• публикации
    205
  • коментари
    249
  • прегледи
    224174

Войната на Израел срещу Палестина поведена и на сцената на Софийската ни опера!

blog-0185269001418391889.jpgМагията на човешкия глас е позната от най-древни времена на древните българи, основателите на Първата човешка цивилизация, Каменната, която някои наши учени наричат дори Супер цивилизация.

Ето защо древните храмове са строени под специални куполи, под земята, както е случаят с множеството ни „гробници“, а всъщност храмове – Поморийската, Александровската, Свещарската и така нат. http://aliya.blog.bg/history/2014/05/03/tainata-na-geomagnetizma-runite-i-drevnite-bylgari.1261783

Днес куполите са запазени и в християнските ни храмове, а и архитектите на Софийската опера са наясно с решаващото значение на подходящия купол, препредаващ силата на човешкия глас. Нашата опера е прекрасно място, с още по-прекрасни и талантливи оперни певци, режисьори, сценаристи и други самоотвержени служители на Българската култура.

Обичам да ходя в Софийската опера и да се наслаждавам на лекуващите тялото и ума вибрации на човешкия глас. И не само, Операта ни е поддържала винаги високия художествен стандарт на истинското изкуство – и с постановките си, основаващи се на класиката на доброто и възвишеното изкуство, и с прекрасно изработените си костюми – феерия от цветове и материи, и с ненадминатите си оперни певци и балет майстори. До вчера! По-точно до вечерта на премиерата на Самсон и Далила, опера на Камий Сен Санс, създадена върху история от Книга на съдиите израилеви – история за многовековната борба на Израилтяните срещу техните съседи и братя по кръв, обичаи, език и първоначална религия (почитание към Древнобългарския Бог на Аленото слънце БаАлен / Баал) Палестинците, история на лъжата, противоборството, отрицанието, антилюбов, антижена и античовешка история, която не се поставя често по световните сцени по признанието на самия директор на операта – маестро Пламен Карталов. Той обаче я поставя и премиерата й съвпадна точно с деня на поредното убийство на палестинец от Израелската армия – палестински министър намери вчера смъртта си, задушен от химически задушлив газ и довършен от приклада на израелски войник!

И в същия този ден, на Софийска оперна сцена, посрещната от един наръч чужди посланици и чиновници, триумфира сценичната постановка на тази нечовешка съвременна война, поведена срещу народа на Палестина.

Или както сам признава Директорът на Операта: „В държавата на хаоса ние сме държавата на лудостта..„ Така той обясни на преконференция дързостта в условията на криза да се постави операта „Самсон и Далила“ с 11 гости – артисти, скъпо и прескъпо платени....

Въпреки това операта Самсон и Далила бе повече от скромно представена откъм сценична постановка и костюми, дори бих казала декадентски и безвкусно представена, въпреки голямото име на Уго де Ана. Публиката и през трите действия на операта гледаше едни и същи метални плоскости, които могат да се видят върху всеки гараж или хале в страната ни. Освен тези плоскости, имаше и немалко бинтове и червена боя за кръв по лицето на Самсон... и дотук. Самият Самсон беше облечен в кожен костюм на съвременен рокер, заметнат обаче с лилаво лъскавко наметало (може би леко гей намигване!? ;) )

Явно целият талант на Уго де Ана бе хвърлен в това да създаде един покварен образ на Далила и най-вече на жената като събирателен образ. Освен, че Далила бе представена като фанатична последователка на своя Бог Дагон – а това е в пълно несъответствие с историята от Книга на съдиите израилеви, където Далила е просто една лека и продажна жена, срещу точно определена сума съгласила се да накара Самсон да й разкрие най-сетне тайната на своята непобедима сила, след като преди това три пъти я излъгва – тя беше и въплъщение на пагубна женска власт над мъжа. В нейния образ постановчикът Уго де Ана си беше поставил за цел:

- да заклейми Бога на Любовта като Бог на Далила и да осъди любовта на мъжа към жената като отклоняваща мъжа от правия път в служба на неговия Бог (Яхве, разбира се) и неговия народ (Израилевия);

- да заклейми събирателния образ на жената като покварена, развратна изкусителка, като за целта девойки в безвкусни бембени костюмчета се кълчеха и разкрачваха неприлично като в американска шоу програма, която обаче бе изиграна без капчица свян на фона на напълно несъответстващата на този пасквил оперна музика и леки арабски музикални мотиви. По този начин безвкусно се натрапваше внушение за поквареност и развратност на палестинските девойки, и изобщо на жената;

- да внуши присмех и отвращение към женската хубост, като в последно действие на сцената бяха събрани всички по-пълнички и не съвсем в първа младост статистки от Операта, които бяха облечени в тесни и впити разголени рокли, и които бяха накарани не само да се кълчат неприлично, но и да се надсмиват и нападат вкупом ранения и изнемощял Самсон. Като че ли жената е войник в израелската армия, който без сърце да издевателства над слабите и беззащитни деца и жени на Палестина, над ранените и прекършените. - http://aliya.blog.bg/novini/2012/11/19/decata-na-palestina-i-smyrtta.1022030

По този начин публиката на операта станахме свидетели на един нечуван упадък на нравите на сценичното изкуство, доведено до последния декаденстки писък на модата на Новата западна култура - http://aliya.blog.bg/politika/2013/05/27/jenata-i-globalizatorite.1114345.

Когато човек твори изкуство от ума си, а това е в 99% от случаите, той просто пресъздава собствения си умствен хаос - страхове, предразсъдъци, подтиснати емоции; собствените си умствени кошмари. Такова умствено творчество е просто повръщаното от ума. То може и да подпомогне създателя си да се разтовари от умствените си страхове, но ще залее околните със своя кошмар. Такова изкуство не лекува, а те натоварва с чуждите кошмари. То е белег на декадентското общество. Напоследък все по-често сме заливани от Холивудски и прочие продукции на умственото повръщано на своите режисьори и постановчици. И ние в България не сме подминати, уви, от тази вопиюща липса на истинското и вдъхновяващо творчество - онова, което идва от сърцето.

Но не само декадентски, но и политически оцветена бе тази опера на лошия вкус. Палестинските мъже бяха представени като страхливци, които само при споменаване името на Самсон се разбягаха, като преди това не пропуснаха тържествено да заявят (изпеят): Ние изоставяме жените и децата си, защото много ни е страх от израилтянина Самсон....

Палестинските мъдреци, воини и свещеници бяха представени като типичните древни българи Пелазгите (Балазгите, хората на Балаз, Бога на Аленото слънце), т.е. светли хора – рижи, руси, кестеняви с типичната за онова време прическа на древнобългарския воин – обръснати скули и перчем на върха на главата. Всъщност този начин да носят косите си древните българи са приели именно защото са били мъдреци и мистици, хора на Божественото познание. Когато косата се обръсва по скулите, а се оставя да расте на върха на главата, то тогава се е смятало, че жизнената енергия на човека се втурва към върха на главата му, където се е намирал центърът на духовното извисяване и просветление – наречен сахасрара в днешната йога (от древнобългарските думи сака (воля, желание) съ Ра (достигане на съединение с Бога Ра, Бога Абсолют на древните българи). Каквото и да са вършили, както и да се обличали или да са носили косите си, древните ни деди са го правили винаги с мисълта за Бога.

- http://aliya.blog.bg/history/2014/04/10/bogyt-slynce-na-drevnite-bylgari-i-proizhod-na-koleda.1255876

Днес обаче декадентски сценаристи на родната ни оперна сцена се присмиват на древнобългарските ни корени и представят някогашните палестинци, наследници на Балазгите, като страхливци с пънк прически на гротеската и безвкусицата и напълно покварен Бог Дагон. А всъщност Дагон е бил Богът на Семената и Изобилието в пантеона от Богове на семитските племена, произлезли от древнобългарските скитски племена на скитащите българи. По всяка вероятност Дагон е всъщност българската дума Диканя, където се е вършеело житото. Знаем, че древните ни деди са почитали и обожествявали дейностите по събиране на своята храна, природните сили, плодородието, стихиите, и така нат.

Така или иначе, в тази съвременна опера на безвкусицата и декадентството Дагон и Любовта бяха низвергнати, осмяни, заклеймени и принизени в краката на Яхве, Бога на Израилтяните.

Принизена и унизена в краката на сценариста на постановката бе и Жената – осмяна в невиждана досега оперна гротеска, отрицаваща любовта между мъжа и жената, заклеймяваща жената като отровителка на мъжката същност (интересно кой ги ражда тези мъже!??), като заплаха за националната сигурност на израилския народ и за неговия Бог Яхве!!!

Учудва ли ви тогава, че първи скочиха да поднесат цветя на това чудо на оперната политика посланиците на Турция и Франция!? А до тях не пропусна да се нареди с кошничка цветя и любимецът на нашите културни дейци Вежди Рашидов!?

Липсваха само редовно протестиращите култур трегери, и те да зачуруликат хвалебствени дитирамби, като едни досущ славеи на нашата българофобия...

За първи път напуснах нашата опера с омерзение в душата...

Разбрах... народ, който няма право на своя нергетика, на своя история, на свое образование, на своите си песни в учебниците, няма право и на своя опера и свое изкуство...

Представлението свърши... Да влязат палачите...



1 човек харесва това


1 Коментар



Искам да предупредя читателите на този пост, че Калдата изтрива вашите харесвания!

1 човек харесва това

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход