденствената точка, която впоследствие се пресича от Слънцето, за да настъпи равноденствие, отбелязващо началото на пролетта, не оказва никакво влияние върху сезоните, а изглежда също така и върху самото равноденствие. Така че, в крайна сметка, човек би се запитал, каква изобщо е целта на тази загадка и защо се налага някакви причини, били те и невидими, както в случая, да бъдат приписвани на обстоятелства, които не успяват да се осъществят?   Следователно, от няколкото ремарки направени по-горе, можем да видим, че теорията на прецесията на равноденствената точка е напълно неестествена система, която, след като бъде разнищена и критично изследвана, не може да бъде взета под внимание.     Глава Единадесета За образуването и възрастта на Земята   ОБРАЗУВАНЕТО на Земята е логичен резултат от разместването й от заобикалящата я материална маса, която понастоящем е Небесния свод. Всички древни космогонии са в съгласие по този въпрос. Например, в египетската космогония е посочено, че Слънцето се издигнало от водите и един сноп светлина създал цепнатина в масата материя, която отделила Небесата от Земята. Може да се предположи, че теглото на по-голямата част от водата спомогнало да се образува това пропадане или пък, може би, някаква поредица от вибрационни сътресения.   Отделянето на Земята може да не се е случило мигновено и всеобщо. То сигурно е продължавало от едно място на друго, понякога с трудности, в течение на няколко години. Хезиод, в неговата „История на войната на Титаните”, което означава планините срещу Небесния свод, ни е оставил поразителна картина на това, което вероятно е раждането на Земята или, най-малкото, една от неговите фази. Той описва пропадането на Небесата от висините, разтърсването на Земята до нейните основи и смазването на смелите Титани под огромни блокове горяща скала, ужасяващата гръмотевична катастрофа, святкането на мълниите, огънят поглъщащ Земята и ихвърляните задушаващи изпарения в пламналия въздух. Можем да добавим и изумителните водни масите, изливащи се като водопади от Небесните глъбини върху Земята. Хезиод посочва, че бунтът на Титаните, тоест продължителността на времето, заето от разместването, продължил десет години. Още по-вероятно е, дълго време след това, части от Небесната твърд да са се разбивали от време на време преди окончателната му консолидация.   Може да се каже, че планините не са резултат от вулканични катаклизми, а са били отцепени в тази си форма, включително билата и върхове, от Небесните глъбини. По този начин, планините на Земята намират своите допълващи части в долините на Небесната твърд и обратното. По подобен начин, дълбоките и широки заоблени падини, намиращи се понякога на много голяма надморска височина, запълнени с вода от въздушен конденз или от дъжд и имащи вид на езера, не са били издълбани, както се предполага, от падането на гигантски метеорити, от които никаква следа не може да се намери, но са естествени образувания в резултат от разместването, а планините или облите възвишения, които съществуват в Небосвода са техните съответствия.   Мегалитните блокове, включително необикновените образци, намиращи се на Великденските острови, също са естествени скални образувания, горните части на които случайно са били отделени или отчупени от цялостта на Небосвода в момента на разместването, докато по-ниските им части останали заровени в пръстта. Плоските хоризонтални камъни, наречени долмени, лежащи върху вертикални каменни подпори, образувайки по този начин маси, също са били отделени в тази специална подредба от Небесната твърд. Мегалитните блокове никога не са строени от човека, нито са били премествани от едно място на друго. Те, обаче, били формовани, оформени и дори циментирани на място от страна на човека, за да служат за религиозни и погребални цели. Тяхното геометрично и симетрично разположение също е природна даденост. Пирамидата сигурно първоначално е била един-единствен скален блок отделен в тази си форма от Небесната твърд, тъй като може да се забележи, че доста голям брой планински върхове наподобяват тази геометрична форма и тя вероятно е била копирана от египтяните с оглед на необичайния си външен вид.   Не е имало никакво допълване на слоевете, съставлявали земната кора от самото начало. Всички те естествено водят началото си от отделянето, въпреки че вулканичните изригвания, земетресенията и наводненията вероятно са причинили някои катаклизми и разместване на първичните слоеве. Освен това, в течение на вековете, може да е настъпило преобразуване на първичните съставни части, получено в резултат от действието на Небосвода, особено в случая с въглищата, петрола, рудите и скъпоценните камъни.   Развитието на Земята се е осъществило в няколко времеви периода с неопределена продължителност, съответстващи на дните в Първа Книга Битие на Библията, но то винаги е било резултат от въздействието на космическите лъчения, произлизащи от Небесния купол, така както се препредават от планетните дискове. Тези лъчения може и да не са се появили по едно и също време, а последователното им формиране вероятно до голяма степен е допринесло за развитието на Земята, която от един определен период нататък се облякла в материални форми, благодарение на появата на растителността, животинските видове, човешките раси и разнообразните им степени на цивилизованост. Невъзможно е със сигурност да се говори за различните епохи последвали отделянето на Земята, нито е възможно правилно да се прецени продължителността им, но определени раздели могат да бъдат установени. На първо място, може да се отбележи, че възрастта на Земята не се разпростира в продължение на милиони години. В действителност, можем да считаме, че щом като първоначалния жизнен импулс бива разпространен, земното развитие завършило в един сравнително кратък период от време, но това по-скоро се отнася до разделянето на нашата Вселена от аморфния хаос, докато бавната му подготовка и организация, а също и проявлението на космическия план в материална форма, със сигурност са изисквали безкраен период от време преди това.   В скандинавската митология се посочва, че Земята се носела над водите в продължение на 700 години, но този период на стабилизация вероятно е бил много по-дълъг и отнел поне 2,000 години, но дори и след окончателната й консолидация, Земята със сигурност е била подложена на периодични катаклизми, вследствие на сеизмичните трусове и заливането й с вода, но не и на вулканични изригвания, тъй като в този момент вътрешният й огън бил само в ранен етап на тлеене. В тази връзка, би било интересно да се знае, как първоначално започнал огънят в земните недра. Той може да води началото си от спонтанно възпламеняване получено от сблъсъка на падащите от Небесата горящи скали или дори от мълния, но обстоятелството на неговото съществуване във вътрешността на Земята насочва вниманието ни към бавното естествено запалване на материята, в което, обаче, растителността не би могла да вземе участие.   Този период на консолидация бил последван от преходна епоха. В най-ранните текстове се посочва, че в началото на времената не е имало ретроградно движение, което означава, че планетните дискове, обекти на това конкретно движение, все още не са се били появили в Небесата и че само Слънцето и Луната са съществували, тъй като тяхното движение е винаги в права посока. Другите дискове, включително и Сатурн, всичките извършващи ретроградни движения, вероятно са започнали да се появяват един подир друг няколкостотин години след отделянето на Земята. Казва се също, че наклонът на Земята не е съществувал и че не е имало затъмнения. Този ранен преходен период със сигурност е продължил значително време и продължителността му се определя на около 10,000 години. Следващото велико събитие в развитието на Земята било накланянето й. В някои космогонии от Ориента се казва, че един от стълбовете, поддържащ Земята (Устоите на Земята – Бел. прев.), се сринал и я наклонил в югозападна посока, докато Небесата, се казва след това, били наклонени на североизток. Можем да приемем, че такъв катаклизъм наистина се е случил, тъй като няколко гръцки автори са документирали предание срещало се сред най-древните народи, че в много далечното минало страхотно сътресение разтърсило Земните Устои. Анаксагор, който живял през V-ти век преди Христа, бил на мнение, че наклонът на Земята е от сравнително по-ново време, но той сигурно се е случил много по-рано, отколкото той предполагал и може да бъде разположен във времето около 7000-та година преди Христа. Имайки предвид 2,000-те години, изминали от началото на християнската ера, действителната възраст на Земята от отделянето й от Небесата би била 21,000 години, което означава, че от началото Слънцето е изгрявало над седем и половина милиона пъти над Земята – потресаващо число. Възрастта на самата материя на Земята, разглеждана като част от първичната веществена маса, очевидно, не е възможно да се изчисли.   Анаксагор посочва също, че растителността, животинските видове и човешките раси вече са се били появили на Земята преди нейното накланяне. Както много добре се разбира, нищо не може да се приеме за доказано по този въпрос. Сътворението сигурно е изисквало продължителни периоди от време. От друга страна, също е възможно, всичко да се е появило в рамките на няколко месеца, в зависимост от интензивността на съзидателните сили, въздействието на планетните дискове, подходящите климатични условия и времето от годината, но със сигурност трябва да е имало многобройни случаи на спонтанно зараждане. Приблизително може да се изчисли, че скелетите на хора и животни, наречени праисторически, както и най-древните следи от цивилизации, а също и стенописното изкуство на човека от пещерната епоха, не са на повече от 4,000 до 5,000 години - ако са дори и на толкова.   След накланянето си, Земята сигурно е преминала през няколко периода, точното естество на които е невъзможно да се установи, но които стават очевидни от отражението им върху напредъка на цивилизацията във всичките й форми, особено на религиозно ниво. Началото на християнската ера, преди близо 2,000 години, със сигурност съответства на епоха от физическото развитие на Земята. В действителност, обаче, съществуват предварителни признаци за появата на всяка нова епоха, тази на атомната енергия, която също трябва да се тълкува като поредната стъпка в развитието на самата Земя и която, подобно на предходните епохи, ще проправи коловоза за нови взаимодействия в областта на религията, идеологията, културата, науката и човешкото общество, последиците от които вече изглеждат осезаеми. Новият диск, Плутон, вероятно наскоро образуван, оказва влияние върху великите изобретения, характеризиращи модерните времена. „Летящите чинии”, напоследък изглежда станали обичайна характерна особеност на Небесата, най-вероятно са свързани с ранния етап от образуването на нови планетни дискове. Що се отнася до края на Света, една от опасностите, които се очакват би била повреда или отслабване на дисковете, особено на Слънцето. Здравината и твърдостта на Небесния купол може да се считат за абсолютно сигурни и не трябва да се очаква пропадането му върху Земята, както нашите предци все се страхували, въпреки че инертността на повърхността му или изчезването на отразяващата му сила биха се оказали пагубни, но изключвайки Небесните или геоложките бедствия от всякакъв вид, трябва да разберем, че целият живот от лицето на Земята, вероятно много по-скоро, отколкото се очаква, може да бъде напълно унищожен, по случайност или поради опасните и мощните енергии, които понастоящем биват освобождавани в различни части на Света, особено като се има предвид сравнително малкото пространство, ограничаващо Земята.   Възниква един въпрос: в случай на пълно унищожаване на живота, би ли имало възраждане на Земята след определен период от време? Мисля, че да и то по същия модел, тъй като е казано, че великите съзидателни сили на Небесната твърд са неизменни, постоянно действащи и освен това безсмъртни.     Глава Дванадесета Относно функцията на Земята във Вселената и за вулканичните изригвания и земетресенията   АКО се опитаме да открием функцията на Земята във Вселената, първото нещо, което ще забележим е проявлението на живота. Земята не е студена маса без никакви взаимовръзки. Налице е, на първо място, най-важният фактор от всички – нейният вътрешен огън, непрекъснатата дейност на който става видима от вулканичните изригвания. Има и други признаци на живост, като например: земетресенията, приливите и ветровете. Трябва също да имаме предвид, че ако живота във всичките му форми съществува върху Земята, то е само защото той е неразделна част от живото тяло на самата Земя.   От тук следва, че единственото обяснение, което би могло да се даде на Земята, с оглед свидетелството на живота, е органичното обяснение, аналогия на което може да бъде открита в човешкото тяло. Ако изследваме различните части на човешкото тяло и техните функции, най-логичната връзка, която веднага става ясна е тази, съществуваща между сърцето и Земята. На първо място, имаме вулканите, представляващи отворите, през които се предполага, че кръвта напуска сърцето и преминава в кръвоносните съдове. Освен това, имаме вулканичните изригвания, съответстващи на изтласкването на кръвта. Друг важен момент от приликите е наклонът на Земята в лява посока, който повтаря наклона на сърцето в същата посока. При тези обстоятелства, вулканичните изригвания и земетресенията, изглежда, представляват сърдечно-съдовата дейност и имат връзка с движенията на разширяване и свиване. Вулканичните изригвания, водещи до изхвърляне на определено количество огнена материя от земните недра, съответстват на разширяването, а земетресенията, причиняващи пукнатини и дислокация на земната кора - представляват свиването. Също така е почти сигурно, че силното подземно буботене, придружаващо вулканичните изригвания и земетресенията съответства на звуците, характерни за сърцето.   Възражението, което в този момент може да бъде повдигнато срещу толкова последователната досега аналогия, установяваща връзката между сърцето и Земята, е във връзка с наличието на циркулиращ елемент – кръвта, за която се предполага, че обикаля в кръг и преминава през сърцето. Този факт би предпоставил подобни условия в случая със Земята, а тези условия не съществуват, ала циркулацията на кръвта трябва да бъде отхвърлена като се разбере, че не може да бъде доказана, тъй като е невъзможно да се знае точно какви са условията в сърцето ин виво, а също така, че дори с помощта на рентгенови лъчи кръвообръщението не може да бъде видяно, че съществува. Кръвта, по-скоро сякаш, е задържана в сърцето, вените и артериите, по същия начин, както костният мозък е затворен в костите и подобието на тази подредба, изглежда, че потвърждава гореизложения възглед. Освен това, трябва да вземем под внимание, че физически е невъзможно, както ни се казва,  830 милилитра кръв да преминават всеки десет секунди през сърцето, което е с размерите на човешки юмрук. (Съвременната „медицина” твърди, че сърцето изпомпва половин литър всяка секунда или до 30 литра  всяка минута, което е абсолютно невъзможно количество и е поредното доказателство за пропагандна дезинформация!!! – Бел. прев.) Скоростта на кръвния поток, дадена като 50 см. в секунда, също така е трудна да бъде приета. Освен това, изчислено е, че тази скорост намалява до 5 мм. в секунда в капилярите, но тъй като обемът на кръвта, за която се казва, че изтича от сърцето, е непроменлив, очевидно е, че ако тя циркулира бързо, когато напуска този орган, не може да продължи предполагаемия си кръгооборот със значително намалена скорост в капилярите, без да предизвика запушване с последващо незабавно блокиране на кръвообръщението. (Днес се твърди, че скоростта на кръвния поток достига до 120 см. в сек. и спада до 0,5 мм. в сек. – Бел. прев) Освен това, очевидно е, че след като няма комуникация между двете половини на сърцето, също така не може да има никаква комуникация и с капилярите, за да се осъществи кръвообръщението. Това показва наличието на две независими и противоположни системи или мрежи от кръвоносни съдове. Клапите, намиращи се във вените, нямат нищо общо с циркулацията на кръвта. Тяхната функция е да поддържат теглото на венозната кръв, която е тежка и да я държат на място, особено когато тялото е изправено. Древногръцките лекари смятали, че определен вид фин въздух или дух е транспортиран от кръвта в артериите и вените и може да бъде добавено, че този фин въздух вероятно съответства на потоците космическо дихание, споменати по-горе – дневното дихание в артериите и нощното дихание във вените.   Следователно, след като пречката на предполагаемата циркулация на кръвта бъде отстранена, аналогията между сърцето и Земята се явява напълно завършена, имайки предвид факта, че тази аналогия е само предположение, а също и че предходните бележки бяха представени единствено за целите на стремежа да подкрепят същата.     Глава тринадесета Дали Земята е сърцето на гигантски Човек-Свят?   КАЗАНО бе, че Вселената е органично тяло, точно като човешкото и че вътрешността, т.е. кухата част от тялото на човека, е и трябва да се тълкува като пространството между звездите и Земята. Освен това, в тази връзка по-горе разбрахме, че съществува аналогия между Земята и сърцето. По-нататък, можем да разгледаме текста от Глава Първа от Битие на Библията, съгласно който Йехова взел едно от ребрата Адамови и направил от него жената. Това не означава, че женското човешко тяло се е развило от допълнителна кост от мъжкото тяло, а се отнася до създаването на Земята, името на която е Ева *[9], тъй като тя бива отделена от основната маса материя, Адам, означаващо човек, в близост до гръдния кош, образуван от ребрата и съдържащ сърцето. По този начин, напълно е възможно Земята да бъде разглеждана като сърцето на гигантски Човек-Свят, притежаващ характеристиките на човешкото тяло, което е всемирен прототип и което би се състояло от същите елементи, като самата Земя, т.е. веществата присъщи на Земята, в това число и минералите, металите, камъните и скалите и освен това би съдържало вода, както често се споменава в древните космогонии за водите отгоре, съществуващи от другата страна на Небесната твърд. От друга страна, въздухът и огънят сигурно са специфични само за Земята.   Възможно е да се изчисли височината на Човекът-Свят, който би приютил Земята, тъй като диаметъра на последната, взета тук като плоско пространство, се казва, че е 39,840 км, а размерът на сърцето е приблизително 1/13-та от тази на тялото и това би ни дало числото 517,920 км, което в края на краищата, не изглежда чак толкова напълно невъобразимо, в сравнение с необятностите, с които сме свикнали в миналото.   И накрая, човек трябва да признае, че интелигентността му винаги ще бъде побеждавана от въпросите за причината за съществуването на Космоса, за неговата форма и начин на организация, неговата вероятна големина, древност и продължителност и по-специално неговия метод на поддръжка. Логиката и въображението остават безсилни пред тези необясними загадки. 1938 — 1956     [1] * Може да се отбележи, че по време на слънцестоене, когато височината на Слънцето по местно пладне се стабилизира в продължение на няколко дни в най-висока или в най-ниската си точка в небето, човек, по рефлекс, следва космическите условия чрез преустановяване на трудовата дейност и отмора. Тези особени моменти са също така поводът за големите религиозни Християнски празници: Коледа - по време на зимното слънцестоене и празника Тяло и Кръв Христови (26-ти юни – Бел. прев.) - по време на лятното слънцестоене, което сочи несъмнено за съществуването на връзка между Слънцето и Христос. Тази асоциация съществува също и в случая на Великденския празник Възкресение Христово, който в действителност отбелязва Слънчевата Нова година. Великден се провежда в неделята след новолуние последвало пролетното равноденствие на 21-ви март, бележещо началото на пролетно-летния цикъл на Слънцето, когато височината му по пладне над екватора започва да нараства, според настоящия астрономически метод за изчисляване на слънчевата деклинация.   [2] * Трябва да се отбележи, обаче, че понятието за твърдото естество на Небесата, продължава да съществува в езика. Думата „Небесна твърд” означава твърда повърхност, а френската дума „Ciel”, означаваща „Небеса”, „рай” произлиза от „coelum”, което означава и „изваян материал”.   [3] * Жул Онтуан Лисажу е роден във Версай през 1822 година и е починал през 1880 година. Той извършва важна изследователска работа върху звука и оптиката. Репутацията му е създадена от неговото „Изследване на оптиката на трептящите движения” (Etude Optique des Mouvements Vibratoires) от 1873 година.   [4] * В тази връзка, човек не може да не отбележи, че предположението на британския астроном Палмър от ХІХ-ти век, че Слънцето предава лъчите, произлизащи от Всемогъщия, се оказва вярно.   [5] ** Това съответства вероятно на 22-те основни Аркани и на някои от второстепенните Аркани от Таро.   [6] * Трябва да се добави, че не само затъмненията, но и всички други светещи проявления, както и въздушните и геоложки явления като: кометите, „летящите чинии”, паданията на метеорити, земетресенията, вулканичните изригвания, наводненията, торнадото и дори гръмотевичните бури, дъждовете и снеговалежите, са винаги систематично придружени от аспекти, образувани от планетните дискове на определени постоянни градуси. Може лесно да се провери, например, че земетресенията се случват, само когато има едновременни аспекти с 8-ия градус на Овен, l0-ия на Козирог, 29-ия на Стрелец и 2-рия на Водолей. [7] * Падащите звезди не трябва да се бъркат със звездите в обичайния смисъл на думата. Те са светещи явления, които се случват по повърхността на Небесния купол, както бе обяснено по-рано.   [8] * Може да се добави, между другото, че в момента на равноденствията, на 21-ви март и 22-ри септември, Слънцето по местно пладне достига точка в Небесата, която е на еднакво разстояние от най-високата точка по време на горна кулминация, достигана при лятното слънцестоене и най-ниската точка, достигана по време на горна кулминация при зимното слънцестоене. Следователно, за да бъде разбираемо, височината на Слънцето в южната или в северната част на Света трябва да се измерва спрямо хоризонталната линия, минаваща през онази средна точка, достигната от него по равноденствие, а не по линията на екватора, както се прави в действителност, докато в продължение на шестте месеца от пролетното до есенното равноденствие, т.е. от 21-ви март до 22-ри септември, ние откриваме парадокс, според който височината на Слънцето по местно пладне се дава под екватора.   [9] * Ева, подаваща ябълка на Човека и подканваща го да я изяде, е просто алегория на Земята хранеща човечеството. Змията е символът на глада, който изкушава човека да се храни.

СТАМАТ

СТАМАТ

 

blog.bg ЦЕНЗУРИРА АКАУНТА МИ и Истината за Плоската Земя и Освобождението на Човечеството, или Зететичните изследвания на СТАМАТ

ЦЕНЗУРА В blog.bg Нов Блог на СТАМАТ stamat2015.blogspot.bg   От 20-ти Август 2017 година, администраторите на blog.bg наложиха цензура върху моя блог акаунт! Вече не мога да въвеждам линкове и не мога да променям фонта, размера и табулацията на текстовете, тъй като липсва бара с бутоните за това! Също така са премахнали линковете за сваляне на PDF-файловете от MEDIAFIRE и DROPBOX! Но въпреки това, Следовници на Истината, дерзайте и четете за Плоската Земя, като ползвате материалите качени в YOU TUBE, GOOGLE+ акаунта ми и на другия ми блог СТАМАТ - Вечна Истина 2015 в kaldata.com!   който добива същността на основен блог на автора!     МИР И ЛЮБОВ!!!

СТАМАТ

СТАМАТ

 

Нов блог на СТАМАТ

Нов Блог на СТАМАТ   Поради грубата ЦЕНЗУРА и ОГРАНИЧЕНИЯ върху свободата на словото, наложени от Администраторите на blog.bg, авторът на настоящия блог бе принуден да качи публикациите си, намерили място на страниците на новата му книга:   „Истината за Плоската Земя и Освобождението на Човечеството, или Зететичните изследвания на СТАМАТ“   в новия си блог: https://stamat2015.blogspot.bg/ ,     който добива същността на основен блог на автора!     МИР И ЛЮБОВ!!! СТАМАТ 24-ти Август 2017 година

СТАМАТ

СТАМАТ

 

Изследване Дванадесето: Действителният Свят, в който живеем, и Истинският Аз - СТАМАТ

Изследване Дванадесето:Действителният Свят, в който живеем,и Истинският Аз ЗА ДА ПРОЧЕТЕШ В GOOGLE+ КЛИКНИ ВЪРХУ ЗАГЛАВИЕТО! СВАЛИ НА PDF от DROPBOX! СВАЛИ НА PDF от MEDIAFIRE! Григорианският календар и Астро-теологията. Държавните и религиозни институции и религията „Съвременна наука“. Слънцепоклонничеството и открадването на древните Божества, езотеричните празници и окултните обичаи от институциалното Християнство. Действителният Свят – Империята на Трите Града. Поробените народи. Четирите Закона на Творецът-Творение. Чакри, нади и Енергии в Седемте тела на Човешкото същество. Храната – изворът на живота, здравето, щастието и дълголетието. Освобождаващо Трансцендентално Отключване на Истината. *** „Малките момчета си играят с коли и самолети, големите момчета си купуват Държави и разиграват войни, а истинските мъже търсят Истината за Живота и Света.” СТАМАТ ***   Григорианският календар и Астро-теологията „Ако говориш Истината, не трябва да помниш нищо останало.“ Марк Твен ***   Нова година е. „Западната цивилизация“ празнува и едва ли някой си задава въпроса, по какво всъщност се определя началото на новата година! Рядко се срещат Човеци, знаещи за съществуването и на други „нови години“, като например: Китайската 4715 година, започваща на 28-ми Януари, Еврейската 5777 година от Сътворението на Света, започнала на 3-ти Октомври или Ислямската 1439 година по Хиджра, която настъпва на 22-ри Септември. Споменатите дати не са постоянни, но се променят в зависимост от религиозните празници за дадената култура, които се отбелязват в съответствие с Лунните и Слънчевите цикли. В древните култури, всички религиозни празници, включително и началото на годината, са били свързани с цикличността на Природните явления. Така например, в Древноегипетския календар разлива на река Нил, настъпващ около Лятното Слънцестоене и съвпадащ с Хелиакалния изгрев на звездата Сириус, е бележил началото на новата година.   От тази гледна точка, много интересен е календарът на древните Българи, съставен от 4 тримесечия по 91 дни, който включвал и един „нулев“ ден. Той е описан в апокрифната „Книга на Енох“ и бил използван също от ЕСЕИТЕ – истинските древни Християни, както и от някои древни народи като Нахчите, предци на днешните Чеченци, и Ингушите – съседи на Велика България. В календара на древните Българи, 21-ви Декември бил последната Неделя на старата година. Най-късият ден в годината – 22-ри Декември, тоест зимното Слънцестоене, се чествал като празника Единак или Ени, днес, узурпиран от институциалното Християнство като Игнажден, и бил добавъчния „нулев“ ден, като след него, на 23-ти Декември, започвала първата седмица от новата година с Понеделник. На 25-ти Декември, първата Сряда – Денят на Създаването на Слънцето (Библия, Книга Битие, 1:14-19), древните Българи чествали като Деня на Възраждащото се Слънце. Празникът на Възраждащото се Слънце се отбелязвал от всички народи, използващи Слънчевия календар, включително Египтяните, Римляните и Персите, а по-късно през IV-ти век бил присвоен от институциалната Християнска Църква за рожден ден на техния Бог-Слънце – Иисус Христос.   Съвременният Човек, твърде улисан в суетата на ежедневното „оцеляване“, не би могъл да разбере, както древните календари и залегналите в тях религиозни празнични обреди, така и Божествените и демонични същности в отделните религии, ако не е докрай наясно, както с цикличността на астрономическите и астрологичните проявления във видимата физическа Реалност и в Астралния Свят – невидим за очите, но възприеман с другата наша тънка сетивност на фините тела, така и със звездните и планетарните енергии и феномени. Всички календарни и религиозни празници и обреди навсякъде по Света и всички Богове и демони във всички религии имат за основа даден феномен във физическия Свят или определена енергийна манифестация от Астрала. Езотеричната наука, занимаваща се с изследването на тази взаимосвързана обусловеност се нарича АСТРО-ТЕОЛОГИЯ. Най-известните съвременни изследователи в тази област са Джордан Максуел (Jordan Maxwell), Сантос Боначи (Santos Bonacci) и Майкъл Тисариън (Michael Tsarion), ала те градят трудовете си върху по-старите изследвания на езотерици като Масона 33-та степен Менли Палмър Хол (Manly Palmer Hall) и основоположника на науката Астро-теология от ХVІІІ-ти век – Уилям Дърам (William Derham).   Обяснено накратко, мистикът Менли Палмър Хол, изследвайки древните манускрипти и езотерични учения открил, че всяка една от трите Авраамически религии се ръководи от определена планета, тоест Астрална енергия. Направляващата енергия на Юдаизма е Сатурн, символът му е хексаграма и денят на поклонение е Събота. Обуславящата енергия на Християнството е Слънцето, символът на Християнството е кръста – символ на Слънцето, а денят на поклонение е Неделя. Ръководните енергии на Исляма са Луната и Венера, символът му е полумесец и звезда – репрезентация на Венера, а денят на поклонение е Петък. В настоящето изследване няма да се спираме по-подробно на тази материя, но само ще подчертаем още веднъж, че всички религии и деноминации вътре в основните религиозни системи навсякъде по Света, както в Европа, Африка и Австралия, така и на Изток и в Америките, са основани на принципите на Астро-теологията.   В този момент, трябва да наблегнем на един много важен факт! Въпреки че споменатите по-горе изследователи имат огромен принос за разгадаването и тълкованието на мистичните корени и действащата окултна, или скрита, символика, на която се основават всички религии, всички те, освен Сантос Боначи, който в последните месеци отвори ума и сетивата си и откри Истината за Плоската Земя, си останаха Хелиоцентрици, или поне в публичното пространство заявяват това, и в този смисъл изследванията им трябва да се преразгледат и декодират от гледна точка на действителната наша Вселена.   Като вземем за основа знанието за вибрационната същност на звездите и планетите и непосредствената им близост до Земния диск, изложено в изследването „Небеса и Земя“ на Гебриел Онриет, и го приложим в съответствие с принципите на Астрологията, която определя, както характера и житието на индивида, така и историческия път на развитие на отделните култури, народи, нации, Духовни течения и религии, то предметът на науката Астро-теология вече не изглежда толкова отдалечен, смътен и непонятен. Нека, макар и накратко, да поясним.   Днешната Материалистична Хелиоцентрична религия, наречена „съвременна наука“, квалифицира Астрологията като „псевдонаука“, тъй като, поради основните принципи, залегнали в космологията на Хелиоцентризма, налагащи съществуването на умопомрачителни разстояния от квадрилиони, квинтилиони и секстилиони километри помежду Небесните светила, както и движението им в пространството с невъобразими скорости от милиони километри в час, последните не биха могли по никакъв начин да влияят на Земните Човеци. Но от друга страна, няма Човек, който, ако поне веднъж му е правен хороскоп, да не е бил впечатлен от точността му. Абсолютната несъвместимост на съвременната „научна“ космическа парадигма и Астрологичните изчисления за това, което ни предначертават звездите и планетите не може да бъде преодоляна, чрез въвеждането на нови изсмукани от пръстите теории за мигновената взаимосвързаност на всички елементарни частици във Вселената или чрез други спекулативни въображаемости, както се опитват да ни измамят квантовите лъже-учени, и се вкоренява в съзнанието като поредния разкъсващ ни когнитивен дисонанс.   Северният полюс и Полярната звезда определят централна и неподвижна ос, около която се въртят всички останали звезди и съзвездия над Плоската Земя.   Истината е, че единственото доказателство за верността на Астрологията, Астро-теологията и останалите науки, занимаващи се с парапсихичните феномени, може и трябва да бъде дадено, посредством парадигмата на фактическата реалност на Плоската Земя, както и посредством действителното електро-магнитно вибрационно-етерно естество на обикалящите в непосредствена близост над нея Светила, взаимодействащи с Психиката и определящи съдбата на всички Човеци.   Колко по-разбираема и очевидна става взаимовръзката ни със звездите и планетите, когато осъзнаем, че те са само на няколко хиляди, а не на квинтилиони километри от нас, и поистина ни влияят съвсем отблизо! Ето, това е заистинното обяснение на вечната и въздесъща обусловеност и взаимосвързаност с Небесната Твърд на всичко съществуващо – живо и неживо, в нашия Свят, както и взаимосвързаността на религиите с Небесните светила, тоест с Астралните енергии, всяка от които има собствен вибрационен модел, определяйки по такъв начин същността и характера на дадената религия.   За разлика от религиозно обусловените, спрямо Природната цикличност Новогодишни обреди, споменати по-горе, първият ден от новата година в Григорианския календар, използван от Западната цивилизация, не е свързан по никакъв начин нито с физическия феноменален Свят, нито с вибрационните Астрални енергийни модели, нито с културните и Духовни потребности на Човечеството. Иначе казано, на 1-ви Януари ни започва, ни приключва какъвто и да е цикъл в заобикалящия ни Свят, тоест това е един обикновен ден! Всъщност, същинската Слънчева Нова година или Денят на Възраждащото се Слънце настъпва на 25-ти Декември сутринта, когато денят започва да се увеличава, тъй като Слънцето започва издигането си по еклиптиката, след като в продължение на три дни е било в най-ниската си точка спрямо наблюдателя, намиращ се на Север от Екватора, или в тази част на Света, където се зараждат повечето от днешните религии.   Заинтригованият читател със сигурност ще изпадне в почуда, защо и с каква цел е изместен денят на Новата година в „цивилизования“ Свят. Защо началото на годината се измества с една седмица, а не се поставя в Деня на Възраждащото се Слънце, както най-логично може да се предположи? Отговорите на тези въпрос ще бъдат дадени, когато разберем причината Денят на Възраждащото се Слънце – 25-ти Декември да бъде откраднат от институциалната Християнска Църква за Рожден ден на Слънчевото й Божество, наречено Иисус Христос.   Държавните и религиозни институции и религията „Съвременна наука“  „Медиите са най-властната институция на Земята. Те имат силата да направят невинният – виновен,  а виновният – невинен, а това е могъщество. Защото те управляват умовете на народите.“ Малкълм Екс ***   Тук е мястото, където трябва да уточним един изключително важен факт. Повечето от съвременните Човеци или от незаинтересованост, или от невежество не знаят, че има съществена и непреодолима разлика между учението, изповядвано от определено вероизповедание или това, което са чели в свещените му книги, и съответната религиозна институция на територията на една или група Държави. Нека дадем за пример Християнството.   Ще оставим настрана, като тема на по-нататъшни изследвания, абсолютната липса на исторически нефалшифицирани доказателства за съществуването на реален Човек, наречен едва през ХІV-ти век Иисус Христос, въпреки че в това време, в което би трябвало да е живял, творят десетки Световно известни историци, никой от които не споменава за него. Ще оставим настрана, също така и факта, че Четирите Евангелия са датирани уж сто и повече години след събитията, които описват, тоест писателите им не са очевидци. За сметка на това, авторът иска да наблегне на липсата на каквито и да са доказателства за тяхната автентичност. Или иначе казано, по какъв начин един трезво разсъждаващ критичен Човек по логически път би достигнал до извода, че след ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ чете точно и верно преведените книги от Библията, като нито говори Иврит, нито Старогръцки език, за да може да ги сравни с „оригиналите“, нито някога е виждал автентичните манускрипти! В действителност, никой съвременен Човек не е виждал истинските оригинални „писания“, просто защото те не съществуват! Нека читателят с освободен ум си припомни, как в България само за последните 27 години на няколко пъти бяха пренаписвани изцяло учебниците по история и как бе променяна политическата насоченост и „моралните“ устои на ПРЕСАТА и масмултимедийната пропаганда, обслужваща Властниците! Как е възможно тогава, здравомислещият Човек да повярва, че манускрипти, които уж са писани преди ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ и които никой живеещ в момента Човек не е виждал, действително са съществували по времето, което описват и истинно отразяват някакви уж случили се събития, пак само и единствено според тях?!! Колкото повече използваме Зететичния научен метод и се задълбочаваме и изучаваме начина, по който сме обучени да мислим, че уж е устроено и действа Обществото, колкото повече прозираме измамната история „препродавана“ ни на всички нива в „Образователната система“, въведена от ЮНЕСКО, и преповтаряна ежеминутно по всички канали на Масонските масмултимедии, колкото повече изследваме действителната форма, същност и големина на непосредствената ни Вселена и мястото на Човечеството в нея, както и самата същност на Човешкото същество, толкова повече ще се убеждаваме, че през целия ни живот сме били лъгани от абсолютно всякаинституция, която съществува! Как може тогава, логично анализиращият изследовател, дори за миг да предположи, че единствената институция, която не го е лъгала, е религиозната институция, взета във всичките й днешни превъплощения навсякъде по Света?!   Тъкмо напротив, търсещият Човек, освободен от умствения контрол на всеобщата пропаганда, в края на краищата, достига до Истината, че съвременните религиозни институции са в основата на огромната лъжа и са главен инструмент за най-мащабната измама и манипулация на всички времена! Същата клика от тайни заговорници-Интернационалисти, която инсталира корумпираните Правителства, за да властват над народите, която покварява и лъже нас и децата ни, чрез „Образователната система“ и чрез измислената от самата нея съвременна псевдо-научна космическа парадигма, която е изобретила методиката на действие, основала и наложила Интернационалния Банков Картел, за да граби и заробва всички Човеци по Земята, същият този войнстващ Илюминатски Елит е в основата на всички днешни религиозни институции по Света!   Разумът на обикновения ежедневно работещ цял живот Човек, обичащ децата си и грижещ се за семейството си, въобще никога не би могъл, дори и за миг, да проумее всеобхватността на цялостната измама и манипулация, тъй като Човечността и нравствените му добродетели, колкото и обругавани и изнасилвани ежеминутно от развратен Холивудизъм и кървава беснееща масмултимедийна страхова психоза, все пак и все още съществуват вътре в изнурената му Душа. Умът на обикновения Човек, живеещ със семейството си в двустаен апартамент или в малка къщичка и чакащ с нетърпение в края на всеки месец заплатата си, за да покрие сметките, посрещне разходите по домакинството и за да може да изхрани челядта си до другата заплата, въобще не е в състояние да осъзнае колосалното богатство на онези около две хиляди на брой измамници, родствено свързани помежду си в рамките на 13-те Илюминатски династии и владеещи целия Свят, населяван от над 7 500 000 000 Човеци. За обикновения Човек богатството би могло да приеме формата на няколко десетки неприлично скъпи поръчкови автомобила, десетина фабрики или флот от петролни танкери, но действителното битие, психическото състояние, нравствените норми на лице, притежаващо няколко Държави или континент, заедно с всичките му природни ресурси и милионите Човеци, живеещи там и можещ да прави каквото му хрумне с тях, остават напълно и съвсем неразбираеми за него.   Коренно различната ценностна система на робовладелците на Човечеството, ще остане завинаги и изцяло непонятна и мистично загадъчна за работещата личност, просто защото в ценностната система на обикновения Човек не съществуват понятия за категориите, присъщи на робовладелската ценностна система. Или с други думи, тези, които работят цял живот, за да се изхранват, бидейки наследници от стотици поколения на свои прадеди, правили същото през целия си живот, нямат абсолютно никаква допирна точка нито в битийно, нито в нравствено, нито в културно, нито в морално отношение с онези, които са ги владяли и експлоатирали цял живот, бидейки наследници от стотици поколения на свои прадеди, правили същото. Всичкото, към което Криптокрацията се стреми и винаги се е стремяла е единствено и само налагането на пълен и всеобщ контрол и единно управление навсякъде по тази Земя – Единното Световно Правителство или Новия Световен Ред и нищо, никога и никъде не би могло да я спре, освен ако... Но нека оставим това „ако“ за по-нататък!   Следователно, институциите, създадени от Световната властваща върхушка в основаните от самата нея Държави и поддържани и увековечавани от инсталираните пак от самата нея Правителства навсякъде по Света, въобще нямат, нито някога са имали, целите за които се твърди, че са създадени!   Институциите на Изпълнителната, Съдебната и Законодателната власт, заедно с Военния насилствен апарат иИнтернационалния Банков Илюминатски Картел, съвсем не са създадени, за да „осигуряват свободите и благоденствието ни“, тъй като без ежедневно налаганите от самите тях ограничения на нашите свободи и ежемесечното ограбване на благосъстоянието ни чрез данъци, такси, лихви, инфлация, узаконена посредством тайни икономически механизми, и многобройни  финансови лостове за измама, Човеците биха били много по-свободни и по-богати.   Институцията на „Съвременната наука“, проповядваща религията на Атеистичния Материализъм, съвсем няма и никога не е имала за цел постигането на Истинско познание за Света и Живота, а тъкмо обратното. Длъжностните лица винституциалната религия „Съвременна наука“ носят титлите Академици и Професори, вместо титлите Патриарси и Епископи, но това не бива да Ви подлъгва, тъй като крайната цел на тази институция е идентична с целите на останалите, а именно, да пороби и омагьоса Човечеството, като го отдели завинаги от неговия Създател, посредством насаждане и разпространяване на неверни, измамни и недоказани теории, нагли лъжи и абсурдни измислици. Най-точното определение на понятието „Съвременна наука“, тоест науката, изповядваща религията на Атеистичния Материализъм, е дадено от неизвестен автор по следния анекдотичен, но изумително верен начин:   „Вярата, че в началото е имало нищо и нищо не се е случило на нищото и тогава нищото магически се взривило без причина, създавайки всичкото, а след това купчина от всичкото, без каквато и да е причина, магически се пренаредила в самовъзпроизвеждащи се късчета, които по-късно се превърнали в динозаври. Напълно логично, нали?“   Установяването на царствен статут на напълно абсурдната теория за Големия Взрив и лъжовната Дарвинова теория – теории, а не фактическа действителност, във всички Академични катедри, целенасочено насажда илюзорната представа, че взаимовръзките в Живота по цялата Земя се ръководят от Случайността, Хаоса и някакво измислено от Масонския Дарвинизъм „Право на по-силния“, което Илюминатите уж само по аналогия прехвърлят и в Обществото. Еволюционната теоретична мистификация силно акцентира на „естествения подбор“ и произтичащото от него „Право на по-силния“, което има за цел да срути всички Човешки морални устои и е основна опорна точка на „цивилизацията“. „Правото на по-силния“ се внушава още в първите години от живота ни и служи като оправдание и узаконяване на престъпленията извършвани, както от богатите измамници срещу отделната личност, така и от Институциите, Правителствата и ООН – Световното Правителство, срещу съвкупното Човечество.   Иначе казано, институциалната религия „Съвременна наука“ изповядваща Атеистичния Материализъм учи всички омагьосани от нея, че в Света и в Живота Правото е на страната на по-силния и главната цел са властта и парите, с които се купува власт.Тоест, всичко е позволено на всеки, достатъчно е той „да намери начин да му се размине и да не го хванат“, което включва на лично ниво: измами, грабежи, рекет, лъжесвидетелство, сплашване, мъчения, отвличания, палежи, изнасилвания, убийства и прочее, а на Правителствено ниво: грабителски данъци и такси, дистрибуция на „законни“ или „незаконни“ наркотични и психоактивни вещества, унищожаване на Човешките свободи, възбуждане и проповядване на междуетническа, междукултурна и междурасова омраза, посредством Операции под фалшив флаг и чрез контрол на ума, целящи разединение на Човечеството и извършвани от дирижираните Масонски масмултимедии, водене на завоевателни войни срещу бедни и беззащитни народи под лъжливи предлози, с цел поробването им и заграбване на Природните им богатства и така нататък, и така нататък. На онзи, на когото липсват морални ценности и за когото единствена цел в живота са парите и преследването на по-висш статут във властовата йерархия, нищо не би попречило да извършва и най-мерзките престъпления по всякакъв повод.   За Атеиста-Материалист, Творецът-Творение и Неговите Четири Закона не съществуват!   Институцията на Общественото Образование, в лицето, както на училищната и университетската, така и на „научната“ работа в институтите и в корпоративните и държавни учреждения, насаждащи и увековечаващи лъжовната религия на Атеистичния Материализъм, разпръсквана непрекъснато по цял Свят, посредством масмултимедийната пропагандна манипулативна дезинформационна машина на „културните и образователните“ програми (да, поистина „програми“), в никакъв случай няма за цел създаването на свободомислещи, знаещи и мъдри Човеци, тъй като те веднага биха прозрели и осъзнали измамата на властващия Елит, както и столетния му стремеж за пълно заробване и абсолютен контрол върху Човечеството, чрез психологически програмируеми модели, контролиращи всяка отделна „цивилизована“ личност.   Институцията на „Здравеопазването“, която по-вярно би било да бъде наименувана Единна Система за Разрушаване на Естествената Имунна Защита на Човека и за Контрол на Неговата Психика и Поведение, няма и никога не е имала за цел поддържането на цветущо здраве и дълголетие у Човека, тъй като здравите хора са независими от Фармакологичната Мега-индустрия и от тях не могат да бъдат извлечени печалби, а твърде големия им брой би срутил Фармацевтичните и болничните Мега-корпорации, собственост на Илюминатския Елит. Задължителното инжектиране на новородените още в първите им часове със силноотровни и канцерогенни изкуствено синтезирани ваксини, съдържащи: тимерозал – органична живачна сол с 50% живак и с концентрация над 25 000 пъти над допустимата безопасна доза за питейната вода, алуминиеви фосфати и хидроксиди – десетки и стотици пъти над допустимата доза, мъртви животински клетки и вируси, компроментират естествената имунна стабилност на бебетата, повишават десетократно риска от аутизъм, астма и различни неврологични заболявания, като ги правят жертва на микроорганизми, които иначе биха били съвсем безвредни за тях, и едновременно с това създават от новодошлите на този Свят доживотни ежедневни потребители на отровната и психоактивна химия, произвеждана от Илюминатската Фармацевтика.   Институциите на Религиозните Вероизповедания, никога не са имали задачата да „издигнат Духовността“ и да доведат у Човека„Знанието за Бога“, тъй като, ако това бе вярно, то проводниците на това знание – олицетворен пример за подражание на вярващите, тоест Папите, Патриарсите, Архиепископите, Епископите, поповете, пасторите и всички останали религиозни лица, биха изпълнявали задължителния морален кодекс изложен в Библията, или в Свещените писания на другите вероизповедания, а именно: да бъдат смирени, скромно живеещи на пост и молитва, почти в нищета, вселюбящи и не познаващи Земната суета и страсти, просветлени от Божественото знание и извисени от Божествения огън мъдреци. За огромно съжаление на Човечеството, институциалните свещенослужители навсякъде, не само че са пълно отрицание на даденото описание, но почти всичките са мързеливи, немарливи, алчни, развратни, алкохолизирани и затлъстели чревеугодници, използващи всяка една политическа ситуация, за да участват в корупционни схеми и сделки, за да извличат максимални лични облаги. На онова съвсем-съвсем малобройно малцинство, което може би наистина има Духовни стремления и се старае да подпомогне обикновените Човеци, се гледа с подозрение и неприязън от страна на Висшето Духовенство и бива държано на безопасна дистанция, а на неговите представители никога не се дава възможност да се издигнат до властови позиции в йерархията, за да не могат да разкрият корупционните схеми и механизмите за разпределение на краденото богатство.   Приказно неописуеми са богатствата на Източно-Православната църква с Патриаршиите й в Русия, Гърция и навсякъде по Света. Българската Патриаршия не остава по-назад и тъне в разгулен разкош! За да се убеди в това, Читателят трябва да потърси в интернет, за да види с очите си скъпите поръчкови автомобили (Варненският митрополит Кирил богоугодничи с поръчков „Линкълн“), които притежават Българските висши „духовните лица“ – такива дето и Правителствените пладнешки разбойници не могат да си позволят!   Ватикана е най-значимата видима Институция на Земята. Баснословни са богатствата и разкошът на Ватикана, а нейният видим повелител Папата и неговия господар, пребиваващ в сянка, истинският сюзерен на Ватикана, Генералът на Йезуитския Орден – Черният Папа, са всред най-властните и могъщи мъже на Света, пред които дори богатствата на Английската Кралица, заедно с цялото й Сакс-Кобург-Готско потекло, както и нашия Цар, тънат в незначителност. Когато държавните глави, Крале и Президенти: Буш, Уго Чавез, Обама и всички останали, измолят аудиенция при Папата, те задължително целуват неговия пръстен. Това е твърдо доказателство колко по-високо в Световната властова йерархия стои Ватикана спрямо останалите уж „независими“ Държави.   Но, нека Читателят с освободен ум не се остави да бъде заблуждаван от блясъка на мощните религиозни институции, защото под тази привидна искряща „щедрост“ се крие истинската злина, управляваща Света. През 2014 година, Папа Франциск І-ви, бе призован от Международния Трибунал по Престъпленията на Църквата и Държавата в Брюксел, като главен ответник по делото за трафик на деца, като използвал мрежата от сиропиталища на Католическата църква, за да подсигури деца за сатанински обряди и педофилски оргии, както и ответник по делата за отвличания на бебета и деца на политически затворници по време на „Мръсната война“ на Аржентинската Хунта през 1970 година.   Година преди това, същият Трибунал, в присъствието на шестима международни съдии и след месеци обсъждания на 36-членния съдебен състав, осъди Папа Бенедикт, също и бивш директор на Инквизицията, на основание на обвиненията от 150 дела, отнасящи се до безследното изчезване на петдесет хиляди деца от Канадското коренно население. Само няколко дни след като му бе връчено съдебното постановление за арест, Папа Бенедикт подаде безпрецедентна в историята на Ватикана оставка.   Международният Трибунал установи, че деца от училищата на коренното население – индианците, на територията на Канада, са били изнасилвани, изтезавани и убивани. По-голямата част от училищата били управлявани от Католическата църква, а 80 училища били съвместно притежание на Канадското Правителство, Кралица Елизабет, Католическата, Англиканската и Обединената Църква на Канада. Безследно изчезналите 50 000 деца, също така били обект на противозаконни експерименти за контрол върху ума, провеждани от ЦРУ, както и изпробване на наркотични вещества от страна на фармацевтичните гиганти Eli Lilly, Upjohn и Bayer, които финансирали самите училища. От 2008 година насам, са открити  32 масови гроба на туземни деца на територията на Канадските институции или в дворовете на училищата на коренното население. Въпреки откриването на Човешки останки в масовите гробове, по-нататъшните разследвания са забранени. Доказателствата за Канадския детски геноцид са документирани в книгата на Кевин Анет „Вече не са скрити“ (Hidden No Longer: Genocide in Canada, Past and Present).   Изброените държавни и религиозни институции и свързаните с тях лица и престъпления срещу Човечеството, обаче, са само видимата част от властовите структури в днешния Свят, тъй като никой обикновен Човек никога не ще открие истинската идентичност на вековните заговорници от Криптокрацията. Потвърждение на това можем да видим във видео-материала, в който самият Ватикан – Папа Франциск І-ви целува ръцете на Дейвид Рокфелер, Хенри Кисинджър и Яков Ротшилд (Pope Francis kissing the hands of David Rockefeller, Henry Kissinger and John Rothschild), с което недвусмислено показва своя много по-нисък йерархически ранг, в сравнение с тези известни на всички висши Илюминати, признавайки ги за свои господари. Несъмнено, Папа Франциск І-ви, чието папство започна на 13.03.2013 година, е много интересна личност по отношение на свързаността си с Масонството. Той е йезуит, а през 1999 година, когато е Епископ в Буенос Айрес става член на Ротарианския клуб, въпреки че през 1951 година Папа Пий ХІІ-ти забранява членуването на духовни лица в тази и в други Масонски Ложи.   Поразеният Читател с право би запитал, откъде идва правото на власт на тези тайни Общества, хилядолетни Аристократични династии и банк-гангстерски фамилии, основали институциите на държавността навсякъде по Света. Най-известният генеалогичен справочник, проследяващ родословните връзки всред Аристократичните династии е „Бъркс пиъридж“ (BURKE’S PEERAGE) и ако Зететичният изследовател започне дирене на корените на различните династически родове и значими политически фигури, той несъмнено ще достигне до много древни времена.   Според „Бъркс пиъридж“, всички Американски Президенти са свързани с някоя от следните династии: на Френския Крал Карл Великий (742-814), на Крал Алфред Велики (849-899), на Крал Едуард ІІІ-ти (1312-1377) или на Крал Хенри VІІІ-ми (1491-1547), а Кралица Елизабет ІІ-ра е пряк потомък на Цар Давид (Х-ти век преди Христа) и чрез него е свързана с Фараонската династия на Ехнатон, както по генеалогичните справочници, така и според нейните изказвания.   Но за Обама това не важи – той е чернокож, нали така?!   На някого, който безпределно вярва и безпрекословно се подчинява на Масонските масмултимедии, може да се струва абсурдно, но всички Американски Президенти са пети, шести или най-много седми братовчеди – Обама е братовчед на Чейни, а той е братовчед на Буш. Ал Гор е родословно свързан с Карл Великий, с трима Императори на Свещената Римска Империя, както и с Крал Едуард І-ви. Джон Кери е потомък на Крал Джеймс І-ви и оттам на Хановерите и Уиндзорите, като, както и Буш, е родственик на Елизабет ІІ-ра. Бил Клинтън е от династията на Крал Хенри ІІІ-ти и е потомък на Френския Крал Робер І-ви, също така е свързан с Шотландските монарси и с всички Аристократични Английски родове, като е близък родственик с Уилям Хенри Харисън – 9-ия Президент, Бенджъмин Харисън – 23-ия Президент, Джерълд Форд, Ричард Никсън и Джордж Буш. Джордж Буш Старши и Франклин Рузвелт, например, имат петнадесет братовчеди, които са Президенти. Джералд Форд и Уилям Тафт, пък, имат четиринадесет братовчеди, които са Президенти, а Барбара Буш е потомък на Франклин Пиърс – 14-ия Президент. Кандидатите за Президенти на изборите, както през 2000 година, така и през 2004 година, Буш Младши, Ал Гор и Джон Кери са братовчеди, както и посветени Масони от Ложата „Череп и кости – 322“, в която е посветен и Буш Старши.   Масонската Ложа „Череп и Кости – 322“ в Йеилския университет през 1947 година, прав до часовника вляво е Джордж Буш Старши.   По време на Американската президентска кампания през 2000 година, Харолд Брукс-Бейкър, покойният директор на издателство „Бъркс пиъридж“, каза следното:   „Кандидатът за президент с най-голям брой кралски гени винаги е бил победител, без изключение, още от времето на Джордж Вашингтон“.   „Но, какво от това, би възкликнал вярващият в телевизионния екран, дори да са истина, какво общо имат роднинските връзки?“   Освен, че близкото роднинство на уж съперничещи си в „демократични избори“ политически кандидати, напълно обезсмисля така наречения „демократичен модел на управление“, тъй като става явно, че кандидатите не са политически опоненти със собствен Мироглед и идеи, а защитават една и съща кауза– каузата цялата власт на Света да остава винаги в ръцете на хилядолетно свързаните, и чрез кръвните клетви в тайните Масонски Ложи, древни владетелски родове, наред с това съществува и една много по-дълбоко скрита Истина, която е невъзможно да бъде осъзната, ако не разгледаме в детайли същността на най-древния култ – Слънцепоклоничеството и съвременната Западна религиозна система, наречена Християнство.   Слънцепоклонничеството и открадването на древните Божества, езотеричните празници и окултните обичаи от институциалното Християнство  „Религията се счита от обикновените хора за истинна, от мъдреците за лъжлива, а от управниците за полезна.“   Сенека ***   От най-дълбока древност, всички значими култури по Света изграждат своите религии около боготворенето на двете основни Небесни Светила – Слънцето и Луната. Слънчевият култ намира място в Египетската, Индоевропейските, Азиатските и Американските древни цивилизации. Без значение дали дадената култура е номадска, земеделска, или урбанизирана със силно идеологизирано свещено унаследявано царуване, Слънчевият диск властно, завинаги и навсякъде по Земята символизира висшата същност на владетеля или религиозния водач, въплотявайки в себе си божествените характеристики на личността му.   Египетският Фараон Ехнатон – вляво, с Кралица Нефертити и три от дъщерите им под лъчите на Бога-Слънце Атон. Барелеф от средата на ХІV-ти век преди Христа, Държавен музей в Берлин.   В Северна Америка, при Индианските племена от Големия Басейн, занимаващи се не със земеделие, а с лов и събиране на ядки, семена, диви плодове и растения, религиозните церемонии биват индивидуални и групови. На индивидуално ниво се практикува шаманизъм посредством сънищата, виденията и приятелските духове – призовавани Астрални същости и същества, докато при груповите церемонии се почита Бога-Слънце. Такъв Слънчев култ е Танцът на Слънцето на прерийните Индианци.   В Мезоамерика, в предколумбовите цивилизации на Мексико и Перу, култът към Слънцето бил основополагащ държавен механизъм за налагане на подчинение, като при Ацтеките многобройните Човешки жертвоприношения, изисквани от Слънчевите БоговеУйцилопочтли и Тескатлипока, всявали страхопочитание и смирение пред държавната власт, тъй като владетелят бил въплощение на Бога-Слънце – Инти.   В Япония, Богинята на Слънцето – Аматерасу Омиками (天照大神), което значи „Богинята, която блести в Небето“, е Върховното Шинтоистко Божество и се счита за Върховен Владетел на Света. Тя е Божеството-покровител на Императорския клан – единствен за страната, като от нея водят своето родословие владетелите на Японската Империя – най-дълго царуващата династия на Земята, повече от 2677 години. Според митологията, първият Император Джиму е потомък на Аматерасу, а символите на Слънцето представляват Японската Държава и до днес.   Един от Египетските Богове на Слънцето е Хор, или Хорус, което означава „Този, който е горе“. Божеството има глава на сокол и носи двойната корона на Египет и ореол – символът на Слънчевия диск. Богинята Изида, или Изис, е сестра и жена на Бог Озирис и майка наБог Хор и е изобразявана като Богородица, кърмеща своя Син Хор. Той е смятан за първият Фараон и всички Фараони на Египет след него са негово въплощение, като именно тази Божествена същност дава законното основание за владичеството на династиите и редом с това осъществява връзката между Човеците и Боговете. Фараонът е Земното въплощение на Бог Хор, а след смъртта си се отъждествява с Бог Озирис и преминава в Трансцендента, за да царува наравно с другите Богове. В текстове от Старото царство се казва, че Фараонът се изкачва в Небесата, редом до звездите, като, също така, е Върховен жрец и отговаря за правилното провеждане на ежедневните храмови ритуали, които гарантират благоразположението на Боговете към Египет.   Както Слънцето разпръсква своята светлина навсякъде над Земния диск, дава и подхранва живота и олицетворява тоталността на позната ни Вселена, така и символното му представяне в езотериката като немигащото всевиждащо око на Бог Ра – друго Слънчево божество в Египетския Пантеон, се възприема като строг гарант за справедливост и остава завинаги свързано с Духовното Просветление и Озарението на мъдростта. Мощта на върховната власт, силата на благодеянието и благотворителността, справедливостта и мъдростта от хилядолетия се пропагандират като основен стремеж на всяка религиозна или елитарна група, която е властвала или властва в момента над определен народ, и в този аспект, опирайки се на Слънцепоклоническия култ тя е заявявала, заявява и днес, своето право да управлява.   В днешно време, тази Божествена свързаност и предопределеност съвсем не са проповядвани право в лицето, а са така прикрити от окултен символизъм, че поставят обикновения работещ Човек, нямащ никаква представа от езотерика и Астро-теология, в съвсем неравностойното положение на нищо неподозиращ невежа. Слънчевите Божества, или Същностите, олицетворяващи Слънцето, са Абсолютни и всевиждащи, въздесъщи и всемогъщи и често се идентифицират с Върховното Божество в Пантеона на определена религиозна система – аналогично, по същият начин, Световните Аристократични властващи династии и институциални религиозни лица са узурпирали в полза на своята каста, посредством насилническите механизми на държавните институции, горепосочените атрибути, създавайки съвременния най-тежък робовладелски гнет  в Човешката история.   Царстващите династии – Фараоните, Царете, Императорите и Кралете от хилядолетия заявяват, че произхождат от Бога-Слънце и претендират, че правата им на върховна власт биват спускани и гарантирани от него. В съвремието, Аристократите навсякъде по Света, заявяват родствената си свързаност с древните Фараони, Царе, Императори, Крале и Патриарси от Свещените писания, логично изисквайки от нас да приемем тяхната „божественост“. В предишната глава изложихме претенциите, документирани в генеалогичните справочници, като „Бъркс пиъридж“ например, на властващите Аристократични династии и Президенти за родствена свързаност с най-древните властници на Земята, които са получили управлението направо от ръцете на Боговете, като именно по този начин съвременната Властваща клика иска на подсъзнателно ниво да имплантира идеята у всеки, че нейната власт е неотменима и вечно поддържана от Боговете.   През късния период на Римската история, култът към Слънцето добива огромно значение и довежда до Слънчев монотеизъм. Почти всички древни Богове притежават характеристиките на Слънчеви божества, както Христос и Митра, така и Хор, Атис, Кришна,Дионисий, Сол Инвиктус (Непобедимото Слънце) и много други. В Древен Рим, зимното Слънцестоене било отбелязвано от църковни празници, съпроводени с бурни пиршества в чест на Непобедимото Слънце (Sol Invictus), започващи  на 25-ти Декември. По-късно, Християнската институциална църква  откраднала тези езически празненства и ги обявила за рожден ден на своя Бог-Слънце – Христос. Съществен елемент, който се явява и крайъгълен камък, лежащ в основата на всички религии, включително и на Християнството, възникнали на Север от Екватора, е празничното отбелязване на зимното Слънцестоене. От гледна точка на наблюдател, намиращ се в тази част на нашата Плоска Земя, дните от лятното Слънцестоене до зимното, стават все по-къси и все по-студени, тъй като Слънцето се придвижва все по на Юг и изглежда все по-малко, а топлината му е все по-оскъдна. Скъсяването на дните и отминаването на времето за селскостопанска работа през зимата, добил за древните култури символно значение, тъждествено на процесите на погиване и смърт, като това всъщност била смъртта на Слънцето.   Според Астро-теологичния символизъм, на 22-ри Декември настъпва алегоричната смърт на Слънцето, понеже, след като непрекъснато се е премествало все по на Юг в продължение на шест месеца, то достига най-ниската си точка в Небесата и спира да се движи в продължение на три дни, като след това започва отново да се движи, но този път на Север. За тези три дни, древните мъдреци казвали, чеБожието Слънце било мъртво и погребано в продължение на