Конформизмът и чувството за вина

Конформизмът и нуждата да принадлежиш към тълпата се дължат на неуважение към себе си, на нелюбов към собственото ти индивидуално същество.

От най-ранна възраст децата са приучвани да се пренебрегват и да изпитват чувство на вина по отношение на другите, на колектива, на мнозинството, обществото и прочие.

Насаждането на постоянно чувство за вина, за грешност и незначителност, за необходимост да се пренебрегваш заради другите е най-голямото престъпление срещу човешкото общество.

Защото ако отнемеш на един човек правото да се обича и да се уважава, като се вслушва единствено в себе си и вътрешния си глас на вродена мъдрост, с която всеки един от нас се ражда, то такъв човек не може да обича и уважава и никого другиго и нищо друго на тази земя; такъв човек ще израсте отсечен от корен - защото Любовта е коренът на живота.

Ако не си изпълнил себе си с Любовта, откъде ще вземеш, за да обичаш другите!?

Истински живот в любов и хармония помежду си можем да създадем само когато създадем любовта и хармонията първо в себе си - или по-точно, им позволим да се проявят, а не да ги окастряме от най-ранна детска възраст чрез погрешно възпитание в конформизъм и съобразяване с волята на стадото (или по-точно с волята на неговия овчар - защото стадото няма своя воля!)

В този смисъл ще дам пример със зачестилите нападки и атаки срещу Фейсбук и Интернет общуването между хората. Фейсбук е все още мястото за свободна изява на човешкото разбиране, а това изобщо не влиза в "цивилизационните" ценности на Световното задкулисие.

Ето защо Фейсбук отдавна им е трън в очите.

Във Фейсбук се изказва лично виждане, а това е ерес за цивилизационния модел на уличните банди от кряскащи протестъри, които искат да ни подчинят на мнозинството, разбирай стадото, на немислещите продажници.

Човекът на европейскоамериканските ценности не е и не може да е личност, индивидуалност с лично мнение, той обезателно е човек на мнозинството, на тълпата, плашливо и неориентирано дори за собствения си пол същество, но затова пък напълно ориентиран политически, послушен активист на властта.

Човекът на цивилизационния модел е самоосъждащ се, съмняващ се в себе си депресиран костюмар, който е накаран да се страхува от всичко, дори и от собствената си сянка, и от снега и снежните му бури, и от слънцето и слънчевите му лъчи, и от глобалното затопляне и неговия студ, и от тероризма и Бога.

Но никога, ама никога не се страхува човекът на демократичните ценности от демокрацията на натовските бази, разположени с открити дула току до дома и децата му, не се страхува и от демократичните кървави революции, напълнили страната му с подземни бандити, запасали ножовете на омразата в коланите си.

И от политиците си не се страхува човекът на цивилизационната нецивилизационност, защото не е прието да се страхува, виж другите не го правят, склонили глава в примирение, като агнета на дръвника на поредната глобално мръсна война, разпалена от същите тези уж родни политици.