Нощта

Тайнствеността убива

като изтреляна от лък

стрелата рани ме мен..

за да разбера, че синя -

кръв нося аз сега кървя

Целувай ме Ти в нощта

да докажеш пред света

през смях се усеща самота

усмивката горката тя -

изправена на ръба...

Протегни ти към мен ръка

да се впуснем в нощта...

да потънем в безкрайността

да обездвижим нашите тела

да пречупим страстта.

Като диаманти очите ти

блестят в мрака сега..

да ме погледнаш, искам -

да се избавя от мъката

да усетя пак онази стрела

Прониза хиляди сърца

но за мен запази една..

идеално изваяна стрела

за да пречупиш леда -

прониза ме тя, онази стрела.