• публикация
    1
  • коментари
    0
  • прегледи
    4310

За този блог

Белетристика, публицистика, музика, видео

Публикации в този блог

petnan

 

1. Той е българин, а не безроден призрак!

През 2015 г. се навършват 515 години от Третата експедиция към Новия свят на наш сънародник - испански конквистадор

Петър НАНЕВ

Ние българите осъдихме на забрава и историческа смърт друг българин, за който различни документи говорят, че е сънародник, живял преди около петстотин години в Испания. Той участва активно в деветгодишната война срещу държавата на маврите. Тя е просъществувала от 1236 до 1492 г. на територията на Испания под наименованието Гранадски емират. Във войната сънародникът ни се отличавал с неоспорим героизъм и голяма смелост и станал фаворит на кралската двойка Фердинанд и Изабела - владетели на Обединеното кралство Кастилия, Леон и Арагон, което по-нататък ще наричаме за краткост Испания или Кастилия. След войната той се включва във второто плаване на Христофор Колумб към Новия свят на 25. IX. 1493 г. Българинът открива множество острови, извършва подвизи при завладяване на новите земи. По-късно прави четири самостоятелни откривателски плавания през морето-океан. Засега нека го наричаме условно Мореплавателя Хикс.

Няколко души са стигнали до извода, че Хикс е българин.

Сред тях са германският учен д-р Рихард Конетцки, който по време на броженията в испанската гражданска война е проникнал в архивите на Морския музей в Мадрид и през 1941 година гостува в България, изказвайки теза, че конквистадор с неустановена народност, може да се окаже българин. Вероятно тезата на Рихард Конетцки е запалила изследователския дух на тогавашния: гимназист Иван Димитров, който твърди, че през 1942 г. за първи път попада на данни за българския произход на мореплавателя и от тогава до 80-те години на м. в. изследва неотстъпно въпроса

По тази тема във връзка с 1300 годишнината на българската държава бяха публикувани множество статии в тогавашния ни печат. След това се случи нещо,:което покри в пълна забрава на темата, равна на забрана темата да се засяга не само в  материалите на Иван Димитров, а изобщо да се говори за българска следа в колумбистиката.

Въпросът е много дълъг за обяснение, но с няколко думи може да се каже, че твърдението, за български произход на мореплавателя бяха отхвърлени в остра статия в сатиричен софийски седмичник през януари 1987 година. Тази статия  се  появи в резултат на "декрет", даден от високо място. Така дискусията, че българин е участвал в открива­телските експедиции към Новия свят изчезна от българското битие. Повече не се чу нищо за съдбата на изследователя Иван Димитров - тогава човек на преклонна възраст . Но и науката ни замълча и про­дължава упорито да мълчи до днес. Влиза ли тогава в сила изтърканата формула.че мълчанието е знак на съгласие с тезата за българския произход на мореплава­теля? Мълчанието наистина може да бъде и знак на съгласие, но то е и вреден знак на забрава. Защото заедно с името на Иван Димитров изчезна и разработената теория за българския произход на конквистадора Драган Охридски, приел испанското име Алонсо де Охеда. Чрез архива от многобройните изрезки от печатни издания и записки, който съм събирал от онова време, нека да припомня; преките и косвените доказателства на Иван Ди­митров, д-р Рихард Конетцки и други чуждестранни особи, приели с интерес тезата, че е имало български мореплавател, участник във Великите географски открития. Българите през 80-те години на м. в. приемаха с любов тезата в публикациите, че техен средновековен сънародник е един от смелите откриватели на Новия свят.

И стана тъй, че след 1987 г, името на мо­реплавателя изчезна съвсем. Само веднъж, преди доста години, проф. Тянко Йорданов, познат на по-възрастните поколения като водещ на   съществуващото тогава предаване на Канал 1 на БТ "Атлас" спомена не­говото име. По повод 50-годишния юбилей на предаването тогавашният му водещ Симеон Идакиев бе поканил професора, който смело заяви, че пръв откри­вател на Венесуела и пръв човек, стъпил на континенталния бряг на Америка е българин, погребан в гр. Санто Доминго на остров Еспаньола (Хаити). Той допълни, че по негово завещание тленните му останки са зазидани под прага на църквата във францисканския манастир на гр. Санто Доминго в днешната Домини­канска република. Де Охеда е поискал останките му да се зазидат, за да тъпчат костите му богомолците, защото не е могъл да изпълни целта на живота си. А тази цел, според Иван Ди­митров, потвърдена и от Тянко Йорданов, била да помогне за освобождаването на отечеството му от османското иго. Той смело изрече и името на този мореплавател – Драган Охридски, приел испанско име, за да служи на Испания.

Една вечер и журналистът Росен Петров, тогава в БТВ, в продължение на няколко минути говори за заслугите на българина Драган Охридски в откривателството на Новия свят. След тези бегли споменавания на мореплавателя, последваха отново дълги години мълчание. И до днес то про­дължава.

Повече от тридесет години се питам защо бе нужен този акт на отрицание, достоен за последователите на Игнаций Лойола? Каква беше целта на неоправданите средства, с които се подходи към Драган Охридски и защо вместо всички българи и особено интелигенцията да защитят идеята за него - идея, която, се посрещаше благосклонно и със симпатия в авторитетни държави по света, изведнъж у нас потъна в мъртво мълчание.

Малко хронология на назад във времето.

Първата публикация, изтъкваща българския произход на Де Охеда излезе във в "Литературен фронт" (18 юни 1981 г). За нея сигурно спомогна и честването на 1300-годишнината на България. След шест месеца материал по темата се появи във в. "Транспортен глас" (брой 48, от 2-ри декември 1981 г.), след други 3 месеца пет публикации се появиха във в. "Труд", с които разполагам и ползвам за част от подготовката ми за този материал по темата за българския произход на Де Охеда. Темата преминава границите на страната ни. Тук-там по света се заговорва, че народността на един от близките съратници на Колумб, е българска. Вестниците от онова време съобщават, че кубинският професор от университета в Хавана Салватор Буено е казал при едно посещение в България, че ще напише книга, в която ще засегне историческите връзки между България и испански говорещия свят. Той заявява, че е много интересна тезата за българския произход на испанския откривател и конквистадор.

Не е известно дали книгата е излязла в Куба, но и да е публикувана, едва ли е преведена на български, поради завъртялата се, години по-късно, политическа конюнктура у нас. Българската идея за мореплавателя не е поета само от нашите издания и само от тогавашната приятелска испански-говореща страна Куба. Наши печатни медии пишат, че чуждестранни журналисти, акредитирани в София, са публикували материали по темата за произхода на испанския мореплавател. Съобщава се, че канадският вестник "Хоризонт" – “Horizon” от брой 44-ти през април 1982 г. нататък, е препечатал няколко публикации от нашата преса, които говорят за българския произход на колумбовия сподвижник. В различни статии, се дават и потвърждения и симпатия към българската идея.

Добре. Защо тогава, неочаквано изведнъж, всички млъкнаха, а българските учени, не казаха нищо по една статия, развенчала и поругала българската следа. Знак на съгласие ли е тяхното мълчание? Знаем, че народите на Балканите боледуват от пребогатата си история. Вероятно хората от по-възрастната интелигенция все още не могат да се очистят от интернационализма на миналото, с който бяхме възпитани. Но сега зад портите на Европейския съюз, мисля, се откри зелено поле за младото поколение историци и географи. Те могат да прогледнат и проникнат в архивите на Запада, да изтръгнат от забвението темите, които ни интегрират и ни правят близки със Западна Европа. А темата, че един виден конквистадор и откривател на Америка е българин би трябвало да ни сближи не само с Испания и Европа, а и със страни в Латинска Америка.

(Следва)

 

 

2, Той е българин, а не безроден призрак!

Защо да не е възможно да има испански конквистадор, произлязъл от на­шия народ?

Петър НАНЕВ

(Продължение от миналия брой)

А темата, че един виден конквистадор и откривател на Америка е българин би трябвало да ни сближи не само с Испания и Европа, а и с страни в Латинска Америка.

Разобличителна статия от 1987 г. просто набива идеята, че не е възможно българин да постигне такъв успех в мореплаването. Но защо забравяме, че българинът преди турското робство е живял в цивилизована държава, а българинът, през игото е бил потиснат и загубил ценностната си система. В началните години на робството той все още е бил учен и способен на всякакви дела.

Век преди Великите географски открития (с идването на селджуците на Балканите) е започнало масово преселение на българи, които създават цели колонии в свободни страни на запад и север. Във Франция има села и географски обекти, които до днес носят името Булгари, Бугри и т.н В Италия изобилстват фамилии с корен Булгар, Булгарели, Булгаро. Някои са още от времето на прабългарския водител Алцек, но други са от по-късните векове, след като започва българското преселение заради наложеното ни иго. Спомнете си, например за известния в средата на XX век италиански футболист Булгарели, за който тогава никой не спомена, че е с български корен, въпреки че игра от страната на Италия срещу нашите национали.

Ами масовите  заселвания на богомили в цяла Европа, чиито последователи на запад наричат катари, бугри, албигойци. Това са били все българи, чието учение, макар еретично, завладява Запада. То повлиява и на реформацията в Европа, косвено и на религиозните войни в Централна и Западна Европа. Можем да си направим извод, че представители на средновековната българска цивилизация в първите векове на робството се пръскат навсякъде в континента и в Русия, Те дават принос в развитието на други страни.

Например кой, става религиозен глава на Киев и цяла Русия в 1375 г.? Отговорът е неоспорим. Киприан, ученик на Патриарх Евтимий и Теодосий Търновски. Още преди падането ни под робство, през 1390 г. Киприан той е ръкоположен за Московски и Всерусийски митрополит. През вековете на робството много българи са работели навсякъде в Европа, Но ние не проявяваме интерес към тях.

Ще прескочим четири века от началото на игото и ще спрем, например, при Петър Берон, който през XIX в., когато след около 400 г. уж бездуховност, издава десетки томове на френски език в Париж. Сигурно интернационализмът ни щеше да забрани да казваме, че е българин, ако не беше написал и най-българското съчинение след Паисиевата история - Рибния буквар. Защо в повечето наши енциклопедии не се споменава за трудовете му, печатани на френски. Четох книга, която изтъква като класик, от Средновековието във френската поезия мъж от българско потекло.

А колко ли такива безбройни, безродни българи в Европа са се радвали на признание, далеч от поробителя. И за които ние не знаем нищо. България тогава е потънала в мрак и историческите документи липсват.

Така, че няма нищо изненадващо да е имало и един забележителен българин-мореплавател в екипажите на Христофор Колумб. Няма и нищо изненадващо той да е бил сред лидерите на експедициите и да е първият сред тях, стъпил на континенталния бряг на Южна Америка, както се твърди от Иван Димитров и предполага от Ри­хард Конетцки и чужди енциклопедии, които обаче не знаят от каква народност е.

Знам, че моят народ има уникалното качество да се съмнява в способностите и възможностите си. Знам и че българинът не смята себе си за морски човек. Но знам и това, че днес е търсен моряк и летец пръснат навсякъде по континентите и че плава под знамената на безброй, чуждестранни флотилии. Знам също, че в лицето на самотните ни мореплаватели - капитан Георги Георгиев, Дончо и Юлия Папазови, а и др. той е преплавал далече по-дълги маршрути от каравелите на Колумб. Няма нищо странно преди 500 години българин да е бил сред първите европейци в Новия свят.

Достатъчно е да погледнем тук-там по лавиците с книги и да намерим нещо по темата. Книгата на немския морски изследовател Хакне Нойкирхен "Пиратите", издателство "Георги Бакалов" Варна, 1981 г. ни дава пълно основание да смятаме, че нашият народ е имал свой пират-адмирал, далече преди англичанина Френсис Дрейк. Нека прочетем извадки от тази книга и разсъдим логически над нея. Описва се едно нападение над папски кораби, което разказва това:

 “Мавританският пиратски водач, нанесъл този дързък удар, се казвал Хорук (Арудж). Заради червената му брада го наричали още Барбароса. Той бил син на грънчар-християнин нейде от южните Балкани, който се преселил на остров Лесбос. След като турците завладели острова, Яков-реиз и семейството му приели исляма. Грънчарят притежавал сносна лодка, с която карал стоката си по  пазарите. Когато четиримата му сина пораснали, заедно с тях, той ще да е опитвал от време на време и по малко пиратство. След смъртта на бащата синовете Хорук, Елиас, Ицхак и Азор продължили грънчарския занаят и плаванията по море.

По време на един пиратски набег, Хорук (Арудж) бил пленен от една галера на монаси-йоанити, а Елиас бил убит. По всяка вероятност Ицхак сам се справял със скромното бащино наследство, защото тогава започнал светкавичният възход на Азор. Скоро той станал най-прочутият за времето си морски разбойник и получил от турския султан почетната титла „Хайредин", (закрилник на вярващите).“

Азор-Хайредин бил назначен от султана за адмирал на Османската флота в Средиземно море. Нойкирхен продължава разказа си.

“Хайредин бил сега на върха на своята мощ. Славата му била тъй голяма, че всеки реиз по северноафриканския бряг, който разполагал с мореходен съд, се присъединявал към победоносния пиратски адмирал. Великият адмирал на турската империя Хайредин умрял през 1546 г.”

Хайнц Нойкирхен го характеризира като високо почитан морски герой, едно изключително явление на флотоводец и пират, но можем да добавим и това, че той е почти съвременник на Драган – Алонсо, да добавим и това, че е син на славяни от южните Балкани. Но това не е всичко. Немският изследовател дава други интересни факти.

“След смъртта на Хайредин Барбароса, султанът назначил за адмирал и главнокомандуващ турската флота в западното Средиземноморие неговия ученик и помощник Драгут - пише Хайнц Нойкирхен, (обърнете внимание на името Драгут, което се среща наред с името Драгота и Драган в списъка на средновековните български имена. Също като Хайредин, и Драгут бил три години прикован за греблата на една християнска галера - освободили го срещу богат откуп. В боевете с Дориа, чиито пленник бил, той си възвърнал множество бази в Северна Африка и завоювал Триполи за султана, който го провъзгласил за бей на града.”

И какво? Не се ли оказва, че тук на Балканите може би българите са забравили други свои почитани в минали времена - не само свои мореплаватели, а и други заслужили хора от поробеното си отечество,  също преминали на служба към други народи. Става все по-ясно, че интернационализмът ни е толкова голям, че граничи с безродие. Кои са тези флотоводци - деца на християни от Балканите, които имат нашенски имена? Вече е време да повторим името на испанския мореплавател. Името, което преди повече от 30 години стъпкахме жестоко. Стъпкахме го жестоко вместо заедно с целия свят, да отбележим заслугата му като испански мореплавател с български произход по случай честванията на 500-годишнината от откриването на Америка.

Това е Железният рицар на мадоната - Алонсо де Охеда, чието истинско име, според други запазени документи е Драхан да Лихнида (Драган от Охрид) или Драган Охридски.

И така, името Драган Охридски трябва да се възроди в българската историография и да бъде не обект на подигравки и хумор, а на сериозно преосмисляне и преклонение Смятам, че никой не отнема на Испания един от видните й конквистадори, ако каже, че той е просто с български корени.

(Следва)

 

 

3. Той е българин, а не безроден призрак

Никоя нация не претендира, че Алонсо де Охеда – Драган Охридски е неин представител

Петър НАНЕВ

(Продължение от миналия брой)

И така, името Драган Охридски трябва да се възроди в българската историография и да бъде не обект на подигравки и хумор, а на сериозно преосмисляне и преклонение Смятам, че никой не отнема на Испания един от видните й конквистадори, ако каже, че той е просто с български корени.

И така, кой е Алонсо де Охеда. Той испанец ли е или не е?

В търсене отговор на тези въпроси Иван Димитров е посветил 40 години от своя живот. Той пишеше:

“Изследователите на хронистите от XV век още недоумяват - що за човек е Алонсо де Охеда. Дори учените испанци не могат да обяснят отделните епизоди от живота му. Те не са установили още родното му място, някои от тях казват, че е живял в гр. Куенка, но  това не означава нещо съществено. Нямат данни за родителите му, не обясняват не испанското му име и презиме. За повечето от изследователите Алонсо де Охеда си остава парадокс, мистерия, загадка... Испанската енциклопедия (1972 г.) представя Охеда отгоре-отгоре, като заобикаля някои страни от живота му.

Монахът Бартоломе де лас Касас, който участва в първото самостоятелно плаване на Де Охеда - Да Лахнида, го обрисува като: „малък на ръст, но доста добре сложен и силен”. Христофор Колумб пише за него, че бил: „много находчив младеж и с много голяма смелост". Според свидетелските твърдения на неговите съвременници се знае, че бил експерт по военните дисциплини, ловък при употребата на сила и че обича да се бие с меч и шпага”.

В енциклопедията - тълкува статията й Димитров - е премълчано, че .”Алонсо де Охеда е централна фигура в откриването на Новия свят, че е бил един от най-големите герои през Гранадската война, монах от религиозните бойни ордени, непобедим ездач и боец с меч, най-добрият бегач на Испания, отличен плувец, най-смелият, най-дръзкият младеж на Обединеното кралство Кастилия, Леон и Арагон, любимец на кралица Изабела и нейно доверено лице. Пре­мълчано е, че Алонсо де Охеда е най-сериозният съперник на Христофор Колумб в географските открития. Премълчано е. че той е първият европеец, стъпил на континента с европейска и християнска мисия - първият цивилизатор, осно­вател на първото и второто европейско континентално американско селище, ктитор на първата църква, извършил първите християнски покръствания на континента Америка и на остров Куба. Премълчано е също така, че Алонсо де Охеда е най-значителният конквистадор на Испания, в екипажите на когото са служили като негови подчинени помощници светилата на испанска конквиста: Пизаро. Кортес и Де Балбоа.”

Да започнем да търсим какво казват и други енциклопедии от интернет в статиите си за мо­реплавателя Алонсо де Охеда.

В Британската енциклопедия от 1997 г.  разделът “The Нistory оf Latin America" ("История на Латинска Америка") пета глава разказва за откриването на Америка. Първата секция на тази глава е озаглавена "Пътуванията на Христофор Колумб". Тук се казва, че Де Охеда е участвал във второто плаване на Колумб. Веднага следващата статия е озаглавена "Други ранни изследователи". На най-първо място в тази статия се чете името на Алонсо де Охеда и се сочи че през 1499 г. той в самостоятелно плаване се насочва към на континенталния бряг на Южна Америка. Съпровождан от своя помощник, флорентинеца Америко Веспучи, Де Охеда достигнал до устието на Ориноко и изследвал брега, като дал име на днешна Венецуела (умалителна форма на думата "Венеция"). В цялата енциклопедия не се казва каква е народността на мореплавателя. Кой ли народ би могъл да забрави откривател на Новия свят? Навярно - народ, загубил за дълго своята независимост и култура. Драган Охридски - Алонсо де Охеда сякаш е прокълнат от съдбата. За негови велики постижения се споменава само с по две думи. За неговата личност проучвателите на Великите географски открития от късни епохи са съвсем лаконични, дори саркастични. А този човек също е роден от майка с баща, които са били с определена народност. Всички известни факти от същността за мореплавателя могат да водят към българските земи. А името Драган - слава богу е по-българско от Иван и от Стоян.

“Попитах доста познати, живели в различни страни, дали са чували всред други народи да съществува това собствено име и не получих положителен отговор, а за фамилното "Да Лихнида" и "Охрида", което пък на тогавашния стар испански е транскрибирано на Охеда да не говорим.”

По традиция твърдението, че Де Охеда (De Hojeda) e българин може да бъде оспорено категорично само от “някогашните” ни братя от Македония, които се обаждат засега плахо, че е македонец. Но нищо чудно да му издигнат внушителен паметник в центъра на Скопие до паметника на Александър Македонски. Ала и това ще бъде в подкрепа на твърдението, че мореплавателят е българин.

В интервю, на известния публицист, покойник, Георги Тамбуев, във в. “Труд” Димитров разказва, че като ученик в гимназията през 1942 г. е чул да се го­вори за дневника на Мари-Мадлен сен Жозеф. Племенница на бретонския херцог Ди Вилар. Дневникът е воден от 1491 до 1509 г. В него Мари-Мадлен сен Жозеф е написала, че Алонсо де Охеда е известен още с името Драхан да Лихнида. В друга статия той прибавя, че двете имена „Алонсо де Охеда - Драхан да Лихни­да" се срещат още в писма, съобщения и доклади на испанската инквизиция до па­пата в Рим.

Мисля, че дори само името Драхан да Лихнида е достатъчно свидетелство за българския произход на мореплавателя и да ни даде право да го приемем като свой и докажем, че е наш сънародник.

Не е трудно и за обикновения човек да установи, че Лихнида е името на Охрид на латински език - в документи се споменава, че в определени времена, в Охрид има квартал, наричан Лихнида, в който са живеели предимно католици. Ако семейството на Драхан да Лихнида е било католическо тогава много неща си идват на мястото. И най-вече за приема му в католическа Кастилия.

Говорейки и служейки си с няколко езика, Димитров се заема да търси данни за мореплавателя във всички възможни писмени извори. Както днес, така и в миналото енциклопедиите са били пестеливи по отношение на Охеда. В тях се съобщава сравнително малко за плаванията му. На Иван Димитров прави впечатление, че 14 ита­лиански градове спорят и 12 нации се борят да признаят Колумб за свой гражда­нин. Прави му впечатление още, че притежатели на около 300 различни портрета претенди­рат, че те изобразяват Колумб.

Димитров задава въпроса: Защо никакви градове и никакви нации не смятат Алонсо де Охеда за свой гражданин?

Иван Димитров издирва ценни данни за живота на Де Охеда, извлечени от проучвания в бившите Югославия и ГДР, в Румъния, Унгария, Австрия. Като герой от войната с маврите, Охеда е влязъл в Шпаньолския епос под името Алонсо Черния (Alonso Negro).

Като участва в първата експедиция на Де Охеда, Америко Веспучи води записки, които по-късно са публикувани. Във факсимилето от тях, което е поместено във в. "Труд" още в първите редове може да прочетете два пъти на латиница името Алонсо Негро, което означава Алонсо Черния.

По този повод Димитров съобщава, че в стари документи в Хърватско и Сърбия е намирал израза "Црн бугарин" Црн Стоян, Црн Петар и т.н. С една дума - той обяснява, че думата "черен" характеризира името на човека, пред което име е сложена като определението "лош", печален, черен...
(Следва)

 

4. Той е българин, а не безроден призрак

Най-важното пряко доказателство за българския произход на Алонсо де Охеда е дневникът на Мари-Мадлен сен Жозеф

Петър НАНЕВ

(Продължение от миналия брой)

Димитров съобщава, че в стари документи в Хърватско и Сърбия е намирал израза "Црн бугарин" Црн Стоян, Црн Петар и т.н. С една дума - той обяснява, че думата "черен" характеризира името на човека, пред което име е сложена като определението "лош", печален, черен.

С една дума – Димитров обяснява, че думата "черен" характеризира името на човека, пред което име е сложена като определението "лош" - лош Стоян, лош Петър и т.н. Възможно е за българите да се е говорело така. Интересно е да се разучи какъв е произходът на детската игра Черен Петър.

