За този блог

БЕЗ ВЯРА

Публикации в този блог

• Подреди по
  • Последно обновени
  • Име
  • Дата
  • Най-коментирани
  • Прегледа

Прочети повече за Очакване

Очакване

"Приятелю верни, ти светла душа, за думите земни ти благодаря." azbuki, 11.04.2009г ........................................................ Верни, неверни... заблудите земни приспиват ранени сърца, а мислите парещи в страх нажежени прогарят тунел под света - през тъмни дъбрави, в блата посивели, през в лед вкоченени земи през вишнево - парещи димни вулкани, през мътни отровни води... Къде ще проникнем? Дали ще преминем? А има ли нещо отвъд? Не знаем. Все някога Там ще надн

• 0 Коментари
• 468 прегледа

• неверник
• 11 април 200917 г.

Прочети повече за Червена роза

Червена роза

Да, бягам от работа тичам из нета често от компа не вдигам глава така е, защото на Каин съм семето - орисан да нямам покой на света http://www.youtube.com/watch?v=2SoW5-tLe-U...=PL&index=2

• 0 Коментари
• 613 прегледа

• неверник
• 10 април 200917 г.

Прочети повече за HORA EST

HORA EST

HORA EST Във бяло издига се новият храм забит като меч в земята и огънят златен блика от там прогонил наоколо мрака В сърцето ми грее искричка сама но пламват и други, ето - нови звездички грейват в нощта и тук и отгоре - в небето А логосът в устрем свисти и бучи искрите раздухва в жарава и пламва земята в златни лъчи - изгарят окови в пожара

• 2 Коментари
• 792 прегледа

• неверник
• 17 март 200917 г.

Прочети повече за Кера

Кера

Очите ти - сини - лазур и нега, дълбоки, дълбоки чак долу, до корена ... помръкнаха. Сива стомана сега пронизва, настръхнала - само сянка на спомена. От огъня черен изгарящ снагата ти, подпухнала, цяла пропита с вода, бавно разпадаш се - червей банално прогризва тунели в умъртвена душа. и никой и нищо не ще ти помогне да плащаш прилежно кармичната дан, да тласкаш с омраза към рифове кораба на който те случая избра капитан ще гледам печално как всичко се срива под

• 0 Коментари
• 687 прегледа

• неверник
• 16 март 200917 г.

Прочети повече за Просветление

Просветление

Без край Над облаци дим в големия град изгрява изкъпан денят а птиците черни от нощният мрак напускат сломеният свят. И хората тичат по бетон и асфалт понесли димящи кафета, а бледите спомени - лепкав астрал потъват отмити от Лета. Тъй ново начало по старите релси тътрузи очукан трамвай а пак не открили в другите себе си, мечтаем за божия рай.

• 2 Коментари
• 739 прегледа

• неверник
• 12 март 200917 г.