Защо ми е Дневник?

shanna

77 прегледа

Дълго Въведение

Защо ми е Дневник?

Ето това се питам от няколко дни - искам ли Дневник и за какво ми е?

И реших, че искам. Поне днес го искам - утре може и да го забравя. Както стана с предишните ми опити за различни неща: просто бързо губя интерес към нещата и нещо, което силно ме е занимавало днес, утре ми изглежда безсмислено.

Преди години си имах Дневник - истински, на хартия - типично момичешки: с розови листа, ароматизирани. Този Дневник просъществува една седмица - беше изпълнен със сърцеразирателни тийнейджърски драми, след което реших че не може да съм толкова нещастна и че това просто не съм аз и дневникът беше унищожен.

Миналата година си направих блог - той изтрая доста по-малко от злополучния дневник - само 2 дни, а в момента дори не мога да си спомня къде го бях създала, за да видя дали все още съществува.

Така че - това е третият ми Опит за малко лично пространство, дано просъществува по-дълго от предишните. Създавам го тук, защото това е едно от малкото места в нет-а, където успях да се задържа вече повече от година и да влизам почти всеки ден - дано така стане и с този Дневник. Защото в момента съм убедена,че искам такъв - всеки ден следя повечето Дневници тук (и няма как аз да остана по-назад) - искам да си създам място, където да нахвърлям дребните неща от живота, които ми правят впечатление.

Какво ще има в този Дневник - все още не знам, затова и оставям полето "Категории" празно ...

Винаги съм искала да мога да пиша ... творчество ... но не мога. Някога пишех стихове - и дори в училище се опитваха да ме насърчат да продължа (това го казват на всяко детенце с поне малко потенциал), но аз се заинатих. Пишех си скришом от всички, докато един де не реших, че нещата ми са твърде посердствени, за да бъдат видени от когото и да е - и ги унищожих (както и горкото дневниче). Сега съжалявам - не защото мисля, че не са били посредствени, просто си струваше да ги запазя като огледало на моята душа във вече забравени моменти ... Може би затова създавам и този Дневник сега - защото ще ми е по-трудно да го унищожа, ако реша ...

Никога не съм писала в проза - за мен това е висшият пилотаж в литературата ... затова и обожавам анализите и когато кандидатствах с литература, за мен беше удоволствие да седна и да разгадая една творба ...

Другото нещо, което обожавам в тази връзка, е да критикувам - да, много лош навик. Дори по едно време (и под чуждо влияние), бях решила че искам да ставам журналист - даже цяла седмица (завиден срок за моето "постоянство") ходих на курс, на който се учихме да пишем журналистически есета. Добре че се отказах навреме - въпреки че учителката ми, която беше същата и от курса по литература, беше написала една невероятно мила рецензия, която ще помня цял живот и чийто смисъл беше: "Надявам се един ден да сама откриеш в какво си най-добра, защото след това есе аз не мога да преценя". Как можех да й кажа, че според мен съм еднакво посредствена и в двете и че до ден днешен не мога да намеря нещо, в което да съм наистина добра ...

Отплеснах се, само още два реда - защо "Смислени Безсмислия"? Точно защото обикновено намирам, че това, което ми хрумва не си струва да се изписва изобщо или да се споделя с някой ... и това е едно предизвикателство към самата мен: ако си осъществя намерението да си поствам тук "безсмислията", някой ден може и да открия смисъла в тях ...

П.П. Това трябваше да е Кратко Въвдение в моя Дневник, стана Дълго Въведение ... не трябваше да се говори за това, за което се говори ... затова го публикувам, преди да съм се изкушила да го редактирам или изтрия ...




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход