• публикации
    205
  • коментари
    249
  • прегледи
    224150

Българи, гледайте филма Дякон Левски!

blog-0453313001425026483.jpgБългари,

Гледайте филма Дякон Левски!

И паднете на колене в преклонение пред главния герой на филма – Българския Дух! Той го заслужава.

Заслужава нашето българското уважение и благодарност и самият филм и целият му творчески екип. Докато има туптящи български сърца, Българщината ще живее. Въпреки мерзките лъжи и медийната помия, която се излива ежеминутно и ежечасно върху нашата, Българската истина.

Толкова журналистическа помия, и от ляво, и отдясно, се изля върху филма в истеричен залп, че реших – този филм непременно трябва да се види! Въпреки, че отдавна спрях да ходя на кино, дори и телевизия вече не гледам – омерзението от пошлостта на американските Холивудски продукции, пълни с исторически лъжи, политически лъжи, много кръв и агресия, съчетани с бозата на перверзната лудост ме отказа веднъж завинаги от киносалоните на модерните ни молове.

Филмът Дякон Левски обаче няма да видите в киното на нито един мол – те като че ли единодушно са се наговорили да елиминират филма и да разорят продуцента и режисьора му... заради смелостта им да правят един чисто български филм в една глобализираща епоха на Парите, които не миришат – не миришат нито на нация, нито на патриотизъм, още по-малко пък на Свобода...

Филмът можете да видите в едно, две клубни кина, само.

И да го изгледате на един дъх – въпреки 3-те часа и половина на прожекцията, с които Ви плашат медиите. Защото филмът се гледа така – на един дъх, дори на моменти оставаш и без дъх, когато буцата от преглътнатите сълзи е здраво заседнала в гърлото ти. Истината обикновено те оставя без дъх, когато се изправи срещу теб и те погледне в очите с гласа на собственото ти сърце. И тогава сълзите ти са единственият начин да я преживееш, нейно величество Истината.

Да, за мен Левски е национален герой, свят образ на български патриот; да, знам историята, учила съм за перипетиите му и съм чела Вазов за смелостта и свободолюбието му; да, благодарна съм му затова, че благодарение на него мен, българката, ме има и днес. Но въпреки всичко, образът му си оставаше на книга, не беше сграбчил сърцето ми в шепата си така, както го направи живият и завладяващ образ на Дякон Левски във филма на Максим Генчев. Актьорът Веселин Плачков създаде един неповторим и пълнокръвен жив образ на Дякона:

- На Дякона като човек със сърце и душа на духовен човек, който знае, че Бог е в сърцето и живее в българските хора, докато ги има на тази земя. И дори и изправен пред жестокостта на турските заптиета, никога не им отвръща с омраза в сърцето или с отмъстителност, а запазва достойнството си на духовен българин с исполинска мощ на Духа;

- на Дякона като на български мъж, изпълнен с мъжката сила на славните български мъже, не загубили нито една битка в цялата българска история и никога не позволили българското знаме да падне в плен. Филмът беше изпълнен със завладяващия дух на българската мъжествена смелост и бойна мощ, с отдаденост на борбата за свободата на българите, с много другарска взаимопомощ и чисто мъжко приятелство на честните и силните българи.

Може би това именно така подплаши родните ни медийни радетели за европейските ценности на безличието и посредствеността.

Защото всеки един български герой във филма, начело с Дякона, беше изключително жив и запомнящ се образ на неповторима индивидуална сила и характер, на справедлив бунт срещу системата на Османската империя и нейните опорни стълбове в България – българските чорбаджии и европейските политици, сръбските и гръцките търгаши на националното ни достойнство чрез откровените им попълзновения да удавят народа ни и славната му история в своите тънки политически сметки.

Филмът съдържаше и много смели загатвания за масонските домогвания върху историята на народа ни, която крие в себе си историята на света и поради това е предмет на дългогодишен грабеж, изгаряне на книгите ни и разрушаване на историческите ни артефакти. Защото Европейските ценности изключват българското в историята ни като несъществуващо и непринадлежащо нам... та до днес, когато историческите ни музеи вече не са именоват български, а само регионални и европейски.

Много пластове на истината се разкриват в този изключително богат на изживявания и подсказки филм.

Но безспорно най-силен и обединяващ е образът на Дякона – българският мъж със сърце, който има място и за любов в сърцето си, но къта тази любов дълбоко в себе си, за да даде път единствено на любовта си към България. И към българите, чиито страдания разкъсват душата му и го карат да принесе сам себе си в жертва, за да спаси останалите от мъченията на турските заптиета.

На възвишения образ на Апостола е противопоставен събирателния образ на Продажниците (на Юдите) – било то турските офицери и заптиета, готови за една държавна заплата душата да ти изтръгнат от гърдите; било то на българските чорбаджии, готови за една кесия с наполеони да предадат съгражданите си на мъченията в турските зандани; било то на продажниците в расо, кланящи се на гръцките фанариоти и английските политици; било то на българските уж революционни комити, които са продали честта си на европейските политици-стратези на Новия ред в Европа.

Съпоставен с тях образът на Дякона е наистина съизмерим с образа на Исус, разпънат за няколко сребърника. Не случайо бесилото на Дякона във филма е изковано във формата на кръст гледан отгоре, с очите на Бога.

Целият филм е празник за душата ни българската – защото е изпълнен с българска мощ, жизнена сила и свободолюбие. Като се добави към това и българската хубост на мъжете и жените във филма, и красивите им ръчно тъкани носии, и писаните им с любов съграждани къщи, и прекрасната музика от народни песни и божествено пеене с типично българските дълбоки напеви, както и зашеметяващите с красотата си картини на българските планини и гори, лично с ръката на Бога нарисувани - то празникът за душата е двоен.

Този филм е празник за душата и очите на всеки българин. Като всяка велика творба, той има свой собствен път на развитие оттук натам. Самият творец не може да предвиди съдбата на творбата си, когато тя е гениална.

Този филм трябва да бъде показван в училищата на България, трябва да бъде видян от младите българи и българки.

Не случайно филмът завършва с предсмъртните слова на Дякон Левски – Боже, пази България!

Защото я обичаме!

- Алия Ошо


1 човек харесва това


0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход