Премини към съдържанието

Aliya - Блог

  • публикации
    230
  • коментари
    268
  • прегледи
    238178

ОБРЪЩЕНИЕ на Пловдивския митрополит Николай!

ОБРЪЩЕНИЕ на Пловдивския митрополит Николай

Пловдивска митрополия

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай

към клира и миряните на Пловдивска епархия

Обични в Господа братя и сестри,

Не се ли убеждавате колко е велик Божият промисъл? Да ни изпрати за поклонение светите мощи на бащата и майката на Света Богородица. Мъжът и жената, дали живот на Майката на нашия Господ Иисус Христос. Да ни ги изпрати точно в момент, в който и Църквата, и цялото ни общество размишляваме върху функцията и задачите на семейството в съвременния свят.

Преди седмица, на празника Успение Богородично, който е традиционният християнски ден за почит към жената и майчинството, казахме няколко думи по повод идеите за някои законови промени. Идеите за регламентиране на т.нар. „сурогатно майчинство”, за въвеждане на института на „фактическото съжителство” и за забрана децата да бъдат въвличани в религиозни дейности. Според инициаторите на тези законопроекти това са добри, полезни и навременни идеи. Те имали за цел да улеснят създаването на бързи и лесни договорни съюзи между хората и да улеснят производството на деца, които от датата на производство да бъдат изграждани като модерни личности, освободени от тесните окови на религиозните предразсъдъци. Позволихме си публично да се усъмним дали тези идеи са наистина толкова полезни. Изразихме се с малко по-остри думи, както правят йерарсите на Църквата, когато искат да бъдат чути. И разбира се, веднага последваха присмех и критика. Изказванията варират от „Николай пак пощуря” до „Не бива да се говори толкова остро, Църквата трябва да проявява толерантност и любов”.

Тук, днес, пред мощите на Светите праведни Йоаким и Анна ще опитам да поясня отново позицията на Светата Православна Църква по тези въпроси. Молитвено призовавам Светите Богоотци да помогнат думите ми този път да бъдат правилно разбрани.

Проектът на нов закон за детето беше предложен и подложен на обсъждане от Министерството на труда и социалната политика. От няколко места научихме, че той ще бъде отново и внимателно прегледан. Радостно е, че понякога аргументите на гражданското общество, а Църквата е част от гражданското общество, биват чути. Смятаме, че една ревизия на законодателството в сферата на социалните грижи и закрилата на децата е повече от необходима. И за да се улеснят осиновяванията, и за да се подобри системата на социални грижи, от които все повече наши граждани имат остра нужда. Със сигурност трябва да се преодолее окончателно корупцията в тези сфери, защото не може да се прави печалба от сълзите на сираците и онеправданите, но не и законови промени с цел забрана въцърковяването на децата и възстановяване на атеизма.

Другите две теми – за сурогатното майчинство и за фактическото съжителство не са теми на държавата. Те са частни въпроси, вкарвани в обществения дневен ред от отделни малки заинтересовани кръгове. С удивителна методичност и упорство тези кръгове искат да принудят държавата да приеме техните искания. Ако това са искания на части от т.нар. гражданско общество, то други части на това общество, например Църквата, могат да имат възражения. Могат да имат друга гледна точка. В случая Църквата не прави нищо повече от това да съобщи гледната си точка за сурогатното майчинство и за фактическото съжителство. Ако смятате, че е неправилна, можете да не я приемате. Но, ако сме демократично общество, е редно поне да я изслушате.

По въпроса за сурогатното майчинство ще се опитам да формулирам гледната точка на Църквата под формата на следните няколко въпроса:

1. Два дни след като припомних позицията на Светия Синод за „сурогатното майчинство” и бях надлежно обруган, медиите гръмнаха с новината, че дете е било предложено за продан в интернет. Срещу 5000 евро. Всички са възмутени. Всички питат колко трябва да е оскотял един човек, за да продава децата си в интернет? Е, добре. Аз питам: каква е разликата между несретната жена, чието дете е било предложено за продажба в сайта „БГ мама” и бъдещите майки, които ще продават „сурогатните” си деца на законно основание? Защо осъждат нея и приятеля й днес, защо изобщо осъждаме жените, за които медиите всекидневно пишат, че продават децата си, макар и не през интернет? Ами че нали утре това ще е законово уредена, обществено-полезна дейност?

2. Според тълковния речник на българския език „сурогат” означава „Продукт, който е непълноценен заместител на друг продукт; непълноценен заместител; ерзац”. Поне в това отношение инициаторите на тази модерна практика са честни: това не е майка, а непълноценен заместител-ерзац; това дете няма да е дете, а непълноценен продукт. Вижте, колко ясно са ни го казали. Продукт. Стока.

3. Кажете ми колко трябва да е оскотяло едно общество, което мълчи, когато някой му предлага да бъде създадена правна възможност за майките да „отдават под наем” и да продават утробите си? Има ли съмнение, че това ще е бизнес? Кажете ми кое е това, което може да накара една жена, да извади плода на утробата си и да го предаде в ръцете на друга жена? Човеколюбие? Любов към бездетните? Или скотско отчаяние, породено от безпътица, безработица и физически глад?

4. Кажете ми, ако днес приемем „сурогатното майчинство”, как утре ще продължим да отхвърляме проституцията, сводничеството, продажбата на бели робини, трафика на хора? С какви аргументи? Че то принципът е един и същ. Бизнес и свобода на договарянето. Защо да не се узаконят направо и те?

5. Твърди се, че такъв подход щял да реши демографските ни проблеми. Как? Като бедните раждат за богатите, може би? Как пък човечеството толкоз хиляди години не се е сетило да прибегне към толкова лесен и прост метод за облекчаване на демографските проблеми и страданията на богатите? Аз, кой знае защо, имам чувството, че някой ни подсказва: „Понеже утре няма да имате средства за прехрана, затова ще ви дадем възможност да продавате децата си”. Моля Ви, убедете ме, че не съм прав.

6. Казват, че това било европейска практика и не бива ние да се делим като някакви провинциалисти. Аз пък четох интервю на италиански евродепутат, християн-демократ, който казва, че в Италия такъв закон няма шанс. И чух, че в САЩ само четири щата са го узаконили. Не може ли да поизчакаме малко? Като се узакони във всичките щати – пък тогава да го мислим.

Скъпи мои братя и сестри,

Чрез житието на Светите праведни Йоаким и Анна Светата Православна Църква ни казва, че децата са благословение, което се дава от Бога. Това впрочем го знае всяка жена, която е станала майка, защото е разбрала и почувствала, че в майчинството има нещо, което не може да се обясни от науката и не може да се изкаже с думи. Това е Божие чудо. Йоаким и Анна са се обърнали с искрена вяра към Бога и макар и на преклонна възраст Той ги е дарил с рожба. Със Света Богородица. Което показва, че искрената вяра прави безмерни чудеса. Докато опитите да бъде излъган Господ не са довели до нищо добро, за което особено в Стария Завет има безброй примери.

По отношение на фактическото съжителство, за което се очаква отново да бъде поставено на дневен ред, пак не от държавата, а от заинтересовани частни кръгове, имаме следните някои въпроси:

1. Съвместното съжителство без брак, казват, щяло да улесни процедурата по узаконяване на фактическите семейства. При сегашния граждански брак съпрузите трябва да отидат в гражданското, т.е. в общината, и да се разпишат. С малка церемония, нескопосно изплагиатствана от светото тайнство Венчание. При фактическото съжителство, бъдещите съжителстващи трябвало да отидат до общината и да се разпишат. Е, кажете ми, каква е разликата и къде е улеснението? Освен че във втория случай им се спестява церемонията?

2. Бракът е „съюз между мъж и жена”. Фактическото семейно съжителство е договор. Имам въпрос: този договор пак ли ще се сключва между мъж и жена или не само? Ако фактическото съжителство ще е договор, който може да се сключи НЕ САМО между мъж и жена, ще е добре това да се каже своевременно. За да е общественото мнение информирано, както го изискват демократичните процедури.

3. Последен въпрос: всеки ли двама души, сключили договор за фактическо съжителство, ще могат да си поръчат дете на сурогатна майка?

Толкова засега по тази тема.

Нека кажа ясно, че Църквата винаги ще подкрепя всякакви действия на държавата, защитаващи семейството и особено децата. Бихме подкрепили например всяка инициатива, водеща до намаляване на детската престъпност. Защото, братя и сестри, в България все по-често деца убиват деца. Това трябва да бъде спряно. Но то няма да бъде спряно, ако не бъдат открити източниците и анализирани причините за царящата безнравственост. Няма да спре, като се разрушава семейството, а обратно – като се укрепва. Тези частни инициативи, за които говорим, укрепват ли семейството? Увеличават ли нравствеността? Борят ли се с престъпността и корупцията?

Ето, Църквата е на мнение, че първо: децата, както и изобщо хората, не могат да бъдат обект на покупко-продажба. Второ, че майките не могат да бъдат подтиквани по какъвто и да е начин да се отказват от децата си, а напротив – държавата и обществото трябва да им създават всички, включително материални, условия да се грижат за тях. Трето, че децата имат нужда от майка и баща, което значи, че семейството се състои от мъж и жена. Четвърто, че майката и бащата имат право и задължение да ги възпитават, а обществото с всички свои институции трябва да съдейства за това. Поради което Църквата отново апелира за въвеждането на православно вероучение в българското училище. Фундаментът на възпитанието на децата е те да научат какво е значението на Десетте Божии заповеди. Ако те не научат това, останалите знания губят основата си. Ако което и да е от тези условия бъде нарушено, общественото устройство рухва. Това е нашето мнение, ние така смятаме.

Нека го формулирам другояче, за да не е нравоучително. Какъв, според вас, ще е общественият резултат, ако се допусне майки на законно основание да продават утробите си, а после и децата си? Какво ще стане, ако децата узнаят, че тяхно другарче е било „поръчано” на сурогатна майка и поискат да го обсъдят в час на класния? Как ви изглежда деца да бъдат произвеждани по поръчка и отглеждани от еднополови родители? Нека добавим, че всички тези деца, за които говорим, чрез новия законопроект за закрила на детето, задължително ще трябва да бъдат зорко пазени, да не би някой да им спомене, че има Десет Божии заповеди. Смятаме ли, че от тези деца – всички, и купените, и останалите – ще израснат културни, възпитани и добродетелни хора? С такива хора ли ще градим „България на 21-ви век”? Нима изглеждаме толкова отчаяни и пропаднали, че някой си мисли, че може да накара българския парламент да узакони продажбата на майки и деца? Нима няма останало поне едно нещо, което да не е за продан? Нима всичко е загубено?

Скъпи братя и сестри,

Естествено, че нищо не е изгубено. Не и докато сред нас са Иисус Христос, Света Богородица и всички светии. Нищо не е изгубено, докато имаме пред очи благочестивия живот на тези двама Свети праведници Йоаким и Анна - семейството на Света Богородица. Родителите на Закрилницата на семействата, Утешителката на страдащите и Застъпницата за човешкия род.

Казваха, че в 2012-та година според някакъв езически календар щял да настъпи краят на света. Ясно е, че няма да настъпи, макар че ако се замислим за темата на днешния ни разговор, ще се запитаме дали пък наистина не живеем в последните времена. Според друга трактовка 2012-та щяла да бъде началото на общ катарзис, при който човечеството да се отрече от материализма и егоизма и да се обърне с лице към вечните морални и нравствени ценности. Вярвам, че това е така. Вярвам, че всички интелигентни хора и отговорните фактори в страната ни имат съзнанието за необходимостта от такава промяна и имат и волята да предложат точните решения на проблемите ни. Очевидно е, че най-наболелите проблеми на България днес не са нито узаконяването на сурогатното майчинство, нито на еднополовите бракове. Това не е общественият дневен ред. Дневният ред на обществото днес е защо хиляди бащи и майки нямат работа, което разбива семейния климат? Защо толкова много младежи са без перспектива и от отчаяние стават престъпници и посягат към наркотиците и кой им ги продава? Защо и как се докарахме дотам, българи да продават не плодовете на своя честен труд, а жените и децата си? Когато си отговорим на тези въпроси, вероятно ще заживеем по-спокойно и по в съзвучие с европейските ценности. В чиято основа, да припомним, лежат християнските ценности.

Разбира се, това е мое частно мнение, което е основано на мнението на Църквата по тези въпроси, и не ангажира никого извън нея. Ако гражданското общество има други приоритети, моля. Църквата е последната институция, която може да попречи на процеса на интегриране към модерните ценности. Въпросът е защо не се интегрираме първо към трудовите и културни европейски ценности, а припираме да се интегрираме точно към тези, за които говорихме.

Ще попитат: а какво ще направи Църквата по тези въпроси? Българската Православна Църква прави това, което е основната й задача. Да служи Богу и да измолва милост и прошка. Да утешава със слово и да даде съвет, кое според Божието Слово е правилно и кое не е правилно. Ще кажат: искаме още, искаме нещо материално. Ще отвърна: за кесаревото отговаря кесарят. За материалното отговаря държавата. Православната Църква никога не е изземвала функциите на държавата, не е събирала данъци, не е създавала инквизиция. Църквата се издържа от лептата на вярващите. Колкото е лептата, толкова са й възможностите. Ако държавата, ако обществото повярват на Църквата и й възложат функции, например в областта на възпитанието на децата и вероучението, тогава ще говорим пак. Засега водим дискусии колко е данъчната оценка на „Св. Александър Невски” и колко трябва да плати Светият Синод на държавата за изваждане на нотариален акт, и дали църквата в Батак е духовна светиня или билетна каса.

Докато чакаме отговорите на всички поставени днес въпроси, предлагам да се върнем към основната си задача, която е да измолваме от Бога снизхождение към заблужденията ни, прошка за грешките ни и милост за случаите, в които сме търпели Той – Бог да бъде поругаван. Да се помолим, братя и сестри, пред ликовете на Светите праведни Йоаким и Анна, които са дошли тук, сред нас, за да ни помогнат в молитвата и за да ни уверят още веднъж, че ценностите, които ние изповядваме, са вечни и непоколебими. Защото са установени от Бога, в името на спасението на човешкия род, за вечна прослава на Светата Единосъщна и Неразделна Троица: Отца, Сина и Светия Дух.

Амин.

http://www.bg-patria...ws.php?id=83947

  • Харесва ми 1


2 Коментара


Препоръчани коментари


Този мъж е някакво дяволско изчадие в попско расо, защото или не знае (аби трябвало да знае) какво е сурогатното майчинство, или се прави, че не знае.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Точно обратното - дяволско е сурогатството и насилственото откъсване на дете от рождената му майка. Прав е отецът, както винаги!

Сподели този коментар


Линк към коментара
Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Aliya
      Тези дни за някои стана модно да се протестира – хората излязоха на улицата, подгонени от глада. Други обаче решиха, че просто е модно да се протестира – и тръгнаха да се показват наляво и надясно, и да претендират за гласност. Суетният никога няма да пропусне още една възможност да се набута пред камерите и медийното внимание, разбира се, измествайки и избутвайки с лакти на заден план истинските протести на гладните хора.
      Ето и някакви претендиращи за „онеправдани“ татковци, организирани в „Пролет на бащите“ (аман от кървави пролети напоследък...), размахаха протестни плакати пред френското посолство наскоро. Законът не им давал възможност да бъдат равни на майките, да бъдат майки! ??? ... защото не им присъждал равни на майчинските права!?? ... третирал ги само като татковци... ???!!!... а те виждате ли, искали да бъдат майки!??... И затова с плакати пред френското посолство са повели война срещу жените и децата си, като са поставили институциите над майката и детето си!

      Аз ли нещо не разбирам или някой много иска да направи мъжете на глупаци, да ги кара да носят плакати пред чуждите посолства, да реват на всеослушание, че са онеправдани – и то от кого!?... от жените и децата си... вместо като истински мъже на място да застанат редом до жените и децата си!?! Интересно тази плакатаджийска Пролет на бащите защо се организира точно в момента, когато милион и половина французи излязоха на най-масовите протести срещу узаконяването на гей браковете, т.е. срещу узаконяването на семействата без майки!? И хоп, едни 'татковци" веднага скочиха да протестират срещу майките...

      Защото няма как да са равни отговорностите на майката с тези на бащата - всеки си има своята уникална роля. Правата на майките и бащите са им дадени от самата им същност на майки и бащи. И да се противопоставят бащите на майките, за да се извлекат дивиденти за системата, е форма на политически геноцид.

      Мъжът детето не може да накърми, нали!? И не ни ли е доста вече при социализма да ни правят равни труженици и труженички!? ... защото Бог равни не ни е направил, нито уравнени! Майката е майка, бащата е баща! И ако бащата не може да се разбере с майката на детето си, то какъв баща е тогава!?
      И не може да става дума за равенство тук – природата не е комунистически глобализатор, а Творец на уникати!
      Единственото, за което трябва да иде реч в едно семейство, е доброто на детето - а доброто на детето се определя най-добре от взаимното разбиране между родителите, дори и когато са се развели. Така, че вместо да тичат да протестират на мъжки групички, по-мъжкото поведение е въпросните татковци да се разберат с майките на децата си. Другото е хвърляне на прах в очите и целенасочено изкуствено противопоставяне на мъже срещу жени - от което печелят само гейовете! Които, както всички виждаме, обичат да крадат децата на жените напоследък – и то легализирано, чрез налагане на сурогатни закони и социални служби (СС).

      Мъжкото его не бива и не може да се гради върху страданието на жената и майката - не е в природата на Живота, и който посяга на носителката на живота, посяга и на самия Живот!
      Аз категорично съм против това бащите да претендират за права пред посолствата и институциите, като че ли някой ги е поставил на дръвника да ги коли!!! Бащата си е баща по същност, а не по букви и алинеи. И само ако той не го е разбрал, ходи по улиците с плакати, вместо да оказва помощ на тези, които се нуждаят от неговата бащинска подкрепа - детето и майката. Ако бащата милее за детето си, ще се разбира с майка му, а няма да търчи напред назад с плакатчета и физиономия на жертва - не е мъжко някак си! Но определено е поредният „демократически“ маньовър на новите демократи-соросоиди:
      Всички тези "бащи" под строй пред институциите са средство за изкуствено противопоставяне на майки с бащи, на мъже с жени. И познайте кой печели от това разделение в семействата и между половете!? Някой има зъб на семейството, на връзките в него - тези връзки, благодарение на които човечеството е човечество. И иска дори и тях да разкъса и да подчини на институциите и техните заробващи феодални заповеди за подчиняване, които да направят човешкото същество слабо, изолирано, отсечено отрано от корените си.

      Децата винаги страдат, когато бащите решат да се првят на бащи без майките и майките без бащите. Има една много проста истина - бащата е баща само, ако има майка! Без майката бащата е никой. И обратното. И тази простичка истина нито едно западно посолство, нито една институция не може да промени, нито пък двама гейове с претенции за „семейство“.
      Майката е тази, която довежда детето на този свят! Майката е тази, която е едно тяло с детето си дори и след като вече го е родила. На тези изначални истини обаче някой посяга напоследък с нечистоплътните си законотворчески глобализаторски ръце:
      Достатъчно е човек да се разходи по улиците ни родни и да се насити на превъзнасянето и абсолютизирането на мъжествеността и тестостерона чрез плакати на заплашителни мъжаги с мускули и последен писък оръжия в ръцете, да погледне в някой ежедневник и да види мъжаги с розови панделки и шарени шапчици, маршируващи по улиците, или пред посолствата с плакати; да отиде на кино, за да го залеят с литри кръв, безмилостно пролята от мъжаги с невъобразими ножове. Мъжете вече и фондации си спретват с претенции за Защита на бащите, като в същото време удобно някак си пропускат да включат и майките в плановете си!... Жената е изместена на заден план, а женствеността и майчинството й са осъждани, атакувани пред институциите, децата й са отнемани от СС-овци (новите всесилни социални служители) или крадени от политици. Образът на жената и майката е демонизиран от медиите чрез специално подбрани новини за психясали хора, загубили човешкия си образ; за наркомани и наркоманки, които са изпаднали в степен на психически болни хора с нечовешко поведение и висока степен на суицидност (впрочем също като гейовете, но за тях не е прието да се говори, а в скоро време ще бъде и подсъдно...). Кому жените толкова много пречат!??? И защо някой синковци с неопределена същност решиха да обявят война на най-уязвимите, на най-любящите и всеотдайни човешки същества - Жените!? Жената е носителката на живота и заслужава любовта и подкрепата, които й се полагат по природата на нещата. Само че за световните глобализатори / новите демократи, жената е явна заплаха - с това, че не се поддава на дресиране, на заповеди, с това, че е пазителка на живота и не го дава за продан и поробване. Дошло е време гейско и антиженско...

      Бащите от никого не са онеправдани - най-малко законите могат да ги направят по-малко бащи. Бащинството не се определя от закони измислени, а от самото Съществувание. Никой не може да спре един баща да бъде баща - но това не може да стане в никакъв случай, ако този баща отрича правото на майката и се бори срещу нея с плакати и закони, с фондации на бащите срещу майките. Бащата е баща само, ако е заедно с майката и детето си - ако ги подкрепя и подпомага във всеки един момент от живота им, вместо да тича с плакати из институциите.

      Институциите живот не създават, само майките и бащите могат – в любов! Институциите нямат нищо общо със Съществуванието, с Природата. Те са човешко творение, грозно при това! Защото нито една институция живот не създава, душа не носи, а само пари лапа от кървавата пот на хората.

      Нито една майка не може да замени бащата, нито един баща може да замени майката. И двамата са жизнено необходими на детето си, и то само когато са в пълно разбирателство помежду си! Ето защо всякакво плакатстване извън семейството и развяване на онеправдани физиономии е посегателство и върху майчинството, и върху бащинството, и върху детството.
      Истинските бащи са разбрали това и са се обединили против сексистките искания на плакатните татковци, и против тяхното издигнато в плакатност дискриминационно отношение към майките и децата: http://www.nomas.org/node/244;)
    • от Aliya
      Непрекъснато чуваме днес от ляво и от дясно, колко е загрижена съвременната демокрация за родителите и децата им. И колко е важно да се въведат съвременни демократични закони, подобряващи отношенията родители-деца. Защото видите ли - тези отношения някак си не са достатъчно добри - вече хилядолетия наред - и имат нужда от урегулиране и вкарване в строги законови рамки. А родителите и децата им имат нужда от съответната теоретична подготовка и нейното институционализиране. Един вид - ставаш родител, само ако си "теоретично подготвен", може би и дипломи за родителство в скоро време ще започнат да издават, или на атестации ще подлагат родителите - по примера на нововъведените атестации на учителите...

      Родителството обаче не иска теоретична подготовка. Родителството иска сърце... а всички се раждаме с такова. Майчиното и бащиното чувство на сърцето не са импровизация, а същност. С тях се раждаш и когато се появят собствените ти деца, изведнъж разбираш това с цялата му сила...

      И само заради това, че днес съвременната демокрация е поставила прилагателното „цивилизована“ пред жената, жената не престава да е жена.

      Да си жена е същност и с нея се раждаш, точно както е същност да се родиш със сърце.

      Цивилизоваността, каквото и да означава това, е пришита кръпка към истинската ти дреха на човешко същество. Придобитите качества на личността - като "цивилизованост", или политическа принадлежност, или разбирания за „съвременна демокрация“, не могат да променят същността ти. Дори и да си забравила в един момент, че си жена със сърце, раждането на детето ти е толкова отрезвяващо и силно преживяване, че няма как да не си спомниш своята естествена човечност.

      Майката е вродена същност, така, както човечността е.

      После обаче, някои, улисани в преследване на кариера, амбиции, идеи и идеологии, заплати и заплащане, просто забравят кои са.

      А някои дори започват да създават съвременни по демократичному цивилизовани закони за законово заменяне на майчинството с "утроби под наем", или със "социални лелички", или с чичковци хомосексуалисти - заместители и на майки, и на бащи, и т.н., и т.н. Когато забравиш кой си, забравиш вродената си човешка същност, лесно се превръщаш в нещо друго ... в сурогатен законотворец например. А точно срещу сурогатното законотворчество въстават днес в цялата страна и майките, и бащите.

      Защото законотворците сурогатни смятат, че родителите днес не са достатъчно добри родители и че те, чиновниците парламентарни могат по-добре от самите родители да се грижат за децата им и за семействата им изобщо. Крайна позиция е да смяташ, че можеш само от наблюдаване да съдиш за хората и да ги осъждаш! Можеш да съдиш и осъждаш единствено себе си - ти добра майка ли си, добър баща ли си и имаш ли любов в сърцето си и за своето, и за чуждите.
      Никой не е идеален родител! .. защото кой е този всезнайко, който определя кой родител е идеален!? Да си родител е да си просто родител - родителството не е идеали, нито идеи, нито демократични и цивилизовани идеологии, нито дори сурогатни закони каквито щеш - За Майката, За Детето, За това, За онова...! Родителят е това, което е - и трябва да уважаваме същността му на родител, а не да бързаме да го осъждаме, оценяваме, затваряме в концепции и закони.

