Премини към съдържанието
  • публикации
    21
  • коментари
    7
  • прегледи
    5526

За Теб, Моя самота

Отново студ, отново мрак

пропаднал до гуша в белия сняг

подмамен и изплашен, бягаше там

където никой не може да го намери.

Скри, той от всички скри я

да я пази той вечно обеща й -

в зори прегърнал я той, не ще да я пусне.

Премръзнал, вкоченил се

умря с вледенена на око сълза.

Бе единствена тя, малка и добра

остави спомен в нея, самота.

6817659W.jpg

sh.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.