Премини към съдържанието
  • публикации
    21
  • коментари
    7
  • прегледи
    5639

За този блог

Публикации в този блог

 

Липсваш ми

Празниците са велико нещо, сплотяващи семейството. Но нещо липсва ми на мен а именно разбирателство. Намерих си приятелка добра, адски много липсва ми тя. Има си прекрасна душа пристрояваше ми деня. Когато аз тъжен бях, тя усмихваше се напук. И ми доказа, че лошото - си има хубавата страна. Празниците са хубаво нещо, сега всяват в мен самота. Да разкажа на приятелката, как прекарах си нощта....
 

Лъжи

Отварям очи и виждам звезди или хора бяха, не помня дори сега и тези милиони лъжи - разбиха сърцето ми на три... Разбиха всичките ми мечти силите да фантазирам дори да се смея, да плача ли - като гарван да грача ли... Отварям очи и отново сълзи забърсах ги, но те текът ли не позволяват да заспя дори - държа ги от болка отворени.. Отварям всеки ден тези очи прокълнат да страдам ли - тъгата не може да ме умори в този свят пълен с лъжи...
 

Пуснах я

Пуснах я да си тръгне но зная аз ще се върне но тя е ту като деня - ту като нощта черна... По ярка от Слънцето по красива от Луната - около нея хиляди звезди знам тя никога не е сама.. Поглеждам на горе блестяща усмивка - по цветна от дъга безспир гледам нея.. По сладка от захарта по горчива от ореха само нейните устни - искам да усетя на мига.. Пуснах я да си тръгне но тръпна в очакване - да се върне, да ме прегърне защото без нея аз не мога..
 

За нея

Иска ми се да върна времето назад да преправя всяка една моя грешка - сега страх ме е да изтрия една сълза боли ме само при мисълта.... Всяка следваща крачка сега е обмислена но обърнали се назад, виждам грях - самота, лъжливата усмивка.. това е моята маска и сега нося нея... Продължавам да лъжа, да мразя от хората да се пазя, а не трябва не се научих и онези да ценя - които винаги от всичко ме щадяха... Надявам се само да преоткрия любовта да сбъдна тази моята голямата мечта защото от лудост поболях се за нея - всяка нощ в ъгъла заради нея да плача...
 

Болка

Неуморна си ти била... да препускаш през нощта след онази бяла светлина - и до мен да стигнеш успя Сега като си тук до мен ще ми разкажеш за теб... за онази малка принцеса - която била се скрила в теб Да ме погледнеш искам за да видя оня поглед - като на бяла лястовица вторачена в леда... Милувка ми дари сега за да усетя любовта... макар в мен да пари тя харесва ми тази болка.
 

Никой

Мен никой не иска... като кошмар в нощта - от болка ще приписка нарушавам му съня Мен никой не иска... имам черна душа - по дълбока от бездна в нея попадна ли сега Мен никой не иска... като черен гарван - прелита моята тъга не щадя моя самота Мен никой не иска... като бодлива роза - докоснеш ли ме мен от страх кървиш сега Мен никой не иска... като горчиво вино - отпиеш ли от чашата ще потънеш в забрава Мен никой не иска... като огъня съм - ще изпаря всяка сълза оставям моя бледа следа.
 

Проклета

И тази нощ като вчера усещам и чувствам я... самотата да ме вгорчи - успя, показа своите рога А по рано далеч бе тя.. сама по себе си самота - придърпваме към себе си иска пак да страдам в нея И отново оплете ме тя в своята тъга, сгреших - като й простих мила... не ще да я пускам сега А аз сега ще остана... да бъда до нея, защото - и нея боли я да бъде сама проклета да бъде самотата.
 

Нощта

Тайнствеността убива като изтреляна от лък стрелата рани ме мен.. за да разбера, че синя - кръв нося аз сега кървя Целувай ме Ти в нощта да докажеш пред света през смях се усеща самота усмивката горката тя - изправена на ръба... Протегни ти към мен ръка да се впуснем в нощта... да потънем в безкрайността да обездвижим нашите тела да пречупим страстта. Като диаманти очите ти блестят в мрака сега.. да ме погледнаш, искам - да се избавя от мъката да усетя пак онази стрела Прониза хиляди сърца но за мен запази една.. идеално изваяна стрела за да пречупиш леда - прониза ме тя, онази стрела.
 

В едно

Хаоса е тук и сега в нощта Ти разбра за моите чувства за моята мечта да бъдеш моя искра Фантазия е това с теб да съгреша да мина границата да променя съня Реалност е това да счупя чашата и да кажа не си сама заради всичко онова Любовта е мълчание но да говоря с душа да слея двете ни сърца за вечността любов моя
 

Нека бъде

Вече усмихвам се радвам се.. да не бъда себе си устисквам се да не правя нещастие гордея се - да не съжалявам, така трябва да бъде Вече борба за оцеляване стремя се, боря се - за всичко онова... да се радвам на простота Вече привършено заболя ме да нося това сърце... голямо за мнозина - обичам се, така трябва да бъде Вече с усмивка ще кажа всичко връща се, куклите.. играчките, наиграх се - да се чувстваш дете, да бъде.
 

