За този блог

БЕЗ ВЯРА

Публикации в този блог

неверник

Очакване

"Приятелю верни,

ти светла душа,

за думите земни

ти благодаря."

azbuki, 11.04.2009г

........................................................

Верни, неверни...

заблудите земни

приспиват ранени сърца,

а мислите парещи

в страх нажежени

прогарят тунел под света

- през тъмни дъбрави,

в блата посивели,

през в лед вкоченени земи

през вишнево - парещи

димни вулкани,

през мътни отровни води...

Къде ще проникнем?

Дали ще преминем?

А има ли нещо отвъд?

Не знаем.

Все някога Там ще надникнем,

все някога...

чакам те, Смърт!

неверник

HORA EST

HORA EST

Във бяло издига се новият храм

забит като меч в земята

и огънят златен блика от там

прогонил наоколо мрака

В сърцето ми грее искричка сама

но пламват и други, ето -

нови звездички грейват в нощта

и тук и отгоре - в небето

А логосът в устрем свисти и бучи

искрите раздухва в жарава

и пламва земята в златни лъчи

- изгарят окови в пожара

неверник

Кера

Очите ти - сини

- лазур и нега,

дълбоки, дълбоки

чак долу, до корена

... помръкнаха.

Сива стомана сега

пронизва, настръхнала

- само сянка на спомена.

От огъня черен

изгарящ снагата ти,

подпухнала, цяла

пропита с вода,

бавно разпадаш се

- червей банално

прогризва тунели

в умъртвена душа.

и никой и нищо

не ще ти помогне

да плащаш прилежно

кармичната дан,

да тласкаш с омраза

към рифове кораба

на който те случая

избра капитан

ще гледам печално

как всичко се срива

под палуба крехка

- виолетов кристал -

как черни талази

помитат от мачтите

безмощните нищтци

в извечната кал...

неверник

Без край

Над облаци дим в големия град

изгрява изкъпан денят

а птиците черни от нощният мрак

напускат сломеният свят.

И хората тичат по бетон и асфалт

понесли димящи кафета,

а бледите спомени - лепкав астрал

потъват отмити от Лета.

Тъй ново начало по старите релси

тътрузи очукан трамвай

а пак не открили в другите себе си,

мечтаем за божия рай.