Българите - Родоначалници на Човечеството

Списък на българското родово / племенно сходство:

( По книгата "Необруленото историческо предназначение на Българския дух", излязла на скоро от редакцията на БАН )

Древни български племена:

българи, трако-илирийци, динлини, оногури, утигури, кутригури, котраги, уногундури, купи-булгар, дучи-булгар, орхон-булгар, огхондор-булгар, чдар-булгар, кучи-булгар и др.

Древни родственици на българските племена:

саки, кимерийци, чуди, маджари, есеги, уйгури, хазари, илирийци*, кумани, авари, скити, царски-скити, хуни-( От тези хуни са произлезли Куврат и синът му Аспарух. ), сармати, печенеги, алани, буртаси, вурогунди, готи, арийци, траки, славяни.

Съвременни български народностни групи:

българи-нуристано-афганци, мизийци, тракийци, шопи, българи-помаци, българи-власи, българи-роми (цигани), българи-македонци, българи-родопчани, българо-унгарци, българо-словени, сръбски-българи, бесарабски-българи, волжки-българи, българи-башкири, българи-чуваши, българи-чеченци, българо-дегестанци, кабардино-балкари, българи-тумтайци, българи-мишари, кримски-българи, българи-казаци, българи-хайна, българи-нукратлийци, българи-тептяри, българи-астраханци, българи-сибирци, българи-северо-осетинци, българи-гагаузи, таврийски българи, българи-южно-осетинци, българи-индийци и др., живеещи зад океана.

Историята и летописите са доказали че, Българите са стари крайдунавски поселници и че са били голям народ, а не малка ордица. С това се опровергава и тезата на Кръстьович, че българите, под името хуни, били дошли едва през 679 година до Дунава.

Така белите петна в историята на човека, където българите са старейшини в живота му с повече подробни факти трябва да бъдат запълнени не само от родолюбци, а от историци професори и учители професионалисти.

*  (Не бива да се смесват древните илирийци с понятията „илиризъм“ и „илирийски език“ от 17~18 в., принадлежащи на хърватската култура и папската пропаганда сред славяните на Балканите.

Науката както преди, така и сега учи човека, че за да има баланс в живота на планетатa (флора и фауна), всичко ( живо и не живо ) се е появило и ражда неслучайно, а със строго определено предназначение!

Тогава естествено и за човека наравно с въпроса кога, възниква и дилемата защо.

С какво предназначение българите сме се появили на тази планета?

(обяснено по-долу)

Защото произходът на живота ни е завещал предназначение от преди повече от 80 века (8,000 г.). И един от безбройните артефакти, задължаващ ни да следваме това си предназначението, е „Българският календар“.

Поклонниците на „Заратустра“: зара – гледам, тустра / устра – звезда, ра – бог-Слънце, най-силно са почитали Бога-гръмовержец – Танг-Ра, сродно с името на ведическия Бог на гърма и войната – Танд-Ра.

Възприели тази религия не сляпо, българите-бълазги / пеласги, ‏פְּלִשְׁתִּים‎-пелиштими,  са се възвисили на много по-високо интелектуално ниво от съвременниците, защото първи започнали да търсят причините на природните явления, а не само сляпо поклонничество и мистична суета пред тях.

Първи опознали същността и причините за повечето природни явления, българите- пеласги се издигнали в културно, интелектуално отношение от съвременниците си и с чувството на гордост като старейшини по произход, са имали и имат моралното право да се нарекат Бо(л)гари – (Бог-Ари, Бог-Ора), т.е. Божиите-хора (Синове на Бога – Слънце, Богоизбраните),

Това са не само сегашните потомци, българи – балканци, но и всички българи по света.

Българският тракo / пеласгийски език, е говорен не само през aнтичността, но още много по-рано от Неолита, (VII хил.пр.Хр.)

Докато останалите народи от Скандинавия до Тарим в Китай и от Сахара до Сибир са били смятани за деца в сравнение с произхода им.

Тази религия постепенно, изменяйки начина на мисленето у българите-бълазги, ги научила безпогрешно да предвиждат и предсказват вече някои природни явления като дъжд, буря и градушка, a по-късно оформя и най-важната черта в характера им. Способността – безпогрешно да правят разлика между доброто и злото даже в отношенията си.

Така първо у българите-тракo / пеласги  се заражда и чувството на справедливост.

T.е. чувството на отговорност в защита на доброто срещу злото.

Чувството на справедливост, затвърдило се в характера първо у българите, естествено поражда и още една уникална черта в характера им.

Toвa e способността да намират най-бързото и най-правилно решение на проблемите в отношенията.

Чувството на справедливост в отношенията, способността българите да намират най-бързото и най-правилно решение на проблемите тогава, и святото чувство на отговорност пред взетите решения и действия, издигат и утвърждават българина, като превъзходен в характера му народ, вожд-стратег. Точно в това се крие, историческото предназначение на Българите, да ръковoдят и показват правилният път на живота.

Всички тези факти, включително и най-новите генетически резултати, доказват и причината за изключително голямата численост на българите по света. 

Природната интелигентност наравно с добродушие, строга справедливост, предвидливост и изключителна отговорност към съплеменниците, дарява българина и с още едно уникално качество на характера му, липсващо в характера на много други народи и сега.

Това е чувството му на – „пресантиман“, основна черта в характера, отличила българина от себеподобните и сега.

Факт, дал голям тласък в идеалните отношения на дедите ни, сплотили и обединили много племена, увеличавайки своята численост и мощ.

Много малко са другите народи, които могат да се похвалят с добродушие и строга-справедливост, a камо ли и с чувството пресантиман-справедливост , както тогав, така и сега.

Най-близки народи до българите с подобен, справедлив и добродушен, характер са славянските и всички близки, по език, бит и култура, техни събратя.

Българите като първи в историята на живота, дарени с таланта да различават доброто от злото, първи осъзнават и причината за постоянната битка в душата на човека.

Този вътре-душевен бунт за победа над злото, затвърдявайки съвсем новите морални устои в характера им, ражда и идеята за създаване на „първите закони –Торе“ в отношенията.

На тяхна основа са писани законите в културите на Близкия изток и Юстинияновия и Наполеоновия сборник, които са основата на европейското законодателно право.
Това е бил един от най-ранните преломни моменти в човешката душа, когато светлината на разума и знанието побеждават мрака на невежеството и липсата на морал.

Именно в този период, преди повече от 80 века (8,000 г.) генетически в характера на прабългарите се зараждат и оформят, гореспоменатите хуманни чувства, възвисили името българи.

Тези чувства им даряват способност най-точно да различат справедливото от несправедливото, доброто от злото и да намирaт най-правилното и точното решение на всички проблеми в отношенията си, и с други племена.

Този факт е определил и "историческото предназначение на българите" като народ, появил се неслучайно, а народ роден с ясно, точно и отговорно предназначение!

Като неопровержим факт за тази изключителна черта в характера на българите ще дам един пример от историята ни, но за жалост все още „бяло петно“ в учебниците ни;

В древната персийска летопис "джагфар-торихи" се разказва за един от великите прабългари, на име кан Тимоти / Тимотей, че е покорител и бил господар на далечния североизток и основател на Манджурската / Китайска империя.

Той и савската царица, са били брат и сестра от прабългарите-худони на рода Дуло.

Те били изключително добре надарени стратези в отношенията си с другите, различни племена.

За тази много важна черта в характера на предците ни говори един от малкото не присвоен от елените летопис.

Това е легендарната историческа мелодрама, между савската царица и цар Соломон, ревностно пазена от трите религии (Юдаизъм, Ислям и Християнство) неслучайно.

Събитието датира от 1,020 г. пр. хр.[2]

Тя е родена в малко известното царство – Oфир, което се е простирало пo дясното течение на р. Нил, в близост до Червено море.

Жителите на царство oфир са били светлокожи, високи и изключително добродушни.

Били известни с производството на масла, благовония и предимно с добива и обработката на скъпоценни камъни, злато, мед, желязо, като са знаели как да произвеждат  кристал  и бронз.

Прославили се като много добри металурзи и търговци.

И арабската летопис споменава името на Савската царица, но разказът за нея е подобен, на този от Библията.

Според летописа, царят на семитите, Соломон, син на Давид (Сюлейман ебне-Доуд / سلیمان ابن دوود) научил за способностите и богатствата на царство Сава, управлявано от царица и почитащо политеизма с главен бог –  слънцето Ра, решава да го завземе.

Соломон изпраща послание, заплашвайки страната с нашествие. Но благодарение на изключително добрия търговски дух и далновидността на царицата, страната е спасена.

Като Савската царица предприема мирен, дарителски поход до неговия храм и с невиждани за времето дарения от благовонни масла, скъпоценни изделия от камък, злато и сребро, успява да предразположи царя и така не се стига до война.

След няколко месеца, прекарани със Соломон, тя се завръща в своето царство и ражда син от него – Менелик I / по  Етиопските летописи /, син на мъдрец.

Като в името на спокойното бъдеще и свобода на народа си, тя се решава да смени религията си – (политеизъм / многобожие), приемайки семитския монотеизъм / еднобожието.

Семитският монотеизъм по това време, е изповядвал вяра, единствено в чистотата и морала на човешката душа.

Така Савската царица, потомка на великите прабългари от рода Дуло, става първата българка, приела монотеизма в историята ни.

Тя е и първата жена, жертвала себе си в името на народа, за да запази държавата.

Създавайки потомство със Соломонидите, последен неин наследник и потомък от тази династия, е етиопският крал Хайле Селасие I.

Имайки предвид числеността на българите, пръснати из цялата планета, няма религия, в която българи да не вярват!

Целта на този пример е, за да задам и въпроса към сегашните си сънародници:

Кой от съвременните български държавни лидери, които така безотговорно избираме, би се жертвал така, както предците ни, за съхранение суверенитета и единството на народа и държавата?

Никой за жалост!

(Един-единствен, но съвършено различен по същество, кошмарен и позорен случай, остана, като петно в историята на балканските българи. Това е гафът, който допуснахме, с нацисткия царски наследник на Борис III / Симеон Борисов II, Сакскобургготски /, от чужд произход, да абдикира короната си като цар за титлата президент с единствената користна цел – не възстановяване и запазване на държавата, изгубила се сред глобалните промени на прехода в 2001 г, а да доразграби останалите от баща му неоткраднати държавни имущества след Втората световна война - (дворци, вили, планини и гори).

 

Дилемата – кой ще спечели войната, между западният санкционен-тероризъм и неопитният изток?

Кой ще спечели войната, между доброто и злото, е повече от актуална сега?

Разбира се, доброто.

От незапомнени времена българите с духа на справедливост са учили човека как да следва доброто, гонейки от себе си злото, лошото.

Търсейки не мистиката, а причините на природните явления и случки, българите са научили човека как да вярва в себе си, в собствените сили, а не в духове, статуетки и мистерии.

Затова българите не са били езичници, както са ни отъждествявали грешно еленската-византийската, а по-късно и гръцката църкви.

Изключително високата култура, знания, боен дух и хуманното чувство на справедливост, сa допринесли числеността на българите-бълазги да достигне неимоверни размери, надминали днешен Китай.

Привличайки като магнит доброволно други общи, по бит, език и поминък, племена, между които по-голяма част са били славяните.

Научени вече да обяздват коня, със общо социални те закони и общо знаме (конска опашка), българите утвърждават макар и йерархично, изключително справедлив ред в много племенните си отношения.

Справедлив, защото всеки член тогава е получавал толкова, колкото е давал в общите дела. Именно въз основа на тази изключителна справедливост и строг социален ред, прадедите ни създават и най-силната армия, всявала страх и ужас у всеки противник, заради многочисленост, бързина, сплотен боен дух и уникална стратегия.

Злото и доброто са човешки възприятия, в резултати на човешко поведение.

Природата, животните, самата реалност не са зли, защото не съществува зло извън човека.

Ако се изразим на по-съвременен език, съответстващ на по-задълбочените ни разбирания за природата на човека и човешката психика, можем да заменим понятието зло с липса на морал, „неосъзнатост“, както и с „невежeстиво“.

Така злото е израз на човешката неграмотност, неосъзнатост и невежество към себе си, а оттам и липса на морал. Неща, които прадедите ни са разбрали, много рано.

Съвременният човек е подвластен не на демони и нечисти сили, а на собствената си неосъзната и не овладяна първична, „аморална“ природа.

 (Този труд е и Молба към всеки един историк и културен дeeц – българин, за безпристрастно редактиране на учебниците ни по История!

Като обезателно темата „предназначение“ не само историческото, (обяснeно по-долу), а съвременното ни „предназначение“ да остане открита дилема за размисъл, на младите поколения!)

Защото хората сами градят историята си.

А историята на човека, както и животът са безсмъртни.

Историята ни като старейшини е доказана и ясна, а човешкият живот върви и новите предназначения като българи, тепърва ни задължават.

Всяко едно поколение живee в нова епоха с нови изисквания, които поколението само, трябва да предвижда и првилно самонасочва.

Всеизвестно е, че българите сa отъпкали най-дългият „ЧОВЕШКИ път“ на планетата, от Памир чак до Скандинавия, като славен род с най-стара история.

От българите, светът очаква много повече, отколкото до сега!

В работата си „Кроватова България и Покръстването на Българите“ проф. Ценов, както и други историци като Ал. Делова, Ст. Цанев и други обясняват много исторически истини за нас българите.

Между 330 г. и 610 г. предимно траките са тези, които в първите три века от съществуването на Източната римската империя, е управлявана предимно от тях.

Tраките са изконните наследници на Източната римска империя, наречена чак през ХІ-ти век – Византия.

След 610 г. на власт идва не грък, а арменецът Ираклий – приятелят на хaн Куврат. Той е последван от синовете си Ираклий ІІ и Константин ІІ.

Дори и по-късно, на трона в Константинопол седят не гърци, а арменци.

След безбройните исторически доказателства, без да се задълбочавам на тази тема, с гордост мога да кажа, че: траките и българите сме един и същ род.

Международното ДНК-генно изследване през 70-те г. на миналия век на човешки Y-хромозоми открива, че българите са най-древният народ, населил и Европа.

„Този уникален „хаплоиден генотип“- (Y-генна комбинация – б. ред.), се предава само от баща на син“, обясни д-р Боряна Захарова, / биолог от Националната генетична лаборатория в София./

Кръвни проби от същите Y-хромозоми доказват и факта, че много по-късно славянски народи се обособяват в групата „Източна Европа“. В нея са;

руснаци, беларуси, украинци, поляци, словенци, унгарци, сърби, македонци, църногорци, хървати и изненадващо латвийци и литовци!

БЪЛГАРИТЕ сa единственият народ на земята, който има законно и морално право да се нарича Богари (Бог-Ари, Бог-Ора), т.е. Божиите-хора, (Синовете на Бога, Синовете-Божии, Синовете на Слънцето, Богоносците).

A всички останали народи, от БритДауния до Тарим в Китай и от Сахара до Сибир са им деца!

Древната религия на нашите прадеди, е била Зoрoaстра;

зоро – зората / астра – звезда, т.е. Заратустра:

зара – гледам, туст / устра –звезда, Ра – бог Слънце

Зороастризмът, това е най-древната религия на прадедите ни.

Религия, която учи човек да познава доброто и да се пази от злото. Това е религията, в която доброто и злото са в постоянна битка.

Кой ще спечели войната – доброто или злото? Разбира се, доброто.

Прадедите са ни учили винаги, следвайки доброто, да гоним от себе си злините, лошото.

Древнобългарският календар е най-съвършеният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО.

Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5,508 пр. Хр. и с 12-годишния си цикъл, българският календар е първоизточник на китайския.

През 1976 г. ЮНЕСКО обявява, древно-българския календар за най-точния в света.

Учените от ЮНЕСКО са поразени от гениалното решение на математическата задача с числото 365.

Той е по-точен от Григорианския календар, и само с няколко секунди се различава от астрономическия календар.

Прото - и пра-българите, нашите предци, са оставили в Европа много доказателства, че са съществували от древни времена. Българите не са изчезнали и не са претопени, a винаги и навсякъде, където са се установявали, са давали български имена. Районите, градовете, селата, реките и езерата, низините и планините, всички те носят български древни имена, запазили се и до днес по планетата.

Истина е, че няма нито един друг народ освен българския, който може да се похвали с толкова много синоними на своето народностно име, а това определено говори, че българите наистина сме най-древният народ на земята, както е казал през XV век и византийският книжовник Лао̀ник Халкокондѝл (Λαόνικος Χαλκοκονδύλης), роден ок. 1423 г. и умира през 1490 г. Малкото му име произлиза от гръцките думи λαός (народ, хора) и νικᾶν (побеждаващ).

Официалните ни учебници по история, не разказват и факта, че един от великите прабългарски вождове на многобройния български род-худони (1,126г. – 1,104 пр.н.е.), се е казвал Набу Кудури Уцур I, т. е. Навуходоносор I.

Той е и наследникът, на IV-та Вавилонска династия на худоните.

Худоните са част от прото-тракйските пелазги / бълазги, предци на траките-(едони), които водят своя произход от владетеля на южното вавилонско царство в Месопотамия. 

Говори се, че и прабългарският род ДУЛО е произлязъл от тях, много по-късно мигрирал към средна Азия, от Памир и Хиндукуш в Афганистан до днешен Китай.

Всъщност худоните са били преселници – кимерийци, създали множество малки държави в Северна Месопотамия и Древна Сирия, а после и с названието хурити (тракйци) създали градовете държави, Мари и Митани (Северна Сирия и Югоизточна Анатолия в периода 1,500–1,300 г. пр.н.е.).

В названието им представката „ху“ е символ на сила и могъщество.

                     Навуходоносор I и бог Мардук

 Основателите на Вавилон са eламите – (прадедите на персите), но превземайки цяла Вавилония, вожда на шумерите - Набу Кудури Уцур I от прабългарския род Дуло, остава в историческите летописи с името Навуходоносор I.

(Арабски легенди говорят, че кралица Сава е майка на Навуходоносор I.  

След връзката на кралица Сава от прабългарския род ДУЛО, с крал Соломон се ражда първородният ѝ син – Навуходоносор I / Набу Кудури Уцур, който по-късно разрушaвa Ерусалим).

Попаднали под владението на българите, начело с Навуходоносор I, Месопотамия и Левантата са включвали териториите на пра-историческа Сирия и пра-историческа Палестина, кoито са заемали сегашните територии на Египет, Ливан, Израел, Сирия, Ирак, югоизточна Турция, югозападен Иран и северозападна Йордания.

Тази територия е изглеждала на картата като полумесец и понеже е била изключително плодородна на времето са я наричали „плодородният полумесец“.

Тя се смята за първия от центровете, където в епохата на неолита се появява земеделие и животновъдство.

От това мeсто, българите учат света как да се обяздва коня, как се опитомява и ползва добитъка в поминъка, как да се обработва почвата и да се използват уредите на труда.

Това е и мястото, където протобългарите – бълазги създават най-старите закони на света и първия металодобив, с висока технологична обработка на злато, мед и желязо.

Безспорно е доказано, че „п(б)еласгите“ са коренните жители на мезолитните Балкани.

Карта от Световния генетичен атлас, отразяващ родството на народите

От всичко споменато е видно,че имаме родствени връзки с народи от източна и от западна Европа.

А изводите сочат, че българите сме народ, който с пълно право може да бъде наречен

НАЙ-СТАРИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ.

Големият наш революционер Георги Раковски, който е бил много добър историк и филолог, каза; 

„Племето, описано в старите летописи под името „пеласги“ са „про-тракийските-бълъзги“, т.е. „прото-българи“.

Гръцките летописци, поради липса на буквата „б“ са писали думата с „п“, те нямат и буквата „ъ“ в азбуката си.

 Така че правилното праисторическо название на прото-балканските пеласги е – „бълъсги“, т.е. „българи“.

Мнозина съвременни наши историци споделят мнението на Раковски. 

Херодот определя пеласгите като тракийско племе, възпято и от Омир в „Илиада“.

От IV до І хилядолетие преди Христа повече от 10% от населението на планетата e живяло там.

Заедно с долината на река Нил (Древен Египет) „плодородният полумесец“ е и люлката на съвременната европейска цивилизация, в чийто център българите- Бълазги със своята природна, интелектуална надареност са били най-многолюдното и най културно-възвишеното население в региона.

Там българите-бълазги сътворяват „Прабългарския календар“.

Причините за многочислеността на прабългарите са няколко.  

 На първо място са били военната им сила, изненадващата бързина и безстрашие. Но не малко за това е допринесъл и фактът, че сред съплеменниците си, прабългарите са се славили и като изключително здрав и слабо боледуващ народ.

Защо?

Защото първи обяздели коня.

Конят им е служил, освен за военни цели и транспорт, е бил и неразривно жизнено свързан с живота и здравето в семейството. Захранвани от малки с високо калоричното конско млeко, българчетата са расли здрави, весели и жизнерадостни, отстоявайки на всички болести, в сравнение с техни връстници от други племена.

Този факт превръща коня в първия свещен български символ, а опашката му става знаме на българите.

Повечето тогавашни племена, даже и славянските, са били пешеходни племена. От българите научили опитомяването, обяздването и грижите за коня и добитъка, а по-късно и военното дело.

Този естествен фактор е привличал много младите девойки не само българки, но и от чужди племена да търсят връзка с български момци за създаване на здраво поколение.

По такъв начин прабългарите, увеличавайки числеността си, са асимилирали доста чужди племена като свои с един поминък, с един език макар и с диалекти и с еднакви обичаи..

Конят е бил свещен символ на сила, слава, бързина и здраве, където строг закон от онова време е изрично забранявал моми и жени да яздят коне. В случай на такова явление, жената се е наказвала изключително строго.

Понеже всички племена с названието българи са били (единствените), природно надарени с висока интелигентност и с чувство то на пресантиман, те са сред най-ненавижданите, предимно от надменно-раболепните и завистливи, англо-саксонци и сега!

Именно тези ни природно надарени черти в характера, като българи с висока интелигентност и чувство на пресантиман – справедливост, са предопределили арбитърската ни роля в живота, както и предназначението ни като „род, намиращ и указващ, най-правилния път в живота на човека.“

Този факт обяснява и защо прабългарите са били толкова многобройни и единни като мощни като сила. 

Многобройни са историческите и археологическите факти, доказали това.

 

Новите археологически открития в Средна Азия от 2010–2011 година доказаха, че

народът „кутити“ –  пра-стар български род, основал Шумерската цивилизация, е имал своя писменост сто години преди китайците.

Народа на балхите – известни още като булхи или бушхи, са основатели на Персийската империя преди 2,500, години и създали древната империя Балхара в подножието на планините Памир и Хиндукуш, в Афганистан.

Древно и прочуто царство, което индийците и арабите са наричали великият Балх или Балхара, арменците – Булх, а пресите и таджиките – Булгoр и Булхгор, е и до ден днешен, древният град Бухара, чието наименование също отразява названието българи.

И досега по тези места, не знаят нищо нито за траки, нито за македонци, но знаят отлично кои са българите!

За Афганеца думата българин, означава човек, живеещ отвъд планините (в северен Афганистан – древна Бактрия[4]).

Като факт за произхода и възрастта на българите, се говори и в санскрита (древно писание за единния произход на всички индоевропейски вери и религиозни теории) от Япония до Англия. Oсноваващa се на мирогледа на древните траки, факт който ни показва, че прадедите ни  сa учили и цивилизовали народите, чрез завоевания и разселване.

Да, именно ние българите сме и потомците на народа, изковал най-старото технологично-обработено злато на планетата! 

 „Ой, неразумни юроде!

Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?

Или не са имали Болгаре царство и господарство?

Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик“ –Паисий Хилендарски

 

Списъкът на българските царе /канове/ от рода Дуло, от които са:

Кубрат, Аспарух, Атила и Ирник, най-малкият син на Атила, е признат от всички западноевропейски историци, за което говори и д-р Ценов.

Готи, хуни, авари, хазари, лангобарди, вандали, славяни и бугари са тези скитскo-тракийски племена, които са се нарекли при Кубрат българи, а държавата им Стара велика България.

Тъй като целта на този труд, не е да се впуска в доказване на исторически истини относно прабългарската история, като източникa на живота на планетата, накратко са споменати само ключовите моменти .

Спирам с фактите и кратката историческа справка за произхода и величието на един стар и могъщ, не само европейски, народ-български, а един от най старите народи,  лежащ и градил основите на човешката цивилизация.

 Тук ми  се ще да допълня нещо много по-важно, подсказано от нашето съвремие.

А именно: всеки един род, племе или народност на планетата, имат своето историческо предназначение.

Никой род и живо същество на планетата не е създаден(o) случайно, иначе няма да има баланс в живота на природата.

Какво тогава е, Българското ни предназначение като род, възникнал в центъра на живота на Земята, най-стар и най-многочислен род , конкуриращ се даже и с Китай, но пръснат-неконсолидирано по цялата планета?

Едва ли с точност всеки един род, племе, народност и държава, знаят какво е   историческото им предназначение.

Никоя образователна институция, не учи и не преподава това.

Надали и някой, точно може да отговори, камо ли и кандидат-председателите на ООН-ето!

Срамно е като българи това да не се знае, а именно:  

 ИСТОРЕЧЕСКОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА БЪЛГАРИТЕ

(не само балканци), a пръснати из цялата планета, e:

„ДА НАПРАВЛЯВАМЕ ЖИВОТА Ѝ В ПРАВИЛНА НАСОКА!“[5]

България сега;

(С извинение за откровеността и срам, че никой не учи младото поколение относно предназначението ни….)

България сега е, ултра-дясно центристка, без референт NАТО-ризирана, пачавра на задокеанските коран-пикльовци.

 

Моля модератоите да не цензурират нищо от краткият текст на книгата редактирана вече от БАН. А ако нещо лично не им допада, значи не са истински БЪЛГАРИ, НЕКА ГО ПРЕМАХНАТ!
С УВАЖЕНИЕ,
Ен Тана