      Всяка една майка, всеки един баща, които обичат детето си, са добри майка и баща. Дори и понякога да правят грешки по отношение на храна, възпитание и други дреболии, важното е, че родителите обичат детето си – всеки един родител по света обича детето си. И това е, от което едно дете има нужда преди всичко друго, преди грижата за храната му и дрехите му, и образованието му - детето има нужда от любов!

      Правени са опити с малки деца, бебета - разделени в две групи. И двете групи деца са получавали еднакво добри грижи от храна и хигиена, дрехи. Но едната група бебета не са били гушкани и обичани, били са лишени от любящо присъствие до себе си, единствено телесните им нужди са били обезпечени. Втората група бебета са получавали и любовта и директния контакт от присъствието на майките си. Какво било учудването на провеждащия експеримента психолог, когато забелязал, как първата група деца, лишени от любовно присъствие, постепенно се свивали и умирали, за разлика от втората група деца, които растели, заобиколени с любов и в цъфтящо здраве.

      Едно дете, което си закърмила с безусловната си и безгранична любов на майка, ще израсте неминуемо като свободно човешко същество с ненарушимо достойнство, като себеуважаваща се и уважаваща другите индивидуалност. А човек, откърмен с Любов, нито една житейска буря не може да повали.
    • от Aliya
      След българските ни духовни отци, поръчковите ни медии погнаха и учителите ни родни. Оказа се, че учител по философия в Благоевградска гимназия ще бъде уволнен от властите, заради „проповядването на Култ към Анастасия“!?

      Нищо, че Анастасия не е реален човек и нищо, че учителят по философия, чието задължение е да държи учениците си информирани за най-новите течения на философската и човешката мисъл, има право да си позволи да препоръча на учениците си да се запознаят с някои извънучебни книги, например книгите на Мегре. Още повече, че този автор не проповядва кръв, насилие и хомосексуализъм, а чисто и просто говори за живот на хората сред природата, в пълен унисон и хармония с нея – с една дума Мегре насърчава екологично устойчив начин на живот на хората. И цялата тази медийно-уволненска дандания около учителя заради няколко препоръчани книги, свободно продавани на родния ни пазар! И то при положение, че едва 15% от учениците ни четели книги (пак според медиите ни родни).
      Заради тези ли един или двама ученици на учителя, които могат и да прочетат тези книги, е цялото това назидание от страна на управленчески чиновници, или заради изнесените факти, че учителят е водил учениците си на излет в планината и им е говорил как да се почувстват в хармония с красивата ни природа, като например прегръщат дърветата, за да почувстват живителната им сила?
      Но че проявяват нервност чиновниците към този заклеймен като „култ към Анастасия“ природосъобразен начин на живот, няма спор. И то ясно се видя в няколкото нарочно направени репортажи на БТВ относно последователи на този „култ“ в България, които заедно със семействата си са се отделили в природата да живеят в комуни с минимални разходи за потребление на енергия и създавайки сами храната си, работейки с двете си ръце от сутрин до вечер. Всъщност, репортажите на БТВ ни направиха свидетели на няколко семейства, предпочели живот в лишения и много труд, но в свобода и взаимопомощ, където с минимум финансови средства да се справят и да се опитат да избягат от все по-увеличаващите се сметки на монополните компании.
      И може би именно тук е истинската причина за раздухване на този „проблем“, а не в учителя от Благоевград. Защото във времена на все по-затягаща се примка на ширещата се безработица едновременно с увеличаващите се разходи за монополните цени на храна, ток и вода, както и за отопление и данъци, става ясно, че все повече българи изпадат от системата на „обществено организирания“ живот. И все повече изпатили хора се връщат към простия и единствено възможен за тяхното оцеляване живот сред природата. Дали ще го правят в организирани комуни, като последователите на „Анастасия“, или сами и поотделно ще се връщат по родните си села, (както много наши бизнесмени, разорени от похода срещу тях на корпорации и институции, предпочетоха да спасят здравето си и достойнството си в родните си къщи на село) – е въпрос на личен избор.
      Главният въпрос е обаче защо този избор на отказ от системата е така целенасочено атакуван от медиите и чиновниците с власт.
      С приетият наскоро нов Закон за образованието и заплашителното уволнение на свободомислещия учител от Благоевград става ясно едно – децата, родителите и учителите им нямат право нито на избор, нито на информация за съществуващи подобни практики на целесъобразен живот сред природата. И всеки, който дръзне да потърси алтернативно на държавното обучение за децата си, или поне някаква допълнителна образователна и духовна грамотност, извън строго определените и позволени от държавата начини на мислене и обуславяне в училищата, рискува да бъде посетен от държавните социални работници и детето му отнето в полза на държавата и определените от нея приемни смейства. Разбира се, излишно е да споменаваме, че според този закон, държавата единствено има право да реши дали тези приемни семейства ще са еднополови, или в чужбина, където следите на детето безвъзвратно ще бъдат изгубени. Това са предвижданията на новия Проекто-закон за детето и Специализираният съд за деца, който се въвежда у нас.
      Като по този начин се нарушава свещената връзка на родителите с децата им, а овластени чиновници експериментират с крехката детска психика, като я изправят на съд, било то и „специализиран“!
      Съгласно сега действащото ни законодателство децата не могат да бъдат съдени преди пълнолетието им! А непълнолетни деца не могат да носят съдебна вина!
      И с право! Защото кой е този, който ще ги съди - възрастните ли, които не са се погрижили за живота и здравето, включително и психичното здраве и правилен мироглед на децата!???
      И с кои очи възрастните ще изправят деца пред съд!?

      Децата не са убийци, нито са зверове, децата идват чисти и невинни в света на големите. Децата са капчици концентрирана любов – Любовта на Съществуванието към Живота. Всички знаем, че децата са подражатели на възрастните и чудесни имитатори. Защото децата идват невинни на тази Земя, а възрастните са тези, които ги тласкат към лошия пример и смачкват психиката им.

      И ако се случи след това, по време на израстването дете да е станало агресивно, то е в резултат на огромен стрес и страх, както и на насилие, чиято жертва е самото дете. Такова дете трябва да се лекува с внимание, любов и разбиране, а не да се съди от закоравели чичковци-чиновници и от институции бездушевни, овластени да експериментират с крехката детска психика, като я изправят на съд!!

      Преди някои политици да помислят как да съдят децата, нека най-напред осъдят себе си - Специализиран съд за политици!
      Да се осъдят политиците за това, че допускат и насърчават развалата и разрухата в обществото чрез:
      - собствения си пример
      - разпространението на филми на кървавото насилие и мъчение, убийство на хора от хора, хомосексуална перверзия и прочие "учебни" методи за развала на децата!
      - разпространение на кървави, жестоки новини и преекспонирането им от медии, форуми и прочие.

      Всички сме наясно, че медиите ни родни, включително и интернет медиите ни, списуват по поръчение отгоре.. и отдалече...
      Та по този повод няма как да не си зададем някои въпроси:

      1. Защо медиите ни родни пълнят скъпоплатените си страници единствено и само с лоши, стряскащи, шокиращо кървави новини!?

      2. Защо медиите ни родни напоследък много се заиграха на тънката струна за „детската престъпност“, като изсмукват от пръстите си всякакви инциденти, преекспонират ги, раздухват ги и ги доукрасяват според перверзното виждане на съответния журналист, проектират върху децата собствените си перверзни журналистически фантазии и пълнят медийните страници с тази помия!

      3. Дали не свирят медиите ни на измислената струна за детска престъпност именно за да отворят път за задаващия се Детски специализиран съд, който съгласно и в пълна 'хармония" с подготвяния нов Закон за детето, да могат да наложат отявлен терор върху родните ни деца, като ги съдят, отнемат от родителите им и принудително въдворяват в приемни (за препдочитане гей) "семейства"!?
      Защото това е инсинуиране от страна на медиите - когато става дума за деца, извършителите на дадено агресивно действие са толкова жертви, колкото и жертвите на това действие.
      Не можеш от една страна да наплашиш едно дете до смърт, като:
      - лишиш родителите му от достоен живот и хляб,
      - напълниш медиите и тв предаванията с кръв, префинени начини за садистично убийство, хомосексуални и други перверзни шоу програми,
      като по този начин даваш в ръцете на дете, остър смъртоносно опасен меч,
      а от друга страна да съдиш детето, че се е самонаранило или е наранило други!!!
      Това е политическо лицемерие, толкова широко разпространено в днешни дни!
      Българските деца са прекрасни умни деца и въпреки, че и страната, и родителите им преминават през ужасен период на морална деградация и разруха, въпреки мръсните отвратителни филми и попкултура на долнопробно развращаване, която залива екраните и медиите на възрастните, децата ни успяват да оцеляват морално и да се държат много смело и интелигентно.
      Господа чиновници с власт, не подценявайте децата на България. Утре те ще бъдат Вашите истински съдници!
    • от Aliya
      Толкова медийна помия изляха тези дни медиите върху духовниците ни родни, че всичко наоколо опръскаха с гореща клокочеща жлъч! Такава организирана ненавист Българската ни църква не познава от времето на турското робство – когато на българските духовници не се позволяваше да служат на Бога в извисяващи се църкви, а само във вкопани в земята дупки. Дори в комунистическо време Църквата не бе така явно и безогледно оплювана, осмивана, отричана в медиите.
      Днес обаче антицърковната медийна истерия няма равна на себе си по падение и преднамерена злост.

      И всичко това само заради един човек – отец Николай, Митрополит Пловдивски.
      С какво отецът толкова много разлая кучетата и уплаши техните хранители!? Защо не остана медия – телевизионна, печатна, електронна, нито журналист по тази земя българска, нито интелектуалец модерно списващ с „мирянски“ уклони, който да не залае отеца?
      Какъв грях толкова свърши отецът, каква непростима постъпка от гледна точка на българската интелектуализирана медия допусна православният отец?

