Премини към съдържанието

Aliya - Блог

  • публикации
    230
  • коментари
    268
  • прегледи
    238121

Конформизмът и чувството за вина

blog-0206904001366183397.pngКонформизмът и нуждата да принадлежиш към тълпата се дължат на неуважение към себе си, на нелюбов към собственото ти индивидуално същество.

От най-ранна възраст децата са приучвани да се пренебрегват и да изпитват чувство на вина по отношение на другите, на колектива, на мнозинството, обществото и прочие.

Насаждането на постоянно чувство за вина, за грешност и незначителност, за необходимост да се пренебрегваш заради другите е най-голямото престъпление срещу човешкото общество.

Защото ако отнемеш на един човек правото да се обича и да се уважава, като се вслушва единствено в себе си и вътрешния си глас на вродена мъдрост, с която всеки един от нас се ражда, то такъв човек не може да обича и уважава и никого другиго и нищо друго на тази земя; такъв човек ще израсте отсечен от корен - защото Любовта е коренът на живота.

Ако не си изпълнил себе си с Любовта, откъде ще вземеш, за да обичаш другите!?

Истински живот в любов и хармония помежду си можем да създадем само когато създадем любовта и хармонията първо в себе си - или по-точно, им позволим да се проявят, а не да ги окастряме от най-ранна детска възраст чрез погрешно възпитание в конформизъм и съобразяване с волята на стадото (или по-точно с волята на неговия овчар - защото стадото няма своя воля!)

В този смисъл ще дам пример със зачестилите нападки и атаки срещу Фейсбук и Интернет общуването между хората. Фейсбук е все още мястото за свободна изява на човешкото разбиране, а това изобщо не влиза в "цивилизационните" ценности на Световното задкулисие.

Ето защо Фейсбук отдавна им е трън в очите.

Във Фейсбук се изказва лично виждане, а това е ерес за цивилизационния модел на уличните банди от кряскащи протестъри, които искат да ни подчинят на мнозинството, разбирай стадото, на немислещите продажници.

Човекът на европейскоамериканските ценности не е и не може да е личност, индивидуалност с лично мнение, той обезателно е човек на мнозинството, на тълпата, плашливо и неориентирано дори за собствения си пол същество, но затова пък напълно ориентиран политически, послушен активист на властта.

Човекът на цивилизационния модел е самоосъждащ се, съмняващ се в себе си депресиран костюмар, който е накаран да се страхува от всичко, дори и от собствената си сянка, и от снега и снежните му бури, и от слънцето и слънчевите му лъчи, и от глобалното затопляне и неговия студ, и от тероризма и Бога.

Но никога, ама никога не се страхува човекът на демократичните ценности от демокрацията на натовските бази, разположени с открити дула току до дома и децата му, не се страхува и от демократичните кървави революции, напълнили страната му с подземни бандити, запасали ножовете на омразата в коланите си.

И от политиците си не се страхува човекът на цивилизационната нецивилизационност, защото не е прието да се страхува, виж другите не го правят, склонили глава в примирение, като агнета на дръвника на поредната глобално мръсна война, разпалена от същите тези уж родни политици.

  • Харесва ми 3


0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Aliya
      Римляни 8:14
      14. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове


      Душата ти, вътрешното ти същество е смисълът - то е и алфата, и омегата. И колкото по-рано се свържеш със себе си, толкова по-смислен ще бъде животът ти.
      Душата е във всеки един човек по рождение, тя ни е вътрешно присъща. Защото всеки един човек е дете на Съществуванието - Божие чедо, в което гори искрата на Божия дух. Друг е въпросът, че хората са я забравили тази искра, покрили са светлината й с пепелта на своите умствени заблуди - желанията си, проекциите си върху външния свят, търчането си подир амбиции, придобивки /материални и духовни/. И колкото повече забравят тази искра в себе си, толкова по-нещастни и празни от смисъл се чувстват хората. И още повече се втурват навън да търсят заместители на тази изгаряща празнота в себе си - опитват се да я запълнят я с пари, я с престиж и позиция в обществото, я с признания и други. Но нищо не може да замени това, което е твоята истинска същност и един ден го разбираш. Денят, в който разбираш, че цялото ти търчане насам натам, всичките ти придобивки, които си натрупал под една или друга форма, не струват нищо. А заради тях си заплатил прескъпа цена - пренебрегнал си единственото, което имаш, себе си. Заритал си се някъде в ъгъла, забравил си се и душата ти скимти и плаче, боли. И ако имаш късмет междувременно да не си си докарал някаква нелечима болест и нещо по-лошо /защото никой не може да пренебрегва душата си безнаказано/, разбираш, колко безразсъден и жесток спрямо себе си и душата си си бил.