Всеки път

Всеки път когато тръгвах си всеки път връщах се за теб, за любовта една.. Говориш ми, говоря ти за себе си за хубавата бяла и снежна зима.. Всеки път когато погледна се в огледалото единствено - виждам теб, в мечтите си желая те, сбогувам се.. Всеки път отново обичам те, заслужаваш ме трудно е когато боли - боли защото си далеч от мен, от себе си.. Всеки път обичам те сълза моя, прозвище мое - престрашавам се за теб любов моя, обичам те.
 

Жестокостта

Тази нощ обичай ме влез в моето сърце.. само за нощта и след това Скрий се, прави се преструвай се Ти - знам искаш с мен да бъдеш както сме били... Да боли, нали пожела го Ти.. да ме пазиш ли - в мене още пари Аз съм твой порок аз съм твой фетиш.. твоя ад съм аз, най жестокия
 

Приказките им

Да признаваш не е като да прощаваш защото днес ми се налага да говоря така както вчера сутрин... за истината, да бъдеш прям Но проблемът е там, че - ще се наложи и да чувам... да говорят, да злословят или просто да ми казват това - от което болката никога няма да спре. Чудя се, кой ли те изпрати Сатана Дева Мария, защото аз поисках... да говоря ли сега, за нея - за онова, или да плачеш значи болка. Сломен съм аз сега... моето сърце, моята душа. Думите като дървен кол са или да горя ли на клада, не знам.. но ти ще значиш болка. А каквото и да кажат Ти ще кажеш... винаги ли ще страдам аз така Но си ми мечта - няма да се откажа, не сега не и днес, не за хората.
 

Чужда порода

Всичко се променя толкова бързо така както времето в мен Мълния да ме бе ударила сега нямаше да боли така - щях да бъда сред зелени поля реки и високи планини. Но на самотен остров... мисълта за нея съсипва ме Как искам да върна времето да не бях я срещал такава каквато е именно сега Да дарява от времето си за онези, които заслужават Аз съм егоист по природа не обичам да деля - особено една жена. Скрих аз от нея истината защото егоист съм... смея да твърдя. Късно е вече, ще платя цената на щастието... което пропилях така. Ще те чакам там.. под синьото Небе. Да знаеш Ти, че чужда порода - съм аз, хванал ме бяс. sh.
 

Тук ще знам

Тук ли, тук ли си Ти.. аз съм тук за теб да говоря не спирам да мисля, да умирам. Но изтощен се чувствам аз въпреки това продължавам - към теб... без да спирам Трудно, но към Теб клоня винаги, все така става... Тъгата на такива като мен не прощава, всъщност - боли от сутрин до зори. Ти си ту сладка, ту горчива леко неподатлива... тласкаш мене към ръба, да се опаря да разбера, така ли. Още нещо, което ми дава сили да се боря , да се радвам и - да плача, зная как и Тук.
 

Щом замръкне

Сърцето ми леденее, разбра ли дойде като гръм от ясно Небе така както зимата мразовита, нали Да плача ли сега разбираш ли напират, напират ли сълзи. Аз така мразя да вали, защо ли бездънна яма си ти, потъвам ли морето дълбоко блъскат ме вълни. Като стихия си, разбра ли отнасяш всичко със себе си Не говори, замълчи така... както цвете през есен, бъди Думите ми капят така както жълтите листа, разбра ли - нека ме боли, винаги щом замръкне ли.
 

Пети Декември

Денят, в който осъзнах, че всичко е една илюзия прошепна той, затвори очи... свърши се каза си и продължи. Но той запомни радостта си която малко или много той желаеше Забърса сълзите си, нещо промени се В кръг сега върти се призна си там чувствах се добре под тази Луна - под тези звезди, онова красиво Небе... промълвя, напрегнат бе деня. sh.
 

Последна нота

Музика звучи, къде си ти под камът и дърво търсих те в ноща безотказно лутах се. Замък от стъкло само тебе виждах на където и да погледна, само теб но странница си ти тръгваше си... без да попиташ как си ти викът ми потроши всяко стъкло все още те виждам, на парчета. Губя те, страх обзема ме победи ме ти, взе това... цял живот го пазя, отне го ти Но кажи, струва ли си кратко бе, да нали - чувам аз сега то крещи предадох се доволна си. sh.
 

Трепет

Протегни се, докосни ме докосни, само ти знаеш как и къде само внимавай, че боли ме боли, не спира да боли Усещам пулса ти чуваш ли нежна песен чаша вино... то е кърваво червено от очите ми, избоди ги - да не виждам чуваш ли Плач там, в тъмнина покрита със слама дъждът вали ли, вали Капка кръв, прости ми опитах чуваш ли Окована, боли... в трепет остана ти, чакаш ли sh.
 

За Теб, Моя самота

Отново студ, отново мрак пропаднал до гуша в белия сняг подмамен и изплашен, бягаше там където никой не може да го намери. Скри, той от всички скри я да я пази той вечно обеща й - в зори прегърнал я той, не ще да я пусне. Премръзнал, вкоченил се умря с вледенена на око сълза. Бе единствена тя, малка и добра остави спомен в нея, самота. sh.
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.