Премини към съдържанието
  • публикации
    5
  • коментари
    4
  • прегледи
    4910

За този блог

БЕЗ ВЯРА

Публикации в този блог

 

Очакване

"Приятелю верни, ти светла душа, за думите земни ти благодаря." azbuki, 11.04.2009г ........................................................ Верни, неверни... заблудите земни приспиват ранени сърца, а мислите парещи в страх нажежени прогарят тунел под света - през тъмни дъбрави, в блата посивели, през в лед вкоченени земи през вишнево - парещи димни вулкани, през мътни отровни води... Къде ще проникнем? Дали ще преминем? А има ли нещо отвъд? Не знаем. Все някога Там ще надникнем, все някога... чакам те, Смърт!

неверник

неверник

 

Червена роза

Да, бягам от работа тичам из нета често от компа не вдигам глава така е, защото на Каин съм семето - орисан да нямам покой на света http://www.youtube.com/watch?v=2SoW5-tLe-U...=PL&index=2

неверник

неверник

 

HORA EST

HORA EST Във бяло издига се новият храм забит като меч в земята и огънят златен блика от там прогонил наоколо мрака В сърцето ми грее искричка сама но пламват и други, ето - нови звездички грейват в нощта и тук и отгоре - в небето А логосът в устрем свисти и бучи искрите раздухва в жарава и пламва земята в златни лъчи - изгарят окови в пожара

неверник

неверник

 

Кера

Очите ти - сини - лазур и нега, дълбоки, дълбоки чак долу, до корена ... помръкнаха. Сива стомана сега пронизва, настръхнала - само сянка на спомена. От огъня черен изгарящ снагата ти, подпухнала, цяла пропита с вода, бавно разпадаш се - червей банално прогризва тунели в умъртвена душа. и никой и нищо не ще ти помогне да плащаш прилежно кармичната дан, да тласкаш с омраза към рифове кораба на който те случая избра капитан ще гледам печално как всичко се срива под палуба крехка - виолетов кристал - как черни талази помитат от мачтите безмощните нищтци в извечната кал...

неверник

неверник

 

Просветление

Без край Над облаци дим в големия град изгрява изкъпан денят а птиците черни от нощният мрак напускат сломеният свят. И хората тичат по бетон и асфалт понесли димящи кафета, а бледите спомени - лепкав астрал потъват отмити от Лета. Тъй ново начало по старите релси тътрузи очукан трамвай а пак не открили в другите себе си, мечтаем за божия рай.

неверник

неверник

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.