както и да е

Нещо ме човърка отвътре .Все едно имам малко червейче в сърцето,което си дълбае тунелчета.

Липсва ми.Някак е странно без него.Все едно не мога да завърша деня ако не се чуем.Малко ми е странно да свикна без него.Дори изобщо не нам дали се налага!

Наскоро намерих повод да му пиша.Той отговори.Минаха няколко дни от тогава.Да му отговоря ли?Или да изчакам до следващия повод...

Изчезна съвсем ненадейно, както се и появи.Но беше хубаво.Всъщност Е хубаво