Понякога те галя през екрана
И ръката ми потъва в пиксели.
Минава през различни пространства и материята започва да странства.
Потъва в някакава мистична виртуалност,но стисна ли очи сякаш всичко е реалност.
Усмивката ти,дарява и на мен усмивка.
Гледам те толкова далече,а в разговорите сякаш до мене си вече.
Искам да усещам,да докосвам,да мечтая теб.
Заедно искам да създадем на живота картините и с викове да прекосим пустините.
Тази взаимна наша енергия,ти взе ли я? В думите впле ли я?
Вземай и пълни бъчвите,а ние с тебе ще пресушаваме кръчмите.
Препоръчани коментари