      Та нали всичко, което отец Николай Пловдивски каза по време на своите искрени проповеди бе да защити нас, българите, мъжете, жените и децата ни, от законови посегателства върху човешкото ни и християнско достойнство. Като открито се обяви отецът срещу узаконяването на сурогатното „майчинство“ и гей парадирането, както и срещу вмешателството на държавните институции в правата на родителите. И обяви античовешкият характер на явления като сурогатството, гейството и отнемането на децата от родителите им в полза на държавните институции. Отец Николай още веднъж припомни на нашите политици, че християнските добродетели изключват посегателството върху човешкото ни естество и вродена същност, както и посегателството върху свещената връзка майка – дете.
      Подобни сурогатни закони отецър нарече „защита на частни интереси, не на интересите на държавата и хората“!

      Но послушаха ли го нашите политици!? Законът за сурогатството бе приет, гей парадирането, подкрепено с много пари и посланическо присъствие, продължи да марширува по улиците ни, проекто-законът за узаконяване принадлежността на детето към държавните институции продължи да бъде придвижван напред, законът за образованието чрез задължителните държавни институции, но не и съгласно свободната воля на родителите, бе вече приет на първо четене.

      Гласът и на Отец Николай Пловдивски, и на Българската православна църква по тези важни човешки и семейни въпроси не бе чут и остана глас в пустиня. Пренебрегнати бяха и основните християнски добродетели на християнското семейство и неговите деца. На призива на отец Николай за осъзнаване на връзката ни със Създателя, Всеблагия и Всемилостивия и на дареното ни от Него човешко естество, медиите отвърнаха с шоу развлекателни програми и жълти новини, вместо към Бог, медиите ни поведоха към Големия Брат (Big Brother), вместо да оставят думите на отеца да ни будят, медиите ги заглушиха със задружна канонада на повсевместното отричане. Ожесточеният кучешки лай срещу Отеца и Църквата не престана, а дори точно обратното – усилва се с всеки изминал ден.

      Кой има интерес да разпалва тази антицърковна истерия у нас!?
      Свършиха ли се проблемите в България, та погнахме отците си!? Нима получиха майките на България полагащата им се грижа да гледат децата си!? Нима получиха старите хора изработеното си възнаграждение за спокойни старини!? Получи ли българският бизнес така необходимата глътка въздух без данъчни увеличения, за да премине през икономическата криза на цар Монопол без да падне в нея!?
      Всички свои проблеми ли реши България, че се захвана да ругае отците ни духовни!?

      Българската православна църква никога не е имала право на икономически решения в рамките на политиката на държавата и не се издържа от данъците на хората. Ама колите й били много, ама часовниците й били Ролекс (е вярно, фалшиви, не оригинални), ама църквите били с тапети (защото за иконопис вече няма средства), и прочие и прочие дребнави, злобни, заядливи претенции от страна на наричащите себе си „миряни“. И забравят тези „миряни“, че Църквата се издържа от даренията на хората, не от задължителните и постоянно увеличавани данъци. И че колите на отците са доброволно дарени от християни, които обичат своята Църква и имат възможност да я дарят. Но дори и за тези, които нямат дарения за Църквата, нейните храмове пак са с отворени врати и нейните отци пак служат с блага дума. Или искат някои „добродетели“ на църквата ни отново да я низвергнат в дупки и паланки, а отците ни голи и боси да ходят!? А може отново и пред Народен съд да ги изправим!?

      Захванали се да гледат в паницата от подаяния на отците ни, много удобно забравят някои да погледнат в паницата на общия ни държавен ни бюджет – например в огромната сума от над 1 милиард лева, която българските данъкоплатци отделят за репресивната ни система... докато на майките в същото време дават мизерните 35 лева на месец за отглеждане на дете, и повече категорично им отказаха!

      Официално политическата власт няма право да се меси в църковните дела съгласно Закона за вероизповеданията. Не обаче и платените политически медии. А и защо да не спретнем едно всенародно антицърковно движение, един вид пролетарска революция в църквата – чрез медии, организиране на групи ‚анти“ отец Николай във Фейсбук, „мирянски“ организирани прояви и конференции!?

      БПЦ е отколешен трън в очите на световните кукловоди. С това, че не пожела да се претопи в удобния и комформистки икуменизъм, че не пожела да се глобализира в глобално безразличие спрямо глобалното настъпление срещу човешките същества и установяването на Световно правителство и Световно централизирана Църква. – Все непростими грехове!

      Вместо това духовните ни отци, в лицето на отец Николай Пловдивски, излязоха смело напред и заявиха – човешкото същество не е Глобално, не е хомосексуално, не е сурогатно, нито държавна собственост, човешкото същество е Божие творение, свещено и свободно!
      Българската християнска православна духовност винаги е била препъни камъка на всички завоеватели и тирани, продължава да ни води към спасение и сега. Битката е за душите ни!
×
×
  • Добави ново...