Знаеш ли, страшно ми се мълчи!

Знаеш ли, страшно ми се мълчи! 
Думи изречени-изчезнали, 
приказки тихо прошепнати
в глухо пространство-
нищо не остава,
вятъра отнася-
чувствата на глас изречени!
Знаеш ли, страшно ми се мълчи!
Искам сърцата 
по между си да говорят,
душите в тишината да се сливат,
магията на обичта да ме проглуши.
Но без думи,
нека няма думи-
и без това вече не ги чувам.
Преди всичко чувах,
чувах всичко-
лъжите,
обидите,
нападките,
клюките,
омразата…
Думите раняват
и белези оставят.
Сега ми се мълчи,
страшно ми се мълчи.
Искам в тишината 
всичко да узная
тя не лъже и не мрази,
тя не обижда и не клюкарства.
В тишината 
без думи
на душата 
по леко става.
Знаеш ли, страшно ми се мълчи!