• публикации
    205
  • коментари
    249
  • прегледи
    224090

Първо сме Майки и Хора. Едва след това сме цигани, българи, европейци или някакви други

В едно хубаво зимно утро, малко след като разбрахме, че раждаемостта у нас драстично е паднала през последната година, Фейсбук беше буквално залят от една снимка на родилка с бебе в ръце и следния текст:

“Една 11-15 годишна циганка, която вместо да учи, роди първото дете, си осигурява автоматично следните детски и помощи”: (…).

Следват едни финансови еквилибристики в стил “Колко дена в годината работим?” (където след съответните пресмятания се оказва, че всичко на всичко има 2 пълни работни дни), за да се стигне до следния извод:

Една циганка получава около 240 лв. чисто на месец. Като добавиш откраднатия ток и здравните осигуровки, които държавата плаща от нашите данъци и осигуровки, “истинския резултативен доход на тази циганка, преди да почне да краде е далеч над 500 лв. А на работещата за минималната заплатка “бяла робиня” на 240 лв. БРУТО, доходът е 188 лв. НЕТО, след като държавата им прибере почти 22% за осигуровки и данъци!!!”

Радвам се, че повечето ми познати, които споделиха тази снимка, го направиха с възмущение. Но някои от коментарите, които срещнах под техните постове, бяха озадачаващи. Не ща да си мисля какви са били коментарите под повечето от над 6 000 споделяния, които снимката е получила във Фейсбук само до този момент. И до какво могат да доведат подобни нагласи, разпространявани с лекота и безотговорност в социалните мрежи.

Ужасявам се колко много хора виждат проблема в контраста между “цигани” и “българи”, а не се притесняват от това колко много деца изпадат от образователната система и са заставени да използват телата си за секс далеч преди да за навършили пълнолетие, а голяма част от тях се оказват и с бебета в ръце (и доколкото разбирам, този проблем съвсем не е свързан само с ромските момичета, а засяга все повече български деца).

Ужасявам се от това, че хората недоволстват срещу помощите при раждане на дете, защото те се ползват и от ромското население (защото коментираните средства, разбира се, не се получават по етнически признак, а се полагат на всяка жена в България, която ражда и отглежда деца. Само месец по-рано майките у нас протестираха с искания за увеличаване на майчинските – напразно).

Ужасявам се, че в страната, в която живея и отглеждам децата си, пропастта между бедните и богатите става все по-дълбока, че има огромни социални групи, които са напълно гетоизирани, изключени от обществото и стигматизирани, така че дори и да искат, почти нямат шанс да се интегрират. Че живеят при примитивни битови условия (дори и прасетата у нас вече ще трябва да се гледат по стандарт за “щастливи прасета”, но това явно не важи за хората). И че вместо да правим усилия да намалим пропастта между бедни и богати, от една страна, и да намалим различията между “Нас” и “Тях”, от друга, някои от “нас” съзнателно насаждат етническа омраза към определени социални групи – днес са ромите, после бежанците, после … ще се намери. Важното е да има кого да мразят.

Ужасявам се, че трябва да възпитавам децата си в среда, която все повече се пропива от нетолерантност, от расова омраза, от фашистки призиви “На сапун!!”, вместо да търсим корените на социалните проблеми и ефективните им решения. Не мога да проумея какво е накарало милиони хора в средата на 20. век да прегърнат фашистката идеология, да повярват в своето расово превъзходство над всички останали и да допуснат да се случи това, което се е случило с други милиони “непълноценни” хора в лагерите на смъртта (настръхвам при мисълта за един от хилядите експерименти, които са провеждани – инжектирали син химикал в очите на деца, в опит да създадат синеоки арийчета). Но още по-трудно ми е да разбера как съвсем скоро след този мрачен опит все още се пръкват и дори цъфтят необезпокоявани такива мракобесни идеи. Погледнете само пречупените кръстове по стените на блоковете в столицата, които сякаш на никого не правят впечатление.

Расизмът е ужасна болест. И най-ужасното е, че много лесно се обръща срещу нас самите. В България може ние да сме “белите”, а всички останали да са малцинства и “измет”, но само да мръднем отвъд границата и това отношение вече работи срещу нас. Моя приятелка, която се омъжи за немец, била посрещната от бъдещата свекърва със следния коментар: “Добре поне че не е негърка или мюсюлманка.” Добре поне че повечето германци, британци, европейци днес не споделят подобни ограничени виждания за хората, бих добавила аз. Светът е много по-красив в многообразието си, а срещата с различните от нас обогатява и облагородява.

И накрая едно лично преживяване, което ме разтърси преди няколко години. Минавахме със сина ми (на 3 години тогава) покрай кварталната църква и отпред една млада жена от видимо ромски произход метеше тротоара. “На кой е тази майка?” попита синът ми и аз се потресох от осъзнаването, че там, където аз виждах циганка и чистачка, той виждаше Майка. Беше прав в предположението си, разбира се – попитахме я, беше майка на Маринчо.

Първо сме Майки и Хора. Едва след това сме цигани, българи, европейци или някакви други.

P. S. Надявам се момичето на снимката да ми прости, че съм използвала снимката й без нейно позволение. Едва ли е очаквала подобна “популярност” и едва ли щеше да позволи да бъде снимана, ако знаеше за какво ще бъде употребен образът й… Позволявам си да я включа обаче, защото намирам снимката за красива и защото, когато я видях за пръв път, с бебето в ръце и с тревожно лице, взряно в обектива в очакване, помислих, че ще става дума за проблемите на майките и изобщо не ми хрумна, че ще се говори за малцинства.

http://naturalmom.edublogs.org/2013/01/04/%d1%86%d0%b8%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%ba%d0%b8-%d0%b8-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%ba%d0%b8/


1 човек харесва това


0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход