Иска ми се да върна времето назад

да преправя всяка една моя грешка -

сега страх ме е да изтрия една сълза

боли ме само при мисълта....

Всяка следваща крачка сега е обмислена

но обърнали се назад, виждам грях -

самота, лъжливата усмивка..

това е моята маска и сега нося нея...

Продължавам да лъжа, да мразя

от хората да се пазя, а не трябва

не се научих и онези да ценя -

които винаги от всичко ме щадяха...

Надявам се само да преоткрия любовта

да сбъдна тази моята голямата мечта

защото от лудост поболях се за нея -

всяка нощ в ъгъла заради нея да плача...