В памет на една пожелана смърт!

Има по-страшна от смъртта на телата и това е смъртта на душите.

Понякога телата ни са живи и здрави, но душите ни отдавна са угаснали, покрити от пепелта на неосъзнаването, самозабравата, себепренебрежението, липсата на любов и уважение към нас самите!

И тогава продаваме живота си за 250 лв. на месец, като се съгласяваме да разглобяваме военни мини в услуга на алчните военизирани държави, за да могат те с помощта на нашия труд и извлечения от нашите ръце барут да убиват нечии деца - в Палестина, или в Сирия, или в Украйна.

А после се вайкаме, че ни се случва това, което ни се случва...

Българинът не е и не може да бъде съучастник в убийствата и войните на алчните за глобална власт!

Бедността не е повод за оскотяване и омърсяване на душите ни с чужди грехове, с чужди войни и чужди грабителства.

"Прости им, Боже, те не знаят какво вършат!" (Исус)

И още нещо казва Исус: Божието царство вътре във вас Е!

Докато човек не започне да обича и уважава себе си повече от всички външни обстоятелства и фактори, които застават на пътя му, той ще бъде поробван, лъган, а самоубийството ще му се струва лесното бягство. Самоубийците се опитват да накажат тези отвън със собствената си смърт и нечовешко страдание. Това е висша форма на мазохизъм. Но в свят, в който садо-мазото се пропагандира чрез пропагандиране на хомосексуализма, на перверзиите и кървавите холивудски продукции, убийствата и самоубийствата са превръщани в ежедневие, бита на човешкото падение. Тогава дали сам ще си палнеш клечката или ще се продадеш на военизирано предприятие за жълти стотинки, където ежедневно да си играеш със смъртта, разглобявайки мини, например, е все същото.

Единственият начин да излезеш извън този порочен кръг на саморазрушението е да започнеш да се обичаш повече.