Лошата слава на българите е незаслужена. Но тя е изработена само в пуританските и префинените аристократически среди на Запад. Тя би трябвало да се дължи на ересите, които народът ни пренася в онази част на Европа. Тези ереси широките маси на Запад приемат с охота и симпатия към българите. Те се приемат дори и от някои феодали на Запад. Хилядите богомили, които заселват южните части на континента намират стотици хиляди последовате­ли, които се наричат катари, албигойци, бугри. Естествено е католическата аристокрация да свързва името на народа ни с "черни" неща.

По този повод нека отново отворим Британската енциклопедия в интернет и видим съ­ществува ли понятието "Bogomil". Излизат 12 статии и откъси от книги, свързани с темата.

Под "Богомил" пише “Член на дуалистична религиозна секта, която просъществува на Балкани­те от Десети до Петнадесети век. Тя е възникнала в България към средата на Десети век. Богомилите се наричали на името на основателя на учението - свещеника Богомил.”

По нататък “Британика” изтъква, че в началото на XIII в. Богомилите изграждат верига, обхващаща територии от Черно море до Атлантика. Католическият свят изпитва силна тревога от широкото разпространение на ереста, както и от про­дължителните религиозни войни и походи срещу последователите на богомилството в Европа. Една от причините за създаването на зловещата испанска инквизиция е разпространението на нашата ерес. Но да се върнем към Алонсо – Драган…

Учен от Испания съобщава на Димитров с писмо, че за последните петдесет години за Де Охеда има написани едва пет статии, от които не е научил нищо ново. Димитров съобщава още следното.

“От Испания получих един доклад, който много ме заинтригува. След съобщението на барон фон Крамер, че в дневника на своята далечна пра-пра-прабаба Мари-Мадлен сен Жозеф е открил, че Алонсо де Охеда е известен още като Драган да Лахнида, в Испанската академия е съставена комисия, която да разследва кой е и откъде е Алонсо де Охеда. Комисията дълго време проучва ро­довете Охеда, търси родното му място. И заключава в своя доклад, че в Испа­ния не е открила нито рода му, нито родното му място.”

В уводната част на първото си интервю с Иван Димитров, публикувано във в. "Труд", журналистът Георги Тамбуев развива интересна теза, според която, с откритията си, мореплавателят от Охрид иска да направи Испания по-богата и по-силна, за да започне тя евентуална война с поробителите на собствената му роди­на. Алонсо - Драган - е роден около 1470 г. Това означава, че той е дошъл на бе­лия свят само 26 години след последния кръстоносен поход и само 22 години пре­ди първото плаване на Колумб. Охрид е паднал под турско робство през 1375 г. Вероятно родителите на Драган са се изселили в Западна Европа именно от Охрид, след умирането на надеждата във Владислав Варненчик през 1444 г. Ако тогава част от рода на неродения още Драган е живял в Охрид, след разгрома, не­говите родители вероятно са избягали на Запад и по-късно са стигнали в Испания, за да се установят тук и търсят хляба си. По-късно се ражда Драган и отраства. Но може би и съобщението, в испанската енциклопедия, че Охеда е роден в гр. Куенка е вярно, при положение, че българският клон на рода му вече се е заселил тук. Де­тето, кръстено Драган, е твърде вероятно да е възпитано в патриотичен дух спрямо поробената си родина. През детството и юношеството си той е носел името, дадено му от родителите - Драган и записано в дневника на Мари-Мадлен сен Жо­зеф като "Драхан". Да припомним - тя пише, че Алонсо де Охеда е известен още с името Драхан да Лихнида (в буквален превод Драган от Охрид).

По-късната смяна на името му в Алонсо е разбираема, думата "драг, мил" е преведена на старо испански в Алонсо. Това също е повече от разбираемо - като млад човек той иска да се интегрира в обществото, в което живее. С подвизи и голяма смелост, както сочат източниците, успява да стори това. Сочи се героичният епизод, с който младежът покорил цяла Севиля, преди да тръгне да плава. Пред очите на кралица Изабела той се изкачил на върха на високо дърво, от което бързо се прехвърлил на Хиралда (висока църковна камбанария). Така или иначе, младежът не може да остане с име, което звучи повече от чуждо в тази страна. Затова най-вероятно е, да го е сменил или по свое желание или да е имало и закон, изискваш хората. които служат на кралския двор на Кастилия, да носят чисто испански имена.

Иван Димитров поставя въпроса: защо се укриват документите за третото откривателско плаване на Алонсо де Охеда, от което през 2005 г. се навърш­ва точно половин-хилядолетен юбилей, който е и една от причините да предложим тези публикации. Ето какво пише Димитров по този повод. “Дори една карта на плаванията на Охеда чертае маршрутите на първото, второто и., четвъртото му плаване. А третото е пропуснато. Защо? Има целенасочен стремеж да са внуши, че всичко, свързано с третото плаване на Алонсо де Охеда, се е загубило, че няма данни, че не може да се възстанови нито по аналогия, нито дори и като хипотеза. Та нали тъкмо това плаване доказва, че не друг, а Алонсо де Охеда е първият европеец, излязъл на брега на Тихия океан, като е прекосил тясната ивица земя на Панама. А това значи да се объркат „истините" на традиционно приетата колумбистика…”

Картата на Хуан де ла Коса, съставена в резултат на плаването на Алонсо де Охеда в 1499 г., когато той открива голяма част от бреговете на Южна Америка, се нарича "Мапа Мунди". Тя се пази в Морския музей в Мадрид. Завършена е в края на експедицията на Де Охеда, след пристигането му в испанското пристанище Санта Мария до гр. Кадис през юни 1500 г. В една статия на в. "Орбита" и списание "Нов Живот" от декември 1986 г., която всъщност е последната публикация по темата "Драган Охридски - Алонсо де Охеда", се казва, че на Мапа Мунди има надпис, който гласи, че откривателят на Южна Америка е БУРНТИАНС. "Орбита" и "Нов живот" сочат, че това е испанската транскрипция на арабската дума БУРДЖАН, която пък означава БЪЛГАРИН, като обяснява и фонетичните особености на испанския и арабския език и разкрива как арабското й звучене се е изменило в испанско. Освен това като пряко доказателство за българския произход на Драган Охридски се сочи и друго. Върху флагманския кораб на Охеда в "Мапа Мунди" е на­рисувано и личното знаме на мореплавателя - цялото зелено, в средата с голям червен щит, а пред него - бял боен български кръст. Тези неща говорят, че Охридски \или сам помни, или по предание на родители и деди пази свят спомен за отечеството си България.» Цели единадесет години древното българско народно знаме се развява по бреговете на Южна и Средна Америка, над редица острови като Куба, Ямайка, Доминика и др.  Всичко това от векове е известно на испанската наука, но... - слага многоточие сп. "Нов живот", което препечатва тази статия и изтъква, че популяризираните по-късно факсимилета на "Мапа Мунди", са подправени. От тази статия научаваме и това, че има забрана за преснимането на Мапа Мунди на Де ла Коса и Де Охеда. Векове наред тя се разпространява не в оригинала й, изготвен от Хуан де ла Коса, а в преправени варианти.

Сочи се конкретно:

Един от най-сериозните фалшификати на ,.Мапа Мунди -1500" е отпечатан в световноизвестния френски „Атлас женерал", издаден през 1909 г. Там е зали­чена топонимията, доказваща точния маршрут на Алонсо де Охеда по брегове­те на Южна Америка, за да не се види. че именно той е откривателят на Брази­лия. Изтрито е мястото, където Хуан де ла Коса завършва картата в 1500 г., все едно, че Охеда пристига втори след Пинсон. Българското знаме на Охеда е заменено с кастилското. Надписът за откривателя на Южна Америка е изме­нен, като думата БУРДЖАН - българин, е заменена с испанската - ВИСЕНТИАНЕС и ВАНЕАС. Фалшивите факсимилета. присадени в картата на Хуан де ла Коса заливат науката. (Следва)

 

5. Той e българин, а не безроден призрак!

Още  една дузина основания на Димитров за утвърждаването на българския произход на Охеда. Тъжна кончина…

Петър НАНЕВ

(Продължение от миналия брой)

Българското знаме на Охеда е заменено с кастилското. Надписът за откривателя на Южна Америка е изме­нен, като думата БУРДЖАН - българин, е заменена с испанската - ВИСЕНТИАНЕС и ВАНЕАС. Фалшивите факсимилета, присадени в картата на Хуан де ла Коса заливат науката.

Откритието за измамата е направено по време на броженията в Испанската гражданска война. Идва възмездието, пише в статия на в. "Орбита" и в сп. "Нов живот" от онова време

През 1938 г. немският историк и известен учен д-р Рихард Конетцки,  споменат в първата част на този материал, има далечен славянски произход. Прави подробно изследване на картата на Хуан де ла Коса.

В разгара на Гражданската война, той успява да проникне в Морския музей в Мадрид. Преснима оригиналната карта от 1500-та година и като прави сравнение с известните й факсимилета, открива користното вмешателство, изразено в подправянето на важни детайли и надписи, но се въздържа да ги коментира в печата. Все пак той издава единственото неподправено факсимиле на, . Мапа Мунди - 1500 г" в своята “Голяма история на света" издадена от Библиографския институт в Лайпциг през 1939 г.

На нея ясно личат българското знаме на Алонсо де Охеда, думата БУРНТИАНС, както и единственото най-вярно изображение на нашия велик съплеменник. Иван Димитров, на 30.08.1982 г., пише във в. "Труд":Ние разполагаме с копие от не фалшифицираната „Мапа Мунди" от 1500 година, направена по поръчка на Охеда от Хуан де ла Коса. С тази карта Охеда отива на доклад в испанския двор. Повечето названия в нея са български или славянски - Дола, Галата, Курия, Хоро, Лихнида и Лахнида (Охрид), Барба кала (Добрия моряк). Тамара, Роза, Яро (славянски бог на изобилието) и др. По-късно истинските имена - свидетелства за произхода на Охеда - са заменени с други.

След края на Втората световна воина директорът на Централния военноморски архив на Бразилия Макс Жусто Гуедес, успява да снеме препис на „Мапа Мунди-1500", като установява с точност всички надписи върху новооткритите брегове на Южна Америка. Така той успешно прочита всичко, но не може да разбере какво означава БУРНТИАНС в надписа: „Тези брегове бяха открити за Кастилия в година 1499, като откри­вателят беше БУРНТИАНС!". “Г-н Макс Жусто Гуедес бе любезен да ми изпрати това свое изследователско постижение - пише Димитров, - което при последва­лата обработка даде отново неопровержими резултати, че БУРНТИАНС е арабската дума БУРДЖАН, употребявана и от испанците и означаваща БЪЛГА­РИН.”

Искам да представя и други убедителни доказателства, посочени от нетитулувания изследовател и полиглот и, според мен, скромен човек Иван Димитров. Събрал съм ги от различни статии и ще ги изредя с някои съкращения, поради липса на достатъчно място.

1. Херара в „Обща история на откривателските плавания" посочва един комплекс на Охеда, особено проявил се при второто му плаване - „комплекса от детството, че ще умре от глад", и с това подсказва, че като дете Охеда е живял в семейството си бедно и е гладувал. Може ли един евентуален потомък на прочут феодален род, да гладува в детските си години – пита Димитров.

2. Де Охеда е признат за герой във войната на Испания срещу маврите. Крал Фердинанд и кралица Изабела искат да му подарят мавърски замък и много земя. Но Алонсо де Охеда се отказва. Възниква въпросът - защо? Някои западни изследователи смятат, че това е ненормална проява. Ние считаме, че няма нищо ненормално в отказа му. Неговата мечта е да воюва и за освобожде­нието на България.

3. Други автори споделят, че когато се разгневи, Охеда ругае на непознат език. Ругатните на този непознат език се изсипват най-много върху пирата Бернардино де Талавера. Но кой е този непознат език?

4. В Испания най-тачените светци през XV век са Сантяго, св. Яков, св. Хуан и св. Магдалена. А Алонсо де Охеда назовава първото европейско селище на новия континент Свети Стефан, (естествено с испанското му звучене - Сан Себастиан. Знайно е, че на брега на Охридското езеро има манастир, известен от най-стари времена като „Свети Стефан".

5. Алонсо де Охеда единствен от конквистадорите довежда в Севиля туземка, жена от Индиите и живее с нея незаконно. Това за инквизиторския съд на католиците-испанци е много тежко престъпление, но той за тях е чужденец.

6. Когато Алонсо де Охеда е разпитван пред кралския съд като свидетел (1513 г.), на въпроса на съдията на колко е години отговаря, че не знае точно. Може би е на 40. По това време в Испания има почти съвършена регистрационна система. Но съдиите не реагират, защото знаят, че Охеда е чужденец.

7. В някои писма от архива на английския посланик в Париж О'Конъл през XV век, които се намират в Англия, се сочат двете имена на великия мореплавател-откривател и се потвърждава, че Алонсо де Охеда и Драхан да Лихнида е име на едно и също лице.

8.Двете имена „Алонсо де Охеда - Драхан да Лихнида" се срещат още в доклади на испанската инквизиция до папата в Рим.

9. От завещанието на Охеда е известен лаконичен пасаж желанието да бъде погребан под прага на църквата във францисканския манастир в град Санто Доминго на остров Еспаньола, „ТА ВСИЧКИ ДА ТЪПЧАТ КОСТИТЕ МИ, АЗ НЕ ИЗПЪЛНИХ ДЪЛГА СИ КЪМ РОДИНАТА". Интересно е да се отговори за коя родина става дума. На Испания той дава много – слава, територия, злато. А на България - стремежа да накара Обединеното кралство да воюва срещу Османската империя – “твърдият му вътрешен импулс, благородната му кауза, си остава загадка" пише и изследовате­лят Андерсън.

10. През целия си живот Охеда не само прегръща всяка идея за кръстоносен поход към Божи гроб, но се стреми да я разшири, мечтаейки да воюва и за свобо­дата на България. Тъкмо този стремеж го кара да проявява геройство в Гранадската война, сближава го с Христофор Колумб, който споделя, че търси пряк морски път за Индия, за да събере злато и да финансира кръстоносен поход за освобождаване на Ерусалим. Към края на живота си той изпо­вядва, че не е изпълнил дълга си и според каноните на църквата иска да превърне костите си в стърга за краката на богомолците.

11. Нито един от съвременниците му не съобщава да е получавал вести, писма, пари от родители или близки. Охеда не пожелава да умре в Испания, макар че през последните години от живота си има нужда от подкрепа.

12. Личното име Алонсо през XV век означава в превод Драган. Освен това думата „алонсо" се употребява и като драг, мил, отдалечен, разделен. Първоначално името Драган Охридски в превод на испански е имало следния вид - Алонсо де Охрид. При първата адаптация на старо испански ,.Де Охрид" става „де Охрида". Но в латинските езици чуждите думи със срички ,.фри" и “хри” потъмняват, губят буквата „р" и се преобразуват на сричките „фе" и ,,хе". По този начин Охрида се превръща в Охеда. Представителите на известния испански феодален род се подписват Ojeda. За да не се смесва с тях, Драган Охридски се подписва Ноjеda.”

Доказателства. Доказателства,..

Ние българите трябва да направим тъй, че испанският мореплавател и откри­вател да не е вече безродник, а неговият дух да бъде приютен, макар след петстотин години, в Отечеството му и той да намери покой. Дали костите му наистина са зазидани в църквата на францисканския ма­настир в Санто Доминго. Мисля, че консултации с Доминиканската република няма да направят невъзможна тази идея. Алонсо де Охеда заслужава почтено място в България! Нека да го поменем в годината 2015-а, в която се навършват точно 515 години от началото на третия му поход, документите, за който са или изчезнали или укрити умишлено в миналото. Иван Димитров смята, че при този поход Де Охеда успява да премине тясната ивица между Северна и Южна Америка (Панамския провлак) и да стане първият европеец видял Великия тих океан.

(Спедва)

 

 

6. Той е българин, а не безроден призрак

Триумф: Чуждестранни енциклопедии идентифицират Алонсо де Охеда като испански мореплавател, роден в България

Петър НАНЕВ

(Продължение от миналия брой)

Иван Димитров смята, че при този поход Де Охеда успява да премине тясната ивица между Северна и Южна Америка (Панамския провлак) и да стане първият европеец видял Великия тих океан.

Освен Иван Димитров цитирахме и някои чуждестранни автори, писали за Де Охеда - Охридски. Но трябва да споменем, че още през 1960 г, българският писа­тел Владимир Полянов е написал голям очерк за Алонсо де Охеда в книгата си “Епоха на смелите” (издателство “Народна младеж”). Тогава обаче не е съществу­вала тезата за българския произход на Де Охеда. Въпреки това Поля­нов, ръководен от някакво девето чувство за близост с този мореплавател пише с топлота и симпатия за него. Той е описал тра­гичния край на конквистадора на остров Еспаньола.

“Пирати срещат в морето и кораба на Алонсо де Охеда. За миг той загубва богатството, което с кръв и мъка е събирал. Когато след това стига в Еспаньола, няма нищо друго освен своето име, своята шпага, мъката и горчивината в душата си. От тия неща ценно се оказва все още неговото име, защото успява да натовари на кредит единкораб с храна. Тоя кораб той изпраща с доверения си приятел Енсизо в Сан Себастиан.

Сам той остава в Еспаньола с надежда да постигне нещо повече, да намери други кораби, още хора, още храна, за да може да продължи делото си в Нова Андалузия - гр. Сан Себастиян.

Шест години се лута в Еспаньола, хлопа от врата на врата. Защото чува какви нещастия се струпват на хората в Сан Себастиан и удвоява исканията си. Чуват за събитията в Сан Себастиан и тия, които биха могли да му помогнат, стават по-въздържани. Дрехите му се протъркват, ботушите му се скъсват, косите му, макар трудно, побеляват, лицето му побледнява и отслабва, мъката по изоставените другари гложди сърцето му. Призраци и видения го разкъсват. С годините той все по-рядко хлопа по вра­тите на големци и приятели затова пък гледа с помътени очи. Чука по масата в кръчмата на Сан Доминго, все повече одрипавял, побелял и подпухнал. И потиска мъката си, и прогонва виденията и призраците с ракия, докато един ден през 1515 г. заспива на една маса и не се събужда...”

Аз лаикът съм разбрал едно и претендирам, че то е вярно: Научните открития много често са били отричани, авторите им са изживявали непосилни мъки, инквизиция, понякога са отнемали живота им, а после... са ги реабилитирали, дори са ги канонизирали за светци. Какво би попречило на нашите учени смело да навлязат в спор, който би издигнал авторитета на българската наука. Щом спорът дори за родното място на Колумб още не е решен и продължава от векове, какво толкова страшно би станало, ако ние изтъкнем доводите си, че Драган Охридски - Драхан да Лихнида, приел испанското име Алонсо де Охеда, е българин.

След потъпкването му в родината, Иван Димитров изпраща писмо до Академията на науките на тогавашния СССР и излага тезата си за българския мореплавател. Оказва се, че на руснаците съвсем не им било до изобличителен смях, а до доверие в изследванията на Ди­митров. Ето отговора от академията до него.

“Дълбоко уважаеми др. И. Димитров, Вашето писмо бе изпратено в Географското общество на АН на СССР. Това общество прояви голям интерес към Вашите работи, и е готово да даде отзив за тях, но Ви моли да изпратите на неговия адрес Вашите научни трудове по резултатите от това изследване.

Главен научен секретар: (подпис)”.

Вероятно научните трудове на Димитров са били изпратени в Русия. После?...

После, след време, се стига до триумф на неговата теза! Единайсет години спед разгрома и сриването на изследването на Иван Димитров в България, в издадената електронна руска “Большая енциклопедия Кирила и  Мефодия 1998” се помества следната статия, която ще предам фототипно в оригиналния й текст на руски. Тя е в издание, в чието съставяне участват стотици руски учени - авторитетни имена.

Ето и статията, копирана непосредствено от електронната енциклопедия:

“ОХЕДА (Hojeda, Ojeda) Алонсо де (наст. имя и фам. Драган Охридский) (ок. 1470-1515), испанский мореплаватель, конкистадор. Родился в Болгарии. Участник (в 1493-95) 2-й экспедиции Х. Колумба. В 1499-1500 руководил экспедицией (совместно с А. Веспучи), открывшей берег Гвианы, побережье Венесуэлы и о-ва Кюрасао и Аруба, Венесуельский зал., оз. Моракаибо и п-ов Гуахира. Основал 1-ю испанскую крепость в Юж. Америке.”

А ето и превода на български език:

„Охеда (Hojeda, Оjеda) Алонсо де (истинско име и фамилия - Драган Охридски ( около 1470-1515), испански мореплавател, конквистадор. Роден в България. Участник (в 1493-95) във втората експедиция на Хр. Колумб. В 1499-1500 ръководил експедиция заедно с Америко Веспучи), откривайки брега на Гвиана, крайбрежието на Венецуела и островите Кюрасао и Аруба, Венецуелския залив, езерото Маракаибо и полуостров Гуахира.”Основал първата испанска крепост в Южна Америка.”

Честито, българи, честито г-н Иван Димитров, може би от небето ти виждаш признанието за своя триумф. Мисля, че руската наука е доста­тъчно авторитетна, за да можем да отдъхнем и кажем, че много важна българска теза е възприета официално в една страна с постижения в историко-географските и космическите познания.

Изпишете в Гугъл името Драган ОхрискиЙ и ще видите в много справочници на Русия зад това име да пише, че лицето е родено в България и че е съратник на Колумб.

За съжаление, твоята страна, г-н, Димитров, все още не ти се е извинила, поне посмъртно, и не е потвърдила съгласие с 40-годишния ти къртовски труд...

Каква е загадката на българина Алонсо де Охеда? Оказва се, че най-великите конквистадори, са започнали откривателската си дейност в неговите отряди и екипажи. Америко Веспучи е само един от тях. Той се връща в Испания и се провъзгласява за откривател, докато Алонсо продължава ветроходните си походи по новите земи. Друг велик конквистадор е ученик на Алонсо - Франциско Пизаро помага на Де Охеда при изграждането на първото споменато европейско поселище на континента - Сан Себастиян. Този Пизаро, превзема петнадесет годи­ни след смъртта на Охеда империята на инките. С Де Охеда е работил и се е учил от него и Хернандо (Фернандо) Кортес. Великият завоевател на Мексико тръгва на поход срещу империята на ацтеките, само три години след кончината на  Алонсо де Охеда - Драган Охридски.

Господи! Алонсо де Охеда, е отхвърлен от всички и е оставен да издъхне гла­ден, беден, болен и безпомощен. Така е и с останалите велики откриватели на Новия свят. Те умират в нищета, в забвение.

Но духовете им днес са реабилитирани и уважавани от техните и други народи. Само скитащата душа на Алонсо де Охеда витае по морета и океани и не може да намери покой и мир, защото никой народ не я приема?! Неговият дух от 1515-а г. броди като демонизиран холандски призрак по света и чака неговия народ, да го приюти.

Този дух иска някой да му каже: ти си Драхан да Лихнида - Драган от Охрид - Драган Охридски. Щом е трябвало да служиш на кралете на Испания е трябвало да бъдеш Алонсо де Охеда. Този дух иска някой да му каже:

За нас ти си български великомъченик и светец, а не безроден призрак!

(Край)

 

 

 

 

1. Той е българин, а не безроден призрак!

През 2015 г. се навършват 515 години от Третата експедиция към Новия свят на наш сънародник - испански конквистадор

Петър НАНЕВ

Ние българите осъдихме на забрава и историческа смърт друг българин, за който различни документи говорят, че е сънародник, живял преди около петстотин години в Испания. Той участва активно в деветгодишната война срещу държавата на маврите. Тя е просъществувала от 1236 до 1492 г. на територията на Испания под наименованието Гранадски емират. Във войната сънародникът ни се отличавал с неоспорим героизъм и голяма смелост и станал фаворит на кралската двойка Фердинанд и Изабела - владетели на Обединеното кралство Кастилия, Леон и Арагон, което по-нататък ще наричаме за краткост Испания или Кастилия. След войната той се включва във второто плаване на Христофор Колумб към Новия свят на 25. IX. 1493 г. Българинът открива множество острови, извършва подвизи при завладяване на новите земи. По-късно прави четири самостоятелни откривателски плавания през морето-океан. Засега нека го наричаме условно Мореплавателя Хикс.

Няколко души са стигнали до извода, че Хикс е българин.

Сред тях са германският учен д-р Рихард Конетцки, който по време на броженията в испанската гражданска война е проникнал в архивите на Морския музей в Мадрид и през 1941 година гостува в България, изказвайки теза, че конквистадор с неустановена народност, може да се окаже българин. Вероятно тезата на Рихард Конетцки е запалила изследователския дух на тогавашния: гимназист Иван Димитров, който твърди, че през 1942 г. за първи път попада на данни за българския произход на мореплавателя и от тогава до 80-те години на м. в. изследва неотстъпно въпроса

По тази тема във връзка с 1300 годишнината на българската държава бяха публикувани множество статии в тогавашния ни печат. След това се случи нещо,:което покри в пълна забрава на темата, равна на забрана темата да се засяга не само в  материалите на Иван Димитров, а изобщо да се говори за българска следа в колумбистиката.

Въпросът е много дълъг за обяснение, но с няколко думи може да се каже, че твърдението, за български произход на мореплавателя бяха отхвърлени в остра статия в сатиричен софийски седмичник през януари 1987 година. Тази статия  се  появи в резултат на "декрет", даден от високо място. Така дискусията, че българин е участвал в открива­телските експедиции към Новия свят изчезна от българското битие. Повече не се чу нищо за съдбата на изследователя Иван Димитров - тогава човек на преклонна възраст . Но и науката ни замълча и про­дължава упорито да мълчи до днес. Влиза ли тогава в сила изтърканата формула.че мълчанието е знак на съгласие с тезата за българския произход на мореплава­теля? Мълчанието наистина може да бъде и знак на съгласие, но то е и вреден знак на забрава. Защото заедно с името на Иван Димитров изчезна и разработената теория за българския произход на конквистадора Драган Охридски, приел испанското име Алонсо де Охеда. Чрез архива от многобройните изрезки от печатни издания и записки, който съм събирал от онова време, нека да припомня; преките и косвените доказателства на Иван Ди­митров, д-р Рихард Конетцки и други чуждестранни особи, приели с интерес тезата, че е имало български мореплавател, участник във Великите географски открития. Българите през 80-те години на м. в. приемаха с любов тезата в публикациите, че техен средновековен сънародник е един от смелите откриватели на Новия свят.

И стана тъй, че след 1987 г, името на мо­реплавателя изчезна съвсем. Само веднъж, преди доста години, проф. Тянко Йорданов, познат на по-възрастните поколения като водещ на   съществуващото тогава предаване на Канал 1 на БТ "Атлас" спомена не­говото име. По повод 50-годишния юбилей на предаването тогавашният му водещ Симеон Идакиев бе поканил професора, който смело заяви, че пръв откри­вател на Венесуела и пръв човек, стъпил на континенталния бряг на Америка е българин, погребан в гр. Санто Доминго на остров Еспаньола (Хаити). Той допълни, че по негово завещание тленните му останки са зазидани под прага на църквата във францисканския манастир на гр. Санто Доминго в днешната Домини­канска република. Де Охеда е поискал останките му да се зазидат, за да тъпчат костите му богомолците, защото не е могъл да изпълни целта на живота си. А тази цел, според Иван Ди­митров, потвърдена и от Тянко Йорданов, била да помогне за освобождаването на отечеството му от османското иго. Той смело изрече и името на този мореплавател – Драган Охридски, приел испанско име, за да служи на Испания.

Една вечер и журналистът Росен Петров, тогава в БТВ, в продължение на няколко минути говори за заслугите на българина Драган Охридски в откривателството на Новия свят. След тези бегли споменавания на мореплавателя, последваха отново дълги години мълчание. И до днес то про­дължава.

Повече от тридесет години се питам защо бе нужен този акт на отрицание, достоен за последователите на Игнаций Лойола? Каква беше целта на неоправданите средства, с които се подходи към Драган Охридски и защо вместо всички българи и особено интелигенцията да защитят идеята за него - идея, която, се посрещаше благосклонно и със симпатия в авторитетни държави по света, изведнъж у нас потъна в мъртво мълчание.

Малко хронология на назад във времето.

Първата публикация, изтъкваща българския произход на Де Охеда излезе във в "Литературен фронт" (18 юни 1981 г). За нея сигурно спомогна и честването на 1300-годишнината на България. След шест месеца материал по темата се появи във в. "Транспортен глас" (брой 48, от 2-ри декември 1981 г.), след други 3 месеца пет публикации се появиха във в. "Труд", с които разполагам и ползвам за част от подготовката ми за този материал по темата за българския произход на Де Охеда. Темата преминава границите на страната ни. Тук-там по света се заговорва, че народността на един от близките съратници на Колумб, е българска. Вестниците от онова време съобщават, че кубинският професор от университета в Хавана Салватор Буено е казал при едно посещение в България, че ще напише книга, в която ще засегне историческите връзки между България и испански говорещия свят. Той заявява, че е много интересна тезата за българския произход на испанския откривател и конквистадор.

Не е известно дали книгата е излязла в Куба, но и да е публикувана, едва ли е преведена на български, поради завъртялата се, години по-късно, политическа конюнктура у нас. Българската идея за мореплавателя не е поета само от нашите издания и само от тогавашната приятелска испански-говореща страна Куба. Наши печатни медии пишат, че чуждестранни журналисти, акредитирани в София, са публикували материали по темата за произхода на испанския мореплавател. Съобщава се, че канадският вестник "Хоризонт" – “Horizon” от брой 44-ти през април 1982 г. нататък, е препечатал няколко публикации от нашата преса, които говорят за българския произход на колумбовия сподвижник. В различни статии, се дават и потвърждения и симпатия към българската идея.

Добре. Защо тогава, неочаквано изведнъж, всички млъкнаха, а българските учени, не казаха нищо по една статия, развенчала и поругала българската следа. Знак на съгласие ли е тяхното мълчание? Знаем, че народите на Балканите боледуват от пребогатата си история. Вероятно хората от по-възрастната интелигенция все още не могат да се очистят от интернационализма на миналото, с който бяхме възпитани. Но сега зад портите на Европейския съюз, мисля, се откри зелено поле за младото поколение историци и географи. Те могат да прогледнат и проникнат в архивите на Запада, да изтръгнат от забвението темите, които ни интегрират и ни правят близки със Западна Европа. А темата, че един виден конквистадор и откривател на Америка е българин би трябвало да ни сближи не само с Испания и Европа, а и със страни в Латинска Америка.

(Следва)

 

 

2, Той е българин, а не безроден призрак!

Защо да не е възможно да има испански конквистадор, произлязъл от на­шия народ?

Петър НАНЕВ

(Продължение от миналия брой)

А темата, че един виден конквистадор и откривател на Америка е българин би трябвало да ни сближи не само с Испания и Европа, а и с страни в Латинска Америка.

Разобличителна статия от 1987 г. просто набива идеята, че не е възможно българин да постигне такъв успех в мореплаването. Но защо забравяме, че българинът преди турското робство е живял в цивилизована държава, а българинът, през игото е бил потиснат и загубил ценностната си система. В началните години на робството той все още е бил учен и способен на всякакви дела.

Век преди Великите географски открития (с идването на селджуците на Балканите) е започнало масово преселение на българи, които създават цели колонии в свободни страни на запад и север. Във Франция има села и географски обекти, които до днес носят името Булгари, Бугри и т.н В Италия изобилстват фамилии с корен Булгар, Булгарели, Булгаро. Някои са още от времето на прабългарския водител Алцек, но други са от по-късните векове, след като започва българското преселение заради наложеното ни иго. Спомнете си, например за известния в средата на XX век италиански футболист Булгарели, за който тогава никой не спомена, че е с български корен, въпреки че игра от страната на Италия срещу нашите национали.

Ами масовите  заселвания на богомили в цяла Европа, чиито последователи на запад наричат катари, бугри, албигойци. Това са били все българи, чието учение, макар еретично, завладява Запада. То повлиява и на реформацията в Европа, косвено и на религиозните войни в Централна и Западна Европа. Можем да си направим извод, че представители на средновековната българска цивилизация в първите векове на робството се пръскат навсякъде в континента и в Русия, Те дават принос в развитието на други страни.

Например кой, става религиозен глава на Киев и цяла Русия в 1375 г.? Отговорът е неоспорим. Киприан, ученик на Патриарх Евтимий и Теодосий Търновски. Още преди падането ни под робство, през 1390 г. Киприан той е ръкоположен за Московски и Всерусийски митрополит. През вековете на робството много българи са работели навсякъде в Европа, Но ние не проявяваме интерес към тях.

Ще прескочим четири века от началото на игото и ще спрем, например, при Петър Берон, който през XIX в., когато след около 400 г. уж бездуховност, издава десетки томове на френски език в Париж. Сигурно интернационализмът ни щеше да забрани да казваме, че е българин, ако не беше написал и най-българското съчинение след Паисиевата история - Рибния буквар. Защо в повечето наши енциклопедии не се споменава за трудовете му, печатани на френски. Четох книга, която изтъква като класик, от Средновековието във френската поезия мъж от българско потекло.

А колко ли такива безбройни, безродни българи в Европа са се радвали на признание, далеч от поробителя. И за които ние не знаем нищо. България тогава е потънала в мрак и историческите документи липсват.

Така, че няма нищо изненадващо да е имало и един забележителен българин-мореплавател в екипажите на Христофор Колумб. Няма и нищо изненадващо той да е бил сред лидерите на експедициите и да е първият сред тях, стъпил на континенталния бряг на Южна Америка, както се твърди от Иван Димитров и предполага от Ри­хард Конетцки и чужди енциклопедии, които обаче не знаят от каква народност е.

Знам, че моят народ има уникалното качество да се съмнява в способностите и възможностите си. Знам и че българинът не смята себе си за морски човек. Но знам и това, че днес е търсен моряк и летец пръснат навсякъде по континентите и че плава под знамената на безброй, чуждестранни флотилии. Знам също, че в лицето на самотните ни мореплаватели - капитан Георги Георгиев, Дончо и Юлия Папазови, а и др. той е преплавал далече по-дълги маршрути от каравелите на Колумб. Няма нищо странно преди 500 години българин да е бил сред първите европейци в Новия свят.

Достатъчно е да погледнем тук-там по лавиците с книги и да намерим нещо по темата. Книгата на немския морски изследовател Хакне Нойкирхен "Пиратите", издателство "Георги Бакалов" Варна, 1981 г. ни дава пълно основание да смятаме, че нашият народ е имал свой пират-адмирал, далече преди англичанина Френсис Дрейк. Нека прочетем извадки от тази книга и разсъдим логически над нея. Описва се едно нападение над папски кораби, което разказва това:

 “Мавританският пиратски водач, нанесъл този дързък удар, се казвал Хорук (Арудж). Заради червената му брада го наричали още Барбароса. Той бил син на грънчар-християнин нейде от южните Балкани, който се преселил на остров Лесбос. След като турците завладели острова, Яков-реиз и семейството му приели исляма. Грънчарят притежавал сносна лодка, с която карал стоката си по  пазарите. Когато четиримата му сина пораснали, заедно с тях, той ще да е опитвал от време на време и по малко пиратство. След смъртта на бащата синовете Хорук, Елиас, Ицхак и Азор продължили грънчарския занаят и плаванията по море.

По време на един пиратски набег, Хорук (Арудж) бил пленен от една галера на монаси-йоанити, а Елиас бил убит. По всяка вероятност Ицхак сам се справял със скромното бащино наследство, защото тогава започнал светкавичният възход на Азор. Скоро той станал най-прочутият за времето си морски разбойник и получил от турския султан почетната титла „Хайредин", (закрилник на вярващите).“

Азор-Хайредин бил назначен от султана за адмирал на Османската флота в Средиземно море. Нойкирхен продължава разказа си.

“Хайредин бил сега на върха на своята мощ. Славата му била тъй голяма, че всеки реиз по северноафриканския бряг, който разполагал с мореходен съд, се присъединявал към победоносния пиратски адмирал. Великият адмирал на турската империя Хайредин умрял през 1546 г.”

Хайнц Нойкирхен го характеризира като високо почитан морски герой, едно изключително явление на флотоводец и пират, но можем да добавим и това, че той е почти съвременник на Драган – Алонсо, да добавим и това, че е син на славяни от южните Балкани. Но това не е всичко. Немският изследовател дава други интересни факти.

“След смъртта на Хайредин Барбароса, султанът назначил за адмирал и главнокомандуващ турската флота в западното Средиземноморие неговия ученик и помощник Драгут - пише Хайнц Нойкирхен, (обърнете внимание на името Драгут, което се среща наред с името Драгота и Драган в списъка на средновековните български имена. Също като Хайредин, и Драгут бил три години прикован за греблата на една християнска галера - освободили го срещу богат откуп. В боевете с Дориа, чиито пленник бил, той си възвърнал множество бази в Северна Африка и завоювал Триполи за султана, който го провъзгласил за бей на града.”

И какво? Не се ли оказва, че тук на Балканите може би българите са забравили други свои почитани в минали времена - не само свои мореплаватели, а и други заслужили хора от поробеното си отечество,  също преминали на служба към други народи. Става все по-ясно, че интернационализмът ни е толкова голям, че граничи с безродие. Кои са тези флотоводци - деца на християни от Балканите, които имат нашенски имена? Вече е време да повторим името на испанския мореплавател. Името, което преди повече от 30 години стъпкахме жестоко. Стъпкахме го жестоко вместо заедно с целия свят, да отбележим заслугата му като испански мореплавател с български произход по случай честванията на 500-годишнината от откриването на Америка.

Това е Железният рицар на мадоната - Алонсо де Охеда, чието истинско име, според други запазени документи е Драхан да Лихнида (Драган от Охрид) или Драган Охридски.

И така, името Драган Охридски трябва да се възроди в българската историография и да бъде не обект на подигравки и хумор, а на сериозно преосмисляне и преклонение Смятам, че никой не отнема на Испания един от видните й конквистадори, ако каже, че той е просто с български корени.

(Следва)

 

 

3. Той е българин, а не безроден призрак

Никоя нация не претендира, че Алонсо де Охеда – Драган Охридски е неин представител

Петър НАНЕВ

(Продължение от миналия брой)

И така, името Драган Охридски трябва да се възроди в българската историография и да бъде не обект на подигравки и хумор, а на сериозно преосмисляне и преклонение Смятам, че никой не отнема на Испания един от видните й конквистадори, ако каже, че той е просто с български корени.

И така, кой е Алонсо де Охеда. Той испанец ли е или не е?

В търсене отговор на тези въпроси Иван Димитров е посветил 40 години от своя живот. Той пишеше:

“Изследователите на хронистите от XV век още недоумяват - що за човек е Алонсо де Охеда. Дори учените испанци не могат да обяснят отделните епизоди от живота му. Те не са установили още родното му място, някои от тях казват, че е живял в гр. Куенка, но  това не означава нещо съществено. Нямат данни за родителите му, не обясняват не испанското му име и презиме. За повечето от изследователите Алонсо де Охеда си остава парадокс, мистерия, загадка... Испанската енциклопедия (1972 г.) представя Охеда отгоре-отгоре, като заобикаля някои страни от живота му.

Монахът Бартоломе де лас Касас, който участва в първото самостоятелно плаване на Де Охеда - Да Лахнида, го обрисува като: „малък на ръст, но доста добре сложен и силен”. Христофор Колумб пише за него, че бил: „много находчив младеж и с много голяма смелост". Според свидетелските твърдения на неговите съвременници се знае, че бил експерт по военните дисциплини, ловък при употребата на сила и че обича да се бие с меч и шпага”.

В енциклопедията - тълкува статията й Димитров - е премълчано, че .”Алонсо де Охеда е централна фигура в откриването на Новия свят, че е бил един от най-големите герои през Гранадската война, монах от религиозните бойни ордени, непобедим ездач и боец с меч, най-добрият бегач на Испания, отличен плувец, най-смелият, най-дръзкият младеж на Обединеното кралство Кастилия, Леон и Арагон, любимец на кралица Изабела и нейно доверено лице. Пре­мълчано е, че Алонсо де Охеда е най-сериозният съперник на Христофор Колумб в географските открития. Премълчано е. че той е първият европеец, стъпил на континента с европейска и християнска мисия - първият цивилизатор, осно­вател на първото и второто европейско континентално американско селище, ктитор на първата църква, извършил първите християнски покръствания на континента Америка и на остров Куба. Премълчано е също така, че Алонсо де Охеда е най-значителният конквистадор на Испания, в екипажите на когото са служили като негови подчинени помощници светилата на испанска конквиста: Пизаро. Кортес и Де Балбоа.”

Да започнем да търсим какво казват и други енциклопедии от интернет в статиите си за мо­реплавателя Алонсо де Охеда.

В Британската енциклопедия от 1997 г.  разделът “The Нistory оf Latin America" ("История на Латинска Америка") пета глава разказва за откриването на Америка. Първата секция на тази глава е озаглавена "Пътуванията на Христофор Колумб". Тук се казва, че Де Охеда е участвал във второто плаване на Колумб. Веднага следващата статия е озаглавена "Други ранни изследователи". На най-първо място в тази статия се чете името на Алонсо де Охеда и се сочи че през 1499 г. той в самостоятелно плаване се насочва към на континенталния бряг на Южна Америка. Съпровождан от своя помощник, флорентинеца Америко Веспучи, Де Охеда достигнал до устието на Ориноко и изследвал брега, като дал име на днешна Венецуела (умалителна форма на думата "Венеция"). В цялата енциклопедия не се казва каква е народността на мореплавателя. Кой ли народ би могъл да забрави откривател на Новия свят? Навярно - народ, загубил за дълго своята независимост и култура. Драган Охридски - Алонсо де Охеда сякаш е прокълнат от съдбата. За негови велики постижения се споменава само с по две думи. За неговата личност проучвателите на Великите географски открития от късни епохи са съвсем лаконични, дори саркастични. А този човек също е роден от майка с баща, които са били с определена народност. Всички известни факти от същността за мореплавателя могат да водят към българските земи. А името Драган - слава богу е по-българско от Иван и от Стоян.

“Попитах доста познати, живели в различни страни, дали са чували всред други народи да съществува това собствено име и не получих положителен отговор, а за фамилното "Да Лихнида" и "Охрида", което пък на тогавашния стар испански е транскрибирано на Охеда да не говорим.”

По традиция твърдението, че Де Охеда (De Hojeda) e българин може да бъде оспорено категорично само от “някогашните” ни братя от Македония, които се обаждат засега плахо, че е македонец. Но нищо чудно да му издигнат внушителен паметник в центъра на Скопие до паметника на Александър Македонски. Ала и това ще бъде в подкрепа на твърдението, че мореплавателят е българин.

В интервю, на известния публицист, покойник, Георги Тамбуев, във в. “Труд” Димитров разказва, че като ученик в гимназията през 1942 г. е чул да се го­вори за дневника на Мари-Мадлен сен Жозеф. Племенница на бретонския херцог Ди Вилар. Дневникът е воден от 1491 до 1509 г. В него Мари-Мадлен сен Жозеф е написала, че Алонсо де Охеда е известен още с името Драхан да Лихнида. В друга статия той прибавя, че двете имена „Алонсо де Охеда - Драхан да Лихни­да" се срещат още в писма, съобщения и доклади на испанската инквизиция до па­пата в Рим.

Мисля, че дори само името Драхан да Лихнида е достатъчно свидетелство за българския произход на мореплавателя и да ни даде право да го приемем като свой и докажем, че е наш сънародник.

Не е трудно и за обикновения човек да установи, че Лихнида е името на Охрид на латински език - в документи се споменава, че в определени времена, в Охрид има квартал, наричан Лихнида, в който са живеели предимно католици. Ако семейството на Драхан да Лихнида е било католическо тогава много неща си идват на мястото. И най-вече за приема му в католическа Кастилия.

Говорейки и служейки си с няколко езика, Димитров се заема да търси данни за мореплавателя във всички възможни писмени извори. Както днес, така и в миналото енциклопедиите са били пестеливи по отношение на Охеда. В тях се съобщава сравнително малко за плаванията му. На Иван Димитров прави впечатление, че 14 ита­лиански градове спорят и 12 нации се борят да признаят Колумб за свой гражда­нин. Прави му впечатление още, че притежатели на около 300 различни портрета претенди­рат, че те изобразяват Колумб.

Димитров задава въпроса: Защо никакви градове и никакви нации не смятат Алонсо де Охеда за свой гражданин?

Иван Димитров издирва ценни данни за живота на Де Охеда, извлечени от проучвания в бившите Югославия и ГДР, в Румъния, Унгария, Австрия. Като герой от войната с маврите, Охеда е влязъл в Шпаньолския епос под името Алонсо Черния (Alonso Negro).

Като участва в първата експедиция на Де Охеда, Америко Веспучи води записки, които по-късно са публикувани. Във факсимилето от тях, което е поместено във в. "Труд" още в първите редове може да прочетете два пъти на латиница името Алонсо Негро, което означава Алонсо Черния.

По този повод Димитров съобщава, че в стари документи в Хърватско и Сърбия е намирал израза "Црн бугарин" Црн Стоян, Црн Петар и т.н. С една дума - той обяснява, че думата "черен" характеризира името на човека, пред което име е сложена като определението "лош", печален, черен...
(Следва)

 

4. Той е българин, а не безроден призрак

Най-важното пряко доказателство за българския произход на Алонсо де Охеда е дневникът на Мари-Мадлен сен Жозеф

Петър НАНЕВ

(Продължение от миналия брой)

Димитров съобщава, че в стари документи в Хърватско и Сърбия е намирал израза "Црн бугарин" Црн Стоян, Црн Петар и т.н. С една дума - той обяснява, че думата "черен" характеризира името на човека, пред което име е сложена като определението "лош", печален, черен.

С една дума – Димитров обяснява, че думата "черен" характеризира името на човека, пред което име е сложена като определението "лош" - лош Стоян, лош Петър и т.н. Възможно е за българите да се е говорело така. Интересно е да се разучи какъв е произходът на детската игра Черен Петър.

Лошата слава на българите е незаслужена. Но тя е изработена само в пуританските и префинените аристократически среди на Запад. Тя би трябвало да се дължи на ересите, които народът ни пренася в онази част на Европа. Тези ереси широките маси на Запад приемат с охота и симпатия към българите. Те се приемат дори и от някои феодали на Запад. Хилядите богомили, които заселват южните части на континента намират стотици хиляди последовате­ли, които се наричат катари, албигойци, бугри. Естествено е католическата аристокрация да свързва името на народа ни с "черни" неща.

По този повод нека отново отворим Британската енциклопедия в интернет и видим съ­ществува ли понятието "Bogomil". Излизат 12 статии и откъси от книги, свързани с темата.

Под "Богомил" пише “Член на дуалистична религиозна секта, която просъществува на Балкани­те от Десети до Петнадесети век. Тя е възникнала в България към средата на Десети век. Богомилите се наричали на името на основателя на учението - свещеника Богомил.”

По нататък “Британика” изтъква, че в началото на XIII в. Богомилите изграждат верига, обхващаща територии от Черно море до Атлантика. Католическият свят изпитва силна тревога от широкото разпространение на ереста, както и от про­дължителните религиозни войни и походи срещу последователите на богомилството в Европа. Една от причините за създаването на зловещата испанска инквизиция е разпространението на нашата ерес. Но да се върнем към Алонсо – Драган…

Учен от Испания съобщава на Димитров с писмо, че за последните петдесет години за Де Охеда има написани едва пет статии, от които не е научил нищо ново. Димитров съобщава още следното.

“От Испания получих един доклад, който много ме заинтригува. След съобщението на барон фон Крамер, че в дневника на своята далечна пра-пра-прабаба Мари-Мадлен сен Жозеф е открил, че Алонсо де Охеда е известен още като Драган да Лахнида, в Испанската академия е съставена комисия, която да разследва кой е и откъде е Алонсо де Охеда. Комисията дълго време проучва ро­довете Охеда, търси родното му място. И заключава в своя доклад, че в Испа­ния не е открила нито рода му, нито родното му място.”

В уводната част на първото си интервю с Иван Димитров, публикувано във в. "Труд", журналистът Георги Тамбуев развива интересна теза, според която, с откритията си, мореплавателят от Охрид иска да направи Испания по-богата и по-силна, за да започне тя евентуална война с поробителите на собствената му роди­на. Алонсо - Драган - е роден около 1470 г. Това означава, че той е дошъл на бе­лия свят само 26 години след последния кръстоносен поход и само 22 години пре­ди първото плаване на Колумб. Охрид е паднал под турско робство през 1375 г. Вероятно родителите на Драган са се изселили в Западна Европа именно от Охрид, след умирането на надеждата във Владислав Варненчик през 1444 г. Ако тогава част от рода на неродения още Драган е живял в Охрид, след разгрома, не­говите родители вероятно са избягали на Запад и по-късно са стигнали в Испания, за да се установят тук и търсят хляба си. По-късно се ражда Драган и отраства. Но може би и съобщението, в испанската енциклопедия, че Охеда е роден в гр. Куенка е вярно, при положение, че българският клон на рода му вече се е заселил тук. Де­тето, кръстено Драган, е твърде вероятно да е възпитано в патриотичен дух спрямо поробената си родина. През детството и юношеството си той е носел името, дадено му от родителите - Драган и записано в дневника на Мари-Мадлен сен Жо­зеф като "Драхан". Да припомним - тя пише, че Алонсо де Охеда е известен още с името Драхан да Лихнида (в буквален превод Драган от Охрид).

По-късната смяна на името му в Алонсо е разбираема, думата "драг, мил" е преведена на старо испански в Алонсо. Това също е повече от разбираемо - като млад човек той иска да се интегрира в обществото, в което живее. С подвизи и голяма смелост, както сочат източниците, успява да стори това. Сочи се героичният епизод, с който младежът покорил цяла Севиля, преди да тръгне да плава. Пред очите на кралица Изабела той се изкачил на върха на високо дърво, от което бързо се прехвърлил на Хиралда (висока църковна камбанария). Така или иначе, младежът не може да остане с име, което звучи повече от чуждо в тази страна. Затова най-вероятно е, да го е сменил или по свое желание или да е имало и закон, изискваш хората. които служат на кралския двор на Кастилия, да носят чисто испански имена.

Иван Димитров поставя въпроса: защо се укриват документите за третото откривателско плаване на Алонсо де Охеда, от което през 2005 г. се навърш­ва точно половин-хилядолетен юбилей, който е и една от причините да предложим тези публикации. Ето какво пише Димитров по този повод. “Дори една карта на плаванията на Охеда чертае маршрутите на първото, второто и., четвъртото му плаване. А третото е пропуснато. Защо? Има целенасочен стремеж да са внуши, че всичко, свързано с третото плаване на Алонсо де Охеда, се е загубило, че няма данни, че не може да се възстанови нито по аналогия, нито дори и като хипотеза. Та нали тъкмо това плаване доказва, че не друг, а Алонсо де Охеда е първият европеец, излязъл на брега на Тихия океан, като е прекосил тясната ивица земя на Панама. А това значи да се объркат „истините" на традиционно приетата колумбистика…”

Картата на Хуан де ла Коса, съставена в резултат на плаването на Алонсо де Охеда в 1499 г., когато той открива голяма част от бреговете на Южна Америка, се нарича "Мапа Мунди". Тя се пази в Морския музей в Мадрид. Завършена е в края на експедицията на Де Охеда, след пристигането му в испанското пристанище Санта Мария до гр. Кадис през юни 1500 г. В една статия на в. "Орбита" и списание "Нов Живот" от декември 1986 г., която всъщност е последната публикация по темата "Драган Охридски - Алонсо де Охеда", се казва, че на Мапа Мунди има надпис, който гласи, че откривателят на Южна Америка е БУРНТИАНС. "Орбита" и "Нов живот" сочат, че това е испанската транскрипция на арабската дума БУРДЖАН, която пък означава БЪЛГАРИН, като обяснява и фонетичните особености на испанския и арабския език и разкрива как арабското й звучене се е изменило в испанско. Освен това като пряко доказателство за българския произход на Драган Охридски се сочи и друго. Върху флагманския кораб на Охеда в "Мапа Мунди" е на­рисувано и личното знаме на мореплавателя - цялото зелено, в средата с голям червен щит, а пред него - бял боен български кръст. Тези неща говорят, че Охридски \или сам помни, или по предание на родители и деди пази свят спомен за отечеството си България.» Цели единадесет години древното българско народно знаме се развява по бреговете на Южна и Средна Америка, над редица острови като Куба, Ямайка, Доминика и др.  Всичко това от векове е известно на испанската наука, но... - слага многоточие сп. "Нов живот", което препечатва тази статия и изтъква, че популяризираните по-късно факсимилета на "Мапа Мунди", са подправени. От тази статия научаваме и това, че има забрана за преснимането на Мапа Мунди на Де ла Коса и Де Охеда. Векове наред тя се разпространява не в оригинала й, изготвен от Хуан де ла Коса, а в преправени варианти.

Сочи се конкретно:

Един от най-сериозните фалшификати на ,.Мапа Мунди -1500" е отпечатан в световноизвестния френски „Атлас женерал", издаден през 1909 г. Там е зали­чена топонимията, доказваща точния маршрут на Алонсо де Охеда по брегове­те на Южна Америка, за да не се види. че именно той е откривателят на Брази­лия. Изтрито е мястото, където Хуан де ла Коса завършва картата в 1500 г., все едно, че Охеда пристига втори след Пинсон. Българското знаме на Охеда е заменено с кастилското. Надписът за откривателя на Южна Америка е изме­нен, като думата БУРДЖАН - българин, е заменена с испанската - ВИСЕНТИАНЕС и ВАНЕАС. Фалшивите факсимилета. присадени в картата на Хуан де ла Коса заливат науката. (Следва)

 

5. Той e българин, а не безроден призрак!

Още  една дузина основания на Димитров за утвърждаването на българския произход на Охеда. Тъжна кончина…

Петър НАНЕВ

(Продължение от миналия брой)

Българското знаме на Охеда е заменено с кастилското. Надписът за откривателя на Южна Америка е изме­нен, като думата БУРДЖАН - българин, е заменена с испанската - ВИСЕНТИАНЕС и ВАНЕАС. Фалшивите факсимилета, присадени в картата на Хуан де ла Коса заливат науката.

Откритието за измамата е направено по време на броженията в Испанската гражданска война. Идва възмездието, пише в статия на в. "Орбита" и в сп. "Нов живот" от онова време

През 1938 г. немският историк и известен учен д-р Рихард Конетцки,  споменат в първата част на този материал, има далечен славянски произход. Прави подробно изследване на картата на Хуан де ла Коса.

В разгара на Гражданската война, той успява да проникне в Морския музей в Мадрид. Преснима оригиналната карта от 1500-та година и като прави сравнение с известните й факсимилета, открива користното вмешателство, изразено в подправянето на важни детайли и надписи, но се въздържа да ги коментира в печата. Все пак той издава единственото неподправено факсимиле на, . Мапа Мунди - 1500 г" в своята “Голяма история на света" издадена от Библиографския институт в Лайпциг през 1939 г.

На нея ясно личат българското знаме на Алонсо де Охеда, думата БУРНТИАНС, както и единственото най-вярно изображение на нашия велик съплеменник. Иван Димитров, на 30.08.1982 г., пише във в. "Труд":Ние разполагаме с копие от не фалшифицираната „Мапа Мунди" от 1500 година, направена по поръчка на Охеда от Хуан де ла Коса. С тази карта Охеда отива на доклад в испанския двор. Повечето названия в нея са български или славянски - Дола, Галата, Курия, Хоро, Лихнида и Лахнида (Охрид), Барба кала (Добрия моряк). Тамара, Роза, Яро (славянски бог на изобилието) и др. По-късно истинските имена - свидетелства за произхода на Охеда - са заменени с други.

След края на Втората световна воина директорът на Централния военноморски архив на Бразилия Макс Жусто Гуедес, успява да снеме препис на „Мапа Мунди-1500", като установява с точност всички надписи върху новооткритите брегове на Южна Америка. Така той успешно прочита всичко, но не може да разбере какво означава БУРНТИАНС в надписа: „Тези брегове бяха открити за Кастилия в година 1499, като откри­вателят беше БУРНТИАНС!". “Г-н Макс Жусто Гуедес бе любезен да ми изпрати това свое изследователско постижение - пише Димитров, - което при последва­лата обработка даде отново неопровержими резултати, че БУРНТИАНС е арабската дума БУРДЖАН, употребявана и от испанците и означаваща БЪЛГА­РИН.”

Искам да представя и други убедителни доказателства, посочени от нетитулувания изследовател и полиглот и, според мен, скромен човек Иван Димитров. Събрал съм ги от различни статии и ще ги изредя с някои съкращения, поради липса на достатъчно място.

1. Херара в „Обща история на откривателските плавания" посочва един комплекс на Охеда, особено проявил се при второто му плаване - „комплекса от детството, че ще умре от глад", и с това подсказва, че като дете Охеда е живял в семейството си бедно и е гладувал. Може ли един евентуален потомък на прочут феодален род, да гладува в детските си години – пита Димитров.

2. Де Охеда е признат за герой във войната на Испания срещу маврите. Крал Фердинанд и кралица Изабела искат да му подарят мавърски замък и много земя. Но Алонсо де Охеда се отказва. Възниква въпросът - защо? Някои западни изследователи смятат, че това е ненормална проява. Ние считаме, че няма нищо ненормално в отказа му. Неговата мечта е да воюва и за освобожде­нието на България.

3. Други автори споделят, че когато се разгневи, Охеда ругае на непознат език. Ругатните на този непознат език се изсипват най-много върху пирата Бернардино де Талавера. Но кой е този непознат език?

4. В Испания най-тачените светци през XV век са Сантяго, св. Яков, св. Хуан и св. Магдалена. А Алонсо де Охеда назовава първото европейско селище на новия континент Свети Стефан, (естествено с испанското му звучене - Сан Себастиан. Знайно е, че на брега на Охридското езеро има манастир, известен от най-стари времена като „Свети Стефан".

5. Алонсо де Охеда единствен от конквистадорите довежда в Севиля туземка, жена от Индиите и живее с нея незаконно. Това за инквизиторския съд на католиците-испанци е много тежко престъпление, но той за тях е чужденец.

6. Когато Алонсо де Охеда е разпитван пред кралския съд като свидетел (1513 г.), на въпроса на съдията на колко е години отговаря, че не знае точно. Може би е на 40. По това време в Испания има почти съвършена регистрационна система. Но съдиите не реагират, защото знаят, че Охеда е чужденец.

7. В някои писма от архива на английския посланик в Париж О'Конъл през XV век, които се намират в Англия, се сочат двете имена на великия мореплавател-откривател и се потвърждава, че Алонсо де Охеда и Драхан да Лихнида е име на едно и също лице.

8.Двете имена „Алонсо де Охеда - Драхан да Лихнида" се срещат още в доклади на испанската инквизиция до папата в Рим.

9. От завещанието на Охеда е известен лаконичен пасаж желанието да бъде погребан под прага на църквата във францисканския манастир в град Санто Доминго на остров Еспаньола, „ТА ВСИЧКИ ДА ТЪПЧАТ КОСТИТЕ МИ, АЗ НЕ ИЗПЪЛНИХ ДЪЛГА СИ КЪМ РОДИНАТА". Интересно е да се отговори за коя родина става дума. На Испания той дава много – слава, територия, злато. А на България - стремежа да накара Обединеното кралство да воюва срещу Османската империя – “твърдият му вътрешен импулс, благородната му кауза, си остава загадка" пише и изследовате­лят Андерсън.

10. През целия си живот Охеда не само прегръща всяка идея за кръстоносен поход към Божи гроб, но се стреми да я разшири, мечтаейки да воюва и за свобо­дата на България. Тъкмо този стремеж го кара да проявява геройство в Гранадската война, сближава го с Христофор Колумб, който споделя, че търси пряк морски път за Индия, за да събере злато и да финансира кръстоносен поход за освобождаване на Ерусалим. Към края на живота си той изпо­вядва, че не е изпълнил дълга си и според каноните на църквата иска да превърне костите си в стърга за краката на богомолците.

11. Нито един от съвременниците му не съобщава да е получавал вести, писма, пари от родители или близки. Охеда не пожелава да умре в Испания, макар че през последните години от живота си има нужда от подкрепа.

12. Личното име Алонсо през XV век означава в превод Драган. Освен това думата „алонсо" се употребява и като драг, мил, отдалечен, разделен. Първоначално името Драган Охридски в превод на испански е имало следния вид - Алонсо де Охрид. При първата адаптация на старо испански ,.Де Охрид" става „де Охрида". Но в латинските езици чуждите думи със срички ,.фри" и “хри” потъмняват, губят буквата „р" и се преобразуват на сричките „фе" и ,,хе". По този начин Охрида се превръща в Охеда. Представителите на известния испански феодален род се подписват Ojeda. За да не се смесва с тях, Драган Охридски се подписва Ноjеda.”

Доказателства. Доказателства,..

Ние българите трябва да направим тъй, че испанският мореплавател и откри­вател да не е вече безродник, а неговият дух да бъде приютен, макар след петстотин години, в Отечеството му и той да намери покой. Дали костите му наистина са зазидани в църквата на францисканския ма­настир в Санто Доминго. Мисля, че консултации с Доминиканската република няма да направят невъзможна тази идея. Алонсо де Охеда заслужава почтено място в България! Нека да го поменем в годината 2015-а, в която се навършват точно 515 години от началото на третия му поход, документите, за който са или изчезнали или укрити умишлено в миналото. Иван Димитров смята, че при този поход Де Охеда успява да премине тясната ивица между Северна и Южна Америка (Панамския провлак) и да стане първият европеец видял Великия тих океан.

(Спедва)

 

 

6. Той е българин, а не безроден призрак

Триумф: Чуждестранни енциклопедии идентифицират Алонсо де Охеда като испански мореплавател, роден в България

Петър НАНЕВ

(Продължение от миналия брой)

Иван Димитров смята, че при този поход Де Охеда успява да премине тясната ивица между Северна и Южна Америка (Панамския провлак) и да стане първият европеец видял Великия тих океан.

Освен Иван Димитров цитирахме и някои чуждестранни автори, писали за Де Охеда - Охридски. Но трябва да споменем, че още през 1960 г, българският писа­тел Владимир Полянов е написал голям очерк за Алонсо де Охеда в книгата си “Епоха на смелите” (издателство “Народна младеж”). Тогава обаче не е съществу­вала тезата за българския произход на Де Охеда. Въпреки това Поля­нов, ръководен от някакво девето чувство за близост с този мореплавател пише с топлота и симпатия за него. Той е описал тра­гичния край на конквистадора на остров Еспаньола.

“Пирати срещат в морето и кораба на Алонсо де Охеда. За миг той загубва богатството, което с кръв и мъка е събирал. Когато след това стига в Еспаньола, няма нищо друго освен своето име, своята шпага, мъката и горчивината в душата си. От тия неща ценно се оказва все още неговото име, защото успява да натовари на кредит единкораб с храна. Тоя кораб той изпраща с доверения си приятел Енсизо в Сан Себастиан.

Сам той остава в Еспаньола с надежда да постигне нещо повече, да намери други кораби, още хора, още храна, за да може да продължи делото си в Нова Андалузия - гр. Сан Себастиян.

Шест години се лута в Еспаньола, хлопа от врата на врата. Защото чува какви нещастия се струпват на хората в Сан Себастиан и удвоява исканията си. Чуват за събитията в Сан Себастиан и тия, които биха могли да му помогнат, стават по-въздържани. Дрехите му се протъркват, ботушите му се скъсват, косите му, макар трудно, побеляват, лицето му побледнява и отслабва, мъката по изоставените другари гложди сърцето му. Призраци и видения го разкъсват. С годините той все по-рядко хлопа по вра­тите на големци и приятели затова пък гледа с помътени очи. Чука по масата в кръчмата на Сан Доминго, все повече одрипавял, побелял и подпухнал. И потиска мъката си, и прогонва виденията и призраците с ракия, докато един ден през 1515 г. заспива на една маса и не се събужда...”

Аз лаикът съм разбрал едно и претендирам, че то е вярно: Научните открития много често са били отричани, авторите им са изживявали непосилни мъки, инквизиция, понякога са отнемали живота им, а после... са ги реабилитирали, дори са ги канонизирали за светци. Какво би попречило на нашите учени смело да навлязат в спор, който би издигнал авторитета на българската наука. Щом спорът дори за родното място на Колумб още не е решен и продължава от векове, какво толкова страшно би станало, ако ние изтъкнем доводите си, че Драган Охридски - Драхан да Лихнида, приел испанското име Алонсо де Охеда, е българин.

След потъпкването му в родината, Иван Димитров изпраща писмо до Академията на науките на тогавашния СССР и излага тезата си за българския мореплавател. Оказва се, че на руснаците съвсем не им било до изобличителен смях, а до доверие в изследванията на Ди­митров. Ето отговора от академията до него.

“Дълбоко уважаеми др. И. Димитров, Вашето писмо бе изпратено в Географското общество на АН на СССР. Това общество прояви голям интерес към Вашите работи, и е готово да даде отзив за тях, но Ви моли да изпратите на неговия адрес Вашите научни трудове по резултатите от това изследване.

Главен научен секретар: (подпис)”.

Вероятно научните трудове на Димитров са били изпратени в Русия. После?...

После, след време, се стига до триумф на неговата теза! Единайсет години спед разгрома и сриването на изследването на Иван Димитров в България, в издадената електронна руска “Большая енциклопедия Кирила и  Мефодия 1998” се помества следната статия, която ще предам фототипно в оригиналния й текст на руски. Тя е в издание, в чието съставяне участват стотици руски учени - авторитетни имена.

Ето и статията, копирана непосредствено от електронната енциклопедия:

“ОХЕДА (Hojeda, Ojeda) Алонсо де (наст. имя и фам. Драган Охридский) (ок. 1470-1515), испанский мореплаватель, конкистадор. Родился в Болгарии. Участник (в 1493-95) 2-й экспедиции Х. Колумба. В 1499-1500 руководил экспедицией (совместно с А. Веспучи), открывшей берег Гвианы, побережье Венесуэлы и о-ва Кюрасао и Аруба, Венесуельский зал., оз. Моракаибо и п-ов Гуахира. Основал 1-ю испанскую крепость в Юж. Америке.”

А ето и превода на български език:

„Охеда (Hojeda, Оjеda) Алонсо де (истинско име и фамилия - Драган Охридски ( около 1470-1515), испански мореплавател, конквистадор. Роден в България. Участник (в 1493-95) във втората експедиция на Хр. Колумб. В 1499-1500 ръководил експедиция заедно с Америко Веспучи), откривайки брега на Гвиана, крайбрежието на Венецуела и островите Кюрасао и Аруба, Венецуелския залив, езерото Маракаибо и полуостров Гуахира.”Основал първата испанска крепост в Южна Америка.”

Честито, българи, честито г-н Иван Димитров, може би от небето ти виждаш признанието за своя триумф. Мисля, че руската наука е доста­тъчно авторитетна, за да можем да отдъхнем и кажем, че много важна българска теза е възприета официално в една страна с постижения в историко-географските и космическите познания.

Изпишете в Гугъл името Драган ОхрискиЙ и ще видите в много справочници на Русия зад това име да пише, че лицето е родено в България и че е съратник на Колумб.

За съжаление, твоята страна, г-н, Димитров, все още не ти се е извинила, поне посмъртно, и не е потвърдила съгласие с 40-годишния ти къртовски труд...

Каква е загадката на българина Алонсо де Охеда? Оказва се, че най-великите конквистадори, са започнали откривателската си дейност в неговите отряди и екипажи. Америко Веспучи е само един от тях. Той се връща в Испания и се провъзгласява за откривател, докато Алонсо продължава ветроходните си походи по новите земи. Друг велик конквистадор е ученик на Алонсо - Франциско Пизаро помага на Де Охеда при изграждането на първото споменато европейско поселище на континента - Сан Себастиян. Този Пизаро, превзема петнадесет годи­ни след смъртта на Охеда империята на инките. С Де Охеда е работил и се е учил от него и Хернандо (Фернандо) Кортес. Великият завоевател на Мексико тръгва на поход срещу империята на ацтеките, само три години след кончината на  Алонсо де Охеда - Драган Охридски.

Господи! Алонсо де Охеда, е отхвърлен от всички и е оставен да издъхне гла­ден, беден, болен и безпомощен. Така е и с останалите велики откриватели на Новия свят. Те умират в нищета, в забвение.

Но духовете им днес са реабилитирани и уважавани от техните и други народи. Само скитащата душа на Алонсо де Охеда витае по морета и океани и не може да намери покой и мир, защото никой народ не я приема?! Неговият дух от 1515-а г. броди като демонизиран холандски призрак по света и чака неговия народ, да го приюти.

Този дух иска някой да му каже: ти си Драхан да Лихнида - Драган от Охрид - Драган Охридски. Щом е трябвало да служиш на кралете на Испания е трябвало да бъдеш Алонсо де Охеда. Този дух иска някой да му каже:

За нас ти си български великомъченик и светец, а не безроден призрак!

(Край)