За Теб, Моя самота

Отново студ, отново мрак

пропаднал до гуша в белия сняг

подмамен и изплашен, бягаше там

където никой не може да го намери.

Скри, той от всички скри я

да я пази той вечно обеща й -

в зори прегърнал я той, не ще да я пусне.

Премръзнал, вкоченил се

умря с вледенена на око сълза.

Бе единствена тя, малка и добра

остави спомен в нея, самота.

6817659W.jpg

sh.


3 души харесват това


0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход