Изкуство ли са труповете!?

За пореден път се питам къде са официалните неправителствени (проправителствени) и граждански организации на родителите, на признататите български интелектуалци преподаватели и прочие, че отново само Българската православна църква предупреждава за поредната гавра над човешката душа и световъзприемане от страна на декадентски упадъчни внушения от „напредналия“ запад на демокрацията!? Изложбата "Човешкото тяло - разкрито и реално", която се кани да се изтипоса насред София за много пари всъщност показва "колекция човешки трупове". Българската православна църква чрез сайта си православието.бг единствена предупреди за недопустимостта на тази гавра с човешките останки както от християнска гледна точка, така и от юридическа. Наличието на експонат- бременна майка заедно с дететето в утробата й, и други подобни, би трябвало да ни развълнуват и образоват, според организаторите на изложбата.

Няма как да ни развълнува, обаче, една изложба на безвкусицата и гримираната смърт. Това, че труповете са химически обработени, не ги прави по-малко трупове, нито им вдъхва живот. И няма нищо образователно в изваждането на трупове от прегръдката на Майката Земя, тяхната съставителка, и експонирането им в неестетични изложби.

Или може би следващият път ще направят дълбокомислените западни декаденти на упадъка и изложба на тема "Човешките екскременти - реалност и философия".

Тя също ще провокира ..... - "Човек, това звучи гордо!", Чехов

Това, че „цял живот живеем с тялото си и не го познаваме“ (както твърдят някои рекламни агенти на изложбата), не значи, че трябва да се гаврим с него, експонирайки го като парчета месо за продан в магазин. Това не е начин да познаем тялото си – това е просто начин да познаем мъртва, износена плът. Това не е тялото ни - защото тялото ни е живо, не мъртво! А на мъртво тяло какво има да му познаваш – когато си умрял, има ли значение какво ще е мъртвото ти тяло!? Това едва ли ще те интересува тогава... .... ще си зает с по-важни неща!

Ама ще кажат някои – живеем в тялото си цял живот, а не го познаваме. То ние и с душата си живеем – цяла Вечност, и не само, че не я познаваме, но и нехаем за нея и за нейния Създател, Вечния творец на всичко – и на телата ни, и на душите ни.

Вместо да карат децата ни да изтръпват пред мъртвите трупове, нека организаторите на изложбата се разходят навън и се полюбуват на живите хора по улиците! Радостта е в живота и в неговата несравнима прелест – смъртта е твърде дълга и твърде неотменима, за да я показваме в безвкусни изложби!