Нощта
Тайнствеността убива
като изтреляна от лък
стрелата рани ме мен..
за да разбера, че синя -
кръв нося аз сега кървя
Целувай ме Ти в нощта
да докажеш пред света
през смях се усеща самота
усмивката горката тя -
изправена на ръба...
Протегни ти към мен ръка
да се впуснем в нощта...
да потънем в безкрайността
да обездвижим нашите тела
да пречупим страстта.
Като диаманти очите ти
блестят в мрака сега..
да ме погледнаш, искам -
да се избавя от мъката
да усетя пак онази стрела
Прониза хиляди сърца
но за мен запази една..
идеално изваяна стрела
за да пречупиш леда -
прониза ме тя, онази стрела.
-
1
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.