За Теб, Моя самота
· 875 прегледа
Отново студ, отново мрак
пропаднал до гуша в белия сняг
подмамен и изплашен, бягаше там
където никой не може да го намери.
Скри, той от всички скри я
да я пази той вечно обеща й -
в зори прегърнал я той, не ще да я пусне.
Премръзнал, вкоченил се
умря с вледенена на око сълза.
Бе единствена тя, малка и добра
остави спомен в нея, самота.
sh.
-
1
Препоръчани коментари