      Вярата и надеждата за един нов живот, която тя дава, са една фалшива утеха! Толкова хиляди години хората вярват и очакват новия живот, но както сами виждаме, с вяра и надежда не става! Точно обратното, вярата и надеждата те приспиват със сладки песни за утре, което така и никога не идва. А ти трябва да се събудиш възможно най-бързо, защото "злото сега надделява!" И то надделява, защото спейки и сънувайки, хората продължават да го творят в своята неосъзнатост. Всяко действие, извършено в неосъзнатост, е зло. И всяко действие, извършено в осъзнатост, е добро. Защото само когато човек се е осъзнал напълно и се е свързал с центъра на своето вътрешно същество, с душата си, този човек е "управляван от Божия дух". И каквото и да направи или помисли такъв човек, то ще бъде добро. Един осъзнат човек е като запалена свещ и от нейния пламък хиляди свещи могат да се разгорят по цялата земя, и да я осветят със светлината на доброто, докато един ден злото просто изчезне, погълнато от светлината на доброто.
      Но това не става с вяра и надежда, а с осъзнаване на Божия дух вътре в теб. Никой друг няма да изгони ширещото се по земята зло вместо теб - нито една институция или бездушна структура, нито една мъртва организация от мъртви души на заплати, а саво ти - живият човек със запалената Божия искра вътре в същността ти!

      Всички пътища, които водят навън от теб, са пътищата на някой друг, не твоята пътека. Всеки човек си има своята пътека и тя е тази, единствената, която го води навътре към себе си, към центъра на съществото му, там, където Бог вече го чака от цяла вечност.
      Книжниците, догматиците, вярващите в канони и постулати търсят Бог по следите от мастило върху хартия.
      Истинските духовни търсещи са тези, които търсят Бог така, както ловецът търси елена - по миризмата на муск, разпръсквана от елена. И дори и да няма пътека, те следват уханието на елена през гората и проправят своя пътека.

      Душата на човека е тази истинска и най-съкровена същност, най-вътрешния център на съществото му, запалената божествена искра. Всеки човек сам се свързва с душата си в състояние на молитвеност и медитация (осъзнаване) - никой друг не може да го направи вместо теб.
      Душата е олтарът на Бога в теб, този олтар, в който само ти можеш да влезеш, никой друг! Олтарът, в който истината е отдавна известна.
      Пътят обратно в душата ти е като спреш да се отъждествяваш с ума си, и се спуснеш от главата в сърцето си, а оттам автоматично се спускаш в центъра на най-вътрешното си същество - душата си.
      Когато се свържеш с душата си, ти вече си отворил портите на царството Божие.

      Човешкото същество е енергия. То се състои от различни видове енергия. Човешкото тяло е триединство - като Светата Троица! Но много по-екзистенциално единство от Светата Троица.
      Човешкото същество е единството на тяло, ум и съзнание. Като тялото е най-грубата енергия. Умът е по-фина енергия, но е все още осезаем - има чувствителни хора, които "виждат" мислите на другите, защото мислите са енергийни вълни и ако един уред е достатъчно чувствителен, той може да ги отчете. Съзнанието е най-фината материя, осъзнаването е най-високия връх на възпримане и осезаване на реалността, който човек може да достигне.
      Умът не е Съзнанието, не е Осъзнаването. Умът, това са другите в теб. Умът е това, което си заимствал от другите като информация, складирана в паметта на ума ти. Умът, това са обусловеностите, предразсъдъците, заблудите, програмирани в био - машината ум. Съзнанието не е умът. Само когато умът е трансцедентиран, т.е. овладян и контролиран от Съзнанието, от Истинския господар в теб, то тогава умът заема своето истинско място на твой инструмент, на слуга, който е създаден, за да ти служи във всекидневния ти живот. Хубав и полезен инструмент е умът, но само дотогава, докато е инструмент. В момента, в който се идентифицираш с него, ти си се оставил в ръцете на слугата и си в голяма опасност.
      Подсъзнателният ум е част от ума ти - това са всички репресии и неосъзнати умствени проекции, мисли, илюзии, които не си успял да осъзнаеш и да извадиш на повърхността. Затова те са останали заровени дълбоко в теб, където те разяждат и те превръщат в тяхна лесна плячка. Само когато човек се осъзнае, т.е. позволи на съзнанието да огрее със своя слънчев лъч подсъзнателните репресии, човек е свободен.

