Пуснах я да си тръгне

но зная аз ще се върне

но тя е ту като деня -

ту като нощта черна...

По ярка от Слънцето

по красива от Луната -

около нея хиляди звезди

знам тя никога не е сама..

Поглеждам на горе

блестяща усмивка -

по цветна от дъга

безспир гледам нея..

По сладка от захарта

по горчива от ореха

само нейните устни -

искам да усетя на мига..

Пуснах я да си тръгне

но тръпна в очакване -

да се върне, да ме прегърне

защото без нея аз не мога..