Един летопис за кризата, прочетен в chitanka-та (фейлетон)

Admetos

276 прегледа

„Трябва да взема спешни антикризисни мерки – рече си Яхве. – Не стига, че ония грешници долу злоупотребиха с повелята ми да се плодят и разсипаха ресурсите на обетованата земя, ами и поради беднотията се навъдиха стада пирати, че и разни независими производители на free и open source програми от рода на TheoSOFT и AnthropoSOFT*, дето не бръснат за слива свещения монопол на YahvooSOFT. Аз ще ги дявола вземе!”
Той съблече шлифера си и седна на бюрото с компютъра. Първо се порови из юридическите сайтове на близки и далечни планети с цел избистряне на концепцията, после избра от собствения си пощенски сървър адреса на своя главен представител Мойсей и започна да съчинява заповеди към юдеите. След като написа десетина, добави отдолу нареждане до водача на избрания народ да се свърже с центъра за уточняване на процедурите и изпрати писмото. Доволен от извършеното историческо дело, Яхве стана от бюрото и отново облече шлифера си, понеже през озоновата дупка беше нахлул хлад.
Нетбукът на прочутия в цялата галактика хакер с никнейм Сатанаил изпищя като Авел, колен от Каин. Сатанаил, който в този момент се любуваше на новите си рога – сувенир от последния концерт на AC/DC, придърпа машинката и установи, че кийлогърът му е засякъл изпращане на мейл от адреса на Яхве до адреса на синайския сървър. Това страшно го заинтригува, тъй като главното му хоби беше да пакости на еврейския бог. Той елиминира с лекота защитната стена на администрираната от Мойсей щайга (както нежно наричаше всички компютри от мрежата на Яхве), влезе във входящата кутия и зачете прясното послание. Направи му впечатление единствената заповед с условие: „Не убивай, освен ако аз не ти наредя да го направиш!”
„Мухахаха, сега ще скроя шапка на оня алцхаймерясал дедик!” – възрадва се Сатанаил и изтри цялата втора част на сложното изречение. (Суперхакерът познаваше твърде добре нрава на противника си и беше дяволски сигурен, че последният ще дава често нареждания на подопечните си да светят нечие масло. Което пък неминуемо щеше да бъде отчетено от всяко логично мислещо същество в космоса като крещящо противоречие на заповедта „Не убивай!”.) Премахна следите от вмешателството си и се върна към съзерцаването на новите рога.
Мойсей не отбираше особено от информационни технологии. Така че когато час по-късно свърши маратонската игра на сантасе с брат си Аарон и прегледа новопостъпилата електронна поща, изобщо не заподозря, че може да има нещо гнило в Йордания. Взе сателитния телефон и набра номера на Яхве, тананикайки си “Едно ферари с цвят червен...”.
– Ало, шефе, мараба! – поздрави Мойсей, щом чу дежурното “Аз съм твоят Господ-Бог!”. – Какво ще уточняваме?
– Антикризисните мерки, мой човек. Значи ще процедираме на принципа на другаря Сталин: Има човек – има криза, няма човек – няма криза. Интимната ми мисъл е, че трябва да се прочисти племето от вредителите на корпоративните ни интереси, ама това между нас казано. Заповедите са само за фасада, разбираш ли, значи... Тях ги обяви за един вид конституция, нещо като Зелената книга на Муамар Кадафи, а после измисли подходящи закони, например за защита на авторското право и обяви всички пирати и производители на некомерсиален софтуер за врагове на народа... а бе, ползвай инструментариума на другаря Вишински. Също така създай нова силова структура – GODБОП, назначавам те за неин началник. Накрая събери твоите хора и действайте безотлагателно!
– Покорно благодарим! – рече Мойсей, който бе усвоил от един интернетски форум навика да говори за себе си в множествено число. – Ще бъде изпълнено! Чао, шефе!
В качеството му на председател на Кнесета и премиер едновременно за Мойсей беше от просто по-просто да прокара за нула време съответните законови разпоредби. След което привика най-свирепите мутри, въоръжи ги с автомати „Узи” и ги поведе през юдейския стан от врата до врата и обратно, за да правят закононарушителите да умират. И както писаха след време летописците, „в оня ден паднаха от народа около три хиляди души”.
Оттогава всяка година на този ден се почита паметта на жертвите на корпоративни интереси.
А кризата, уви, не биде пратена в историята…

 

* Алюзия с езотеричните школи теософия и антропософия




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход