Велика Събота - проблемът за злото в християнството

На Велика събота Христос е в Ада, в земята на Злото. Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите на злото.

Проблемът за злото е същностен и дълбоко травматичен не само за християнското световъзприемане, но изобщо за човека. Човекът е създател на „проблема” за злото и човекът е този, който дава определения за злото т.е. определя едно или друго явление или обект от Съществуванието, създадено от Бог, за добро или зло.

В природата, във Вселената, нищо не е добро или зло, а всичко е такова, каквото е. Всичко е божествено творение или казано с други думи, битие. Битието е Божието мироздание, създадено от безкрайната любов и милост на Бога.

Да бъдеш значи да си приел любовта на Бога като безценен дар и да си му благодарен. Когато да бъдеш е възприето като най- ценния Божи дар, тогава животът ти ще бъде израз на тази благодарност, ще бъде песен, танц, екстаз, удивление и преклонение пред живота и Божието мироздание. Тогава Злото няма място в твоя живот, защото „И тъй като Бог е всеблаг, то всичко съществуващо е добро, така че „да съществува” означава съвършено същото като „да е добро”./коментар на Тома от Аквино от проф. Ц. Бояджиев/

Когато човек осъзнае божествената същност на своя живот като безценен и с нищо незаслужен дар от Бога, то самото осъзнаване е запалена божествена искра в него, която осветлява цялото му същество и не позволява на злото да съществува. Защото злото като всяко едно отрицателно явление означава единствено липсата на положителното или както твърди и Тома от Аквино „че злото може да бъде мислено единствено като лишеност от благост (privatio boni) и, значи, като отсъствие на битие, като модалност на небитийността.” Казано с други думи, злото е като тъмнината, която няма своя същност, своя собствена субстанция, а е просто отсъствие на светлината. Ето защо е много трудно, невъзможно да се бориш директно с тъмнината, защото как можеш да победиш нещо, което не е, което не съществува, няма екзистенциалност? За целта просто трябва да внесеш положителното, да внесеш светлината. Тогава тъмнината ще се разпръсне и изчезне от само себе си.

Борбата със злото е същата, като борбата с тъмнината. Никога не ще можеш да победиш злото в директна битка, защото на първо място, злото само по себе си не е, то е просто липсата на нещо друго, на неговата коренна противоположност, на доброто, на битието или изразено по друг начин – на Божията благост. Внасяйки в себе си светлината на Божията искра чрез Осъзнаването на безкрайната Божия благост, прекланяйки се с благодарност пред Съществуванието, вътре в нас и извън нас, ние запалваме светлината на Божественото осъзнаване, което може да бъде изразено и с думите Любов и Благодарност към това, което Е, към Битието.

Само тогава небитийността на злото ще бъде осъзната. Злото не е нищо повече от неосъзнаване, неразбиране на божествения промисъл на Всеблагия Бог, неоценяване на безкрайната красота и мистерия на Живота, неблагодарност към Съществуванието.

Ето защо за мен всеки акт, извършен в неосъзнаване, безсъзнателно, е Зло, и всеки акт, извършен с осъзнаване, с разбиране, е Добро.

„Ако за всяко съществуващо нещо е естествено да се стреми към битийна пълнота, каквато – в предел – е Бог, то злото е нарушаване на този естествен порив, отвръщане към небитието.” /коментар на Тома от Аквино от проф Ц. Бояджиев/

Ако човечеството иска да не се отвърне към небитието, то неговото единствено спасение е Осъзнаването на вътрешната Божия искра.