      Освен това Духът можем да наречем и с друга дума и тя е Съзнание. Съзнанието е Божият дух и то е, което е най-фината енергия в Божието мироздание. Не случайно Бог е рисуван на Изток само като едно /или две/ очи, наблюдващи те. Това око е символ на Божият дух, на Съзнанието. Божият дух или Съзнанието е вечният и безпристрастен свидетел на цялото творение. Този Божи дух-Съзнание е във всеки един човек, винаги е бил и винаги ще бъде. Когато хората го усещат в себе си, в началото те го усещат като нещо свое и са го нарекли душа. Постепенно, човек, който е достатъчно напреднал в духовното си развитие, престава да се разграничава като отделна душа и разбира, че душата не е отделена от Божия дух и е едно с него. Затова и Исус казва - Аз и Отец едно сме. Тези думи може да каже само човек, който е престанал да се възприема като отделно аз, като отделна душа и е разбрал, че на този свят има само един Божи дух- Съзнание.

      Когато човек е в хармония и любов и с трите си енергии – тяло, ум, съзнание, знаейки, че те не са отделени една от друга, а съществуват като цветя вплетени в букет, тогава човек е балансиран и хармоничен. Чрез осъзнаване човек балансира своите енергии така, както диригинтът дирижира оркестър. От такъв балансиран човек звучи чудна музика и любов.
      Защото когато и трите енергии на човека са в хармоничен танц, тогава идва или по-точно се спуска и Четвъртото, Бог. Суфите го наричат просто четвъртото - турия. Четвъртото е качеството, ароматът на трите енергии в човека, танцуващи в хармония. Само когато трите енергии са в хармония, Четвъртото се спуска. То е като да разбереш една красива картина. Картината се състои от канава и бои, но цената и е в тяхното съчетание, в красотата й. Тази красота е Четвъртото, Турия, Бог.
      http://www.youtube.com/watch?v=Krq1fP8xPpE
       
       
       
    • от Aliya
      Хората във Великобритания и САЩ все по-често вярват в духове, ако се съди по броя на търсенията на тази дума в "Гугъл" и на употребата ѝ в "Туитър", пише в. "Дейли мирър".

      Няма как да не им се привиждат духове на англичаните и американците - нали живеят в света на демокрацията! ... и на широко рекламираните върколаци, върколачки, вампири и вампирки - като почнеш от детските играчки и филми, та стигнеш до филмите на ужасите за възрастни, които са абсолютната норма в Холивудското кино.
      Целта е да създадат в теб асоциации, подсъзнателни връзки в ума ти, които да те убедят, че отвъдното е страшно, населено с духове и призраци и... много кърваво.
      И всеки път, когато потърсиш душата си, центъра на вътрешното си същество, където Бог е, да не смееш да продължиш натам, по пътя на духовното търсене, защото си скован от ужас от подсъзнателните си асоциации, създадени в теб от медиите.

      Страхът е най-добрият съюзник на претендентите за глобална власт - и те го насаждат:
      - било то с финансиране на измислени терористи, техни креатури;
      - било то с финансиране на филми на подсъзнателното манипулиране;
      - било то със създаване на несигурност в световната подредба - войни, революции, майдани, протестъри, бунтовници, бежанци;
      - било то с произвеждане на кризи на килограм: финансови, морални, културни,икономически;
      - било то с директен геноцид върху децата на хората (Не е зле да видите филма: "Децата на хората" - там ви предупреждават!).
      Страхът е бичът за съвременния човек, отровата, която го погубва бавно и мъчително.
      Страхът-отровата обаче има един мощен антидот - Любовта. Защото страхът е всъщност Анти-Любов; липсата на любов, така, както мракът е липсата на светлина.

      Като начало да внесем запалена свещ в тъмната стая на насадения ни страх - като започнем да обичаме и уважаваме Себе си повече!
×
×
  • Добави ново...