aniiv - дневник

За този блог

Ангел или Демон

Публикации в този блог

Гост

Не търси смисъла на живота в отъпканите коловози, които ще затруднят полета ти към онези светове, неизразими и непонятни, но носещи в себе си отговора.

Смисълът на живота е в това до края да го търсиш като химера, която се приближава към жадната ти за истината душа, но останала недокосната, защото смисълът на битието не е в твоите представи, а в Абсолютната истина, която можеш да познаеш единствено с духа си.

Разумът ражда химери, чудовища, илюзии и празни мечтания, а духът ти, стоящ близо до сърцето, вижда невидимото и открива смисъла на живота в това да се срещнеш първо със себе си и едва когато се откриеш и опознаеш, да потърсиш онази истина, която съдържа в себе си всички отговори.

Смисълът на един живот е преминаването от едно състояние в друго - от физично в духовно.

Ако преодолееш материалната си същност, ще се срещнеш с измерения, които разкриват красотата на живота, разтворен единстсвено в безкрая на Небето, което сега не забелязваш, както не забелязваш, че духът ти спи, защото физичната ти същност е управляваща, угнетяваща и убиваща.

Смисълът е в освобождаването от материалното битие и преминаването в съзерцание на невидимия свят, който е част от теб, но само чрез духа ти. В твоя дух могат да се срещнат и светлото, и тъмното начало, но ти търси единственото начало, онова, в което е побрано безначалието на света и Вселената.Той е смисълът на живота ти и ако игнорираш тази истина, е излишно да си задаваш въпроса за смисъла на всичко, което търсиш.

Любовта, Красотата не са имагинерни величини, а константа на един свят, който носи в себе си послания, които ти още не чуваш.

Смисълът на търсенето ти не трябва да е безцелно, пълно с любопитство, а изпълнено с дръзновение и устрем в категоричната решимост да взривиш мостовете, свързващи духа с материята.

Тя е окова, която трябва да разбиеш. А духът е полет на силата, която е свързана с измеренията на световете, които те привличат, но още не познаваш.

Потърси в душата си светове, които ще ти покажат истини, но за да стигнеш до тях, първо трябва да намериш убежище в себе си, в своя малък-голям свят, където е толкова светло.

Нима не виждаш?!

В окото на Небето погледни, в смълчаната му зеница надникни.

Красиво е, нали?

Гост

Самотата ...

САМОТАТА...тя е за интелигентни хора! Винаги,когато пожелаеш, можеш да останеш с мислите си. А това, както знаем, е безценно.

САМОТАТА...тя е за чистниците! Щом я притежаваш, ти не рискуваш, прибирайки се уморен от работа, да намериш жилището си с главата надолу. Чиниите са чисти, чорапите - прибрани, всяка дреболия е на определеното от тебе място, а масата няма вид като да е оцеляла след термоядрен сблъсък.

САМОТАТА...това е спокойствие! В тези несигурни времена ти не носиш отговорност за другиго, освен за самия себе си. А това и без друго е достатъчно трудно.

САМОТАТА...ражда таланти! Няма кой да те спре да пееш под душа. И развивайки това си качество, ти най-неочаквано може да се окажеш Четвъртия от Великите тенори!

САМОТАТА...това е самочувствие! Нямаш някаква зла гад на главата си, която постоянно да ти пили за щяло и нещяло. Ти си знаеш, че животът ти те удовлетворява, колкото и да е гадничък понякога, но твой. Защо е нужно някой друг да твърди обратното?!?

САМОТАТА...спестява пари! И без това не са кой знае колко, притрябвало ти е да ги харчиш по някой друг.

САМОТАТА...е съзидателна! Творейки на спокойствие, ти можеш да изнамериш така нужната ни Панацея!

САМОТАТА...те пази от изкушения! Така имаш пълната възможност да следваш Пътя си много по-лесно.

САМОТАТА...в началото е трудно, докато й свикнеш. Малко по-късно вече не ти прави впечатление. След това не можеш без нея.

САМОТАТА...това е начин на съществуване...

Гост

Дневник на терорист в Русия

Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички.

Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.

Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира.

Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.

Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички.

Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите.

Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка.

Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.

Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка.

Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус.

Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин...

Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.

Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!

terorista.hit.bg

Гост

Кошмар

Кошмар

Тъмнина, ярост, мъка... копнеж по несбъднатото... болка от преживяното... море от разномирисни ухания на скапания живот... Разлива се и ме задушава в прегръдката си без да ме пита искам или не искам. А аз се промъквам, боря се и пълзя устремен към малката мъждукаща светлинка там някъде далеч зад този безкраен кошмар. А той, кошмарът, не само не свършва а става все по-огромен и аз отчаяно се опитвам да се събудя. Вече започвам да се питам: "Ще свърши ли?" И когато свърши дали ше има нещо след него или оттам ще започне вечността. Черната, студена, безчувствена, безвременна, безплътна и безпространствена празна вечност. И кое е за предпочитане? Кошмарът или ... Хм... Черни мисли... Идея! Да. Има кратък път към Края на кошмара - да се оставя да ме задуши. Всъщност както изглежда той ще ме задуши и без да му се оставям. Толкова е огромен, а аз съм толкова незначителен... Не зная защо продължавам да се боря. Може би защото не искам да се предам толкова лесно... А може би все още вярвам, че мога да го победя. Всъщност неверието ми изсмуква силите. И не защото не вярвам в себе си, а защото вече не зная какво има от другата страна.

Някога аз плувах по повърхността. И това не беше кошмар, а просто сън. От дълбочината се подаваха ръце и чувах гласове, които викаха за помощ. В моята лодка имаше много място. Многото ръце се хващаха за борда и се вмъкваха в нея. Аз им помагах, като изтеглях обезсилените тела. От непрекъснатото претоварване, дъските изтъняха, прогниха и се начупиха... Сега Много ми се иска да извикам "Помощ!". Само че... не виждам лодка...

Все още се боря, защото мисля, че там до онази призрачна светлинка някой ме чака и се моли за мен. Поне вярвам в това - единственият смисъл на борбата ми.

Облака

Гост

1. Имайте предвид , че голямата любов и големите постижения включват и голям риск.

2. Когато губите, не губете и урока.

3. Спазвайте правилата: Уважение към себе си, уважение към другите и отговорност за всички действия.

4. Помнете, че когато не получавате това, което искате, понякога е голям късмет.

5. Научете правилата, за да знаете как порядъчно да ги нарушавате.

6. Не позволявайте малък спор да руши голямо приятелство.

7. Когато осъзнаете, че сте направили грешка, предприемете действия да я поправите.

8. Всеки ден прекарвайте известно време сам със себе си.

9. Бъдете отворен за промени, но не се отказвайте от ценностите, в които вярвате.

10. Помнете, че понякога тишината е най-добрият отговор.

11. Живейте добър, почтен живот. Когато остареете и се върнете назад във времето, ще се насладите отново на преживяното.

12. Нека атмосферата на любов в дома Ви е в основата на Вашия живот.

13. В споровете с хората, които обичате, говорете само за конкретната ситуация. Не намесвайте миналото.

14. Споделяйте знанията си с други. По този начин ще достигнете безсмъртие.

15. Бъдете внимателен със земята.

16. Веднъж в годината посетете място, на което никога не сте били преди.

17. Помнете, че най-добрата връзка е тази, при която любовта Ви един към друг е повече от нуждата да сте заедно.

18. Съдете за Вашия успех по това, от което трябва да се откажете при постигането му.

19. Приемайте любовта и готвенето безразсъдно.

Дилай Лама